№ 1353
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. И.
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100514111 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20185999 от 15.09.2021 г. по гр. д. № 4044 по описа за 2020 г. на СРС,
ГО, 171 -ви състав са отхвърлени предявените от Т. О. М., ЕГН ********** и П. О. М., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. „******* против М. А. И., ЕГН ********** и
Е. В. И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. ******* евентуално съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4, за прогласяване на нищожността на договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 37, том II, с рег.№ 4305, дело №
205/2017 г. от 10.05.2017 г. на нотариус М.И., с район на действие – РС - София, вписана в
регистъра на НК под № 260, поради привидност, липса на основание и нарушаване на
добрите нрави, като неоснователни. С решението са отхвърлени предявените от Т. О. М.,
ЕГН ********** и П. О. М., ЕГН ********** против М. А. И., ЕГН ******* и Е. В. И.,
ЕГН **********, евентуално съединен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на всеки от ищците, разделно сума от по 17 500 лева,
представляваща продажна цена, уговорена в договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 37, том II, с рег.№ 4305, дело № 205/2017 г. от
10.05.2017 г. на нотариус М. И., с район на действие – РС-София, вписана в регистъра на НК
под № 260, като неоснователен. С решението са осъдени Т. О. М., ЕГН ********** и П. О.
М., ЕГН ********** да заплатят на М. А. И., ЕГН ******* и Е. В. И., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1840 лв. разноски по делото.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от Т. О. М. и П. О. М..
Решението се обжалва изцяло. Според жалбоподателите фактическият извод на
първоинстанционния съд, че сумата била платена на два транша е грешен. Твърди, че освен
твърденията на ответника по делото не са събрани други доказателства в подкрепа на този
извод, а първа инстанция прави този грешен извод. Счита, че фактът на плащане е недоказан
по делото. Излага съображения, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал
свидетелските показания на Н., доколкото счита, че попадат в забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4
ГПК. Твърдят, че е налице абсолютна симулация и/или липса на кауза поради
симулативност на изявлението за получаване на продажната цена и поради липсата на
1
типичната за покупко-продажбата кауза – прехвърляне на собственост срещу договорена
продажна цена. Поддържат, че продажната цена е явно несъразмерна, поради което
противоречи на добрите нрави. По евентуалната претенция по чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
жалбоподателите считат, че изводът, че цената е платена е необоснован. Отправят искане за
отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковете.
От въззиваемите страни Е. И. и М. И. е постъпил отговор. Излага се становище за
неоснователност на въззивната жалба. Твърдят, че доказателствената тежест за доказване
факта на плащане на цената пада върху ищците, но те не са доказали това обстоятелство.
Поддържат, че свидетелите и експертизата са доказали, че е правен ремонт на апартамента,
които пари са именно от продажната цена. Същевременно твърдят, че О. М. е купил джип.
Именно ответниците са платили погребенията на Д.А. и О. М.. Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че сделката не е привидна, нито сключена при липса на основание
или в нарушение на добрите нрави. Счита, че не били допуснати наведените от въззивника
нарушения. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и
3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивната инстанция се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси - само
доколкото са посочени в жалбата. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон
(т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите във въззивната жалба,
въззивната инстанция приема следното:
Съдът е сезиран с евентуално съединени искове за нищожност по чл. 26, ал. 2,
преложение 5 от ЗЗД, чл.26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД , чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и евентуално иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
По делото не се спори между страните, а и това се установява от писмените
доказателства по делото, че на 10.05.2017 г. е сключен нотариален акт №37, том II, рег. №
4305, дело № 205 от 10.05.2017 г. , по силата на който Д.Ц.А. продава на М. А. И. и Е. В. И.
апартамент № 52, с идентификатор 68134.1377.2052.3.52, находящ се в гр. София, блок №
38, втори етаж, вх. „В“ , със застроена площ от 65,66 кв.м. , заедно с избено помещение №5
за цена в размер на 35 000 лева , която цена Д.Ц.А. е заявила, че е платена от купувачите по
банков път преди сключването на нотариалния акт. Данъчната оценка към момента на
изповядване на сделката е 34 037,60 лева. В полза на продавача е запазено право на ползване
върху апартамента пожизнено и безвъзмездно.
Установява се, че на 19.04.2019 г., М. И. и Е. И. са продали същия апартамент на
А.М. И. и В. М.ов И..
От представено удостоверение за наследници от 10.09.2019 г. се установява, че Д.Ц.
А.а е починала на 07.09.2019 г. и е оставила свои наследници по закон – низходящите на
починалия и на 21.08.2019 г. син О. П. М. , а именно П. О. М. и Т. О. М. – настоящи ищци.
Установява се също така от талон за л.а. „Мицубиши Паджеро“, че О. М. е закупил
автомобила на 07.12.2016 г.
От гласните доказателства на св. М.И., нотариус изповядал процесната сделка, се
установява, че при сключване на сделка се проверяват личните карти на явилите се лица в
МВР и дали са на лицата, които са в кабинета, след това прочита сделката, пита потвърждава
ли се, след което се подписва акта. В края на нотариалния акт пише, че страните декларират,
че това е действителната уговорена цена, както и че са запознати с наказателната
отговорност. Питат страните дали цената е платена предварително, дали ще се плати след
вписване или преди вписване. В акта платежните документи не се описват. Записват се
изявленията на страните как са уредели отношенията си по повод плащането на цената.
2
От свидетелските показания на Н.Н., живущ в гр. София, ж.к. *******, съсед на
Д.А.стасова и О. М., живущи в ап. 52, на ет. 2 над свидетеля. Двамата били майка и син.
Познавал Д. от около 20 години. Д. била на преклонна възраст – около 80 години, а О. бил с
детски паралич и му било трудно да се движи. Познавал ответниците, тъй като те се
грижели за Д. и О.. Виждал през прозореца си М. и големия му син да носят О. и да го
качват в лека кола и след 3-4 часа да го връщат. Той имал проблем с краката. О. починал
2019 г., свидетелят бил лично на погребението. Майката на О. починала 6/7 септември 2019
г. С О. често играели табла и пиели по бира пред входа на блока. О. му бил споделил и му
показал, че в нощните шкафчета до спалнята му имал пари. Свидетелят се почудил откъде
пенсионер с инвалидна пенсия има такива пари. Няколко дена по-късно О. се похвалил, че
продали апартамента. Нито О., нито майка му са работили. Те били пенсионери. Започнал
полека- лека да си стъпва на краката: започнали ремонт на апартамента, шпакловане,
боядисване, ламинат, плочки, което радвало съседите, защото не било хубаво инвалид да
живее в мизерия. О. се похвалил, че купил и джип. О. му казал, че струва около 11-12 хил.
лева. Свидетелят не познавал внуците, в апартамента никога не ги е виждал. О. и Д. имали
нужда от грижи, само М. и Е. са полагали грижи за тях. Това е видял като техен комшия. Д.
я познава от 20 години. О. му се похвалил, че е продал апартамента, но не е казал за каква
сума. Похвалил му се , че има и пари. Сделката била 2016 – 2017 г. С майка му само се
поздравявал, контактувал основно с О..
От разпита на св. Г.Т.С. се установява, че познава М. и Е. от 2015 – 2016 г. Познава и
Д. и О. М.и. Качил им веднъж ламинат. М. дал номера му на Д. и О., ако имат нужда да му
звънят. Помагал им за една седмица за около 20 мин. –половин час. За напазаруване, да
помогне на О., да го заведе до тоалетната. Апартаментът е в ж.к. „Свобода“ на втори етаж.
Когато аз съм помагал, М. и Е. са били на почивка. За тези седем дни получил заплащане.
Ходил до магазина да пазарува. Било преди две, три години. М. му дал пари за пазара 250
лева. След като починала Д., М. го изпратил да вземе багаж, но тогава установил проблем с
ключалката, в апартамента било ровено. Ставало въпрос за пари и кола, но не знае
подробности.
Свидетелските показания, събрани по делото са логични, последователни,
непосредствени, задълбочени, житейски логични и взаимно се допълват със събраната по
делото доказателствена съвкупност, поради което същите следва да бъдат кредитирани в
цялост.
От приетото по делото като неоспорено заключение на СТЕ, което настоящият състав
кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява
състоянието на апартамента към деня на огледа – в дневната, кухнята и антрета – ламинат
по под и тапети по стени, в стаята – ламинат по под и латекс по стените, в банята – теракот
по под и фаянс по стени; дограмата по прозорците – стара, слепена, дървена, само кухнята е
с подменена дограма. Вътрешните врати са стари, талашитени. Входната врата е подменена
с метална. Като цяло в добро състояние, но се нуждае от освежителен ремонт. В
заключение, вещото лице определя средната пазарната стойност на апартамента в размер на
70 760 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна въззивният
съд намира следното:
Трайната съдебна практика на ВКС приема, че когато са предявени няколко иска за
недействителност на една сделка, съдът е длъжен да разгледа първо основанията на
нищожност, предявени според тежестта на порока и само ако приеме, че сделката е валидна,
той е длъжен да разгледа основанията за унищожаемост. Съдът е длъжен да разгледа
основанията на нищожност според тежестта на сочения порок в поредност от най-тежкия
(противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на
основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала
или липсата на форма. Когато съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа
основанията за унищожаемост, подредени също според тежестта на порока и ако сделката не
подлежи на унищожение поради сочените пороци да премине към разглеждане на основания
за висяща недействителност като извършването и без или извън надлежно учредената
представителна власт. В този смисъл решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014
г. IV г. о. ВКС. Решение № 199 от 12.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 583/2016 г., IV г. о., ГК.
3
Съобразявайки константата съдебна практика, настоящият въззивен състав намира, че
следва да разгледа предявените евентуални искове в следната последователност: иска за
нищожност на сделката поради липса на основание - чл.26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, на второ
място нищожност по чл. 26, ал. 2, предложение 5 от ЗЗД – привидност и чл. 26, ал. 1, предл.
3 ЗЗД – противоречие с добрите нрави.
По иска за нищожност на сделката поради липса на основание - чл.26, ал. 2, предл. 4
ЗЗД. Ищците аргументират липсата на основание с твърдение за симулативно изявление на
продавача, че е получил цената, а всъщност според ищците продавачът не е получил цената
и не е желал да получи продажната цена срещу собствената си престация- прехвърляне на
правото на собственост.
Настоящият състав споделя приетото в съдебната практика разрешение, че липсата на
основание, водещо до нищожност на правните сделки с оглед нормата на чл. 26, ал. 2, изр.1,
предл.4 ЗЗД, е налице само при каузалните сделки. В правната теория основанието на
сделката се схваща като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва с
предоставяне на имуществена облага. Съществуването на основание се извежда от вида и
съдържанието на сделката. Основанието на всички договори за покупко-продажба е
придобИ.ето на едно право. Дали договорът е породил вещнопрехвърлителен ефект /с оглед
на това дали прехвърлителят е бил собственик на вещта/ и дали приобретателят е заплатил
договорената цена, е относимо към изпълнението на договорните задължения, а не към
наличие на основание на договора. Следователно факта дали плащането е извършено по
време и по начин, различен от описания в нотариалния акт или не е извършено изобщо сам
по себе си е неотносим при преценка наличието на основание на сключен договор за
покупко-продажба. Така Решение № 31 от 01.03.2018 г. по гр. д. № 1532/2017 г., г. к., ІІ г. о.
на ВКС. Ето защо по делото не се установява нищожност поради липса на основание.
По иска за нищожност по чл. 26, ал. 2, предложение 5 от ЗЗД – привидност: С
исковата молба ищците твърдят, че сделката е привидна, доколкото страните не са желаели
настъпването на правните й последици или са целели различен правен резултат от
посоченото в самия договор. Според ищците, продавачът не е получавал парите, поради
което направеното от нея изявление при изповядване на сделката е симулативно. Ищците
поддържат, че страните не целяли заплащане на цената, съответно получаване на цена за
прехвърляне на собствеността, което било част от същественото съдържание на сделката.
Симулация при сключване на договор е налице при опорочаване волеизявлението на
страните по него. Когато волята им е само да създадат привидни правни последици на
обвързаност, които не желаят, симулацията е абсолютна, а когато искат да бъдат обвързани
по начин, различен от посочения в сключения договор, симулацията е относителна. И в
двата случая договорът е нищожен, като привиден, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като във
втория случай съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са
изпълнени изискванията за неговата валидност. В този смисъл Решение № 48 от 13.03.2012
г. по гр. д. № 959/2011 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС.
Ищците, които твърдят симулация носят тежестта да докажат действителната воля на
страните, както и това, че цена не е плащана. По правило симулацията се доказва с обратен
документ /т.нар.контралетър/, който е напълно достатъчен за разкрИ.е на симулацията. Така
Решение № 22 от 04.11.2021 г. по гр.д. № 1743/2020 г., ВКС. Такъв документ по делото не е
представен, нито се твърди да е съставен. Симулацията може да бъде доказана чрез други
доказателствени средства, но такива не са събрани. От събраните по делото доказателства
последователно и еднозначно се установява, че страните са желаели настъпването на
последиците на сделката – покупко-продажба, обективирана в процесния нотариален акт.
Св. Н. споделя, че О. му се похвалил, че са продали апартамента и имал пари. Установява се,
че продавачът и купувачите по сделката са били в близки отношения, последните са
полагали грижи за продавача и сина й, пазарували са им, или са ангажирали други хора да се
грижат за тях при отсъствието им. Ищците – внуци на продавача не са познати на
свидетелствалия съсед. Волята на страните е ясно изразена в договора за покупко-продажба
при тълкуването му по чл. 20 от ЗЗД. Нещо повече, в синхрон с клаузата по договора за
запазено вещно право на ползване в полза на продавача, по делото е установено, че
продавачът и сина й са живели в апартамента до смъртта им. Липсват доказателства,
установяващи факти, въз основа на които да се направи извод, че страните по процесната
4
сделка не са желаели настъпване на правните последици на сключения договор за покупко-
продажба, нито пък, че са желаели различен правен резултат от посочения в договор за
продажба. Ето защо искът по чл. чл.26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД е неоснователен.
По иска за нищожност поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, въззивният съд намира следното. Установената практика на ВКС приема, че за да е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави, трябва да е налице значителна и
явна нееквивалентност на насрещните престации, при която насрещната престация е
практически нулева. Така Решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г., г. к., ІІІ г.
о. на ВКС. Свободата на договаряне на страните не е ограничена / чл. 9 ЗЗД/ стига
несъответствието между пазарната стойност и продажната цена да не е в размер, който да се
определи като липса на престация. В разглеждания случай, продажната цена на апартамента
е 35 000 лева, а според заключението на СТЕ средната пазарна стойност на апартамента е
70760 лева. При тези данни, разликата между продажната цена и средната пазарна цена е два
пъти. Предвид посоченото, както предвид обстоятелството, че при сделката е запазено
пожизнено вещно право на ползване върху апартамента в полза на продавача, както и
установените близки отношения между страните по сделката, настоящият съдебен състав
намира, че не е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави.
Поради отхвърляне на исковете за нищожност се е сбъднало вътрешно процесуалното
условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Ищците твърдят, че в
качеството им на законни наследници на продавача / чл. 5, ал. 1 ЗН/, предвид твърденията
им, че продажната цена не е плащана, същите са носители на вземането за продажна цена,
договорена в нотариалния акт.
В нотариалния акт е записано изявление на продавача Д.А.стасова, която лично и
непосредствено се явила пред нотариуса в деня на изповядването на сделката и е заявила, че
получила по банков път плащането на продажната цена преди изповядване на сделката, в
тази част има характер на частен свидетелстващ документ. Формалната доказателствена
сила не е оборена, нито опровергана от ищците, следователно и по аргумент от чл. 180 ГПК,
изявлението е направено от това лице. Твърдението, че всъщност плащане не е извършено,
по съществото си представлява опровергаване съдържанието на изходящ, подписан от
страната частен документ и не попада в приложното поле на чл. 193 ГПК. От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства при преценката му по чл. 178 ГПК се налага
извод, че сумата е платена преди изповядване на сделката. По делото са събрани верига от
косвени доказателства, които установяват странични обстоятелства, свързани с основния
факт, които макар да не установяват пряко самия основен факт, преценени в тяхната
съвкупност и връзка едно с друго го доказват без съмнение. Гласните доказателства
установяват, че О. е разполагал с пари в брой, което е необичайно за пенсионер с инвалидна
пенсия, който няма друг източник на доходи, като впоследствие / няколко дни по-късно/ се
похвалил, че продали апартамента. Установява се, че продавачът на апартамента
Д.А.стасова и сина й били пенсионери, живеели заедно в процесния апартамент до смъртта
им, като децата на сина й – настоящи ищци не са познати на съседа, който познава
Д.А.стасова от 20 години, а за тях са полагали грижи ответниците по делото. От гласните
доказателства се установява, че в този период е започнат ремонт на апартамента, което се
потвърждава и от данните от СТЕ, че апартаментът е в добро състояние, за което също се
изисква финансов ресурс. Наред с горното, по делото както от гласните, така и от писмените
доказателства /талон от 07.12.2016 г./ се установява, че синът на продавача е закупил лек
автомобил „Мицубиши Паджеро“ на 07.12.2016 г., което се е случило преди процесната
сделка, за което по данни от гласните доказателства, продажната цена е била около 11 – 12
хиляди лева. Противно на доводите на ищците по делото не са събрани доказателства, които
да разколебават или опровергават извода за плащане на продажната цена. Възражението, че
сумата не е платена по уговорения начин /по банков път/, а се установява, че е в брой не
променя крайния извод, че сумата е платена, който е правнорелевантния факт от значение за
изхода на спора по делото. Ето защо, искът правилно е отхвърлен от първоинстанционния
съд. Въз основа на гореизложеното, първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено изцяло.
По разноските: Предвид изхода на спора, право на разноски имат ответниците по
жалбата в размер на 1200 лева по договор за правна защита/ л. 18/. Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20185999 от 15.09.2021 г. по гр. д. № 4044 по описа за 2020 г.
на СРС, ГО, 171 -ви състав.
ОСЪЖДА Т. О. М., ЕГН ********** и П. О. М., ЕГН ********** да заплатят на М. А. И.,
ЕГН ********** и Е. В. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1200
лв. разноски по делото пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6