Решение по дело №7675/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 април 2025 г.
Съдия: Ваня Борисова Иванова Згурова
Дело: 20241110107675
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7514
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20241110107675 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД
срещу В. Б. И., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните
суми: сумата от 1 966 лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
************, с абонатен № *******, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 13.06.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 297,50
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 30.05.2023 г.; сумата от 37,52 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.06.2023 г., до изплащане на вземането,
както и сумата от 7,47 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода от 15.06.2020 г. до 30.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32664/2023 г.
по описа на СРС, 69 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот,
собственост на ответницата, топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
1
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение. Твърди,
че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение
в срок на задълженията по изравнителната сметка клиентите дължат
обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото
събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото
разпределение да се извършва от „**********“ ООД, което дружество е
изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово
разпределение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата чрез процесуалния си
представител адв. Б. П. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа, че облигационното
правоотношение между страните е недоказано, респ. недоказани се явяват и
претендираните вземания. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата
молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32664/2023 г. по описа на СРС, 69
състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжника и исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото исково производство,
като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По основателността:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за
2
ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение
в претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***********1996 г. се установява, че
на 04.07.1996 г. процесният недвижим имот – апартамент № 50, находящ се в
гр. **********, е продаден на В. Б. И., от което следва, че за исковия период
правото на собственост върху имота принадлежи на ответницата. При горните
обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР №
2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, ответницата като
собственик на процесния имот се явява клиент /потребител/ на топлинна
енергия за имота и като такъв се намира в облигационно правоотношение с
ищцовото дружество и дължи заплащане на цената на доставените услуги.
Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
3
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в
отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се
установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.
Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно
доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното
облигационно правоотношение между „***********“ ЕАД и ответницата,
възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия в
процесния период, като в отношенията между страните за исковия период са
приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „***********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени
доказателства -Договор № 1618/15.08.2002 г. между „**********“ ООД /със
сегашно фирмено наименование „*******“ ООД/ и процесната ЕС, ведно със
списък на етажните собственици, дяловото разпределение в сградата в режим
на етажна собственост за исковия период се е извършвало именно от
конституираното по делото трето лице помагач „*******“ ООД.
Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски,
4
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В случая ответницата оспорва фактът на доставяне от ищеца на
топлинна енергия в имота в твърдените количества и обем, поради което по
делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. Заключението
съответства на събраните по делото писмени доказателства, включително
представените съобщения към фактури и извлечение от сметки по месеци за
имота. Установява се, че в процесния имот се е ползвала единствено топла
вода, като за исковия период ответницата не е осигурила достъп на фирмата за
дялово разпределение „*******“ ООД за извършване на отчет на водомера за
топла вода, поради което разходът за топла вода е изчислен на един
потребител при норма 140 л. за едно денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 от
Наредбата за топлоснабдяването. Начислявани са разходи за топлинна енергия
за подгряване на топла вода. Разходи за отопление на имота не са начислявани.
ФДР „*******“ ООД е извършила дялово разпределение за имота за
процесния период в съответствие с действащата нормативна уредба, в т.ч.,
Наредбата за топлоснабдяване и Закона за енергетиката. Установява се, че
технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената
топлинна енергия преди нейното разпределение между потребителите и са
останали за сметка на ищеца. За процесния период топломерът, монтиран в
абонатната станция, е преминавал последващи метрологични проверки на
всеки две години. Разпределението на топлинна енергия в сградата е по
прогнозни данни от предходен изравнителен период, като след приключване
на отоплителния сезон ФДР „*******“ ООД е извършвало отчитане на
индивидуалните водомери в имотите на потребителите и е изготвяло
изравнителни сметки. Вещото лице констатира, че при начисляване на сумите
по фактури ищецът е прилагал одобрените цени за топлинна енергия,
действащи по време на процесния период. Съгласно заключението дължимата
сума /главница/ за начислената топлинна енергия за подгряване на топла вода
за процесния имот съгласно изготвените от ФДР „*******“ ООД изравнителни
сметки е в размер на 1 966 лв.
Следва да се даде отговор на въпроса какво е количеството потребена
топлинна енергия, за което се дължи заплащане на цена, с оглед наведеното от
ответницата с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от 2016 г. клиентите
5
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва
извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения давността тече от деня на падежа. Следователно, за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в
процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за
тяхното заплащане. Съгласно задължителната съдебна практика /ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност,
тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му
е извършено на 13.05.2020 г. Следователно, за времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на
закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен
срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято
продължителност е 69 дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е подадено на 13.06.2023 г., поради което погасени по давност са
вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 05.04.2020 г., а това са задълженията за
периода от 01.05.2019 г. до 01.01.2020 г. включително.
В настоящия случай ответницата твърди плащане на претендираните
вземания за топлинна енергия за процесния период, за което предоставя като
доказателства копия на касови бонове за извършени плащания по фактури
/лист 96-99 по делото/. Установява се, че по Фактура № ********** е
заплатена сумата от 153,23 лв., по Фактура № ********** е заплатена сумата
от 115,09 лв., по Фактура № ********** е заплатена сумата от 118,91 лв., по
Фактура № ********** е заплатена сумата от 54,37 лв., по Фактура №
********** е заплатена сумата от 5,33 лв., а по Фактура № ********** е
заплатена сумата от 9 лв. Доколкото ищецът не представи по делото
намиращите се у него фактури за процесните периоди, за което същият беше
6
задължен от съда по реда на чл. 190 ГПК, съдът приема по арг. от чл. 161 ГПК
за доказано възражението на ответницата за извършено частично плащане на
задълженията за топлинна енергия, което съдът изчисли в общ размер от
455,93 лв. Съгласно чл. 76, ал. 1, пр. 3 ЗЗД при няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото. Ето защо съдът намира,
че с плащането на стойност от 455,93 лв. ответницата е погасила изцяло
непогасените по давност вземания на ищеца за топлинна енергия за периода от
01.02.2020 г. до 30.04.2020 г. включително, както и частично вземанията си за
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 01.09.2020 г. включително в
размер на 417,03 лв., като след плащането им е останала сума за погасяване за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер от 656,06 лв. Сумата от
737,34 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. съгласно Съобщение към
фактура № ********** за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е
останала непогасена от ответницата.
