Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260 08.05.2015
година град
Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
осми април 2015 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Д.Р.,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 1165
по описа на съда за 2014 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 1 във
вр. ал. 3 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Н.Т.Г. срещу М.А.Х..
Ищцата
твърди, че била собственик на недвижим имот, представляващ апартамент с площ от
54,08 кв.м. с идентификатор 61460.505.15.9.11 по одобрената КК на гр. Раднево,
с административен адрес гр. Раднево, ул. *******, ведно с прилежащото избено
помещение № 11 с площ от 8,78 кв.м., както и 2,48 ид.части от общите части на
сградата. Твърди, че прехвърлила собствеността върху апартамента на
ответницата, нейна внучка, срещу задължението да я гледа и издържа до края на
живота й, лично или чрез трето лице, при запазено
пожизнено право на ползване върху апартамента. Твърди, че само четири месеца
след придобиване на собствеността, ответницата живяла с
ищцата в апартамента и полагала грижи за нея, след което напуснала апартамента,
без да се обади къде отива и без да се интересува от състоянието на
ищцата. Твърди, че е правила опити да се свържи с ответницата, но тя
отбягвала всякакъв контакт. Твърди, че е налице пълно неизпълнение на
задълженията на ответницата, поради което моли съда да постанови решение, с
което да развали договора за прехвърляне на собствеността върху апартамента
срещу задължението за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 197 от
15.12.2010 г., том ІІІ, рег. № 3552, нот.дело № 496/2010 г. по описа на
нотариус **** с район на действие РС-Раднево. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата М.А.Х.,
в който взема становище за неоснователност на предявения иск. Признава обстоятелствата,
че е придобила собствеността върху апартамента срещу задължение за гледане и
издръжка, както и че в продължение на четири месеца е живяла в
апартамента заедно с баба си, а след четвъртия месец
баба й я изгонила от апартамента заедно със семейството й –
своето дете и неговия баща. Излага подробни фактически твърдения относно
отношенията между страните при съвместното им съжителство и
отношението на ищцата към нея и нейното семейство, както и влиянието на трети
лица – съседи върху поведението на ищцата. Твърди, че въпреки това продължила
да ходи при баба си, но ищцата отказала да я допуска в жилището. Твърди
през
месец юли 2011 г., че е отишла заедно със сестра си при ищцата и й
оставила пари да посрещне нуждите си, но след като
сестра й заминала в чужбина, ищцата отново не я допускала в жилището и не
желаела контакт с ответницата. Твърди, че ходила редовно да
я вижда
и й давала пари в плик, който бил вземан от ищцата, а вратата
затваряна. Твърди, че ищцата е поставила в невъзможност ответницата да
изпълнява задълженията си по договора, като поради отказа на ищцата да получава
грижи, същите се трансформирали в парична издръжка. Иска от съда да отхвърли
иска като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора факти следното:
С определението от 13.02.2015 г. по чл. 140 ГПК са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата е
прехвърлила на ответницата собствеността върху процесния апартамент срещу
задължението на ответницата за гледане и издръжка, като в продължение на четири
месеца ответницата живяла в апартамента с баба си и полагала грижи за нея.
Въпреки това по делото е приет като писмено доказателство нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 197 от
15.12.2010 г., том ІІІ, рег. № 3552, нот.дело № 496/2010 г. по описа на
нотариус ******* с район на действие РС-Раднево, видно от който ищцата е
прехвърлила на ответницата собствеността върху жилище, апартамент с площ от
54,08 кв.м. с идентификатор 61460.505.15.9.11 по одобрената КК на гр. Раднево,
с административен адрес гр. Раднево, ул. *******, ведно с прилежащото избено
помещение № 11 с площ от 8,78 кв.м., както и 2,48 ид.части от общите части на
сградата и съответната припадаща се идеална част от правото на
строеж върху мястото, срещу задължението на ответницата да поеме издръжката и гледането
на ищцата до края на живота й лично или чрез трето лице, като ищцата е запазила
пожизнено и безвъзмездно правото да ползва апартамента.
От показанията на разпитаните свидетели Д.Ж. и Л.Ш.
се установява, че първоначално ответницата М.Х. е живяла при ищцата Н.Г., но
след това е отишла да живее със семейството си /своето дете и
неговия баща/ на квартира. След това
през 2010 г. ищцата прехвърлила на ответницата собствеността върху апартамента
и ответницата заедно с детето си и неговия баща отишли да живеят при ищцата,
което е продължило четири месеца. Тъй като отношението на ищцата към
ответницата не било добро и предвид недобрите отношения между ищцата и
съжителствалия с ответницата мъж и баща на детето й, ищцата поставила условие
на ответницата да живее при нея без него. Това наложило под натиск от страна на
ищцата, ответницата заедно със семейството си да напусне жилището и да се
установи самостоятелно. През периода от четири месеца, в които ответницата е
живяла при ищцата, е полагала адекватни грижи и е давала необходимата издръжка
съобразно уговореното в договора. От показанията на тези свидетели се
установява, че ищцата има труден характер, своенравна е, не допуска хора в
жилището, включително и ответницата. Установява се, че ответницата многократно
е посещавала апартамента, но не е била допускана вътре от ищцата. Не се
установява ответницата да е давала парични средства на свидетелката Ш., за да
ги предава на ищцата, нито се установява по друг начин ответницата да е давала
издръжка под формата на парични средства на ищцата.
Установява се, че ищцата ползва услугите на
предприятие „Социален патронаж” – гр. Раднево, които и доставяли храна, но св.
Ш. посочва, че оставяла храната до входната врата, тъй като ищцата не я
допускала в жилището.
От показанията на свидетелите се установява, че
ищцата е с влошени отношения както с близките си роднини, така и със съседите
си.
От показанията на св. Г.Г., личен лекар на ищцата и
ответницата от дълги години, се установява, че ищцата от 2010 г. е с постоянно
високо кръвно налягане, което не било лекувано системно, тъй като ходила при
него веднъж годишно. Свидетелят посочва, че здравословното състояние на ищцата
е сравнително стабилно за нейната възраст, има увреден слух и говори по-високо,
поради което се насажда впечатление, че е по-агресивна. Установява се, че
ищцата страда от гонартроза на коленните стави и е трудно подвижна, поради
което избягвала придвижване. От показанията на св. Г. е видно, че ищцата се е
оплаквала от мъжа на ответницата и е посочила, че ответницата станала лоша като
него.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В
производството по разваляне ищецът следва да докаже сключването на договора, а
в тежест на приобретателя-ответник е да докаже пълното и точно изпълнение, т.е.
такова, което съответства на нуждите на прехвърлителя (Решение № 363/26.05.2010
г. на ВКС по гр.д. № 756/2009 г., III г.о.; Решение № 622/25.10.2010 г. на ВКС
по гр.д. № 212/2010 г., III г.о.; Решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС по гр.д. №
1313/2009 г., IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК). Прехвърлителят не е
длъжен да сочи в какво се състои неизпълнението, нито да доказва липсата на
изпълнение (Решение № 217/26.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 999/2010 г., III
г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). За
да се развали договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и издръжка е
без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е
пълно или частично, забавено или неточно, доколкото всяка форма на неизпълнение
на алеаторното задължение се приравнява по последици на пълно неизпълнение (Решение
№ 386/13.05.2003 г. на ВКС по гр.д. № 947/2002 г., II г.о.; Решение №
26/06.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5524/2007 г., II г.о.; Решение №
437/02.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5761/2007 г., II г.о.). Също така съгласно
Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, възможностите на длъжника да предостави
договореното са без значение, тъй като целта на договора е нуждите на
прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници.
С
оглед установените факти от правна страна съдът приема искът за разваляне на
сключения договор, поради неизпълнението му от страна на ответницата, за
основателен. Описанието на поетите от ответницата Х. задължения в нотариалния
акт, с който договорът е сключен, го характеризират като такъв за издръжка и
гледане. По него ищцата има качеството на прехвърлител, а ответницата – на
приобретател. Престацията на ищцата е за еднократно изпълнение и е осъществена
още към момента на сключването на договора – по силата на самото съглашение
собствеността е преминала върху ответницата Х.. Апартаментът не е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност, тъй като ответницата не е била в брак
с мъжа, с който е съжителствала. До месец април 2011 г. договорът е бил
изпълняван, но след тази дата ответницата лично или чрез трето лице не е
полагала дължимите грижи и не е осигурявала нужната на ищцата издръжка. Тъй
като престацията на ответницата – приобретател по договора е за продължително
изпълнение, всяко неизпълнение за период, който не е незначителен, е годно да
доведе до възникване на правото на кредитора да прекрати облигационната връзка
съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД. В случая самото неизпълнение за времето от
напускането на жилището през месец април 2011 г. до предявяване на иска (повече от 3 години) обосновава пораждане на такова право, а
че в този период ответницата не се е грижела за ищцата и не е я е издържала, се
установи по делото. Неизпълнението е съществено, ответницата отговаря за него и
за ищцата-кредитор е възникнало потестативното право, предявено за упражняване
в настоящото производство с конститутивния иск за разваляне на сключения
договор.
По
делото се твърди и се поддържа от ответницата да е възпрепятствана от ищцата за
полагането на дължимите грижи и даването на издръжка след месец април 2011 г. В
тази връзка се установи по делото, че ответницата многократно е посещавала
адреса, на който се намира апартамента на ищцата, за да й носи храна и парични
средства, но ищцата не я пускала вътре, не отваряла и вратата. Действително,
налице е неуказване на съдействие от страна на ищцата за изпълнение на
задължението на ответницата за гледане и издръжка. Тъй като в договора е
уговорено издръжката и гледането да могат да се изпълнят и от трето лице,
следва да се посочи, че не се установи по делото ответницата да е изпълнявала задължението
си чрез трети лица, в това число и чрез даването на парични средства на св.
Шаламанова за предаването им на ищцата.
В решение № 82/ 05.04.2011 г. по гр.д.№ 1313/ 2009
г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане
или несъдействие, а само при неоправдано неприемане или несъдействие, т.е. при
неизправност на приобретателя по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, той не може да бъде освободен от отговорност,
защото прехвърлителят не е оказал съдействие за изпълнение на алеаторното
задължение. Но дори ако кредиторът неоправдано не е оказал съдействие на
длъжника и не е приел изпълнението, това не може да освободи длъжника от
задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според
обстоятелствата - в натура или в пари. В този случай длъжникът трябва да
продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, тъй като
нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена,
докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Поради
това следва
да се разгледа въпросът за
трансформация на задължението в парично.
Трансформирането
на задължението за гледане в парично може да се направи единствено в случай, че
длъжникът/длъжниците по алеаторния договор е/са изправна страна – т.е. че
кредиторът неоправдано не е приел предложените му грижи, каквито данни се
установиха по делото (Решение № 818 от 07.01.2011 г. на ВКС по гр.д. №
1371/2009 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). В тази връзка
единственото наведено от ответницата обстоятелство, че е давала парични
средства на ищцата под формата на трансформирано задължение чрез св. Шаламанова
не се установи. По делото нито се твърди, нито се установява ответницата да е
изпълнила трансформираното си задължение в пари по друг начин.
Правото
за разваляне на договора възниква и в хипотезата на забава на кредитора, когато
приобретателят не е осъществил заместваща престация в пари. И ако кредиторът
неоправдано не приема изпълнението, длъжникът не се освобождава от задължението
за издръжка и трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за
трансформация. В случая до завеждане на исковата молба ответницата Х. не е
осигурила заместваща престация, а периодът на неизпълнение е толкова
значителен, че не може да остави съмнение възникнало ли е правото за разваляне
на договора с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД.
Поради
това следва да се допусне разваляне на сключения между страните договор за
прехвърляне на собствеността върху апартамента срещу задължението за гледане и
издръжка.
По разноските:
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата сторените в производството разноски в общ размер
на 1441,10 лв., от които 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 941,10
лв. заплатена държавна такса за производството /4% от данъчната оценка на имота
23 527,60 лв. съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. т. 2 ГПК/. За надвнесената
държавна такса /разликата между дължима 941,10 лв. и внесена 951 лв./ ищцата
може да иска връщане на основание чл. 4б от Закона за държавните такси.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
РАЗВАЛЯ
на основание чл. 87, ал.
1 във вр. ал. 3 ЗЗД по иска на Н.Т.Г., ЕГН **********,***, против М.А.Х., ЕГН **********,***,
договорът, сключен между Н.Т.Г. и М.А.Х. на 15.12.2010 г. с нотариален акт № 197 от 15.12.2010 г., том ІІІ, рег. № 3552,
нот.дело № 496/2010 г. по описа на нотариус ******* с район на действие
РС-Раднево, по силата на който Н.Т.Г. продава на М.А.Х. срещу задължение
„да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя до края на живота му лично
или чрез трето лице”, следния недвижим имот: жилище, апартамент с площ от 54,08 кв.м. с идентификатор
61460.505.15.9.11 по одобрената КК на гр. Раднево, с административен адрес гр.
Раднево, ул. *******, ведно с прилежащото избено помещение № 11 с площ от 8,78
кв.м., както и 2,48 ид.части от общите части на сградата и съответната
припадаща се идеална част от правото на строеж върху мястото, при съседи: на
същия етаж 61460.505.15.9.10, 61460.505.15.9.12, под обекта 61460.505.15.9.8,
над обекта няма.
ОСЪЖДА М.А.Х., ЕГН **********,***, да заплати Н.Т.Г.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 441,10 лв. (хиляда
четиристотин четиридесет и един лева и 10 ст.), представляваща разноски за
производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: