№ 634
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело №
20211100511443 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 84274/30.08.2021 г., подадена от длъжника
Л.Б.А. срещу разпореждане от 09.08.2021 г., с което ЧСИ М.П., с рег. № 851 от РКЧСИ,
е отказал да прекрати, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнително дело №
220218510401643 по описа на ЧСИ М.П..
Жалбоподателите сочи, че през 2011 г., по молба на взискателя „Ю.Б.“ АД,
срещу длъжниците „П.*“ ЕООД и Л.Б.А., е било образувано изп.д. № 20118400408832
по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 от КЧСИ. По това изпълнително дело, била
извършена публична продан на апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. „****, и
на 22.11.2012 г. било предявено разпределение на получените от проданта суми.
Впоследствие, изп.дело било преместено при ЧСИ с рег. № 811, с район на
действие Окръжен съд – Добрич, по което изпълнителните действия били насочени
към продажба на имоти, собственост на ипотекарните длъжници Б.Л. А. и К.И. А.а.
Жалбоподателят твърди, че считано от 23.11.2014 г. – две години след
предявяване на разпределението от ЧСИ Н.М., изпълнителното производство е било
перемирано спрямо него, а последващите действия на взискателите не били в
състояние да санират настъпилото „законово положение“. Излага съображения, че
предприемането на изпълнителни действия по отношение на един от солидарните
длъжници не води до прекъсване на срока по отношениена останалите длъжници.
1
Поддържа, че считано от 23.11.2014 г., изпълнителното производство спрямо него е
прекратено по силата на закона. Освен това в жалбата се сочи, че Л.Б.А. е бил
поръчител, а не страна по договорите за кредит, както и че е изтекъл общият
петгодишен давностен срок по чл. 116 ЗЗД.
Взискателят „К. БГ“ ЕАД счита, че жалбата е изцяло неоснователна. Излага
съображения, че не е имало период на бездействие на взискателя, по-дълъг от две
години, че установеният в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, срок тече общо, а не самостоятелно
за солидарните длъжници, както и че погасителната давност и перемпцията са отделни
правни институти.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният
изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че делото не е
перимирано по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като няма изтекъл период от две
години, през който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия, както и че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тече за всички солидарни
длъжници, а не поотделно за всеки един от тях.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи,
мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, намира
следното:
На 04.11.2011 г., по молба на „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Юробанк
и Еф Джи България“ АД) и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.09.2011 г.
по ч.гр.д. № 38481/2011 г. по описа на СРС, І ГО, 40 състав, срещу длъжниците „П.*“
ЕООД и Л.Б.А., е било образувано изп.д. № 20118400408832 по описа на ЧСИ Н.М., с
рег. № 841 от КЧСИ. По изпълнителното дело са извършени множество справки (в
НАП, Агенция по вписванията и др.), наложени са възбрани и запори (л. 61 и сл.), а на
06.12.2011 г., на длъжниците е връчена покана за доброволно изпълнение (л.72 и л. 73).
Покана за доброволно изпълнение е връчена и на ипотекарните длъжници (л. 74 и сл.).
На 19.12.2011 г. е извършен опис (л. 161) на подробно описания апартамент № 10,
собственост на Л.Б.А.. Проведена е публична продан и с постановление за възлагане от
04.09.2012 г., имотът е възложен на обявения купувач (л. 270). На 22.11.2012 г.,
сумата, постъпила от публичната продан е разпределена между взискателите, за което
е съставен Протокол за предявяване на разпределение (л. 298). С постановление от
23.01.2013 г., ЧСИ Н.М., на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, е прекратил изп.д. №
20118400408832, и на основание чл. 427, ал. 2 ГПК, е изпратил същото на ЧСИ Н.Ж., с
район на действие Окръжен съд – Добрич, вписан в КЧСИ под № 811 (л. 309).
При ЧСИ Н.Ж., с рег. № 811 от КЧСИ, изпълнитеното дело е продължило под
№ 20138110400021. На длъжниците отново е изпратена покана за доброволно
изпълнение, получена от жалбоподателя А. на 07.02.2013 г. Насрочен е опис на
ипотекираните недвижими имоти, находящи се в с. Топола, общ. Каварна, който е
2
извършен на 23.04.2013 г.
С разпореждане от 08.07.2013 г., ЧСИ Н.Ж. е насрочил публична продан на
трите ипотекирани недвижими имота, по която не са постъпили наддавателни
предложения и е обявена за нестанала. Взискателят е депозирал молби, и с
разпореждане от 16.01.2014 г. (л. 539), разпореждане от 27.08.2014 г. (л. 638),
разпореждане от 31.03.2015 г. (л. 733), разпореждане от 25.09.2015 г. (л. 821),
разпореждане от 11.04.2016 г. (л. 913), разпореждане от 09.08.2016 г. (л. 989),
разпореждане от 05.12.2016 г. (л. 1062), разпореждане от 28.04.2017 г. (л. 1124),
разпореждане от 17.10.2017 г. (л. 1196), разпореждане от 20.02.2018 г. (л. 1266),
разпореждане от 08.08.2018 г. (л. 1338), разпореждане от 13.11.2018 г. (л. 1413),
разпореждане от 20.03.2019 г. (л. 1488), разпореждане от 25.06.2019 г. (л. 1600),
разпореждане от 19.12.2019 г. (л. 1687), и разпореждане от 05.01.2020 г. (л. 1818), ЧСИ
Н.Ж. е насрочвал публична продан на трите ипотекирани недвижими имота. С 3 бр.
Постановления за възлагане от 12.03.2021 г., имотите са възложени на обявения
купувач (л. 1975 и сл.) и с протокол от 22.04.2021 г., постъпилите суми са
разпределение (л. 1995).
Междувременно, с молба от 07.05.2019 г. (л. 1552), взискателят е направил
искане да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника Л.Б.А., които има към П.
БГ и на същата дата - 07.05.2019 г., ЧСИ е наложил запор върху всички
възнаграждения на длъжника, получавани от П. БГ (л. 1555)
На 18.09.2020 г., „К. БГ“ ЕАД е депозирало молба по изпълнителното дело (л.
1761), ведно с която е представило Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от
27.03.2020 г., с който „Ю.Б.“ АД му е прехвърлила вземанията, принудително
събирани по изп. дело и е направило искане да бъде конституиран, като взискател по
делото.
С постановление от 18.09.2020 г., „К. БГ“ ЕАД е конституирано като взискател
по изпълнителното дело.
По искане на взискателя, на 09.06.2021 г., изпълнителното дело е продължило
при ЧСИ М.П., с рег. № 851 от КЧСИ, под № 20218510401643. На 11.06.2021 г.,
взискателят е депозирал молба по изп.дело (л. 2050), с която е направил искане да бъде
наложен запор на банковите сметки и на всички други вземания на длъжниците Л.Б.А.
и „П.*“ ЕООД, както и да бъде насрочен опис на движимите вещи на Л.Б.А.. На
17.06.2021 г., ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на Л.Б.А.,
получавано от „П. БГ“ ООД (л. 2071) и върху банкови сметки на длъжника.
На 06.08.2021 г., Л.Б.А. е депозирал молба по изп.дело, с която е заявил, че
вземанията са погасени, поради изтичане на предвидения в закона давностен срок и е
направил искане да бъдат вдигнати наложените запори и възбрани.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане с изх. №
3
48507/09.08.2021 г., ЧСИ М.П., е констатирал, че по искане на взискателя и по
преценка на съдебния изпълнител по изпълнителното дело са извършвани
изпълнителни действия, като между отделните изпълнителни способи няма изтекли
повече от две години и след като се е озовал на задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е отказал да
прекрати изп.дело № 20218510401643, тъй като не са налице предпоставките,
предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение.
Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок, от процесуално легитимирано лице
и е насочена е срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на инстанционен контрол
за законосъобразност. Поради това, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 10, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Следователно, за да е налице основание за прекратяване на изпълнителното
производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, взискателят по изпълнителното дело
следва да не е поискал извършване на изпълнителни действия за период от 2 години.
Смисълът на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която бездействието на
взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за цел да
гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни производства, при
които взискателят не е изгубил интерес.
В настоящия случай, изпълнителното дело, чието прекратяване се иска, а
именно: изп.д. № 202185104001643 по описа на ЧСИ М.П., е било образувано през
2021 г., поради което и обективно няма как да са изминали 2 години, през които
взискателят да е бездействал, т.е. да не е поискал извършване на изпълнителни
действия за период от 2 години, което е единствено предвидената предпоставка в чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поради това, жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
4
Доводите на жалбоподателя са неоснователни. Действително, съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното дело се прекратява по силата на закона при
неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Въпреки това,
обаче, прекратяването на изпълнителното дело не води, само по себе си, нито до
погасяване на вземанията, за събирането на които е било образувано делото, нито е
пречка за започване на нов изпълнителен процес за събиране на същите вземания.
В този смисъл са разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Ако длъжникът счита, че вземанията обективирани в
изпълнителния титул не съществуват, той разполага с възможността да проведе исково
производство по чл. 439 ГПК. Съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния
титул и не може да подлага на преценка съществуването на вземането, докато титулът
не бъде обезсилен или не бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е
установено несъществуването на вземането. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК,
решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, ІV ГО, е даден
отговор на материалноправните въпроси за правното значение на подаването на молба
за образуване на изпълнително дело, на искането за провеждане на определен
изпълнителен способ, на предприемането на действия по осъществяването на
изпълнителния способ, както и на прекратяването на изпълнителното дело на
основанията по чл. 433, ал. 1, т. 1 – 8 ГПК и образуването на ново изпълнително дело
за прекъсването на давността. В решението е прието, че перемпцията очевидно не
настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две
години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през
това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а
преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг
способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят
кредитори и др.). Прието е също, че перемпцията е без правно значение за
давността. Тя (перемпцията) е имала значение при действието на Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила
новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и
гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти
могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са
различни правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го
изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
5
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото
искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител
го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.
То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на
изпълнителните дела.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 84274/30.08.2021 г., подадена от
Л.Б.А. срещу разпореждане от 09.08.2021 г., с което ЧСИ М.П., с рег. № 851 от РКЧСИ,
е отказал да прекрати, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнително дело №
20218510401643.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6