Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

гр. Велико Търново, 15.11.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

        

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VI-ти състав, в публичното заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Георги Георгиев

 

при участието на секретаря Милена Радкова, като разгледа гражданско дело № 865/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД.

Ищецът Т.М.М. твърди, че е пострадал от ПТП, вина за което има водачът на лек автомобил, чиято „Гражданска отговорност” е застрахована при ответника Застрахователна компания „Л. И.” АД, респ. че дружеството отговаря за вредите, причинени при управлението на въпросното МПС. Посочва, че от реализиралото се ПТП е претъпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на неговото здраве, като счита, че справедлив размер на дължимото обезщетение за болките и страданията, които е изпитал, е 15 000.00 лева, като претендира част от тази сума, а именно 1 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 4.10.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В молбата се твърди, че на 4.10.2016 г., около 17:20 часа, в гр. Лясковец, на кръстовище между ул. „Оборище” и ул. „М. Райкович”, при управление на лек автомобил (л.а.) марка/модел „Фолксваген Голф”, peг. № ВТ 1825 ВН водачът Р. В.К., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, поР.неспазване на правилата за движение, е допуснал ПТП с л.а. марка/модел „Опел Астра”, peг. № ВТ 3570 ВН, управляван от Ю. Н. С.. Сочи се, че при настъпилото произшествие на ищеца са причинени множество телесни повреди, изразяващи се в кръвонасядане по очниците и подочниците, оток на челото, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, липса на спомен за станалото, главоболие и световъртеж, кръвонасядане по гръдния кош, частичен върхов пневмоторакс в лявата гръдна половина, като същият е постъпил за лечение и наблюдение в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов” АД - гр. Велико Търново. Твърди се, че освен претърпените болки и страдания и понастоящем при ищецът е налице посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня, нарушение на апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство, както и че е бил нетрудоспособен за период около три месеца. Сочи се, че от страна на ищеца е била отправена претенция пред застрахователя, но с писмо с изх. № L-3835 от 22.11.2016 г. ответното дружество е отказало изплащане на обезщетение.

Ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че не е изпълнена предвидената в чл. 498, ал. 3 от Кодекса на застраховането КЗ) предпоставка за предявяване на исковата претенция пред съд, а именно - до ответника да е отправена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, а доколкото такава претенция е отправената, то към нея липсват необходимите документи. Оспорва се твърдението, че вината за настъпване на ПТП е на водача на л.а. марка/модел „Фолксваген Голф”, peг. № ВТ 1825 ВН Р. К. и на свой се сочи, че вината за произшествието е на ищеца или на водача на друг участвал в процесното ПТП автомобил. Оспорва се настъпването на сочените от ищеца травматични увреждания, причинно-следствената връзка на същите с настъпилото на 4.10.2016 г. произшествие, твърдението, че към момента на подаване на исковата молба ищецът все още не се е възстановил, както и размера на претендираното обезщетение. Прави се възражение за съпричиняване на сочения вредоносен резултат при твърдение, че ищецът не е използвал обезопасителен колан.  

В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена. Прави изменение на исковата претенция чрез увеличаване на нейния размер до сумата от 15 000.00 лева, като с протоколно определение от 31.10.2017 г. съдът допусна исканото изменение.

Ответното дружество, чрез своя процесуален представител, оспорва исковата претенция и моли за нейното отхвърляне.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск по чл. 423 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждането.

Съдът не споделя възражението на ответника за недопустимост на исковата претенция. Действително, разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ предпоставя допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, респ. изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията. Доколкото обаче по делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства - отправена от ищеца до ответника писмена претенция (л. 43-44), респ. отговор на застрахователя (л. 10), преди сезирането на съда ищецът отправил писмена претенция по чл. 380 КЗ, в която е посочил пълни данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането от застрахователя. Към датата на депозиране на исковата молба в съда е изтекъл предвиденият в чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок, който е започнал да тече от предявяване на извънсъдебната претенция до застрахователя. По делото не се твърди и установява ответникът да е извършил плащане на застрахователно обезщетение, предвид на което е отпаднала процесуалната пречка за предявяване на съдебен иск.

От констативен протокол № 429/4.10.2016 г. (л. 5-6) се установява, че на 4.10.2016 г. в гр. Лясковец на кръстовище между ул. „Оборище” и ул. „М. Райкович” се е реализирало ПТП между л.а. марка/модел „Опел Астра”, peг. № ВТ 3570 ВН, управляван от Ю. Н. С., и л.а. марка/модел „Фолксваген Голф”, peг. № ВТ 1825 ВН, управляван от Р. В.К.. Безспорно между страните е обстоятелството, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за л.а. марка/модел „Фолксваген Голф”, peг. № ВТ 1825 ВН, което обстоятелство се установява и от горепосочения констативен протокол.

Установява се от АУАН № 1348/5.10.2016 г. (л. 86) и НП № 16-0268-001317/10.10.2016 г. (л. 85), че 4.10.2016 г., около 17:20 часа, в гр. Лясковец, на кръстовище между ул. „Оборище” и ул. „М. Райкович”, е осъществено ПТП от Р. В.К., като водач на л.а. марка/модел „Фолксваген Голф”, peг. № ВТ 1825 ВН, който извършвайки маневра завиване на ляво, не е пропуснал насрещно движещия се л.а. марка/модел „Опел Астра”, peг. № ВТ 3570 ВН, управляван от Ю. Н. С., и се е ударил в него.

От заключението на извършената по делото съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, съответстващо на събраните писмени и гласни доказателства, се установява, че причина за ПТП е предприетата маневра - завиване наляво, на лек автомобил „Фолксваген Голф”, с peг. ВТ 1825 ВН, при което е пресечена траекторията  на движещия се направо в насрещна посока л.а. „Опел Астра”, с рег. № ВТ 3570 ВН. Според вещото лице, липсват фактори, стоящи извън поведението на водачите, които да са способствали за настъпването на процесното ПТП, както и че водачът на л.а. „Фолксваген Голф”, с peг. ВТ 1825 ВН е разполагал с достатъчно време и разстояние на видимост, за да възприеме опасността и преди извършване на маневрата завиване наляво да пропусне насрещно движещия се л.а. „Опел Астра”, с рег. № ВТ 3570 и с това да предотврати произшествието.

От показанията на разпитания в хода на процеса свидетел Ю. Н. С., кореспондиращи с писмените доказателства и заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, също се установява механизмът на настъпилото ПТП. Свидетелят посочи, че той е управлявал автомобила, в който към момента на реализиране на процесното ПТП се е намирал ищеца, както и че до настъпването на инцидента се е стигнало доколкото другият автомобил на практика е пресякъл пътя на управлявания от свидетеля автомобил.

Показанията на св. Ю. С.се потвърждават изцяло от тези на св. Р. К. - другият участник в инцидента, управлявал л.а. „Фолксваген Голф”, с peг. ВТ 1825 ВН, който заявява, че през м. октомври 2016 г. е участвал в ПТП, при което в опита си да направи ляв завой е отнел предимството на лекия автомобил, идващ срещу неговия, и се е ударил в него. Заявява, че във връзка със случилото се му е съставен акт и наказателно постановление, което не е обжалвал.

При тези факти се налага извод, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф”, peг. № ВТ 1825 ВН Ради В.К. е следвало да съобрази движението си с пътната обстановка и да изчака преминаването на движещия се направо л.а. марка/модел „Опел Астра”, peг. № ВТ 3570 ВН. В резултат от осъщественото ПТП ищецът, който по това време се е намирал в л.а. „Опел Астра”, peг. № ВТ 3570 ВН, е получил кръвонасядане по очниците и подочниците, оток на челото, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, липса на спомен за станалото, главоболие и световъртеж, кръвонасядане по гръдния кош, частичен върхов пневмоторакс в лявата гръдна половина. Настъпването на горните увреждания се установява от представените медицински документи, от показанията на св. С.и на св. Б., ценени при условията на чл. 172 ГПК, от тези на св. К., както и от заключението на изготвената съдебномедицинската експертиза.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че в причинна връзка с удара на ищеца са причинени следните увреждания: кръвонасядания по лицето, оток на челото, кръвонасядане по гърдите, частичен пневмоторакс в ляво, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, липса на спомен за станалото, главоболие и световъртеж. Според вещото лице, мозъчното сътресение и гръдната травма с пневмоторакст в съвкупност и по-отделно са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни и продължилени болки и страдания, както и че срокът на лечение и възстановяване при нормален оздравителен процес е около три месеца. Сочи се, че не биха се очаквали трайни последици за здравето на пострадалия, както и че на този етап ищецът е възстановен напълно от получените травми, освен субективните оплаквания от преходно главоболие с непостоянен характер. В съдебно заседание вещото лице допълва, че въпреки липсата на данни за посттравматична кома при ищеца, са налице такива за налична общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика, т.е. че са налице количествени и качествени промени в съзнанието на пострадалия, надхвърлящи едно обикновено мозъчно сътресение. Заявява, че при наблюдаваната клинична картина, възстановяването при ищеца по-скоро е продължило около три месеца.

Тези експертни изводи се подкрепят и от показанията на св. Б., ценени при условията на чл. 172 ГПК, който сочи, че е видял ищеца при изписването му. Заявява, че към този момент последният е бил с наранявания по главата и лицето, че е бил със затруднено движение и се е оплаквал от главоболие и губене на равновесие. Споделя, че инцидентът е попречил на ищеца да се грижи за възрастните си родители, както и че самият той и други съседи са ходили да му помагат. Според св. Б., видимо подобрение в състоянието на ищеца е имало на втория месец след инцидента.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на водача на лекия автомобил, както и предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от водача вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание.

За определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът съобрази приетото в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. понятие за „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението - характерът на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, евентуалното допълнително влошаване здравословното състояние на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Като се съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за пълното възстановяване на ищеца, като се вземат предвид икономическите условия в страната към 2016 г. и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца адекватно обезщетение е такова в размер на 10 000.00 лева, респ. предявеният иск следва да бъде уважен до този размер. За да стигне до този извод, съдът съобрази още и фактите, сочещи на преживяна психическа травма и сравнително дълъг възстановителен период, както и че в случая се касае до различни по вид увреждания, които макар по своите медико-биологични признаци да представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота, са със значителен интензитет и продължителност, засягащи различни части от тялото. В тази връзка съдът съобразява изложеното от вещото лице, че въпреки липсата на данни за посттравматична кома при ищеца, са налице такива за количествени и качествени промени в съзнанието на пострадалия, надхвърлящи едно обикновено мозъчно сътресение. Съдът съобразява също и обстоятелството, че ищецът е лице в активна трудоспособна възраст, в която временната загуба на работоспособност неминуемо създава психически и социален дискомфорт. Следва да бъде съобразено и изложеното от св. С.и св. Б., че в резултат на получените увреждания в известен периода от време ищецът е бил в невъзможност да се грижи за възрастните си и трудноподвижни родители. Съдът отчита обаче и заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, че трайни последици за здравето на ищеца не се очакват, че липсват трайни белези в резултат от получените увреждания, че  пострадалият е възстановен напълно, както и че по делото няма доказателства за положени от пострадалия по-особени усилия за преодоляване на последиците от травмите.

Ищецът търси и обезщетение в размер на законната лихва върху определения размер на обезщетението от датата на увреждането. С оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят дължи лихва за забава от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или на предявяване на претенцията от увреденото лице. От представената по делото писмена претенция на ищеца до ответника се установява конкретната дата, на която застрахователят е бил поканен да заплати обезщетението - 18.11.2016 г., като доколкото в поканата е посочена банкова сметка, ***, застрахователят дължи законната лихва именно от датата на предявяване на застрахователната претенция.

По възражението за съпричиняване:

Съдът намира възражението за съпричиняване от ищеца на настъпилия вредоносен резултат за неоснователно. Ответникът носеше тежестта за установяване факта на съпричиняване, който следва да бъде установен чрез пълно и главно доказване, каквото не бе проведено. Напротив, от заключението на медицинската експертиза се установява, че при ищеца се установява характерно ивицовидно кръвонасядане в областта на дясната половина на гръдния кош над дясна ключица и частичен пневмоторакс в лявата гръдна половина, за които може да се направи извод, че са в резултат от поставен предпазен колан, т.нар. коланна травма. Доказателства в обратната насока не се ангажирани, като тук следва да се има в предвид и заключението на вещото лице, че травми в областта на главата е възможно да се получат както при непоставен, така и при поставен обезопасителен колан предвид механизма и силата на инерционните сили и настъпилите деформации в купето на автомобила. Т.е. соченият от ответника факт, относим към съпричиняването на вредоносния резултат, се явява ирелевантен по процесното правоотношение.

По разноските:

С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от 600.00 лева.

Така мотивиран, съдът

                                                   Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л. И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Черни връх” № 51 Д, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова, да заплати на Т.М.М., ЕГН ********** сумата от 10 000.00 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания вследствие настъпило на 4.10.2016 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 18.11.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания вследствие настъпило на 4.10.2016 г. пътно-транспортно произшествие, за горницата над уважения размер от 10 000.00 лева до пълния предявен размер от 15 000.00 лева.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л. И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Черни връх” № 51 Д, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова, да заплати на Т.М.М., ЕГН **********, сумата от 600.00 (шестстотин) лева - направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

     

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: