РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Добрич, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Великова
при участието на секретаря Геновева Ст. Д.а
като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело №
20213230100841 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на П. Н.
П. – ЕГН ********** от с. Н. К., общ. Т., ул. "***" №***, чрез адв. Н. СТ. В. -
Адвокатска колегия Д., бул. “***, с която против ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ” с ЕИК *********, град София 1301, район „Възраждане”
ул. „Света София” №7, ет.5, е предявен иск за заплащане на сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
20.03.2016г., до окончателното изплащане, причинени при настъпило на
20.03.2016г. пътно-транспортно произшествие по вина на водача на товарен
автомобил - “DAF FT 95 XF 430” с ДК №ТХ2611ХР с прикачено ремарке
"BLUMHART" с ДК№ТХ0286ЕХ - С. П. Н., за който има сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" по полица
№BG/23/115003105509, със срок на валидност до 17.12.2016г.
Претендират се разноските по делото.
Искът се основава на следните обстоятелства: На 20.03.2016г., около
02:00 часа, на връщане от село Б., община К., ответникът пътувал на предна
дясна седалка със свои приятели - Б. А. А., Ю. А. И. и Д. Р. Д., по пътя Добрич
– Тервел и малко след Ловчанско ханче, срещу автомобила „Мерцедес С320“
ЦДИ с ДКН *** /собственост на А. П. А. и управляван от Б. А.А./, навлязъл
товарен автомобил товарен автомобил - “DAF FT 95 XF 430” с ДК №***с
прикачено ремарке "BLUMHART" с ДК№***и го блъснал. След удара,
1
автомобилът бил изблъскан в банкета, ударил се първо с предната част, а след
това със задната в дърво, след което отново излязъл на пътното платно и
почти перпендикулярно пресякъл осевата линия. С действията си водачът на
товарния автомобил. виновно е нарушил правилата за движение по пътищата:
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, с което е извършил
престъпление по чл.343а, ал.1, б.“в“, предл. 1-во, алт.1-ва във вр. с чл.343,
ал.3 предл.3-то, алт.1-ва, буква "а", предл.2-ро във вр. с алт.1-ва, б."б",
предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК. По случая било
образувано ДП №114/2016г. по описа на Първо РУ МВР Добрич. В Добрички
районен съд било образувано НАХД №1623/2017г. по чл. 78а от НК, по което
водачът на товарния автомобил е признат за виновен и му е наложено
наказание. След ПТП ищецът бил отведен в Спешно отделение на МБАЛ
Добрич, където му били направени множество изследвания и прегледи от
ортопед, неврохирург и хирург, както и няколко рентгенови снимки. Имал
болки в гърдите, охлузвания по бедрото и раменния пояс, кръвонасядания и
хематом на бедрото, както и частични обгаряния по лицето от отворилата се
въздушна възглавница. Бил освободен за домашно лечение. Посетил личния
си лекар, тъй като чувствал проблеми и той му изписал лекарства, които
приемал известно време. Тъй като се чувствал напрегнат и усещал, че има
някакъв проблем, посетил психолог, който констатирал, че към момента на
прегледа е дистимен, волево снизен с приведена поза, с леко забавен
мисловен процес с превалиране на свръхценни депресивни изживявания,
свързани с реални житейски неблагополучия, церебрастенни,
астеноадинамични и соматовегетативни оплаквания, както и с данни за
инсомния, а паметта му и интелекта са болестно затормозени. Назначил му
терапия и започнал да взема лекарства, от които получил подобрение, но и
към настоящия момент все още има проблеми. И сега като пътува с
автомобил, особено вечер, и види товарен автомобил в насрещното, винаги
има чувството, че ще се блъсне в автомобила, в който пътува или шофира.
След приключване на НАХД №1623/2017г. по описа на ДРС, изпратил до
ответното дружество искане за изплащане на обезщетение, но от там получил
отговор, с който се определя обезщетение от 1 000 лева - сума, която не
отговаря на претърпените от него увреждания, които на практика търпи и към
днешна дата, но в същото време така и не му е заплатена дори тази сума.
Претендира сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, ведно
със законната лихва от датата на увреждането - 20.03.2016г. до датата на
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски, вкл.
адвокатско възнаграждение.
Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва
обстоятелството, че ищецът е бил водач на л.а. Мерцедес с рег.№ *** при
настъпване на ПТП от ***г. Оспорва описания в исковата молба механизъм
на настъпване на процесното ПТП. Оспорва виновното и противоправно
поведение от страна на водача на т.а. „Даф ФТ 95“ с рег.№ ****. Оспорва
2
представения констативен протокол за ПТП № 24001620/20.03.2016г. в частта
относно Обстоятелства и причини за ПТП, доколкото в тази си част
протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Оспорва, че в
резултат на ПТП са настъпили твърдените увреждания на ищеца. Оспорва
твърдението, че в резултат на ПТП за ищеца са възникнали описаните в
исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорва твърденията за
тяхната продължителност. Оспорва твърдението, че в следствие на ПТП
ищецът е претърпял психологическа и психиатрична травма, както и че е
развил посттравматично стресово разстройство. Оспорва пряката причинно-
следствена връзка между претърпените неимуществени вреди от ищеца и
процесното ПТП. В случай, че се установи, че ищецът е бил пътник в л.а.
Мерцедес с рег.№ **** и е пострадал при процесното ПТП, въвежда
възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на
предпазен/обезопасителен колан, което е допринесло за настъпването на
конкретните телесни увреждания. Пострадалият е нарушил разпоредбата на
чл. 137в. ал. 1 от ЗДвП, като се е возил без поставен обезопасителен колан,
като по този начин тялото му свободно се е движило в купето на автомобила в
момента на ПТП, удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, следствие
на което са причинени телесните увреждания. Пострадалият сам е създал
реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил
необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот. Приносът
на ищеца е основание за намаляване размера на застрахователните
обезщетения на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва иска и по размер, като
изключително завишен, с оглед степента и характера на получените телесни
увреждания, както и предвид наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Оспорва искането за законни лихви по аргумент
за неоснователност на главния иск. Прави възражение за изтекла 3-годишна
погасителна давност по отношение на законна лихва за периода 20.03.2016 г.
до 16.03.2018 г. Претендира разноски.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Възражението на
ответника за съпричиняване почива на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а
това за погасителна давност на обезщетението за забава – на разпоредбата на
чл. 110, б. „б“ от ЗЗД.
С договора за застраховка "гражданска отговорност", застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие /така чл. 429, ал. 1 от
КЗ/. С разпоредбата на чл. 477 от КЗ е установено задължително застраховане
срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите
и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или
3
ползването на моторното превозно средство на законно основание. По силата
на този вид задължителната застраховка "гражданска отговорност",
застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата. В чл. 432 Кодексът за застраховането урежда т. н. пряк
иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "гражданска
отговорност". Основанието за възникване на прекия иск срещу
застрахователя е както съществуваща застраховка "гражданска отговорност",
така и гражданската отговорност на застрахования. Отговорността на
застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ при застраховка
"гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие. Прякото право и правото
на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в
съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност.
По делото не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” за т.а. „Даф ФТ 95“ с рег.№ **** обективирана в полица №
BG/23/11500105509, с период на покритие, обхващащ датата на настъпване на
произшествието.
Настъпването на ПТП по вина на водача на застрахованото при
ответника МПС се установява от влязло в сила решение № 37 от 31.01.2018г.
по НАХД № 1623/2017г. по описа на РС – Добрич, с което обвиняемият С. П.
Н. е признат за виновен в това, че на 20.03.2016г. по междуселищен път II -71
гр. С. - гр. Д., на около 80 метра преди бивш комплекс Ловчанско ханче при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил седлови
влекач „ДАФ", модел „ФТ 95 ХФ 430" с peг. ...., собственост на „ДАН КОС"
ЕООД, с прикачено към него полуремарке «Блумхардт» с peг. № *****
собственост на „ДАН КОС" ЕООД с ЕИК: *********, е нарушил правилата за
движение по пътищата: чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а
именно: средна телесна повреда на Б. А. А., ЕГН:********** от с. П. С., обл.
Д.; средна телесна повреда на Д. Р. Д., ЕГН:********** от с. К.; средна
телесна повреда на Ю. А. И., като след деянието е направил всичко зависещо
от него за оказване помощ на пострадалите - престъпление по чл. 343а, ал.1,
буква „в“, пред 1-во, алт. 1-ва, във вр. с чл. чл. 343, ал.3, предл. 3-то, алт. 1-ва,
буква „а" предл. 2-ро, във вр. с ал.1, буква „б", предл. 2-ро, във вр. с чл. 342,
ал.1 предл. 3 -то от НК.
На основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК настоящият състав е
обвързан от задължителната сила на решение № 37 от 31.01.2018г. по НАХД
№ 1623/2017г. по описа на РС – Добрич (решението по чл. 78а НК е включено
в обсега на чл. 300 от ГПК - така решение № 47/23.07.2012 г. по т. д. №
4
340/2011 г. на ВКС, І т. о.), който се ползва със задължителна сила относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца и тези факти не може да се пререшават от гражданския съд, съответно
наведените възражения от ответника относно механизма на настъпване на
ПТП и виновността на водача на товарен автомобил седлови влекач „ДАФ",
модел „ФТ 95 ХФ 430" с peг. ****, са недопустими. Влязлото в сила решение
по чл. 78а от НК изключва преценката на настоящия състав относно това дали
е извършено деянието, противоправно ли е то, вината на дееца и
съставомерните последици от деянието. Ето защо в настоящото производство
не може да се изследва въпросът относно причините, поради които е
настъпило произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за
вината. Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес
тези факти могат да се обсъждат само досежно релевираното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Така, на разглеждане подлежи
възражението на ответника ищецът да е пътувал в автомобил „Мерцедес
С320“ ЦДИ с ДКН **** на предна дясна седалка и в причинна връзка с
поведението на водача на товарния автомобил за него да са настъпили
неимуществените вреди, както и техния вид и обем, доколкото не са сред
съставомерните последици на деянието. Допустимо е също възражението му
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Според отразеното в съставения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 24001620 от 20.03.2016г., при настъпилото на 20.03.2016г.
около 02.00 ч. - 02.15 ч., по междуселищен път II-71 гр. С. - гр. Д., ПТП с
участието на товарен автомобил товарен автомобил - “DAF FT 95 XF 430” с
ДК №**** с прикачено ремарке "BLUMHART" с ДК№*** и „Мерцедес
С320“ ЦДИ с ДКН ***, предизвикано от виновното и противоправно
поведение на водача на товарния автомобил Станислав Пейчев Николов (така
решение № 37 от 31.01.2018г. по НАХД № 1623/2017г. по описа на РС –
Добрич), пострадали са лицата Б. А. А., Д. Р. Д., Ю. А. И. и ищецът П. Н. П.
ЕГН **********, който след преглед в ЦСМП е освободен за домашно
лечение с натъртвания. От показанията на свидетеля Ж. Ж. и вписванията в
констативния протокол се установява, че по време на произшествието ищецът
е пътувал на предна дясна седалка в автомобил „Мерцедес С320“ ЦДИ с ДКН
***. След инцидента ищецът е бил прегледан в Спешно отделение на МБАЛ –
Добрич; видно от представения лист за преглед е бил приет в 04,20 часа на
20.03.2016г. и освободен в 06,00 часа на същия ден, след консулт с ортопед,
неврохирург и хирург, направени рентгенография на бял дроб и ехография на
коремни органи, с резултати нормално разгънат бял дроб и липса на руптура
на паренхимни органи, с вписана основна диагноза: Контузио торацис,
аамнеза: болки, опресия в гърдите. На 23.03.2016г. е посетил д-р К. Г. с
отразена в журнала анамнеза: след пътно транспортно произшествие на
20.03.2016г около 02.30ч в района на ловчанско ханче … болният чувства
силни болки в гръдния кош, засилващи при дишане и движение в раменния
пояс; чувство на задух; изследван от спешна помощ - без фрактури и
5
плеврален излив; обективно състояние: увредено общо състояние, уплашен,
силно болезнени гръден кош, бедро и раменен пояс с охлузвания и
кръвонасядания, с хематом на бедрото; частични обгаряния на лицето - може
би от пиропатрона на еарбеците; пулмо-чисто везикуларно дишане; РР
120/80; оживени сухожилно надкостни рефлекси като реакция-клонични и
като разширена рефлектогенна зона. Издаден е болничен лист с
продължителност 14 дни от 23.03.2016г. до 05.04.2016г. Поставена е диагноза
„***“. Въз основа събраната по делото медицинска документация вещото
лице д-р Д.Д. е дал заключение, че П.П. е получил следните увреждания:
контузия на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош
/неуточнени по области/, хематом /кръвоизлив/ на ляво бедро /неуточнено на
кое бедро/. Описаните в приложената медицинска документация травматични
увреждания са резултат от действие на твърди, тъпи предмети и отговарят да
са получени при настъпилото ПТП. Обичайният период за възстановяване е
около две седмици, като оздравителният период приключва с напълно
оздравяване, както би било и в конкретния случай. Няма по делото
доказателства, от които да се направи извод, че оздравителният процес за
травматичните телесни увреждания е протекъл по различен от обичайния
начин. Няма данни по делото и за обгаряния по лицето. По поставените от
ответника въпроси относно това дали ищецът е пътувал с поставен
обезопасителен колан вещото лице не е дало категоричен отговор поради
липсата на достатъчно обективни данни в съставената медицинска
документация, на които да основе заключението си. Други доказателства в
тази посока ответникът не е ангажирал.
Относно промените в здравословното състояние на ищеца след ПТП
свидетелят Ж. Ж. съобщава, че първи впечатления за последиците върху
здравето на ищеца придобил от разговор с него – споделил, че не изглежда
добре, имал обща травма на цялото тяло, болки в гърба, крака, кръста.
Свидетелят водил многократно ищеца „на врачки“. Ищецът отказвал да
шофира, страхувал се и молел свидетеля да го превозва до различни места.
Явно изпитвал страх при разминаване с друг автомобил, основно товарен,
като това продължило около година. М. Н. (син на ищеца) съобщава, че след
инцидента ищецът бил много уплашен, не можел да става от леглото и не му
се работело. Преди произшествието всяка сутрин ставал рано и отивал на
работа - обработвал 3000 дка земя, а след това спрял да работи, свидетелят и
съпругата му се грижели за него. Намалил обработваната земя до около 400-
500 дка. Сутрин трудно ставал, но като станел, не можел да върви и това
продължило няколко месеца. Не можел да стои продължително време прав.
Прието е заключение на вещо лице по съдебно-психиатрична експертиза,
обсъдило и представения амбулаторен лист за преглед при специалист на
29.03.2016г., според което пътно-транспортното произшествие на 20.03.2016г.
е изиграло ролята на масивна психотравма, отключило е проявата на остра
стресова реакция, чиято давност е била до ранните сутрешни часове същия
ден. Нейната клинична характеристика не е била променена под влияние на
6
леката степен на обикновеното алкохолно опиване, в което се е намирал.
Връзката му с околната обстановка е била напълно запазена, реална.
Впоследствие влошеното му психично състояние продължило да персистира
във времето. Съобразно клиничната характеристика и давността му, е имало
изявата на: смесена тревожно депресивна реакция, която се отнася към т.нар.
разстройство в адаптацията, като давността й е била около два месеца;
постравматично стресово разстройство, като давността му е била около седем
- осем месеца. Постепенно влошеното му психично състояние се е редуцирало
по интензивност във времето и напълно е отзвучало. Ищецът продължава да
преработва преживявана масивна психотравма, но преживяванията му са
нормални психологични и не носят болестен характер. Ищецът е провел
адекватно лечение и към настоящия момент е напълно здрав (на
допълнително поставени въпроси в съдебното заседание).
За да упражни прекия иск срещу застрахователя, пострадалото лице
трябва да е изчерпило процедурата по чл. 380 КЗ. Ищецът е изпълнил
задължението си по чл. 498, ал. 1 и 2 от КЗ. Видно от доказателствата по
делото, той е предявил срещу застрахователя на 25.11.2020г. претенция вх. №
99-8454/27.11.2020 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, по която е образувана щета вх. № 0411-
930-0006-2016г. С писмо изх. № 99-8559/03.12.2020 г. застрахователят е
предложил на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди в размер на
сумата от 1000 лв. Налице е хипотезата на чл. 498, ал. 3, предл. последно -
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение (не се
твърди такова да е изплатено).
Ищецът има качеството на пострадало лице по чл. 478, ал. 1 от КЗ.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, ответникът, като застраховател по договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за неимуществените вреди
вследствие на телесно увреждане. Налице са предпоставките на чл. 432, ал. 1
КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили в
резултат на пътно - транспортно произшествие на 20.03.2016 г., за което
вината е на водача на състава Станислав Николов, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника по силата на договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица № BG/23/115003105509, валидна до 17.12.2016 г.
Водачът на състава при нарушение на правилата за движение по пътищата по
непредпазливост е причинил на пострадалия П.П. телесни увреждания:
контузия на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош,
хематом /кръвоизлив/ на ляво бедро, с нормално протекъл оздравителен
процес около две седмици; както и масивна психотравма, смесена тревожно
депресивна реакция, протекла около два месеца и постравматично стресово
разстройство, отшумяло за около седем - осем месеца.
Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с
7
причинените на ищеца болки и страдания и осъществява фактическия състав
на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Въведеното от
ответника възражение по чл. 51, ал 2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от
страна на пострадалото лице остана недоказано. Принос за настъпване на
вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяването на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обезщетението за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат. Ответникът носи тежестта да докаже
наведените твърдения във връзка с възражението му за съпричиняване, а
именно, че ищецът е пътувал в автомобила без предпазен колан и това е
довело до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. От събраните по делото доказателства не се установява категорично,
че ищецът е пътувал без обезопасителен колан и че това е допринесло за
настъпване на уврежданията. Следователно обезщетение на ищеца се следва в
пълен размер за всички претърпени от него неимуществени вреди – болки и
страдания.
Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди
се съдържа в чл. 52 ЗЗД. Неимуществените вреди са неизмерими в паричен
еквивалент и затова следващото се за тях обезщетение се определя от съда по
справедливост - чл. 52 от ЗЗД. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактна категория. Справедливостта като критерий за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - степен и характер на увреждането, начин и обстоятелства,
при които увреждането е настъпило, продължителност и интензитет на
търпимите болки и страдания, възраст на увредения, неговото обществено и
социално положение, промяната в живота на пострадалия, физическите и
психологическите последици за увредения и други фактори. Обезщетението
за неимуществени вреди има само компесаторна функция, тъй като то има за
цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията и други
нематериални последици, възникнали от противоправното деяние.
Ищецът П.П. е претърпял от произшествието телесни увреждания:
контузия на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош,
хематом /кръвоизлив/ на ляво бедро, довели до болки и страдания с нормално
протекъл оздравителен процес около две седмици, както и душевни страдания
- смесена тревожно депресивна реакция, протекла около два месеца и
постравматично стресово разстройство, отшумяло за около седем - осем
месеца. Съдът, като взе предвид конкретните обстоятелства, при които е
настъпило ПТП, вида на уврежданията – леки телесни повреди и последиците
от изживяната масивна психотравма, периодът на възстановяване (до две
8
седмици за телесните увреждания и до осем месеца за засягането на
психическото здраве), интензивността на страданията, психическите
изживявания и субективните затруднения, изпитани от пострадалия,
негативните за пострадалия последици в емоционален и психологически
план, неговата възраст, обществено - икономическа обстановка в страната
към датата на настъпване на ПТП, намира, че искът следва да бъде уважен в
размер от 5 000 лв. (1000 лева за травматичните увреждания и 4000 лева за
прееживените психически травми). За претендираната сума в повече искът
следва да бъде отхвърлен.
С исковата молба се претендира законна лихва за забава върху
обезщетението, считано от датата на застрахователното събитие – 20.03.2016
г. На основание чл. 45 от ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност
и за обезщетение за забава към увредения, дължимо от датата на увреждането
(така чл. 84, ал. 3 вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД). Отговорността на застрахователя
обаче произтича от договорно основание, и съгласно разпоредбата на чл. 429,
ал. 3 от КЗ е ограничена да размера на застрахователната сума, и за периода
от датата на уведомяването му от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от датата на
уведомяването или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Акцесорната претенция за
мораторни лихви върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се присъди, считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, на основание чл. 429, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т.
5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната
сума (липсват твърдения от ответника за последното). Тези лихви
застрахователят дължи не за своята забава, а за забавата на застрахования
делинквент. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл.
429, ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано
от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума (така решение №
167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.). В настоящия
случай по делото не са събрани доказателства ответникът да е бил уведомен
за настъпилото застрахователно събитие на по-ранна дата от 25.11.2020 г.
(така известие за доставяне на л. 29), на която е била предявена
застрахователната претенция от ищеца, поради което застрахователното
покритие обхваща отговорността на застрахования за лихвите за забава върху
обезщетението за претърпените от ищеца вреди за периода от 25.11.2020 г.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност за обезщетение за
забава, дължимо след 17.03.2018г. (тригодишния срок по чл. 110, б. „б“ от
9
ЗЗД) не е основателно.
При изложените съображения, искът подлежи на уважаване до размера
от 5000 лева, ведно със законната лихва от 25.11.2020г. до окончателното
изплащане и на отхвърляне за горницата до претендираните 10 000 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на Районен съд – Добрич: 200 лв. държавна такса; 249,25 лв.
възнаграждения за вещи лица.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адвоката на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
415 лв. (не са представени доказателства за регистрация на адвоката по
ЗДДС), което да бъде платено от ответника.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да плати на ответника
разноски в размер на 75 лв. внесен депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 415 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” с ЕИК *********, град София 1301, район
„Възраждане” ул. „Света София” №7, ет.5, да заплати на П. Н. П. – ЕГН ********** от с. Н.
К., общ. Т., ул. "***" №**, сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, причинени при
настъпило на ***. пътно-транспортно произшествие по вина на водача на
товарен автомобил - “DAF FT 95 XF 430” с ДК №**** с прикачено ремарке
"BLUMHART" с ДК№*** - С. П. Н., за който има сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" по полица №BG/23/115003105509, със
срок на валидност до 17.12.2016г., ведно със законната лихва от 25.11.2020г.,
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5 000
лева до претендираните 10 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” с ЕИК *********, град
София 1301, район „Възраждане” ул. „Света София” №7, ет.5, да заплати на
адвокат Н. СТ. В. - Адвокатска колегия Д., бул. “Д-р Иван Пенаков” №9, ет.3,
офис 13, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
в размер на 415 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” с ЕИК *********, град
София 1301, район „Възраждане” ул. „Света София” №7, ет.5, да заплати по
сметката на Районен съд – Добрич следните суми: 200 лева дължима
държавна такса и 249,25 лева платени от бюджета възнаграждения за вещи
лица.
ОСЪЖДА П. Н. П. – ЕГН ********** от с. Н. К., общ. Т., ул. "***"
№***, да заплати на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” с ЕИК *********, град
София 1301, район „Възраждане” ул. „Света София” №7, ет.5, разноски в
10
размер на 75 лева внесен депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 415 лева.
Присъдените суми ответникът може да преведе по следната банкова
сметка: BG45BPBI79381061912501, посочена в исковата молба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Добричкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11