Р Е Ш Е Н И Е № 100

гр.София, 27.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, І^-ви състав, в открито съдебно заседание на 26^-тиюни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДИ ЙОРДАНОВ

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. №204 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.415, вр. с чл.422 ГПК.

Ищецът „Ц.К.Б.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, е предявил иск по чл.422, ал. 1 ГПК срещу Г.Г.З., с ЕГН********** и адрес *** и А.К.И., с ЕГН********** с адрес *** в качеството им на поръчители на В. Г. З.длъжник по договор за потребителски кредит №04100КР-АА-0255/19.09.2008г. за установяване съществуването на вземане в общ размер от 41 410,71 лв. от които:

27 302,27 лева /двадесет и седем хиляди триста и два лева и двадесет и седем стотинки/- Главница,

11 031,85 лева /единадесет хиляди и тридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/- Договорни лихви за периода от 19.06.2015г. до 25.10.2018г.,

3 076,59 лева /три хиляди и седемдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/-Обезщетение за забава за периода 22.06.2015г. до 25.10.2018г.

Със Заявление с вх.№ 3083989/26.10.2018г. „Ц.К.Б.” АД по ч.гр.д.№69111/2018г. е поискала от Софийски районен съд издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу В. Г. З., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по договор за потребителски кредит с реф. № 04100КР-АА-0255/19.09.2008г и срещу Г.Г.З., ЕГН ********** и А.К.И., ЕГН **********, и двамата в качеството им на поръчители на В. Г. З..

На 22.11.2018г. с Разпореждане, постановено по ч.гр.д.№69111/2018г. по описа на СРС, 145 състав, съдът е констатирал, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК е неоснователно спрямо длъжника В.Г.З., поради причината, че „Ц.К.Б.” АД не е спазила изискванията на т.18 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК, а именно, че Банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем по отношение на длъжника - кредитополучател, преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Съдът е констатирал, че от представените по делото доказателства не се установява В. З. да е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Поради това отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК срещу В. Г.З..

По отношение на поръчителите Г.Г.З. и А.К.И., съдът е приел, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл.8, ал.1 б.“а“, във вр. е чл.10 и чл.11, ал.1, б.“а“ от договора за кредит, считано от 30.04.2018г. и с Разпореждане от 22.11.2018 г. Софийски районен съд, 145 състав, по ч. гр.д. №69111/2018г., е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Поръчителите са осъдени да заплатят на кредитора „Ц.” АД сумата от 27 302,27 лева - изискуема главница по договор за потребителски кредит с реф.№04100КР-АА-0255/19.09.2008г. и приложение №1/19.09.2008г., договорна лихва в размер на 11 031,85 лева за периода 19.06.2015г. до 25.10.2018г., обезщетение в размер на 3 076,59 лева за периода от 22.06.2015г. до 25.10.2018г. и законната лихва върху главницата от 26.10.2018г./датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, както и сумата от 878,21 лева - разноски по делото и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

На основание издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, „Ц.К.Б.” АД е образувала изпълнително дело №20189270402583 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, с рег.№ 927, с район на действие Софийски окръжен съд. На 01.02.2019г. на длъжника Г.З. е била връчена покана за доброволно изпълнение, с която е редовно уведомена за образуваното изпълнително дело. На 05.02.2019г. е бил уведомен и длъжникът А.И.. На основание чл.428, ал.1 от ГПК, ЧСИ Стоян Лазаров, е поканил длъжниците, в срок от 14 дни от получаването на поканата, доброволно да изпълнят задължението си. В срока по чл.414 от ГПК и двамата са подали възражения срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №69111/2018г. по описа на СРС, 145 състав.

С разпореждане от 17.06.2019г. Софийски районен съд, 145 състав, ч.гр.д. №69111/2018г., указва на заявителя „Ц.К.Б. ” АД възможността за предявяване на иск относно вземането си.

Междувременно, на 13.02.2019г. срещу разпореждането на СРС от 22.11.2018г. по ч.гр.д. №69111/2018г. по описа на СРС, 145 състав Г.З. и А.И. са подали частни жалби, въз основа на които е образувано ч.гр.д.№ 5403/2019г. по описа на СГС, VI състав. Със свое Определение от 30.05.2019г. СГС е отменил Разпореждането на СРС от 22.11.2018г. по ч.г.р.д.№ 69111/2018г., с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е обезсилил издадения на 22.11.2018г. изпълнителен лист срещу Г.Г.З. и А.К.И., поради причината, че след като Банката не е упражнила правото си да направи непогасеният остатък от кредита предсрочно изискуем спрямо главния длъжник, тя няма право да търси принудително изпълнение на непадежирали погасителни вноски от поръчителите. Определението на СГС е окончателно и е влязло в сила на 30.05.2019г.

Със Заявление е вх. №3099489/20.12.2018г. „Ц.К.Б.” АД отново е поискала от Софийски районен съд издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу В.Г. З., в качеството му на кредитополучател и длъжник по договор за потребителски кредит с реф.№04100КР-АА-0255/19.09.2008г. По делото е представено доказателство за надлежно връчване на уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на горепосочения договор за кредит от 30.04.2018г.

Длъжникът В.Г.З. е уведомен с покана - писмо за обявяване на предсрочна изискуемост с изх.№ 035-E-C03-74831/02.05.2018r„ връчено на 22.10.2018г. на основание чл.47, ал.5 от ГПК във вр. с чл.47, ал.1 от ГПК след залепване на 06.10.2018г. на уведомление на постоянния адрес и този посочен в договора за кредит. Като доказателство за това към настоящата искова молба представя два броя констативни протоколи с приложения, съставени на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ от ЧСИ Стефан Петров, с рег.№921, е район на действие СГС. В тях е констатирано начина на връчване на писмото за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит, съставени след 4 /четири/ посещения от служител на ЧСИ Петров на постоянния адрес на В. З.и този, който е записан като настоящ в договора за кредит. И двата адреса се намират в град С..

