Решение по дело №295/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Л. Т., [ЕГН] от [населено място], чрез пълномощника адв. А. И. от САК, против Решение № 64/29.03.2025г., постановено по АНД № 16/2025г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на потвърденият с посоченото съдебно решение Електронен фиш серия К, № 9541651 на ОДМВР [населено място].

Подадена е също частна жалба от Б. Л. Т., чрез пълномощника адв. А. И. от САК, против Определение № 175 от 20.05.2025г., постановено по АНД № 16/2025г. по описа на Районен съд гр. Ловеч, с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат присъдени на касатора разноски в размер на 200.00 лева.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не се явява и упълномощеният процесуален представител – адв. А. И..

Ответникът по делото ОДМВР [населено място], редовно призован, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] – прокурор С. И. изразява становище за неоснователност, както на касационната жалба, така и на частната касационна жалба и счита, че следва да се оставят в сила обжалваните Решение № 64/29.03.2025г. и Определение № 175 от 20.05.2025г., постановени по АНД № 16/2025г. по описа на Районен съд гр. Ловеч като правилни.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваните съдебно решение и определение с материалния закон, прие за установено следното:

Както касационната жалба, така и частната жалба, са подадени в законоустановените срокове, от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни и срещу решение и определение, подлежащи на касационен контрол, поради което съдът приема, че същите са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната жалба и частната касационна жалба са неоснователни по следните съображения:

Касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и определение.

Производството пред Районен съд гр. Ловеч е образувано по Жалба, подадена от Б. Л. Т., чрез пълномощника адв. А. И. от САК, против Електронен фиш серия К, № 9541651, издаден от ОДМВР [населено място], с който на Б. Л. Т., в качеството му на собственик на лек автомобил „БМВ 530Д ХДРАЙВ“ с рег. № [рег. номер], на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на Б. Л. Т. е била ангажирана за това, че на 11.07.2024г. в 12:12 часа, в обл. Ловеч, на първокласен път I-4, км. 34+900, в [населено място], с АТСС с ARH CAM S1, насочено в посока [населено място], снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/час, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3%, с МПС „БМВ 530Д ХДРАЙВ“, вид лек автомобил, с регистрационен № [рег. номер] е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743c0. В Електронният фиш е отразено, че установената скорост на автомобила е била 82 км/час, а превишението на максимално разрешената скорост е с 32 км/час. На основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Б. Л. Т. – собственик на лекия автомобил, е наложена глоба в размер 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С обжалваното Решение № 64/29.03.2025г., постановено по АНД № 16/2025г. по описа на Районен съд гр. Ловеч е изменен Електронен фиш серия К, № 9541651 на ОДМВР [населено място] по отношение на цифровата [жк], като нарушението е преквалифицирано като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е потвърден електронният фиш като законосъобразен. С решението съдът е оставил без уважение искането на процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение като неоснователно. За да достигне до този извод за законосъобразност на ЕФ, първоинстанционният съд е направил анализ на представените към преписката писмени доказателства, като е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят и от касационната инстанция, поради което и не следва да се повтарят с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Направените с касационната жалба възражения са неоснователни.

В производството пред Районен съд гр. Ловеч е била представена и приета като веществено доказателство – снимка към Електронен фиш серия К, № 9541651 на л. 14 от делото, като снимката е изготвена с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС с № 11743c0. Видно от приложените на л. 19 от делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег. № 906р-6972/12.07.2024г. /л. 16/, Протокол от проверка № 017-СГ-ИСИС/27.02.2024г. /л. 12/ и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на Българския институт по метрология /л. 10/, процесното техническо средство „ARH CAM S1”, с което е измерена скоростта на автомобила на касатора, е одобрено на 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027 година. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство рег. № 906р-6972/12.07.2024г. е видно, че същото е използвано на дата 11.07.2024г. на ПП път I-4, км. 34+900, заснемащо и в двете посоки на движение, режим стационарен, при ограничение на скоростта на движение от 50 км/час, като е посочено начало на работа 11:00 часа и край на работа 14:00 часа. Посочено е също, че установените от автоматизираното техническо средство нарушения са 44 на брой. Няма спор, а и видно от административната преписка е, че на снимката, направена по време на самото измерване на скоростта – на л. 14 от делото на РС, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на скоростта на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. В конкретният случай на тази снимка е единствено лекият автомобил с рег. № [рег. номер]. Системата за измерване на скоростта с техническо средство „ARH CAM S1” работи с лазерен лъч, поради което заснема само автомобила, който е превишил скоростта, поради което е невъзможно да бъде заснет друг автомобил. В обжалваният ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и измерването на скоростта е станало с АТСС, като е посочен и моделът на системата - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1. По делото са представени и изискуемите съгласно нормата на чл. 189, ал. 8, изр. 3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила на касатора, е било сертифицирано. Видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и от Протокол от проверка системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и е била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания. В обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, че в издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 82 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч за извън населено място, т.е. превишение от 32 км/час. Разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч и тя произтича от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като участъка от пътя, в който е заснета скоростта попада в населено място, видно от представената Информация за километрирането на републиканските пътища на територията на ОПУ Ловеч. В електронният фиш е посочено и мястото на извършване на нарушението – ПП І–4, км. 34+900, землището на [населено място], което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. На снимката са посочени GPS координатите на мястото, на което е извършено заснемането на скоростта на лекия автомобил, поради което не е налице съмнение относно мястото на нарушението. В този смисъл неоснователно се явява посоченото в касационната жалба, че АТСС се е намирало извън републиканската пътна мрежа и ъгълът на радарния лъч бил променен.

Посочено е също, че засечената скорост на движение на лекия автомобил е 85 км/час при максимална разрешена скорост за съответния пътен участък от 50 км/час. При издаването на електронният фиш е приспаднат толеранс в полза на нарушителя от 3 км/час и е посочено, че лекият автомобил „БМВ 530Д ХДРАЙВ“ с рег. № [рег. номер] се е движил със скорост от 82 км/час, като превишението на максимално разрешената скорост за конкретният пътен участък в населено място е 32 км/час. В този смисъл ясно е, че приспаднатият толеранс е от 3 км/час, а не от 3%, който първи вариант е в полза на нарушителя.

Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, видно от които системата за видеоконтрол на скоростния режим е заснела точно автомобила, собственост на касатора Б. Л. Т., заснет е ясно регистрационния номер на автомобила, както и фиксираната скорост на същия автомобил – 85 км/ч., като е бил отчетен толеранс от минус 3 км/час и е приета скорост на движение на автомобила 82 км/час. Техническото средство, с което е засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип „ARH CAM S1“ е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта заснема и автомобила, движещ се с превишената скорост. В случай, че автомобилът не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет. Част от доказателственият материал по делото е и Справка за собственост на МПС – л. 15, от която се установява, че собственик на лек автомобил „БМВ 530Д ХДРАЙВ“ с рег. № [рег. номер] е Б. Л. Т..

В обжалваното решение съдът е изложил и подробни мотиви, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания относно задължителните реквизити, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като същият е издаден съгласно утвърден образец, издаден е от ОДМВР [населено място], която е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, марка, модел и рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. Съдът е отразил в решението, че при издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, като първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случаят лицето, което е собственик на автомобила – жалбоподателят Б. Л. Т. не е възразил и не е подал писмена декларация, от която да се установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на посочената дата, с оглед на което правилно е ангажирана неговата отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението. Неоснователно е направеното с касационната жалба възражение относно начина на връчване на електронния фиш, като въззивният съд е изложил подробни мотиви и в тази насока. В представената по делото Справка от АИС АНД се установява, че процесният ЕФ е връчен на жалбоподателя на 29.12.2024 година. Същият се е възползвал от правото да обжалва ЕФ по съдебен ред и е подал жалба на 02.01.2025г., на която е поставен вх. № 906000-4/02.01.2025 година. Тоест правото на жалба е упражнено в законоустановеният срок, поради което настоящият касационен състав счита, че не са нарушени правата на касатора по какъвто и да било начин.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящият касационен състав, че са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., като в тази връзка по делото наказващият орган е представил Протокол с рег. № 906р-6972/12.07.2024г., по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР [населено място], удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 11.07.2024г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане /в двете посоки/, контролирана скорост, режим на измерване, т.е. спазени са изискванията на чл. 10 от Наредбата.

Изложени са и мотиви, че след измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015г./, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. Не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена /ДВ, бр. 54 от 2017г.; ДВ, бр. 77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г./ и не предвижда обозначаване на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т. 8 на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, както и чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. Правилно е посоченото от първоинстанционният съд, че присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до пътя /видно от представената снимка на разположение на АТСС/. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар – камера – компютър.

Правилно е определена квалификацията на нарушението и основанието и размера на наложеното административно наказание глоба. Приложената административно наказателна разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е обвързана със съответната хипотеза по ал. 1, като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение в обстоятелствената част на електронния фиш ясно сочат, че жалбоподателят е наказан за извършено нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказуемо с глоба 400 лева. Правилно въззивният съд е преквалифицирал нарушението като е посочил в решението, че нарушението неправилно е било [жк], ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Правилно съдът е приел, че така констатираното не представлява съществено процесуално нарушение и не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, които изводи настоящият касационен състав споделя напълно.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща безспорно административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона доказателства извършеното административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Правилни са и се споделят от настоящият касационен състав и мотивите на съда относно липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното Решение № 64/29.03.2025г., постановено по АНД № 16/2025г. по описа на Районен съд гр. Ловеч е валидно, обосновано, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Настоящият касационен състав счита, че следва да бъде оставено в сила и обжалваното подадената частна жалба Определение № 175 от 20.05.2025г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното искане от Б. Л. Т., чрез пълномощника адв. А. И., за изменение на Решение № 64/29.03.2025г., постановено по АНД № 16/2025г. по описа на Районен съд гр. Ловеч в частта за разноските. Направено е било искане от жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 200 лева на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, по съразмерност, намалено с пропорцията, като са изложени мотиви, че преквалификацията на нарушението е в последствие на подадената жалба, което обосновавало присъждането и на разноски в негова полза. Правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалвания ЕФ не е отменен нито изцяло, нито частично, като не е бил намален и размера на наложената санкция – глоба в размер на 400.00 лева. Съдът единствено е изменил правната [жк], като е преквалифицирал същото като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е потвърдил ЕФ в останалата част като законосъобразен. Предвид това не са налице основания за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и въззивният съд правилно е оставил без уважение направеното искане като неоснователно.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 64/29.03.2025г., постановено по АНД № 16/2025г. по описа на Районен съд гр. Ловеч.

ОСТАВЯ В С. Определение № 175 от 20.05.2025г., постановено по АНД № 16/2025г. по описа на Районен съд гр. Ловеч.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.