РЕШЕНИЕ
№260251
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII с-в, в публичното заседание на осми март две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното гр. дело № 16119 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 260874/18.03.2021 г., постановено по гр. д. №
16119/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, VII с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот:
поземлен имот № ******, за който е отреден УПИ **** в кв. *** по плана на гр. ******, община ****, обл. ****, ул. *****, ведно
с находящите се в имота сгради, а именно сграда № ******, **** и *****.
В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесните
недвижими имоти, на основание чл. 346 ГПК е приета за съвместно разглеждане
претенцията на ищцата М.Т. срещу ответницата Г.К. с правно основание чл. 31,
ал.2 ЗС за заплащане на сумата в размер на 3600 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода 12.01.2020 г. - 08.07.2021 г.,
ведно със законната лихва от 08.07.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В същия срок е приета на основание чл. 346 ГПК за съвместно разглеждане в
настоящото производство претенцията на Г.К. срещу М.Т. с правно основание чл.
30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата в размер на 69 940 лева, представляваща
извършени подобрения от ответницата в процесния недвижим имот със съгласието на
ищцата за периода 2006 г. - 2021 г.
Районен съд Пловдив, VII гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази
приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
От допуснатата и приета като компетентно изготвена и неоспорена СТЕ
/л.96-л.103/ се установява, че допусната до делба жилищна сграда се явява
неподеляема. Вещото лице, след прилагане на специални знания в областта на
оценка на недвижимите имоти, е определило обща пазарна цена на допуснатите до
делба недвижими имоти на 132 001 лева.
В хода на съдебното дирене е изготвена допълнителна СТЕ /л.105-109/. Според
заключението на вещото лице, пазарният наем на 5/6 ид. части от допуснатите до
съдебна делба недвижими имоти за периода 12.01.2020 г. – 08.07.2021 г. възлиза
на сумата в размер на 3 411 лева.
В хода на съдебното дирене е изготвена и втора допълнителна СТЕ /л.138 -
143/, оспорена от ищцовата страна. Според заключението на вещото лице,
стойността на извършване на твърдените от ответницата подобрения са следните:
към годината на извършване: 46 379 лева, към настоящия момент: 27 992 лев,а
увеличената стойност на имота от подобренията възлизала на 42 613 лева.
Съдът кредитира приетите по делото заключения по допуснатите СТЕ и двете
допълните СТЕ, като компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и
обосновани.
По делото са разпитани двама свидетели – С. Т. и Р. К.
Свидетелят С. Т. - ***** на ищцата, си спомня, че познава страните от дълги
години. Същият знае, че страните притежават недвижим имот, находящ се в гр. *****.
Имотът бил собственост на техните ****. **** на страните бил починал. Към
настоящия момент в имота живеела ответницата, заедно с нейния *** и ****.
Когато свидетелят сключил граждански брак с ищцата, последната се преместила да
живее при него. Свидетелят си спомня, че чул разговор през 2006 г. между
ищцата, ответницата и нейния *** и *** на страните, че процесните имоти ще
бъдат оставени на последните, но Г. трябвало да остане да живее в имота. В
последния имало извършени ремонтни дейности. Бил оправен вторият етаж, като
ответницата и нейният **** поставили дограма и изолация, изградили баня и
тоалетна, кухня и парно отопление. Свидетелят не си спомня кога да извършени
посочените дейности. **** на ответницата му казал, че е направил на първия етаж
баня и тоалетна. Ищцата знаела за извършените подобрения, като същата давала
съгласие за тяхното извършване. Тя не участвала в тяхното финансиране. На
долния етаж, освен изграждане на баня, било извършено боядисване. Финансирането
за подобренията на втория етаж било извършено от ответницата, като нейните ****
й помогнали в началото. Свидетелят посочва, че с ищцата са разведени от **** г.
Свидетелката Р. К. - **** на страните, си спомня, че през 1989 г. тя и
нейният **** построили къща, находяща се в гр. ****. Двамата живели в нея десет
години, след като я напуснали и там останали да живеят *** на свидетелката и *****
- страните в производството. Свидетелката посочва, че **** и починал през ****
г., а нейната *** - през **** г. Преди две години свидетелката напуснала къщата
и в нея останали да живеят ответницата и нейният ***. След смъртта на *** на
свидетелката, *** на ответницата поискал да закупи дела на ищцата, но
последната не се съгласила. Преди да напусне сградата, свидетелката поискала
ищцата да дойде да живее при нея, но ***на ответницата не й позвлил.