След извършена актуална справка от база данни ГРАО се установило, че последният актуален, настоящ адрес *** Е., община Е., ул.“Лесновска“ №56. На този адрес на 07.12.2018г. е осъществено редовно връчване по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ от ЧСИ Стоян Лазаров, рег.№ 927, с район на действие СОС на писмо за обявяване на предсрочна изискуемост с изх.№ 035-E-CO3- 74831/02.05.2018г.

Въз основа на подаденото заявление и представените към него писмени доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от договора за кредит, на 08.01.2019г. Софийски районен съд по ч.гр.д.№ 80427/2018г., по описа на 88 състав е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с който осъжда В. З. да заплати на „Ц.К.Б.” АД сумата от 27 302,27 лева - изискуема главница по договор за потребителски кредит с реф. .№ 04100КР-АА- 0255/19.09.2008г. и приложение №1/19.09.2008г„ договорна лихва в размер на 11 444,66 лева за периода 19.06.2015г. до 19.12.2018г., обезщетение за забава в размер на 3354,21 лева за периода от 22.06.2015г. до 19.12.2018г. и законната лихва върху главницата от 20.12.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 992,02 лева - разноски по делото, от които 842,02 лева държавна такса и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното и в предоставения от закон едномесечен срок, „Ц.К.Б.” АД предявява иск за установяване вземането срещу Г.Г.З. и А.К.И., в качеството им на поръчители по договор за кредит с реф. №04100КР-АА-0255/19.09.2008г., като излага следните факти и доводи, на които се основава претенцията:

На 19.09.2008г. между „Ц.К.Б.” АД и В.Г. З., в качеството му на кредитополучател е сключен договор за потребителки кредит №04100КР-АА-0255/19.09.2008г. Поръчители по договора са Г.Г.З. и А.К.И..

Съгласно чл.1 от горепосочения договор за кредит, Банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева. В чл.3, ал.2 от същия е предвидено, че кредитополучателят е длъжен да върне получения кредит и начислените лихви на ежемесечни погасителни вноски /месечни анюитети/ в срок не по-късно от 19.09.2023г, Падежите и размерите на вноските са определени в погасителен план, представляваща неразделна част от договора. Кредитът бил разсрочен на 180 месечни вноски, в размер на 437,10 лева, платими до 19 -то число на съответния месец.

По смисъла на чл.10, ал.2 от процесния договор е предвидено, че ако кредитополучателят е просрочил плащането на задължението си със забава над 60 дни, Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от договора за кредит, от момента на обявяването от Банката на предсрочната изискуемост, тя има право да претендира остатъка по кредита, ведно с договорената лихва и обезщетение за забава, до окончателното изплащане на задължението.

Към 03.04.2018г. В.З. е изпаднал в забава, като просрочените от него месечни вноски по договора за кредит били в размер на 18 125,22лева. Поради тази причина, Банката му е изпратила покана за доброволно изпълнение, с изх.№035-Е- СОЗ- 74831/02.05.2018г., връчена редовно на настоящия му адрес на основания чл.18, ал.5 от ЗЧСИ от ЧСИ Стоян Лазаров. Банката е изпратила уведомления за настъпилата предсрочна изискуемост и на постоянния адрес и на адреса на кредитополучателя по договора за кредит, които също са връчени редовно по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ от ЧСИ Стефан Петров.

С поканата Банката е уведомила главния длъжник, че към 29.04.2018г. кредитът му е в просрочие от 1046 дни със сумата от 18 125,22 лева и на основание чл.10 във вр. с чл.11 от договора за кредит, поради неизпълнение на клаузите му, същият се прекратява и остатъкът от дълга се обявява за предсрочно изискуем, считано от 30.04.2018г.

В срок от седем работни дни, считано от 07.12.2018г. /датата на получаване на поканата/, Банката е поканила длъжника да заплати дължимите суми, заедно с начислената лихва за периода на забавата. Изрично е посочено, че ако Банката не получи плащане на дължимите суми, със същата покана обявява цялата сума по кредита за предсрочно и незабавно изискуема, както и че ще предприеме своевременни мерки за принудителното събиране на вземането.

В предоставения срок за доброволно погасяване на задължението по кредита не е последвало плащане от длъжника, поради което на 20.12.2018 г. „Ц.К.Б.” АД е подала до Софийски районен съд Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу В. Г. З..

Банката е уведомила по надлежния ред и поръчителите. С писмо с изх.№ 035-Е- СОЗ- 74831/02.05.2018г. Г.Г.З. е уведомена за просрочието на договора за кредит, отпуснат на В. З., като в 7 дневен срок от получаването на уведомлението е поканена да погаси доброволно цялото задължение. Поканата е получена на 10.05.2018г. лично от Г.З.. На същата дата 10.05.2018г., тя в качеството си на майка на А.И., е получила от негово име същата покана за доброволно изпълнение на просроченото задължение. И двете покани са изпратени на адресите на поръчители, посочени в договора за кредит.

В предоставения в поканата седемдневен срок за доброволно погасяване на задължението по кредита не е последвало плащане нито от Г.З., нито от А. И., поради което на 26.10.2018г. „Ц.К.Б.” АД е подала до Софийски районен съд Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу тях двамата в качеството им на поръчители.

Към 25.10.2018г. вземането на „Ц.К.Б.” АД произтичащо от Договор за банков кредит № 04100КП-АА-0255/19.09.2008г., възлиза общо на 41 410,71 лева /четиридесет и една хиляди четиристотин и десет лева и седемдесет и една стотинки/, както следва:

27 302,27 лева /двадесет и седем хиляди триста и два лева и двадесет и седем стотинки/, главница,

11 031,85 лева /единадесет хиляди и тридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/, договорни лихви за периода от 19.06.2015г. до 25.10.2018г.,

3 076,59 лева /три хиляди и седемдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/, обезщетение за забава за периода 22.06.2015г. до 25.10.2018г.,

„Ц.К.Б.” АД моли, при разглеждане на делото и решаване на същото да се има предвид ТР № 8/2017г. от 02.04.2019г., в което изрично е посочено, че дори в хода на исковия процес по чл.422 от ГПК да се установи, че не е била настъпила предсрочната изискуемост към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявеният установителен иск следва да бъде уважен за всички станали изискуеми вноски по кредита, падежирали до приключване на съдебното дирене.

„Ц.К.Б.” АД моли, в случай че предявеният установителен иск се приеме за недопустим или за неоснователен, съдът да се произнесе по предявеният от ищеца в условията на евентуалност осъдителен иск. Основанията, въз основа на които предявява този осъдителен иск, са следните:

Към 03.04.2018г. В.З.е изпаднал в забава, като просрочените от него месечни вноски по договора за кредит били в размер на 18 125,22 лева. Поради тази причина, Банката му е изпратила покана за доброволно изпълнение, с изх.№ 035-Е-СОЗ-74831/02.05.2018г„ връчена редовно на настоящия му адрес на основания чл.18, ал.5 от ЗЧСИ от ЧСИ Стоян Лазаров, рег.№927, с район а действие СОС. Банката е изпратила уведомления за настъпилата предсрочна изискуемост и на постоянния адрес и на адреса на кредитополучателя посочен в договора за кредит, които също са връчени редовно по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ от ЧСИ Стефан Петров, с рег.№ 921, с район на действие СГС. Със същите уведомления той е бил поканен да плати доброволно задължението си, но плащане не постъпило. В резултат на това и поради неплащане със заявление с вх. №3099489/20.12.2018г. Банката е поискала от Софийски районен съд издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу В. Г. З. на основание настъпила предсрочна изискуемост на сключения между тях договор за кредит. Считайки, че искането е основателно на 08.01.2019г. съдът е допуснал предварително изпълнение и е издал изпълнителен лист.

„Ц.К.Б.” АД е уведомила по надлежния ред и поръчителите. С писмо с изх.№035-E-CO3-74831/02.05.2018г. Г.Г.З. е уведомена за просрочието на договора за кредит, като в 7 дневен срок от получаването на уведомлението е поканена да погаси доброволно цялото задължение. Поканата е получена на 10.05.2018г. лично от Г.З.. На същата дата 10.05.2018г., тя в качеството си на майка на А.И., е получила от негово име същата покана за доброволно изпълнение на просроченото задължение по договора за кредит. И двете покани са изпратени на адресите, посочени от поръчителите в договора за кредит. В предоставения в поканата седемдневен срок за доброволно погасяване на задължението по кредита не е последвало плащане нито от Г.З., нито от А. И., поради което на 26.10.2018г. „Ц.К.Б.” АД е подала до Софийски районен съд Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу тях двамата. С разпореждане от 22.11.2018г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение срещу тях.

Предвид факта, че и към настоящия момент поръчителите не са погасили доброволно задължението си по договора за кредит, което е станало предсрочно изискуемо и ако се приеме, че установителният иск е недопустим и неоснователен, за Банката е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск, с който поръчителите да бъдат осъдени да заплатят на „Ц.К.Б.” АД следните суми:

27 302,27 лева /двадесет и седем хиляди триста и два лева и двадесет и седем стотинки/, главница,

3 076,59 лева /три хиляди и седемдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/, обезщетение за забава за периода 22.06.2015г. до 25.10.2018г..

Ако съдебният състав приеме, че не е настъпила предсрочната изискуемост, моли настоящата искова молба да се счита за уведомление от Банката до ответниците за предсрочна изискуемост на задълженията им.

В случай, че съдът приеме предявените по-горе два иска за недопустими или за неоснователни, в условията на евентуалност предявяваме осъдителен иск срещу Г.З. и А.И. за всички падежирали и изискуеми вноски по процесния договор за кредит до датата на подаване на исковата молба - 24.07.2019г., ведно със законната лихва върху тях, считано от 24.07.2019г. до окончателното им изплащане.

В срока по чл.367 ал.1 ГПК ответниците Г.Г.З. и А.К.И. чрез пълномощника адв. Д.П. са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

С исковата молба са предявени три обективно и субективно
съединени искове, последните два от които при условията на евентуалност.

Евентуалността е определена от ищеца в зависимост от преценката
на съда по отношение допустимостта и основателността на предходните.

Ответниците Г.Г.З. и А.К.И. считат исковата молба за нередовна в частта й
относно третия предявен иск - осъдителен с петитум ответниците да
заплатят солидарно на ищеца всички падежирали и изискуеми вноски по
договора за кредит до 24.07.2019г.- датата на подаване на настоящия иск,
ведно със законна лихва, считано от същата дата до окончателното им
заплащане.

Този иск е предявен при условията на евентуалност спрямо
останалите два - установителен и осъдителен, без да има въведени
основания за това при какви различни от втория иск условия следва да се разгледа третия осъдителен по своя характер иск.

В петитума на третия иск липсва валидно заявена претенция, съдържаща цифрово изражение на сумата, която ищеца счита, че му се дължи.

В контекста на изложеното исковата молба в частта й относно третия евентуално съединен иск не отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК.

Ето защо молят да се остави исковата молба без движение и укаже на ищеца да приведе иска си по пункт трети от исковата молба в съответствие с разпоредбата на чл. 127 от ГПК като:

-изложи твърденията си за основанията, при които претендира заплащане на всички падежирали вноски по кредита до 24.07.2019г. извън основанията, при които ги претендира при предходния осъдителен иск;

-какъв е размера на претенцията в цифрово изражение и какви по вид вземания съдържа - главници, лихви и/или сумарно двата вида, като посочи изрично дали претендира и лихви върху лихвите;

-от кой момент твърди, че са падежирали неизплатените вноски по пера - главница, лихви /договорна, обезщетителна или др./

Първите два иска са недопустими и производството по тях подлежи на прекратяване по следните съображения:

Исковете по чл.415 от ГПК и чл.422 от ГПК са установителни и целят съдебното установяване на оспореното в заповедното производство вземане.

Няма спор по делото, че на 19.09.2008 г. между „Ц.к.б." АД и В.. З., ЕГН********** като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит с реф. №04100КР-АА-0255/19.09.2008г. с поръчители по договора - ответниците по настоящото дело, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 35 000 лева, а кредитополучателя се задължил да върне получения кредит и начислените лихви на ежемесечни погасителни вноски /месечни анюитети/ в срок не по- късно от 19.09.2023г. на 180 месечни вноски в размер на 437,10 лева, платими до 19-то число на съответния месец.

Също така безспорно е, че за обезпечаване на кредита е сключен договор за поръчителство /чл.14 от Договора/, в който са посочени правата и задълженията на поръчителите, отговорността им.

За да бъде надлежно предявен иск за установяване на вземане спрямо поръчители, следва да са налице предпоставките на чл. 415 и сл. от ГПК, а именно:

-надлежно инициирано заповедно производство;

-да е подадено надлежно възражение в срок;

-заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника в срок при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК;

-указания на съда по заповедното производство кредиторът да предяви установителен иск.

В конкретния случай спрямо ответниците - поръчители по договор за банков кредит няма надлежно образувано заповедно производство.

С определение от 30.05.2019 г. състав на Софийски градски съд. постановено по ч.гр.д. №5403/2019г. по описа на съда е отменил разпореждането на Софийския районен съд, постановено по ч.гр.д. №69111/2018г. по описа на съда, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично вземане и обезсилил издадения изпълнителен лист.

В мотивите си въззивният съд е приел, че заповедното производство е ненадлежно проведено спрямо ответниците, поради това, че тяхното задължение се явява акцесорно спрямо главното задължение на кредитополучателя.

Изрично в мотивите на определението е прието, че Банката- ищец няма право да търси принудително изпълнение на непадежирали погасителни вноски от поръчителите, без да е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем за непогасения остатък спрямо главния длъжник.

По същество с мотивите си в цитираното определение Софийски градски съд е постановил недопустимостта на заповедното производство.

Липсата на надлежно проведено заповедно производство е изрична предпоставка за провеждане на предявения установителен иск.

Както по отношение на установителния, така и по отношение на осъдителните искове е налице отрицателна процесуална предпоставка за воденето им, а именно - изтичането на преклузивния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД.

С исковата молба се твърди, че към 03.04.2018г. настъпилата предсрочна изискуемост е обявена на главния длъжник В. З. на 02.05.2018г. съгласно придружителното писмо на Частен съдебен изпълнител Стефан Петров.

Предсрочната изискуемост е настъпила и обявена в хипотезата за чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции.

От този момент започва да тече срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, който е краен и преклузивен. С изтичането му се погасява самото поръчителство.

Поради преклузивния характер на този срок, настоящото производство се явява недопустимо - налична е отрицателна процесуална предпоставка.

Исковете са предявени на 24.07.2019г. и изтичането на срока е очевидно.

По изложените съображения, моли да се прекрати производството по делото изцяло и се присъдят на ответниците направените в настоящото производство разноски. Претендира и направените в заповедното производство разноски на основание Т.Р. №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, т.12 съгласно приложените два броя списъци на разноските по чл.80 ГПК.

Ако се приемат исковете за допустими, моли да бъдат отхвърлени като неоснователни със законните последици.

Ответниците заявяват, че сключения банков кредит на 19.09.2008г. между „Ц.к.б." АД и В. Г. З., ЕГН ********** с реф. №04100КР-АА-0255/19.09.2008г. и поръчители по договора - ответниците по настоящото дело, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на; 35 000 лева, а кредитополучателя се задължил да върне получения кредит и начислените лихви на ежемесечни погасителни вноски /месечни анюитети/ в срок не по-късно от 19.09.2023г. на 180 месечни вноски размер на 437,10 лева, платими до 19-то число на съответния месец е недействителен при условията на чл.14, ал.1 и 2 от Закона за потребителския кредит /отм./ във връзка с чл.7, т.4-14 от Закона за потребителския кредит /отм./

Процесният договор не отговаря на законовите изисквания, визирани в чл.7 от ЗПК.

В процесния договор не са уговорени:

-условията, при които разходите по кредита, визирани в чл. 7, т. 6 с ЗПК отм./ могат да бъдат променяни;

-разходите по чл. 21, ал.2 от Закона за потребителския кредит /отм без тези, които възникват поради неизпълнение от страна на потребителя;

Съгласно чл.21 от ЗПК /отм./ годишният процент на разходите по кредита представлява общата стойност на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на предоставения кредит и той се изчислява по формула, съгласно приложението, като се вземат предвид посочените там условия. Годишният лихвен процент в Договора между ищеца и основния длъжник В. З. не е изчислен съгласно правилото на законовата формула;

-елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по креди /посочени като точен размер или механизъм на изчисляване/;

-свързаните с договора разходи, които трябва да понесе потребителя ако има такива;

-обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, тяхна стойност и условията, при които могат да бъдат освободени;

-изискуемите застраховки и разходи по тях, ако изборът на застраховател не е предоставен на потребителя.

В конкретния договор не са спазени изискванията на чл.7 от ЗПК(отм.) и това води като правна последица недействителността на договор потребителски кредит. В този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по него. /чл.10. ал.2 от ЗПК /отм./ Чистата сума по кредита е издължена от главни длъжник, което прави претенцията на ищеца в хипотеза на недействителност на договора за потребитески кредит неоснователна.

Прави искане съдът изрично да се произнесе по действителността на договора за кредит, който се обяви за недействителен.

В срока по чл.372 ГПК ищецът „Ц.К.Б.” АД е подала допълнителна искова молба, с която оспорва подадения отговор.

Неоснователно е възражението на ответниците, че предявените от ищеца искове /установителен и осъдителен/ са недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено.

В отговора на исковата молба ответниците не оспорват факта, че на 19.09.2008г. между тях и ищеца е сключен договор за поръчителство, като обезпечение на Договора за потребителски кредит между Банката и В. З., сключен на същата дата. Те не твърдят и че са погасили задълженията си, които са поели към Банката, в качеството им на поръчители на главния длъжник. Не оспорват и факта, че със Заявление с вх.№ 3083989/26.10.2018г. „Ц.К.Б.” АД е поискала от Софийски районен съд издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу В. Г. З., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по договор за потребителски кредит с реф. № 04100КР-АА-0255/19.09.2008г и срещу тях, в качеството им на поръчители на В. З., както и че на 22.11.2018г., с Разпореждане, постановено по ч.гр.д.№ 69111/2018г. по описа на СРС, 145 състав, съдът е приел по отношение на поръчителите Г.Г.З. и А.К.И., че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.

С оглед гореизложеното изцяло неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на Г.З. и А.И., според което предявеният срещу тях установителен иск, с правно основание чл.422 от ГПК, е недопустим, тъй като нямало надлежно инициирано заповедно производство. От представените писмени доказателства е видно, че ищецът е инициирал заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК срещу ответниците. Също така е видно, че и двамата поръчители, в срока по чл.414 от ГПК са подали възражения срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 69111/2018г. по описа на СРС, 145 състав. И тъй като са били налице предпоставките на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с разпореждане от 17.06.2019г. Софийски районен съд, 145 състав, ч.гр.д. №69111/2018г., е указал на заявителя „Ц.К.Б.” АД възможността за предявяване на иск относно вземането си.

Още с факта на подаване в срок на възраженията по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, за Банката възниква правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземането си срещу поръчителите, тъй като не е налице влязъл в сила съдебен акт, който да признава размера и основанието на вземането й.

Не може да се приеме за правилно и твърдението на ответниците, че Софийски градски съд в своето определение от 30.05.2019г. по ч.гр.д. №5403/2019г., с което отменя заповедта за незабавно изпълнение и обезсилва издадения изпълнителен лист в полза на ищеца срещу Г.З. и А.И., по същество е постановил недопустимостта на заповедното производство. Напротив, в мотивите на цитираното по-горе определение въззивният съд е приел, че спорът относно основанието, размера и дължимостта на вземанията, описани в заявлението по чл.417 от ГПК, ще следва да се разрешат от съдебния състав, пред който ще бъде предявен установителния иск по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. В този смисъл са й указанията на СРС, дадени в Разпореждане от 17.06.2019г. по, ч.гр.д. №69111/2018г.,145 състав.

От всичко гореизложено се стига до извода, че отмяната на издадената в полза на Банката заповед за изпълнение и обезсилването на изпълнителния лист срещу поръчителите, не я лишава от правото да предяви установителния си иск по реда на чл.422 от ГПК. Именно липсата на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение поражда за ищеца правен интерес да предяви иск за установяване основателността и размера на вземането му.

Неоснователно е възражението на ответниците, че предявеният от „Ц.К.Б.” АД, в условията на евентуалност, осъдителен иск е недопустим, поради изтичането в тяхна полза на преклузивния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение №92/16.06.09 г. по т. д. №467/08г. на II т. о. и решение №58/15.04.09г. по т. д. №584/08г. на II т. о., уговорената в договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично е факта на неплащане на вноски с настъпил падеж, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем, като началният момент на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД съвпада с момента, в който банката е реализирала правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл е и т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която се приема, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и задължително да е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

От представените към исковата молба доказателства безспорно се установява, че на 07.12.2018г. Банката е уведомила редовно В. З. за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията му по договора за кредит. В дадения му срок за доброволно изпълнение, длъжникът не е погасил задължението си, поради което със Заявление е вх. №3099489/20.12.2018г. „Ц.К.Б.” АД за втори път /след като с първото заявление е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение, поради това, че длъжникът не е бил редовно уведомен за предсрочната изискуемост/ е поискала от Софийски районен съд издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу В. Г. З., в качеството му на кредитополучател и длъжник по договор за потребителски кредит с реф.№ 04100КР-АА-0255/19.09.2008г.

На 08.01.2019г. Софийски районен съд по ч.гр.д.№ 80427/2018г., по описа на 88 състав е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с който осъжда В. З. да заплати на „Ц.” АД сумата от 27 302,27 лева - изискуема главница по договор за потребителски кредит с реф.№ 04100КР-АА- 0255/19.09.2008г. и приложение № 1/19.09.2008г., договорна лихва в размер на 11 444,66 лева за периода 19.06.2015г. до 19.12.2018г., обезщетение за забава в размер на 3354, 21 лева за периода от 22.06.2015г. до 19.12.2018г. и законната лихва върху главницата от 20.12.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 992,02 лева - разноски по делото, от които 842, 02 лева държавна такса и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Искът се счита за подаден, когато е постъпил в съда или е подаден по пощата. Искът по чл.422 от ГПК пък се счита за подаден от датата, когато е подадено в съда заявление от кредитора за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника. В настоящия случай Банката е уведомила редовно длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем на 07.12.2018г. От тази дата започва да тече шестмесечния преклузивен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Видно от доказателствата по делото, Банката е предявила иска си срещу главния длъжник на 20.12.2018г. /когато всъщност е подала заявлението по чл.417 от ГПК/, т.е. в рамките на преклузивния срок. Поради това не може да се приеме възражението на ответника, че същият е изтекъл и поръчителството по договора за кредит е погасено.

Изцяло необосновано и бланкетно е възражението на ответницте, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като противоречи на условията на чл.14, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит /отм./ във вр.с чл.7, т.4-14 от Закона за потребителския кредит /отм./.

Действително, към момента на сключване на процесния договор за потребителски кредит изискванията към договора за потребителски кредит са уредени по отменения Закон за потребителски кредит /ЗПК/.

При съставянето и подписването на договора за кредит от главния длъжник В. З. и „Ц.К.Б.” АД са спазени изискванията на чл.7, т.4-14 от ЗПК /отм./. В чл.1 на договора ясно е посочена чистата стойност на кредита /главницата/ в размер на 35 000 лева. В чл.3 е посочен и максималният размер на кредита, като в разпоредбата на чл.3, ал.2 ясно е записано, че кредитополучателят е длъжен да издължи получения кредит и начислените лихви на ежемесечни погасителни вноски не по-късно от 19.09.2023г. В чл.4 пък са конкретизирани лихвите по кредита, в чл.5 са посочени таксите по кредита и годишният процент на разходите, а в чл.7 пък са разяснени условията за издължаване на кредита от потребителя.

Съгласно чл.7, т.10 от ЗПК /отм./, договорът следва да съдържа елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Цитираната законова разпоредба дава уредба как следва да бъдат индивидуализирани в договора тези елементи в двата случая: когато са известни и когато не са известни към момента на сключване на договора. В настоящия случай елементите на общата стойност на кредита са точно, детайлно и ясно посочени в договора: като размер на кредита и такси по кредита. Елементите на общата стойност на кредита са включени в изчисляването на годишния процент на разходите, който съгласно чл.21, aл.1 от ЗПК (отм.) представлява общата стойност на кредита за потребителя. Няма други елементи включени в стойността на кредита, извън тези включени при изчисляването на ГПР, които да не са определени в договора. В чл.21, ал.2, т.1 от ЗПК (отм.) изрично е посочено, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителя трябва за заплати за неизпълнение на задълженията си по договора.

От всичко гореизложено следва, че реквизитите в договора ясно определят неговото съдържание в съответствие с изискванията на чл.14, ал.1 от ЗПК (отм.) и няма основание да се приеме договорът за недействителен, вследствие неспазване на посочената норма.

В срока по чл.373 ГПК ответниците Г.Г.З. и А.К.И. чрез техния пълномощник адв. П. са подали допълнителен отговор.

В допълнителната искова молба липсват допълнителни искания и по същество същата представлява преповтаряне на исковата молба. Ответниците оспорват допълнителната искова молба и доводите, изложени в нея. Изцяло поддържат депозираният отговор на исковата молба.

И в допълнителната искова молба, както и в исковата молба относно третия евентуално съединен иск липсва валидно заявена претенция, съдържаща цифрово изражение на сумата, която ищеца счита, че му се дължи и какви по вид вземания съдържа.

Поддържат твърдението в отговора на исковата молба, че спрямо ответниците-поръчители по договор за банков кредит няма надлежно образувано заповедно производство.

Видно от Определението от 30.05.2019г. състав на Софийския градски съд, постановено по ч. гр. д. №5403/2019г. по описа на съда, е отменил разпореждането на Софийския районен съд, постановено по ч. гр. д. №69111/2018г. по описа на съда, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично вземане и обезсилил издадения изпълнителен лист. В мотивите си въззивният съд е приел, че заповедното производство е ненадлежно проведено спрямо доверителите ми поради това, че тяхното задължение се явява акцесорно спрямо главното задължение на кредитополучателя. Изрично в мотивите на определението е прието, че Банката-ищец няма право да търси принудително изпълнение на непадежирали погасителни вноски от поръчителите, без да е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем за непогасения остатък спрямо главния длъжник.

По същество в мотивите на цитираното определение Софийският градски съд е обосновал недопустимостта на заповедното производство. Наличието на надлежно проведено заповедно производство е абсолютна предпоставка за допустимост на предявения установителен иск.

На следващо място, както по отношение на установителния, така и по отношение на осъдителните искове е налице още една отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта им, а именно - изтичането на преклузивния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД.

Видно от писмо изх. №035-E-CO3-74863 от 02.05.2018 г., с което ответниците Г.Г.З. и А.К.И. са уведомени от кредитора, че кредитополучателя В. Г. З. е в просрочие, считано от 29.04.2018г. за сумата 18125,22лв. и кредита му е обявен за предсрочно изискуем, предсрочната изискуемост е настъпила и обявена в хипотезата за чл.60, ал. 2 от Закона за кредитните институции. От този момент започва да тече срока по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, който е краен и преклузивен. С изтичането му се погасява самото поръчителство.

В съдебната практика - Решение №540/2008г. по т.д. №168/2008 г. на ТК на ВКС се приема, че „фактическият състав на чл.147 ал.1 ЗЗД включва два елемента - обективен, който е определен период от време и субективен, изразяващ се в кредиторово бездействие. Последното следва да се преценява единствено и само при изискуемост на главното задължение. Константната съдебна практика, а и задължителната такава (т.4 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС) приемат, че срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен и с изтичането му се прекратява самото поръчителство.

В този смисъл са и решение №130/27.10.2009г. по т.д. №139/2009 г., I т.о. на ВКС; решение №92/16.06.2009г., т.д. №467/2008г., на ВКС; решение № 58/15.04.2009 г. по т.д. № 584/2008 г., II т.о. на ВКС; решение № 179/16.05.2008 г. по т.д. №538/2007 г., II т.о. на ВКС; решение №540/21.07.2008 г., т.д. № 169/2008г., на ВКС; решение №111/25.03.2008 г., т.д. №803/2007 г., II т.о. на ВКС; решение № 1646/16.06.1978 г. по гр.д. №465/1978 г., I г.о. на ВС.

Срокът по чл.147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е преклузивен и с изтичането му не просто се погасява възможността за принудително изпълнение срещу поръчителя, а се прекратява самото поръчителство. Той започва да тече от дата на падежа на вземането, като, ако до изтичането му кредиторът не е предявил иск срещу длъжника, губи както правото си да търси съдебна защита срещу поръчителя, така и субективното си материално право по отношение на последния.

Ответниците считат, че в конкретния случай е налице настъпила преклузия по чл.147, ал.1 от ЗЗД по отношение на него и с оглед неоснователността на главния иск за главница, предявен от ищеца, неоснователни са и акцесорните искове на ищеца за установяване вземане на банката като договорна и наказателна лихва.

Поради преклузивния характер на този срок, настоящото производство се явява недопустимо - налична е втора отрицателна процесуална предпоставка.

Исковете са предявени на 24.07.2019г. и изтичането на срока е очевидно.

По изложените съображения, молят да се прекрати производството по делото изцяло и да им се присъдят направените разноски.

Ако се приемат исковете за допустими, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни със законните последици.

Ответниците заявяват, че сключеният договор за банков кредит с реф. №04100КР-АА-0255/19.09.2008г. е недействителен при условията на чл.14, ал.1 и 2 от Закона за потребителския кредит /отм./ във връзка с чл.7, т.4-14 от Закона за потребителския кредит /отм./

Поддържат твърдението в отговора на исковата молба, че процесният договор не отговаря на законовите изисквания, визирани в чл.7 от ЗПК /отм./

В конкретния договор не са спазени изискванията на чл.7 от ЗПК /отм./, а това води като правна последица до недействителност на договора за потребителски кредит. В този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по него. /чл. 10, ал. 2 от ЗПК /отм./ Чистата сума по кредита е издължена от главния длъжник, което прави претенцията на ищеца в хипотеза на недействителност на договора за потребитески кредит неоснователна.

Поддържат направеното в отговора на исковата молба искане да се произнесете изрично по действителността на договора за кредит и го обявите за недействителен - нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.22 във вр. с чл.11, т.9 и 10 ЗПК.

Поддържат искането си за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставената в отговора на исковата молба задача, както и вещото лице да даде заключение за това изпадал ли е в просрочие (забава) кредитополучателя, на кои плащания, за какъв срок и какъв е размерът на дължимите суми по главница, договорни лихви и наказателни лихви към датата на съставянето на извлечението от счетоводните книги, като съобрази уговореното в договора относно начина на погасяване на паричните задължения на кредитополучателя.

Претендират направените в заповедното производство разноски, съгласно приложените два броя списъци на разноските по чл.80 ГПК, както и разноските, сторени в исковото съдебно производство.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор между страните по делото, че на 19.09.2008г. между „Ц.к.б." АД и В. Г. З., ЕГН****. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит с реф. №04100КР-АА-0255/19.09.2008г. с поръчители по договора - ответниците Г.Г.З. и А.К.И., по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 35 000 лева, а кредитополучателя се задължил да върне получения кредит и начислените лихви на ежемесечни погасителни вноски /месечни анюитети/ в срок не по- късно от 19.09.2023г. на 180 месечни вноски в размер на 437,10 лева, платими до 19-то число на съответния месец.

Видно от заключението на приетата ССЕ кредитът е усвоен от В. Г. З. на 19.09.2008г. От юни 2015г. длъжникът В. Г. З. е престанал да обслужва кредита по договора. С уведомление от 02.05.2018г. „Ц.К.Б.” АД упражнява правото си да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуем спрямо длъжника В. Г. З.. На 07.12.2018г. банката е уведомила редовно В. З. за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията му по договора за кредит. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение спрямо В. Г. З. е от 20.12.2018г. по ч.гр.д.№80427/2018г. на СРС.

Уведомленията до поръчителите Г.Г.З. и А.К.И. са им връчени на 10.05.2018г., но същите ще имат действие от уведомяването на главния длъжник 07.12.2018г., тъй като едва от този момент банката е упражнила валидно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради забавата на длъжника В. Г. З..

Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е от 26.10.2018г. по ч.гр.д.№69111/2018г., по което е издадена заповед за незабавно изпълнение от 22.11.2018г. До 05.12.2018г., когато е настъпила предсрочната изискуемост заявлението е преди срока, но след настъпване на изискуемостта заповедта за изпълнение е станала съответна на изискуемото материално право. Така или иначе вземането не е принудително събрано преди да бъде изискуемо, като същото не е доброволно платено и към настоящия момент. Съгласно чл.422 ал.1 ГПК искът за установяване на съществуването на вземането се счита за предявен от момента на подаване на заявлението, като е спазен срока по чл.415 ГПК. Разпореждането за предявяване на иска от 17.06.2019г. е връчено на „Ц.К.Б.” АД на 25.06.2019г. Искът „Ц.К.Б.” АД е предявила на 24.07.2019г. По този начин банката е спазила и срока за упражняването на правото си спрямо поръчителите Г.Г.З. и А.К.И. по чл.147 ЗЗД. Обстоятелството, че с определение №13064 от 30.05.2019г. СГС е отменил разпореждането на СРС от 22.11.2018г. по ч.г.р.д.№69111/2018г., с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е обезсилил издадения на 22.11.2018г. изпълнителен лист срещу Г.Г.З. и А.К.И. не отменя заповедта за изпълнение на парично задължение, а само незабавното й изпълнение, каквато е процедурата на чл.419 ГПК. По тази причина е обезсилен издадения изпълнителен лист. Освен това СГС в това производство не е имал предвид доказателствата по ч.гр.д.№80427/2018 на СРС за предприетите действия спрямо длъжника В. Г. З..

Видно от изслушаната ССЕ задължението за главница по договор за потребителски кредит №04100КР-АА-0255/19.09.2008г. към 25.10.2018г., възлиза на 27302,27лв. Договорната падежирала лихва за периода 19.06.2015г.-25.10.2018г. възлиза на 11031,85лв., наказателната лихва за периода 22.06.2015г. до 25.10.2018г. възлиза на 3076,59лв.

Съдът намира, че задължението по потребителския кредит е едно за връщане на заетата сума, като длъжникът има право да плаща на части съобразно приетия от страните погасителен план. Ето защо съдът намира, че отговорността на поръчителите не се е погасила с изтичането на срока по чл.147 ЗЗД по отношение на просрочените вноски от 2015г., 2016г., 2017г. и частично за 2018г.

Не се твърди и доказа съществуващите задължения да са погасени с плащане или по друг начин от длъжника или поръчителите.

По възражението на ответниците Г.Г.З. и А.К.И. за недействителност на договора за потребителски кредит №04100КР-АА-0255/19.09.2008г. при условията на чл.14 ал.1 и ал.2 ЗПК (отм.).

Съдът намира, че в договор за потребителски кредит №04100КР-АА-0255/19.09.2008г. са спазени изискванията на чл.7, т.4-14 от ЗПК /отм./. В чл.1 на договора ясно е посочена чистата стойност на кредита /главницата/ в размер на 35 000 лева. В чл.3 е посочен и максималният размер на кредита, като в разпоредбата на чл.3, ал.2 ясно е записано, че кредитополучателят е длъжен да издължи получения кредит и начислените лихви на ежемесечни погасителни вноски не по-късно от 19.09.2023г. В чл.4 пък са конкретизирани лихвите по кредита. В чл.5 са посочени таксите по кредита и годишният процент на разходите (ал.4), а в чл.7 пък са разяснени условията за издължаване на кредита от потребителя. В погасителния план приет от страните са посочени както размера на дължимата главница, размера на дължимите лихви при изпълнение на погасителните вноски в срок, така и общия размер на дължимата сума главница и лихви.

Съгласно чл.7, т.10 от ЗПК /отм./, договорът следва да съдържа елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Елементите на общата стойност на кредита са включени в изчисляването на годишния процент на разходите, който съгласно чл.21, aл.1 от ЗПК (отм.) представлява общата стойност на кредита за потребителя. Няма други елементи включени в стойността на кредита, извън тези включени при изчисляването на ГПР, които да не са определени в договора. В чл.21, ал.2, т.1 от ЗПК (отм.) изрично е посочено, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителя трябва за заплати за неизпълнение на задълженията си по договора.

Ето защо съдът намира възражението на ответниците Г.Г.З. и А.К.И. за недействителност на договора за потребителски кредит №04100КР-АА-0255/19.09.2008г. при условията на чл.14 ал.1 и ал.2 ЗПК (отм.) за неоснователно.

Предвид уважаването на иска по чл.422 ГПК съдът не дължи произнасяне по предявените като евентуални искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК ответниците Г.Г.З. и А.К.И., следва да понесат направените в настоящото производство разноски на ищеца: за държавна такса – 1656,42лв.; адвокатско възнаграждение –2160,-лв.; съдебно-счетоводна експертиза – 400,-лв. или общо 4216,42лв. Съдът намира възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца за неоснователно. Съобразно с цената на исковете 41410,71лв. и Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минималният му размер възлиза на 1772,32лв. Определеният от ищеца и процесуалният му представител размер от 2160лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото и дори е занижен.

Следва да се присъдят с оглед изхода на делото и направените разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №69111/2018г. по описа на СРС –като съобразно уважената част от исковете следва да се присъдят 878,21лв. държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, т.12 ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС

Воден от горното, Софийски окръжен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК във връзка с чл.422 ГПК по отношение на „Ц.К.Б.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, и ответниците Г.Г.З., с ЕГН***. и адрес *** и А.К.И., с ЕГН****. с адрес ***, че Г.Г.З., с ЕГН***.и адрес *** и А.К.И., с ЕГН***. с адрес *** дължат на „Ц.К.Б.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** по договор за потребителски кредит №04100КР-АА-0255/19.09.2008г., следните суми:

27 302,27 лева /двадесет и седем хиляди триста и два лева и двадесет и седем стотинки/- Главница,

3 076,59 лева /три хиляди и седемдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/-Обезщетение за забава за периода 22.06.2015г. до 25.10.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2018г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред СРС, за които е издадена заповед от 22.11.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от документ по ч. гр. д. №69111/2018г. по описа на СРС 145-ти състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Г.Г.З., с ЕГН********** и адрес *** и А.К.И., с ЕГН********** с адрес *** да заплатят на „Ц.К.Б.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** направените в настоящото производство разноски в общ размер 4216,42лв. (четири хиляди двеста и шестнадесет лева и четиридесет и две стотинки).

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК Г.Г.З., с ЕГН***. и адрес *** и А.К.И., с ЕГН****. с адрес *** да заплатят на „Ц.К.Б.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** в общ размер 878,21лв. (осемстотин седемдесет и осем лева и двадесет и една стотинки), представляващи разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №69111/2018г. по описа на СРС.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр.София ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	100
Дата:	27 юли 2020 г. (в сила от 5 май 2021 г.)
Съдия:	Ради Иванов Йорданов

Дело:	20191800900204
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	24 юли 2019 г.

Решение по дело №204/2019 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 100

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДИ ЙОРДАНОВ