Р Е Ш Е Н И Е

 

№260089/ 29.4.2022 г.                                29.04.2022 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІ-ри Въззивен  граждански  състав

На   26    април  2022  година

В открито заседание в следния състав:

                                  

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                    ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                                                              

секретар Цветелина Господинова

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова

      възз. гр.дело № 32  по описа на 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

 Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юр.к.Я.Т., против Решение № 260011/10.07.2020 г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№ 93/2020 г. в частта, с която ГД "Гранична полиция"МВР -гр.София е осъдена да заплати на Г.А.Ш. ***, на основание чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР сумата 1644,51 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.09.2016 г. - 30.08.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху част от главницата - върху сумата 1548,46 лв. от подаване на исковата молба, а върху сумата 96,05 лв.- от 01.11.2020 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати на ищеца сумата 199,35 лева - лихва за забава върху главницата от 1548,46 лв. за периода на забавата до подаване на исковата молба в съда и направените по делото разноски, като ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София е осъдена да заплати ДТ, разноски в полза на ЕРС и ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Подадена е въззивна жалба и от Г.А.Ш. ***, който е обжалвал Решение № 260011/10.07.2020 г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№ 93/2020 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от него против ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София иск по чл.181, ал.3 ЗМВР за заплащане на сумата 320,25 лв. -равностойността на непредоставените от ответника ободряващи напитки по време на положените от ищеца нощни дежурства в периода 01.01.2015 г.- 30.08.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Оплакването на въззивника ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София е за неправилност на решението на първата инстанция в обжалваната от тази страна част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Въззивникът ГД "Гранична полиция" изтъква, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период приложими са Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Това според въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, КТ не намира субсидиарно приложение и неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало да се има предвид, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по- висока социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът изтъква, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми.

По тези съображения ГД "Гранична полиция" моли за отмяна на решението на ЕРС в обжалваната от работодателя част и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въззиваемият Г.Ш., чрез пълномощника си адв.Б. и адв.С., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба на ГД "Гранична полиция" и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на районния съд, е настоял за потвърждаване на първоинстанционното решение в оспорената от работодателя част, като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция

С подадената от Г.Ш. въззивна жалба е оспорен извода на районния съд за недоказаност на претенцията му за равностойността на непредоставените от ответника ободряващи напитки, който извод е обоснован с липсата на представена заповед, в която въззивникът да е включен като имащ право на ободрителни напитки. Въззивникът счита, че това е факт без правно значение, след като по делото е установено, че през исковия период е полагал нощни смени от 22ч. до 6.00ч. без право на сън. Оспорен е и другия решаващ извод на съда, че ободряващите напитка имат целево предназначение и законодателят е предвидил те да бъдат предоставяни в натура, като липсва основание за заплащане на тяхната равностойност. Поради това моли за отмяна на решението на ЕРС в тази обжалвана от него част и за уважаване на претенцията.

От страна на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София не е подаден отговор на въззивната жалба на Г.Ш..

В о.с.з. въззивникът ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София не се представлява.

Пълномощниците на Г.Ш. - адв.Б. и адв.С. са депозирали писмено становище с искане за потвърждаване на обжалваното решение в частта, оспорена от ГД "Гранична полиция" при МВР и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от легитимирани страни, в установените от закона срокове , поради което могат да се разгледат по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е разкрита от районния съд.

Не е налице спор, че през процесния период - 01.09.2016 г. - 30.08.2019 г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като Г.А.Ш. е заемал длъжността „старши инспектор-командир на отделение" в група „Охрана на държавната граница 03" при ГПУ-Малко Търново при РД"Гранична полиция"Елхово - на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция" - София, т.е е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени, т.е и през нощта (22.00 - 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 01.09.2016 г. - 30.08.2019 г., ищецът е полагал труд на 12 - часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта - общо 1650 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението ва ВЛ-це се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1650 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1885,95 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 235,95 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ-це е посочило, че допълнителното възнаграждение за този положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1644,51 лв., изчислена съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г.- 30.06.2019 г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 199,35 лв. Експертът е установил, че през периода 01.01.2015 г.-01.09.2019 г. ищецът е положил 2562 часа нощен труд, който се равнява на 320,25 нощни смени, през които не са му предоставени за този период ободряващи напитки, нито ваучери за закупуване на такива и не са му изплащани суми, равностойни на дължимите напитки, като сумата за полагащите му се тонизиращи и ободряващи напитки възлиза на 320,25 лв.

При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение районният съд е уважил изцяло предявеният главен иск чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР и акцесорния за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД. Съдът е отхвърлил иска по чл.181, ал.3 ЗМВР по съображения, че не са представени доказателства ищецът да е определен поименно със заповед на директора на РД"ГП" като служител, имащ право на ободряващи напитки, както и че ободряващите напитки имат целево предназначен и законодателят е предвидил те да бъдат предоставяни в натура.

Решението на ЕРС в обжалваните от страните части е валидно, допустимо и частично неправилно.

Правилно исковете за заплащане на възнаграждение и лихва за забава върху него са квалифицирани от първоинстанционния съд - главния по чл.178, ал. 1, т. 3, вр. с чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016 г. и акцесорния с правно основание чл.86 ЗЗД.

По иска за главница: Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г.) Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал.6 ЗМВР- ред. ДВ бр.81/2016г.).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал. 9 ЗМВР-ред. ДВ бр.81/016г.). Издадената от министъра на вътрешните работи и действала наредба в рамките на процесния период от 01.09.2016г.-01.09.2019г., която е относима към спора, както правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд, е Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., но следва да се анализират и Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г.

Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,  за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за  организацията  и разпределянето  на работното  време,  за неговото  отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и действалата в процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е предвидено само, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило в Наредба №8121з-776/29.07.2016г., което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, правилни са изводите на районния съд, че субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ. Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Неоснователно е разбирането на въззивниика, че по отношение на държавните служители в МВР е приложима само уредбата по специалния закон, тъй като законодателят не е целял да постави една група обществени отношения и работниците и служителите, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, в по-лошо положение от това на останалите работници и служители. Изрично разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано изчисляване на работното време. Съдебният състав не възприема посочената във въззивната жалба необвързваща го практика на други равни по степен съдилища в страната. На следващо място, Конституцията на РБ утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава като основен принцип равенството в третирането. Обстоятелството, че едно лице полага труд по служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно признатите права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение. Именно защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по трудови правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение. Ето защо и при принципно утвърдения режим на работа през деня, логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния посредством нормативно установеното съотношение в нормата продължителност при различните условия.

Както се посочи, размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този състав намира за правилен извода на районния съд, че нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище, както се посочи, би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Неоснователно се поддържа в жалбата, че продължителността на дневното и нощното работно време на служителите в МВР е една и съща, което изключва получаването на коефициента от 1,143. По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно не изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, тъй като при сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение. В същия смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело С-262/20г. - че не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В решението по посоченото дело / т.79/, СЕС е приел също, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C-882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната съдебна практика. В случая, при липса на други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения от ищеца нощен труд.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. Същата е доказана с приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза и по размер. От експертизата е установено, че за процесния период от време ищецът е положил нощен труд в размер на 1650 часа, които преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 1885,95 часа, като разликата от 235,95 часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно - не е изплатена. Изрично в заключението си вещото лице е посочило, че изчислена по този начин, дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд, възлиза на сума в размер на 1644,51 лева. Тази сума е дължима от ответната страна, като представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен    с    коефициент    1,143,    равен    на    отношението    между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, която сума следва да бъде присъдена на ищеца, както е постановил и раойнният съд. При уважаване на иска за главница, правилно и с оглед заключението на ССЕ е уважена и претенцията по чл.86 ЗЗД за сумата 199,35 лв.- лихва за забава само върху сумата 1548,46 лв. - частта от главницата за периода 01.09.2016 г. до 30.06.2019 г., тъй като само за тази част от главницата ответникът е изпаднал в забава преди предявяване на иска.

По горните съображения ЯОС счита, че решението на ЕРС в тези атакувани от ГД"Гранична полиция" части, като правилно и законосъобразно, следва на основание чл.271, ал.1 ГПК да се потвърди изцяло, включително в частта, с която на основание чл.78, ал.6 ГПК на въззивника ГД"Гранична полиция" е възложено заплащането на ДТ за тези уважени размери на ищцовите претенции и разноски в полза на ЕРС. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Въззивната жалба на ГД"Гранична полиция" е изцяло неоснователна.

Решението на ЕРС по иска с правно основание чл.181, ал.3 ЗМВР - ред.ДВ бр.81/2016 г. е неправилно и следва да се отмени в тази обжалвана част, като съображенията са следните:

