№ 6532
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100508580 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 28.05.2024 г., гр.д. 8846/2024 г., СРС, 153 с-в се отхвърля
предявеният от Е. С. Д. срещу Апелативен съд – София иск по чл. 128, т. 2 КТ
за заплащане на дължима част от трудово възнаграждение в общ размер на 1
405 лева за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г., формирана от разликата
между полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което реално е
следвало да получи.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата Е. С. Д.. Счита,
че дължимото трудово възнаграждение следва да се индексира по колони 5 и 6
от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата,
приложими за служители на ВКС, т.к. трудовото правоотношение е запазено
със същия работодател. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият и ответник по иска Апелативен съд – София оспорва
жалбата.
1
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
По силата на трудов договор № 869/01.06.2017 г. ищцата Е. С. Д. заема
длъжност „чистач“ във Върховния касационен съд. С решение по протокол №
10/30.04.2020 г., Пленумът на ВСС отнема стопанисването на сградата от ВКС
и го възлага на ответника по иска Апелативен съд – София. С решение по
протокол № 12/09.06.2020 г., СК на ВСС съобразно чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ
съкращава 31 щатни бройки във ВКС, от които 15 щатни бройки за
длъжността „чистач“. Със заповед № А-1102/01.12.2020 г. са разкрити нови 18
щата за същата длъжност в отдел „Стопанисване и управление на съдебното
имущество“ към Апелативен съд – София. Сключени са допълнителни
споразумения между страните по делото от 26.02.2021 г., 15.04.2022 г. и
21.08.2023 г.
Спори се доколко спрямо годишните индексации на трудовото
възнаграждение за ищцата през процесния период 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г.
са приложими диапазоните по колони 5 и 6 за служители на ВКС или тези по
колони 7 и 8 за служители на САС, предвидени с Класификатора на
2
длъжностите в администрацията на съдилищата.
Съгласно чл. 343, ал. 1 ЗСВ правоотношенията на съдебните служители
в администрацията към органите на съдебната власт възникват въз основа на
сключен трудов договор с ръководителя на съответния орган, като за
определени категории служители е предвидено провеждането на конкурс.
Следващата ал. 2 на чл. 343 регламентира специален случай за изменение на
трудовото правоотношение чрез преместване на съдебен служител в друг
орган на съдебната власт /или ВСС, ИВСС, НИП/, каквато е и настоящата
хипотеза. В случая с преназначаването на ищцата в друг орган на съдебната
власт, съкращаването на щата за нейната длъжност при предишния
работодател ВКС и разкриването на съответен такъв при новия работодател
САС, само настъпва промяна в работодателя и мястото за полагане на труд,
като се запазват придобитите ранг, трудов стаж, атестационни точки и
възнаграждение - § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на КДАС.
Според чл. 341, ал. 1 ЗСВ Висшият съдебен съвет осъществява
подзаконова нормотворческа дейност, включително по приемане на
Класификатор на длъжностите в администрацията. С него се определят
наименованията на длъжностите, изисквания за тях, ранг и възнаграждение. В
случая, с решения по Протокол № 10/17.07.2020 г. и Протокол №
19/16.12.2020 г. от заседанието на Комисия "Съдебна администрация"
към СК на ВСС, се отхвърля направеното предложение от председателя на
Апелативен съд – София за изменение на Правилата за прилагане на
Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата, както и по
отношение на длъжностите от Раздел I „Ръководни длъжности“ и от Раздел III
„Обща администрация“ да се прилагат колони 5 и 6 от Класификатора на
длъжностите в администрацията на съдилищата за служителите на
Апелативен съд - София. В мотивите е прието, че съгласно § 1 от ПЗР на
ППКДАС, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се
индексират до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за
съответната група, съгласно Класификатора.
В тази връзка, по отношение на измененото по реда на чл. 343, ал. 2 ЗСВ
трудово правоотношение на ищцата се запазват основното трудово
възнаграждение, ранг и други привилегии, постигнати до този момент, без да
възниква задължение за работодателят да индексира възнаграждението в
3
диапазона по колони 5 и 6, предвидени за служители на ВКС и ВАС, съгласно
Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата. Искът по
чл. 128, т. 2 КТ за допълнително дължим индексиран размер на трудово
възнаграждение от общо 1 405 лв. през периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г.,
следва да се отхвърли като неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият е представляван от лице с юридическо образование -
съдебен помощник в САС въз основа на редовно пълномощно, притежава
юридическо образование и правоспособност. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 НЗПП следва да се определи сумата 300
лв. – юрисконсултско възнаграждение – определение № 78/16.04.2020 г., гр.д.
16/2020 г., ВКС, ІV г.о.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.05.2024 г., гр.д. 8846/2024 г., СРС, 153 с-в.
ОСЪЖДА Е. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** да
заплати на Апелативен съд – София, със седалище: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4