Свидетелката си спомня, че между страните не са водени разговори за ползване на
имота и за извършване на ремонтни дейности. Такива били извършвани с парите на
нейната ****, които останали в наследство. На втория етаж **** на ответницата
извършвал ремонтни дейности, без да уведоми свидетелката. Последната не знаела
по какъв начин са финансирани ремонтните дейности. През периода, в който
свидетелката живяла в къщата, на първия етаж била ремонтирана една стая с нейни
средства.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По способа за
извършване на делба:
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само
доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените
в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл.
349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на
жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли
жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много
неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши
чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан –
арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън
законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между
съделителите.
В настоящия случай, от приетата и неоспорена от страните СТЕ несъмнено се
установи, че един от процесните недвижими имоти представлява жилище, а
останалите прилежащи към него терен и сгради, както и че жилището се явява
неподеляемо.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че делбата на
процесните имоти не може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез
разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, поради което
следва да бъде извършена чрез изнасянето на имотите на публична продан, като
получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените
им права, а именно: 5/6 част за ищцата и 1/6 ид. част за ответницата.
По претенцията на ищцата М.М.Т.
с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС:
За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за
лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната
действителността да са възникнали следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от един
от съсобствениците; 3) този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и
правни действия останалия съсобственик да ползва вещта съобразно нейното
предназначение и 4) съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено
от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури
достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно неговите вещни
права.
Несъмнено с решението по допускане до съдебна делба на процесните недвижими
имоти, се установи, че същият е съсобствен между страните. Както бе посочено
между страните не е спорно, а и от показанията на двамата разпитани свидетели,
се установява, че ответницата и нейното семейство ползват жилищната сграда,
ведно с прилежащите сгради и терен, по който начин се възпрепятстват останалите
съсобственици да ползват вещта. От представената по делото нотариална покана,
връчена на ответницата на **** г. /л.70/, се установява, че ищцата е поискала
ответницата да й заплаща обезщетение за лишаването от ползването на 5/6 ид.
части от правото на собственост на процесните недвижими имоти. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички предпоставки за
уважаване на претенцията на ищцата за осъждане на ответницата да й заплати
обезщетение за лишаването от ползването на притежаваните от нея идеални части
от правото на собственост на процесните обекти. Досежно размера на претенцията
по делото бе изслушана допълнителна СТЕ /л.105-109/. Според заключението на
вещото лице, пазарният наем на 5/6 ид. части от допуснатите до съдебна делба
недвижими имоти за периода 12.01.2020 г. – 08.07.2021 г. възлиза на сумата в
размер на 3 411 лева.
Поради всичко изложено съдът намира, че следва ответницата Г.К. да бъде
осъдена да заплати на ищцата М.Т. сумата в размер на 3411 лева, представляваща
обезщетение за лишаването от ползването на 5/6 ид. части от допуснатите до
съдебна делба недвижими имоти за периода 12.01.2020 г. – 08.07.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на претенцията – 08.07.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата, като искът следва да бъде отхвърлен за
разликата над посочения размер до пълния претендиран от 3600 лева.
По претенцията на ответницата Г.К.
с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС:
За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за извършените
от ответницата подобрения, следва в обективната действителността да са възникнали
следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена,
2) да са извършени подобрения от страна на ответницата и 3) посочените
подобрения да са извършени със съгласието на ищцата.
Ответницата подробно е индивидуализирала твърденият от нея за извършени
подобрения в приложения – опис от 14.07.2021 г. /л.80 – 89/. Превид направеното
от ищцата възражение, че вземанията са погасени по давност, то съдът намира, че
безпредметно се явява обсъждането дали са извършени подобрения за периода 2009
г. – 08.07.2016 г. Изложеното се обуславя от приложението на разпоредбата на
чл. 110 ЗЗД, съобразно която с изтичане на петгодишен срок се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Доколкото се касае за
претенция за заплащане на обезщетение, то несъмнено претендираните вземания
преди 08.07.2016 г. са погасени по давност, предвид на което същите се явяват
недължими от ищцата.
С оглед изложеното, предмет на по-нататъчното изложение са следните
подобрения, както следва: в двора – полагане на бетон към улицата – през месец
октомври 2020 г. в размер на 560 лева, ремонт на водомерна шахта – през месец
октомври 2020 г. в размер на 460 лева, полагане на базалтови плочки през месец
октомври 2018 г. в размер на 300 лева, електрическа косачка – закупена през май
2018 г. в размер на 210 лева; на първия етаж – изграждане на стена в коридора
през месец ноември 2019 г. в размер на 630 лева, боядисване през месец август
2018 г. на стойност 150 лева, ремонт на банята през месец ноември 2016 г. –
поставяне на алуминиева стена и прозорец на стойност 940 лева, поставяне на
плочки, душ и ремонт на водопровод и канал в размер на 90 лева, поставяне на
осветление и тоалетна чиния в размер на 240 лева, поставяне на окачен таван,
сифони и бойлер в размер на 350 лева, поставяне на мивка, шкаф, огледало и
батерия в размер на 250 лева, труд за ремонта на банята в размер на 1600 лева,
на втория етаж - изграждане на декоративна стена през месец септември 2018 г. в
размер на 470 лева.
По отношение на електрическата косачка, следва да се отбележи, че същата не
представлява подобрение, а движима вещ, доколкото същата не е трайно прикрепена
към друга вещ. В случай, че същата е заплатена от ответницата, тя е придобила
собствеността върху нея и може свободно да се разпорежда с нея, поради което не
се дължи обезщетение от ищцата.
За установяване на извършените подобрения от страна на ответниците бе
разпитан свидетелят С. Т. Същият си спомни, че от страна на същата са извършени
подобрения, но не и такива в двора. Досежно първия етаж свидетелят си спомни за
ремонт на банята и тоалетната, но не и за изградена стена в коридора. Досежно
вторият етаж, свидетелят си спомни единствено, че е „оправен“, но не и
конкретно извършени строително-монтажни дейности.
Поради всичко изложено съдът намира, че ответницата не установи при
условията на пълно и главно доказване извършване на посочените подобрения. От
показанията на свидетеля Т. се установи единствено твърдения за извършен ремонт
на банята, но не и периода на неговото извършване. Изложеното, ведно с
направеното възражение за погасяване по давност на вземанията, обуславя извод
за пълна неоснователното на предявената претенция за заплащане на извършени
подобрения от същата за периода 2006 г. - 2021 г. в размер на 69 940 лева.
Предвид посоченото, същата следва да бъде отхвърлена.
По искането по чл. 344, ал.2 ГПК:
Съобразно посочената
разпоредба, съдът с решението по допускане по делба или във всеки момент след
това, по искане на някоя от страните може да извърши временно разпределение на
имотите до окончателното извършване на делба или да определи сума, които някои
съделителите, които ползва имота, следва да заплатят на останалите.
Критерии при определяне кои от
съделителите от кои имоти да се ползват, са правата им върху поисканите за
разпределение имоти и установения начин на ползване. Целта на тази мярка е да
се постигне най-ефективно използване на спорните съсобствени имоти до
приключване на производството за делба. Същевременно начина на разпределение следва
да е такъв, че да не се стигне до неоснователно разместване на имуществени
блага и възникване на нови спорове /така
Определение № 1581 от 01.08.2019 г. по в. ч. гр. д. № 1777 / 2019 г. на Окръжен
съд Пловдив/.
Предвид изложеното, доколкото между страните липсва спор, че ответницата и
нейното семейство ползват допуснатия до делба недвижим имот, следва до
приключване на производството по делба с влязъл в сила съдебен акт да се
предостави ползването на имота именно на нея. С оглед изложеното, и предвид заключението
по допълнителната СТЕ, следва на основание чл. 344, ал.2 ГПК да се осъди
ответницата да заплаща на ищцата обезщетение, равняващо се на средномесечния
пазарен наем на имота, в размер на 191 лева месечно.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна
такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не
по-малко от петдесет лева, както следва: за ищцата М.Т. – сумата в размер на
4400,37 лева, а ответницата Г.К. – сумата в размер на 880,07 лева.
Доколкото претенцията на ищцата по чл. 31, ал.2 ЗС се уважава за сумата от
3411 лева и се отхвърля за разликата над 3411 лева до пълния претендиран размер
от 3600 лева, следва дължимата държавна такса да бъде разпределена между
страните, както следва: за ищцата М.Т. – сумата в размер на 18,24 лева, а
ответницата Г.К. – сумата в размер на 125,76 лева.
Доколкото претенцията на ответницата по чл. 30, ал.3 ЗС се отхвърля изцяло,
същата дължи държавна такса в размер на 4% от стойността на претенцията, или
сумата в размер на 2797,60 лева.
Във връзка с претенциите за заплащане на разноски, направена от ищцата в
настоящото производство, следва да се посочи, че в практиката на ВКС
непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл.355 ГПК /чл.293а ГПК-отм./
съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното
производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и
възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други
съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на
правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на
делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат /така
Определение № 167/14.06.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1727/2016 г. на
ВКС, 1 ГО/. По отношение за заплащане на таксата за вписване на исковата
молба и таксите за преписи от същата, доколкото са извършени във връзка с
дадени указания на съда, се явяват необходими разноски по прекратяване на
съсобствеността и следва да се разпределят между всички съделители /така Определение № 685/23.10.2015 г.,
постановено по ч. гр. д. № 4028/2015 г. на ВКС, 4 ГО/.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищцата има право на
разноски в настоящото производство. Такива са поискани съобразно представения
списък на разноските по чл. 80 ГПК /л.146/. Досежно заплатеното адвокатско
възнаграждение, по делото е представен договор за правна защита и съдействие
/л.13/ в размер на 800 лева. Доколкото не са посочени какви компоненти се
включват по отношение на уговореното възнаграждение, съдът намира, че следва да
се разпредели по равно за двете фази – 400 лева за първа фаза, и 400 лева за
втора фаза. От възнаграждението за втора фаза съдът намира, че същото следва да
се разпредели поравно за способа за делба и по претенциите по сметки, респ. по
200 лева за способа и 200 лева за претенциите. Доколкото претенциите по сметки
са две, съдът намира, че сумата в размер на 200 лева следва да се разпредели –
100 лева – за претенции на ищцата и 100 лева за защита по претенцията на
ответницата. Доколкото в производството по делба адвокатското възнаграждение за
ликвидирането на собствеността се понася от всяка от страните, настоящият
съдебен състав намира, че следва в полза на ищцата да се присъдят разноски
единствено досежно претенциите по сметки, както следва: сумата от 94,75 лева за
частичното уважаване на претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС и 100 лева за цялостното
отхвърляне на претенцията на ответницата по чл. 30, ал.3 ЗС. Досежно
първоначалния депозит за СТЕ в размер на 333,33 лева, същият касае
ликвидирането на съсобствеността и определен въз основа на притежаваната от
ищцата идеална част от квота в съсобствеността, поради което не следва да се
присъжда. Досежно депозитът по допълнителната задача в размер на 100 лева,
същият следва да бъде присъден съразмерно на уважената част от исковата претенция,
а именно: сумата в размер на 94,75 лева. По отношение на заплатени такси за
вписване на искова молба и снабдяване със заверен препис, същите отново касаят
ликвидиране на съсобствеността. Поради изложеното следва ответницата да понесе
единствено тези, съразмерно на притежаваната от последната квота в
съсобствеността, а именно: 1/6 ид. част, или общо сумата в размер на 3,00 лева.
Поради всичко изложено, следва ответницата да бъде осъдена да заплати на
ищцата сумата в размер на 292,50 лева.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична
продан ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, за който
е отреден УПИ ***
в кв. ** по плана на гр. ****, община ****,
обл. *****, одобрен с Решение № **** г. на ОбС *****, с площ от 803 кв.,
отреден за жилищно застрояване, с административен адрес: гр. ****, община ****,
обл. ****, ул. ****, при съседи: имот № ****2 – улица на Община ****, имот № ****
– поземлен имот на П. П. Р., имот № ***** – поземлен имот на А. Н. Б. и др., и
имот № ****** – Поземлен имот на насл. на П. Й. Й., ВЕДНО с находящите се в него сгради, както следва: сграда № ***** –
двуетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда – многофамилна, с площ от 102
кв.м., сграда № **** – едноетажна масивна постройка на допълващо застрояване с
площ от 23 кв.м., и сграда № **** – едноетажна масивна селскостопанска сграда с
площ от 27 кв.м., при първоначална цена
от 132 011 лева. като получената от проданта сума бъде разпределена между
съделителите съобразно делбените им права от изнесения на публична продан имот,
както следва: за М.М.Т., ЕГН: ********** – 5/6 части, и за Г.М.К., ЕГН: **********
– 1/6 част.
