№ 23370
гр. София, 12.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110132378 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 123690 от 15.06.2022
г., подадена от името на М. Т. М., ЕГН ********** против „/.../“ ООД, ЕИК /../, с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
С молба вх. № 136170 от 30.06.2022 г. ищецът е уточнил подадената
искова молба, като се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца суми,
както следва: 1/ сумата от 950,00 лева, представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за месец януари 2022 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 15.06.2022 г. /датата на депозиране на исковата
молба в съда/ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 35,10 лева,
представляваща лихва за забава за периода 01.02.2022 г. – 13.06.2022 г., върху
главницата за незаплатено трудово възнаграждение; 3/ сумата от 95,00 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 работни
дни през 2022 г.; 4/ сумата от 3,56 лева, представляваща лихва за забава за
периода 01.02.2022 г. – 15.06.2022 г. върху главницата, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 работни дни през 2022 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, със
задачи, посочени в исковата молба, е допустимо, относимо е към предмета на
делото, но не е необходимо за правилното му решаване, поради което следва да
бъде оставено без уважение. В тази връзка, съдът следва да посочи, че видно от
изложените в отговора на исковата молба съображения, ответното дружество не
оспорва обстоятелството, че дължи в полза на ищеца обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, съразмерно на изработените от ищеца работни дни през
2022 г., като не се оспорва /и изрично се признава/ размера на уговореното
месечно брутно трудово възнаграждение между страните по процесното трудово
правоотношение /950 лева на месец/, поради което и не е налице необходимост от
допускане на исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.
Искането на ищеца, с правно основание чл. 190 ГПК, да бъде задължено
1
ответното дружество, да представи намиращ се у него документ, а именно заповед
за прекратяване на процесното трудово правоотношение, следва да бъде оставено
без уважение, тъй като същият документ е представен от ответника с отговора на
исковата молба.
По отношение на искането на ответника да бъде допуснато събиране на
гласни доказателства в настоящото производство, чрез разпит на двама свидетели
при режим на довеждане, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след
конкретизиране на искането от страна на ответника, т.е. след изрично посочване
на конкретните обстоятелства, за които се иска допускане събирането на гласни
доказателства в настоящото производство.
Съдът констатира, че в исковата молба не е посочена банкова сметка на
ищеца, поради което следва да се дадат указания на ищеца за посочването й.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца най-късно до насроченото по делото първо открито
съдебно заседание да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на
претендираните суми.
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.10.2022 г. от 10:30 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор №
039/04.01.2022 г., при уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 950,00 лева. Посочва, че трудовото правоотношение между страните
било прекратено на 01.02.2022 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ, без обаче на ищеца
да е връчвана заповед за прекратяване на същото. Поддържа, че в периода
04.01.2022 г. – 01.02.2022 г. е полагал труд, поради което му се е дължало брутно
трудово възнаграждение за месец януари 2022 г. в размер на 950,00 лева, но
същото не било заплатено от ответника работодател. Твърди, че след
прекратяване на трудовото правоотношение на 01.02.2022 г. ответникът
работодател е изпаднал в забава по отношение на дължимото трудово
възнаграждение, поради което следвало да заплати и обезщетение за забава в
размер на 35,10 лева за периода 01.02.2022 г. – 13.06.2022 г. На следващо място,
ищецът посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение не му било
изплатено и обезщетение за 2 дни неизползван платен годишен отпуск през 2022
г. в размер на 95,00 лева. Твърди това вземане да е станало изискуемо в деня на
прекратяване на трудовия договор – 01.02.2022 г., и предвид факта, че не е
изплатено и към настоящия момент, за работодателя възникнало задължение да
заплати мораторна лихва върху същото в размер на 3,56 лева за периода
01.02.2022 г. – 15.06.2022 г. Ищцовата страна поддържа, че ответникът не е
оформил по надлежния ред и трудовата му книжка, като не е вписан моментът на
възникване и на прекратяване на процесното трудово правоотношение. Моли се,
за уважаване на предявените искове, както и за задължаване на ответника да
оформи по надлежния ред трудовата книжка на ищеца. Претендират се разноски в
производството.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран
отговор на исковата молба. Посочва, че на 04.01.2022 г. страните са сключили
трудов договор за шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на
2
работодателя, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 950,00
лв. Твърди, че по своя преценка е прекратил трудовото правоотношение между
страните, считано от 01.02.2022 г., но ищецът е отказал да получи заповедта за
прекратяване. Поддържа, че е заплатил на ищцовата страна в брой дължимото
трудово възнаграждение за отработените дни през месец януари 2022 г., като е
извършил съответните удръжки за данъци и осигурителни вноски, за което била
изготвена ведомост, подписана от ищеца. С оглед на това счита, че не е изпадал в
забава по отношение на дължимото трудово възнаграждение и не следва да дължи
мораторна лихва. Твърди, че е имал готовност да изплати и дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, но е бил в невъзможност да
стори това, тъй като ищецът е отказвал да представи трудовата си книжка и да
посочи банкова сметка или друг начин за плащане. Поради тези обстоятелства
счита, че няма вина за изпадането си в забава и не следва да дължи мораторна
лихва върху претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Изразява съгласие да изплати последното, както и да оформи трудовата книжка на
ищеца, в случай че последният я представи.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството,
че през периода 04.01.2022 г. – 31.01.2022 г., страните в настоящото произвдство
са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на
трудов договор № 39 от 04.01.2022 г., по силата на който ищецът заемал при
ответното дружество длъжността „Приемчик автосервиз“, че уговореното между
страните основно брутно трудово възнаграждение, дължимо в полза на работника
е в размер на 950,00 лева, както и че трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 31.01.2022 г.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е бил в трудово
правоотношение с ответника и е престирал съобразно уговореното, а за ответника
е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово възнаграждение в
претендирания размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата изключващи
или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с
ответника за посочения в исковата молба период, размера на неизползвания
платен годишен отпуск, на дължимото обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, респ. на последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване
на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г.
3
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
настъпването на изискуемостта на съответното задължение, изпадането на
ответника в забава и размера на обезщетенията за забава.
В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
изключващи изискуемостта на главните задължения и изпадането му в забава,
респ. – плащането на претендираните обезщетения за забава.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства приложените с исковата молба и
отговора на исковата молба документи.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, със задачи, посочени в исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца, с правно основание чл. 190 ГПК, за
задължаване на ответника да представи по делото заповедта за прекратяване на
процесното трудово правоотношение.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане
събирането на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели при режим
на довеждане, за насроченото по делото открито съдебно заседание, след
конкретизиране на искането от страна на ответното дружество, т.е. след изрично
посочване на конкретните обстоятелства, за които се иска допускане събирането
на гласни доказателства в настоящото производство.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел.
02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
4
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а
именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените
доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5