Р Е Ш Е Н И Е
19 01.03.2018г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Първи февруари 2018
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПАРАСКЕВА ЗЛАТАНОВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 402 2017
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявена е искова молба по реда на чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
В предявената искова молба от Г.Л.П..***, със съдебен
адрес:***, офис 2 – чрез адвокат М.П. от Пазарджишка АК, срещу Министерство на
земеделието и храните, със седалище гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55,
представлявано от Министъра Р.П. ***, със седалище: гр. С., пл. „Д.“ № *,
представлявА. от Кмета С.Ч., сочи, че е наследник на Г.И.П., роден на *** г. и
починал на 06.12.1970 г., който е дядо на ищеца. В исковата молба се твърди, че
Г.И.П. е бил собственик на нива от 12 декара в местността „С.“, в землището на
гр. С., който имот е обработвал до 1946 г., когато земята е включена в масивите
на ТКСЗ- с. С. със Заявление-декларация от 16.03.1946 г., подадена от дядото на
ищеца. В исковата молба се сочи още, че този имот е заявен за възстановяване
след 1990 г. от Л.Г.П. – баща на ищеца Г.П., със Заявление № 73 от 04.01.1992
г. до Поземлена комисия град С. и вписА. под № 7 като нива от 12 декара в м. „С.“.
Според П., съгласно Решение № 166 от 12.06.1995 г. за признаване и
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници, издадено от Поземлена комисия град С., в раздел І (първи)
е признато правото на собственост на н-ци на Г.И.П., общо на 23 броя земеделски
земи, а в раздел ІІ (втори) на същото решение е възстановено правото на
собственост на общо 22 броя земеделски земи, сред които и процесния недвижим
имот, описан под № 6, като нива от 12 декара, седма категория, в м. „С.“ в
землището на гр. С.. В исковата молба се сочи, че на всички земеделски земи са
издадени скици от Общинска служба по земеделие ПА.гюрище и само на процесната
нива, вписА. под № 6 ОСЗ ПА.гюрище, офис С. отказва издаването на скица,
въпреки, че ищецът П. е заявил и заплатил услугата. Твърди, че е подал жалба пред Административен
съд Пазарджик, където е образувано административно дело № 994/2016 г. срещу
отказа на ОСЗ- ПА.гюрище, офис С. за издаване на скица, но съдът е отхвърлил
жалбата, тъй като имотът попада върху имоти, които по картата на възстановената
собственост са отразени като собственост на Държавата и Община С.. Твърди, че е
обжалвал това решение на административния съд пред ВАС и заседанието е
насрочено за разглеждане на 14.03.2018 г. Ищецът твърди, че от фирма
„Геоинженеринг“ Пазарджик му е издадена скица-проект № Ф 03957 от 09.06.2014
г., в която има оскъдни данни за процесния недвижим имот, като е посочен № ******,
но няма реквизити за начин на трайно ползване, вид на собсвеността, местността,
границите, съседите, печат и подпис на скицата. Ищецът твърди, че процесният
имот към момента на образуване на ТКЗС, включително и към настоящия момент се е
ползвал, обработвал, пазил и наглеждал от наследодателя им, а след неговата
смърт – от наследниците. Твърди, че
незаконосъобразно процесният имот е включен в държавния фонд със
собственик Министерство на земеделието и храните и в общинския фонд, като за собственик е
отразена Община С., тъй като този имот не е отчуждаван по надлежния ред, нито
от държавата, нито от общината.
Г.Л.П. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Министерство на земеделието и храните, със седалище гр. София,
бул. „Христо Ботев“ № 55, представлявано от Министъра Р.П. ***, със седалище
гр. С., пл. „Д.“ № 2, представлявА. от Кмета С.Ч., че Г.И.П., бивш жител ***,
починал на 06.12.1970 г., към момента на образуване на ТКЗС в с. С. през 1946
г., е бил собственик на нива с площ от 12 декара, в местността „С.“, в
землището на гр. С., при граници: запад – път, юг – път, изток – дере и север –
гора, който имот към настоящия момент представлява поземлен имот № ******, с
площ от 12,633 дка в м. „С.“, при граници:
имот № ****** – гора на МЗХ, имот № ******, имот № ****** и имот № ******.
Моли да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, при която вещото
лице- геодезист, след като се запознае с материалите по делото и извърши
необходимите справки в ОС Земеделие ПА.гюрище, офис С., Областна дирекция
„Земеделие“ – Пазарджик, Министерство на земеделието и храните, Община С., ДГС
ПА.гюрище, РДГ Пазарджик и фирма „Геоинженеринг“ град Пазарджик, да отговори на
следните въпроси: 1. Какъв е номерът, каква е площта, какъв е начинът на трайно
ползване на имота, какъв е видът собственост върху имота, в коя местност се
намира и какви граници и съседи има; 2. На кого – държава, община, физическо
или юридическо лице и с какъв акт е възстановен процесния недвижим имот на
новите собственици; 3. Уведомен ли е ищецът Г.П. за паралелно възстановяване на
правото на собственост върху имота на новите собственици; 4. Каква е площта от
имота, собственост на МЗХ и каква площ от имота е собственост на Община С. или
други лица; 5. Проведена ли е отчуждителна процедура за процесния имот и как е
осъществена същата.
На основание чл. 190, ал.1 от ГПК Г.П. моли да бъде задължен ответникът-
МЗХ, както и третото неучастващо в процеса лице Общинска служба по земеделие
град ПА.гюрище да представят цялата пълна административна преписка по заявление
вх. № 73/04.01.1992 г., подадено от Л.Г.П. за възстановяване правото на
собственост на наследниците на Г.И.П..
На основание чл. 190, ал.1 от ГПК моли да бъдат задължени същите лица да
представят съдебното решение, с което процесният земеделски недвижим имот се
предоставя на МЗХ и Община С., тъй като влязлото в сила решение № 166 от
12.06.1995 г., издадено от Поземлена комисия С. се ползва със статута на
устойчив нотариален акт и може да бъде отменено само със съдебно решение.
На основание чл. 190, ал.1 от ГПК моли да бъде задължен ответникът МЗХ да
представи заповед № РД-06-69 от 08.06.2011 г., издадена от директора на ОД
„Земеделие“ Пазарджик, както и документи удостоверяващи уведомяването на ищеца П.
за издаването на тази заповед, както и влизането й в сила по отношение на Г.Л.П..
На основание чл. 190, ал.1 от ГПК моли да бъде задължена ответната Община С.
да представи Акт за частна общинска собственост № 729 от 18.09.2012 г., вписан
в Служба по вписванията гр. ПА.гюрище.
Ищецът моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което
да се снабди от ЕТ „Г.-Н.К.“ със скица на имот № ****** в землището на гр. С.,
с вписани реквизити: площ, начин на трайно ползване, вид собственост,
собственик на имота, местност, в която се намира имота, граници и съседи.
Моли да бъдат допуснати двама души свидетели при режим на довеждане в
открито съдебно заседание, които ще установяват кой е собственикът, работил
процесния недвижим имот преди внасянето му в ТКЗС, след това, както и
положението му към настоящия момент.
Прилага
следните писмени доказателства в копие: Заявление-декларация
№ 33 от 16.03.1946 г. на Г.И.П.; Заявление вх. № 73 от 04.01.1992 г.; Решение №
166 от 12.06.1995 г. на ПК С.; Удостоверение за наследници изх. № 482 от
20.06.2016 г., издадено от Община С.; Уведомително писмо изх. № РД – 13-681 от
02.11.2016 г. на ОС Земеделие град ПА.гюрище; Скица-проект № Ф-03957 от
09.06.2014 г.; Удостоверение изх. № РД-13-651 от 02.06.2015 г. на ОС Земеделие
ПА.гюрище; Уведомително писмо изх. № РД-13-452 от 03.04.2015 г.; Уведомително
писмо изх.№ РД-13-681 от 07.09.2016 г.; Уведомително писмо изх. № С-1285 от
29.04.2015 г.; Уведомително писмо изх. № С-4678 от 01.10.2015 г.; Уведомително
писмо изх. № С-6686 от 25.02.2016 г. – всички на Община С.; Уведомително писмо
от 08.01.2016 г. на ДГС – ПА.гюрище – ТП.
В законоустановения срок ответната Община С. представят писмен отговор на
исковата молба, в който сочат, че считат исковата претенция за недопустима,
неоснователна и недоказА.. Сочат, че недвижимият имот, представляващ нива от 12
декара, седма категория, в местността „С.“, в землището на гр. С., е с
възстановено право на собственост на наследниците на Г.П., с решение № 166 от
12.06.1995 г., като сочат, че представената скица- проект с работен № ****** не
е заверена по надлежния ред и в заснетия имот попадат следните общински
земеделски имоти: ПИ № ****** – полски път, представляващ публична общинска собственост
; ПИ № ****** - полски път, представляващ публична общинска собственост и ПИ № ******, представляващ гора в
земеделски земи- частна общинска собственост. Твърдят, че полските пътища са
собственост на община С. по силата на КВС в землището на гр. С. и служат за
обслужване на съответните недвижими имоти, като за тях не е съставян акт за
общинска собственост, а по отношение на имот № ****** – гора в земеделски земи
– има съставен АЧОС № 729 от 18.09.2012 г. на основание чл. 56, във връзка с
чл. 2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост във връзка със заповед на
директора на ОД Земеделие Пазарджик №
РД-06-69 от 8.6.2011 г.
Община С. молят съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлена
исковата претенция на Г.Л.П., като неоснователна и недоказА..
Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.
Представят следните доказателства в копие: Уведомително писмо изх. №
РД-03-1375 от 13.06.2011 г.; Заповед № РД-06-69 от 08.06.2011 г., Протоколно
решение № 5 от 03.05.2011 г. на ОС Земеделие ПА.гюрище; АЧОС № 729 от
18.09.2012 г.; Скица № К-03615 от 14.8.2012 г.
В законоустановения срок Областна дирекция „Земеделие“
Пазарджик представят писмен отговор на исковата молба, в който сочат, че
предявеният от П. иск е недопустим и неоснователен, като предявен установителен
иск по реда на чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ при липса на правен интерес. За да е
допустим такъв иск, съгласно писмения отговор, следва земеделските земи да са
заявени за възстановяване на повече от едно лице, претендиращо самостоятелни
права върху имота и процедурите по възстановяване да не са завършени, а в
случая имот № ****** е заявяван единствено от наследодателя на ищеца, като не
са налице данни други лица да са претендирали собствеността на този имот. Това
е положение, заложено в трайно установената съдебна практика, а в конкретния
случай липсва друга стрА., която да е подавала искане за възстановяване на
имота, което от своя стрА. води до недопустимост на иска. Областна дирекция
„Земеделие“ твърдят, че друга предпоставка за допустимостта на този вид искове
е да има решение на ОС Земеделие за възстановяване на земеделска земя, но и
висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на земеделската
земя. Твърди се, че на наследодателя на ищеца е възстановено правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот от 12
декара и не е налице друга предпоставка за допустимост на иска, защото трябва
да има висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на имота.
Сочи се, че исковата молба е недопустима и противоречи на задължителните
указания на Тълкувателно решение № 1/1997 г., тъй като за допустимост на иск по смисъла на чл.
14, ал.4 от ЗСПЗЗ е необходимо да съществува правен интерес, произтичащ от наличието
на образувани производства по реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността, като органът по поземлената собственост да е променил кръга от
лица, в чиято полза е признато правото на възстановяване. Ответната дирекция
твърди, че искът е неоснователен, тъй като предмет на подобен иск е правото на
собственост върху земи, които към момента на одържавяването на или включването
им в ТКЗС или други подобни организации, като липсват доказателства, че
признатата площ от 12 декара в м. „С.“ е идентична с проектен имот № ****** по
КВС на гр. С. и наследодателят на ищеца е бил собственик на имота към момента
на одържавяването му. Сочи се,че към настоящия момент проектният имот
представлява дървопроизводствена горска площ – в едната си част, гора в
земеделски земи – в другата си част и полски път – в остА.лата му част, а в
представеното заявление-декларация за членство в ТКЗС липсва имот с подобни
характеристики, като одържавените имоти са ниви, ливади, лозя, розови или
овощни градини. Не са представени доказателства, съгласно писмения отговор, по
какъв начин е придобит имота и на какво основание наследодателят на ищеца П. се
е легитимирал като собственик към 1946 г. и е недоказано, че към тази дата
покойният Г.И.П. е бил собственик на имот идентичен с имот № ****** и остава
неизвестно как този имот е придобит. Съгласно твърденията на ответниците,
представеното заявление-декларация за членство в ТКЗС не представлява
доказателства за правото на собственост на наследодателя, нито пък доказва
основанието за придобиване на собствеността.
Не възразяват да се допусне изискА.та съдебно- техническа
експертиза, но възразяват срещу приемането на остА.лите доказателствени
средства от т.3 до т. 7 на исковата молба.
Молят да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
искът на Г.Л.П. за установяване по отношение на МЗХГ и Община С., че
наследодателят му Г.И.П. е бил собственик на нива от 12 декара в м. „С.“ в
землището на Община С., към момента на образуване на ТКЗС през 1946 г.
В съдебно заседание, редовно призован, ищецът се явява
лично и с процесуалния си представител-
адвокат М.П. от Пазарджишка адвокатска колегия.
Редовно призовани, Община С. се представляват от
процесуален представител- юрисконсулт И.Б..
В съдебно заседание, редовно призовани, ответното Министерство на земеделието, горите и храните,
се представлява от К.Й.К.- Старши юрисковсулт при Областна дирекция
„Земеделие“, упълномощен при условията на чл. 32, т.3 и чл. 34, ал.1, ал.3 и
ал.4 от ответното министерство.
По делото са разпитани свидетелите М.С.Г. и Д.П.Д..
Видно от приложеното по делото Заявление- декларация от Г.И.П.,
подадена на 16.03.1946г., наследодателят на ищеца е стА.л член на ТКЗС, като е
внесъл животни, талига, плугове, ведно със земеделски имоти, един от които
представлява нива с площ от 12 декара, V категория, в местността „С.“ в землището
на град С..
По делото е представено Заявление до Общинска поземлена комисия
С. № 33 от 04.01.1992г., от което се установява, че Л.Г.П. – наследодател на
ищеца Г.Л.П., е заявил за възстановяване, като наследник на Г.И.П., бивш жител ***,
общо 23 имота, като в декларацията под точка 7 е записА. нива с площ от 12 дка,
шифър 11, в местността“С.“, представляваща нива, при съседи – гора и Ф.Д..
От приложеното по делото Решение № 166 издадено на
12.06.1995г. от Поземлена комисия С. се констатира, че в раздел ІІ – Възстановява
правото на собственост на наследниците на Г.И.П. в стари реални граници, под
пункт 6, е вписА. нива от 12 дка, VІІ категория, местност „С.“, в землището на
град С., съгласно пореден номер 7 от заявлението, който имот е установен с
протокол на ТКЗС № 33/16.03.1946г.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за
наследници изх. № 482/26.06.2016г., издадено от Община С. е, че Г.И.П. е починал
на 06.12.1970г., за което е издаден Акт за смърт № **/07.12.1970г., като е
оставил за свои наследници Е.Г.М.– дъщеря, Л.Г.П. – син – починал на
23.09.2006г. и оставил за свой наследник ищеца Г.Л.П. – син, както и К. Л.П. –
син.
Съгласно приложеното по делото Уведомително писмо изх. №
РД-13-681 от 02.11.2016г., издадено от Общинска служба по земеделие ПА.гюрище,
процесният недвижим имот, представляващ нива от 12 дка, в местността „С.“, е
заявен за възстановяване на правото на
собственост на наследници на Г.И.П. по реда на ЗСПЗЗ, като Поземлената комисия
в С. е постановила Решение № 166, с което
е признато правото на собственост.Общинската служба по земеделие са
посочили на ищеца Г.П., че след подадено от него Заявление № 32/22.02.2014г. е
извършено установяване и заснемане на имота по Наредба № 49 от ПКВС, като въз
основа на геодезическото замерване от фирма ЕТ „Геоинженеринг – Н.Киров“ е
изработена скица- проект, от която е видно, че имот от 12,633 дка попада в
по-голямата си част върху имот № ****** – представляващ дървопроизводителна
горска площ за нуждите на Горското стопанство и собственик – МЗГ – Държавно лесничейство
и този имот представлява държавна частна собственост, а 1,170 дка от него
попадат в отдел 432/502/Г, 9,940 дка попадат в отдел 433/502/Д по картата на
възстановената собственост. Сочи се, че на терена идентифицирания имот
представлява голина, без дървестна растителност. Посочено е също, че с писмо
изх. № 24-00-2 от 26.09.2016г. на Директора на Районна дирекция по горите
Пазарджик и писмо изх. № 1291 от 26.09.2016г. на Директора на Държавно горско
стопанство- ПА.гюрище се отказва да бъде предоставена площ от имот № ****** по
картата на възстановената собственост на гр.С., поради което на ищеца не може
да бъде издаден административен акт и да бъде извършено надлежно комплектоване на
преписка, която да бъде разгледА. от компетентната комисия по смисъла на чл.60а
от ППЗСПЗЗ.
Съгласно приложеното по делото Удостоверение изх. №
РД-13-651 от 02.06.2015г. на ОбСЗ ПА.гюрище е установено, че идентифицирания
контур на скица проект № Ф 03957 от 09.06.2014г. попада в части в имот № ******
– дървопроизводителна горска площ, държавна частна собственост, съществуваща
собственост преди възстановяване; имот № ****** – полски път за нуждите на
селското стопанство, публична общинска собственост на Община С. и имот № ******
– гора в земеделски земи, представляваща общинска частна собственост на Община С.-
за нуждите на селското стопанство, при съществуващи стари реални граници –
всички в местността „С.“, в землището на гр.С..
В същия смисъл е и отправеното до директора на Дирекция
„СА“ писмо изх. № РД-13-452 от 03.04.2015г. на ОбСЗ гр.ПА.гюрище, както и писмо
изх. № РД-13-681 от 07.09.2016г. на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Пазарджик,
отправено до директора на ДГС ПА.гюрище, Директора на РДГ Пазарджик и ищеца Г.Л.П..
Съгласно Уведомително писмо изх. № С-1285 от 29.04.2015г.
до наследниците на Г.И.П. ***, представената скица от ищеца Г.П. за заверяване
на молба- декларация № 1285/16.03.2015г. -за признаване на правото на
собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка, е,
че е отказано извършването на процедурата, тъй като скицата -проект е с работен
№ ****** на процесния недвижим имот и не става ясно кои имоти са били заснети.
Ответната Община С. отправят още едно писмо до ищеца Г.П.,
в което се сочи, че процесния недвижим имот е актуван като частна общинска
собственост – „гора в земеделски земи“в местността „С.“ като поземлен имот № ******
и няма основание този имот да бъде деактуван. Община С. със същото писмо изх. №
С-6686 от 25.02.2016г. сама признава, че съгласно Удостоверение с изх. №
РД-13-651 от 02.06.2015г. на Началника на ОбСЗ ПА.гюрище, е налице спор за
материално право, който съгласно чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ следва да бъде разрешен
по съдебен ред.
По делото е приложено Протоколно решение № 5 от
03.05.2011г. на Общинска служба по земеделие – град С., с което Комисията е
определила имотите по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите
преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ. Установява
се, че в извлечението от съпътстващия решението списък, под № 1305 е вписан
имот № 41011 с площ от 16.23 дка, представляващ Гора в земеделски земи. Това
Решение на Общинската служба по земеделие е одобрено със Заповед № РД-06-69 от
08.06.2011г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“.
Видно от приложения по делото Акт за частна общинска
собственост № 729 от 18.09.2012г., издаден от Община С., въз основа на Заповед за
одобрение № РД-06-69 от 08.06.2011г. на директора на Дирекция „Земеделие“
гр.Пазарджик, процесният недвижим имот е актуван като частна общинска
собственост и е описан като гора в земеделски земи, с обща площ от 16,227 дка,
VІІ категория, представляваща поземлен имот № ****** в землището на гр.С., при
съседи: имот № ****** –
дървопроизводителна площ на север, от изток – имот № ****** –
дървопроизводствена площ, на юг – поземлен имот № ****** – дървопроизводствена
площ и на запад имот № ****** – полски път.
Видно от приложената по делото Преписка № ПО-06-632 на
ОбСЗ ПА.гюрище, ищецът Г.Л.П. е обжалвал изричния отказ на Началника на ОбСЗ ПА.гюрище
за издаване на скица относно процесния недвижим имот. Същият е предявил и
касационна жалба пред ВАС, като първоначалната жалба е била отхвърлена от
Пазарджишкия административен съд с Решение № 112/06.05.2017г.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение на
съдебно- техническа експертиза, от което се констатира, че процесният имот с
проектен № ****** в местността „С.“, в землището на гр.С., е със статут на
проектен имот в картата на възстановената собственост, с площ от 12,633 дка и
се състои от четири имота с различен начин на трайно ползване и различна
собственост – държавна и общинска, като включва имот № ****** – полски път от
север, имот № ****** – полски път от юг, имот № ****** – гора в земеделски земи
от север и имот № ****** – дървопроизводителна площ от изток, юг и запад.
Съгласно заключението на вещото лице, проектният имот с № ****** в землището на гр.С., с площ от 12,633 дка
припокрива следните имоти от действащата карта на възстановената собственост, а
именно: част от имот № ****** – полски път с площ от 0,035 дка, представляващ
собственост на Община С.; част от имот № ****** – полски път с площ от 0,265
дка, собственост на Община С.; част от имот № ****** – гора в земеделски земи с
площ от 0,106 дка, собственост на Община С.; част от имот № ****** – гора в
земеделски земи с площ от 1,083 дка, собственост на Община С.; част от имот № ******
– дървопроизводителна площ собственост на МЗГ – Държавно лесничейство ПА.гюрище,
с площ от 6,836 дка; част от имот № ******
– дървопроизводителна площ собственост на МЗГ – Държавно лесничейство ПА.гюрище,
с площ от 1,162 дка; част от имот № ****** – дървопроизводителна площ
собственост на МЗГ – Държавно лесничейство ПА.гюрище, с площ от 3,146 дка.
Вещото лице сочи в заключението си, че няма данни в
Община С. за проведена отчуждителна процедура по отношение на процесния
земеделски недвижим имот. При извършен оглед на място, в допълнителното си
заключение, вещото лице по съдебно- техническата експертиза подчертава, че на
терена не съществуват частите от имоти № ****** с площ от 0,385 дка и имот № ******
с площ от 1,127 дка, макар те да са отразени и регистрирани в КВС като
действащи полски пътища, собственост на Община С.. Констатацията на вещото лице
е, че имотът е бил обработван преди години, тъй като е терасиран, което не е
естествено природно явление.
В заключението си вещото лице е посочило, че към момента
в имота има единични дървета круши, сливи, ябълки, габер и храсти от къпини,
шипки, глог и др., а на южната граница на имота се намират плодни сливови
дървета, на видима възраст над 50 години, като в средата на северната граница
на процесния земеделски имот стърчат скали. Вещото лице сочи в заключението си,
че от изток и от север имотът граничи с гора.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице пояснява, че
терасите в недвижимия имот са успоредни от посока юг, а на самия терен има
стари сливови дървета, които са били посадени на синура на обработвА.та преди време
нива и те са създавали защитен пояс за самия недвижим имот. Сочи се, че
най-хубавият от пътищата, който се намира на юг към имота, не е отразен в КВС,
като е отразен само по-лошият път, водещ до имота, но и двата се намират извън процесната
нива.
От разпита на свидетелката М.С.Г., чиито показания съдът
цени изцяло, се установява, че Г. познава нивата от своето детство, тъй като е
обработвА. от вуйчо й. Сочи, че е водена през годините в процесната нива,
когато възрастните са събирали картофи, а тази култура се е наложила за
засаждане на терена, тъй като нивата е стръмна. Свидетелката сочи, че други
култури в нея са били отглеждани по-късно, през 1946-47 година, когато вуйчо й
е садил ръж. Установява, че през 1946 година родителите й и лелите й са стА.ли
част от основателите на ТКЗС в гр.С., като в ТКЗС са внесени както остА.лите
ниви, собственост на наследодателя на ищеца, така и притежаваните от тях
животни. Описва съседите на съществуващия тогава недвижим имот – гора, от изток
дере, и от двете страни – пътища. Разкрива, че път никога не е минавал през
нивата и такъв не преминава и в момента. Твърди, че през периода 1995 – 1997г.
ищецът Г.П. е обработвал процесната нива, като няма спомен в нея някога да са
растнали дървета. Твърди също, че непосредствено до нивата има път, който
преминава и като южна граница на недвижимия имот. Сочи, че през 1996г., след
възстановяваоне на правото на собственост, върху този недвижим имот, ищецът П.
е садил картофи.
От показанията на свидетеля Д.П.Д., които съдът цени
изцяло, като непротиворечащи на остА.лите събрани доказателства, се
установява,че Д. познава имота от края на 30-те години на миналия ХХ век,
когато е бил ученик в Копривщенската гимназия и отивайки на училище е
преминавал покрай процесния недвижим имот. Сочи, че имотът е бил орна нива, в
която през различно време са се садяли картофи или ръж. Сочи, че винаги тази
нива е била собственост на рода П., като разкрива, че по-късно с покойния баща
на ищеца Г.П. - Л.Г.П., са били колеги, а често, тъй като са били ловци в една
и съща ловна дружинка- са ходили в нивата на лов. Разкрива също, че именно той е започнал
работа в ТКЗС С. при формирането му, като деловодител и в канцеларията е
завеждал всички заявления за членство в ТКЗС. Свидетелят установява, че нивата
е най-малко 10 дка, като има почти квадратна форма. Разкрива, че през всички
години от както знае имота, той винаги е бил нива, никога не е ставал гора, а
само е съседна с гора, тъй като и сега един от съседите на недвижимия имот е
горска площ. Твърди, че нивата никога не е оставала да обрасте изцяло с
храсталаци или с горска растителност.
Съдът счита, че предявеният от Г.Л.П. установителен иск
по реда на чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим, основателен и същият следва да
бъде уважен.
Предмет
на установителните искове по чл. 14, ал. 4
от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към
момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите
селскостопански организации, който не е обусловен от решенията на комисиите по
чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
Тяхното конститутивно действие, е за бъдеще време.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установи, че наследодателят на ищеца Г.Л.П. – Г.И.П., през 1946г.,
съгласно Заявление – декларация за членство в ТКЗС, е внесъл в новообразуваното
ТКЗС на тогавашното село С., ниви, ливади, розова и овощна градини, измежду
които е и нива с площ от 12 дка в местността „С.“, V категория, в землището на
гр.С., заедно с кобила, кон, магаре, овце, талига и друг инвентар.
Установи се, че съгласно Заявление № 73/04.01.1992г. Л.Г.П.
е заявил за възстановяване под № 7 нива в местността „С.“, в землището на гр.С.,
при съседи – гора и Ф.Д.. Съгласно приложеното по делото Решение №
166/12.06.1995г. Поземлена комисия С. е признала за възстановяване правото на
собственост на наследниците на Г.И.П. в съществуващи стари реални граници и
нива от 12 дка, VІІ категория, в местността „С.“, землището на гр.С., като е
вписала този имот под № 6 в раздел ІІ-ри на посоченото решение.
Констатира се също, че едва след заявлението вх. №
32/22.02.2014г. на ищеца П. е извършено установяване и заснемане на имота, след
което е установено от поддържащата фирма ЕТ „Гео инженеринг -Н.Киров“, че имот
с площ от 12,633 дка попада в по-голямата си част върху имот № ****** –
дървопроизводителна горска площ, която е съществувала преди възстановяването, а
1,170 дка попадат в отдел 432/502 и 9,940 дка попадат в отдел 433/502Д, със
собственик -Министерство на замеделието и горите – Държавно лесничейство. Тези
данни са преповторени от Областна дирекция „Земеделие“ и от Община С..
Благодарение на Протоколно решение № 5/03.05.2011г. на ОбСЗ ПА.гюрище, офис С.,
които на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ са решили и определили, че гора в
земеделски земи с площ от 16,23 дка, на която е отреден № 41011, следва да бъде
включена в частта за имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и картата на
възстановената собственост за землището на Община С., като собственост на Община
С.. За целта е съставен Акт за частна общинска собственост № 729 от
18.09.2012г. и недвижимият имот е описан като гора в земеделски земи, с обща
площ от 16,227 дка, VІІ категория, представляваща поземлен имот № ******, в
местността „С.“, в землището на Община С..
В писмото си до ищеца изх. № РД-13-681/02.11.2016г.,
Общинска служба по земеделие – ПА.гюрище, признават, че е налице спор за
материално право по реда на чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Същото правят и Община С.
със своето уведомително писмо до ищеца П. с изх. № С-6685/25.02.2016г.
Съдът не може да приеме тезата на процесуалните
представители на ответниците- МЗГ и Община С., че липсва правен интерес от
воденето на настоящия спор, както и че същият е процесуално недопустим.
По делото безспорно се установи, че правото на собственост
върху процесния земеделски имот е било признато за възстановяване с Решение №
166/12.06.1995г. на Поземлена комисия С., нещо повече-от свидетелските
показания безспорно се установи, че през периода 1995-1997г. ищецът П. е
засаждал с картофи процесната земеделска земя. Без да бъдат представени каквито
и да било писмени доказателства за наличието на отчуждителна процедура, както и
за отмяна на Решение № 166 от 12.06.1995г., с решение на ОбСЗ ПА.гюрище, офис С.,
недвижимият имот просто е включен в масивите по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ
и по-късно актуван като частна общинска собственост.
Съдът счита, че актът за частна общинска собственост
притежава констативно, но не и конститутивно действие и при оспорването в
настоящия процес Община С. не успяха да докажат правното основание, на което
почива придобиването от Община С. на процесния недвижим имот. Обратно, от
допуснатата съдебно- техническа експертиза се установи, че през процесния
недвижим имот не преминават пътища, които да водят до горски територии и които
да представляват общинска собственост. Вещото лице не констатира наличието на
каквато и да било документация по извършена отчуждителна процедура в полза на
Община С..
От заключението на вещото лице безспорно се установи, че
процесния земеделски имот не е гора в земеделски земи, както е описан имота при
актуването му като частна общинска собственост. Обратно, вещото лице при оглед
констатира, че имотът е трасиран, което не е естествен природен процес и е
обграден от лесозащитен пояс, състоящ се от стари (над 50 годишни сливови
дървета, ябълки, круши, габер и храсти от капини, шипки, глог и други).
Установи се също, че процесният земеделски имот с проектен № ****** по КВС на
землището на гр.С. не включва в себе си описаните като част от него имоти с № ******,
№ ******, представляващи собственост на Община С.. Установи се също, че
най-добрият път за достигане до земеделския имот изобщо не е отразен в картата
на възстановената собственост.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се
установи, че още от 30-те години на ХХ век, нивата, представляваща земеделски
недвижим имот проектен имот № ******, е била собственост на Г.И.П., който е
садял в имота картофи и ръж. По делото безспорно се установи, че покрай нивата
е преминавал път, но през нея не е имало никакви други необработваеми площи,
освен намиращите се там скали. Безспорно се устнови, че имотът е бил терасиран
и, че той е бил внесен като част от членствения дял на наследодателя Г.П.,
заедно с още 11 други недвижими имоти, животни и инвентар при встъпването им в
ТКЗС С..
Съдът счита, че съобразно с представените по делото
писмени доказателства, предявеният установителен иск от Г.Л.П. срещу Министерство
на земеделието и храните и Община С., е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на
делото следва да бъдат осъдени ответната Община С. и Министерство на
земеделието и храните, солидарно, да заплатят на ищеца Г.Л.П. сторените съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 1032,00лв., която сума представлява сбор от
адвокатско възнаграждение в размер от 400,00лв., 627,00лв. – възнаграждение на
вещото лице по съдебно- техническата експертиза и 5,00лв. – държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение.
Така мотивиран и на основание на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ,
във връзка с чл. 124 от ГПК, ПА.гюрският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Министерство
на земеделието и храните, със седалище: гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 55,
представлявано от Министъра на земеделието Р.П. ***, с ЕИК- *********, със
седалище: гр.С., пл.“Д.“ № 2, представлявано от кмета С.П.Ч., че към датата на
сформиране на ТКЗС в гр.С. през 1946г., нива с площ от 12 декара, в местността
„С.“, в землището на гр. С., при граници: запад – път, юг – път, изток – дере и
север – гора, който имот към настоящия момент представлява поземлен имот с проектен № ******, с площ от 12,633 дка в м.
„С.“, при граници: имот № ****** – гора
на МЗХ, имот № ******, имот № ****** и имот № ******, е собственост на Г.Л.П.,
с ЕГН-********** ***, в качеството му на наследник на Г.И.П., бивш жител ***,
починал на 06.12.1970г. в гр.С..
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните, със седалище гр.София, бул.“Христо
Ботев“ № 55, представлявано от Министъра на земеделието Р.П. ***, с ЕИК:
*********, със седалище гр.С., пл.“Д.“ № 2, представлявано от кмета С.П.Ч. да
заплатят солидарно на на Г.Л.П. с ЕГН-********** *** сторените съдебно
деловодни разноски в размер на на 1032,00лв.(хиляда тридесет и два лева), която
сума представлява сбор от адвокатско възнаграждение 400,00лв.(четиристотин
лева), 627,00лв.(шестстотин двадесет и седем лева) – възнаграждение на вещото
лице по съдебно техническата експертиза и 5,00лв.(пет лева) – държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Пазарджишкия административен
съд в 14-дневен срок от съобщението да страните, че решението е изготвено с
мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: