ПРОТОКОЛ
№ 312
гр. Варна, 20.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседА.е на двадесети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20243100900113 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:31 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Д. Н. С., редовно призован, явява се лично, представлява се от
адвокат С. Б. – Адвокатска колегия -София, редовно упълномощен и приет от
съда от днес.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК „ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ“
ООД, редовно призовано, явява се законният представител Д. Д.,
представлява се от адвокат В. З. – Адвокатска колегия – Шумен, редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК „ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ“
АД, редовно призовано, явява се законният представител Д. Д., представлява
се от адвокат В. З. – Адвокатска колегия – Шумен, редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
ОТВЕТНИКЪТ Д. С. Д., редовно призован, явява се лично, представлява
се от адвокат В. З. – Адвокатска колегия – Шумен, редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на стрА.те по делото
и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и на основА.е чл. 143, ал. 1 ГПК докладва предварителните въпроси
съобразно разпоредителното заседА.е съобщено на стрА.те, ведно с
проекта за устен доклад.
АДВ. Б.: На практика, с молбата, която съм депозирал на 14 май 2024 г.
съм допълнил исковата молба. Поддържам исковата молба, ведно с
депозираната молба на 14.05.2024 г. По твърденията нямам какво друго да
добавя.
АДВ. З.: Запознах се повърхностно с молбата, тъй като не ми беше
предоставена в препис. Оспорвам исковата молба, като поддържам отговора.
Оспорвам твърденията на ищеца, че се е суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор, частен правоприемник. Освен това, правя и
евентуално възражение за прихващане, който юридически факт е предмет на
един от двата основни спора в производството. В този смисъл, считам, че са
налице процесуални предпоставки, които могат да доведат на оставяне на
исковата молба без движение или до прекратяване на производството. С
последната молба, процесуалният представител на ищцовата страна,
конкретизира безусловно правното основА.е, посочено в тази молба. След
като липсват твърдения за някаква прехвърлителна сделка или каквото и да е
прехвърляне от длъжника на ипотекирания имот, считам, че фактическата
обстановка, описана в исковата молба се разминава с твърдението за правното
основние на иска и че е налице изменение на иска. Второ, допуснато е вече
изменение на иска в петитума на исковата молба с увеличението на иска и
заради това, мисля и настоявам да приемете, че всъщност с тази молба се
нарушават принципите на чл. 214, ал. 1 от ГПК, при наличието, на които
съдът евентуално ми могъл да бъде поставен под угрозата да постанови
недопустимо решение. Заради това, аз ще представя тази молба сега, ведно с
квитанция за допълнителен адвокатски хонорар и тъй като я представям в
днешно съдебно заседание, считам, че е редно колегата да има възможност да
се запознае с нея. С тези съображения се изчерпва съдържанието на
писмената молба, която представям в днешно съдебно заседА.е.
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № вх. № 12118/14.05.2024 г.
2
становище, депозирано от ищцовата страна, в частта, в която е обективирано
възражение относно дадената с проекта за устен доклад квалификация на
предявени иск. Страната, счита, че коректната квалификация на иска е по чл.
155 ал.1 ЗЗД, тъй като има качеството на трето лице, което е претърпяло
принудително изпълнение.
По така направеното възражение, по което ответната страна намира, че
по този начин се стига до недопустимо изменение на иска, СЪДЪТ намира
следното:
Двете алинеи на чл. 155 от ЗЗД не регламентиран различен вид иск. И
двата случая законът регламентира възможността претърпелият
принудително изпълнение собственик на заложената или ипотекирана вещ да
се суброгира в правата на удовлетворения длъжник. Единствената разлика
между двете хипотези е относно носителя на правото на иск. По ал. 2 от 155
от ЗЗД това е трето лице, на което длъжникът е прехвърлил ипотекирана вещ,
а в хипотезата на ал. 2 – собственикът, ипотекирал собствена вещ за чужд
дълг. В случая ищецът, като универсален правоприемник на ипотекарния
гарант- ипотекирал своя вещ за чужд дълг, е встъпил именно в правата на
праводателя си , поради което е налице именно легитимацията по ал. 2, така,
както съдът е квалифицирал иска в проекта за устен доклад. Не се налага
изменение на доклада в частта относно приетата квалификация на иска,
поради което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
изменение на доклада досежно правната квалификация на предявения иск.
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 12118/14.05.2024 г. становище,
депозирано от ищцовата страна, в частта, в която ищцовата страна е
допълнила възраженията си относно приетото възражение за прихващане,
като възразява за прекомерност на неустойката и на следващо място, намира,
че клаузата по чл. 4, ал. 3 от договора, в която се уговаря възнаградителна
лихва е нищожна, тъй като противоречи на закона.
АДВ. Б.: Поддържам това възражение, като твърдя, че тази клауза не
3
договаря възнаградителна лихва, а нещо друго договаря, което не мога да
кажа какво е. Нито е договорна лихва, нито е обезщетителна лихва, т.е.
неустойка.
АДВ. З.: Стана въпрос за обезщетителна неустойка, която страните са
договорили на общо основание в посочения текст от закона за паричния заем.
СЪДЪТ намира, на първо място, че възражението на ищеца относно
основА.ето на вземането, заявено с възражение за прихващане, е
своевременно направено, доколкото настоящото първо съдебно заседание
първото процесуално действие, при което страна би могла да оспори
вземането. С така направените възражения следва да се допълни проекта за
устен доклад, поради което:
ДОПЪЛВА изготвения проект за устен доклад както следва: ищецът
(ответник по възражението за прихващане) възразява за прекомерност на
неустойката. Намира, че клаузата по чл. 4, ал. 3, с която се договоря
възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие със закона. Счита, че
законът допуска договаряне само на лихви при забава. Намира, че
посредством тази клауза се договаря анатоцизъм.
С оглед така направеното допълване, СЪДЪТ разпределя допълнително
доказателствена тежест, като УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствена
тежест да докаже възраженията си за нищожност.
АДВ. Б.: Аз съм писал и по т. 2.3. в моята молба за въпроса за
стойността на имуществото, където сте ми възложили да доказвам стойност
на имуществото, като аз считам, че първо не можем да я докажем тази
стойност, второ, че според чл. 62, ал. 2 ЗН според мен въпросът за стойността
на имуществото не е релевантен за спора.
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № вх. № 12118/14.05.2024 г. становище,
депозирано от ищцовата страна, в частта, в която ищцовата страна възразява
по отношение указА.ята с проекта за устен доклад по реда на чл. 146, ал. 2 от
ГПК, че страната не сочи доказателства относно размер на наследството,
прието от ищеца по опис.
АДВ. Б.: Говорим за стойност на имуществото като пазарна стойност.
Първо, в решението по чл. 61, ал. 1 и чл. 60, ал. 2 ЗН, безспорната и трайна
4
съдебната практика е, че никъде не се определя стойност на имуществото.
Определя се само по видове какво се поема под опис, като видове имущество.
Защото наследникът отговаря до това, каквото се получи от това имущество
при продажбата. Ако стойността към момента на откриване на наследството
може да е 100 лева, към момента на продажбата може да е 1 000 лева.
Стойност няма как да се определи към откриването на имуществото.
АДВ. З.: Уточняване масата на имуществото е един въпрос, а
уточняване стойността на имуществото е втори въпрос. За да се ползва от
привилегията на приемането под опис, ищецът следва да установи
наследствената маса в нейната пазарна стойност. Само така, той може да се
възползва от привилегията дадена му в закона да отговаря до размера на
приетото имущество. В този смисъл, моля, да оставите без уважение искането
на ищцовата страна и да му укажете съответното задължение да докаже
стойността на наследствената маса към момента на приемане на наследството.
Второ, в молбата си, съм направил искане за увеличение на съдебната
компенсация от 100 000 лева на 108 600 лева.
СЪДЪТ намира, че не се налага изменение на указанията, дадени на
страната по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗН
ограничава отговорността на наследник, приел наследството по опис, до
размера на полученото наследство (съответно до стойността, която се покрива
от наследственото имущество, както се сочи в мотивите на ТР № 3/2013 г. на
ОСГК на ВКС, т. 4 и т. 5). Ето защо стойността на наследствената маса към
датата на откриване на наследството е релевантна към възражението на ищеца
за ограничаване отговорността му за наследствения дълг.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
изменение на доклада, в частта, в която е указал на ищеца, че следва да
установи стойност на имуществото.
СЪДЪТ констатира, че във връзка с възражението за прихващане е
указал на ответника с определение от 17.04.2024 г. да посочи отново размера
на вземанията, с които претендира прихващане, предвид посоченото с
5
уточняваща молба от 11.04.2024 г., че този размер възлиза на 100 000 лева,
което се отклонява от искане по отговора да се извърши компенсация с 40 000
лева – главница, възнаградителна лихва – 60 600 лева и неустойка, в размер на
8 000 лева.
С уточняващата молба, депозирана в днешно съдебно заседание,
ответната страна изрично уточнява, че размерът е от 108 600 лева. С оглед
отстранената нередовност, процесуалното действие се счита за редовно от
момента на извършването му, на осн. чл. 101, ал. 2 от ГПК, и доколкото
възражението за прихващане е вече прието за разглеждане, СЪДЪТ
УКАЗВА на стрА.те, че ще разглежда размер на предявената претенция
за прихващане, в размер на 108 600 лева, съобразно уточнението.
АДВ. Б.: Нямам други възражения по доклада.
АДВ. З.: Нямам други възражения по доклада.
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН ПРОЕКТА ЗА УСТЕН ДОКЛАД,
приложен към Определение № 452 от 28.03.2024 година, ведно с
направените в днешно съдебно заседА.е допълнения и уточнения.
АДВ. Б.: Моля, да приемете като доказателство по делото
представените с исковата молба писмени документи.
АДВ. З.: Моля, да приемете като доказателство по делото
представените с отговора на исковата молба писмени документи.
СЪДЪТ докладва постъпило вх.№ 11800/10.05.2024 г. писмо, изходящо
от МВР, Столична дирекция на вътрешните работи, Отдел „Пътна полиция“,
в което са посочените исканите от съда данни.
СЪДЪТ намира, че представените с исковата молба и отговора на
исковата молба и допуснати до приемане писмени документи следва да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
Като такова следва да бъде приобщено и постъпилото писмо от МВР,
Столична дирекция на вътрешните работи, Отдел „Пътна полиция“.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
6
исковата молба писмени документи: удостоверение за наследници изх.№ 214
от 16.09.2013 г.; решение № 28177738/27.08.2021г. по гр.д № 11847/2021 г на
91-ви с-в при Софийски Районен Съд; нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 151, том I, per. №
6660, дело № 108/2008г на нотариус Елена Запрянова, peг № 432 на НК,
вписан в службата по вписване акт № 26, том СХХ, стр. 33403/2008 г;
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот с
акт № 7, том, II, per. № 2318, дело № 172 от 2011г на нотариус Стилиян
Тютюнджиев, peг. № 065 на НК, вписан в службата по вписвА.я акт № 122,
том VII, дело № 6819/2011 г.; съобщение за изготвено постановление
за възлагане изх. № 83297/10.11.2021г.; разпореждане за разпределение
на суми; съдебната практика.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
отговора на исковата молба писмени документи: договор за паричен заем от
18.04.2011 г.; платежни нареждА.я от 19.04.2011 г. и от 20.04.2011 г.; справка
за дължимите суми относно уговорената лихва.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото постъпило вх.№
11800/10.05.2024 г. писмо, изходящо от МВР, Столична дирекция на
вътрешните работи, Отдел „Пътна полиция“, в което са посочените искА.те
от съда данни.
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № вх. № 12118/14.05.2024 г.
становище, депозирано от ищцовата страна, в частта, в която се поддържа се
изцяло твърдението, че подобно вземане не съществува и не е заверявана
сметката на праводателката Д.Я. С.а. По тези платежни документи има
няколко подписа, доколкото можем да се установи без да знаем чии са. Няма
изписани имена, за да се посочи чии подписи са. Ето защо не може да
конкретизира чии подписи оспорва. Оспорват се подписите, поставени под
платежните нареждания на вносител. Възразява, че договорът за заем не е
представен в оригинал, поради което настоява съдът да измени указанията си
относно доказателствената тежест за установяване истинността на документа.
СЪДЪТ констатира, че е указал на ответната страна с нарочно
определение № 667/16.05.2024 г. да представи оригинал на договор за заем от
18.04.2011 г. или да се позове, че не го съхранява.
7
АДВ. З.: Заявявам, че не съхраняваме оригинал на договор за заем от
18.04.2011 г.
С оглед изявлението на ответната страна, че не съхранява оригинал на
договор за заем от 18.04.2011 г., СЪДЪТ намира следното:
При оспорване автентичността на диспозитивен документ, чийто
оригинал е загубен или унищожен, доказателствената тежест да установи,
съдържащите се в него благоприятни факти, се носи от страната, която се е
лишила от него .В този смисъл е решение № 91/01.04.2015 г. на ВКС по гр.д.
№ 5960/2014 г. Приема се, че основА.ето за разместване на установената в чл.
193, ал. 3 ГПК доказателствена тежест произтича от обективната
невъзможност за установяване при условията на пълно и главно доказване
оспорената автентичност на представения в заверен препис документ.
СЪДЪТ намира, че с оглед на изложеното, следва да измени
определението си, с което е разпределил в тежест на ищеца за установяване
неистинността на документа, като тежестта се разпредели на ответника.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ИЗМЕНЯ, на осн.чл. 253 от ГПК, определение № 534/17.04.2024 г., в
частта, в която е указано на ищеца, че в негова тежест е да установи, че
оспореният документ не изхожда от Д.Я. С.а, като
УКАЗВА на ответника „ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ“ ООД, че в негова
тежест е да установи, че документът изхожда от лицето Д.Я. С.а, на осн.
чл.193, ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ по отношение на представените в оригинал 2 бр. банкови
бордера (л. 93 и л. 94 от делото) отправя въпрос към ответника дали може да
посочи от кои лица са подписали.
СЪДЪТ предявява на ответника Д. банково бордеро от 19.04.2011 г.,
находящо се на лист 93-ти от делото и банково бордеро от 20.04.2011 г.,
находящо се на лист 94-ти от делото.
ОТВЕТНИКЪТ Д.: Поставените подписи за наредител в банково
8
бордеро от 19.04.2011 г. и в банково бордеро от 20.04.2011 г. са положени от
мен. Другите подписи са положени от служител на банката.
АДВ. З.: Това е обикновено платежно нареждане. Извършено е плащане
от Шумен, като парите са преведени в София по съответната банкова сметка
на Д.. Няма как да търсим нейн подпис в това платежно нареждане.
АДВ. Б.: Аз поддържам оспорването.
СЪДЪТ с оглед изявлението на ищцовата страна, че поддържа
оспорването и на основА.е чл. 193 ГПК намира, че следва да открие
производство по оспорване автентичността на документ на 2 бр. банкови
бордера (л. 93 и л. 94 от делото), с изключение на тези, положени от
ответника Д. С. Д., както и да се разпредели доказателствената тежест за
установяване на оспорване.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОТКРИВА на основание чл. 193 ГПК производство по оспорване
автентичността на банково бордеро от 19.04.2011 г., находящо се на лист 93-
ти от делото и банково бордеро от 20.04.2011 г., находящо се на лист 94-ти от
делото в частта по отношение на положените там подписи, с изключение на
подписа на ответника Д. С. Д., положен за наредител.
УКАЗВА на ответника „Енергоснабдяване“ ООД, че следва да докаже,
че документът е подписан от лицата, които са автори на изявленията, както и
че не сочи доказателства за оспорването.
АДВ. З.: Моля, да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата, на
което да се снабдим с друго такова от нотариус И.Н., по въпроса дали е
налице удостоверяване на подписите на Д.Я. С.а и Д. С. Д. като управител на
„Енергоснабдяване“ ООД на 18.04.2011 г., с посочване на поводът,
основА.ето за заверка и удостовереният материален интерес. Това е все пак
някакво косвено доказателство по отношение на това съществува ли договор,
защото този договор се оспорва. Заверен ли е той нотариално и какъв е
удостовереният материален интерес. Някой от нотариусите държат даже
преписи от тези договори. Приемаме, че го няма, но в самият регистър на
9
нотариуса, който би следвало да бъде съхраняван от 2011 г., той може да
погледне на дата 18.04.2011 г. и да види дали при него да се явили посочените
лица, в посочените им качества.
АДВ. Б.: Първо се противопоставям на подобно искане. Това е
заобикаляне на забраната за доказване само с писмени доказателства. Това е
един вид някакво косвено свидетелстване на нотариус, като той първо няма
такива функции – да свидетелства с някакво удостоверение. Това, което
нотариусът има пълномощия да направи, е да завери подписи. До там се
ограничава неговото правомощие по Закона за нотариусите. От там насетне,
той няма правомощия да казва, че той тогава е заверил това или онова или, че
не е заверил.
АДВ. З.: Вие считате, че това са свидетелски показания?
АДВ. Б.: За мен това са прикрити свидетелски показания.
АДВ. З.: Това излиза извън кръга на чл. 133 от ГПК. Ще направя искане
за съдебно-счетоводна експертиза.
АДВ. Б.: Със сигурност такава експертиза не може да бъде направена –
дали са преведени парите или не са преведени, защото това е в „МКБ Юнион
Банк“. Нито една банка, която отдавна я няма, не съхранява подобни данни
какво е преведено, кога, как и защо. Особено, когато „МКБ Юнион Банк“
отдавна я няма. Това е сериозен техен проблем.
АДВ. З.: Вярно е, че първоначалната банка-кредитор отдавна я няма. Тя
е заличено, но тя има правоприемник. Този правоприемник вероятно
съхранява и се намират и документите, удостоверяващи извършените два
превода от по 20 000 лева.
АДВ. Б.: Ще се върна малко назад, като в молбата ми от 16.02.2024 г.
като допълнителен аргумент съм заявил, оспорвайки тяхното насрещно
вземане, че тези вземА.я не са отразени в счетоводните баланси, ГФО на
„Енергоснабдяване“ ООД за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Струва ми се, че и с това
нещо трябва да бъде допълнен докладът, като аргумент. Считам, че не е в моя
доказателствена тежест да доказвам нещо с някаква експертиза.
СЪДЪТ указва на адвокат Б., че тези твърдения са отразени в
изготвения доклад по делото на страница 5-та от същия.
АДВ. Б.: Оттеглям това свое искане за допълване на доклада.
10
АДВ. З.: ГФО се попълват по определен унифициран формуляр, където
няма наличието на отделни графи за отделни длъжници и отделни кредитори,
а се дават общо задължения на дружеството и вземания на дружеството.
АДВ. Б.: Колегата е поискал назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза за изчисления на лихвите по чл. 4, ал. 3 от договора.
СЪДЪТ намира, че следва да остави искането за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за размера на
лихвите по чл. 4, ал. 3 от договора без уважение, тъй като се касае за
аритметични изчисления, които съдът може да извърши сам.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за размера на
лихвите по чл. 4, ал. 3 от договора.
АДВ. Б.: След като не уважихте искането на ответника за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза, аз нямам интерес да искам такава.
Поддържам твърдението си, че сумите не са получени и реално предадени на
Д.. Договорът за заем е реален договор.
АДВ. З.: Моля, да назначите съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши
проверка в деловодството на „Енергоснабдяване“ ООД, да даде заключение
отразено ли е в счетоводните регистри, сумите, които са предоставени по
банков път на наследодателя на ищеца Д., като вещото лице опише какво
представляват в типово отношение съответните вписванията за кредитори и
длъжници за периода 2011 г. до датата на кончината на смъртта на Д. С.а.
Пояснявам задачата, вещото лице да провери счетоводната
документация на „Енергоснабдяване“ ООД налице ли са отразявания на
разплащане на суми от 19.03.2019 г. и 20.03.2019 г. – два пъти по 20 000 лева;
кога са преведени и на кого са преведени, като вещото лице извърши
проверка в „МВБ Юнион Банк“, съответно нейния правоприемник – „ПИБ“
АД.
11
АДВ. Б.: Ако бъде допусната подобна експертиза, тъй като тя има нещо
общо с това, което аз твърдя, че от 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в публичните
ГФО, които са публикувА. в ТР, такива задължения и вземания въобще не са
отразени, като моля, да допуснете следните въпроси към вещото лице: 2014 г.,
2015 г. и 2016 г. в графа други вземА.я в публикувА.те ГФО отразени ли са
тези вземания, в какъв размер, ако не са отразени – защо не са отразени.
Това искане го правя, с оглед на твърденията ми, че такова вземане не е
съществувало и ако е съществувало, то би следвало да бъде отразено през
следващите години.
АДВ. З.: Не се противопоставям на така направеното доказателствено
искане от ищцовата страна.
АДВ. Б.: Като моля, вещото лице да работи по публикувА.те ГФО в ТР
за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Аз твърдя, че през тези години въобще не са
отразявА. подобни вземА.я. Споря, че ако има други вземА.я, те сега могат да
ги нагласят, тъй като там е глобална сума, а тази тази глобална сума по
никакъв начин не отговаря на размера на заетата сума, нито на лихвите.
АДВ. З.: Защо не включите в този период 2011 г. и 2012 г.?
АДВ. Б.: Защото като не са погасени би трябвало да продължите да ги
държите в баланса. Т.е. има отношение към воденото на вярно счетоводство
и доказателствената сила на ГФО.
АДВ. З.: Възможно е те да са отписани по някаква причина. Тя е
починала през 2013 г.
АДВ. Б.: Нека тогава да отделим спорно от безспорно след като
ответникът каза току-що, че след като Д. е починала през 2013 г. те за това са
ги отписали.
АДВ. З.: Не съм казвал такова нещо. Казах, че е възможно.
СЪДЪТ по направеното искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, намира, че следва да допусне такава, вещото лице, по която след
като извърши справка в счетоводните регистри, водени при ответника
„Енергоснабдяване“ ООД, както и извърши справка в „МКБ Юнион Банк“ ,
евентуално нейния правоприемник „ПИБ“ АД, да даде заключение по
въпроса преведени ли са сумите по двете банкови бордера от 19.04.2011 г. и
от 20.04.2011 г., находящи се на лист 93-ти и лист 94-ти от делото по банкова
12
сметка на праводателя на ищеца; кога са преведени; отразени ли са в
счетоводството на дружеството въпросните вземания; по какъв начин са
отразени; редовно ли е водено счетоводството; фигурират ли въпросните
вземания в последващите баланси до 2016 г.; евентуално – отразено ли е
погасяването и на какво основание.
На ответната страна „Енергоснабдяване“ ООД следва да бъде издадено
съдебно удостоверение, по силата, на което да се снабди с друго такова от
нотариус И.Н. с Район на действие PC - София, per. № 40 в НК, ул. „Патриарх
Евтимий" № 31, ет.2, ап.2, от което да е видно налице ли е нотариално
удостоверяване подписите на Д.Я. С.а с ЕГН ********** - б. ж. на София,
починала на 07.03.2013 год. и Д. С. Димитро с ЕГН **********, като
Управител на „Енергоснабдяване" ООД с ЕИК *********, под per. № 4295, на
дата 18.04.2011 год., поводът /основанието/за заверка и удостоверен
материален интерес.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, по която,
вещото лице, по която след като извърши справка в счетоводните регистри,
водени при ответника „Енергоснабдяване“ ООД, както и извърши справка в
„МКБ Юнион Банк“ , евентуално нейния правоприемник „ПИБ“ АД, да даде
заключение по въпроса преведени ли са сумите по двете банкови бордера от
19.04.2011 г. и от 20.04.2011 г., находящи се на лист 93-ти и лист 94-ти от
делото по банкова сметка на праводателя на ищеца; кога са преведени;
отразени ли са в счетоводството на дружеството въпросните вземания; по
какъв начин са отразени; редовно ли е водено счетоводството; фигурират ли
въпросните вземания от отразяването им в последващите баланси до 2016 г.;
евентуално – отразено ли е погасяването и на какво основание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице, в размер на
500,00 лева, от които 150,00 лева, вносими от ищеца и 350,00 лева, вносими
от ответника „Енергоснадбяване“ ООД, в едноседмичен срок, считано от днес
и представяне на доказателства за внасянето им.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Б. В..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си най-
късно в едноседмичен срок преди датата на съдебното заседание, съгласно
13
разпоредбата на чл. 199 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника „Енергоснабдяване“ ООД съдебно
удостоверение, по силата, на което да се снабди с друго такова от нотариус
И.Н. с Район на действие PC - София, per. № 40 в НК, ул. „Патриарх
Евтимий" № 31, ет. 2, ап. 2, от което да е видно налице ли е нотариално
удостоверяване подписите на Д.Я. С.а с ЕГН ********** - б. ж. на София,
починала на 07.03.2013 год. и Д. С. Д.с ЕГН **********, като Управител на
„Енергоснабдяване" ООД с ЕИК *********, под peг. № 4295, на дата
18.04.2011 год., поводът /основанието/за заверка и удостоверен материален
интерес, след представяне на доказателства за внесена държавна такса, в
размер на 5,00 лева.
АДВ. З.: 20 юни е неудобна за мен дата за насрочване на делото, тъй
като ми предстои операция. Моля да насрочите делото за юли месец.
За изготвяне, изслушване и приемане на заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза и събиране на писмени доказателства
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 18.07.2024 г. от
10:30 часа, за което ищецът и ответниците уведомени в днешно съдебно
заседание, вещото лице следва да бъде призовано след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседА.е, което приключи в 11:22
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
14