Определение по дело №8245/2014 на Софийски градски съд

         О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV Д с - в, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Здравка Иванова 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ : Елизабет Петрова

                                                                                                   Виолета Нешкова       

Като разгледа докладваното от съдия З. Иванова ч. гр. д. № 8245/2014 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК

            С определение от 10.04.2014 г. по гр. д. № 14798/2014 г., СРС, 33 състав е прекратил производството по делото като е приел, че ищецът Х.В.М. няма правен интерес от предявяване на иск за установяване размера на обезщетение за ползване на имот в за периода 25.02.1992 г. – 25.02.2014 г. от наследодателя на ответниците, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба на 20.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

            Срещу определението е подадена частна жалба от ищеца Х.В.М., в която се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че съгласно практиката на съдилищата наличието на интерес от предявяването на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Правният интерес се преценява съгласно твърденията на ищеца в исковата молба, като установителният иск брани правото засегнато от спора и внася яснота в отношенията на страните. Когато няма данни за размера на иска, съгласно ТР № 1/2001 г. т.10 на ОСГК на ВКС, съдът може да определи този размер по чл. 162 ГПК. Независимо, че искът е предявен като установителен, до приключване на съдебното дирене съдът може да премине от установителен към осъдителен иск. Моли да се отмени определението и делото да се върне за разглеждане на СРС .

            Съдът като обсъди твърденията в исковата молба и доводите на жалбоподателя, намира следното :

            С атакуваното определение СРС, 33 - състав е върнал исковата молба на Х.В.М. срещу Е.И.М., Е.М.М. и Е.М.М. за установяване размера на обезщетение за ползване на имот в за периода 25.02.1992 г. – 25.02.2014 г. от наследодателя на ответниците, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба на 20.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата като е приел, че ищецът няма правен интерес от предявяване на такъв иск, тъй като разполага с осъдителен иск за същото вземане.

            Частната жалба е допустима – подадена в срок и от легитимирана страна. По същество съдът намира следното :

            Предявяването на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК предпоставя нарушение на право или установяване наличието или липсата на конкретно правоотношение спрямо определено лице, когато ищецът има интерес от това. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителна абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на положителен установителен иск е наличието на правен интерес от провеждане на производството по иска. Наличието на интерес от този вид защита е абсолютна, положителна процесуална предпоставка за правото на иск, както правилно е отбелязал и ищецът в частната си жалба. За наличието на интерес съдът следи служебно.

Преди да прекрати делото, СРС е дал указания на ищеца да обоснове интереса си от установителен иск с посочения предмет, с разпореждане от 24.03.2014 г.

Въззивният съд приема, че в настоящият случай и предвид уточненията направени от ищеца, СРС законосъобразно е преценил, че той няма правен интерес от предявяване на установителен иск за установяване размер на обезщетение за лишаване от ползване. Същият би постигнал много по – пълна защита предявявайки осъдителен иск за обезщетение за същия период, на който обаче следва да посочи и конкретен размер. Действително, съдът може да определи по реда на чл. 162 ГПК размера на иска, но това е въпрос по съществото на спора и съдът се произнася по него, когато на първо място исковата молба е редовна по смисъла на чл. 130 ГПК, т. е. заявените искове за обезщетение за конкретизирани по размер и период и на второ място, когато в хода на процеса са събрани достатъчно доказателства за основателността на иска. В случая, ищецът разполага с осъдителен иск срещу ответниците за обезщетение за лишаване от ползване на посочения в исковата молба имот, който може за заведе, като посочи размера и периода на иска си. Изменението на иска по чл. 214 ГПК, на което се позовава ищеца, е въпрос по същество, който може да се разгледа, както сочи и СРС, само ако исковата молба е редовна и производството - допустимо.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното определение за прекратяване на делото е законосъобразно постановено и следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

 

                                                  О      П     Р    Е    Д    Е   Л   И  :

           

            ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.04.2014 г. по гр. д. № 14798/2014 г., СРС, 33 състав, с което е прекратено производството по делото по иск за установяване размера на обезщетение за ползване на имот в за периода 25.02.1992 г. – 25.02.2014 г. от наследодателя на ответниците, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба на 20.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването, че е изготвено

                                               

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                              

 

 

 

 

 

   2.