Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
6 За да се произнесе, съобрази: С Решение № 408/19.04.2011г., постановено по гр.д. № 3388/2010г. Великотърновският Районен съд е отхвърлил предявеният от Й. А. Р. и К. С. против Т. К. Т. и Я. М. Т. иск с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД, с който се иска да бъде развален договорът, сключен с нотариален акт № 6643/1997г. на нотариуса при ВТРС, за продажба на недвижим имот, подробно описан в нотариалния акт, само до размер на 1/2 идеална част и само по отношение на Т. К. Т. и Я. М. Т., по силата на който договор двамата ищци са продали на дъщерите си Т. и МАРИАНА посочения имот срещу задължението им да полагат необходимите грижи и издръжка на продавачите, като неоснователен и недоказан. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Й. А. Р. и К. С. Р.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че интересът на кредиторите по процесния договор е изцяло задоволен чрез грижите и издръжката за тях, давани от другата им дъщеря- също страна по договора. Този извод бил изцяло в противоречие със събраните по делото доказателства. По делото нямало доказателства, че грижите за ищците се полагат в пълния им дължим обем. От друга страна било налице признание на иска от страна на ответницата по делото. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да се уважи предявеният иск. Ответникът по жалбата Т. К. Т. не е подала отговор на същата. В съдебно заседание пред въззивния съд заема становище за основателност на жалбата, респ. основателност на предявения против нея иск. Ответникът по жалба Я. М. Т. не е подал отговор на същата, не заема становище по нея. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, като изслуша доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установеноследното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на постановеното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд намира, че решението е допустимо и валидно изцяло. По същество решението е неправилно, по следните съображения: С исковата си молба ищците твърдят, че с нотариален акт№ 73/1997г. на Нотариуса при ВТРС са продали на дъщерите си Т. К. Т. и М. К. Д. собствения си недвижим имот, находящ се в с. К., обл. В. Т., подробно описан, срещу задължението на купувачките да осигуряват на продавачите до края на живота им храна, облекло, лечение, отопление, грижи при немощ и болест. Здравословното състояние на ищците било влошени, като се налагало често да посещават лекар, да им бъде прилагано медикаментозно лечение , непосредствени грижи, помощ при обслужване и домакинстване и допълнителни средства, освен получаваните от тях пенсии. Задълженията по договора изпълнявала само М. Д. и нейният съпруг. Двамата ответници, като съпрузи, след прехвърляне на имота не само не са се интересували от нуждите на ищците, а и от януари 2009г. не са ги посещавали, по никакъв начин не са участвали в издръжката и гледането, с което не били изпълнили задължението си по договора. Предендира се договорът за бъде развален до размера на Ѕ идеална част от недвижимия имот, който е негов предмет, по отношение на двамата ответници. Претендират се разноски по делото. Ответницата Т. Т. заема становище за основателност на исковата претенция. Сочи, че след прехвърляне на имота само сестра й и зет й са полагали грижи за двамата прехвърлители. От началото на 2009г. както ответницата, така и нейният съпруг- другият ответник по делото – не са посещавали дома на родителите в с. К., нито са осигурявали средства за лекарства и тн. Сочи, че е съгласна договорът да се развали съгласно претенцията на ищците. Ответникът Я. М. Т. не заема становище по предявения иск. От събраните по делото доказателства се установява, че на 02.12.1997г. с нотариален акт № 73 от същата година на нотариуса при ВТРС двамата ищци са прехвърлили правото на собственост върху свой имот в с. К. , подробно описан, на двете си дъщери-ответницата Т. Т. и М. Д. при равни права върху имота за всяка една от тях. Приобретателите от своя страна са поели задължението да се грижат и гледат продавачите до края на живота им, като им осигуряват храна облекло, лечение отопление, грижи при немощ и болест. Установено е по делото, че двамата прехвърлители са възрастни хора – 74г. и на 72 години, както и че страдат от заболявания, налагащи чести медицински прегледи и лечение. От показанията на разпитания по делото свидетел А. Ц. Д. се установява по категоричен начин, че грижи за двамата прехвърлители полагат само дъщеря им М. и нейният съпруг О.. Ответниците не са полагали грижи, не са давали средства за лечение на двамата прехвърлители по договора, нито пък са ги посещавали. Здравословното състояние на ищците било влошено и те очевидно се нуждаели от чужда помощ и грижа. При тези данни от фактическа страна се налага изводът за основателност на предявения иск. Съгла±но процесния договор двете приобретателки и техните съпрузи са задължени да полагат грижи и да осигуряват издръжка за двамата прехвърлители в уговорения с договора обем. Установено е, че двамата ответници – съпрузи, не са полагали никакви грижи за прехвърлителите през целия период от сключване на договора до приключване на устните състезания пред въззивния съд. Тези обстоятелства не са оспорени от ответниците, дори е налице признание на сочените факти от единия от тях. При това положение според настоящия състав двамата прехвърлители имат правен интерес да искат разваляне на договора за издръжка и гледане спрямо ответниците. Първоинстанционният съд е приел, че след като задължението за гледане и издръжка е поето без да се определи кой от приобретателите в какъв обем ще предоставя грижи и издръжка, то е неделимо. Оттам и съдът е стигнал до следващия извод, че точното изпълнение, покриващо крайния резултат, без значение от кого от длъжниците е предоставено, има характера на пълно изпълнение и освобождавало другите длъжници от престирането на същите задължения. Вярно е, че по принцип за кредитора е важно да получи договорения краен резултат, независимо кой от солидарните длъжници ще го предостави. Въпреки това, договорът за издръжка и гледане, като особен вид договор, може да бъде развален в хипотезата, пред която настоящия съд е поставен. На първо място, налице е задължение за издръжка и гледане от няколко лица спрямо две лица. Доказано е пълно неизпълнение от страна на двама от общо четиримата дължащи издръжка и гледане по договора. Цитираното и от първоинстанционния съд Тълкувателно решение № 30/1981г. на ОСКГ на ВС дава разрешение на въпроса възможно ли е да се развали алеаторният договор за издръжка и гледане, когато един от няколкото длъжници по договора не го изпълнява и то е обратното на това, възприето от първата инстанция. Съгласно т. 2 от Тълкувателното решение когато издръжката и гледането е задължение на две и повече лица, според изричната уговорка длъжниците са солидарно отговорни пред всички правоимащи да ги получат. Освен това, пак според същото ТР когато неизпълнението не е незначително, то може да обуслови/ дори и по морални съображения/ развалянето на договора, тъй като с оглед на неговото естество несъобразяването с правилата на добросъвестността и морала има съществено значение. Макар и принципно да има резон в съжденията на първоинстанционния съд, в случая не е съобразен фактът, че по делото не е установено пълно и точно изпълнение на задължението за издръжка и гледане от страна на другите двама задължени по договора. Доказано е само, че те полагат грижи за прехвърлителите. Дали тези грижи са в обема, посочен в договора, не е изяснено/ а и не това е предметът на делото/. Подобно твърдение не е наведено и в исковата молба. Наистина поетото от приобретателите на имота задължение в случая е неделимо, но това не означава, че изпълнението на задължението само от едного от длъжниците освобождава останалите длъжници от задължението им да изпълнят договора. Напротив, кредиторът по едно неделимо задължение може да изисква от всеки един от длъжниците по него да изпълнява пряко и точно поетите обязаности. Това следва и от разпоредбата на чл. 129,ал. 1 от ЗЗД, а и от смисъла на ТР 30/1981г. В този смисъл се произнася и ВКС в свое РЕШЕНИЕ № 99 ОТ 30.06.1986 г. на ОСГК, позовавайки се именно на горното тълкувателно решение. По горните съображения настоящата инстанция счита, че следва да се уважи предявената искова претенция за разваляне на сключения между ищците и ответниците алеаторен договор в частта му относно половината от прехвърления имот, каквато част от имота фактически ответниците са придобили по силата на договора. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт. Решението на районния съд следва да бъде отменено и исковата претенция следва да се уважи. При този изход на делото двамата ответници следва да заплатят на ищците разноските по водене на делото пред първата и въззивна инстанция в общ размер на 652,97лв. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение №408/19.0.4.2011г. , постановено по гр.д № 3388/2010г. по описа на Великотърновския Районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: РАЗВАЛЯ по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД договора, между Й. А. Р., ЕГН * и К. С. Р., ЕГН * от една страна и Т. К. Т., ЕГН * И Я. М. Т., ЕГН *, сключен с Нотариален акт № 73,т. 17, дело № ...г. на Нотариуса при Великотърновския Районен съд, по силата на който Й. А. Р., ЕГН * и К. С. Р., ЕГН * продават на дъщеря си Т. К. Т., ЕГН * една втора идеална част от следния свой собствен недвижим имот, намиращ се в с. К., община полски Тръмбеш, а именно: ДВОРНО МЯСТО от 1900кв.м. /хиляда и деветстотин квадратни метра/, представляващо парцел VІІІ-492/ осем римско за четиристотин деветдесет и две арабско/в квартал 29а/ двадесет и девет „а”/ по регулационния план на с. К., при граници с уредени регулационни отношения : от една страна улица, Николай Георгиев Буюклиев, наследници на Никола Ламбев Христов, Иван Т. и Минчо Стойчев Р., заедно с построените в него къща, кухня и стопански постройки, трайни насаждения и подобрения срещу задължението купувачите да се грижат и гледат продавачите до края на живота им, като им осигуряват : храна, облекло, лечение, отопление, грижи при немощ и болест, само по отношение НА . Т. К. Т., ЕГН * И Я. М. Т., ЕГН * и само по отношение на една втора идеална част от имота, предмет на договора. ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН * И Я. М. Т., ЕГН * да заплатят солидарно на Й. А. Р., ЕГН * и К. С. Р., ЕГН * сумата от 652,97лв. / шестстотин петдесет идва лева деветдесет и седем стотинки /, представляващи разноски по водене на делото пред двете инстанции. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |