№ 1698
гр. Варна, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110203016 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „СА ЛЕКС 1“ ООД-гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 10-4221/30.07.2010г. на зам. директора на ТД на НАП-
Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.47, ал.3 от Закона за счетоводството.
Жалбоподателят изтъква, че до 29.06.2022г. не му е бил връчен
екземпляр от наказателното постановление и следователно не е започнал да
тече срокът за неговото обжалване. Счита, че са изтекли съответните
давностни срокове, което изключва административно-наказателното
преследване. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не се
представлява. Депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
1
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Счита, че не е изтекла давността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството. Моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 25.08.2008г. санкционираното дружество
било пререгистрирано в Агенцията по вписванията, съобразно §4, ал.1 от
Преходните разпоредби на Закона за Търговския регистър. До 30.06.2009г.
същото не предприело необходимите действия за публикуване в Търговския
регистър на годишния си финансов отчет за 2008г.
Впоследствие, на 02.06.2010г. от Р. Г. Р.- инспектор по приходите в ТД
на НАП-Варна била извършена проверка в база данни на НАП и на Агенцията
по вписванията, в хода на която изложените обстоятелства били установени.
Установено било също, че ГФО на дружеството е заявен и представен за
публикуване в Търговския регистър на 16.06.2010г. Във връзка с тези
констатации на 17.06.2010г. проверяващата съставила акт за установяване на
административно нарушение на „СА ЛЕКС 1“ ООД за това, че не е
публикувало в срок до 30.06.2009г. годишния си финансов отчет за 2008г. в
Агенция по вписванията –Търговски регистър. Актът бил съставен в
отсъствието на представител на дружеството; впоследствие бил предявен и
подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз
основа на съставения акт на 30.07.2010г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на въззивното дружество била наложена
имуществена санкция в размер на 2000,00 лв. за нарушение на чл.40, ал.1, т.1
от Закона за счетоводството (отм.).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
2
основа събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката Р. Г.
Р., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични. Същата не извлича ползи от
твърденията си и няма данни да е заинтересувана или предубедена, при което
за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените
от нея показания.
С най-голямо значение за изясняването на делото от приобщените
писмени доказателства са приложените разпечатки от Търговски регистър,
Заявление за обявяване на актове, Възражение от представляващата
дружеството (от което е видно, че извършването на нарушението не се
оспорва) и др.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № ЗМФ-
101/01.12.2010г. на министъра на финансите). Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно
защитата си. Актът законосъобразно е съставен в отсъствие на представител
на дружеството, тъй като след надлежно връчена покана не се е явил такъв.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
3
Разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството (отм., в
сила от 01.01.2016г.) задължава всички търговци по смисъла на ТЗ да
публикуват годишния си финансов отчет, приет от общото събрание на
съдружниците или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на
следващата година. Като търговско дружество, „СА ЛЕКС 1“ ООД е било
обвързано с посоченото задължение и е следвало да подаде такова заявление
за обявяване на ГФО за 2008г. в установения за това срок. Безспорно е
установено по делото, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице,
че изискуемото от закона заявление за вписване и представяне за обявяване
на годишен финансов отчет за 2008 г. не е било подадено в
законоустановения срок. При това положение съдът приема, че в
наказателното постановление правилно е констатирано наличието на
процесното неизпълнение на административно задължение, съобразно
действащата към момента на постановяването му норма на чл.40, ал.1, т.1 от
ЗСч (отм.). Впоследствие обаче е последвала промяна в нормативната уредба,
като е приет нов Закон за счетоводството (в сила от 01.01.2016г.).
Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч предвижда аналогично задължение за
търговците, но подлежащо на изпълнение до 30-ти септември на следващата
година. Доколкото новият закон предвижда по-дълъг срок за изпълнение на
процесното задължение, същият се явява по-благоприятен за
санкционираното лице и следва да намери приложение, в съответствие с чл.3,
ал.2 от ЗАНН. При прилагането на действащата нормативна уредба следва да
се приеме, че разглежданото деяние не представлява административно
нарушение, тъй като към датата, посочена в наказателното постановление,
все още не е изтекъл срокът за законосъобразно изпълнение на вмененото на
дружеството задължение. Следва да се отбележи, че съдът е оправомощен да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение, т.е. районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под
друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното
постановление. Районният съд обаче не разполага с правомощие да
преквалифицира изпълнителното деяние, като едновременно с това приеме
различна фактическа обстановка от описаната в НП. Поради това не
4
съществува възможност да се приеме, че дружеството все пак е извършило
административно нарушение, но на друга дата- след изтичане на срока по
действащия чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Липсата на възможност инкриминираното
деяние да бъде квалифицирано като административно нарушение обуславя
отмяната на наказателното постановление като необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон.
Отделно от изложеното, съдът констатира, че е налице абсолютно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради
изтекла погасителна давност по смисъла на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Според
Тълкувателно решение №1/15г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК
на ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд,
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване
на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Доколкото
за процесното нарушение е предвидено наказание «глоба», абсолютният
давностен срок по чл.81, ал.3 от НК възлиза на четири години и половина,
считано от момента на нарушението. В случая нарушението е извършено на
01.10.2009г., при което абсолютният давностен срок е изтекъл на 01.04.2014г.
Изтичането на посоченият давностен срок е абсолютно основание за отмяна
на постановеното наказателно постановление, което при това положение се
явява напълно незаконосъобразно.
Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата е основателна и
като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление- да бъде
отменено изцяло.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да ес
присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да
са били направени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 10-
4221/30.07.2010г. на зам. директора на ТД на НАП-Варна, с което на „СА
ЛЕКС 1“ ООД, ЕИК:*********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.47,
5
ал.3 от Закона за счетоводството (отм.), е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 2000.00 лв., като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6