С оглед гореизложеното, общият размер на цената на доставената
топлинна енергия е 1 393,40 лв., дължима от ответницата за периода от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. включително.
Доколкото настоящата претенция за главница е заявена от ищеца за сума
в по-висок от установения по делото дължим размер, съдът намира, че
предявеният иск следва да се уважи частично за сумата от 1 393,40 лв. за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл., респ. да се отхвърли за
разликата до 1 966 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 01.09.2020 г.
включително. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 13.06.2023 г., до окончателното плащане.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия от 2016 г., чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от Общите
условия на договорите между „***********“ ЕАД и търговец за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Извършването на услугата се установява от приетата по делото експертиза и
от приложените писмени доказателства - Договор № 1618/15.08.2002 г. между
„*******“ ООД /със сегашно фирмено наименование „*******“ ООД/ и
процесната ЕС, Договор между „***********“ ЕАД и „*******“ ООД /със
сегашно фирмено наименование „*******“ ООД/ от 28.05.2018 г. за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването
им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м.04.2020 г. е
започнала да тече от 01.05.2020 г., а давността за вземането за м.05.2020 г. е
започнала да тече от 01.06.2020 г., поради което давностният срок за
вземанията за дялово разпределение за м.04.2020 г. и за м.05.2020 г. следва да
се счита за изтекъл преди подаване на заявлението в съда – 13.06.2023 г.
В настоящия случай ответницата твърди плащане на претендираните
вземания за дялово разпределение за процесния период, за което предоставя
като доказателства копия на касови бонове за извършени плащания по
7
фактури /лист 96-99 по делото/. Доколкото ищецът не представи по делото
намиращите се у него фактури за процесните периоди, за което същият беше
задължен от съда по реда на чл. 190 ГПК, съдът приема по арг. от чл. 161 ГПК
за доказано възражението на ответницата за извършено частично плащане на
задълженията за дялово разпределение, което съдът изчисли в общ размер
от 35,46 лв. Ето защо съдът намира, че с плащането на стойност от 35,46 лв.
ответницата е платила изцяло непогасените по давност вземания на ищеца за
дялово разпределение за целия претендиран период от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г.
Ето защо съдът намира, че претенцията за дялово разпределение за
процесния период следва да се отхвърли изцяло като неоснователна.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от
ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2
и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е
предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения
срок /45 дни от срока, за който се отнасят/, клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните
разпоредби се налага изводът, че по ОУ от 2016 г. „***********“ ЕАД
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
Установи се по делото, че за отчетния период м.05.2019 г. – м.04.2020 г.,
м.05.2020 г. - м.04.2021 г. и за отчетния период м.05.2021 г. - м.04.2022 г. са
8
издадени съобщения към фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ на 31.07.2021 г. и на
31.07.2022 г. Поради това върху дължимата главница за доставена топлинна
енергия в размер на 1 393,40 лв. за периода от 15.12.2020 г. /датата, на която
изтича 45-дневният срок на вземането за топлинна енергия за м.10.2020 г./ до
30.05.2023 г. се дължи обезщетение за забава, което възлиза на сумата от
355,44 лв., изчислена на основание чл. 162 ГПК чрез общодостъпен интернет
калкулатор Изчисляване на законна лихва | Calculator.BG и съгласно чл. 86, ал.
2 ЗЗД вр. ПМС № 426/18.12.2014 г. Доколкото акцесорната претенция за
мораторна лихва е заявена в по-нисък размер, същата следва да бъде изцяло
уважена за сумата от 297,50 лв.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, доколкото се
установи, че липсва главен дълг, акцесорната претенция за мораторна лихва в
размер на 7,47 лв. за периода от 15.06.2020 г. до 30.05.2023 г. се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и в исковото производство.
С оглед изхода на спора разноски се следват и на двете страни в
производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в двете производства, като в заповедното производство ищецът
е доказал разноски в размер на 46,17 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. От общия размер на разноските – 96,17 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят 70,44 лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 83,97 лв. за
държавна такса, 400 лв. за депозит за вещо лице и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение /определено от съда в минималния размер съобразно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правна помощ/. От общия размер на
разноските – 583,97 лв., съразмерно на уважената част от исковете следва да
му се присъдят 427,74 лв.
Ответницата не е поискала присъждане на разноски в заповедното и в
исковото производство, поради което такива не се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Б. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
**************, дължи на „***********“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. ************, следните суми, за които е издадена заповед за
9
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32664/2023 г.
по описа на СРС, 69 състав: сумата от 1 393,40 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, с абонатен № *******, за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.06.2023 г., до изплащане на
вземането, както и сумата от 297,50 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.12.2020 г. до
30.05.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ частично иска за разликата от 1 393,40 лв. до 1
966 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 01.09.2020 г. вкл., изцяло иска за
сумата от 37,52 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.06.2023 г., до
изплащане на вземането, както и изцяло иска за сумата от 7,47 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.06.2020
г. до 30.05.2023 г.
ОСЪЖДА В. Б. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
**************, да заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес
на управление гр. ************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
70,44 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В. Б. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
**************, да заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес
на управление гр. ************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
427,74 лв. – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
„*******“ ООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10