ПРОТОКОЛ
№ 117
гр. Пловдив, 06.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на шести март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емилия Ат. Брусева
Членове:Велина Ем. Антонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Иван Г. Даскалов
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600106 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:04 часа се явиха:
Образувано е по жалба на обвиняемия Е. П. И. чрез неговите защитници.
Обвиняемият Е. П. И., доведен от Ареста, се явява лично, заедно със
защитника си адв. Д. М..
Не се явява упълномощеният защитник адв. А. П..
Явява се адв. В.Т. с пълномощно за преупълномощаване от адв. А. П.,
която е редовно уведомена и не се явява.
Явява се и представител на Апелативна прокуратура - Пловдив –
прокурорът Иван Даскалов.
В залата присъства синът на обв. И..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Не са налице пречки. Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Обв. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се жалбата от съдията-докладчик.
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда. Няма да
представям нови доказателства.
Адв. М.: Нямам отводи към състава на съда.
Имам искане за ангажиране на доказателства.
Моля за приемете и приобщите за нуждите на въззивното производство
становище - консултация от детски клиничен психолог по отношение на
детето В. Е. И.а, ведно с едно образно изследване към него, рисунка, която
детето е извършило пред клиничен психолог на базата на изготвената
консултация и 1 брой амбулаторен лист в оригинал на съпругата П. П., в което
има регистрирани хронични заболявания, удостоверяващи невъзможност и
затруднено самообслужване, свързано с данните за тежко семейно положение
на обв. И..
Адв. Т.: Отводи нямам. Нямам и доказателствени искания.
Обв. И.: Поддържам казаното от адвокатите ми. Нямам отводи и
доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се приемат представените
доказателства.
Съдът намира, че представените в заверен вид, както и в оригинал
писмени доказателства следва да бъдат приети в съвкупния доказателствен
материал. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА днес представения амбулаторен лист № 246 от 04.03.2025 г.,
ведно със становище на психолог от същата дата и приложения към същото.
ПРОЧЕТОХА СЕ същите.
Адв. М.: Нямам други искания.
Адв. Т.: Нямам искания.
Обв. И.: Нямам искания.
2
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, от името на нашия доверител и от
името на защитата ще помоля да ревизирате протоколното определение на
ПОС, с което бе уважено искането на ОП за определяне на най-тежката мярка
за неотклонение задържане под стража.
От формална гледна точка, в производството по първоначалната мярка за
неотклонение, съгласно изискванията на чл. 64, първоинстанционният съд е
изпълнил своите процесуални задължения, като е приел, че от
доказателствената съвкупност по делото е изводимо обоснованото
предположение за съпричастността на И. към повдигнатото му обвинение и в
условията на кумулативност е приел, че е налице не хипотетична, а реална
опасност той да извърши престъпление.
Аз съм записал във въззивната жалба, че сме атакували едно
необосновано определение и убедително пред вас твърдя това свое оплакване
в жалбата, тъй като мотивната част на атакувания първоинстанционен
съдебен акт свързана с преценка на предпоставките на чл. 63, се свежда само
до 6 сложно-съставни изречения. Законодателят не е направил таблица и и не
е въвел някакъв екзистенц-минимум на мотиви към издаване на протоколното
определение, но ми се струва, че подобно определение е абсолютно
недопустимо. Шест сложно-съставни изречения, в три от които се обяснява
какво е становището на страните – участници в първоначалното производство,
няма как да бъде определен като обоснован съдебен акт. Така че и донякъде
първоинстанционният съд, по виждане на защитата, не е изпълнил своите
процесуални задължения в това производство, за да може страните да се
ориентират на базата на какви доводи обв. И. остава в арестни условия. Искам
да отбележа и нещо, което съдът е записал на л. 16 в мотивите си, че
защитникът в пледоарията си е изложил и твърдения за липса на обоснованост
на подозрението към повдигнатото обвинение. Подобни съждения защитата
не е излагала. Напротив, ние приехме, че в този първоначален ранен етап от
разследването и съдържанието на извършените множество процесуално-
3
следствени действия за нуждите на това производство, тази предпоставка
може да бъде лесно формулирана и изведена от тяхното съдържание.
Протоколите за претърсване и изземване, за оглед на местопроизшествие,
санкцията по 161, с което са приобщени веществени доказателства по делото,
съгласно изискванията на процесуалния закон, всички тези доказателства в
тяхното съдържание и съвкупност обосновават тази предпоставка по чл. 63 -
първоначална обоснованост на подозрението за съпричастността на И. към
повдигнатото му обвинение.
Дискусионен е въпросът в настоящото производство е свързан с този
реален риск от извършване на престъпление, който е бил анализиран в
сократце в първоинстанционния съдебен акт, като съдът е приел, че реална
опасност от извършване на престъпление е изводима от механизма на
извършване на деянието и неговата изключително висока обществена
опасност, тъй като се касаело за престъпление срещу народното здраве.
Защитата не подценява тежестта и характера на повдигнатото обвинение -
това е юридически факт, който има своята относителна тежест, особено в
първоначалното производство по определяне на мярката за неотклонение, но
тежестта и характерът на самото обвинение не могат да бъдат предварителна
предпоставка задължително да се определя най-тежката мярка за
неотклонение. Прибягва се към определяне на задържане под стража, ако нито
една от другите алтернативно предвидени форми на мерките за процесуална
принуда, разписани в нормата на чл. 58, не може да обслужи тези цели, които
законодателят е разписал от закона в чл. 57 ал. 1 НКП.
Нашата молба е да приемете, че целите могат да бъдат постигнати със
следващата по тежест мярка за неотклонение, която е домашен арест, който
може да бъде технически и електронно гарантиран със средствата за
техническо обезпечаване. Това беше молбата ни и пред първата инстанция,
тъй като мярката за неотклонение задържане под стража се налага не по
правило, а по изключение в съответния случай. Освен това, обвинението на И.
не попада в хипотезата на чл. 63 ал. 2, т.е. тежестта и характерът на
обвинението да презумират опасност от извършване на престъпление, с оглед
санкционната част на обвинението.
Затова аз смятам, че следващата по тежест мярка за неотклонение много
добре може да отговори на целите по чл. 57. Количеството наркотично
4
вещество, което е намерено реализира и квалифициращото обстоятелство
особено големи размери. Защитата не подценява, че в буса, който е управляван
и използван от нашия подзащитен И. са намерени 200 кг марихуана. Струва
ми се, че това обстоятелство относителната му тежест, пропорционално
съпоставено с мярка за неотклонение домашен арест, може да е целесъобразно
и да бъде отговорено на изискванията на закона.
Отделно от това, моля нещо, което по никакъв начин не беше обсъдено
от ПОС, да констатирате процесуалното поведение на обв. И.. В протокола за
претърсване и изземване стана ясно, че практически той напълно е обяснил
при какви обстоятелства е намерено това вещество в неговия бус. Оказал е
пълно съдействие на полицейските органи и власти за неговото установяване
като вид, като място, където се е намирало в буса и при какви обстоятелства е
попаднало там. Процесуалното му поведение на самия обвиняем И. е добре
описано в протокола за извършени процесуално-следствени действия. При
положение че самият той създава най-сериозните обвинителни доказателства
сам срещу себе си и да се приеме, че той под някаква форма може да затрудни
хода на разследването ми се струват необосновани и голословни като крайни
изводи, изведени от първоинстанционния съд. Неговото процесуално
поведение е индиция, че това е човек, който основно съдейства за разкрИ.е на
обстоятелствата, свързани с инкриминираната престъпна дейност. Този
подход, свързан с механизма на извършване на престъплението, който е
мотивирал съда да приеме, че е налице висока обществена опасност на
личността, е юридически допустимо. Но моля да отчетете обстоятелствата,
свързани с конспиративност, добра организираност, стикованост на действия.
Разбирам това нещо, но първо по това дело не може да се каже, че има
конспиративност, защото съдържанието на доказателствата обосновава извод,
че последното нещо, което е правено от обвиняемите съпроцесници, е да
бъдат конспиративни, защото цялата комуникация и фотографирането на
веществените доказателства се намира по личните им телефони. Тук говорим
за липса на опитност, отколкото за стиковка и конспиративност. Не бива за
забравяме, че обвинението е условията на чл. 20 ал. 2, така че съучастниците
трябва да имат определени взаимодействия помежду си, за да може да
покрият материалноправните характеристики на чл. 20 ал. 2. Защо на двуяко
основание да извеждаме характеристики, които са част от самата правна
квалификация, която е свързана именно с тежестта и характера на
5
повдигнатото обвинение.
Моля да приемете, че са налице условията за определяне на по-лека
мярка за неотклонение, отчитайки чистото съдебно минало на обв. И. - преди
16 години е осъждан за неплащане на издръжка, но е реабилитиран по право с
всички последици от това. Няма никаква криминална активност в този период.
И в протоколното определение се твърди, че това е дейност по занятие. А този
човек няма нито една криминална регистрация за държане на наркотични
вещества. Как да се приеме, че това е дейност по занятие. Става въпрос за
изолиран случай, в който той се е замесил под някаква форма.
Не намирам никаква системност, никакви действия по занятие, защото
този човек и неговото съдебно минало не говори за такива действия в този
момент. Освен това, виждаме, че периодът, в който се разследва от страна на
прокуратурата някаква инкриминирана дейност, не включва години назад във
времето. Говорим за кратък период от време в края на миналата година и в
началото на тази, до момента на задържането.
Представихме днес една консултация от детски клиничен психолог - на
д-р К., която е детски психолог и психотерапевт. В. И.а, малолетното дете на
Е., страда от липсата на баща си и това се отразява на детската крехка
психика, като мярката за неотклонение задържане под стража се отразява
изключително негативно на малолетното дете. Синът му Н. е по-голям. Той е
пълнолетен, но по отношение на В. нещата не са добре. Психологът описва
какво е в момента състоянието на детето. Смятам, че това обстоятелство, на
фона на представените документи за тежко здравословно състояние на
неговата майка П. Н. П.. Тя страда от тежка хронична обструктивно-
белодробна болест. Тази жена изключително трудно се обслужва самата тя
самостоятелно, камо ли да полага адекватна грижа за В.. Затова към тези
данни за тежко семейно положение, съгласно изискванията на чл. 56 ал. 3
НПК, моля да бъдат отчетени в крайните ви изводи за вида и характера на
първоначалната мярка за неотклонение.
Мярката за неотклонение домашен арест ще се осигури присъствието на
обв. И. по това досъдебно производство. Неговото процесуално поведение ще
продължи да е свързано със съдействие на органите на разследването, от една
страна. От друга страна, неговото малолетно дете ще бъде спокойно, че вижда
баща си вкъщи и делото ще продължи да тече, без да бъде затруднявано под
6
никаква форма.
Моля за вашето протоколно определение в тази посока.
Благодаря!
Адв. Т.: Уважаеми апелативни съдии, благодаря на колегата М. за
изключително подробното и аргументирано становище, което изразява
всички аргументи, които могат да бъдат взети под внимание при
постановяване на Вашия съдебен акт по отношение на това дали са налице
изобщо предпоставките да бъде постановена от първоинстанционния съд най-
тежката мярка за неотклонение.
Подробни аргументи сме изложили в жалбата. Единственото, което
искам да добавя е, че действително не са налице другите две предпоставки на
подзащитния ми да бъде наложена най-тежката мярка за неотклонение и
действително неговото процесуално поведение, изведено на този
изключително ранен етап от производството говори само за това, че същият
оказва пълно съдействие за разкрИ.е на обективните факти и обстоятелства,
които имат отношение към производството и не възпрепятства разследването.
В този смисъл, моля да отмените първоинстанционното определение и
да постановите ново, с което да определите по-лека мярка, адекватна, както
към характеристиката на нашия подзащитен, така и към етапа, на който се
намираме от производството.
Обв. Е. И. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от адвокатите ми.
Моля да бъда освободен с гаранция.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моето становище е, че
жалбата е неоснователна, поради което моля да я оставите без уважение, като
потвърдите изцяло първоинстанционния съдебен акт. Накратко
съображенията ми в тази насока са следните:
Разбира се, съм улеснен от позицията на колегата по отношение на
наличието на обосновано предположение за това дали обвиняемият е
извършил престъплението, за което е привлечен.
По отношение на опасността от извършване на престъпление накратко
становището ми е следното: Считам, че сме изправени пред типичен пример
на престъпление, и когато си говорим за необходимостта от вземане на мярка
за неотклонение задържане под стража, в което тежестта на деянието следва
7
да придобие една изключително висока тежест при решаване на въпроса
налице ли са данни, от които да бъде направен извод и доказателства, за това
че при определяне на друга мярка за неотклонение ще бъде
незаконосъобразно.
В случая се касае за държане и транспортиране на 200 кг. марихуана –
изключително голямо количество на изключително висока стойност от
порядъка на около 4 млн. лева, ако не ме лъже паметта. По отношение на
добрите характеристични данни, с които е разполагал до момента
обвиняемият, аз няма какво да кажа – действително човекът е неосъждан,
грижи се за семейството си и т.н. Въпросът е, поставяйки на везната двете
обстоятелства, от една страна добрите му характеристични данни, от друга -
тежестта на извършеното деяние, каква мярка за неотклонение би била
адекватна. По отношение на становището на защитата затова, че той е оказал
пълно съдействие, ми се струва, че то е доста пресилено. Пълното съдействие
от него се отразява в отразеното обстоятелство в протокола за претърсване и
изземване, в който е посочил откъде е взел пакетите с марихуана и докъде ги е
докарал. Това не се вписва в моите представи за пълно съдействие на
разследването. Пълно съдействие би било, ако беше споделил, кой по какъв
начин го е изпратил, кой е заплащал, познава ли другите обвиняеми и т.н. -
неща в пълнота, които биха спомогнали да се разкрие обективната истина.
Онова, което е направил към настоящия момент мога да определя като
потвърждаване на очевидното. Дали беше записал това нещо в протокола за
претърсване и изземване или не, очевидно е, че тази марихуана от 200 кг. е
била транспортирана от него да мястото, на което е извършено претърсването
и изземването.
Моля да приемете, че не е налице такъв вид пълно съдействие по израза
на защитата, от страна на обвиняемия, което в противовес с доказателствата за
извършено изключително тежко престъпление, да повлияе на въпроса за това
каква мярка за неотклонение да бъде определена.
По тези съображения, моля да потвърдите определението на
първоинстанционния съд.
Адв. М. /реплика/: С уважение към тезата на колегата Д., който
уважавам изключително, но самият факт, че обвиняемият е направил това
изявление ми се струва, че прокуратурата от този момент е добре въоръжена
8
със самосъздадени от негова страна доказателства за субективния елемент на
престъплението. Т.е. изявлението за ясно съзнание, че се държат и превозват
наркотични вещества разтоварва прокуратурата от възможността й да полага
бъдещи усИ. за доказване на субективния елемент на престъпната дейност.
Тази индиция за коректно започващо процесуално поведение е документирана
в този протокол.
За съжаление аз се появявам като упълномощен защитник на по-късен
момент. Колегата служебен защитник го е посъветвал да не дава обяснения.
Към този момент, предполагам не е служебно известно на колегата Д., че
защитата сме подали молба с искане за даване на подробни обяснения по
досъдебното производство. За съжаление няма и документална следа, тъй като
делото се върти в производство по мерки за неотклонение. Идеята на
обвиняемия И. и на защитата е да се окаже пълно съдействие на органите по
разследването по това досъдебно производство, което очевидно ще стане факт
в момент, в който имаме възможност да ни се даде думата по това досъдебно
производство. Моля това да вземете под внимание.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ Е. П. И.: Моля да не бъда задържан, домашен арест
или гаранция, както решите.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът след проведеното тайно съвещание, намери за установено
следното:
След като съобрази доводите на страните и след проверка на
атакуваното определение на ОС-Пловдив, настоящият съд намира, че същото
е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Изцяло се споделят аргументите на първата инстанция, че са налице
всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение задържане под стража, като изложените
мотиви във връзка с наличието на всяка една от тях няма да бъдат
преповтаряни дословно. Пред настоящия съд не се релевират доводи,
различни от тези, получили вече мотивиран отговор от първата инстанция.
9
Правилно е било отбелязано, че обвиняемият е бил привлечен в това
процесуално качество за държане на наркотични вещества в особено големи
размери с цел разпространение, като деянието е в съучастие с други лица.
Вмененото деяние се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.
93 т. 7 от НК със законоустановен специален минимум на долната граница на
наказанието лишаване от свобода от пет години и висок максимум от
петнадесет години, както и кумулативно предвидено наказание – глоба – също
с висок размер от 20 000 лева до 100 000 лева. Подобна санкционна рамка с
висок минимум и максимум на наказанието лишаване от свобода сама по себе
си разкрива и високата степен на обществена опасност и морална укоримост
на подобно деяние като вид престъпно поведение. Настоящият съд споделя
като напълно обоснован извода на първия съд, че от доказателствената маса,
събрана в хода на разследването, което се намира в изключително ранен етап,
може да се направи извод за наличието на обосновано предположение за
авторството на вмененото престъпление с нужния интензитет на
доказателствата, необходими в производството, свързано с мярка за
неотклонение. Във връзка с доводите, наведени в една от двете въззивни
жалби, за липсата на обосновано предположение, следва да се каже, че
достатъчно в тази насока е да се посочи само протоколът за претърсване и
изземване на голяма част от предмета на престъплението от управлявания от
обвиняемия товарен автомобил. Визираният протокол е бил надлежно
одобрен от съответния орган.
Настоящият съд споделя преценката на окръжния съд и по отношение на
възприетото наличие на опасност от извършване на престъпление, макар
правилно да не е възприета тази от укрИ.е, доколкото обвиняемият има
установен адрес, на който живее със семейството си. Опасността от
извършване на престъпление правилно е била изведена от тежестта на
престъплението, високото ниво на организираност при неговото
осъществяване, както и от особеностите на предмета на престъплението като
количество и стойност – над 200 килограма марихуана, оценена по цени за
съдопроизводство на стойност над 4 000 000 лева. В този смисъл не могат да
бъдат споделени доводите на защитата за липсата на опасност от извършване
на престъпление с оглед на каузалните особености на деянието. Както
правилно е посочил първият съд, адекватна неутрализация на посочената
опасност може да се постигне само чрез изпълнение на мярка за неотклонение
10
задържане под стража. При преценката в тази насока, следва да се съобразят и
обстоятелствата, свързани със спецификите на престъпната дейност, която се
разследва, както и личната характеристика на обвиняемия. В този смисъл
наличието на опасност от въздействие върху нормалния ход на разследването,
следва да се съобрази именно съобразно вида и тежестта на престъплението,
което е случая е свързано с организирана престъпност, поради което
опасността може да се презумира. Що се отнася до доводите на защитата,
застъпени в една от подадените до въззивния съд жалби, че нямало данни
дейността да е в съучастие, същите не намират опора в материалите по делото
най-малкото в контекста на телефонната комуникация между тримата
обвиняеми и едновременното им пребиваване на мястото на претоварването
на предмета на престъплението. С това настоящата инстанция намира, че в
конкретния случай изводите на първия съд за наличието на опасност от
извършване на престъпление срещу правосъдието са били напълно оправдани,
предвид разследваната дейност, данните за принадлежността на обвиняемия
към организиран престъпен кръг, включващ и неустановени съучастници зад
граница.
Що се отнася до личността на обвиняемия, който според защитата няма
нужния криминален опит, което личи от обстоятелството, че не са били взети
достатъчно мерки за конспирация поне по отношение на комуникацията
между лицата, като са били изготвени снимки на предмета на престъплението
на личните телефони на съучастниците, следва да се каже, че от друга страна
самият обвиняем е взел достатъчно предварителни мерки във връзка с
осъществения превоз на предмета на престъплението, доколкото същият е бил
позициониран в тайник в товарния камион, който е управлявал, който
предвидливо е бил регистриран на името на 19 годишен младеж – негов син.
Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата за оказано
съдействие от страна на обвиняемия във връзка със разследването, доколкото
бил дал обяснения по време на претърсването и изземването на предмета на
престъплението. Следва да се има предвид, че не такава е стойността на
записаното изявление на обвиняемия в съответния протокол, защото същото
не може да бъде приравнено на обяснение на привлечения, както и да се
ползва като доказателствено средство в претендирания смисъл.
Във връзка с доводите на защитата за здравословни проблеми на близки
11
на обвиняемия следва да се каже, че без да се отричат особеностите на
семейното положение на обвиняемия и неговите ангажименти в тази насока, в
случая най-вече с оглед ранния етап на разследването, следва да бъде дадено
предимство на обществения над личния интерес.
Съвкупният анализ на всичко изложено налага извод, че на настоящия
процесуален етап са налице всички законоустановени предпоставки, визирани
в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна за воденото спрямо
обвиняемия наказателно производство и неговия начален етап е именно
мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Ето защо, ПАС счете, че обжалваното определение на ОС-Пловдив е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 369/04.03.2025 г.,
постановено по ЧНД № 589/2025 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.43 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12