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал.2 ЗС Г.М.К., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Т., ЕГН: **********,
сумата в размер на 3411 лева /три хиляди четиристотин и единадесет лева/,
представляваща обезщетение за лишаването от ползването на 5/6 ид. части от
допуснатия до съдебна делба недвижим имот, а именно: поземлен имот, находящ се
в гр. ****, община ****, обл. ****, ул. *****, ведно с находящите се в него
сгради, за периода 12.01.2020 г. –
08.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
претенцията – 08.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТВХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над посочения размер до пълния претендиран размер от 3600 лева /три
хиляди и шестстотин лева/.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ответницата Г.М.К., ЕГН: **********,
ищцата М.М.Т., ЕГН: **********, на основание чл. 30, ал.3 ЗС да бъде осъдена да
й заплати сумата в размер на 69 940 лева /шестдесет и девет хиляди деветстотин
и четиридесет лева/, представляваща извършени подобрения от ответницата в допуснатия
до съдебна делба недвижим имот, а именно: поземлен имот, находящ се в гр. ****,
община ****, обл. ****, ул. *****, ведно с находящите се в него сгради, със съгласието на ищцата за периода 2006 г. -
2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК М.М.Т., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 4400,37 лева /четири хиляди и четиристотин лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща държавна такса в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Г.М.К., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 880,07 лева /осемстотин и осемдесет лева и седем
стотинки/, представляваща държавна такса в настоящото производство.
ОСЪЖДА М.М.Т., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 18,24 лева /осемнадесет лева и двадесет и четири
стотинки/, представляваща държавна такса в настоящото производство, съразмерно
на отхвърлената претенция по чл. 31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА
Г.М.К., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 125,76 лева /сто двадесет и пет лева и седемдесет и
шест стотинки/, представляваща държавна такса в настоящото производство,
съразмерно на уважената претенция по чл. 31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА Г.М.К., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 2797,60 лева /две хиляди седемстотин деветдесет и
седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса в настоящото
производство по отношение на отхвърлената претенция по чл. 30, ал.3 ЗС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Г.М.К., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Т., ЕГН: **********,
сумата в размер на 292,50 лева /двеста деветдесет и два лева и петдесет
стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.2 ГПК до приключване на делото с влязъл в сила
съдебен акт ответницата Г.М.К., ЕГН: **********,
да ползва допуснатия до съдебна делба недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *****, за който е
отреден УПИ *** в кв. ** по плана на гр. ***, община ****, обл. ***,
одобрен с Решение № ***** г. на ОбС ****, с площ от 803 кв., отреден за жилищно
застрояване, с административен адрес: гр. ****, община ****, обл. ****, ул. ****,
при съседи: имот № **** – улица на Община ****, имот № *** – поземлен имот на П.
П. Р., имот № ***** – поземлен имот на А. Н. Б. и др., и имот № ***** –
Поземлен имот на насл. на П. Й. Й., ВЕДНО
с находящите се в него сгради, както следва: сграда № ***** – двуетажна
масивна стоманобетонна жилищна сграда – многофамилна, с площ от 102 кв.м.,
сграда № **** – едноетажна масивна постройка на допълващо застрояване с площ от
23 кв.м., и сграда № ***** – едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ
от 27 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал.2 ГПК до приключване на
делото с влязъл в сила съдебен акт Г.М.К., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАЩА на М.М.Т., ЕГН: **********,
сумата в размер на 119 лева /сто и деветнадесет лева/ месечно, представляваща
обезщетение срещу предоставяне за ползване на допуснатия до съдебна делба
недвижим имот, находящ се в гр. ****, община ****, обл. ****, ул. *****, ведно
с находящите се в него сгради.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
В частта, с която се постановява ползването на
допуснатия до делба недвижим имот и заплащането на обезщетение, решението има
характер на определение и може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от
съобщаването му страните с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Катя Боева
Вярно с оригинала.
ЕН.