РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 468 / 6.6.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІІ състав в
открито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втората година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ДАНИЕЛА
ПЕТЪРНЕЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Г. ПЕТРОВ к.н.а. дело№ 308 по
описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на „Виктория В“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
с. Храбрино, обл. Пловдив, ул. Първа вилна зона № 33, с адрес за
кореспонденция гр. Пловдив, ул. Весела, № 19 и посочен съдебен адрес:***, офис
№ 33, адв. Т., срещу Решение № 105 от 15.02.2022 г., постановено по а.н. дело № 20215220201921 по описа на
Районен съд Пазарджик за 2021г., с което е
потвърден Електронен фиш серия Г, № 0033262, издаден от Областна
дирекция на МВР Пазарджик, с който на „Виктория В“, ЕИК *********, за нарушение
на чл. 483, ал. 1, т. 1, от Кодекса за застраховането, на основание чл. 638,
ал. 4, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекса
за застраховането е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000,00лв.
Поддържаните касационни основания се субсумират
в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия
материален закон и при допуснати нарушения на административно производствените
правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Счита
се, че при постановяване на обжалваното решение, първоинстанционния съд не е
извършил задълбочена проверка на фактите и обстоятелствата при констатиране на нарушението.
Поддържа
се, че от описателната част на електронния фиш, не става ясно как е
управлявано процесното полуремарке, доколкото то не притежава уреди за
управление и не е снабдено със собствен двигател. В този контекст се сочи
дефиницията, дадена в § 6, т. 18 от ПЗР на ЗДвП.
Възразява
се, че липсата на описание относно съществени обстоятелства във връзка с
процесното деяние, съставлява нарушение на императивните изисквания на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП и препятства възможността, жалбоподателя да организира защита си.
Според
жалбоподателя, електронният фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, не е доказателствено средство, поради което решаващия съд е следвало да изясни всички
обстоятелства, които са свързани с процесното административно нарушение, като в
тежест на администрацията е да докаже неговото осъществяване.
Заявява
се, че процесното пътно превозно средство не е било в движение, независимо от
посоченото в електронния фиш. Счита се, че указаната посока на движение, не е
достатъчна за да се приеме че превозното средство е било в движение.
Възразява
се, че в случая не е приложена снимка на позиционираното АТСС, което води до
съмнения относно мястото където то е било разположено.
Иска се
обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде отменено, като се отмени
и процесния електронен фиш. Иска се присъждане на сторените разноски по
производството.
3. Областна
дирекция на МВР, Пазарджик, не взема конкретно становище по жалбата.
4.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик
дава заключение, че жалбата е неоснователна. Счита се, че съображенията на
първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни, включително и
посредством разяснение на разпоредбата на чл. 481, ал. 1 от КЗ.
ІІ. За допустимостта :
5.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите :
6. Според
данните описани в процесния електронен фиш, на 05.07.2020 г., в 10:46 часа, в обл.
Пазарджик, АМ Тракия, км. 79 с посока на движение към гр. Пловдив, е
установено, че „Виктория В“, ЕИК *********, притежава моторно превозно
средство, полуремарке ….., регистрирано
в Република България, което не е спряно от движение, като не е сключило задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Нарушението е установено с …. по време на движение на моторното
превозно средство.
Деянието
е квалифицирано като нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането, като във връзка с чл. 638, ал. 4, във връзка с чл. 638, ал. 1,
т. 1, във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ, на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00лв.
7. В
хода на първоинстанционното производство са представени и приети:
- Протокол
рег. № 1006р-12779 от 20.12.2021г. за използване на автоматизирано техническо
средство/система …., с дата на използване – 05.07.2020г. Като място за контрол
в протокола е посочено „АМ Тракия път ІІ - 37“ с начало на участъка „Сектор ПП,
Пазарджик“ и край на участъка „Сектор ПП, Пазарджик“ и време на работа от 07:00
ч. до 21:00 ч. Посочен е номер на служебния автомобил ….. Отбелязано е, че
измерването с техническото средство е било извършено по време на движение на
патрулния автомобил ;
-
Разпечатка от данните за заснетото с АТСС нарушение ;
-
Справка за регистрацията на МПС с рег. №
РВ8488ЕВ,
от което е видно, че собственик на същото е „Виктория В“, ЕИК *********;
-
Справка за нарушител/водач В.Х. К.;
-
Протокол за проверка № 32-С-ИСИ от 10.08.2018г. на ….
-
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- Писмо
от ОДМВР, Пазарджик, от 21.102.2021 г. с разяснения за дейност със „Система за
автоматично разпознаване/идентификация на регистрационни номера“;
-
Методически указания за дейността на полицейските служители със „Система за автоматично
разпознаване/идентификация на регистрационни номера“;
- Писмо
от 09.06.2021 г. от БИМ, в което се сочи, че когато АТСС се използва самостоятелно, като
устройство за заснемане, същата не подлежи на метрологичен контрол.
8. За
да постанови оспорения в настоящото производство резултат, районния съд е
приел, че от формална страна, процесния електронен фиш отговаря на законовите
изисквания, като при издаването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна . Пояснено в тази
насока е, че при описание на нарушението се сочи, че има движение, чиято посока
е отразена - тоест несъмнено е дори при липсата на изрично употребен израз „управление“, че се касае именно за такова,
което осъществено по отношение на автомобил, собственост на юридическо лице,
без сключен договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Според
първоинстанционния съд, камерата с която е заснето моторното превозно средство
не е действала, като измервателен уред, поради което тя не подлежи на
първоначално сертифициране от Българския институт по метрология, нито на
периодична проверка.
Прието
е, че в случая, достоверността на показанията на АТСС е гарантирана, тъй като
данните в електронния фиш са възпроизведени от приложеният като веществено
доказателствено средство фотос и изготвената справка, отразяваща конкретни съществени
параметри параметри на нарушението. Според съда, самото изображение илюстрира
процесния автомобил, разположението му на пътното платно, обективира дори
разпознат peг. номер и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането
му план. Посочено е, че няма намеса в работата на системата и липсва субективен
фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като са
интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира
информацията на хартиен носител. Констатирано е, че е налице
попълнен от опериращият със системата служител, протокол по чл. 10 от Наредбата
8121 з-532/2015 г., като в него са отразени всички необходими реквизити, така
че той да легитимира измерването.
Според
първоинстанционния съд, нормата на чл. 11, ал.2 от Наредбата 8121 з-532/2015 г.
следва да се тълкува в систематиката на чл. 11, ал.1 от Наредбата 8121 з-532/2015
г., която определя двата вида мобилно АТСС - (стационарно и в движещ се
служебен автомобил) и изрично посочва, че те се ползват за „измерване скоростта
на пътя“. Затова и напълно логично според съда е предписаното в чл. 11, ал.2 правило,
че когато такъв контрол се осъществява с АТСС във време на движение,
нарушителите се спират на място и се предприемат действия по реализиране на
административно-наказателна отговорност, като фишове не се съставят. Според
съда, това е така, тъй като, когато и измервателният уред също в движение,
скоростта няма да е достоверно установена, като това обаче няма никакво
значение за нарушението, установено по реда на чл. 647, ал. 3 от КЗ, тъй като,
за да е осъществено, трябва да има управление на АТСС, заснето с АТСС.
Сочи
се, че електронния фиш е издаден на основание чл. 647, ал. 3 от КЗ за нарушение
по чл.638, ал. 4 от КЗ, като и двете норми в своето изречение първо, предвиждат
състав на едно и също нарушение, като чл.638, ал. 4 от КЗ въвежда
напълно самостоятелен и независим от
въведените с чл. 638, ал. 1 и ал. 3 от КЗ състави на нарушения (съответно за
собственик и водач), а препратката в ал.4 на чл. 638 към чл. 638, ал.1 от КЗ е
само досежно наказанието, което е различно за физически и юридически лица. Според
съда, законодателното решение е разграничението на чл.638, ал.1 и на чл. 638,
ал.4 КЗ, доколкото в двата случая се понася отговорност от собственика за
неизпълнение на задължението на сключване на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за притежаван автомобил да е относно предвидения различен ред за
реализиране на отговорността. В чл. 647, ал.1 и 2 от КЗ е предвиден общия ред
за търсене на административнонаказателна отговорност - издаване на АУАН и НП
при установени нарушение по чл. 638, ал.1 и ал.З от КЗ. За нарушението обаче по чл. 638, ал. 4 от КЗ,
редът е различен. Той е регламентиран с чл.647, ал.4 от КЗ - издаване на електронен
фиш на основание въведеното с нея изискване - да е установено управление (за
разлика от ал.1, където е достатъчно само притежаването на МПС без договор за
ЗЗГО) по специален начин - с АТСС на МПС, за което не е сключен задължителен
договор за ЗЗГО..
Според решаващия
съд, не е спорно и е установено, че собственик на процесното МПС е дружеството
– жалбоподател, като именно той е субект на отговорността по посочените в
санкционната част на фиша норми, тъй като „притежава заснетото в движение и
регистрирано МПС, което не е било спряно от движение и за което не е сключен
договор за ЗЗГО“. Счетено е, че от това описание на нарушението, отнесено
изрично към юридическо лице и ясно идентифицирания собственик в лицето на
дружеството-жалбоподател, несъмнено става ясно, че именно това юридическо лице
е субектна нарушението.
Посочено
е също така, че с оглед разпоредбата на чл. 481, ал. 1 от КЗ, за целите на
задължителното застраховане, полуремаркетата се смятат за моторни превозни
средства.
ІV. За
правото :
9. Съобразно
чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство
се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1, тоест глоба в размер на
250,00лв. за физическите лица или имуществена санкция от 2000 лв. за юридическо
лице или едноличен търговец.
Според
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор.
В чл.
481, ал. 1 от КЗ е пояснено, че за целите на задължителното застраховане по
тази глава моторно превозно средство е всяко превозно средство за движение по
суша, задвижвано със собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите и
самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника, включително къмпинг-автомобилите. За моторни превозни
средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата по Закона за движението по
пътищата, включително къмпинг-ремаркетата.
Съобразно
правилото на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015
г.),
за
всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението, а според чл. 10, ал. 2 от Наредбата, протоколът по ал. 1 се
попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във
време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания
участък(курсивът наш). В чл. 10, ал. 3 от Наредбата, е предвидено, че при
работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място
за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Съобразно
чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., за измерване на скоростта
от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в
пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага
временно на участък от пътя.
Според
чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в случаите на
осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се
спират на място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове
не се издават.
Най –
сетне, според чл. 11, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., при
контрол на скоростта с мобилно АТСС във време на движение върху заснетите
изображения освен данните за извършеното нарушение се отразяват и данните за
скоростта на служебния автомобил или мотоциклет.
10. Според
мнозинството от настоящия съдебен състав, в рамките на тази материално и
административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията,
възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и
възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени подробни и
обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Както
фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от мнозинството от настоящия съдебен състав при
условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
11.
Относно възведените в касационната жалба възражения, следва да се отбележи,
че приетото за установено нарушение е неизпълнение на
задължението от лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като връзката с чл. 638,
ал. 4 от КЗ е с оглед на обстоятелството, че нарушението е установено
посредством автоматизирано техническо средство или система при управление на
моторно превозно средство.
Според
мнозинството от настоящия съдебен състав, разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), следва да бъде
тълкувана в контекста на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
което ще рече, че тя е относима само при осъществяване на контрол върху
скоростта посредством АТСС, но не и при осъществяване на контрол относно
изпълнение на задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд, че с оглед разпоредбата на чл. 481, ал. 1
от КЗ, за целите на задължителното застраховане, полуремаркетата се смятат за
моторни превозни средства
Ето
защо, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 105 от 15.02.2022 г., постановено по
а.н. дело № 20215220201921 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.
Особено мнение на съдия Г. Петров :
Както
се посочи в предходния раздел на настоящото решение, по делото е
представен Протокол рег. № 1006р-12779
от 20.12.2021г. за използване на автоматизирано техническо средство/система …..,
с дата на използване – 05.07.2020г. Като място за контрол в протокола е
посочено „АМ Тракия път ІІ - 37“ с начало на участъка „Сектор ПП, Пазарджик“ и
край на участъка „Сектор ПП, Пазарджик“ и време на работа от 07:00 ч. до 21:00
ч. Посочен е номер на служебния автомобил СВ1624КК. Отбелязано е, че
измерването е техническото средство е било извършено в движение на патрулния
автомобил.
Както
се посочи, съобразно чл. 10, ал. 2, предл. първо от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, а според чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък
от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта
протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. Такива протоколи нито се твърди, нито се установява да
са съставяни. Всички тези данни, налагат несъмнения и еднозначен извод, че
процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, по време на движение, както на заснетото полуремарке …., така и на дежурния автомобил рег. №
СВ1624КК в който е била монтирана ….. Казано с други думи, несъмнено е, че в
случая е осъществена хипотезата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., като нарушението е установено и заснето при осъществяване на
контрол с мобилно АТСС във време на движение на контролния орган и на
нарушителя.
В тази
хипотеза, правилото на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е
ясно, конкретно и небудещо съмнение относно неговото приложение - нарушителя се
спира на място и се предприемат действия за реализиране на административно наказателната
отговорност за извършеното нарушение, като електронни фишове не се издават,
сиреч съставя се акт за установяване на административно нарушение. Това в
случая не е сторено, а е издаден електронен фиш. Ето защо, следва да се приеме, че в случая
административно наказателната отговорност на дружеството не е осъществена по
предвидения за това процесуален ред.
Разпоредбите
на чл. 638, ал. 1 и чл. 638, ал. 4 от КЗ, не променят в никаква степен
възприетия вече извод. Както се посочи, разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ
гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал. 1. Действително, хипотезата на
правната норма обема във фактическия си състав, установяване на управление на
МПС без договор за задължителна застраховка, именно посредством автоматизирано техническо средство или
система, но не съдържа каквото и да е указание, по какъв ред и с какъв акт
следва да бъдат налагани предвидените наказания глоба или имуществена санкция,
дали с електронен фиш или пък с наказателно постановление.
В този
смисъл следва да се разбира и правилото на чл. 647, ал. 3, изр. първо от КЗ,
според което, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. Изричното препращане към условията
и реда предвидени Закона за движението по пътищата означава, че съобразно
правилото на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, което предвижда условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение да се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, приложими в случая са правилата установени с Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Каза се,
в чл. 11, ал. 2 от тази наредба пък е предвидено, в случаите на осъществяване на
контрол с мобилно АТСС във време на движение, нарушителите да се спират на
място и да се предприемат действия за реализиране на административно наказателната
отговорност за извършеното нарушение, като ясно и точно е указано, че за
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове
не се издават.
Разбирането,
че правилото на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., следва
да бъде тълкувано във връзка с чл. 11, ал. 1 от Наредбата, и с оглед на факта,
че Кодекса за застраховането или в частност чл. 647, ал. 3 от КЗ, е приет след
влизане в сила на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по този начин се
формира извода, че чл. 11, ал. 2 от Наредбата е относим, само и единствено при
измерване на скоростта на движещо се пътно превозно средство, не може да бъде
споделено.
В тази
насока преди всичко следва да се съобрази, че осъществяването на
административно наказателна отговорност по отношение на конкретен правен
субект, засяга в твърде съществена степен неговата правна сфера. Това изключва
възможността, нормите свързани с прилагането на тази юридическа отговорност да
бъдат тълкувани разширително. Според чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните
актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно
основните начала на правото на Република България. В чл. 46, ал. 3 от ЗНА
обаче, изрично е предвидено, че наказателна, административна или дисциплинарна
отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея, тоест
съобразно чл. 46, ал. 2 от ЗНА. В случая няма никаква причина или основание,
ясното и конкретно правило на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., да бъде тълкувано contra legem и противно на изискването на чл.
46, ал. 3 от ЗНА. При положение, че законодателя или нормотвореца е считал, че
от приложното поле на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
трябва да бъдат изключени хипотезите на установяване на нарушения на КЗ,
посредством мобилни АТСС във време на движение на автомобила в който се намира
АТСС, разбира се, той несъмнено би възвел в правна норма това разрешение. В
тази насока, отново трябва да се констатира, че нито в чл. 647, ал. 3 от КЗ,
нито пък в останалите текстове от кодекса, нито в ЗДвП има указание, че
административно наказателната отговорност може да бъде осъществена посредством
издаването на електронен фиш, при установяването на нарушения на КЗ,
установявано посредством мобилни АТСС във време на движение на автомобила в
който се намира АТСС, в отклонение от правилото на чл. 11, ал. 2 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г.
Не може
да бъде споделено виждането, че разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., следва да бъде тълкувана в контекста на чл. 11, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., което ще рече, че тя е относима само
при осъществяване на контрол върху скоростта посредством АТСС, но не и при
осъществяване на контрол относно изпълнение на задължението за сключване на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Съотнасянето на правилата възведени в чл.
11, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, налага да се приеме, че в разпоредбата
на чл. 11, ал. 1 от Наредбата, общо са определени начините, по които може да
бъде използвана мобилна АТСС, като указанието
е следното - За измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили
или мотоциклети, движещи се (единият
възможен начин – пояснението мое) в пътнотранспортния поток или
работещи на място за контрол(вторият възможен начин – пояснението мое), или АТСС се
разполага временно на участък от пътя(третият възможен начин – пояснението мое).
Непосредствено
след определянето на начините на използване на АТСС, в чл. 11, ал. 2 от
Наредбата, изрично е указано, че в случаите на осъществяване на контрол с
мобилно АТСС във време на движение(тоест
при първият посочен в чл. 11, ал. 1 начин на използване на АТССС – пояснението
мое), нарушителите се спират на място
и се предприемат действия за реализиране на административно наказателната
отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС
във време на движение, електронни фишове не се издават.
Веднага
след това, отново във връзка с използването на АТСС по същият начин – във
време на движение, в чл. 11, ал. 3 от Наредбата е поставено допълнително
условие, към правилото на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, когато става реч
не за друго нарушение, а именно за контрол на скоростта - При контрол на
скоростта с мобилно АТСС във време на движение върху заснетите изображения
освен данните за извършеното нарушение се отразяват и данните за скоростта на
служебния автомобил или мотоциклет. Казано с други думи, административното
нарушение се заснема с АТСС във време на движение на техническото средство и
когато това нарушение не е свързано с превишаване на разрешената скорост,
заснетите данни се използват за да се състави акт за установяване на
административно нарушение и съответно да се издаде наказателно постановление.
Когато заснетите в движение на АТСС данни, са свързани с превишаване на
разрешената скорост, за да бъдат използвани като доказателство при съставяне на
акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно
постановление, върху заснетите
изображения освен данните за извършеното нарушение, трябва да се отразяват и
данните за скоростта на служебния автомобил или мотоциклет. Съотнасянето на чл.
11 ал. 2 и чл. 11, ал. 3 от Наредбата, налага несъмнения извод, че при заснето
с движещо се АТСС нарушение, независимо дали става реч за превишаване на
допустимата скорост на движение или пък за някакъв друг вид нарушение на
установения в страната ред, „…електронен фиш не се издава…“
Все в
тази насока, трябва да се съобрази правилото на чл. 10, ал. 2 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., според което протоколът по ал. 1 се попълва при
всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на
движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък.
Изискването,
протоколът по чл. 10, ал. 2 от Наредбата да се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол с АТСС, явно е с оглед специфичния характер на
електронния фиш, като акт с който едновременно се констатира нарушението и се
налага съответното административно наказание. Обемайки в себе си белезите на
акт за установяване на административно нарушение, който обаче не е скрепен с
удостоверителното волеизявление на конкретен контролен орган и на свидетел,
относно мястото и начина на неговото съставяне и на наказателно постановление,
електронния фиш налага необходимостта, мястото и средството посредством което
се установява административно нарушение, да бъде удостоверено посредством
съставянето на протокол по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г., който вече съдържа волеизявлението на съответния контролен орган, скрепено
с неговия подпис.
Ясно е, че такъв протокол в който да бъде
посочено конкретно място не е възможно да бъде съставен при контрол във време
на движение с мобилно АТСС. В този смисъл,
след като не е възможно да се удостовери, посредством автентично
волеизявление на контролен орган и на свидетел, мястото където е осъществен
контрола и е установено извършването на противоправното деяние, чл. 11, ал. 2
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. изключва възможността за осъществяване
на административно наказателната отговорност посредством издаване на електронен
фиш, не само по отношение на правилата за скорост на движение на превозното
средство, но и на тези установени в КЗ.
Мястото на извършване на нарушението е от
съществено значение с оглед компетентността на органа, който може да го
установи ; компетентността на органа който може да наложи наказание и
компетентността на самия първоинстанционен съд пред който може да се обжалва
наложеното наказание.
Административен съдия : /п/