№ 1204
гр. Варна, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20253100501407 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Р. Г. Р. против
Решение № 111/25.04.2025 г. по гр.д. № 1215/2023 г. по описа на Провадийски
районен съд, III състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
208/02.07.2025 г., с което е отхвърлен иска й против Н. Г. Р. с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че е собственик
на 1/6 идеална част от УПИ ***-***, кв. 31, по регулационния план на
**********, одобрен със Заповед № 3223/01.08,1969 г. с площ от 969 кв.м.,
както и на 1/6 ид.ч. от построените в него – жилищна сграда със застроена
площ от 73 кв.м. и навес с оградни стени с площ 50 кв.м., при граници на
мястото по скица: улица, УПИ *************, основан на твърдения за
придобиване на собствеността по наследствено правоприемство от Г. Р. Г.,
поч. на 10.06.2009 г.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно. Излагат
доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от
неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на
1
събраните по делото доказателства. Излага се, че по делото не е установено
след първоначалното допускане на Р. в имота със съгласието на сестра му, той
да е манифестирал промяна в намеР.ето си да свои имота за себе си, която
промяна да е доведена до знанието на Р., поради което не следва да бъде
приемано, че е налице владение от страна на ответника върху имота, за да
може същият да бъде придобит по давност. Отправя се искане за отмяна на
обжалваното решение като като неправилно и необосновано, като вместо него
бъде постановено друго, с което се уважава изцяло предявеният иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Претендират се направените по делото
разноски.
Въззиваемият Н. Г. Р. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира
отговор на въззивната жалба.
Страните в съдебно заседание поддържат заявената позиция по
съществото на правния спор като се претендира и присъждане на стоР.те по
делото разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на Р. Г. Р. против Н. Г. Р. с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че е
собственик на 1/6 идеална част от УПИ ***-***, кв. 31, по регулационния
план на **********, одобрен със Заповед № 3223/01.08,1969 г. с площ от 969
кв.м., както и на 1/6 ид.ч. от построените в него – жилищна сграда със
застроена площ от 73 кв.м. и навес с оградни стени с площ 50 кв.м., при
граници на мястото по скица: улица, УПИ *************, основан на
твърдения за придобиване на собствеността по наследствено правоприемство
от Г. Р. Г., поч. на 10.06.2009 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
община Варна, с който оспорва иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
като неоснователен и отправя искане за неговото отхвърляне.
При извършената от съда служебна проверка относно допустимостта и
редовността на производството, въззивният състав констатира, че подадената
искова молба е нередовна като неотговаряща на изискванията на чл. 127 от
ГПК, поради което и с Определение № 3668/05.08.2025 г. и с Определение №
3882/20.08.2025 г. същата е оставена без движение досежно придобивния
способ върху имота, доколкото наследственото правоприемство не е
2
самостоятелен такъв. С уточняващи молби от 13.08.2025 г. и от 21.08.2025 г. се
посочва, че собствеността е придобита от ищцата по наследствено
правоприемство от Г. Р. Г., поч. на 10.06.2009 г., а от него по наследствено
правоприемство от Р. Г. Р., поч. на 11.10.1989 г., а от него по давност чрез
владение, упражнявано в периода от 1940 г. до 1966 г. и в евентуалност по
силата на публично завещание от 19.08.1952 г. на Г. Р. Ц., поч. на 05.04.1955 г.
По отношение на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263,
ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.
В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно. Искът с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК е допустим, тъй като ищецът се позовава на самостоятелни
собственически права върху 1/6 ид.ч. върху от имота и наличие на титул за
собственост у ответника /КНА/.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
За да се произнесе настоящият състав на ВОС, от фактическа страна
съобрази следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Пред настоящата инстанция е представено и прието публично
завещание от 19.08.1952 г. на Г. Р. Ц., поч. на 05.04.1955 г.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
3
достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви
иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест на ищеца е
да докаже, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху
1/6 ид.ч. от УПИ ***-***, кв. 31, по РП на с. Н.Р. и изградените върху същия
сгради/, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват това право.
Ищцата твърди, че е собственик на процесния УПИ и изградените върху
същия сгради по наследствено правоприемство от Г. Р. Г., поч. на 10.06.2009 г.,
а от него по наследствено правоприемство от Р. Г. Р., поч. на 11.10.1989 г., а от
него по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1940 г. до 1966 г. и в
евентуалност по силата на публично завещание от 19.08.1952 г. на Г. Р. Ц., поч.
на 05.04.1955 г.
Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване по
реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че страните са наследници на Р. Г. Р., поч. на
11.10.1989 г., като същият е собственик по давност на УПИ ***-***, кв. 31, по
РП на ********** и изградените в него – жилищна сграда със застроена площ
от 73 кв.м. и навес с оградни стени с площ 50 кв.м., за което е съставен КНА
№ 77, том III, дело № 938/1966 г. Горното се установява и от събраните по
делото писмени доказателства /удостовеР.я за наследници и КНА/. Т.е. не е
спорно между страните, че Р. Г. Р. след смъртта си оставя трима наследници по
закон, а именно: Н.С. Р. – съпруга, Г. Р. Г. – син и Й. Р. Г. – син. След смъртта
на съпругата на общия наследодател и на прекия наследодател на страните – Г.
Р. Г. квотите им в наследствената маса е, както следва: 1/6 ид.ч. за Р. Г. Р. и 1/6
ид.ч. за Н. Г. Р..
В тежест на ответника е да установи правопогасяващото си възражение
за придобиване на процесните имоти по давност, чрез владение упражнявано
в периода от преди 2000 г. до датата на предявяване на иска в съда –
31.10.2023 г.
Презумпцията на чл. 69 от ЗС е неприложима в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността произтича от наследяване, тъй като
при наследяването основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт показва съвладение - с приемане на наследството
владението, като част от имуществото на наследодателя, продължава от
4
наследниците по право, независимо че само един от тях остава в
наследствения имот. В тази хипотеза наследникът е владелец на своята
идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници. За да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
сънаследникът следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се демонстрира намеР.ето за своене на чуждите
идеални части. Те трябва да бъдат доведени до знанието на останалите
съсобственици, за да се обезпечи възможността последните да предприемат
действия за защита на правата си, освен ако това е обективно невъзможно.
Ползването на наследствени имоти само от един наследник не доказва намеР.е
за своене на идеалните части на останалите наследници и превръщане на
държането на същите във владение, а доказва единствено реализация на
правомощието на наследника-съсобственик по чл. 31 от ЗС да си служи с
общата вещ според предназначението й. След като посочената разпоредба
оправомощава всеки съсобственик да си служи с общата вещ и задължава
същия да обезщети останалите съсобствениците, ако само той си служи лично
с вещта, то не би могло да се приеме, че действията на сънаследник,
изразяващи се в личното ползване на наследствения имот само от него
установяват промяна на държането на чуждите идеални части във владение.
/ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/.
В конкретния случай от събраните гласни доказателства –показанията на
свидетелите Й. Д., С.С. и Й. Л. се установява, че братът на ищцата започва
самостоятелното ползване на спорния имот след смъртта на баща им през
2009 г. Само от факта, че Р. е ползвал имота, като е извършвал в него подобР.я,
ремонтни и селскостопански дейности /обработка и отглеждане на животни/
не може да се направи извод, че е придобил по давност наследствените ид.ч.
на ищцата. Снабдяването от негова страна с нотариален акт по
обстоятелствена проверка на основание придобивна давност не се приема в
съдебната практика на ВКС като манифестиране на промяната в намеР.ето на
държателя, защото останалите сънаследници не са длъжни да правят
постоянно справки в службата по вписванията /така Решение № 41 от
15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2728/2021 г., I г. о., ГК, Решение № 50012 от
21.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1394/2022 г., I г. о., ГК/. Още повече, че от
показанията на разпитаните по делото шестима свидетели не се установява
5
ответникът да е демонстрирал, по какъвто и да е начин пред сестра си, че свои
имота за себе си, да я е гонил от там или други категорични действия
отблъскващи владението й върху собствените й ид.ч. От разказите на
свидетелите С.М., Д.Н. и Н.Н., преценени съобразно разпоредбата на чл. 172
от ГПК е видно, че Р. трайно се е установила да живее и работи в чужбина, но
въпреки това епизодично е посещавала роднините си, както и спорния имот,
пренесла е багаж в същия, като едва през 2023 г. научава за претенциите на
брат си и съставеният в негова полза КНА.
По изложените съображения настоящият състав приема, че ответникът
не е могъл да придобие по давност идеалните части на ищцата, поради което
предявеният положителен установителен иск за собственост е основателен и
като такъв подлежи на уважаване, като обжалваното решение се явява
неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с
което да бъде признато за установено между страните, че Р. Г. Р. е собственик
на 1/6 ид.ч. от УПИ ***-***, кв. 31, по регулационния план на **********,
одобрен със Заповед № 3223/01.08,1969 г. с площ от 969 кв.м., както и на 1/6
ид.ч. от построените в него – жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м. и
навес с оградни стени с площ 50 кв.м., при граници на мястото по скица:
улица, УПИ *************, основан на твърдения за придобиване на
собствеността по наследствено правоприемство от Г. Р. Г., поч. на 10.06.2009
г., а от него по наследствено правоприемство от Р. Г. Р., поч. на 11.10.1989 г., а
от него по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1940 г. до 1966 г.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
111/25.04.2025 г. по гр.д. № 1215/2023 г. по описа на Провадийски районен
съд, III състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
208/02.07.2025 г.следва да бъде ревизирано.
В първоинстанционното производство ищцата е отправила искане с
правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по
делото разноски, като такива следва да й се присъдят, поради което
ответникът Н. Г. Р. следва да бъде осъден да заплати сумата от 2555 лева,
представляваща заплатена държавна такса – 50 лева, заплатена такса за
издаване на съдебно удостовеР.е – 5 лева, заплатен депозит за СТЕ – 500 лева
и заплатено адвокатско възнаграждение - 1500, разписка /лист 136/.
Във въззивното производство въззивникцата Р. е отправила искане с
6
правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по
делото разноски, като такива следва да й се присъдят, поради което
ответникът Н. Г. Р. следва да бъде осъден да заплати сумата от 1525 лева,
представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване – 25 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение – 1500 лева, съобразно представен
договор за правна защита и съдействие /лист 46/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 111/25.04.2025 г. по гр.д. № 1215/2023 г.
по описа на Провадийски районен съд, III състав, поправено по реда на чл. 247
от ГПК с Решение № 208/02.07.2025 г., с което се отхвърла иска на Р. Г. Р.,
ЕГН **********, с адрес: с. Н.Р., община В., обл. Варна против Н. Г. Р., ЕГН
**********, с адрес: с. Н.Р., община В., обл. Варна с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че е собственик на 1/6 идеална
част от УПИ ***-***, кв. 31, по регулационния план на **********, одобрен
със Заповед № 3223/01.08,1969 г. с площ от 969 кв.м., както и на 1/6 ид.ч. от
построените в него – жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м. и навес с
оградни стени с площ 50 кв.м., при граници на мястото по скица: улица, УПИ
*************, основан на твърдения за придобиване на собствеността по
наследствено правоприемство от Г. Р. Г., поч. на 10.06.2009 г., като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Г. Р., ЕГН
**********, с адрес: с. Н.Р., община В., обл. Варна, че Р. Г. Р., ЕГН
**********, с адрес: с. Н.Р., община В., обл. Варна Е СОБСТВЕНИК на 1/6
ид.ч. от УПИ ***-***, кв. 31, по РП на **********, одобрен със Заповед №
3223/01.08,1969 г. с площ от 969 кв.м., както и на 1/6 ид.ч. от изградените в
него жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м. и навес с оградни стени
с площ 50 кв.м., при граници: улица, УПИ с №№ ************ основан на
твърдения за придобиване на собствеността по наследствено правоприемство
от Г. Р. Г., поч. на 10.06.2009 г., а от него по наследствено правоприемство от Р.
7
Г. Р., поч. на 11.10.1989 г., а от него по давност чрез владение, упражнявано в
периода от 1940 г. до 1966 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: с. Н.Р., община В., обл.
Варна ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: с. Н.Р., община В.,
обл. Варна, както следва: сумата от 2555 /две хиляди петстотин петдесет и
пет/ лева – разноски за първоинстанционното производство и сумата от 1525
/хиляда петстотин двадесет и пет/ лева – разноски за въззивното производство,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8