Решение по дело №845/2021 на Административен съд - Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …………/…………10.2021г. гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     Административен съд – Варна- ХХХІІІ състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                      

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА

 

и при участието на секретаря Галина Владимирова и на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 845 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от В.И.П., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр. Варна, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София /ГДИН/ за присъждане на обезщетение в размер на 9000 /девет хиляди/ лв. със законната лихва от датата на предявяване на иска заради причинени неимуществени вреди по време на престоя му в затворническо общежитие от затворен  тип /ЗОЗТ/  с. ** от 26.06.2020 г. до 07.04.2021 г., изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", и по-конкретно заради ухапвания  от инсекти /хлебарки и дървеници/. Твърди се, че ухапванията от инсектите в спалното помещение са се отразили негативно върху здравето и психиката на ищеца – породили са у  него чувство на страх, на незащитеност, на малоценност, както и физически дискомфорт, нервно напрежение, безнаказаност, неудобство и несигурност.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа изложеното в исковата молба.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт С. С., в писмен отговор с.д. №  9794 от 24.06.2021 г. сочи, че иска е предявен срещу надлежна страна и е допустим, но по същество е неоснователен като са изложени конкретни доводи в подкрепа на последното твърдение. Оспорва се изцяло исковата претенция както по основание, така и по размер. Развити са подробни съображения, че в производства от рода на настоящото в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличието на двете изискуеми от закона материални предпоставки за ангажиране  отговорността на ответника, а именно: 1/ да се установи наличие на незаконосъобразни действия или бездействия на специализирани органи по изпълнение на наказанията при или по повод на административната им дейност, при това тези незаконосъобразни действия или бездействия да са свързани точно с нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и 2/ да се докаже реално настъпване на неимуществената вреда в правната сфера на ищеца, на която той се позовава, като следва да се установи в какво конкретно се състои тя. Не на последно място като трета материална предпоставка за ангажиране отговорността на ответника се сочи и това, че в такива производства на задължително доказване подлежи и наличието на причинно-следствена връзка между установеното незаконосъобразно действие или бездействие на ответника и настъпилата неимуществена вреда. Застъпено е становище, че в конкретния случай не се установява наличието на която и да е от посочените материални предпоставки, която да обосновава извод за основателност на исковата претенция на л.св. В.И. П.. Обръща се внимание върху факта, че правното и фактическо положение на лишените от свобода лица, какъвто се явява и ищецът, е свързано с налагане на ограничения, които са пряк резултат от приложената спрямо тях от Държавата наказателна репресия във връзка с извършено престъпление. Моли съда да отхвърли ищцовата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира се в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

В съдебно заседание представител на ответника не се явява. Депозирано е писмено становище с.д. № 14330 от 01.10.2021 г. от процесуалния представител на ответника – ст.ю.к. С. С., с което e изразено становище по хода на делото, по доказателствата и по съществото на правния спор като се поддържа изложеното в писмен отговор от 24.06.2021 година. Искът се оспорва като неоснователен по основание и размер и като недоказан.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че по делото не е установено наличието на предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на ответника и за присъждане на обезщетение в полза на ищеца. Счита, че събраните по делото доказателства налагат извод, че в затворническото общежитие в с. ** през исковия период редовно е провеждана дезинсекция на спалните помещения, обстоятелство, което се потвърждава и от свидетелските показания на разпитания по делото св. л.св. К.Й.. Не е налице твърдяното от ищеца В. П. незаконосъобразно бездействие от страна на  ответника. В допълнение към изложеното сочи и това, че поддържането на добра хигиена в спалните помещения в пенитенциарните заведения на територията на Р България е задължение на самите лишени от свобода. На основание изложеното пледира за отхвърляне на иска.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

В.И.П. изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора гр. Варна считано от 25.01.2018 г.  /л. 55 от делото /.

Страните не спорят, че през процесния период /26.06.2020 г. - 07.04.2021 г./ П. *** , част от структурата на затвора Варна.

В постъпила по делото уточняваща молба  ищецът посочва, че за периода ,за който претендира обезвреда е бил в спални помещения № 301 , 302 , 320 и 322 на затворническото общежитие / л. 63/.

Ответникът по правния спор представя договор рег. № 11179 от 13.11.2018 г.  , сключен с „ДДД-1“ ООД и с  предмет извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните  ѝ служби съгласно приложения №1, №2 и №3 . Има изрична клауза в договора за провеждане на  дезинсекция  шест пъти годишно  / л. 106-112/. Съгласно чл.11 от този договор приемането на извършената работа става с подписан двустранен  приемо-предавателен протокол. Събрани по инициатива на ГДИН два такива протоколи  сочат за извършена  дезинсекция  против хлебарки и дървеници  на ЗОЗТ с. ** на 09.07.2020г. с третирана площ от 2500 кв.м. , както и за дезинсекция против  дървеници на 18.09.2020 г.  на площ от 200 кв.м. / л. 158-159/.

Цитираният договор е сключен за срок от 24 месеца и е изтекъл на 13.11.2020 година.

На 20.01.2021 г. ГДИН  е сключила договор с идентичен предмет с ДЗЗД „ Фаворит мениджмънт“ за срок от 36 месеца / л. 113-119/. Страните се договорили  за дезинсекция осем пъти годишно / чл. 2, ал. 2 / като приемане на изпълнението на тази услуга става с писмен приемо-предавателен протокол  / чл.27/. Първата  дезинсекция след сключване на този договор е извършена на

25.01.2021г.  с данни за „цялостна дезинсекция на килиите/ против хлебарски и дървеници/ л. 160/, а последваща такава дейност е извършена на 04.03.2021 г. / л. 162-163/.

За установяване на релевантните факти по делото с протоколно определение от 14.07.2021 г. съдът е задължил ответника да представи извлечение от медицинския журнал на ЗОЗТ - с. **  към затвора -Варна с данни за извършени медицински прегледи на лишените от свобода за периода 26.06.2020 г. до 07.04.2021 година. Частични извлечения за този период се депозирани по делото на 26.07.2021г. с твърдение , че ответникът не може да  представи цялата поискана информация , защото журналът е приложен към материалите по адм. дело № 45/2021 г. на Административен съд – Варна / 145-157/. Представени са извадки от журнала за периода от 06.07.2020 г. до 08.08.2020 г. /л. 198 – 200/, за периода от 04.02.2021 г. до 17.02.2021 г. /л. 201 и л. 202/  и за периода от 04.03.2021 г. до 13.04.2021 г.

С цел спазване на принципа по чл. 10 ГПК във вр. с чл.144 АПК съдът извърши служебна проверка и установи ,че на 29.07.2021г. цитираният  медицински журнал е бил върнат от Адм. съд-Варна на затвора -Варна , поради което с протоколно определение от 10.09.2021г. предостави поредна възможност на ответника да представи журнала, но същият депозира идентични негови извлечения на депозираните такива по делото с молбата от 26.07.2021 г. От тези  извлечения се установява, че през процесния период  ищецът В. П. е прегледан от лекаря, обслужващ ЗОЗТ – с. ** на 06.07.2020 г. и на 13.07. 2020 г. като поставената диагноза е гастрит и му е предписано медикаментозно лечение. На 08.08.2020 г. ищецът отново е посетил медицинския кабинет с оплакване за мускулна треска. На 04.02.2021 г., 09.02.2021г., 17.02.2021 г. са документирани прегледи на П. заради оплаквания от зъбобол с предписани лекарства- аулин и диклак. От същия журнал става ясно, че на 06.04.2021 г. ищецът е прегледан от лекар заради обявена гладна стачка .

От ответника са представени и частични извлечения от книгата за искания за преглед от лекар / зъболекар на лишените от свобода, сочещи че В.П. многократно е отправял искане да бъде консултиран от лекар/зъболекар (67 пъти) като в някои случаи записванията са направени в няколко последователни дни. Установява се, че основните оплаквания на ищеца през исковия период са свързани със зъбобол и необходимост от преглед и лечение от специалист по дентална медицина. Не се установяват данни за оплаквания и потърсена консултация със специалист-дерматолог във връзка с поражения върху кожата на ищеца като последствие от ухапвания от инсекти./л.209-240/.

     От разпита на свидетеля Д.А.С. , който познава ищеца от около 10 години по повод престоя им в затвора гр. Варна, се установява , че двамата са били в едно спално помещение в ЗОЗТ с. ** от м.май – юни до м.септември 2020 г. През този период В.П. се е оплаквал от ухапвания от дървеници, хлебарки, никой не му е обръщал внимание. Ходил е до медицинския пункт , но лекарят е изписвал само аналгин и аспирин , защото не е разполагал с други лекарства. Свидетелят твърди, че  ищецът целят е бил „  надран“, бил е на дупки от ухапвания, но не знае дали са давани на П. някакви лекарства за този проблем . Свидетелят твърди , че „редовно“ ,когато се е будел  към 2-3 часа през нощта, е виждал  ищеца да не спи и да стои до прозореца на килията , но не го е питал защо бодърства , а само предполага , че е заради ухапванията от инсекти. Свидетелят посочва, че има висящи производства по ЗОДОВ срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, но няма спомен ищецът да е бил свидетел по тях.  

       Разпитаният в качеството на свидетел К.Й.Й. посочва, че  познава В.И.П. от съвместният им престой в ЗОЗТ с. ** през декември 2020 г. , когато Й. е постъпил в затворническото общежитие. Двамата са били е една килия № 320 около 20 – 30 дни . За този период от време двамата са се оплаквали от ухапвания от дървеници ежедневно. Поради тези инсекти нощем да спали „опаковани“, за да нямат дървениците досег до кожата  . Дори и след дезинсекция е имало дървеници. Ищецът е търсил медицинска  помощ заради получените ухапвания , но в медицинския пункт е нямало медикаменти. Най-много да са давали „Фенистил“, който е помагал само срещу сърбежа . Въпреки извършваната дезинсекция на килиите според свидетеля продължава да има дървеници, хлебарки, бълхи. Свидетелят  посочва, че води дело срещу ГДИН заради лошите условия на изтърпяване на наказанието , но  по тях В.И.П. не е бил свидетел.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи :

Страни по конкретното материално правоотношение са лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода и юридическо такова- „ ГДИН  , която осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби / чл. 12 ЗИНЗС/ . Ищецът претендира  възникнало в него полза субективно материално право на обезщетение за вреди, чието съществуване ответната страна по спора отрича. При този предмет и страни на правоотношението приложила е регулацията на ЗИНЗС. Според правилото на чл. 284, ал.1 от споменатия нормативен акт  държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Тази  правна уредба налага съждение , че елемент от фактическия състав на субективното материално право на обезщетение е нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. Посочената правна норма гласи, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като за такова нарушение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Подателят на исковата молба  следва да проведе главно доказване на допуснато нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС , като при проведено успешно  подобно доказване , настъпване на неимуществени вреди се предполага предвид законната презумпция по  чл. 284  , ал. 5 ЗИНЗС.

Сключените договори от ГДИН за извършване на услугата по  дезинсекция за периода от м. 11/2018 г. до м. 01/2024 г. свидетелстват  за разходване на  публични средства  за третиране на местата за лишавате от свобода с химически средства срещу инсекти , вкл.  хлебарки и дървеници. Според правилата на формалната логика валидно оправдание за подобен разход на обществен ресурс е съществуването на инсекти в местата за лишаване от свобода , което от своя страна е индиция за достоверност на ищцовите твърдения.

Тази теза кореспондира със събраните свидетелски показания на К.Й., който посочва, че през м. декември 2020 г.  е имало дървеници в общото му спално помещение с П. . Това гласно доказателства има  убеждаваща за съда сила. Свидетелят твърди наличие на дървеници  три месеца след последната дезинсекция на  ЗОЗТ с. ** по договора  на ГДИН с „ДДД-1“ ООД и около два месеца преди първата дезинсекция по втория договор . След като по двата представени договора за дезинсекция има определена периодичност на услугата от месец и половина - два месеца, е логично да се предположи , че след три месеца без дезинсекция на ЗОЗТ с. ** е имало дървеници и хлебарки.

За целите на главното доказване ищецът поиска по реда на чл. 190 от ГПК съдът са събере медицински журнал на  ЗОЗТ с. ** , но въпреки двукратно предоставена възможност за подобна активност , ГДИН представи   само частични извлечения от този дневник и то за отделни дати / за 06.07.2020 г. , за 13.07.2020 г. ; за 08.08.2020 г., за 04.02.2021 г., за 09.02.2021 г. , за 17.02.2021 г./ и за кратък период от време / от  04.03.2021г. до 13.04.2021г./.  За тези дати и посочения период събраните приемо-предавателни протоколи сочат за проведена дезинсекция, но ответникът не представи журнала на медицинския пункт точно за периода , когато не е имало дезинсекция в ЗОЗТ с. ** , а именно от 18.09.2020 г. до 25.01.2021г. , въпреки че съдът изрично му указа , че при пасивност ще приеме за доказани фактите, за които ответникът е създал пречки по събиране на доказателства . В контекста на гореизложено и предвид  правилото на чл. 284, ал.3 ЗИНЗС съдът приема за доказан твърденият от П. факт на съществуване на инсекти в спалните помещения на ЗОЗТ  с. ** през  месеците декември 2020 г. и януари 2021г. В подкрепа на този фактически извод е не само пасивното процесуално поведение на ответника, но и събраните сведения за липса на дезинсекция четири месеца и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К.Й.  за наличие на инсекти .

     В обобщение цялостният анализ на доказателствените източници обосновава извод за съществуването на дървеници и хлебарки в ЗОЗТ с. **  през м. 12/2020 г  ./ период според показанията на К.Й./ и до 25.01.2021г., / когато е първата дезинсекция по изпълнение на договора  на ГДИН с ДЗЗД „ Фаворит мениджмънт“  /.      

       Съдът приема, че не е постигнат процесуалния стандарт на главно, респ. пълно доказване, на фактическото твърдение на П. за дървеници и хлебарки в ЗОЗТ с. ** за времето от 26.06.2020 г. до м. декември 2020 г. както и след 25.01.2021г. до 07.04.2021г., защото  не беше оспорена верността на  представените от ответника писмени доказателства / приемо-предавателни протоколи , свидетелстващи за извършена услуга по дезинсекция /. Именно поради тази причина нямат убеждаващо въздействие  твърдения на свидетеля Д.С. за наличие на инсекти в спалните помещения през периода м. юни – м. септември 2020 г. Същият свидетел твърди ,че П. не е спял нощем заради ухапванията от инсекти, но събраните частични извлечения както от медицинския журнал, така и от книгата за заявки за прегледи  сочат непротиворечиво за системен зъбобол , който е по-вероятната причина за неговото безсъние.

         В контекста на гореизложеното съдът приема, че за периода м. декември  2020 г. – м. януари 2021г. В.П. е получил ухапвания от инсекти в ЗОЗТ с. ** поради незаконно бездействие на затворническата  администрация по дезинсекция на затворническото общежитие . Това бездействие представлява нарушение по смисъла на чл. 3 ,ал.2 ЗИНЗС , тъй като е породило чувство на незащитеност ,  на малоценност, които са уронили  човешкото достойнство на ищеца .

       При съществуването на законната презумпция по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС  не подлежат на доказване претендираните от ищеца неимуществени вреди .

       Изживяните от В.П. неимуществени вреди имат за своя пряка първопричина нарушението  по чл. 3 от ЗИНЗС и подлежат на обезвреда . П. е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания.

        Съобразявайки се с предписанието на чл.52 ЗЗД, приложимо на основание пар. 1 от ЗР на ЗОДОВ, съдът счита за справедлив размер на обезщетението за вреди  сумата от 400 лв. , отчитайки факта , че израз на нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС е уронено  човешко достойнство , а не се касае за липса на достатъчно жилищна площ, липса на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност. Освен това случаят не е за няколко проявни форми на  нарушението по чл. 3 от закона , а само за една такава. Тези данни , анализирани в единство за непродължителния период на въздействие на нарушението / около два календарни месеца / сочат на заключение , че сумата от 400 лв. компенсира вредите, претърпени от посоченото лице, без да доведе до неговото обогатяване.

       Основателна е акцесорната претенция на П. за присъждане на законната лихва считано от датата на предявяване на иска.

       При този изход на правния спор съобразно специалното правило на чл. 286 от ЗИНЗС ответникът следва да заплати в полза на Административен съд-Варна държавната такса за образуване на делото от 10 лв. , тъй като  ищецът е освободен от това задължение  / л. 57-78/.

Мотивиран от изложените съображения, Административен съд – Варна, ХХХІІІ състав

 

                                                Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.София да заплати на В.И.П., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр. Варна, сумата от 400 / четиристотин/  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ухапвания от инсекти , заедно със законната лихва считано от 22.04.2021 г.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част като неоснователен .

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати в полза на Варненския административен съд  сумата от 10 / десет / лева , представляваща дължима държавна такса. 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Варна в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: