№ 13080
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
*** РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110121024 по описа за 2022 година
Страни в производството са:
Ищец: *** - 73“ ООД с ЕИК ***, гр. София, ж.к. Разсадника, бл.9, вх. Б, партер чрез адв. И.
Ответник: *** *** съд (СГС) с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, чрез съдебен помощник
***, подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Ищецът е предявил осъдителен иск по чл. 2б ЗОДОВ за сумата 1000лв. – обезщетение за
неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване в
разумен срок на гр.д. №20047/2014г. по описа на СГС I-3 състав, започнало с подаване на
искова молба на 13.12.2014г. и приключило пред СГС с решение от 15.11.2017г.
Страните не спорят относно периода, през които е разглеждано делото в СГС (13.12.2014г. -
15.11.2017г. ), както и относно изчерпването на процедурата по Глава ІІІа ЗСВ, при която
заявлението за определяне на обезщетение е отхвърлено.
Спори се по правни въпроси, а именно дали назначаването на експертизи /според ищеца
ненужни/ и неизготвянето на решението в 1-месечен срок води до нарушаване правото на
ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и евентуално – относно
размера на обезщетението.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и доводите на страните, намира следното
от фактическа и правна страна:
Правната квалификация на исковете е по чл.2б ЗОДОВ.
Ищците следва да докажат, че процесното производство е продължило извън разумния срок,
което се дължи на поведението на съда и от което са настъпили претендираните вреди.
1
В открито съдебно заседание, проведено на 18.10.2022г., съдът е отделил като безспорни
фактите, изложени в проекта за доклад, касаещи развитието на процеса пред първата
инстанция. По делото са приложени материалите по гр.д. 20047/2014г., СГС, I-з състав, ГО и
гр.д. 1638/2018 г., САС, поради което на настоящия съдебен състав му е служебно известно
движението на гр.д. 20047/2014г., СГС.
Посоченото дело пред СГС е образувано на 15.12.2014 г. и е приключило с постановяването
на Решение № 7627/15.11.2017 г. Продължителността на производството по делото е 2
години и 11 месеца и 9 съдебни заседания. Предмет на образуваното гр.д. 20074/2014 г.,
СГС е предявен конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, обективно съединен с 4 кумулативно
съединени осъдителни искове по чл. 189 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД. В първото съдебно
заседание е открито и производство по оспорване на истинността на документ по реда на чл.
193 ГПК, който представлява инцидентен установителен иск и се отразява на сложността на
делото. От материалите по делото е видна изключително активната позиция както на ищеца,
така и на ответната страна, които по време на цялото производство представят нови
доказателства, правят нови доказателствени искания, вследствие на което по делото са
назначени съдебно-счетоводна експертиза, допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
две съдебно-технически експертизи, допълнителна съдебно-техническа оценителна
експертиза, повторна съдебно-техническа оценителна експертиза, повторна съдебно-
техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза. В рамките на девет
открити съдебни заседания са изслушани осем експертни заключения по първоначални,
допълнителни и повторни съдебно-технически и съдебно-счетоводни експертизи. Следва да
се отбележи, че по поставени от ищеца въпроси в исковата молба са назначени две СТЕ – за
идентичност на имот и оценителна експертиза на имот, а по допълнителни въпроси на
ищеца в откритото съдебно заседание, проведено на 02.11.2015 г. е назначена допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, а поради оспорване на заключението на СТЕ в откритото
съдебно заседание на 06.03.2017 г. от страна на ищеца и по поставена от него допълнителна
задача е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза. По искане на ответника са
назначени една допълнителна и една повторна СТЕ. За определяне и разрешаване на
спорния по настоящото производство въпрос за разумния срок за разрешаване на делото
следва да се вземе предвид и обема на делото, което се състои от 478 страници и което е
попълвано от страните с доказателства във всяко съдебно заседание. Последното съдебно
заседание на делото, в което е даден ход по същество се е провело на 25.9.2017 г., а
съдебното решение по делото е постановено на 15.11.2017 г.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Нормата на чл.2б ЗОДОВ (ДВ бр.98/2012г.) предвижда, като вътрешноправно средство за
защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на ***та за вреди, причинени на граждани и
на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок по чл.6 §1 от ЕКЗПЧ, като претенцията за обезщетение, съгласно чл.8 ал.1
ЗОДОВ, се разглежда по този закон и реда на ГПК. Критериите, въз основа на които съдът
прави преценката си дали е допуснато нарушение, са посочени примерно в закона (чл.2б
2
ал.2 от ЗОДОВ), като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ.
Производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от
неправомерни действия на ***та. Отговорността е обективна и се носи от ***та, а не от
нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат.
***та и нейните органи се разглеждат като едно цяло (Решение №76/11.4.2016г. по гр.д.№
5721/2015г. на ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК).
Нормата на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно който всяко лице при
определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на
неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие
със закона. Според Европейският съд за правата на човека предписанието за разумен срок на
делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи, като
разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в
светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии:
сложността на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил
изложен жалбоподателят в процеса. ***та отговаря за забавянето на разглеждането и
решаването на делото от предявяването на иска до влизането в сила на решението, като
спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършване на отделните
съдопроизводствени действия, е без значение. Релевантна е общата продължителност на
делото с оглед неговата фактическа и правна сложност. Съдът установява осъществяването
на отделните забавяния и причината, която ги е предизвикала, доколкото ***та не отговаря
за забавянията, дължащи се на поведението претендиращата обезщетение страна.
Съгласно чл.2б, ал.2 ЗОДОВ съдът взема предвид общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални и законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
В конкретния случай началният момент на производството по отношение на ищците е
подаването на исковата молба от 15.11.2014 г. пред СГС, като на тази инстанция
разглеждането на делото е приключило с постановяване на решение на 15.11.2017 г.
Причина за разглеждане на делото в 9 заседания са доказателствените искания на страните,
включително на ищеца по настоящото дело. Причина за отлагането на делото не е
поведението на компетентните органи, а процесуалното поведение на страните, в това число
и на жалбоподателя „***-73“ ООД. Жалбоподателят не може да търси отговорност за
забавяне на делото, за което той е станал причина. Такова обезщетение ***та дължи, когато
забавянето се дължи по причина на действията на нейните органи, а не на страната, която
иска обезщетението. Когато самата страна е причина за забава за разглеждане на делото, тя
отговаря за вредите, настъпили за останалите жалбоподатели. Следва да се посочи, че
разглеждането на правен спор по пет кумулативно съединени искове, както и разглеждането
3
на искане по чл. 193 ГПК, по които искове са представяни от страните редица доказателства,
сама по себе си е предпоставка за по-бавно протичане на предвидените законови процедури,
от които съдът е обвързан. Делото се отличава с голяма фактическа сложност, тъй като по
време на протичането на производството са възникнали спорни въпроси между страните за
идентичност на процесния имот, за пазарната му стойност и във връзка с които спорни
въпроси и по искане на страните са назначени посочените осем съдебни експертизи. На
следващо място, изискването за разглеждане и решаване на делата в разумен срок не следва
да взема приоритет над други принципи на процеса като осигуряване на равенство на
страните, състезателно начало и решаване на делото въз основа на обективно събран и
преценен доказателствен материал. Съдебните заседания и забавянето на делото се дължат
във връзка с направени от страните доказателствени искания и с цел разкриване на
обективната истина в процеса, гарантиране на процесуалните права на страните да
представят доказателства и да правят доказателствени искания. При преценка дали съдът е
разгледал делото в разумен срок настоящият състав не може да се произнесе по въпроса
дали събраните доказателства в съдебните заседания са били необходими, доколкото този
въпрос се разглежда в рамките на инстанционния контрол. Не без значение за преценката
дали делото е разгледано в разумен срок и при преценяване на баланса между принципите за
бързина, от една страна и за установяване на обективната истина и принципа на
диспозитивно начало в процеса, от друга страна, е обстоятелството, че по своя предмет
делото на жалбоподателя не е от делата с „висок залог“, поради което и вредите при
забавяне на делото не са с такъв висок интензитет, както например вредите при забавяне на
дело за родителски права, за домашно насилие, на дело за издръжка или на наказателно
производство. На последно място, не се наблюдава неоснователно забавяне на
производството от страна на съда, като движението на делото е съобразено с времето за
извършване на необходимите процесуални действия от страните и от вещите лица
(представяне на документи от страните, представяне на заключения от страна на вещите
лица). Ето защо не се установява нарушаване на разумния срок и не се констатира забавяне
в разглеждането на делото, което да е в пряка причинна връзка с поведението на
компетентните съдилища.
На следващо място, ищецът не доказва какви вреди е претърпял от твърдяното забавяне на
делото, както и за техния размер.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските: При този изпод на спора разноски се дължат ответника за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Воден от горното, *** районен съд
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***-73“ ООД с ЕИК ***, гр. София, ж.к. Разсадника, бл.9, вх.
Б, партер, искове срещу *** *** съд (СГС) с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за
осъждане на ответника (***) да плати на ищеца сума от 1000лв., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 19.4.2022г. до плащането – неимуществени вреди, претърпени
от нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумния срок съдебно производство
по гр. дело №20047/2014г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА ищеца „***-73“ ООД с ЕИК ***, гр. София, ж.к. Разсадника, бл.9, вх. Б, партер,
да плати на ответника *** *** съд (СГС) с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата
100лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред *** *** съд.
Съдия при *** районен съд: _______________________
5