Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
30.07.2021 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
07.07.2021 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ
БОЖКОВА |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
|
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
57 |
по
описа за |
2021 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от „Ами Моторспорт” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му М. М. М., подадена
чрез адв.М.Ч. от АК-***, с адрес за призоваване - *** - адвокатска кантора,
против Решение №5 от 09.03.2021 год.,
постановено по АНД №1003/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно
постановление №09-002381 от 12.08.2020 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали.
Касаторът заявява в жалбата, че не е доволен
от така постановеното решение, като счита същото за
неправилно,
постановено в противоречие със събраните доказателства по делото. Излага подробни съображенията
за това, като твърди най-напред, че неправилно съдът
приел, че в случая административно наказателната отговорност е ангажирана
правилно, както и неправилно приел, че НП не страда
от пороци в съдържанието си, водещи до отмяна. Твърди, че НП
е неправилно и че това е така, тъй като административнонаказващият
орган следвало в изпълнение на изискванията си по закон,
подробно и в детайли да обсъди законовите предпоставки, а именно - извършено
ли е нарушение и виновността на отговорното лице – управител. Касаторът
сочи, че в
съдържанието на обжалваното наказателно постановление, като
фактическо деяние,
респ. нарушение,
административния орган е посочил разпоредбата на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1
от КТ, което фактическо деяние се изразява в задължение за сключване на трудов
договор/чл.61,
ал.1
от КТ/
и в задължение този договор да е в писмена форма/чл.62,
ал.1 от КТ/ и че в обекта били извършени
две проверки, като лицето
А. Х. в действителност се е намирало в обекта на
проверката, но административният орган, а от там и съдът,
неправилно стигнали до извода за полаган от него труд единствено и само въз основа на подписана декларация, която, според касатора, по съдържание била
„двуяка”,
без да бил
изследван подробно въпроса, дали реално е полагало труд това
лице и каква е била причината и мотива, поради които се е намирал в обекта. Касаторът излага довод, че видно от показанията на
разпитаните свидетели, Х.
бил в сервиза, но не
полагал труд, както приел
първоинстанционния съд, не е бил и в работно облекло и в обекта нямало автомобили. Сочи, че за този обект бил сключен
договор за наем, считано от 15.07.2020 год., видно от приложеното писмено
доказателства, поради което, към денят на проверката, жалбоподателят не го е
стопанисвал и обектът не работел, а органът, издал НП, стигнал да неправилен
извъд, че дружеството е субект, стопанисващ обекта в *** и на това основание е
отговорен. Счита, че изводът за полаган труд, формиран само
у един от свидетелите - служител на Дирекция „Инспекция по труда”, бил формиран от това, че е „бил
в обекта” и че е подписал декларация, като в
мотивите на съдебното решение съдът приел, че всички свидетели - служители
на Дирекция „Инспекция по труда” приели една и
съща фактическа обстановка, без обаче да е обърнал внимание, че единият
свидетел,
видно от показанията му, не е бил изобщо в обекта, а и показанията им относно
това,
имало ли е автомобил в обекта или не, се разминавали.
Твърди, че нито един от двамата свидетели - проверяващи
не бил
провел разговор с управителя, поради което не са се уверили в достатъчна
степен, че Х. работи. Излага довод, че задължение на административния орган било
да изследва конкретната обстановка и доказателствата,
преди да пристъпи към съставяне на АУАН и съответно издаване на НП –
нещо,
което в настоящия случай не било сторено. Твърди, че Х.
е помагал на жалбоподателя на приятелски начала да премести оборудването от
един обект в друг - настоящия,
за който имал
сключен договор за наем, считано от 15.07.2020 год.
и че именно с такава цел е бил и в обекта, като неправилно
в тази насока, съдът не кредитирал неговите показания и неправилно ги приел за
недостоверни и противоречиви с подписаната декларация.
Относно
подписаната декларация, касаторът твърди, че съдът не взел предвид обстоятелството,
че в административнонаказателното производство нарушението не следва да бъде
установено единствено и само въз основа подписаната декларация и че задължение
на АНО,
а от там и на съда било, да изследва пълно и всестранно въпроса относно
извършеното деяние и в резултат на това да установи,
дали същото представлява нарушение и че на това основание
съдът следвало да отмени процесното НП, вместо да го потвърди. Сочи, че престирането
на труд е следвало да бъде доказано по безпорен начин и това било
в тежест на административния орган, а в случая обаче,
АНО
стигнал прибързано до извода, обективиран в НП за извършено
нарушение, като твърди ,че А. Х. не е
полагал труд и не е бил в трудови правоотношения с дружеството,
поради което нямало
как да последният
да е осъществил фактическото деяние „несключване на
трудов договор”. Според касатора, административнонаказателната отговорност в случая
почивала на предположения, което било недопустимо и в тази насока,
първоинстанционният съд не взел предвид, че доказването на реалното престиране
на труд е винаги в тежест на административнонаказващият орган, а това в
настоящото производство не било доказано, дори напротив - видно от събраните
гласни доказателства станало ясно, че нито един от проверяващите не може да
посочи, каква точно трудова дейност е извършвал Х. и имало ли е автомобил,
който да е бил ремонтиран или не в обекта. Твърди също, че съдът не взел
предвид обстоятелството, че не всяка дейност е трудова, а обстоятелството, че Х.
се е намирал в обекта и е помагал на управителя на дружеството да премести
оборудване по повод предстоящи облигационни отношения, както посочил самият
той, не означавало, че е полагал труд, респ., че извършваната от него дейност
по преместване на багаж при оказана помощ на приятел е трудова по смисъла на
закона и на тълкуването му.
На следващо място, касаторът твърди, че освен неправилно,
НП било и незаконосъобразно (!?) и това
било така, тъй като от съдържанието на същото не ставало ясно,
какво точно е нарушението на жалбодателя, респ. в какво се изразява
фактическото/изпълнителното/
деяние и че в тази насока, не било
посочено,
в какво се изразява
фактическото действие на „Ами Моторспорт” ЕООД. Сочи, че по
смисъла на чл.61 и чл.62 от КТ, това фактическо действие
се изразява в неуреждане на
отношенията с Х.
като трудови или в несключването на трудов договор в писмена форма с него, като твърди, че това
не било посочено в съдържанието на НП, а то било задължителен
реквизит по смисъла на чл.57 от ЗАНН. Твърди, че АУАН
също не съдържал
такова описание, което било задължително по смисъла на нормата на
чл.42 от ЗАНН и че посочването
само на правното основание, без да е посочено фактическото
такова за издаване на акта, в случая - в
какво точно се изразява нарушението, било
основание за отмяна на НП, което първоинстанционният
съд не сторил. Касаторът сочи, че задължение на АНО
било да посочи в съдържанието на АУАН и в НП
фактическото и правното основание за издаването му,
респ. в какво се изразява фактическото деяние, относимия законов тест и
доказателствата,
които ги подкрепят, като твърди, че в НП липсва фактическо основание и отговорността на дружеството била ангажирана по неотносим текст на закона и че съдът
не взел предвид, че АНО
ангажирал отговорността на жалбоподателя по
неотносим текст на закона, а именно - по чл.61 и чл.62 от КТ.
Счита, че в КТ е налична специална норма,
забраняваща допускането до работа на лице без сключен трудов договор и задължение
на работодателя да уреди отношенията си с работника като трудови, а именно
чл.1, ал.2 от КТ
или чл.63, ал.2 от КТ, което не било посочено в
съдържанието на НП. Сочи, че на дружеството е наложено наказание по чл.414,
ал.3
от КТ,
„въздигащ”
отговорност за нарушение на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1, който текст изключвал
нарушението по
чл.1, ал.2 от КТ, като твърди, че по този начин за наказаното лице не
ставало
ясно, какво точно е извършило и кой текст на закона е нарушило:
дали на чл.61, ал.1 или на чл.62, ал.1 от КТ – че не е сключил
трудов договор в писмена форма или на чл.1, ал.2 от КТ, а
именно - че
не е уредил отношенията си с Х. като трудови. Това, според касатора, било
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна, тъй като по този начин се ограничавали правата на административноотговорното лице, а именно да узнае, какво точно е извършило и кой текст на закона е нарушило. Касаторът
сочи също, че от
друга страна,
видно от показанията на свидетелите, проверките в обекта
били две, а нарушението било констатирано на 09.07.2020 год., като твърди, че не ставало
ясно,
какво е установено при двете извършени проверки, бил ли е
работещ в обекта
на проверката и защо едва при втората е установено нарушение. Според касатора, на
тези основания неправилно първоинстанционният съд е постановил решение, с което
е потвърдил обжалваното НП, като правилно и законосъобразно вместо да го отмени
изцяло. На
тези основания касаторът счита, че неправилно първоинстанционният съд е
постановил решение, с което е потвърдил обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно,
вместо да го отмени изцяло, като на основание
изложеното,
моли
съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение, постановено по АНД №1003/2020 год.
по описа на Pайонен съд - Кърджали, с което е потвърдено НП №09-002381/12.08.2020 год.
на директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали,
вместо което да постанови
друго,
с което да отмени наказателното постановление изцяло, като
неправилно и незаконосъобразно.
Редовно призован за съдебното заседание, касаторът – „Ами Моторспорт” ЕООД,
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител – адв.М.Ч. от АК-***, която поддържа
депозираната жалба по изложените в нея съображения и моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания
първоинстанционен акт, като счита същия за неправилен и постановен в
противоречие с материалния закон. Заявява,че подробни
съображения в тази насока са изложени
в касационната жалба, които моли да бъдат взети предвид при
решаване на делото. Претендира за направените разноски във всички съдебни
инстанции и моли
за решение в този смисъл.
Ответникът
по касация – директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – град
Кърджали, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален
представител – ст.юрк.Н. К., който оспорва
касационната жалба и счита същата за неоснователна. Счита, че не са налице
сочените в нея нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и че в
съответствие с всички изисквания на закона, съдът е стигнал до правилния извод,
че жалбоподателят е осъществил вмененото му с процесното НП нарушение, като
подробни съображения в тази връзка излага в писмена защита, която представя эв съдебно заседание.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави в сила
обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като правилно и обосновано, както и моли в
полза на ИА „Главна инспекция по труда” бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Прави
и възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. В
представенета писмена защита излага подробни доводи и съображения в подкрепа на
атактуваното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали
дава заключение, че подадената касационна жалба е
неоснователна. Счита, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, като намира, че съдът е
приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, както и че изводът на съда
за осъществен състав, от страна на касатора, на нарушение по чл.61, ал.1, във
вр. с чл.62, ал.1 от КТ, е правилен и обоснован. Счита също, че събраният
доказателствен материал е правилно обсъден и е правилен правният извод,
направен от съда. С оглед на тези съображения, предлага да
бъде оставено в сила
обжалваното съдебно решение.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведеното
в нея
касационно
основание,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно
основание
е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което нарушение е
свързано с неправилно прилагане, т.е. с нарушение на материалния
закон.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№5 от 09.03.2021 год., постановено по АНД
№1003/2020 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно
постановление №09-002381 от 12.08.2020 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на
„Ами Моторспорт” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя му М. М. М., в качеството му на работодател, е
наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500.00/хиляда
и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.61, ал.1, във връзка с чл.62,
ал.1 от Кодекса на труда. Със същото решение, Районен съд – Кърджали е осъдил „Ами
Моторспорт” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, да заплати
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” сумата от 100 лева,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, районният
съд е установил, че на 09.07.2020 год. била извършена проверка по работни места, от служители
на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, в обект на контрол - автосервиз, находящ
се в ***, ***, стопанисван от „Ами Моторспорт” ЕООД. Към момента на проверката
в обекта на контрол било установено лицето А. Т. Х., който работел като ***. В
декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, лицето декларирало, че работи
в обект – ***, стопанисван от „Ами Моторспорт” ЕООД, от 09.07.2020 год., на
длъжност „***”, с работно време от 11:00 часа до 17:00 часа, че няма нито
трудов, нито граждански договор, получава месечно възнаграждение в размер на ***
лева, има почивни дни - събота и неделя, както и почивка в рамките на работния
ден от 1 час. Във връзка с декларираните от лицето факти и обстоятелства, на
09.07.2020 год. контролните органи извършили справка в информационната система
на ИА „ГИТ” по ЕГН на лицето, от която се установило, че същото няма
регистриран трудов договор с „Ами Моторспорт” ЕООД. На 09.07.2020 год. на
обекта дошъл и управителят на търговското дружество, които декларирал писмено,
че „момчето А. Т. Х. е започнал на работа в „Ами Моторспорт” ЕООД първите 3
месеца на 4 часа „пробен период”, с чиста заплата от *** лева и в случай, че
реши, че ще остане в работата, ще се осигурява на 8 часа.”.
На 17.07.2020 год. била направена повторна справка в информационната
система на ИА „ГИТ” по ЕИК, от която се установило, че на 13.07.2020 год.,
между А. Х. и работодателя „Ами Моторспорт” ЕООД бил сключен трудов договор, на
основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, който бил регистриран в ИС на ИА „ГИТ”, но не
бил представен на контролните органи, видно от протокол за приемане на
документи от 14.07.2020 год. С оглед на така установеното, на 21.07.2020 год.
св. Е. Ю. съставила АУАН, за допуснатото от „Ами Моторспорт” ЕООД нарушение на
чл.61, ал 1 във вр.чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, връчен на А. М. - управител,
който подписал акта с възражение, че не е съгласен с него. В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН постъпило и писмено възражение срещу съставения АУАН, в който били
наведени доводи, че А. Х. е присъствал на обекта не за да полага труд а като
кандидат - работник. Подаденото възражение не било взето предвид от наказващия
орган, т.к. противоречи на събраните по АНП писмени доказателства. Въз основа
на този АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление с което, на
основание чл.416, ал.3, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на дружеството било
наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева,
за допуснато нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ.
Тази фактическа обстановка районният съд е установил и възприел от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, като при тяхната оценка съдът е
преценил, че от материалите по делото и от разпита на свидетелите Е. Ю., И. С.
и А. С. се установява, че в деня на проверката на обекта имало само 1 лице,
което било облечено с тениска и дънки, изцапани с масло и което ремонтирало
паркиран в обекта автомобил, като свидетелите утановили, че лицето се казва А.
Х. На лицето била дадена декларация по чл.402 от КТ, в която той попълнил
цитираните по-горе данни, а по-късно същия ден, след извършена справка в
информационната система на ГИТ, проверяващите установили, че на името на А. Х.
няма регистриран трудов договор, т.е. съдът е приел, че показанията на тези
трима свидетели, които е кредитирал като обективни и безпристрастни,
удостоверяват, че лицето е било заварено да извършва трудова дейност на
проверения обект, като свидетелите лично са възприели престирането на труд от А.
Х. на 09.07.2020 год., който се е намирал сам в обекта. Районнтият съд е
посочил, че тези им показания се подкрепят и от саморъчно попълнената от Х.
декларация на основание чл.402 от КТ, в която са декларирани факти и
обстоятелства, които характеризират съществуващото между страните
правоотношение като трудово и за което са приложими разпоредбите на Кодекса на
труда, както и от писменото обяснение на А. М., дадено в деня на извършената
проверка по работни места и че такива са били и устните му обяснения, дадени
пред св.Е.Ю., на която заявил, че е наел момчето да го пробва и ако се справи,
ще сключи трудов договор с работно време от 8 часа. Съдът е приел, че обстоятелството,
че към деня на проверката работодателят не е изпълнил задължението си да сключи
трудов договор с А. Х. преди постъпването му на работа, се установява и от
справка от информационната система на ИА „ГИТ” по ЕГН, от която било видно, че
към 09.07.2020 год., между А. Х. и търговското дружество няма регистриран
трудов договор, от което следва, че лицето Х. е полагал труд по време на
проверката, а съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна
сила се уреждат само като трудови, за които, съгласно чл.61, ал.1 и 62, ал.1 от КТ, се сключва писмен трудов договор. Съдът е посочил, че този негов извод не
се опровергава от разпита на Х., в качеството му на свидетел, който в желанието
да „помогне” на работодателя си, първоначално отричал почерка и подписа в
декларацията по чл.402 от КТ да са негови, но впоследствие заявил, че лично е
попълнил и подписал декларацията, като последното се подкрепяло и от
изявлението на АНО - директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали Б.,
пред която била попълнена декларацията.
При така приетата за установена
фактическа обстановка,
от правна страна районният съд е приел най-напред,
че жалбата
е процесуално допустима, т.к. е подадена от
надлежна страна и в законоустановения 7/седем/- дневен
срок срок
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е посочил, че съгласно чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на
работа, а съгласно чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена
форма. Съдът е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства се
установява по несъмнен начин, че на посочената дата - 09.07.2020 год.,
работодателят „Ами Моторспорт” ЕООД не е сключил трудов договор в писмена форма
с А. Т. Х., преди постъпването му на работа, който към момента на проверката по
работни места е полагал труд като ***, с което е осъществил от обективна страна
състава на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от Кодекса на труда. Предвид
възприетата фактическа обстановка съдът е прпиел също, че правилно, описаното
от фактическа и правна страна нарушение, е било квалифицирано по чл.61, ал.1 и
чл.62, ал.1 от КТ, съгласно които, при престиране на работна сила, задължително
преди допускане на работа, следва да има сключен трудов договор в писмена форма
между работника и работодателя. На следващо място е счел, че
административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН, като АУАН е съставен от длъжностно лице
със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано
изброени в чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.43, ал.1 от ЗАНН -
на управителя на дружеството,у както и че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е
надлежно връчено по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН. Съдът е приел още, че АНО
правилно е установил фактическата обстановка, като същата е еднакво отразена в
АУАН и НП.
Въз основа на това районият съд е извел и окончателния си
извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, съдът е
намерил, че на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, следва на
административнонаказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съдът
е посочил, че по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева и че в
случая, по делото са проведени две съдебни заседания, в което са разпитани
четирима свидетели, както и е изготвена и депозирана писмена защита, поради
което следва да се присъди възнаграждение, в размер от 100 лева. Съдът е
отбелязъл също, че доколкото издателят на наказателното постановление се намира
в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище
***, то именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2,
ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Касационната инстанция споделя, предвид събраните и приобщени по делото писмени
и гласни доказателства, така установената от районния съд фактическа
обстановка, като намира, че въз основа на нея, съдът е направил и правилни и
законосъобразни изводи. Настоящият
състав на касационната инстанция намира, че преценката
и анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства са логични,
обосновани и правилни и съответно, споделя в пълна степен изводите на
първоинстанционния съд, направени въз основа на тях, като счита, че тези изводи
са правилни, законосъобразни и в пълно съответствие със събраните по делото
писмени и гласни доказателства и с приложимия материален
закон.
Касационната инстанция в настоящия състав намира за несъстоятелни,
противоречиви и нелогични доводите и твърденията, изложени в касационната
жалба, които са били поддържани до голяма степен и пред районни съд. Безспорно
е установено по делото, че лицето А. Т. Х., при проверката, извършена на
09.07.2020 год. в обект – автосервиз, находящ се в ***, ***, е бил заварен от тримата
проверяващи служители от Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали в помещението
на автосервиза да полага труд, като е бил облечен с тениска и дънки, изцапани с
машинно масло, като освен това и ръцете са му били омаслени, а освен това, и
тримата свидетели са категорични в показанията си, че вътре в автосервиза в
този момент е имало и едно МПС. Безспорно е установено по делото, че при
проверката, на 09.07.2020 год., в 16:00 часа, А. Х. сам е попълнил
декларацията, предоставена му от проверяващите служители на Дирекция „Инспекция
по труда” – Кърджали и се е подписал под същата, като в тази декларация, която
контролният орган му е предоставил, той декларирал писмено, че от 09.07.2020
год. работи на длъжност „***” в обект „автосервиз” в ***, за фирма „Ами
Моторспорт” ЕООД, с работно време от 11:00 часа до 17:00 часа, при месечно трудово
възнаграждение от *** лева, както и декларирал, че няма сключен трудов или
граждански договор. В същия смисъл са и дадените писмени обяснения на същата дата
- 09.07.2020 год., от управителя на търговското дружество – А. М. М., който в
същинте е заявил, че „момчето А. Т. Х. започна работа в „Ами Моторспорт” ЕООД
първите 3 месеца на 4 часа „пробен период”, с чиста заплата от *** лева и в
случай, че реши да остане на работа, ще се осигурява на 8 часа.”.
При това положение са абсолютно несъстоятелни твърденията в жалбата, че изводът за полаган труд, формиран само
у един от свидетелите - служител на Дирекция „Инспекция по труда”, бил формиран от това, че е „бил
в обекта” и че е подписал декларация, както и твърденията, че единият свидетел,
видно от показанията му, не е бил изобщо в обекта, а и показанията им относно
това,
имало ли е автомобил в обекта или не, се разминавали. От показанията на тримата свидетели, разпитани пред районния съд в съдебно
заседание на 08.10.2020 год. ставра превевно ясно ,че и тримата при проверката
на 09с.07.2020 год., са влезли в помещеието на автосервиза и са възприели лично
и непосредствено фактите и обстоятелства, за които свидетелстват в показанията
си, като освен това, от показанията и на тримата става ясно, че по време на
проверката, на място е дошъл и управителят на дружеството и е дал устни
обяснения, които са в смисъла на дадените впоследствие от него и писмени
обяснения. Несъстоятелен в тази връзка е и доводът, че административният
орган, а от там и съдът,
неправилно стигнали до извода за полаган от А. Х. труд единствено и само въз основа на подписана
декларация, която, според касатора, по съдържание била
„двуяка и неясна”(!?),
без да бил
изследван подробно въпроса, дали реално е полагало труд това
лице и каква е била причината и мотива, поради които се е намирал в обекта.
На следващо място, твърдението в жалбата, че това
лице – А. Т. Х., се е намирал в облекта на контрол за да помага на
жалбоподателя на приятелски начала да премести оборудването от един обект в
друг, т.е. в проверявания, за който дружеството имало
сключен договор за наем, считано от 15.07.2020 год.
и че именно с такава цел е бил и в обекта, се опровергават от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
като в тази връзка следва да се посочи, че ако автосервизът не е бил започнал
дейност към тази дата и не е бил оборудван, макар че свидетелите сочат друго,
то вътре не следва да има и МПС, което да се ремонтира. Свидетелят А. С. сочи в
показанията си, че при влизането им в обекта са заварили лицето А. Х., застанал
до този автомобил, облеичен с изцапано с машинно масло облекло и омаслени ръце,
като при това положение трудно може да се приеме, че това лице е стояло там
само за да съзерцава и да се любува на автомобила. Следва да се добави, че
според показанията на св.Е.Ю., установеното в автосервиза лице А. Х. е ремонтирал
паркираната вътре в обекта кола, като в показанията си при преразпита й в съдебно
заседание на 12.11.2020 год., същата категорично е заявила, че при проверката
на 09.07.2020 год. не е възприела в автосервиза да се извършва подготвителна
дейност, като в същото положение този автосервиз се е намирал и при последващия
контрол.
Така, от всичко изложено по-горе се налага извода, че по време на
извършената проверка от служителите на Дирекция „Инспекция по труда” –
Кърджали, на датата 09.07.2020 год., в посочения обект на контрол - „автосервиз”
в ***, лицето А. Т. Х. се е намирал в помещението на автосервиза и е
осъществявал трудови функции, присъщи за работник на длъжността „***” в такъв
обект. Безспорно
е, при това положение, че извършваната от установеното при
проверката лице А. Т. Х. дейност, е трудова дейност, т.е. правоотношението
между него и касатора по този повод се характеризира като трудово такова, с
присъщите му елементи, а именно: същият работи на определено работно място – посочения
автосервиз в ***, като е установен в работното помещение на този обект да
извършва присъщата за *** трудова дейност. Казано по друг начин, в конкретния
случай, лицето А. Т. Х. е предоставяло работната си сила, а от това следва, че
отношенията
между него и касатора „Ами Мотоспорт” ЕООД *** ***, при
предоставянето на работната му сила, е следвало
задължително да
се уредят
като трудови правоотношения, съгласно императивното
правило, разписано в нормата на чл.1, ал.2 от КТ. Това от своя страна означава,
че между това лице и касатора в настоящото производство, е следвало да бъде
сключен трудов договор, със съответното съдържание, регламентирано в нормата на
чл.66, ал.1 от КТ, като нормата на чл.61, ал.1 от КТ, изрично повелява, че този
трудов
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа, а на чл.62, ал.1 от КТ изрично регламентира, че този трудов
договор следва да се сключи в писмена форма.
Тези норми, в случая, са били нарушени от работодателя „Ами Мотоспорт” ЕООД
*** ***, т.к. при проверката, извършена от служителите на Дирекция „Инспекция
по труда” – град Кърджали на 09.07.2020 год., е установено, че такъв трудов
договор в писмена форма не е бил сключен с това лице преди постъпването му на
работа, което е установено и доказано, както от попълнената на място, в 16:00
часа, при извършване на проверката по работни места, декларация по чл.402 от КТ, в която същото това лице изрично е деклрарирало, че няма сключен трудов
договор/а е декларирало, че няма и граждански такъв/, но и че работи в
търговския обект от 09.07.2020 год., на длъжност „***”, така и от извършената
малко след това проверка в информационната система на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, при която е установено, че по ЕГН на лицето, няма
намерен регистриран трудов договор, т.е. няма регистриран запис за сключен
трудов договор между търговското дружество – касатор в настоящото производство
и лицето А. Т. Х., като такъв е бил сключен и регистринан на 13.07.2020 год.,
т.е. четири дни след извършената проверка по работни места в този облект на
контрол. Предвид изложеното по-горе, още веднъж следва да се посочи, че са
абсолютно несъстоятелни твърденията в касационната жалба, че административният
орган, а от там и съдът,
неправилно стигнали до извода за полаган от това лице труд единствено и само въз основа на подписана
декларация, която, според касатора, по съдържание била
„двуяка” (каквото и да се има предвид под това) и неясна” и без да е бил
изследван подробно въпроса, дали реално е полагало труд това
лице и каква е била причината и мотива, поради които се е намирало
в обекта.
Във връзка с изложеното по-горе, съдът за намира крайно несъстоятелни и оплакванията
на касатора, изложени в жалбата, че не било посочено в какво се изразява
фактическото действие на „Ами Мотоспорт” ЕООД *** *** и че по смисъла на
чл.61 и чл.62 от КТ,
това фактическо действие
се изразява в неуреждане на
отношенията с Л. като трудови или в несключването на трудов договор в писмена
форма с него, но че това не било посочено в
съдържанието на НП, а то било задължителен реквизит по смисъла
на чл.57 от ЗАНН, както и че АУАН също не съдържал
такова описание, което било задължително по смисъла на нормата на
чл.42 от ЗАНН и че посочването
само на правното основание, без да е посочено фактическото
такова за издаване на акта, в случая - в
какво точно се изразява нарушението, било
основание за отмяна на НП, което първоинстанционният
съд не сторил и съответно развитите в такава насока доводи, вкл. и
оплакването, че отговорността на дружеството била ангажирана по
неотносим текст на закона и че съдът не взел предвид, че АНО
ангажирал отговорността на жалбодателя по неотносим текст на закона, а именно - по чл.61
и чл.62 от КТ. Тук най-напред следва да се посочи, че нарушението е осъществено не чрез
действие, а чрез бездействие, т.е. чрез неизвършване на определено действие от
страна на работодателя – несключване на трудов договор с конкретния работник
преди потъпването му на работа. На следващо място следва да се посочи, че както
в съставения АУАН №09-002381 от 21.07.2020 год., така и в издаденото въз основа
на него процесно наказателно постановление, на съвсем ясен български език е
описано, че на 09.07.2020 год., в 10:50 часа, при проверката по работни места в
обект на контрол – автосервиз, находящ се в ***, *** и стопанисван от касатора
„Ами Моторспорт” ЕООД, с ЕИК ***, „е
установено, че търговското дружество в качеството му на работодател по смисъла
на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, представлявано от А.
М. М., с ЕГН ********** - управител, не е сключил трудов договор в писмена
форма с лицето А. Т. Х., с ЕГН **********, преди постъпването му на работа като
***.”, като освен това, и в АУАН, и в НП, са описани декларираните от този
работник факти и обстоятелства, свързани с изпълняваните от него трудови
функции. От това словесно описание на нарушението стават пределно ясни
фактическите основания, т.е. фактите и обстоятелствата, при които е извършено конкретното
нарушение, а така също, става и ясно, че това нарушение правилно е квалифицирано
като такова на разпоредбата на чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, т.к.
първата от тези норми изрично повелява, че трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа, какъвто в случая не е бил сключен,
а посоченият работник е постъпил на работа, а втората от тях регламентира, че трудовият
договор се сключва в писмена форма.
Предвид горното, настоящият касационен състав приема, както правилно е
приел и решаващият състав на районния съд, че описаното от фактическа и правна
страна нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл.61, ал.1, във вр. с
чл.62, ал.1 от КТ, съгласно които, преди постъпване на работа, т.е. преди да
запомне да се престира работна сила, задължително следва да е сключен трудов
договор в писмена форма между работника и работодателя. Съдът в настоящия
касационен състав намира, освен това, че както АУАН, така и издаденото въз
основа на него НП, съдържат всички задължителни реквизити, изискуеми се
съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Така, с
оглед всичко изложеното по-горе, настоящият
състав на касационната инстанция, извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, намира, че оплакванията,
изложени в касационната жалба на „Ами Моторспорт” ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му М.
М. М., подадена чрез адвокат М.Ч. от АК-***, са неоснователни и недоказани, а
изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени в пълна степен със
събраните по делото доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал
всички събрани по делото доказателства и на
основата на свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и правилен
извод, като е приел, че административното нарушение на трудовото
законодателство, вменено на търговското дружество – касатор в
настоящото производство, е извършено. Ето защо
и
на основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира,
че твърдяните
от касационния жалбодател пороци на решението на
Районен съд - Кърджали, не са налице и съответно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. Обжалваното
решение на Районен
съд – Кърджали е валидно, допустимо, постановено при
правилна и обоснована преценка на събраните доказателства и в
съответствие с материалния закон, без допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и предвид своевременното направената от
процесуалния представител на ответника претенция за разноски, на основание
чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, следва в полза на
административнонаказващия орган/АНО/ да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно който, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и който размер се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до
120 лева. В случая, по настоящото КАНД е проведено едно съдебно заседание, в
което се е явил процесуалния представител на АНО и е осъществил процесуално
представителство, изложил е съображения и доводи в хода на делото по същество и
е изготвил и представил в съдебно заседание и писмена защита. Поради това съдът
намира, че следва да се уважи претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което следва да се определи в размер на 100.00 лева, като същото следва да се присъди в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***, в
качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във
връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63, ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5 от 09.03.2021 год., постановено по АНД №1003/2020 год. по описа
на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА „Ами
Моторспорт” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя му М. М. М. от ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, ***, с ЕИК ***, сумата
от 100.00/сто/ лева, представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.