Р Е Ш Е Н И Е
№ 2310
гр.Пловдив, 17.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Втори наказателен състав, в публично заседание на единадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 3633 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 19-1030-002890 от 22.04.2019г. на М.В.М.на длъжност началник
група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, упълномощен със Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. на МВР с което
на М.С.А. ***, ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено Глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В наказателното постановление е посочено, че
на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.
С жалбата се прави искане
за отмяна на наказателното постановление /НП/ поради неговата
незаконосъобразност, както и за издаването му в противоречие на материалния и процесуалния
закон. С жалбата се излагат и доводи по същество на искането.
Жалбоподателят редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от адв.С.А. която поддържа искането от жалбата
за отвяна на НП. Ангажира доказателства. В пледоарията представи доводи за
допуснати нарушения при проведеното административно производство за издаване на
атакуваното НП и неправилно приложение на материалния закон. Поиска от съда да
отмени изцяло издадено НП.
Въззиваема страна редовно
призована, не изпраща представител и не представя становище по жалбата на М.А..
Съдът като съобрази и
анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Атакуваното наказателно
постановление /НП/ е издадено на основание констатациите съдържащи се в
съставен на 06.04.2019г. против жалбоподателя А. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АА, бланков № 199177 от свидетел М.С. –
полицейски служител при ОДМВР Пловдив за това, че на 06.04.2019г., около 14,40
часа в гр.Кричим, ул.“Цар Иван Асен II“ пред № 7, управлява лек автомобил „Астра СРИ+ с
рег.№ ****, собственост на М. С.А. **********, като извършва следното
нарушение: 1. Водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер Длуг Чек 3000. На
водача е извършена проба за алкохол с Дрегер 7410+, фабр.№ ARSM-0002, който отчете
положителен резултат 1,55 промила в издишания въздух. Издаден талон за
медицинско изследване № 0015221 с което виновно е нарушил чл.147, ал.3 от ЗДвП,
във връзка с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя А. който саморъчно е вписал в графата за възражения/обяснения „
не нямам“. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от
жалбоподателя. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на
жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В
представения по делото талон за изследване № 0015221 е вписано от жалбоподателя
„ не няма да дам проба за наркотици“. В
законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени
писмени възражения от жалбоподателя относно съставения му АУАН.
С издаденото НП е
ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. НП е връчено на жалбоподателя на
29.05.2019г. В срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Разпитани като свидетели в
съдебно заседание полицейските служители М.С.С. и К.К.К. посочиха че при
изпълнение на служебните си задължения при проведена СОП на територията на гр.Кричим, обл.Пловдив
са констатирали управление на МПС – лек автомобил от жалбоподателя, за когото
били уведомени че не е спрял при подаден сигнал за спиране със стоп палка. Свидетелите посочиха, че след спиране на
автомобила и установяване самоличността на водача, същия е дал проба за
проверка за употреба на алкохол, която била положителна. В последствие водачът бил отведен до полицейското
управление където отказал да даде проба за изследване за употреба на наркотични
вещества. Свидетел С. потвърди
авторството на съставения от него АУАН.
Поради не наличие на
основания за критика съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
логични и потвърждаващи се от другите приети по делото доказателства.
При така установеното от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по
съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно
той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд
приема от правна страна следното:
Настоящата съдебна
инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Във връзка с
посоченото, съдът констатира че АУАН, така и обжалваното Наказателно
постановление са издадени от оправомощени за това лица, притежаващи нужната за
това компетенция съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП и приложената
оправомощителна Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи. Както в АУАН, така и в НП са изложени всички обстоятелства в
съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че АУАН е
съставен в рамките на визирания в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок. Обжалваното НП също
е издадено в срок.
Въз основа констатациите
на съставен АУАН, с атакуваното НП жалбоподателят М. А. е санкциониран
затова, че на 06.04.2019г. около
14,40 часа, в гр.Кричим, обл.Пловдив, на ул.“Цар Иван Асен II“ пред № 7, като
водач на лек автомобил „Астра СРИ+ с рег.№ ****, собственост на М. С.А. ********** го управлява
и при извършена проверка същият отказва да му бъде извършен тест за наличие на
наркотични и упойващи вещества с техническо средство „Drager Drug Test 3000“,
издаден му е талон за медицинско изследване с № 0015221, който е подписал след
като саморъчно е вписал „ не няма да дам проба за наркотици“. Жалбоподателят А. е
изпробван за алкохол с техническо средство – „Алкотест Дрегер 7410+“, с фабр. номер ARSM-0002, който е отчел 1,55 промила в издишания въздух. Тези фактически констатации са установени и от показанията на
разпитаните по делото лица, които обосновават извършено нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП. Затова му нарушение на ЗДвП на основание чл. 36 от ЗАНН му е
съставен акт за административно нарушение и въз основа на него впоследствие на
основание чл.53 от ЗАНН е издадено атакуваното
НП.
На основание приетите по
делото доказателства съдът счита, че допуснатото
нарушение на ЗДвП от страна на жалбоподателя е доказано по безспорен начин,
поради което и обжалваното наказателно постановление, с което е наложено
административното наказание, се явява правилно, обосновано и законосъобразно. Съдът намира направените възраженията
направени от процесуалният представител на жалбоподателя за неоснователни. От приетите по делото
доказателства безспорно се установява че жалбоподателят е управлявал МПС, в
гр.Кричим, индивидуализирано като марка, модел, регистрационен номер и
собственост, по път представляващ част от пътна мрежа на гр.Кричим. В случая жалбоподателя А. е санкциониран
за отказ да му бъде извършен тест за употреба на наркотични или упойващи
вещества. В
случая в пълнота е изяснена причината наложила отиването на полицейския екип
заедно с жалбоподателя до РПУ гр.Стамболийски
за извършване на проверката със съответното техническо
средство и по точно, че без каквото и да е значение за съставомерността на
деянието и не даващо никакво отражение на факта дали е осъществено нарушението е обстоятелството, че на мястото
на спиране на водача не е извършена проверката с „Drager Drug Test 3000“. От значение в случая е единствено обстоятелството, че жалбоподателят е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техните
аналози, който отказ се установява както от неговото изрично становище вписано
в талона за изследване, а именно че няма да даде проба за наркотици, така и
показанията на разпитаните по делото свидетели, които като полицейски служители
са участвали в проверката на жалбоподателя А. като водач на лек автомобил. Така установеното безспорно обосновава наличието както от обективна,
така и от субективна страна на всички признаци от състава на извършено
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което и съвсем правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност на М.А.,
тъй като за осъществяване на нарушението е достатъчно
водачът да откаже да бъде изпробван с техническо средство и което както се
установява той именно е сторил. Без значение е и къде е извършена проверката –
на място или в полицейското управление,
т.к. в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози“/Изм. – ДВ, бр.81 от 2018г./ липсва подобна забрана.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Определеното
административно наказание глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца е наложено съобразно предвидената санкция в
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и съответства на данните за обществената
опасност на нарушението и нарушителя, правилно са отнети на водача и 12
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Във връзка с изложеното
и на основание чл.63, ал.1от ЗАНН , Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-1030-002890 от 22.04.2019г. на М.В.М.на длъжност началник група към ОДМВР
Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на МВР с което на М.С.А. ***, ЕГН ********** на основание чл.53
от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено Глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП, и се отнемат 12 контролни точки на основание Наредба N Iз-2539 на
МВР.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр. Пловдив
по реда на глава ХІІ от АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.