Съгласно посочената разпоредба, за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл.142, ал. 1, т.1-3 и ал. 3 от ЗМВР, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00ч., се осигуряват ободряващи напитки, като редът и условията на предоставянето им и тяхната стойност се определя с наредба на Министъра на вътрешните работи. Правилно ЕРС е приел, че по делото не е спорно, че ищецът е полагал труд и през нощта, поради което същият е имал право на ободряващи напитки, каквито за процесния период от 01.09.2016 г. - 30.08.2019 г. не са му предоставени. През този процесен период е действала Наредба №8121з-792 от 29 октомври 2014г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за държавните служители на министерството на вътрешните работи, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда, и на ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., в сила от 01.11.2014г., отм. ДВ. бр.62 от 14 август 2015г. и Наредба №8121з - 904 от 30.07.2015г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., в сила от 14.08.2015 г., двете издадени на основание чл.181, ал.5, във връзка с ал.3 от ЗМВР. И двете наредби съдържат разпоредба, съгласно която ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари - чл. 12 от Наредба № 8121з-792 и чл.10 от Наредба № 8121з - 904. Настоящият въззивен състав намира, че забраната следва да бъде тълкувана в смисъл, че не може задължението на работодателя за предоставянето на ободрителните напитки за конкретни дежурства да бъде изпълнено чрез заплащане на тяхната левова равностойност, вместо чрез реалното им предоставяне, тъй като те имат целево предназначение, както и не може служителят да откаже да получи своевременно предоставени ободрителни напитки и да претендира от работодателя заплащане на тяхната парична равностойност. Тази забрана обаче не означава, че когато работодателят не е изпълнил своевременно задължението си да осигури ободрителни напитки, служителят не може да получи обезщетение вместо изпълнение по общото правило на чл.79 ЗЗД, което обезщетение се равнява на паричната стойност на непредоставените напитки. Невъзможността на кредитора /служителя/ да иска обезщетение вместо изпълнение на посоченото натурално задължение при неизпълнение на същото би означавало, че посоченото задължение е лишено от юридическа санкция, тъй като реалното изпълнение на това задължение след изтичане на периода, за който се дължи, също е невъзможно, доколкото ободряващи напитки се дължат само по време на реално полагания нощен труд, но не и след това. Липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично обезщетение вместо изпълнение в полза на кредитора би довело до резултат длъжникът да се освободи от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение. В случая е без значение, че ищецът не е бил включен с издаваните заповеди в списъка на служителите с право на ободряващи напитки, тъй като е безспорно установено от вещото лице какъв е броя но положените от ищеца нощни смени, за които той има право на ободряващи напитки.

С оглед изложеното и установеното със заключението на изслушаната пред ЕРС ССЕ, на ищеца се дължи сумата от 320,25 лв., представляващи стойността на непредоставените ободрителни напитки по време на положените от ищеца 320,25 нощни дежурства за процесния период, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Решението на ЕРС в тази му част, с която е отхвърлен предявения от Г.Ш. против ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София иск с правно осн. чл. 181, ал.3 от ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г. за сумата 320,25 лв., следва да бъде отменено, като се постанови друго решение за уважаване на претенцията в посочения смисъл. Въззивната жалба на Ш. е изцяло основателна.

При този изход на делото въззивникът ГД"Гранична полиция" следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Г.Ш. направените пред въззивната инстанция разноски, както и направените от Г.Ш. разноски пред първата инстанция за уважената претенция по чл.181, ал.3 ЗМВР. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна пред въззивната инстанция, тъй като договореният и заплатен размер от 380 лв. е под минималния размер, установен с действащата норма на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения - от 381,49 лв. Сумата за разноски пред въззивната инстанция от 380 лв., заедно с разноските в размер на 19,22 лв. за първата инстанция за уважения иск по чл.181, ал.3 ЗМВР следва да се присъди на ищеца, сега въззивник и въззиваем пред въззивната инстанция.

Водим от изложеното, ЯОС

 

 

 

                                                      РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260011/10.07.2020 г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№ 93/2020 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от него против ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София иск по чл.181, ал.3 ЗМВР за заплащане на сумата 320,25 лв. -равностойността на непредоставените от ответника ободряващи напитки по време на положените от ищеца нощни дежурства в периода 01.01.2015 г.- 30.08.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, с посочени по делото данни, да заплати на ищеца Г.А.Ш. ***, с посочени по делото данни, на основание чл.181, ал.3 ЗМВР - ред.ДВ бр.81/2016г. обезщетение в размер на сумата 320,25 лв., представляваща стойността на непредоставените ободрителни напитки по време на положените от ищеца 320,25 нощни дежурства за периода 01.01.2015 г.- 30.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -30.08.2019 г., до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260011/10.07.2020 г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№ 93/2020 г. в частта, с която ГД "Гранична полиция"МВР -гр.София е осъдена да заплати на Г.А.Ш. ***, на основание чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР сумата 1644,51 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.09.2016 г. - 30.08.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху част от главницата - върху сумата 1548,46 лв. от подаване на исковата молба, а върху сумата 96,05 лв.- от 01.11.2020 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати на ищеца сумата 199,35 лева - лихва за забава върху главницата от 1548,46 лв. за периода на забавата до подаване на исковата молба в съда и направените по делото разноски, като ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София е осъдена да заплати ДТ, разноски в полза на ЕРС и ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София , с посочени по делото данни, да заплати на Г.А.Ш., с посочени по делото данни направените разноски пред въззивната инстанция и допълнително разноски пред първата инстанция в размер на сумата общо 399,22 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.