РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. , 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на десети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Юлианна К. Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220101236 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Ю. Г. В. от
гр.Г. Д., обл. Благоевград против „Из. Ас. М.“ АД, гр.С.. Иска се да бъдат
обявени за нищожни клаузите предвиждащи задължения за заплащане на
неустойка, по Договор за потребителски кредит № ********** от 21.09.2022 г.
и бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева (десет лева)
представляваща заплатена неустойка, получена без основание.
Твърди се от ищеца, че на 21.09.2022 г. между нея и ответника е сключен
договор за потребителски кредит с номер на договора **********. По силата
на договора му е отпуснат кредит в размер от 500 лева за срок от 6 месеца, при
ГПР 40.53 % и договорна годишна лихва в размер на 35.00 %. Според чл.4 от
договора за потребителски кредит кредитополучателят трябвало в срок от 3
дни да предостави едно от следните алтернативни обезпечения -
поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с
месечно възнаграждение за всеки над 1000 лв. или неотменима и безусловна
банкова гаранция. Съгласно чл.4, ал.2 ако не бъде предоставено обезпечение в
определения срок заемателят дължи неустойка на заемодателя в размер на 500
1
лв., която се заплаща разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски. Така
общата сума, подлежаща на връщане по договора нараства на 1200.00, от
които 500 лв. главница, 500 лв. неустойка и 200 лв. договорна лихва. Ищецът
счита, че процесния договор за кредит е сключен при съществено нарушение
на изискванията установени в разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, чл.10, ал.2,
чл.10а, чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, ал.4 от ЗПК. Поставените от кредитодателя
условия за обезпечение на кредита са по начало невъзможни за изпълнение от
масовия потребител на „бързи кредити“. Тяхната истинска цел е да не бъдат
изпълнени от потребителя, за да бъде задължен да заплаща неустойка.
Съгласно чл.92 от ЗЗД основната функция на неустойката е да покрие вредите,
които ще настъпят за кредитора , в случай, че длъжникът не изпълни
задълженията си. Макар ищецът да спазвал стриктно задълженията по
договора, е задължен да заплати неустойка в особено голям размер, с което се
заобикаля основната функция на обезпечението. Също така ГПР е посочен
само като цифрово изражение и не става ясно как е формиран, какво съдържа
освен ГЛП от 35%, доколкото е посочено, че не включва неустойката. Намира,
че ГЛП може да бъде определен в размер до 30%, поради което размер от 35%
противоречи на добрите нрави. Клаузата за неустойка е неравноправна,
същата е и нищожна. На основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10
от ЗПК договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. Поради
изложеното предявява настоящите искове.
Правната квалификация на предявеният иск е по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД
във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.22 във вр. с чл.10, ал.2,
чл.10а, чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП.
Ответника изразява становище за нередовност на исковата молба и
неоснователност на предявения иск. Твърдят, че ищцата се е обърнала към
дружеството с искане за отпускане на кредит по собствена инициатива.
Предоставен й е бил стандартен европейски формуляр, в който са отразени
предлаганите условия и параметри на конкретния кредит. След запознаване с
тях В. е изразила съгласие да й бъде отпуснат кредит при посочените условия.
Считат, че поисканите от дружеството обезпечения са обосновани и
стандартни при двустранни договори. Неоснователни са твърденията за
незаконосъобразност на договора на осн. чл.22 ЗПК. Размера на
възнаградителната лихва не противоречи на закона, както този размер така и
2
размерът на ГПР са по – ниски от петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължение, определена с постановление на МС. Ясно и
недвусмислено е посочено какво представлява договорното възнаграждение
по кредита, какви са условията за прилагане на договорения лихвен процент,
как е изчислен ГПР, както и взетите предвид допускания. Разликата в
стойността на ГЛП и ГПР се дължи на разликата в естеството и начина по
който се определят и изчисляват те. Размерът на ГПР би се равнявал на
лихвения процент единствено ако е уговорено, че цялата дължима сума се
заплаща еднократно и след едногодишен период. Неоснователно е
твърдението, че в ГПР не са включени разходите за неустойка, тъй като клауза
за неустойка не е договорена и не е заплащана.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.127 от
ГПК, чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12, чл. 19 от ЗПК във вр. с § 1, т. 1 и т.4 от ДР
на ЗПК.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Установява се от представените доказателства, че на 21.09.2022 г. между
ищеца Ю. Г. В. от гр.Г. Д., обл. Бл.и ответника „Из. Ас. М.“ АД, гр.София е
възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем №
45******. Въз основа на договора ответника се задължил да предостави на В.
сумата от *** лв. за срок от 10 седмици. Договорен бил годишен лихвен
процент в размер на 30.00% и годишен процент на разходите 32.06%.
Съгласно чл.3 от договора, с подписването на договора заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума,
като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена
заемна сума.
С чл.4 от договора за заем заемателят се задължава в срок до три дни,
считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица -
Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение;
нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с„Из.Ас. М.“ АД; да няма неплатени
3
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови
и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни".
Поръчителят подписва договор за поръчителство; 2. Банкова гаранция с
бенефициер - заемодателят, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3.
Одобрено от заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни
сделки.
Въпреки, че ответникът беше задължен на представи по делото
погасителния план към договора за заем, такъв не беше представен. Справка
за задълженията по договора е приложена към съдебно-счетоводната
експертиза. Съгласно нея от размера на вноската, 51.60 лева са за договора за
заем № ******, сключен от 21.09.2022 г. с „Из. Ас. М.“ АД, а 8.40 лева се
дължат за договора (гаранционна сделка/ поръчителство) № ******, сключен
от 21.09.2022 г. с. „Ф. Б.“ ЕООД.
Ведно с експертизата е приложен и договор за предоставяне на
поръчителство № ****** , сключен на 21.09.2022 г. между „Ф. Б.я“ ЕООД и
ищцата по делото. С договора гаранта - „Ф. Б.“ ЕООД се задължава да издаде
гаранция за плащане в полза на „Из. Ас. М.“ АД за гарантиране изпълнение на
всички задължения по договора за заем № ******, сключен от 21.09.2022 г. с
„Из. Ас. М.“ АД.
По делото е приета съдебно - счетоводна експертиза, в която вещото
лице заключава, че кредитополучателя Ю. Г. В., е усвоила потребителски
кредит в размер на ************* лева). Съгласно чл. 3 от Договор за паричен
заем № ********* от 21.09.2022 год. с подписването на настоящия договор
заемателя удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой
заеманата сума, като договора има силата на разписка за предадената,
съответно получената заемна сума. Следователно след полагане на подписа от
Заемателя Ю. Г. В. се приема, че на същата е отпусната и съответно тя е
усвоила сумата от договора за паричен заем в размер на ***.00 лв. (*****
лева).
Договорът за паричен заем с № ******** от 21.09.2022 год. е подписан
при параметри посочени в чл. 2 от същият. В договора е посочен годишен
лихвен процент в размер на 30.00 %.
4
Лихвата за ползване на кредита се изчислява на ден и е в размер на 1/360
от Годишната лихва за ползване на кредита. При отпускане на кредит с
анюитетни вноски, размерът на месечната вноска е една и съща за целия
период на кредита, ако няма промени в лихвения процент. При такъв
погасителен план вноските по лихвите намаляват, но тези по главницата
растат със същия размер, поради което общия размер на месечната вноска е
една и съща за целия срок на договора.
Тъй като в договора е посочена седмична вноска, то лихвата за седмица
е изчислена по следния начин:
Седмичен лихвен процент - 30/100/360 – 0.000833 х 7 /седем дни в
седмицата/ = 0.005833
Или лихвата за първата седмица ще е 500.00 лв. (главница) х 0.005833
(лихвен процент) = 2.91 лв.
От следващата седмица ще се приспадне погасената вече главница в
размер на 48.72 лв. и ще остане дълг от 451.28 лв., за който дълг седмичната
лихва ще е 451.28 лв. х 0.005833 = 2.63 лв. и т.н. до десетата седмица и
пълното погасяване на кредита.
При така посочения начин на изчисляване на договорната лихва,
размерът на договорената лихва по подписан договор за паричен заем №
*******от 21.09.2022 год., при годишна лихва от 30.00 % за отпусната сума от
***.00 лв. за срок от десет седмици е в размер на 16.00 лв. (шестнадесет лева).
Съгласно чл.4, от подписани договор за паричен заем № ******* от
21.09.2022 год., заемателя е длъжен в срок от три дни да предостави на
Заемодателя едно от посочените три обезпечения.
Съгласно договор за предоставяне на гаранция, предоставен от
ответника на вещото лице, потребителят възлага, а гарантът се задължава да
се издаде гаранция за плащане в полза на „Из.Ас. М.“ АД с ЕИК ******** с
цел гарантиране за изпълнението на поетите задължения от потребителя,
възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за следващи други
плащания.
Когато заемателя по кредита направи вноска, то сумата по гаранцията
се превежда по сметката на „Ф. Б.“ ЕООД, където се осчетоводява като
очакван приход. По този начин се уреждат отношенията между двете
5
дружества и вземането на „Ф. Б.“ ЕООД от „Из. Ас. м.“ АД се намалява с
получената сума.
Или в случая, „Из. Ас.М.“ АД обезпечава отпуснатият кредит с
гаранция от „Ф.Б." ЕООД, която гаранция седмично е разпределена към
вноската в размер на 8.40 лв. (осем лева и 40 ст.)
Начислената гаранция за обезпечаване на кредита с дружество „Ф. Б.“
ЕООД при спазените условия по чл. 4, т.З от подписан договор за паричен
заемс № ****** от 21.09.2022 год., която гаранция трябва да се погасява със
седмичната вноска по кредита от заемателя е в размер на 84.00 лв. (осемдесет
и четири лева.)
При внасянето на средствата от заемателя, първо се погасяват такси,
комисионни и застраховки по кредит, ако има, след това се погасява, лихва за
забава, гаранции, неустойки, после се погасява договорната лихва и накрая
ако останат средства се погасява главницата. При предоставената справка
извлечение за задълженията и плащания по Договор за паричен заем №
********** от 21.09.2022 год. се наблюдава, че заемателя Ю. Г. В. е направила
само едно плащане по кредита на 06.10.2022 год. в размер на 529.63 лв., т.е.
лицето не е спазвало датите за седмично плащане съгласно приложения
погасител план.
Когато кредитът се погасява предсрочно, се плаща цялата остатъчна
главница, а договорната лихва и гаранцията по кредита се преизчисляват до
датата на предсрочно погасяване.
С общо внесените средства на 06.10.2022 год. в размер на 529.63 лв. е
извършено следното погасяване по кредита:- Главница в размер на ***.00 лв.
(******** лева); - Договорна лихва – 4.74 лв. (четири лева и 74 ст.); - Сума по
гаранция – 24.89 лв. (двадесет и четири лева и 89 ст.)
Годишния Процент на Разходите е показател, който показва колко струва
кредитът. Изчислява се като се сумират всички разходи под формата на
изходящи парични потоци по кредита, които се заплащат на заемодателя и се
разделят на размера на кредита на осреднена база за целия период на кредита.
При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват:
- Разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на
6
задълженията си по договора за потребителски кредит, т.е. неустойки за
просрочено плащане;
- Разходи за поддържане на сметка във връзка с договора за
потребителски кредит;
- Разходите, за използване на платежен инструмент (кредитна или
дебитна карта, овърдрафт), позволяващ извършването на плащания, свързани
с усвояването или погасяването на кредита;
- Разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
В чл.19, ал.1 от Закона за потребителските кредити има приложена
формула за изчисляване на Годишния Процент на Разходите, който може да се
изчисли по алгебричен път или чрез последователни приближения.
Въз основа на формулата има програмирани калкулатори за изчисляване
на ГПР, като алгебричен израз.
Съгласно параметрите на подписан договор за паричен заем № 4595735
от 21.09.2022 год., Годишният процент на разходите, изчислен на независим
кредитен калкулатор по алгебричен път е в размер на 34.49 % (тридесет и
четири цяло, четиридесет и девет пункта).
Като при така изчисленото ГПР, не е включена размера на платената
гаранция.
Съобразявайки се, със седмичната вноска по погасителен план в размер
на 60.00 лв., с включена начислена гаранция, прилагайки формулата съгласно
чл.19, ал.1 от Закона за потребителските кредити Годишен процент на
разходите с включена гаранция е 338.39 %
Съдът намира заключението на вещото лице за пълно и точно изготвено
и го кредитира изцяло.
При така установеното във фактическо отношение, съдът счита
предявеният иск за допустим като предявен от лице, имащо правен интерес от
предявяването му и срещу надлежен ответник.
Разглеждайки предявеният иск по същество, съдът намира следното:
7
Не се спори между страните, а се установява и от представените по
делото документи, че на 21.09.2022 г. между ищеца и ответника „Из.Ас.М.“
АД е възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем
№ ******* Въз основа на договора ответника се задължил да предостави на
Ю. В. сумата от *** лв. Договорен бил годишен лихвен процент в размер на
30.00% и годишен процент на разходите 32.06 %. Така длъжникът се
задължила да върне главницата, ведно с възнаградителна лихва от 16.00 лв., на
седмични вноски в размер на 60.00 лв. Вноските включвали и възнаграждение
по гаранционна сделка в размер на 8.40 лв. всяка.
Съгласно чл.3 от договора, с подписването на договора заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като
договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна
сума.
С чл.4 от договора за заем заемателят се задължава в срок до три дни,
считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица -
Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение;
нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с„Из. Ас. М.т“ АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови
и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“.
Поръчителят подписва договор за поръчителство; 2. Банкова гаранция с
бенефициер - заемодателят, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3.
Одобрено от заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни
сделки.
Представен е по делото договор за предоставяне на поръчителство №
***** , сключен на 21.09.2022 г. между „Ф. Б.“ ЕООД и ищцата по делото. С
договора гаранта - „Ф. Б.“ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане
в полза на „Из. Ас. М.“ АД за гарантиране изпълнение на всички задължения
по договора за заем № ******сключен от 21.09.2022 г. с „Из. Ас. М.т“ АД.
8
Ищцата твърди, че според чл.4 ал.2 от процесния договор за заем, ако не
бъде предоставено обезпечение в определения срок заемателят дължи
неустойка на заемодателя в размер на 500 лв., която се заплаща разсрочено
заедно с всяка от погасителните вноски. Така общата сума, подлежаща на
връщане по договора нараства на 1200.00, от които **** лв. главница, 500 лв.
неустойка и 200 лв. договорна лихва. Макар ищецът да спазвал стриктно
задълженията по договора, е задължен да заплати неустойка в особено голям
размер, с което се заобикаля основната функция на обезпечението.
Възражението е неоснователно, доколкото чл.4 от процесния договор
не съдържа ал.2 и не съдържа клауза за заплащане на неустойка. Липсва
клауза, предвиждаща начисляване на неустойка в целия процесен договор.
Основателни са останалите възражения за нищожност на процесния
договор за заем, поради нарушение на изискванията на закона при формиране
на ГПР, но съдът намира, че не следва да ги обсъжда, доколкото липсва искане
за обявяване на договора за паричен заем за недействителен.
С оглед всичко изложено предявеният иск е неоснователен и следва да
се отхвърли.
С оглед изхода от спора ищецът няма право на разноски по делото.
От своя страна ответника има право на разноски и претендира такива в
размер на 360 лева за юрисконсултско възнаграждение (л.37 по делото). Съдът
намира, че тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
не е събран голям обем от доказателства, а от страна на ответника са
представени само писмен отговор и становище по хода на делото, към което е
приложен процесния договор за заем, възнаграждението за юрисконсулт
следва да се определи в размер на 100 лева на основание чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Така определеното възнаграждение ще се присъди в тежест на ищцата,
която е освободена от заплащане на държавни такси и разноски, но не и от
разноските на другата страна.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и
разноски, и предвид изхода от спора, дължимата по иска държавна такса и
разноските, сторени от съда за назначаване на експертиза остават за бюджета
на съда.
9
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на Ю. Г. В., ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл. да бъдат
обявени за нищожни клаузите предвиждащи задължения за заплащане на
неустойка по Договор за потребителски кредит №******* от 21.09.2022 г. и да
бъде осъден ответника „Из.Ас. М.“ АД с ЕИК *********, гр.С. да заплати на
ищеца сумата от 10 лева (десет лева) представляваща заплатена неустойка,
получена без основание.
Осъжда Ю. Г. В., ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл.Бл. да заплати на „Из.
Ас. М.“ АД с ЕИК *********, гр.С. сумата в размер на 100.00 (сто) лева за
възнаграждение на юрисконсулт и отхвърля исканията за присъждане на
разноски в останалата част.
Решението на съда може да се обжалва от страните с въззивна жалба
пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
10