Р Е Ш Е Н И Е
№146
гр. Велико Търново, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10141 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът Х.Х.С. ***, е обжалвала като неправилно решение №21 от
20.04.2023 година, постановено по АНД №24/2023 година по описа на Еленският
районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно наказателно
постановление №23-0260-000029/08.02.2023 година на Началника на РУ – Елена при
ОДМВР – Велико Търново.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според
касатора решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Касаторът поддържа, че неправилно
съдът приема липсата на съществени нарушения на административно-наказателните
правила с оглед недостоверното отразяване на номера на техническото средство, с
което е взета проба на издишания въздух при проверката за наличие на алкохол в
кръвта. В открито заседание оплакванията се поддържат и доразвиват от
процесуалния и представител ***С..
Ответникът по касация, Началникът на Районно управление - Елена при Областна дирекция на МВР – Велико
Търново, не е изразил становище по касационната жалба, прокурорът дава
заключение за неоснователността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С решението си въззивният съд е потвърдил
законосъобразността на наказателно постановление наказателно постановление
№23-0260-000029/08.02.2023 година на Началника на РУ – Елена при ОДМВР – Велико
Търново, с което на касатора С. за нарушаване на разпоредбата на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба от 1000
лв. ,както и лишаване от право да управлява МПРС за срок от 12 месеца.
За да постанови този правен резултат въззивният съд е констатирал в резултат на събраните
доказателства, че на 28 срещу 29.01.2023 година около полунощ С. се придвижва с
управляван от нея лек автомобил „Мазерати Леванте“ №*** до село Яковци, като в това село посещава
къща за гости, в която се намират нейни приятели, като в тяхната компания тя
пила алкохол и на 29.01.2023 година около три часа легнала да спи. Същата
станала около 9 часа на този ден и въпреки консумирания алкохол потеглила с
въпросният автомобил към град Елена. На улица „Разпоповци“
в Елена в посока изхода от града С. била спряна от пътен патрул, като са и
поискани СУМПС, КТ и регистрационен талон. Полицаите от патрула усетили мирис
на алкохол и поканили С. да и бъде извършена съответната проверка с техническо
средство „Дрегер Алкотест
7510“, като тя се съгласила. В резултата на изследването се установило, че
апаратът отчита наличие на алкохол в кръвта и от 1, 03 промила. В момента на
проверката тя признала, че е пила водка, като била поканена да отида до
съответният център, за да даде кръвна проба за медицинско изследване. Съставен
и е талон за изследване, в който било указано, че следва да се яви в ФЦСМП в
град Елена в рамките на 40 минути. Впрочем С. заявила на полицаите от патрула,
че не желае да даде кръв за такова изследване. След съставянето на АУАН, същата
се прибрала в град Горна Оряховица с автомобила, който бил управляван от друго
лице.
От правна страна съдът констатира, че както
АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са формално законосъобразни, като
отговарящи на изискванията на чл.42, съответно на чл.57 от ЗАНН. Посочено е, че
липсват съществени нарушения на процесуални правила, обуславящи отмяната на
оспореното НП.
По същество съдът е констатирал, че с
поведението си С. е нарушила разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като
същото се субсумира под административно –
наказателният състав на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Прието е и, че при
определяне на наказанието АНО правилно е приложил разпоредбите на чл.12 и чл.27
от ЗАНН.
Що се касае до релевираното
и пред районният съд досежно порок на АУАН, чиято
обстоятелствена част е недостоверна според касатора с оглед неправилното
вписване на фабричният номер на техническото средство, с който е установено
наличието на алкохол в кръвта, то съдът е посочил, че действително в
обстоятелствената част на АУАН са посочени два различни фабрични номера на
техническото средство, но в този случай е налице просто техническа грешка,
отстранена с издаването на наказателното постановление. При това положение не е
налице нарушено право на защита.
Решението е правилно.
Разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, на която са се
позовали и АНО и съдът, гласи следното: „Наказва
се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв.“.
В процесният случай е установено, че с годно
от функционална гледна точка техническо средство е установено, че С. управлява
моторно превозно средство /лек автомобил/ с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с въпросното техническо средство чрез измерване в издишвания въздух,
като тази концентрация е 1,03 промила. Както се установява от материалите по
делото, на същата е бил издаден талон за
изследване, в който е вписано коректно какво техническо средство е използвано и
какъв е неговият фабричен номер, като талонът е подписан без възражения. Следва
да се отбележи, че съставянето на АУАН е функция на съставянето на посочения
талон за изследване по аргумент от разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози /наредбата за лаконичност/.
В този талон не е посочено, че лицето желае
да бъде изследвано за установяване на действителното количество на алкохол в
кръвта чрез анализатор или чрез медицинско и химическо изследване, като при
това положение,като липсват доказателства и, че лицето е посетило в рамките на
посоченият в талона времеви диапазон ФСМП – Елена, при което проявление намира
разпоредбата на чл.15, ал.6 от Наредбата.
Неоснователна е претенцията на касатора за
нарушен от съда закон поради неправилна преценка за законосъобразност на
съдържанието на АУАН и оттам за дискредитираното му право на защита. Както
съдът вече отбеляза, в талона за изследване е посочен достоверният фабричен
номер на техническото средство – Дрегер Алкотест, който е възпроизведен и в процесното пред съда
НП, като от друга страна не се спори употребата на алкохол от страна на С.,
нито се спорят останалите събрани и ценени от съда доказателства, като при това
положение приложение намира разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Що се касае до формалната процесуална законосъобразност
на наказателното постановление, то касационната инстанция, на основание чл.221,
ал.2, изречение второ от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН,
препраща към изложените в решението на районният съд аргументи и мотиви.
Правилното решение следва да остане в сила.
Разноски за ответника не се следват,
доколкото такива нито са поискани, нито са сторени.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав, същото
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №21 от 20.04.2023 година, постановено по АНД №24/2023
година по описа на Еленският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.