РЕШЕНИЕ
№ 260432/24.3.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното АНД №4334/2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба
от „П.8.“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, срещу НП №403780-F187293 от 01.02.2019 г., издадено от директор
на ТД НАП Варна, с което за нарушение по чл.92 ал.2 от Закон за корпоративното
подоходно облагане (ЗКПО), на въззивника е наложено
наказание имуществена санкция в размер 500.00 лв.
Въззивинкът счита оспореното НП
за постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон и моли същото да бъде отменено. Твърди, че са допуснати нарушения на
чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не е посочена дата на
извършване на твърдяното нарушение като е отразена само датата на установяване
на нарушението, но не и тази, на която същото е извършено, при което се
затруднява осъществяването на контрол за спазване на сроковете за образуване на
административно-наказателно производство. Твърди, че с оглед законоустановения срок до 31.03.2015 г. за твърдяното с
АУАН и с НП като неизпълнено от въззивника задължение
по чл.92, ал.2 ЗКПО, нарушението следва да се счита за извършено към 01.05.2015
г. и това обстоятелство, както и конкретния извършител са служебно известни на актосъставителя и на наказващия орган, при което процесния АУАН се явява съставен след изтичане на срока по
чл.34, ал.2, изр.2 ЗАНН. Твърди също, че процесното
НП е издадено след изтичане на установения срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. Излага и
становище, че конкретното деяние представлява неподлежащ на санкциониране
маловажен случай съобразно чл.28 ЗАНН.
Въззиваемата страна моли
съда, да потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в
съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 29.09.2015 г. при извършена служебно справка в информационния
масив на НАП, служителят К. Б.-Р. констатирала, че въззивното
дружество не е представило в законоустановения срок
до 31.03.2015 г. годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО, както и че съответна
декларация не била представена и към момента на извършване на проверката. При
тази констатация, до въззивника било изпратено с
пощенска пратка чрез „М.Е.“ ООД Съобщение изх.№984-2248 от 29.09.2015 г. за
явяване в ТП НАП Варна за представяне на декларация по чл.92 ЗКПО и за
съставяне на АУАН като същото било върнато в цялост с отразяване, че от
05.10.2015 г. до 12.10.2015 г. пратката е непотърсена. При тези данни, без да
са удостоверени други действия за търсене и уведомяване на въззивника
по повод извършената проверка, на 29.10.2015 г., в отсъствие на представител на
въззивното дружество, спрямо същото бил съставен АУАН
№F187293, в който било
посочено, че проверка от 29.09.2015 г. е установила неизпълнение на
задължението за подаване на годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО за
отчетната 2014 г. в срок до 31.03.2015 г., както и че съответна декларация не е
подадена и към датата на съставяне на акта, с което е нарушена разпоредбата на
чл.92, ал.2 ЗКПО. За връчване на съставения АУАН до въззивника
била изпратена Покана изх.№984-2248 от 29.10.2015 г. с пощенска пратка чрез „М.Е.“
ООД, върната в цялост с отразяване, че от 03.11.2015 г. до 10.11.2015 г.
пратката е непотърсена. В последствие, въз основа на съставени Протокол
изх.№24956 от 12.01.2016 г. и Протокол изх.№27432 от 27.01.2016 г. за извършени
посещения от служители на НАП на регистрирания адрес на въззивното
дружество, без да е открит негов представител, с Протокол изх.№14197 от
29.01.2016 г., е направена констатация, че представляващ търговеца или
упълномощено от него лице не е открито
на регистрирания адрес, поради което и съобразно чл.43, ал.6 ЗАНН,
производството по АУАН №F187293 от 29.10.2015 г. е спряно от актосъставителя
и свидетеля по съставяне на акта.
На 07.01.2019 г. АУАН №F187293 от 29.10.2015 г. бил
връчен на управителя на въззивното дружество и на
01.02.2019 г. спрямо въззивника било издадено НП
№403780-F187293, в което
фактическите и правни констатации по АУАН били изцяло въпроизведени
и на въззивника било наложено административно
наказание имуществена санкция в размер 500.00 лв. За връчване на издаденото НП
до въззивника били изпратени чрез „М.Е.“ ООД пощенски
пратки №403780-F187293 от 26.05.2019 г. (баркод 8100013136625)
и №403780-F187293 от 29.05.2019 г. (баркод 8100014728537), върнати в цялост с отразяване за
всяка от тях, че е непотърсена.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се
установява по категоричен начин от приобщените документи – НП №403780-F187293 от 01.02.2019 г., АУАН №37847 от 29.10.2015 г., известия за доставяне от „МиБМ Експрес“ от 30.05.2019 г., 26.03.2019 г., 30.10.2015 г. и 01.10.2015 г., покана изх.№984-2248 от
29.10.2015 г., съобщение изх.№984-2248 от 29.09.2015 г., съобщение
изх.№984-2248 от 29.09.2015 г., ведно
с известие за доставка от 29.09.2015 г., Справка за регистрация
на задължено лице, Справка от
ТР, Протоколи на НАП
изх.№14197 от 29.01.2016 г., изх.№27432 от 27.01.2016 г., изх.№24956 от
12.01.2016 г., Заповед №ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. и писмо изх.№60136 от 06.01.2021 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта
на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок
и е приета от съда за разглеждане. Приобщените известия за доставка на
съдържалите процесното НП пощенски пратки от „МиБМ Експрес“ с клеймо от 30.05.2019 г. и от 26.03.2019 г., ведно с пликове за същите, не
удостоверяват, адресата да не е намерен на посочения адрес, доколкото липсват
удостоверяващи документи, адреса да е посетен и при отсъствие на адресата, да е
оставено уведомление за наличието на пратка, която може да бъде потърсена и
получена в офис на пощенската служба. При тези данни, съдът приема, че липсват
доказателства за надлежно връчване на НП до датата на предявяване на процесната жалба, при което същата е приета за разглеждане
като допустима.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – директор на ТД НАП Варна, в кръга на
предоставените му правомощия съгласно Заповед №ЗЦУ-ОРП-17 от 17.05.2018 г. на
ИД на НАП.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Процесните АУАН и
НП не отговарят на изискванията по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН за описание
на датата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП са отразени
датата 29.09.2015 г., на която е констатирано неизпълнение на съответното
императивно изискване, така и крайния срок – 31.03.2015 г., до който въззивникът е бил длъжен да представи годишна данъчна
декларация за 2014 г. И въпреки отразяването на законоустановен
краен срок, чието посочване може да обуслове извод,
че нарушението следва се счита за осъществено в първия работен ден след
неговото изтичане – 01.04.2015 г., тази дата не е отразена в АУАН и в НП.
Административно-наказателното
производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите,
които трябва да съдържат съответните актове. Изискванията на закона са
поставени с цел, на наказаното лице да бъде напълно ясно, а не да прави
логически, фактически или правни изводи относно обстоятелствата, за какво
нарушение, извършено на коя дата, на кое конкретно място и при какви
обстоятелства, е наложено наказание. В този смисъл, непосочването в АУАН и в НП
на датата на извършване на твърдяното нарушение, която е основен елемент от
фактическия състав на съответното деяние, представлява съществено процесуално
нарушение, доколкото обективно препятства възможността за пълноценно и
адекватно реализиране на правото на защита на въззивника.
Напълно правилно е изтъкнато в
жалбата, че датата на извършване на нарушението е от съществено значение за
защитата, включително за преценка относно спазване на императивните срокове за
образуване на административно-наказателното производство. Но наведените от въззивника твърдения за съставяне на процесния
АУАН след изтичане на установения срок по чл.34, ал.2 ЗАНН са неоснователни.
Въпреки, че данните за изпълнение на съответното задължение са били налични в
служебната информационна система на НАП, едва при извършване на проверката от
29.09.2015 г. контролния орган е констатирал нарушението и съответно – неговия
извършител, поради което срока за образуване на административно-наказателното
производство тече от тази дата и АУАН от 29.10.2015 г. е съставен в рамките на законоустановения срок.
От друга страна, процесния АУАН напълно неоснователно е съставен в отсъствие
на посочения извършител, доколкото липсват доказателства, същият да е бил
надлежно уведомен и поканен да се яви за съставяне на АУАН. Документите за
съдържащата съобщение изх.№984-2248 от 29.09.2015 г. пощенска пратка, изпратена
чрез „М.Е.“ ООД, ведно с плик с клеймо от
01.10.2015 г. не установяват, адресата да не е намерен на посочения адрес,
доколкото липсва удостоверяващо отразяване, адреса да е посетен и при отсъствие
на адресата, да е оставено уведомление за наличието на пратка, която може да
бъде потърсена и получена в офис на пощенската служба. По този начин въззивникът е лишен от правото да участва пълноценно в
производството от неговото начало и да организира своята защита своевременно.
При това и в последствие, в твърде продължителен период от време, съставеният
АУАН също не е бил надлежно връчен на въззивника и
напълно неоснователно е приложена разпоредбата на чл.43, ал.6 ЗАНН и
административно-наказателното производство е било спряно с Протокол изх.№14197
от 29.01.2016 г.
Разпоредбата на чл.43, ал.6 ЗАНН
допуска административно-наказателното производство да бъде спряно, само тогава,
когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В приобщените Протокол
изх.№24956 от 12.01.2016 г. и Протокол изх.№27432 от 27.01.2016 г. е отразено,
че адреса бил посетен с цел връчване на акт, но на него не бил представляващо търговеца
или упълномощено от него лице. Според настоящия състав на съда двукратно
посещение на адреса, който е посочен
за седалище на юридическото лице, в никакъв случай не покрива изискването за
щателно издирване. От протоколите изобщо не става ясно, по кое време от
денонощието е посещаван адреса , макар
такъв реквизит да фигурира в бланката. Това е от съществено значение, доколкото
се касае за посещение на офис на юридическо лице с конкретно работно време. В
тази връзка, ако офиса е посетен в извън
работно време, е повече от ясно, че там никой няма да бъде намерен. Остава
неясно и защо е било прието, че нарушителят е бил издирван щателно. Както бе
изтъкнато, изпратените от ТД на НАП пощенски пратки покани за явяване на
представител на дружеството за съставяне и връчване на акта, са върнати в
цялост без надлежно отразяване, лицето да е търсено на адреса и при отсъствие
да е поставено на видно място уведомление за наличието на пратка, която може да
бъде потърсена и получена в офис на пощенската служба. Липсват и доказателства,
контролните органи да са направили опит да изпратят съответните документи на
посочената в търговския регистър електронна поща или да осъществят връзка по
телефон, който също е посочен в справката за дружеството. В този смисъл, съдът
намира, че съставения в отсъствие на представител на нарушителя АУАН, е
следвало да бъде връчен по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН, което в случая не е
сторено. Следва да се отбележи, че редът за връчване на съобщения, предвиден в
глава VІ от ДОПК, в това число и връчване на съобщения в съответствие с
изискванията на чл.32 ДОПК, касае
административните производства, но не и административно-наказателните такива,
които се развиват по реда на ЗАНН. При
тях е приложимо тълкуването,
дадено от ВС, а в последствие и от ВКС в редица решения във връзка с чл.269,
ал.3, т.2 НПК (чл.268, ал.3, т.2 НПК - отм.), приложим по препращане от чл.84 ЗАНН, според което "щателното издирване представлява издирвателна
дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни
действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице
по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази
активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в
определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива
откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение
към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са
общинските администрации и органите на МВР." В случая актът е следвало да
бъде изпратен на поделение на МВР /"съответната служба" по смисъла на
чл.43, ал.4 ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл.43, ал.4 ЗАНН в 7-дневен срок да връчат акта на нарушителя. След като изобщо не са били
предприети действия за връчване на акта по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН, то не са
били налице и правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на административно-наказателното производство по
реда на чл.43, ал.6 ЗАНН. В този смисъл наказателното постановление е било
издадено след изтичане на шестмесечния срок, визиран в чл.34, ал.3 ЗАНН – едва на
01.02.2019 г., което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
В тази насока е многобройната, константна и изцяло еднозначна съдебна практика
на Административен съд – Варна.
Относно
материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Приобщените документи удостоверяват категорично, че към крайната
дата на законоустановения срок – 31.03.2015 г., за
представяне на годишна данъчна декларация за 2014 г., въззивникът
„П.8.“ ЕООД не е изпълнил вмененото му с чл.92, ал.2 ЗКПО задължение, с което в
първия работен ден след изтичане на съответния срок – 01.04.2015 г., е
осъществил съответното нарушение. Въпреки тази констатация, правилната
квалификация и правилно приложената санкционна норма с коректно определен
минимален размер на предвиденото наказание, при допуснатите съществени
процесуални нарушения процесното НП следва да бъде
отменено.
При този изход на спора, съобразно чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, в полза на въззивника
следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на
адвокат в размер 360.00 лв, който, макар да надвишава
с 60.00 лв установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при липсата на оспорване за
прекомерност и на искане от въззиваемата страна за
редуциране до установения минимум, следва да бъде присъден изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление НП №403780-F187293 от 01.02.2019 г., издадено от
директор на ТД НАП Варна, с което за нарушение по чл.92 ал.2 ЗКПО, на „П.8.“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, е наложено наказание имуществена
санкция в размер 500.00 лв, на основание
чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА ТД НАП Варна, ЕИК 1310631880146, ДА ЗАПЛАТИ на „П.8.“ ЕООД гр. Варна, ЕИК
*********, сумата 360.00 лв (триста и шестдесет
лева, 00 ст.), представляваща разноски за възнаграждение на адвокат, на
основание чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от уведомяване на страните по
реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: