№ 168
гр. Варна, 06.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20233001000103 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК,
образувано по въззивна частна жалба на „ТОРОВЕ БГ“ ЕООД /в
несъстоятелност/ със седалище гр. Провадия, ЕИК *********, представлявано
от адв. Г. А. от ВАК, срещу определение № 1693/15.11.2022г., постановено по
т. д. № 736/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставена без
уважение подадена от частния жалбоподетел молба вх. № 23075/ 06.10.2022г.
за изменение в частта за разноските на постановено по същото дело решение
№ 374 от 09.09.2022г., чрез присъждане в тежест на синдика Г. С. в полза на
ответника „Торове БГ“ ЕООД / н./ направени в производството разноски
съгласно представени разходни документи и списък по чл.80 от ГПК.
В частна жалба се твърди, че обжалваното определение е
незаконосъобразно, тъй като съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
да иска заплащане на направените от него съдебно – деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, а в случая процесуалното качество
на страните по делото е ясно определено – ищец е синдикът, а
несъстоятелното дружество е ответник по искове, които са били отхвърлени.
Като се извличат аргументи от чл. 620, ал. 7 ГПК, се релевират доводи, че тъй
като несъстоятелният ответник не е трето лице, направените от него разноски
не се дължат от масата на несъстоятелността, а от синдика. В евентуалност,
ако съдът приеме, че тези разноски са за сметка на масата на
несъстоятелността, според жалбоподателя те трябва да бъда съдебно признати
1
и да се осъди масата на несъстоятелността на „Торове БГ“ ЕООД / н./ да ги
плати на „Торове БГ“ ЕООД / н./.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно упълномощен
процесуален представител на легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие правен интерес и е процесуално
допустима.
Съдът, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с
изложените оплаквания, провери данните по делото и съобрази приложимите
правни норми, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Производството по т. д. № 736/2023г. по описа на ВОС е образувано по
искова молба на Г. П. С.– постоянен синдик на „Торове БГ“ ЕООД (в
несъстоятелност) със седалище гр. Провадия, с което са предявени обективно
съединени отменителни искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 от ТЗ
срещу несъстоятелния длъжник „Торове БГ“ ЕООД ( н.) и „Галева Агро“
ЕООД – гр. Плевен, ЕИК *********, за обявяване за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на първия ответник на
плащания на изискуеми парични задължения, извършени от длъжника в полза
на кредитора „Галева Агро“ ЕООД, в рамките на 6 месеца преди подаване на
молбата за откриване на производството по несъстоятелност.
С постановеното по спора решение № 374/09.09.2022г. по т. д. №
736/2023г. по описа на ВОС исковете са отхвърлени.
Процесуалният представител на „Торове БГ“ ЕООД ( н.) своевременно е
поискал присъждане в полза на представляваното от него несъстоятелно
дружество съдебно– деловодни разноски в размер на 2 392лв., от които
сумата 2 117 лв. – адвокатско възнаграждение и сумата 275 лв.,
представляваща платени депозити за възнаграждение на вещи лица, като е
представен и списък по чл.80 ГПК. В съдебното заседание, в което е
направено искането и е представен списък за разноските, не е посочено в чия
тежест се претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, но от
молбата по чл. 248 ГПК, която е оставена без уважение с обжалваното
определение, както и от оплакванията и доводите в частната жалба става
ясно, че страната иска осъждане на синдика, и в евентуалност, разноските да
му бъдат платени за сметка на неговата маса на несъстоятелността.
2
Искането е неоснователно.
Според правилото на чл. 621 ГПК разпоредбите на ГПК са съответно
приложими, доколкото в тази част / Част четвърта Несъстоятелност/ няма
особени разпоредби. Това означава, че общите разпоредби са приложими
само доколкото липсват специални такива, въведени конкретно за
производството по несъстоятелност и доколкото същите не влизат в
противоречие със смисъла на специалните разпоредби. По отношение на
правилата за таксите и разноските в производството по несъстоятелност
законодателят е предвидил специални такива в отделен раздел I „ Общи
разпоредби“ на гл. 38 от ТЗ. В нормите на чл. 620 ТЗ са регламентирани
правилата относно задължението за държавните такси и отговорността за
разноските в производството по несъстоятелност и свързаните с него
производства за попълване масата на несъстоятелността и отменителни
искове. По тези правила в тежест на синдика в лично качество не се възлага
отговорност за направени разноски нито спрямо страните– трети лица в
производства по предявени от него искове, нито спрямо несъстоятелния
длъжник. Отговорността на синдика по отношение на длъжника и
кредиторите в производството по несъстоятелност в случай, че им е причинил
вреди чрез незаконосъобразно упражняване на своите правомощия се урежда
от нормата на чл. 663, ал. 3 от ТЗ урежда, и тази отговорност не се реализира
в рамките на процеса, в който според твърденията са причинени вреди под
формата на направени разходи.
По аргумент от разпоредбата на чл. 620, ал. 7 ТЗ, съгласно която при
отхвърляне на иск по чл. 645, 646 и по чл. 647, предявен от синдика,
разноските по делото, направени от трето лице, се събират от масата на
несъстоятелност, без правно основание е и евентуалното искане на
жалбоподателя – несъстоятелен длъжник, което е в смисъл, че направените от
него разноски следва да му бъдат платени за сметка на неговата маса на
несъстоятелността.
По общите правила, за да обоснове основателността на искане за
репарирани на направени съдебно-деловодни разноски, страната, която ги
претендира, трябва да твърди и да докаже, че разходите са реално извършени.
В случая, в който страната, претендираща присъждане на разноски- „Торове
БГ“ ЕООД, е несъстоятелно дружество– ответник по отменителни искове, а не
3
трето лице, реалното извършване на разноски означава, че с определена сума
вече е намалена масата на несъстоятелността на „Торове БГ“ ЕООД
доколкото тя включва всички имуществени права на несъстоятелното
дружество. Нелогично е да се иска, при твърдение, че някакви суми са
платени от „Торове БГ“ ЕООД, отново да бъде задължена масата на
несъстоятелността за същата сума и то в полза на несъстоятелния, което
фактически означава, че длъжникът ще стане кредитор сам на себе си и че
сума в размер на вече платената от масата трябва бъде „извадена“ повторно от
там и отново вкарана в същата тази маса на несъстоятелността.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІІІ -ти състав намира, че обжалваното
определение е правилно и следва да се потвърди, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1693/15.11.2022г., постановено по т.
д. № 736/2021г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274,
ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4