Определение по дело №4286/2019 на Районен съд - Варна

П Р О Т О К О Л

№ 260078/04.04.2022 г.

 

Година 2022                                                                                                       град Варна

Районен съд – Варна                       четиридесет и четвърти наказателен състав

На четвърти април                                         година две хиляди двадесет и втора

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ

                                                          

СЕКРЕТАР: МАРИЯ МИЛАНОВА

 

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

НЧХД № 4286 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

 

Ч. ТЪЖИТЕЛ И.И.В. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. А.Г. ***, редовно упълномощена и приета от съда по делото от преди.

ПОДСЪДИМАТА Р.К.Б. – редовно призована за днешното съдебно заседание, не се явява. Представлява се от адв. Б.Б. ***, редовно упълномощен и приет от съда по делото от преди и от адв. А.Д. ***, надлежно назначен за резервен защитник на подсъдимата и  приет от съда по делото от преди.

           

            АДВ. Г.: Няма пречки по хода на делото. Моля да се даде ход на делото в днешно съдебно заседание.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

            АДВ. Д.: Няма пречки по хода на делото.

 

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

 

АДВ. Г.: Моля да изслушаме получените от Национална система – 112 аудио записи.

АДВ. Б.: Считам, че  престъплението, което е описано в  частната тъжба към настоящия момент вече е погасено по давност, считано от 23.03.2022 г. С оглед изтичане на всички давностни срокове ще моля да прекратите производството в наказателно – правната му част. По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск от страна на частния тъжител за причинени неимуществени вреди за периода от февруари 2015 г. до края на 2019 г. според мен е недопустим и ще Ви моля да се произнесете с определение, с което да приемете, че така предявения граждански иск под формата на искова молба от страна на частния тъжител, е недопустима. От друга страна, ако приемете, че е допустима, същата би затруднила изключително много наказателния процес, поради което моля да преразгледате определението си за приемането й за съвместно разглеждане и да откажете нейното разглеждане към настоящия момент. Второ, към настоящия момент извън това, че се претендира присъждане на неимуществени вреди извън предмета на наказателното дело, защото наказателното дело фиксира период от декември  2015 г. до 23.09.2017 г., докато гражданският иск е предявен, считано  от 27.02.2015 г., което далеч надхвърля възможностите Вие да се произнесете по граждански иск, който не обхваща периода на евентуалното извършено деяние от страна на моята подзащитна. Няма как този граждански иск да бъде приет в този му вид, или ако вече е бил приет то е било поради обстоятелството, че съдът е допуснал една неточност, или с оглед на това, че е предявен като граждански иск, пък е написан като искова молба – една много странна форма, която НПК не познава. Отделно от това към настоящия момент в Районен съд Варна се намира на производство гражданско дело със същия предмет, а именно претендират се неимуществени вреди за период от 28.12.2015 г. до 23.09.2017 г. в гражданския съд същата тази искова молба, украсена и удължен периода с още 1-2 години и смятам, че тук намиращият се процесуален представител на частния тъжител няма да отрече този безспорен факт, а и съдът би могъл сам да направи справка, тъй като гражданското дело е образувано за период, който обхваща и периода, за който се води настоящото дело. Така, че е недопустимо да има две паралелни граждански производства – едното под формата на граждански иск в наказателното производство, другото под формата на искова молба в гражданското съдопроизводство, за едно и също деяние, които се препокриват. Това е другото ми основание, поради което ще Ви моля да четете определение, с което не приемате за съвместно разглеждане на тези основания гражданския иск и в тази му част.

АДВ. Д.: Присъединявам се към становището на адв. Б.Б..

АДВ. Г.: Относно прекратяването на наказателното производство, бих искала да кажа, че на основание чл. 80, ал. 3 от НК при продължаваните престъпления давността започва да тече от прекратяването им. Това престъпление, за което е повдигната тъжбата, не е прекратявано, така че давност изобщо не е започнала да тече и съответно тя да бъде спирана, прекъсвана или изтекла. По отношение на гражданския иск съдът вече се е произнесъл и това е третият път когато страната се опитва да провокира съда да отмени определението си, с което е допуснат за разглеждане гражданския иск. Действително съм допуснала една техническа грешка и моля съдът под формата на уточнение, или на изменение на гражданския иск, да допусне такова изменение, че периодът, за който се претендират неимуществените вреди не е 27.02.2015 г., а 27.02.2016 г. Относно терминологията на книжата по делото наказателните закони допускат субсидиарно приложение на ГПК там където правилата не са точно определени. Що се отнася до днес направеното ново възражение, че се дублирал този процес с някакъв друг, воден в Районен съд Варна – това твърдение не отговаря на истината. Настоящият иск е в следствие тъжбата за деяние по чл. 182, ал. 2 от НК. Няма как да сме повдигнали подобен иск. Има действително друг иск, но той е вследствие други вреди, за съвсем друг период. Не се сочи и някаква конкретизация, така че считам, че не следва да бъде уважавано и това възражение на насрещната страна.

АДВ. Б.: Исковата молба е преписана дословно, само са сменени част от датите. Що се отнася до твърдението, че се претендирали други вреди – именно това твърдение на процесуалния представител на частния тъжител е неточно.

 

СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните, след като се запозна с материалите по делото, конкретно с повдигнатото обвинение, което е очертано в частната тъжба, която е предмет на разглеждане по делото, намира, че със самата частна тъжба е повдигнато обвинение за извършено престъпление от Р.К.Б., с правна квалификация по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Инкриминираният период е очертан от 27.02.2016 г. до 23.09.2017 г., в условията на продължавано престъпление, като конкретните деяния, които са съставна част от това продължавано престъпление, за което е повдигнато обвинение, са 13 на брой. Твърди се, че първото е започнато на 27.02.2016 г., съответно навеждат се твърдения, че последното е извършено на 23.09.2017 г. Самата разпоредба на чл. 182, ал. 2 от НК предвижда извършителите на този вид престъпни деяния да се наказват с „Пробация“ или с „Глоба“ в размер от 2000 до 5000 лева. С оглед разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, давността, с която се погасява наказателното преследване за това деяние се равнява на три години, налице е обаче така наречената абсолютна давност, въведена в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, съгласно която независимо от спиране и прекъсване на давността, ако изтече срок с ½ по – голям от този, който е предвиден в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК в случая, настъпва абсолютната давност и наказателното производство подлежи на прекратяване, разбира се, при изрично искане от страна на подсъдимото лице, в случая такова искане беше обективирано в днешното открито съдебно заседание. Абсолютната давност за преследване на деянието на Р.К.Б., предмет на разглеждане по НЧХД № 4286 по описа на Районен съд – Варна за 2019 година, е изтекла на 23.03.2022 г.

Императивната разпоредба на чл. 88, ал. 3 от НПК предвижда, че когато наказателното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред гражданските съдилища. Императивна е разпоредбата, поради което и всякакви изследвания на въпроса дали има препокриване на исковите претенции, предмет на разглеждане по настоящото дело и делото, което е образувано в гражданското отделение на Районен съд Варна, към момента са безпредметни, поради което и съдът следва да отмени протоколно определение от 27.09.2021 г. постановено по НЧХД № 4286 по описа на Районен съд – Варна за 2019 година, с което е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от И.И.В. против подс. Р.К.Б. в размер на 15000.00 (петнадесет хиляди) лева, представляващи неимуществени вреди – претърпени болки и страдания вследствие на деяние по чл. 182, ал. 2 от НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК, претърпени в периода 27.02.2015 г. – 23.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящия иск в съда.

Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.09.2021 г. постановено по НЧХД № 4286 по описа на Районен съд – Варна за 2019 година, с което е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от И.И.В. против подс. Р.К.Б. в размер на 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), представляващи неимуществени вреди – претърпени болки и страдания вследствие на деяние по чл. 182, ал. 2 от НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК, претърпени в периода 27.02.2015 г. – 23.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящия иск в съда.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД № 4286/2019 г., по описа на Районен съд Варна, 44 наказателен състав.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на наказателното производство подлежи на обжалване в 7 – дневен срок от днес пред Окръжен съд Варна.

 

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:50 часа.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                               СЕКРЕТАР: