МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 264/2019
г. по описа на РС гр. Девня, трети състав
Девненският
районен прокурор е внесъл в РС гр.Девня обвинителен акт с който е повдигнал обвинение
срещу:
Й.В.Й.,
ЕГН **********
–
1.За това че ,през м.януари/февруари
2017г. в гр.Бремерхафен, Германия се съвкупил с лице ненавършило 14г. възраст- К.К.М.
от гр.Суворово, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 НК- престъпление по чл.151 ал.1 НК.
2.За това , че през периода от
м.август 2017г.до м.юни 2019г. в гр.Девня , обл.Варна, като пълнолетен но без
да е сключил брак, заживял съпружески с ненавършилата 16 годишна възраст К. К. М. от гр.Суворово- на 15 години- престъпление по чл.191, ал.1 НК.
По искане на подсъдимият
и неговият защитник- адв.И.Д. ***- служебно
назначен във фазата на ДП, съдебното следствие по настоящото наказателно
производство е проведено по реда на чл. 370 и сл. от НПК, като при
предварителното изслушване на страните подсъдимият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните
прения, прокурорът поддържа обвинението, повдигнато срещу подсъдимият, като
счита същото за безспорно доказано и моли съда да признае подсъдимият за виновен
в извършването на престъпления по чл. 151 ал.1 НК и чл.191 ал.1 НК.По отношение
на деянието по чл.151 ал.1 НК прокурора предлага на подс.Й. да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години , изпълнението на което да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок.По отношение на деянието по чл.191
ал.1 НК прокурора предлага да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в
минимален размер – 3 месеца , изпълнението на което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок , както и наказание „обществено порицание”.Моли също така да
бъде приложена разпоредбата на чл.23 ал.1 НК и така наложените наказания да
бъдат групирани и на подсъдимия да бъде наложено едно общо най- тежко наказание
,което да бъде намалено с 1/3 и изпълнението да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок.Предлага също така , към така наложено общо най тежко
наказание , на основание чл.23 ал.2 НК да бъде присъединено наказанието
„обществено порицание
Защитникът на подсъдимият приема описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно установена. Моли съда, да признае
подсъдимият за виновен по така възведените му обвинения и да му бъдат наложени
наказания с приложението на разпоредбата на чл.58а НК в минималния предвиден в
закона размер ,като така наложените наказания да бъдат групирани и изпълнението
на определеното общо , най-тежко наказание да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок.
Пострадалото лице К.К.М. се явява
лично и с процесуален представител адв.Я.Г. *** , служебно назначен.Той се
присъединява към становището на защитата на на прокурора и моли на подс.Й. да
бъдат наложени наказания в минимален размер.
След преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка: подс.Й.Й. *** , но през 2017г.живеел
и работел в Германия.Към 2017г. св.К.М. също живеела със семейството си в
Германия.През м.януари тя се запознала с подс.Й., като през м.февруари 2017г.в
гр.Бремерхафен, подс.Й. предложил на св.М. да правят секс и тя се съгласила ,
като двамата осъществили доброволен полов контакт.След това , през м.март
2017г. св.М. разбрала , че е бременна.Нейните родители не били съгласни с това
но подс.Й. ги убедил,че ще се грижи за детето.Св.М. останала още няколко месеца
в Германия, след което през м.август 2017г. се завърнала в Р България и
заживяла в гр.Девня семейно с подс.Й., без да е сключила брак.Двамата започнали
да поддържат общо домакинство , установили и поддържали полови отношения.За
издръжката на семейството се грижел подс.Й..На 27.11.2017г. св.М. родила
момиченце , което кръстили Ямур.Това тяхно съжителство продължило и през м.юни
2019г., когато св.М. още не била навършила 16 години.
Гореописаните фактически обстоятелства съдът приема за
установени, позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимият и на
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които го
подкрепят, а именно – свидетелски показания, протоколи за разпит на обвиняем,свидетелство за
съдимост. Налице е както фактическа, така и логическа връзка между самопризнанията,
направени от подсъдимият и доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, водеща недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от
подсъдимият по начина, описан в обвинителния акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема,
че подсъдимият Й.В.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 191 ал.1 НК за
това , че през периода от м.август 2017г.до м.юни 2019г. в гр.Девня ,
обл.Варна, като пълнолетен но без да е сключил брак, заживял съпружески с
ненавършилата 16 годишна възраст К.К.М.
от гр.Суворово- на 15 години.
Квалификацията на деянието е по чл. 191 ал.1 т.1 от НК- тъй като
подсъдимият , който е бил пълнолетен и е осъзнавал , че св.К.К.М. не е
навършила 16 години е заживял с нея съпружески, без де е сключил граждански
брак.
Подсъдимият
е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл, при което е съзнавал неговият общественоопасен
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства –,
критично отношение към извършеното,направени самопризнания в хода на ДП и в
хода на съдебното следствие.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства – няма.
Съдът приема , че подс.Й.В.Й. е
осъществил от обективна и от субективна страна и състава на престъпление по
чл.151 ал.1 НК за
това че ,през м.януари/февруари 2017г. в гр.Бремерхафен, Германия се съвкупил с
лице ненавършило 14г. възраст- К.К.М. от гр.Суворово, като извършеното не
съставлява престъпление по чл.152 НК.
Квалификацията на деянието е по чл.
151 ал.1 от НК тъй като подсъдимият , който е бил пълнолетен е осъзнавал , че
св.К.К.М. е малолетна е осъществил доброволен полов акт с нея.
Подсъдимият е осъществил деянието
при форма на вината пряк умисъл, при което е
съзнавал неговият общественоопасен характер, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици
и е искал тяхното настъпване.
Смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства –,
критично отношение към извършеното,направени самопризнания в хода на ДП и в
хода на съдебното следствие.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства – няма.
Съобразно
императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 вр. чл. 372 ал. 4 от НПК съдът
определи наказанието на подсъдимият за извършеното престъпление по чл.191 ал.1 НК при условията на чл. 55 ал. 1 т.2 б.”б” от НК – като замени наказанието „
лишаване от свобода” с „пробация”.
При
определяне на размера на наказанието на подс.Й.В.Г. съдът
прецени степента на обществената опасност на деянието, която определи като
висока, предвид факта, че с него е засегнато съществено право на непълнолетно
лице , а именно правото на свободен избор при заживяване на съпружески
начала.От друга страна, съдът прецени
като ниска към момента на извършване на деянието степента на обществена
опасност на подсъдимия, изхождайки от липсата на предходни осъждания. Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прецени направените
от него самопризнания, проявеното критично отношение към извършеното, чистото
съдебно минало , сравнително младата му
възраст и добрите характеристични данни.
Изложеното мотивира
съда, да определи на подсъдимия Й.В.Й. наказание„пробация” в минимален размер с
пробационни мерки„задължителна регистрация по настоящ адрес”за срок от шест месеца два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца, на основание чл. 191 ал.1
вр. чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” вр. чл. 42а ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 и т.2 от НК.
Съобразно
императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 вр. чл. 372 ал. 4 от НПК съдът
определи наказанието на подсъдимият за извършеното престъпление по чл.151 ал.1 НК при условията на чл. 55 ал. 1 т.1 от НК – като наложи наказанието „ лишаване
от свобода” в размер под минималния.
При
определяне на размера на наказанието на подс.Й.В.Г. съдът
прецени степента на обществената опасност на деянието, която определи като
висока, предвид факта, че с него е засегнато съществено право на непълнолетно
лице , а именно правото на избор на партньор за осъществяване на доброволен
полов акт.От друга страна, съдът прецени
като ниска към момента на извършване на деянието степента на обществена
опасност на подсъдимия, изхождайки от липсата на предходни осъждания. Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прецени направените
от него самопризнания, проявеното критично отношение към извършеното, чистото
съдебно минало , сравнително младата му
възраст и добрите характеристични данни.
Изложеното мотивира
съда, да определи на подсъдимия Й.В.Й. наказание„лишаване от свобода” в размер под
минималния предвиден а именно за срок от 1 година , изпълнението на което
отложи с изпитателен срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 НК.
На основание чл.23
ал.1 НК съдът групира така наложените наказания и наложи на подс.Й. едно общо
най- тежко наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 година , изпълнението на което отложи с изпитателен
срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 НК.
На основание чл.23
ал.2 НК съдът присъедини към така наложеното общо най- тежко наказание ,
наказанието „обществено порицание” предвидено за престъплението по чл. 191 ал.1 НК.
Съдът счита, че по
този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция,
визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: