№ 72
гр. Варна, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Анн. Вл. П.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело
за възобновяване № 20223000600081 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано по искане на осъдения СВ. ЗЛ. ХР. и има за предмет
влязлата в законна сила присъда №260018 от 17.09.2021г. постановена по
НОХД №90/2020г. на Районен съд гр.Велики Преслав, потвърдена с Решение
№78 от 20.12.2021г. по ВНОХД №387/2021г. на Окръжен съд гр.Шумен.
Счита се, че присъдата и въззивното решение са постановени при нарушение
на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна
несправедливост на наложеното наказание. В искането се излагат
съображения за приложението на чл.2,ал.2 от НК и чл.9,ал.1 от НК. Иска се
от апелативната инстанция възобновяване на делото и оправдаването на
подсъдимия в извършване на престъпления по чл.343в,ал.3, вр.ал.1 от НК.
Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложените
наказания, или връщане на делото на първата инстанция.
В проведеното с.з. пред настоящата инстанция осъденото лице редовно
призовано не се явява и не сочи уважителни причини за това.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането
за неоснователно. Излагат се доводи, че материалния закон е приложен
правилно и не са допуснати съществени процесуални нарушения по
чл.348,ал.1 от НПК, като двете инстанции са взели отношение по
1
съображенията, съдържащи се в направеното искане.
Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната
присъда и въззивното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК
и за да се произнесе съобрази следното:
С Присъда №260018 от 17.09.2021г. постановена по НОХД №90/2020г.
на Районен съд гр.Велики Преслав подс.СВ. ЗЛ. ХР. е признат за виновен в
това, че на 02.11.2019г. около 09,25часа на територията на община В.Преслав
управлявал товарен автомобил с марка и модел „Фолксваген ЛТ35“ в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС, наложена със ЗППАМ №19-0323-
000128/22.07.2019г. на Началника на РУ В.Преслав, като на осн. чл.343в,
ал.3,вр. ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ и ал.3 от НК му е наложено
наказание „пробация“, включващо пробациони мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с продължителност една година и шест
месеца, с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ с продължителност една година и шест
месеца и „безвъзмезден труд в полза на обществото“, с продължителност 320
часа годишно, за срок от една година.
Присъдата е била обжалвана от осъдения Х. по повод на което е било
образувано въззивно производство. С решение Решение №78 от 20.12.2021г.
по ВНОХД №387/2021г. на Окръжен съд гр.Шумен присъдата е била изцяло
потвърдена.
Решението на ШОС е извън кръга на подлежащите на касационна
проверка и с оглед разпоредбата на чл.412,ал.2,т.1 от НПК, присъдата е
влязла в законна сила на 20.12.2021г.
Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от
осъденото лице и в законния срок по чл.421,ал.3 от НПК.
Първото наведено от осъдения основание по искането за възобновяване
на наказателното производство по чл.422,ал.1,т.5 касае допуснато особено
съществено нарушение по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че двете
инстанции не са взели предвид обстоятелството, че принудителната
административна мярка е наложена на основание чл.171,т.1,б.“д“ от ЗДвП,
която разпоредба с Решение на Конституционния съд №3 от 23.03.2021г. е
обявена за противоконституционна.
В конкретния случай, Х. е осъден за престъпление по чл.343в, ал.3 от
НК, за това, че е управлявал лек автомобил в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство
за управление на МПС. За съставомерността на деянието е необходимо от
обективна страна да бъде установено, че лицето управлява моторно превозно
средство, че му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ за
временно отнемане на свидетелство за управление на МПС и че управлението
на превозното средство е осъществено в срока на тази мярка, а от субективна
страна, че деянието е извършено умишлено. По делото е установено, че на
2
02.11.2019г. около 09,25часа на територията на община В.Преслав осъдения
управлявал товарен автомобил с марка и модел „Фолксваген ЛТ35“ в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС, наложена със ЗППАМ №19-0323-
000128/22.07.2019г. на Началника на РУ В.Преслав. Няма спор по отношение
на обстоятелствата, че наложената ПАМ е връчена лично на осъденото лице и
е влязла в законна сила и че в срока на изтърпяване на същата осъдения е
управлявал МПС.
Първото възражение на Х. се отнася до несъставомерност на деянието,
поради Решение на Конституционния съд №3 от 23.03.2021г., с което са
обявени за противоконституционни чл.171,т.1,б.“д“ и чл.171,т.2,б.“к“ от
ЗдвП.
Правилно двете инстанции са съобразили, че съгл. чл.151,ал.2 от
Конституцията на Рапублика България Решенията на Конституционния съд
влизат в сила в срок от три дни след обнародването им в Държавен вестник.
Решението е обнародвано в ДВ бр.26 от 30.03.2021г. т.е. както към момента
на налагането на принудителната административна мярка, така и към
момента на извършване на деянието 02.11.2019г. нормата на чл.171,т.1б.“д“
от ЗДвП е била в сила. Последната е разпоредба, попълваща бланкетният
състав на повдигнатото обвинение.
Видно от задължителните указания, дадени с Постановление
№1/1983г. по н.д. №8/1982 на Пленума на ВС, в т.2 б."в“, когато бъдат
изменени наказателните норми, приложим е чл.2, ал.2 НК, т.е. прилага се най-
благоприятния закон. Това правило не се отнася до случаите на изменение на
правилата, които запълват бланкетната наказателна норма. В тези случаи за
отговорността на дееца има значение само и единствено правилото, което е
било в сила при извършване на деянието. Допълнителни аргументи в тази
насока се съдържат и в Решение №26/2018г. н.д. №1175/2017г. I НО-ВКС;
Решение №382/2015г. н.д. №1332/2015г. III НО –ВКС, Решение №357/2011г.
на ВКС по н.д. №1906/2011 г. на ІІ-ро н.о. и др.
Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на
материалния закон поради това, че престъплението, извършено от Х. не е
прието от съдилищата за малозначително деяние, по смисъла на чл.9, ал.2 от
НК, а свързано с това се сочи и за допуснато съществено процесуално
нарушение – липса на убедителни мотиви защо не е приложена тази норма.
По начало деянията, които осъществяват посочените в състава на
престъплението признаци са общественоопасни прояви. По изключение е
възможно деянието само привидно да съдържа признаците на даден
престъпен състав, без същото в действителност да е общественоопасно, или
неговата обществена опасност да не е в такава степен, че да застрашава
обществените отношения, които са негов обект, или да засяга същите в
3
незначителна степен. Тези хипотези са регламентирани в чл.9,ал.2 от НК. При
констатирана липса на обществена опасност, се извежда и извода за липсата
на друг признак на престъплението- противоправност. Съдебната преценка на
този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай,
осъдения не само е управлявал МПС в срока на наложената ПАМ за неговото
временно отнемане, но управлявания от него автомобил не е бил представен
за технически преглед и следователно няма данни в какво техническо
състояние се е намирал и дали същия е безопасен за движение по пътищата на
страната. Движението на автомобила се осъществявало в рамките на населено
място и следователно същото е създавала значителни предпоставки за
настъпване на ПТП. Така изложеното сочи на сериозно неглижиране на
нормативно определените правила за движение по пътищата, поради което не
може да бъде прието, че конкретният случая разкрива особености, водещи до
необходимостта от приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
От изложеното следва да се направи извод, че в конкретния случай
материалният закон не е нарушен, тъй като не може да се приеме, че
извършеното престъпление не е обществено опасно въобще, нито че е с явно
незначителна степен на обществена опасност. Фактът, че престъплението е на
формално извършване не предпоставя липса на обществена опасност на
инкриминираното деяние. Не във всички случаи общественоопасните
последици от престъпното деяние са и елемент на състава на съответното
престъпление, предвидено в Особената част на НК. Обществената опасност е
елемент от правната характеристика на престъплението и съдържа
поставянето в опасност, или реалното увреждане на обществените
отношения- обект на защита от съответния престъпен състав в НК.
Обществената опасност в случая се извлича от извършване на самото
изпълнително деяние- поведение потенциално застрашаващо безопасността
на движението, без оглед на това дали са настъпили или не каквито и да било
последици. Афинитетът на осъдения към нарушаване на правилата за
движение се проявява в демонстрираната упоритост при неглижирането им,
документирана чрез многобройни административни наказания и наказателно
4
производство /преди настоящото/, все за нарушения на правилата за
движение. Това поведение, завишаващо личната му обществена опасност,
несъмнено се отразява и завишава опасността на конкретното деяние, която
не попада в хипотезата на чл.9, ал.2 НК. Ето защо неприлагайки посочената
норма, съдилищата са спазили закона. И двете инстанции са изложили мотиви
в тази насока, с което не са допуснали и твърдяното процесуално нарушение.
По оплакването за явна несправедливост на наложените наказания.
Правилно при индивидуализацията на наказанието двете съдебни
инстанции са съобразили като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебното минало на осъдения и обявяване с Решение на
Конституционния съд за противоконституционна разпоредбата на
чл.171,т.1,“д“ от ЗДвП. Настоящият състав изразява несъгласие по отношение
на останалите възприети като смегчаващи отговорността обстоятелства.
Осъденото лице към момента на извършване на деянието е бил на 36 години,
което в житейски аспект действително е млада възраст, но от гледна точка на
наказателното право тя не следва да се приема за такава. За да се цени
възрастта на дееца като млада, следва същата да е близка с границата на
непълнолетието, когато моралните императиви на личността не са достигнали
своята устойчивост. За да се определи като смекчаващо е необходимо да е
налице недостатъчно равнище на емоционална и социална зрялост на
личността, ограничаващо способността й да преценява адекватно и разумно
ситуацията и възможните рискове от поведението си, каквито настоящия
случай не разкрива.
На следващо място от данните по делото не може да се установи
възприетата от съдебните инстанции критичност на осъдения към
извършеното. Декларативното изреченото „съжалявам“ в последната дума на
осъдения не покрива нейното съдържание. Същият не е дал обяснения в хода
на ДП и е оправдал своето поведение с незнание.
Не може да се отчете като смегчаващо обстоятелство и
продължителността на наказателното производство. Действително, съгласно
критериите формулирани в решението от 10.50.2011г. на ЕСПЧ по делото „Д.
и Хамънов срещу България“§128, в случаите на забавено правосъдие,
съдилищата трябва да признаят неспазването на изискването за разумен срок
на чл.6,§1 по „достатъчно ясен начин“ и да компенсират подсъдимия по
„изричен и измерим начин“,т.е. да облекчат положението на подсъдимия и
възстановят накърнените му права. Намаляване размера на наказанието
трябва в тези случаи да се възприема като „право за осъденото лице“. В
конкретния случай, последния е привлечен в качеството на обвиняем на
22.01.2020г., от който момент е започнал за търпи неблагоприятните
последици от процесуалното му положение, а делото е внесено в съда с ОА на
19.03.2020г. Очевидно този период не покрива критериите на неразумна
продължителност на наказателното производство, което от своя страна да
5
налага прилагането на компенсаторни средства. Следва да се отбележи, че
забавянето на ДП се дължи на обявяване на осъдения за ОДИ и спиране на
наказателното производство до неговото издирване.
Влошеното имуществено положение, предвид липсата на постоянна
трудова заетост също не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство,
а да се вземе предвид при определяне размера на кумулативното наказание
„глоба“.
Първоинстанционният съд не е изложил при индивидуализиране на
наказание отегчаващи отговорността обстоятелства, а е изразил своите
съображения за такива при изследване наличието на предпоставките на
чл.9,ал.2 от НК. От данните за съдимост се установява, че осъдения е
освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК и му е наложено
административно наказание за същото деяние- управление на МПС без
свидетелство за правоуправление. Видно от приложената справка за
нарушител от КАТ, от 2009г. до настоящия момент същия е санкциониран с
НП 33 пъти, 21 пъти с фиш и по отношения на него са издадени 7бр.ЗППАМ-
временно отнемане свидетелството за правоуправление и спиране от
движение на МПС. Изложеното, ведно с обстоятелството, че при
установяване на процесното нарушение, осъдения е извършил и второ
нарушение свидетелства за неговата завишена обществена опасност.
При така изложените съображения следва да се направи извод, че нито
едно от приетите смекчаващи обстоятелства не е изключително по своя
характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл.55
НК.
По така изложените съображения, настоящия състав намира, че наложеното
на осъдения наказание „пробация“ включващо двете задължителни
пробационни мерки и поправителен труд е законосъобразно и съответно на
извършеното. Същото ще изпълни и целите на чл.36 от НК. Правилно съдът
не е наложил предвиденото кумулативно наказание „глоба“, съобразявайки
имущественото положение на осъденото лице.
По делото не се установяват съществени процесуални нарушения
засягащи съдържанието на съдебните актове, изясняването на правно
значимите факти и приложението на материалния закон, поради което не е
налице основание по чл. 422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1,т.1 и 2 от НПК за
възобновяване на производството, отмяна на влезлите в сила съдебни актове,
постановяване на оправдателна присъда, или връщането му за ново
разглеждане следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 424, ал.1 от НПК,
Варненският апелативен съд,
6
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения СВ. ЗЛ. ХР. за
възобновяване на наказателното производство и отмяна на влезлите в законна
сила присъда №260018 от 17.09.2021г. постановена по НОХД №90/2020г. на
Районен съд гр.Велики Преслав и Решение №78 от 20.12.2021г. по ВНОХД
№387/2021г. на Окръжен съд гр.Шумен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7