№ 231
гр. Варна, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20243100900611 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 34, ал. 1 от
Договор при общи условия между „ХЕРОС НОРД” ООД и "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД
от „ХЕРОС НОРД” ООД, ЕИК ********* срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК
********* за заплащане на сума в общ размер на 21 660 лв., представляваща обезщетение,
съгласно чл. 34 от Договора при Общи условия, формирано като сбор от сумите, както
следва: 7220 лв. за периода 01.11.2021- 30.04.2022 г. за УИН: 32Z450005124011D- Мотел ТР;
7220 лв. за периода 01.11.2021- 30.04.2022 г. за 32Z450005071008V- Канцелария Масларево;
7220 лв. за периода 01.11.2021- 30.04.2022 г. за УИН: 32Z450005124012B- Овчарник.
Претенцията на ищеца е формирана на основание чл. 34, ал. 1 от Договора при общи
условия, сключен от страните, съгласно който в случай, че потребителите останат без
електрическа енергия по вина на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД повече от 24 часа, след
получаването от "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД на уведомление от потребителя,
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лева
и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия.
Твърди се, че във връзка със задължения по издадени фактури за периода от
01.07.2020г. до 01.11.2021г., ответникът е поискал, на основание чл. 123 от ЗЕ, от оператора
на разпределителната мрежа в Северна България „Електроразпределение Север“ ЕАД да
преустанови захранването на обекти на ищеца. За установяване на задълженията по
фактурите са водени искови производства по описа на РС- Пловдив: приключили с влезли в
сила съдебни актове по в. гр. дело № 1491/2023г. и съответно по в. гр. дело № 604/ 2024 г. на
Окръжен съд - Пловдив, с които се признават за недължими всички суми за мрежови услуги
по посочените фактури.
Твърди се, че съгласно чл. 20, ал. 5 от Общите условия на договора между страните е
предвидено, че в случай на съдебно оспорване на основанието за прекъсването от страна на
потребителя, "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД няма право да поиска прекъсване на
снабдяването с електрическа енергия по отношение на спора, а до решаване на спора
потребителят следва да заплаща текущите си задължения. В този смисъл се твърди, че е
налице съдебно оспорване от страна на ищеца с подаването на насрещен иск по гр. дело №
6426/ 2021 г. по описа на РС- Пловдив, с предмет следващ период и е направено изрично
възражение за възстановяване на преноса на електрическа енергия от ответника.
1
В допълнителната искова молба ищецът представя допълнителни писмени
доказателства, с оглед установяване, че за процесния период е било прекъснато подаването
на ел. енергия и същата е възстановена на 06.06.2024 г., с влизане в сила на решението по в.
гр. дело 604/ 2024 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив. Твърди, че е налице оспорване от
страна на ищеца относно прекъсването на ел. енергия отпреди исковото производство, с
подавани жалби от 25.08.2020г., 10.2020г., 30.12.2020г.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, чрез адв. Н. Б., АК-
Варна, оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че ищцовото дружество е
неизправна страна по договора по общи условия, тъй като за процесния период е имало
множество задължения за посочените обекти, за които срокът за плащане е бил изтекъл.
Посочва се, че "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД не е оправомощено да преустанови преноса
на електрическа енергия на потребителите, а е натоварено с процесите по продажба,
фактуриране, плащане на потребената електрическа енергия от потребителите, като
съгласно ОУДПЕЕ има право да поиска от „Електроразпределение Север“ АД да прекъсне
или ограничи снабдяването с електрическа енергия, в случай, че битов потребител в срок до
10 дни и стопански потребител в срок от 3 дни не изпълни което и да е свое задължение,
произтичащо от тези Общи условия или от подписаните допълнителни споразумения между
страните, вкл. при забава в плащането на дължимите суми.
Оспорва се, че ищецът е останал без електрическа енергия за процесния период от
01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., в евентуалност твърди, че прекъсването е правомерно, като
последица от неизпълнението на задължението на потребителя да заплаща задълженията си
в указаните във фактурите срокове.
Посочва, че исковите производства по описа на РС - Пловдив са по инициатива на
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД във връзка със събиране на вземанията му. Твърди, че
дължимостта на фактурираните вземания е била отречени със съдебни актове на ОС -
Пловдив, но към момента на осъщественото прекъсване е било налице неизпълнение на
задълженията по договора като предпоставка за искане да бъде ограничено снабдяването с
електрическа енергия.
Ответникът аргументира тезата, че клаузата на чл. 34 от Общите условия на ЕПРП
не е приложима, в случай, че прекъсването на електроснабдяването е основано на
неизпълнение на задълженията на потребителя (чл. 32, т. 2 от Общите условия).
В подадения допълнителен отговор на искова молба ответникът поддържа
становището си за неоснователност на исковата претенция, като твърди, че за всеки един
обект, на който е било преустановено електроподаването за процесния период е имало
незаплатени на падеж задължения за няколко месеца, поради което прекъсването е било
правомерно.
Посочва, че оспорванията от страна на ищеца са направени извънсъдебно, а
производствата водени пред РС и ОС Пловдив са инициирани от страна „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК ********* на основание чл. 422 ГПК. Сочи се, че насрещният иск е
предявен за различно вземане, за последващ период и не касае задълженията, по повод на
които е инициирано прекъсването за посочените обекти.
Счита, че уговореното в чл. 34 от Общите условия на ЕПРП обезщетение при
прекъсване на електроснабдяване по вина на електроснабдителното дружество по
съществото си представлява неустойка, а същата не е приложима, когато временното
преустановяване е основано на неизпълнение на задълженията на потребителя.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно изложеното в исковата молба и отговора е прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване наличието на облигационно отношение между
страните за доставка и продажба на електрическа енергия, към което са приложими Общи
условия за ДПЕЕ, одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007г., както и че задълженията на
ищцовото дружество, предмет на производствата, водени пред Районен съд – Пловдив, са
били начислени от ответното дружество и въз основа на тях е преустановено захранването
2
на процесните обекти.
Представени са като доказателства по делото жалба от 30.12.2020г. от ищцовото
дружество до КЕВР, „Електроразпределение Север“ АД и „Енерго-про Продажби“ АД, в
която е отправена покана за възстановяване електроснабдяването на обектите на
дружеството в село Масларева, до приключване на административното производство по
жалбата, както и писмо от „Енерго-про Продажби“ АД до КЕВР, изразяващо становище по
жалбата с информация за размера на неплатените задължения.
Прието е като доказателство по делото решение №428 от 28.03.2024г. по гр.д.
№20235300501491 на Окръжен съд - Пловдив, с което е отменено решението на ПРС по
гр.дело №6426/2021г. и е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК за
признаване за установено по отношение на „Херос Норд“ ООД, че дължи на „Енерго-про
Продажби“ АД сумата в размер на 5891,33 лв., представляваща главница по фактури,
издадени през периода от 11.08.2020г. до 10.12.2020г., представляваща стойността на услуги
за мрежови доставки на ел.енергия, както и сумата в размер на 96,30 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 04.09.2014г. – 31.12.2020г. По предявения
насрещен иск от „Херос Норд“ ООД е прието за установено, че не дължи на „Енерго-про
Продажби“ АД сумата в размер на 7040,42 лв., представляваща вземане за мрежови услуги,
начислено във фактури, издадени през периода 10.02.2021г. – 09.06.2021г.
С решение №747 от 10.06.2024г. по гр.д. №20245300500604 на Окръжен съд -
Пловдив е потвърдено решение на ПРС по гр.дело №9405/2022г., с което е отхвърлен
предявения от „Енерго – про Продажби“ АД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца присъдените по частно гр. дело № 5886/2022 г. по описа на ПдРС, I гр.
състав, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№3067/28.04.2022 г. суми, както следва: сумата от 2549.21 лв. - главница за незаплатени
мрежови услуги, доставени за периода от 16.08.2021 г. до 14.11.2021 г. по партида с
клиентски номер **********, отнасяща се до обект на потребление с. Масларево, вх. Трафо
1, за която са издадени фактури: №**********/16.08.2021 г. на стойност 576.83 лева,
№**********/25.08.2021 г. на стойност 260.50 лева, №**********/15.09.2021 г. на стойност
576.83 лева, №**********/14.10.2021 г. на стойност 558.22 лева, №**********/14.11.2021 г.
на стойност 576.83 лева, както и сумата от 128.23 лева - обезщетение за забава за периода от
26.08.2021 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.04.2022 г. до изплащане на вземането.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните
правни изводи:
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за
заплащане на неустойка за неизпълнението на договор, е: наличие на валидно договорно
задължение, уговорена неустойка, неизпълнение на задължението. В случай на уговорена в
договора неустойка не се провежда доказване наличието на настъпили вреди и техния
размер.
В настоящия случай не е спорно наличието на облигационно правоотношение
между страните за продажба на електроенергия за следните обекти: УИН
32Z450005124011D- Мотел ТР; УИН 32Z450005071008V- Канцелария Масларево; УИН
32Z450005124012B- Овчарник. Приложими спрямо договора са Общи условия за ДПЕЕ,
одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007г. и в сила през процесния период /поради
отмяната с решение № 798 от 20.01.2017г. на ВАС на Решение № ОУ-06 от 21.07.2014г. на
ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на
ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД от 07.09.2014г.).
Ищцовото дружество основава претенцията си на разпоредбата на чл.34 от
цитираните общи условия, съгласно която в случай, че потребителите останат без
електрическа енергия по вина на „Енерго-про“ продажби“ АД повече от 24 часа след
получаване на уведомление от потребителя, „Енерго-про“ продажби“ АД заплаща
обезщетение на потребителя в размер на 30 лв. и по 20 лева за всеки следващ период от 12
часа без осигурена електрическа енергия.
3
Изложените в отговора възражения за неприложимост на разпоредбата на чл.34
от ОУ съдът намира за неоснователни въз основа на следните съображения, въприети от
константната съдебна практика: От систематичното място на чл. 34 ОУ и формулировката на
текста, която не конкретизира причините, довели до неправомерното прекъсване на
електрическата енергия, следва извода, че предвидената неустойка е дължима във всички
случаи на прекъсване на електроснабдяването по вина на дружеството. Няма основание
приложението на тази разпоредба да бъде отнесено само към случаите, когато
електрозахранването е прекъснато в хипотезите по гл. VII и чл. 122 ЗЕ, уреждащи
ограничителен режим и временно прекъсване на доставките на енергия при различни
хипотези на непреодолима сила. В тези случаи ЗЕ въвежда ограничителен режим, определен
с Наредба на Министъра на енергетиката (чл. 74 ЗЕ), а чл. 34 ОУ е приложим, само при
прекъсване по вина на доставчика на електрическа енергия. В чл. 122 ЗЕ е уредена
възможност за операторите на електропреносната и електроразпределителна мрежи да
преустановят електрозахранването без предварително уведомление при необходимост от
предотвратяване на непосредствена опасност за здравето и сигурността на хора или
съоръжения; при повреди в електрическите мрежи и съоръжения по независещи от
електроенергийното предприятие причини; при ползване на електрическа енергия, без да се
измерва или ако неправилно се измерва със средства за търговско измерване; при
установяване на несъгласувана промяна на схемата за свързване на клиента; на лица, които
са се присъединили към мрежата без право на това и пр. нарушения на клиенти на
дружеството, свързани с ползване на мрежата. В тези случаи клиентът е останал без
електрическа енергия не по вина на доставчика, поради което не дължи неустойка по чл. 34
ОУ съобразно изричната уредба на чл. 122, ал. 2 ЗЕ - доставчикът не носи отговорност за
причинените вреди от преустановеното електроснабдяване. И в двете хипотези - на чл. 72 и
сл. ЗЕ и чл. 122 ЗЕ, електроснабдителното дружество дължи неустойка по чл. 34 ОУ само в
случай, че след отпадане на причините за прекъсване на електрозахранването,
електроснабдителното дружество не го е възстановило за повече от 24 часа след
уведомлението. Изложеното обуславя извод, че неустойката по чл. 34 ОУ е дължима винаги,
когато клиент остане без електрическа енергия по вина на енергийния доставчик за повече
от 24 часа след уведомлението. Това са всички случаи, когато клиентът уведоми дружеството
за прекъсване на електрозахранването и в продължение на 24 часа съответната повреда не е
отстранена и електрозахранването възстановено. Неустойка се дължи и когато дружеството
прекрати електрическото захранване без основание, в т. ч. когато претендираното от него
вземане за плащане на суми за доставена енергия е отречено с влязло в сила съдебно
решение (в този случай уведомление от клиента не се дължи, тъй като спирането е по
нареждане на дружеството), както и когато основанието за прекъсване е оспорено от
клиента, който е уведомил за това дружеството, представяйки и доказателства. /В този
смисъл са мотивите на решение № 234 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 4348/2016 г. на IV г. о.
ВКС, решение № 52 от 12.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 728/2017 г., IV г. о., ГК, решение №
106 от 12.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4027/2017 г., IV г. о., ГК/.
В разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ОУ е предвидено, че ответното
дружество може да поиска от "Електроразпределение Север" АД (с предходно наименование
"Енерго-Про Мрежи" АД) да прекъсне или ограничи снабдяването с електроенергия в
случай, че потребител в срок от 10 дни не изпълни което и да е свое задължение,
произтичащо от ОУ, включително и при забава на плащането на дължими суми. В тези
случаи следва да изпрати на потребителя писмено предизвестие, съдържащо
предупреждание, че ако не изпълни в определения в ОУ срок задължението си или не
отстрани нарушение ще последва прекъсване или ограничаване на електроснабдяването.
Тази възможност от Общите условия кореспондира с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗЕ.
Освен поради плащане на претендираната от ответника сума, неоснователно би
било прекъсване на ел. захранване и при съдебно оспорване на тази сума, като в този случай
се преценява кога е оспорено задължението и по-точно, кога ответникът е уведомен за
възникналия гражданскоправен спор, тъй като от този момент не са налице основанията за
прилагане на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ОУ, респ. чл. 123, ал. 1 ЗЕ.
В настоящия случай спорът се заключава именно в това дали е било налице
незаплатено задължение, което същевременно не е оспорено по съдебен ред. В настоящото
4
производство е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че
задълженията на ищцовото дружество, предмет на производствата, водени пред Районен съд
– Пловдив, са били начислени от ответното дружество и въз основа на тях е преустановено
захранването на процесните обекти. От представените съдебни актове на Окръжен съд -
Пловдив е видно, че с влезли в сила решения е отречена дължимостта на претендираните от
„Енерго-про Продажби“ АД към ищцовото дружество суми за мрежови услуги през
процесния период.
През периода на висящност на гр.дела пред РС – Пловдив и ОС - Пловдив сумите
за мрежови услуги, начислени по фактури, издадени през периода от 11.08.2020г. до
14.11.2021г. са били предмет на съдебен спор, тоест не биха могли да представляват
предпоставка за прекъсване на електрозахранването съобразно клаузата на чл.20, ал.5 от ОУ.
Не се твърди и не се ангажират доказателства да са били налице други неплатени суми от
потребителя, които същевременно да не са предмет на водените пред РС – Пловдив съдебен
спор.
Ангажирани са доказателства за отправено уведомление от потребителя до
дружеството за възстановяване на електрозахранването след 30.12.2020г., което е
обективирано в жалба до КЕВР, „Електроразпределение Север“ АД и ответното дружество.
Получаването на това уведомление съобразно клаузата на чл.34 от ОУ определя началния
момент, от който се дължи претендираната неустойка. От представения отговор от „Енерго-
про Продажби“ АД до КЕВР с изх.№ от 06.01.2021г. се установява, че уведомлението е
получено, с което клиентът е поставил дружеството в забава да изпълни задължението си за
възстановяване, представляващо условие за дължимост на неустойката по чл.34 от ОУ.
Обстотятелствата относно осъщественото прекъсване на захранването, както и отправени
уведомления от ищеца за възстановяване се установяват също и от представените по делото
отговори на „Енерго-про Продажби“ АД и „Електроразпределение Север“ АД до „Херос
норд“ ООД, от които е видно, че след елетрозахранването на трите процесни обекта е спряно
на 23.02.2021г. и е възстановено на 06.06.2024г.
От изложеното се налага извод, че ответникът е допуснал неправомерно
преустановяване доставката на ел. енергия, при наличието на съдебно оспорване през
процесния период и след уведомление за възстановяване на захранването, поради което
предявеният иск за присъждане на неустойка по реда на чл. 92 ЗЗД вр. чл. 34 от ОУ се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен. Размерът на дължимото обезщетение се
изчислява в размер на 30 лв. и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа за процесния
период от 01.11.2021г. до 30.04.2022г., включващ 181 дни. Изчислено по този начин,
дължимото обезщетение за всеки един от обектите възлиза на 7230 лв./30 лв.+180 дни/360
12-часови периода х 20 лв./ Съобразно диспозитивното начало претенцията следва да бъде
уважена в претендирания размер – по 7220 лв. за всеки от обектите.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 866,40 лв. държавна такса и 1500 лева адв възнаграждение за процесуално
представителство, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
плащане. Заявеното своевременно възражение за прекомерност съдът счита за
неоснователно, с оглед предвидените размери в Наредба №1/2004г. като ориентир и
съобразявайки конкретната правна и фактическа сложност на делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „ХЕРОС НОРД” ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Пловдив, сума в общ размер на 21 660 лв., представляваща обезщетение съгласно чл. 34
от Договора при Общи условия за ДПЕЕ, одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007г.,
формирано като сбор от сумите, както следва: 7220 лв. за периода 01.11.2021- 30.04.2022 г. за
УИН: 32Z450005124011D - Мотел ТР; 7220 лв. за периода 01.11.2021- 30.04.2022 г. за
32Z450005071008V - Канцелария Масларево; 7220 лв. за периода 01.11.2021- 30.04.2022 г. за
5
УИН: 32Z450005124012B - Овчарник., на осн. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 34 от ОУДПЕЕ на „ЕНЕРГО
- ПРО ПРОДАЖБИ" АД.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „ХЕРОС НОРД” ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Пловдив, сумата от 2366,40 лева сторени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6