Присъда по дело №362/2017 на Районен съд - Хасково

М   О   Т   И   В   И

                  към присъда №40/21.06.2017 год. по НОХД № 362/2017 год.по описа на РС-Хасково

             Против  подсъдимия К.Г.Г.    , със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение, за това че на 04.09.2015г., в гр.Хасково, при управление на моторно превозно средство, а именно специален автомобил марка "******** ******" с ДК№ №********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.2 и чл.23 ал.1 от , ... „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с... превозвания товар, с характера и интензивността на движението за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие"..."Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко" и по непредпазливост причинил на М.Д.К. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на врата , което се дължи на счупване на два прешлена в шийния отдел на гръбнака и трайно затруднение в движението на снагата , което се дължи на счупване на първи гръден прешлен на гръбнака , като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2,19 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 489 / 07.09.2015г. на експерт-химик при ОД на МВР - БНТЛ гр.Стара Загора -престъпление по чл. 343, ал.3, предл. 1-во , б. "а", предл. 2-ро, вр. ал. 1,б. "б", предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

     Подсъдимият К.Г.Г.      не се признава за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен.В съдебното следствие  дава  обяснения , в които  не оспорва ,че на инкриминираната дата  е управлявал  товарен  автомобил след употреба на алкохол в установеното  количество .Отрича обаче  в резултата на  ПТП да са причинени  средни телесни повреди на пострадалата .  В личната си защита поддържа изложеното от защитника  си ,а в последната си дума отрича извършеното деяние.

                       В тази връзка защитникът на подсъдимия -адв.К.К.    пледира за оправдаване на подсъдимия,поради липсата  на безспорна и категорична доказателства основа  за  наличието на причинна връзка между деянието на подсъдимия и телесните повреди  на пострадалата.Счита ,че подсъдимият не е  управлявал ПС с приетата от  държавното обвинение скорост на движение,при която да се получи т.н.“камшичен удар“ ,а оттам и увреждането на пострадалата .Пледира  за друга  правна квалификация на деянието,като  се  приложи  закона за по-леко наказуемо престъпление-управление на МПС след употреба на алкохол над 1.2 на хиляда.

      РП - Хасково поддържа обвинението, като счита, че от събраните на съдебната фаза на производството доказателства е установено виновно извършено от подсъдимия престъпление по чл.343 ал.3 б"а",вр.ал.1 б"б",вр.чл.342 ал.1 от НК. Представителят на обвинителната власт пледира подсъдимия да бъдат признат за виновен и да  му бъде наложено наказание "лишаване от свобода  "  за срок от една година и шест месеца ,чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.На основание чл.343г от НК подсъдимия следвало да бъде лишен от право да управлява МПС за срок над   две  години .

   Пострадалата от престъплението М.Д.К. на основание чл.76 от НК е конституирана като частен обвинител в наказателното производство.

                   Повереникът  на частния  обвинител-адв.М.Т.  намира повдигнатото против подсъдимия обвинение за доказано, като иска да и бъде определено наказание „ лишаване от свобода „ ефективно, в размер около средният предвиден за деянието, при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Претендира и разноски.

                  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно, в съвкупност и във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

 Подсъдимият  К.Г.Г.    е роден на *** *** . Правоспособен водач  е на МПС категории „С", „В", „СЕ'\"М", „Ам", "ТкТ", и „ВЕ" и се води на отчет в ОДМВР гр. Пазарджик. Било му издадено свидетелство за управление на МПС №*********, валидно от 24.09.2010 до 24.09.2020г.  Наказван е само веднъж  по административен ред за извършено нарушение по ЗДвП, видно от изготвената за целите на наказателното производство  справка  . Характеристиката му по местоживеене не съдържа  данни за личността му, извън тези по справката за съдимост.Не е  осъждан  за престъпление по  НК  ,но е   освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание  по чл.78а от НК за престъпление по чл.343б ал.1 от НК    , видно от справката за съдимост,издадена от РС-Хасково   .

     От 12 години подсъдимият  работел в „Тойота - Тиксим" ЕООД гр. Пазарджик,с едноличен собственик на капитала  Т.И. К.  . Водел се на длъжност „монтьор" ,но изпълнявал фактически и длъжността „шофьор". Дружеството притежавало специален товарен автомобил, автовоз, марка "******** ******" с ДК№ №********,който се управлявал и от подсъдимия Г..

     На 03.09.2015 година  подсъдимият  К.Г.Г. потеглил от гр.Бурса , Република Турция със специален автомобил марка "******** ******" с ДК№ №********, натоварен с два микробуса „******",които следвало да достави в гр.Пазарджик. Не успял да почива достатъчно по пътя ,а заради опашките на границата между РТурция и РБългария   и преминаващите нелегално бежанци  влязъл в страната  сутринта  на 04.09.2015г.  Към  06.00  часа на 04.09.2015г. подсъдимият  спрял  за  почивка на  паркинг  по автомагистрала „Марица“,където  употребил алкохол. По негови обяснения изпил две-три  бири от по  500 мл.  след което, въпреки  употребеното  количество алкохол  продължил да управлява специален автомобил марка "******** ******" с ДК№ №********. Около 13.00 часа на 04.09.2015г.,  подсъдимият Г. объркал  маршрута си и  навлезнал с автомобила в гр.Хасково. Движел се по бул. „Г.С. Раковски", в посока към централната  част на град Хасково , като  при първа възможност имал  намерение да обърне  и се върне на автомагистралата за гр.София . Времето било  сухо, слънчево, с отлична видимост, пътя бил с асфалтово покритие, без неравности по него . В района  на бул. „Г.С. Раковски" в гр.Хасково- до комплекс „Замъка" и бившата „Наборна школа", пътя бил еднопосочен, с по две ленти за движение във всяка посока, с хоризонтална маркировка в добро състояние, която позволявала преминаването от една лента в друга.

По същото време – към  13.00 часа на 04.09.2015г., в гр.Хасково и в същата посока, по бул. „Г.С. Раковски" св. М.Д.К.,***, управлявала собственият си лек автомобил "******", модел „****" с ДК№*******, червен на цвят.Движела се   в дясната лента за движение  и   наближавайки  бившата  „Наборна школа" на бул. „Г.С. Раковски" в гр.Хасково св.М.  К. забелязала  бавнодвижещи се  пред нея автомобили. Тъй като пътната маркировка позволявала, след като се уверила  ,че няма да  създаде  опасност за останалите участници в движението  и сигнализирайки  със  светлинен пътепоказател  за предприетата  маневра   св.К.  преминала от дясната в лявата лента за движение . Управлявания от нея лек автомобил "******", модел „****" с ДК№******* се движел със скорост от 37 км/ч.  Наближавала изкуствена неравност на пътя, а след нея, надлежно обозначена с вертикална и хоризонтална маркировка следвала пешеходна пътека .Зад автомобила управляван от пострадалата, в лявата лента за движение със скорост 41.90 км/ч. подсъдимият управлявал специален автомобил марка "******** ******" с ДК№ №******** на дистанция 10 метра от намиращия се пред него лек автомобил "******", модел „****" с ДК№*******. В този момент на разделителния остров на бул. „Г.С. Раковски" , разделящ лентите за движение в двете посоки, пред пешеходната пътека, отляво спрямо посоката на движение на автомобилите на пострадалата и подсъдимия  се намирал  мъж с малко дете/ св.С.Д. /.Св.К.  забелязала , че тези пешеходци  току-що били довършили пресичането на лентите в обратната посока и се насочвали да започнат пресичането по пешеходната пътека на лентите за движение по бул. „Г.С. Раковски" в посока центъра на града.По тази причина     св.  М.Д.К. започнала да намалява  скоростта  на движение на автомобила ,като и предстояло и преминаване през   изкуствената неравност на пътя . Когато  предните  колела на автомобила и били преминали най-високата точка на изкуствената неравност, а задните били още върху неравността, във вътрешното  огледало за обратно виждане пострадалата видяла  очертанията на автовоза .    Тогава подс. Г. вече възприел намиращия се пред него лек автомобил "******", модел „****" с ДК№******* като опасност. Задействал аварийно спирачната система на управлявания от него специален автомобил марка "******** ******" с ДК№ №*******, но разстоянието до лек автомобил "******", модел „****" с ДК№******* се оказало недостатъчно и последвал удар между двете  превозни средства. С предната си броня  управлявания от подсъдимия автовоз  ударил задната част на лекия  автомобил на св.К. ,като ударът бил „прав-централен –задно“. Поради значителната разлика в  масите на двата автомобила и скоростите им на движение , на лекия автомобил бил предаден  тласък  напред  . Автомобила  рязко тръгнал напред, а чрез седалката движението било предадено на тялото на пострадалата, включително и на главата, чрез подглавника, а в следващия момент последвал и типичен „камшичен" удар с изнасяне на главата напред. Автомобилът на св.М.Д.К. продължил движението си, и след около 50 метра спрял на уширението на автобусната спирка, най-вдясно по първоначалната посока на движение.Усещайки  силна болка в областта на шията и рамото  първоначално пострадалата останала в автомобила си.Специален автомобил марка "******** ******" с ДК№ №******** изминал също близо 50 метра преди да преустанови движението си.Подсъдимият обаче не слизал  и  едва когато  се събрали минувачи излязъл  от товарния автомобил ,за   да провери състоянието на пострадалата.

Очевидец на сблъсъка се оказал  св.С.Й.Д. , който се намирал в  началото на пешеходната пътека на лентите за движение в посока обратна на участващите в произшествието и възприел  удара  между двамата автомобила . На пешеходната пътека, в лентата, в която станал удара  видял и вдигнал от земята детска играчка, а след това се приближил до участниците в произшествието.  Междувременно  пострадалата била излязла от автомобила си и седяла на тротоара ,а в близост до нея   се намирал и  подсъдимия . Според св.С.Д.  пострадалата била в шок,в превъзбудено състояние и  с оплаквания  за болка ,като се държала с ръце  в  гръдната част вляво . С неясна реч  заради изпития  алкохол подсъдимия  предложил на пострадалата 100 евро, за да не викат полиция, на което тя веднага отказала. Св.К.  помолила непознатия за нея св.С.  Д. да повика  медицинска помощ, което той сторил ,  сигнализирайки    на  тел.112 за случилото се.

Първо пристигнал медицински екип, който откарал пострадалата в ЦСМП Хасково за оказване на медицинска помощ . На местопроизшествието били изпратен и екип на сектор ПП към ОД на МВР-Хасково, състоящ се от св.С.Т. и   К.  К. .  Пристигналите  полицейски служители с  помощта на Алкотест „Дрегер" 7510 с №0065 изпробвали подсъдимия  ,като  техническото средство отчело 2.02 промила алкохол в издишания  въздух. Срещу подсъдимия К.Г.Г.  бил съставен АУАН с бл. №196524/04.09.2015г. , с който на същата дата, било отнето свидетелството му за управление на МПС №********* издадено от ОДМВР гр.Пазарджик. На подсъдимия  бил връчен талон за медицинско изследване №0376961 и съответно  бил придружен до ЦСМП, където му била взета кръв за химическо изследване. След това със Заповед № 1970зз-314/04.09.2015г.подсъдимия  бил задържан за 24 часа в РУ на МВР Хасково.

Междувременно св. М.К. била прегледана в Спешно отделение   и заради  изпитваните  болки във врата  пренасочена за хоспитализация  в Отделение по   Неврохирургия към МБАЛ-Хасково , където престояла до 06.09.2015г. По време на  лечението  си в отделението  и  било назначено  ренгеново  изследване на шийния отдел на гръбнака ,което   не установило увреждане на прешлените   .След изписването  и от болничното заведение св.К.  посетила съдебния лекар д-р Х.Е.,но заради предстоящото му излизане в отпуск  не била  прегледната и освидетелствана от него .си закупила и  поставила яка      Впоследствие  вече  на  23.09.2015г.   пострадалата отново посетила д-р Е. и била  насочена от  него за ново изследване  на шийните прешлени  с компютърен томограф. Проведеното КАТ изследване   №522/24.09.2015г. , разчетено от св.Д.Г./  специалист по образна диагностика/  показало данни за фрактура на няколко шийни прешлена ,без разместване и фрагментиране и без компресия на гръбначния мозък ,а именно пропукване на телата на    на 5 и 6 шийни и 1 гръден прешлени/л.77 том 2-ри от ДП/.  

От заключението на назначената на ДП и изслушана в съдебното следствие  съдебно-медицинска експертиза  се установява  ,че на  пострадалата М.Д.К. е причинена контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка със степенно помрачение на съзнанието,като и счупване на 5 и 6-ти шийни прешлени и на 1-ви гръден прешлен на гръбнака.Според експерта на М.К.  е  причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на врата, което се дължи на счупване на два прешлена в шийния отдел на гръбнака и трайно затруднение в движението на снагата, което се дължи на счупване на първи гръден прешлен. Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма,намирайки се в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Това  ,че увреждането на прешлените на пострадалата  не е  установено  още при първото ренгеново изследване в устния си доклад от съдебното следствие  д-р Е. обяснява с две възможни причини .Първата от тях е несъвършенство в методиката на  рентгеновото изследване,което  зависи от  персоналното качество на апарата,  лицето , което  прави снимката и проекцията на тялото и втората възможност  е да се касае за невъзникнала веднага двуетапна  фрактура на прешлените ,при която  в началото мястото  само се  травмира, но в резултат на   травмата , водещо  до  разпад на гредичките, които изграждат гъбестото вещество на прешлените  фрактурата  се  появява след  известен период от време.

От заключението на извършената химическа експертиза,приобщена  по реда на чл.282 ал.3 от НПК  се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на К.Г.Г. е била 2.19 на хиляда, (том 1, л.56 от ДП ).

От заключението на назначената на ДП и изслушана в съдебно следствие  оценъчна експертиза е видно,че  имуществените вреди по лек автомобил "******", модел „****" с ДК№******* възлизат на стойност от  2041.40лв.

От заключението на  автотехническа експертиза,изслушано в съдебното следствие   е установен механизма на настъпване на произшествието. Видно от него  е,че непосредствено преди произшествието лек автомобил "******", модел „****" с ДК№******* се е движел със скорост 37 км/ч, а специален автомобил марка "******** ****" с ДК№ №******** с 41.90км/ч. При тези скорости на движение, иначе правомерни, опасната зона на спиране на "******** ******" с ДК№ №******** е била 31.65 метра, която е значително по-голяма от избраната от  подсъдимия  дистанция, която е била 10 метра. Ето защо при така създадената ситуация, от техническа гледна точка удара е бил непредотвратим. От техническа гледна точка удара е бил предотвратим за водача на специалния автомобил при дистанция 27.57 метра или повече,а   за да бъде  избегнат при избраната от него дистанция от 10 метра , той е следвало да се движи със скорост от 17.42 км/ч или по-ниска.Скоростите на движение на двата автомобила са били предмет на експертно изследване. На местопроизшествието,видно от съставения  протокол  за оглед от 04.11.2015 год. не са открити спирачни следи, поради което, след отчитане на гласните доказателствени средства и повредите по двата автомобила от удара , вещото  лице  дава заключение за   скоростта на движение ,опасните зони за спиране и причините за ПТП  .

Описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия , показанията на свидетелите М.Д.К. ,С.Й.Д.,С.Т.Т. ,Д.Л.К. ,Д.Д. Г.- С. ,дадени в хода на съдебното следствие,протокола  за оглед на местопроизшествие,протоколите  за доброволно предаване и оглед на ВД, заключенията на автотехническата, медицинската  ,оценителната   и  химическата експертизи,както  и останалите писмени доказателства,приобщени по реда на чл.283 от НПК .

          На първо място съдът кредитира  с доверие показанията на св.М.К.  по отношение на обстоятелствата, свързани с предприетото от нея пресичане на   пешеходната  пътека  ,както и досежно разположението на превозно средство на пътното платно-а именно, че лекия  автомобил се е предвижвал в средата на своята пътна лента. Следва да се отбележи,че св.К.   е   очевидец на пътно-транспортното произшествие и пострадал от него , чиито показания  са едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените и от престъплението права.В  случая обаче  настоящия състав  не намери основания да не даде вяра на показанията на пострадалото лице ,като при преценката на  достоверността им  не констатира  каквото и да било   вътрешно противоречие, като  не констатира и такова противоречие на същите с останалия доказателствен материал по делото. В тази насока, извън показанията на пострадалата  , която е категорична, че ударът е настъпил в лявата лента на платното за движение в задната част на автомобила  , от съществено значение се явяват заключението  на  автотехническата  екпретиза , която е категорична ,че ударът между автомобилите  е настъпил  в лявата лента на платното за движение и е "прав-централен -задно". Тези експертни изводи са направени на базата на констатираните в протокола за оглед на местопроизшествие,скицата и снимките към него обективни данни . За да отговори на въпроса,свързан с мястото на удара, експерта е съобразил и данните, свързани с деформациите по автомобилите , които данни информират с кои части е нанесен инициалния удар,както и разположението на превозните  средства  преди и по  време на удара. В съдебното заседание, експерта от автотехническата   експертиза  убедително и подробно  аргументира  своята позиция,която е изградена на базата на комплексната оценка на всички изброени фактически данни и в резултат на използването на утвърдени в експертната практика научни методи,поради което не може да се приеме възражението  на защитата за нейната  некомпетентност.

                 На следващо  място, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия в частта им относно факта, че на инкриминираната дата е консумирал алкохол и  след това по – късно, в около 13.00 часа на 04.09.2015 г.,в гр.Хасково  е управлявал специален автомобил марка "******** ******" с ДК№ ******** . Дава се вяра на обясненията на подсъдимия и относно фактите, осъществили се по време на движението му с управлявания от него автомобил и в момента след причиняване на процесното произшествие. В тази им част, независимо от предложената различна интерпретация от неговия защитник, съдът възприема обясненията на подсъдимия, като съответни на обективната действителност, а въпросът налице ли е  случайно деяние се явява такъв по същество и ще бъде обсъден на съответното място в изложението на правните изводи. В този смисъл следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав кредитира обясненията му в посочената им част, като логически последователни и безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства, в това число обективиращи  заключението на химическата експертиза , във връзка с употребата на алкохол и еднопосочни с показанията на разпитаните по делото свидетели –М.К. и С.Д. . Посочените свидетели са очевидци на случилото се, конкретно касаещо механизма на причиняване на пътно – транспортното произшествие, макар и в различни моменти и аспекти от обективното проявление на изследваната деятелност на подсъдимия,като първия от тях  има и преки впечатления. Въпреки различните нюанси в изложеното, показанията им са красноречиви относно някои от детайлите и основните моменти при причиняване на процесното ПТП, отнасящи се до разположението и поведението на участниците в движението преди причиняването му, мястото на удара . Показанията на посочените свидетели всъщност в голяма степен консолидират откъм достоверност обясненията на подсъдимия във възприетата им част при обосноваване на фактическите изводи на съда и се подкрепят от заключенията на вещите лица, както и от обективните находки по делото, констатирани на мястото на инцидента и възпроизведени в съответните писмени доказателства. Така също и в гласни такива, съдържащи се в показанията на свидетеля С.Т. ***, пристигнал на мястото на настъпилото ПТП.При анализа на доказателствените източници се дава вяра и на показанията на този свидетел относно обстоятелствата, свързани с предприетите действия след  неговото  пристигане на мястото на инцидента, относно  проверката, която е предприел  по случая и фактите, които пряко са установени във връзка с концентрацията на алкохол. От изложеното може да се направи генералния извод, че всъщност липсва съществено разминаване в изложеното от подсъдимия и от свидетелите, което да дискредитира някои от гласните доказателствени източници. Възраженията на подсъдимия, отправени в случая  от неговия защитник  не са свързани толкова с това осъществени ли са определени факти в обективната  действителност, а са такива по същество и свързани с логическата и правна оценка на установените факти от гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП и в частност свързани с преценката налице ли е случайно деяние и причинна връзка между ПТП и настъпилия резултат-средните телесни повреди на пострадалата.

Безспорно е установена посоката на движение на  двете МПС-ва, както и механизма на възникване на произшествието. Видно от заключението на експерта по  авто-техническа  експертиза, то е било предотвратимо за подсъдимия , за когото съдът приема, че е управлявал товарния автомобил  в нарушение на правилата за движение по пътищата . Всъщност съществено значение за изясняване на фактическата обстановка относно механизма на настъпилото ПТП и причините за настъпването му имат назначените от досъдебното производство автотехническата и медицинска  експертизи,  изслушани в хода на съдебното следствие, като съдът изцяло кредитира и възприе изводите им.  Експертите са се запознали със събраните в хода на съдебното следствие доказателства ,които  не се е наложили промяна на изводите им. Това е така защото, експертите са  основали изводите си върху обективните находки установени при огледа на местопроизшествието, лекият автомобил „****** ****  “ и специалния автомобил "******** ******", констатациите от  нараняванията на пострадалата , установени от д-р Е.  и ги съпоставили, използвайки научни методи.

    При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства К.Г.Г., осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал.3, предл. първо , б. "а", предл. второ, вр. ал. 1,б. "б", предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на 04.09.2015г., в гр.Хасково, при управление на моторно превозно средство, а именно специален автомобил марка "******** ******" с ДК№ №********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.2 и чл.23 ал.1 от , и по непредпазливост причинил на М.Д.К. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на врата , което се дължи на счупване на два прешлена в шийния отдел на гръбнака и трайно затруднение в движението на снагата , което се дължи на счупване на първи гръден прешлен на гръбнака , като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2,19 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 489 / 07.09.2015г. на експерт-химик при ОД на МВР - БНТЛ гр.Стара Загора. Безспорно доказан е  квалифициращия признак по чл.343 ал.3,предл.1-во от НК  ,че деецът е бил  в пияно състояние,понеже  концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия  е над 0.5 на хиляда, съгласно Постановление № 1 от 17.1.1983 г. по н. д. N° 8/82 г. Пленум на ВС.

     От обективна страна безспорно се установи, че на инкриминираната дата в гр.Хасково , подсъдимия  управлявал специален автомобил  марка "******** ******" с ДК№ ******** със скорост 41.90 км/ч. и опасната му зона за спиране  била 31.65 м. В този момент е възникнала и  опасността  за подсъдимия като водач и той е следвало да съобрази поведението си, с разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДВП, вменяваща му в задължение да съобрази скоростта си с възникналата опасност- в случая предвидима, като я намали според пътната обстановка, което не направил. Освен нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, с поведението си като водач, подсъдимият е  нарушил и императивната норма на чл.23 ал.1 от , уреждаща задължението  на  водача на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. От техническа гледна точка удара е бил предотвратим за водача на специалния автомобил при дистанция 27.57 метра или повече. За да е бил избегнат при избраната от него дистанция от 10 метра , той е следвало да се движи със скорост от 17.42 км/ч или по-ниска. Именно тези си задължения като водач на МПС не е изпълнил подсъдимия  въпреки, че имал техническата възможност да възприеме пътната ситуация и предотврати ПТП като се движи на дистанция ,която да му позволи безопасно спиране зад лекия автомобил  и  са спре , което не направил, а произшествието е било предотвратимо. Съществуването на позитивните правила, с които подсъдимия  е бил длъжен да се съобрази като участник в движението и установената възможност да избегне настъпилия резултат, означава че именно тези правила са нарушени виновно и са довели като пряка и непосредствена причина до настъпването на престъпния съставомерен резултат. В тази връзка възражението на защитата  относно приетата за установена скорост на движение на подсъдимия не може да бъде споделено .Всъщност в  хода на съдебните прения защитата  предлага  по-различна   интерпретация на  фактите относно скоростта на движение на специалния автомобил преди произшествието,базирайки се на  коментирани  от  автоексперта  величини,заради  липсата  на спирачни следи на мястото на инцидента  .  Експертното заключение за скоростта на движение на подсъдимия ,поради липсата на  измерени спирачни следи на местопроизшествието, отразени в огледния протокол не са  били отчитани в писменото заключение като обективни данни със значение при отговора на поставените му  задачи, в т. ч.и  относно скоростта на движение на автомобилите ,участници в ПТП . В делото не се съдържат данни въобще за установени спирачни следи,обяснимо до голяма степен поради извършване на огледа на местопроизшествието близо два месеца след инцидента.  Иначе казано липсата  на установените на местопроизшествието следи обективно не е оценявана от  автотехническата експертиза и въз основа на нея не са правени експертни изводи . Действително  в  с.з.  от 10.05.2017 г. експертът Р.  изказва  съждения за    причината , поради която на  мястото на инцидента не оставени спирачни следи , без обаче  такава задача да му е била  поставяна  в акта по чл.145 от НПК и най-вече без да държи сметка за останалите обективни находки ,съпоставяйки ги  с характеристиките  на автомобилите,участници в ПТП , наличните по тях деформации от удара,   употребата на спирачния механизъм и пр.   Като се изхожда  обаче от   марката и модела на управлявания от подсъдимия  специален автомобил  "******** ****"**** ЛС ,за който е известно на състава на съда ,че  има монтирана  АВS система,това  оборудване  изключва  оставянето на  спирачни  следи по пътното платно  . От друга страна предложената от защитата  интерпретация на фактите  за скоростта на движение на подсъдимия не  съответства  на  собствените му обяснения от съдебното следствие , според които се  е движил със скорост  около 40 км/ч./а не изчислената от защитника 14.4 км/ч /  и е реагирал с аварийно задействане на спирачната система  , но не му стигнало достатъчно разстояние,за  да спре и да предотврати удара с лекия автомобил. Липсата на спирачни следи на мястото на инцидента   по мнение на съда  се дължи на специалното оборудване на спирачната система на управлявания от подсъдимия автомобил,а не  на ниската скорост на движение на ПС.

Наред с това  следва да бъдат  обсъдени  и възраженията на защитата  за наличието на причинна връзка между деянието на подсъдимия и  телесните повреди на  пострадалата . Не намират подкрепа в материалите по делото и аргументите  за наличието на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. За да може водач на МПС да се позове успешно на случайно деяние е необходимо да се установят две обстоятелства: че деецът не е допуснал каквито и да било нарушения на правилата за движение, намиращи се в причинна връзка с настъпилия резултат, и на второ място – че каквото и да направи той, този резултат не би могъл да бъде предотвратен. В настоящия казус не е налице нито една от посочените предпоставки. Поведението на подсъдимия не е било съобразено с изискванията на чл. 20, ал.2 и чл.23 ал.1 от . Съобразно приетото по-горе в изложението подсъдимият е възприел намиращия се пред  него автомобил на пострадалата , но действията му са се ограничили единствено  с аварийно задействане на спирачната система   на товарния автомобил,което не е било достатъчно при избраната от него скорост и дистанция на движение да бъде осигурено безпрепятственото  му спиране на  пътното платно . Същевременно, съгласно заключението на автотехническата  експертиза, водачът е могъл да предотврати  удара с лекия автомобил при дистанция 27.57 метра или  със скорост от 17.42 км/ч или по-ниска. Неоснователно се поддържа от защитата , че следва да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление поради отсъствието на причинна връзка между пътнотранспортното произшествие и телесните повреди  на пострадалата . Обстоятелството, че вредоносния резултат  е констатиран/ разбирай диагностициран/   близо двадесет дни  след произшествието не може а priori да изключи наличието на причинна връзка.На първо място   установи, че  на самото произшествие пострадалата е изпитала  болки в областта на шията и рамото ,наложили оказването на медицинска помощ , а  след изписването и  от болничното заведение  заради продължаващия болков процес е  посетила  съдебния лекар,но поради излизането му в отпуск не е била прегледана и освидетелствана  от него .От друга страна експерта Е. е категоричен в устното си изложение  в с.з. ,че   деянието е било необходимо условие за настъпване на общественоопасния резултат, т.е. щом като то е обективна предпоставка, без която резултатът не би настъпил по такъв начин, в този вид, на съответното място и време, причинната връзка е налице. Настоящият случай е точно такъв. Подсъдимият е поставил началото на причинния процес с допуснатите от него нарушения на правилата за движение. Те са довели до пътнотранспортно произшествие, при което на пострадалата  са причинени  множество травми, локализирани предимно в областта на шията и гърдите .По въпроса за причинната връзка е възразено ,заради несигурността в нейното съществуване, каквато несигурност е проявило  наистина  неоткриването  и при проведеното   образно  изследване  на шийните прешлени на пострадалата и последващото и близо двадесет дни след това  установяване   при направено КТ изследване . Съдебния медик обаче е повече от категоричен за наличността ѝ,аргументирайки двете причини затова -
 несъвършенство в методиката на  рентгеновото изследване или   невъзникнала веднага двуетапна  фрактура на прешлените. НК не поставя всъщност никакви специални изисквания за причинната връзка и даже не говори изрично за нея, поради което за целите на наказателния процес е достатъчно това поначало философско понятие да бъде използвано в най-общия му смисъл: причина е онова, което предхожда и поражда друго. Тъкмо в този смисъл няма никакво съмнение, че  на пострадалата са причинени   счупване на 5 и 6-ти шийни прешлени и на 1-ви гръден прешлен на гръбнака, настъпили  в резултат на  удара от товарния автомобил на подсъдимия . Причинна връзка не отрича и подсъдимия , но я смята недостатъчна за търсената наказателна отговорност, защото: възможно е в крайна сметка всичко случило се с пострадалата  до момента на  констатиране на  фрактурата  на два шийни прешлена и един  гръден прешлени , да е извън представите за него в съзнанието на подсъдимия. За  настоящия съдебен състав  обаче поставянето и на такива изисквания към причинната връзка не е от естество да я изключи в конкретния случай, защото: делото държи сметка не за всяко нараняване като на пострадалата, а само за развитието на нейното нараняване; съществуването на причинна връзка не зависи от съзнаването ѝ, а пък за да бъде съзнавана тя, са достатъчни най-общи представи за нея (например, че от удар с 18 тонен автовоз е възможно да бъдат увредени шийни и гръден прешлен ). Ето защо настоящата инстанция   няма  основание да възприеме предложената от защитата правна квалификация на деянието и да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление.  
                 От субективна страна съдът прие,че деянието е извършено от подсъдимия  при форма на вина - несъзнавана непредпазливост  / небрежност/  - не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.Подсъдимият  не е целял пряко и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е бил в обективна възможност да ги предвиди и предотврати чрез изпълнение на задълженията си предвидени в ЗДвП и посочени по-горе, което не е сторил.

          При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчете както смекчаващите , така и отегчаващите вината  обстоятелства. Подсъдимият не е лице със завишена обществена опасност. До момента на инкриминираното деяние  е извършил  две  нарушения на правилата за движение по пътищата ,за които  са му налагани административни наказания в т.ч. и по реда на чл.78а от НК . За смекчаващи вината  обстоятелства съдът прие  чистото съдебно минало, добрите характеристични сведения  и като цяло добрата дисциплина на подсъдимия като водач на МПС. От друга страна  обаче обществената опасност на престъплението по чл. 343 от НК е  завишена, предвид динамиката и разпространеността на престъпления от този вид в наши дни, независимо от формата на вина непредпазливост и обществената опасност на конкретното деяние -също висока, с оглед наличието на едно изключително укоримо  квалифициращо обстоятелство / пияно състояние/ , както и предвид тежестта на допуснатите две  нарушения на правилата за движение по пътищата  и   причиняването на  две средни телесни повреди на пострадалата. В случая  степента на алкохолно опиянение на подсъдимия  следва да отчете  като отегчаващо обстоятелство предвид величината й ( надвишаваща близо три пъти минимално определената и съставомерна стойност).

     За престъплението по чл. 343 ал.3 б.”а” предл. 2-ро, вр. ал.1 б"б" ,предл.2-ро ,вр.чл.342 ал.1 от НК/към момента на извършването му/  е предвидено наказание „лишаване от свобода” от една  до пет години.Съгласно чл.78а ал.7 от НК пияното състояние на дееца е пречка за приложението на института на чл.78а от НК  В случая съдът намери, че не са налице многобройни или изключителни, смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК, поради което и определи наказанието при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите вината  обстоятелства, като му  наложи наказание от 1   година и 6 месеца  „лишаване от свобода „ . За постигане целите на чл.36 от НК – личната и генерална превенция, предвид размера на наложеното наказание, липсата на предходни осъждания съдът намери, че за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата, не е нобходимо да изтърпи наложеното и наказание „ лишаване от свобода„ ефективно, поради което на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от 3 години. На основание чл. 343г,вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, наред с наказанието „лишаване от свобода„ , съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „ лишаване от права „ по чл.37 ал.1 т.7 от НК, като го  лиши от право да  управлява МПС за срок от  2/две/ години . На основание чл.59 ал.4  от НК съдът  приспадна  времето,през което подсъдимия е бил лишен по административен ред  от  възможността да упражнява  правото да управлява МПС , считано от 04.09.2015  год.  

Предвид постановената присъда, съдът на осн. чл.189 ал.3 от НПК, осъди подсъдимия да заплати на частния обвинител  сумата от 500 лв. направени от нея  разноски за повереник, а в полза на държавата  разноски по делото в  размер от 772.49  лв.по сметка на ОД МВР – Хасково , а  в полза на  бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Хасково разноски ,направени в съдебното производство за експретизи в размер на 60  лв.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

                                                                                        Съдия:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.