Решение по к. адм. дело №944/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 74 ЗМВР.

Образувано е по жалба на В. А. П., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 22/21.03.2025 г. по АНД № 57/2025 г. по описа на Районен съд - Царево, с което е потвърдена заповед за задържане на лице рег. № 4635зз-04/22.01.2025 г. издадена от мл. инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Приморско, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят счита, че не са били налице основанията за издаване на процесната заповед, тъй като независимо от положителния резултат от теста с техническо средство, същият е дал кръвни проба за извършване на химикотоксикологична експертиза. В тази връзка посочва, че едва след като излезе резултата от експертизата, ако бъде установено, че в кръвта му има наличие на забранени вещества, това би било основание за образуване на досъдебно производство и наказателно преследване. Твърди, че в заповедта за задържане липсват както фактически, така и правни основания, което е основание за отмяната й. Излагат се съображения, че задържането на лице по ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могло да има превантивен или преустановителен характер, т. е. за да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна, законово призната цел, а не да се явява съобразно наказание или репресия налагана по усмотрение на административния орган. Твърди се, че оспорената заповед е в противоречие с духа и целта на закона и не отговаря на принципите за предвидимост и законност. По подробно изложени в жалбата доводи се претендира отмяна на оспореното решение и отмяна на издадената заповед за задържане, ведно с присъждане на разноски за две инстанции.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Представя писмена молба, с която поддържа подадената жалбата и претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответната страна – редовно призована не се явява и не се представлява. В представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Бургаският административен съд, след като обсъди доводите и становищата на страните, събрания по делото доказателствен материал и въз основа разпоредбите на закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

По делото е установено следното от фактическа страна:

Съгласно представената в адм. преписка докладна записка (л.12 от АНД № 57/2025 г.) на 22.01.2025 г. около 14:15 ч. мл. автоконтрольор в група „ОП“ при РУ Приморско получил обаждане от Дежурната на РУ Приморско за оказване съдействие на екип от ГПУ Царево на второкласен път /ВП/ - 99, км. 37.600 в района на с.о. Узунджа за изпробване на водач за употреба на алкохол и наркотични вещества. При пристигане било установено, че В. А. П. е водач на лек автомобил [Марка], модел „А6“ с немски регистрационен № SUFJ7777. Поради неадекватното му поведение същият бил тестван за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. След това бил тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с фаб. № ARJJ 0005, като пробата отчела наличие на Кокаин. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 261432, като същият бил съпроводен до ФСМП – Приморско, където дал кръвна проба и урина за химичен анализ.

Със заповед рег. № 4635зз-04/22.01.2025 г. издадена от мл. инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Приморско, В. А. П. бил задържан за срок от 24 часа в РУ Приморско. Заповедта издадена на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР затова, че на 22.01.2025 г. на ВП 99км 37.600, лицето управлява лек автомобил [Марка], модел „А6“ с немски регистрационен № SUFJ7777 под въздействие на наркотични вещества или техни аналози – Какаин – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. За извършеното престъпление било образувано досъдебно производство с рег. № 4635ЗМ-7/2025 г. по описа на РУ – Приморско.

При задържането на В. А. П. са му били разяснени правата, извършен му е обиск видно от представения протокол, като лицето е освободено на 22.01.2025 г. в 19:30 ч.

При извършена служебна справка в деловодната система на Административен съд – Бургас е установено, че е издадена ЗППАМ № 24-4635-000006/22.01.2025 г. от младши полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ приморско, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на В. А. П. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Така издадената ЗППАМ е отменена с Решение № 3977/29.04.2025 г. по адм. д. № 205/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас.

За да потвърди обжалваната заповед, районният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, при издаването й са спазени процедурните правила на закона, посочени са в достатъчна степен фактическите основания за задържането на лицето, както и че задържането е съответно на преследваната цел и ограничено до строго необходимото.

Оспореното решение е валидно, допустимо, но неправилно като постановено в противоречие с материалния закон.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

В конкретния случай заповедта не е съобразена с материалноправната норма, както и с целта на закона.

Видно от чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, който е посочен в заповедта като правно основание за издаването й, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Касае се за правомощие, което се упражнява след преценка на органа т. е. при условията на оперативна самостоятелност. Задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която има превантивен или преустановителен характер и се предприема с цел да се предотвратят вредните последици от извършеното престъпление или за да се осуети прикриване на престъплението. Целта на закона с налагането на тази принудителна административна мярка е да се ограничи вредното влияние на евентуално извършеното престъпление върху обществото, да се осуети прикриването на извършеното престъпление, както и да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на предварителна проверка или разследване.

Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР във вр. с чл. 343б, ал. 3 НК, е установяване управление на МПС от водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като въпросната употреба е установена по надлежния ред. Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, е определен с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Употребата се установява както чрез използване на технически средства или тестове, така и с медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. В случая е извършен полеви тест с техническо средство - Дрегер "Дръг тест 5000", който е отчел положителен резултат за употреба на наркотично вещество – Кокаин, но провереното лице е възразило срещу отчетения резултат като доброволно е дало кръвна проба и урина в ФСМП – Приморско за извършване на химичен анализ. При ясно заявено възражение на лицето, отчитането на положителна проба с дрегер не представляват по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР "данни, че лицето е извършило престъпление", защото определящи ще са стойностите от медицинското изследване. За целите на медицинските изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания. Едва при документиран отказ на лицето да даде кръв, по аргумент от чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. може да бъде взет предвид резултатът от техническото средство. При това положение посоченото в заповедта деяние - управление на МПС след употреба на наркотични вещества не намира опора във фактите по делото. Релевантно за обективната съставомерност е наличието на упойващи вещества в момента на управление на МПС, което е можело да бъде установено едва след извършване на химико-токсикологични лабораторни изследвания, и по никакъв начин не е могло да бъде установено в момента на предприетото задържане.

На следващо място съдът намира, че задържането на жалбоподателя не съответства на целта на закона, и при постановяването й е нарушен принципа за съразмерност, уреден в чл. 6 от АПК. Според чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за постигането на законовата цел. Със задържането този принцип е нарушен, защото с него се ограничава на правото на свободно придвижване и съгласно чл. 5, § 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели. За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка, не е достатъчно формирането на предположение за извършване или съпричастност на дадено лице към извършването на престъпление. Следва кумулативно наличие и на необходимост от задържането с оглед предотвратяване на вредните последици от престъплението, осуетяване на прикриването му и осигуряване разкриване на същото. В конкретния случай не е било налице обективна необходимост от задържането. На задържаното лице е била наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, с налагането на която безспорно е била ограничена възможността, лицето да управлява МПС под въздействието на наркотични вещества. По делото липсват данни, въз основа на които да може да се направи извод, че е съществувала опасност лицето да се укрие, да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. Видно е, че след задържането на лицето не са извършени никакви процесуални действия във връзка с деянието, за което е задържан, поради което съдът намира, че с постановяване на заповедта за задържане не са постигнати законовите цели на същата.

Съгласно член 5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи ЕКЗПЧОС, всеки има право на свобода и сигурност. В юриспруденцията на ЕСПЧ трайно са изведени няколко стандарта при закрилата на това право. Първият е изчерпателност на изключенията по член 5, § 1, изр. 2, б. "а" - б. "f" ЕКПЧ, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а разширителните обосновки при приложението им са недопустими /решение на ЕСПЧ от 22.02.1989 г. по дело Ciulla v I., жалба № 11152/84/. Целта е да се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на основание, което не е предвидено в конвенцията. Вторият е законност на лишаването от свобода по националния закон, както от процесуална, така от материалноправна страна. При съблюдаване на този фундаментален за всяко едно демократично общество принцип, лишаване от свобода, което е произволно, не може да е законно.

Задържането на В. П. със Заповед рег. № 4635зз-04/22.01.2025 г. издадена от мл. инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Приморско по смисъла на член 5 ЕКЗПЧОС е крайна форма на ограничаване на свободата на придвижване, което е така сериозно по степен и интензитет, че по същността си съставлява лишаване от свобода по чл. 5 ЕКЗПЧОС. По делото не се установи с нищо необходимостта от подобен вид задържане, поради което същото граничи с произвол, макар и формално да е на законно основание.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменено. Вместо това следва да бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата на В. А. П. срещу Заповед рег. № 4635зз-04/22.01.2025 г. издадена от мл. инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Приморско, като задържането със същата бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят и направените от него деловодни разноски за две инстанции. Съгласно представения списък на разноски, същите възлизат на 1 580 лева, от които 750 лв. платено адвокатско възнаграждения за процесуално представителство пред Районен съд – Царево, 10 лева заплатена държавна такса пред Районен съд – Царево, 70 лв. заплатена държавна такса за подаване на касационна жалба и 750 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Административен съд - Бургас.

Водим от горното, Административен съд – Бургас, XIV касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 22/21.03.2025 г. по АНД № 57/2025 г. по описа на Районен съд – Царево и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 4635зз-04/22.01.2025 г. издадена от мл. инспектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Приморско, с която е разпоредено да бъде задържан за срок от 24 часа В. А. П., [ЕГН].

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи [населено място] да заплати на В. А. П., [ЕГН], сумата от 1 580 (хиляда петстотин и осемдесет) лева, представяща разноски по делото за две инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване и протест.