Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
73 11.06.2021 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 67 по описа за
2021, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156, ал. 1 във вр. с
144, ал. 1 и чл. 107 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на А. П. П. от гр. Д., срещу Акт
за установяване на задължение по декларация № **********-1 от 19.10.2020 год.
на орган по приходите в отдел „Местни данъци и такси” при Община Разград ,
потвърден с решение № 4 от 20.01.2021 год. на началник отдел „МДТ” при Община
Разград, с който на жалбоподателката са установени задължения за данък
недвижими имоти в размер на 33,66 лв. главница и лихви и за такса битови
отпадъци в размер на 55.58 лв. главница и лихви за 2015, 2016, 2017, 2018 и
2019 години. В жалбата оспорващата твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен и противоречащ на материалното право. Излага доводи, че процесният имот е собственост на трето лице Ц.
П. С., посочена като такава в съдебно
решение и с акт на съдебен изпълнител по
изп.д. № 246/2003 год. на СИС при районен съд Разград. Иска съдът да отмени
оспорения административен акт и да и присъди направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – началникът на отдел
„Местни данъци и такси“ в дирекция „Финансови дейности и МДТ“ при Община
Разград, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Д. Г.,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Административен съд Разград, след като обсъди
становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за
установено следното:
С приложение № 1 към данъчна декларация с вх. №
Р-32385/ 31.05.1998 г. Ц. П. С. от гр. Р. е декларирала пред Община Разград, че
е собственик на ¾ идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. Р.,
ул. *** № *, вх. *, ет. *, ап. *, както и че Р. П.
С. от гр. Д. е собственик на ¼ идеални части от същия имот.
Към административната преписка е приложена разпечатка
от информационната система на отдел „МДТ” в Община Разград на декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № Р-1771 от 19.10.1998 год., партиден №
4306217917002 /л.50-51/, в която като данъчно задължено лице е посочена А. П. П.
за имот находящ се в гр. Р., ул. *** № *, вх. *, ет. *, ап. *, за който като
собственици са посочени Ц. П. С. с 9/12 идеални части и А. П. П., П. Р.
П. и Г. Р. П. с 1/12 идеални части.
В съдебно заседание се представи и прие като
доказателство писмо с вх. № 4170 от 29.12.1998 г. до Данъчна служба – Разград,
в което авторът на същото посочва, че
съпругът ѝ Р. П. С. е притежавал ¼ идеални части от
недвижим имот находящ се в гр. Разград, ул. *** № *, вх. *, ет. *, ап. *, за който
декларация е подала Ц. П. С. от гр. Р. и същият е регистриран с партиден №
4011305117002. Авторката на писмото, която съдът счита, че е оспорващата, сочи, че съпругът ѝ е починал на **.**.**** год., за имота е подадено ново приложение с вх. № 42399 от 14.08.1998 год., в което са
посочени наследниците на починалия Р. П. В., а именно: А. П. П., П. Р. П. и Г.
Р. П., поради което те получили съобщения за имота със задълженията за 1998
год. по партиден № 4306217917002.
Писмото завършва с искане да бъде извършена корекция в приложение с
партиден № 4011305117002, в което на мястото на починалия Р. П. С. да бъдат
записани неговите наследници, а партида № 4306217917002 да бъде закрита, защото
касае същия имот.
Този имот е бил предмет на съдебна делба и допуснат
при права 9/12 идеални части за Ц. С. и по 1/12 идеални части за А. П. П., П. Р.
П. и Г. Р. П. С влязло в сила Решение № 369/30.07.2001 г., постановено по гр.
дело № 237/2000 г. по описа на Разградски районен съд имотът е изнесен на
публична продан като неподеляем. Въз основа на изпълнителен лист, издаден по
цитираното по-горе делбено дело, е образувано изпълнително дело № 246/2003г.,
по което е насрочена и проведена публична продан. С Протокол на съдебния
изпълнител от 24.02.2004 г. за купувач на имота е обявена Ц. П. С., която е внесла в
предвидения от закона срок цената от 20 137 лв. и същата била разпределена
на останалите съделители, сред които и оспорващата
П. с резолюция от 25.03.2004 г. По изпълнителното производство не е издадено
постановление за възлагане на имота, а впоследствие с постановление от
20.01.2014 г. производството е
прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК. При извършена служебна
справка в Агенцията по вписванията е установено, че Ц. П. С. е вписана като
собственик на 9/12 идеални части от процесния недвижим имот, като за останалите
3/12 идеални части липсват отбелязвания.
С писмо вх. № 94-Г-47.1/29.04.2010 г. оспорващата е
представила в Община Разград Удостоверение № 1736/29.04.2010 г. на
Съдебно-изпълнителната служба при Разградски районен съд, което удостоверява, че с посочения по-горе протокол
на Държавния съдебен изпълнител от 24.02.2004 г. за купувач на имота е обявена Ц. П. С. С ново писмо, получено на 30.12.2019 г.,
оспорващата е депозирала в Община Разград отново удостоверението, както и копия от съдебните решения по извършената
делба на имота, .
Съгласно изложеното в мотивите на решението на
началника на отдел МДТ при Община Разград, въз основа на тези документи, служител при Отдел „Местни данъци и такси“ е
преценил, че Ц. С. е станала собственик на изнесения на публична продан имот на
24.02.2004 год. и служебно на
30.12.2019 год. на основание чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ е закрил партидите на А. П.
П., П. Р. П. и Г. Р. П. В последствие след извършена на 31.12.2019 год. нова
проверка от служител на отдел „Местни данъци и такси” на техните партиди, е прието, че с приложения протокол собствеността върху процесния имот не е
прехвърлена на лицето, обявено за купувач и партидите на тримата били отново активирана служебно,
както е посочено в решението. Служителят приел, че след като по изпълнителното
производство нямало данни да е издадено постановление за възлагане на имота по
реда на чл. 384, ал. 1 от ГПК /отм./, то собствеността на останалите съделители
не била прехвърлена.
При тези данни с АУЗД № **********-1 от 19.10.2020 год. издаден от орган по приходите в Община –
Разград, за притежаваната от А. П. П. 1/12 идеална част от имота са установени
задължения за ДНИ в общ размер на 33,66 лв. главница и лихви и за
ТБО в общ размер на 55.58 лв. главница и
лихви за 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 години. Като правно основание за
издаване на оспорения акт е посочен чл. 107, ал. 3, изречение 3 от ДОПК във вр.
с чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ. Като фактическо основание е посочено, че за имота е
подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с ДНИ с вх. № Р-1771 от 19.10.1998 год. с партиден № 4306217917002 и декларирана от оспорващия собственост върху 1/12 идеални
части от имота. При извършена проверка
органът по приходите констатирал, че дължимия
ДНИ, както и ТБО за 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 години не са внесени. На тези фактически и правни
основания е издал оспорения акт.
Няма данни кога актът е бил връчен на П., но същият е
обжалван пред началника на Отдел „Местни данъци и такси“ в Община – Разград,
който със своето Решение № 4/20.01.2021г. изцяло го е потвърдил и е оставил без
уважение подадената жалба. В мотивите си е посочил, че при липсата на издадено
постановление за възлагане публичната продан на имота не е довършена, поради
което жалбоподателят продължава да е собственик на 1/12 ид. части от него и се
явява данъчно задължено лице за ДНИ и ТБО. Решението е връчено на оспорващата
на 11.02.2021 год., а жалбата срещу АУЗД е подадена чрез лицензиран пощенски
оператор на 24.02.2021 год.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл.
155 и чл. 144 от ДОПК и в предвидения от закона срок. Спазено е императивното
изискване съдебното оспорване да се предприеме след изчерпване на
оспорването по административен ред,
поради което жалбата е процесуално допустима.
Атакуваният акт за установяване на задължения по
декларация е издаден от компетентен орган, съгласно чл.4, ал.1-5 във вр. с чл.9б
от ЗМДТ и е в писмена форма. Актът е издаден от служител на общинската
администрация, който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по
приходите със заповед на кмета на
общината. Същият съдържа правни и фактически основания за издаването му.
Решението, с което АУЗД е потвърден, е издадено от началника на отдел „Местни
данъци и такси“ в дирекция „Финансови
дейности и МДТ“ при Община Разград, който съобразно чл.4, ал.5 от ЗМДТ
упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция за
приходите.
Съдът намира, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци и такси, в т. ч. и на данъка
върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК),
съгласно чл. 4, ал. 1-5 и чл. 9б от ЗМДТ. Редът за установяването е предмет
на глава ХIV на ДОПК
и е уредено като предварително установяване (с декларация - раздел I) и
последващо установяване (с ревизионен акт - раздел II).
От своя страна
предварителното установяване с декларация е също два вида - декларация, по
която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък (чл. 105 ДОПК)
и декларация, подадена от задълженото лице и въз основа на която органът по
приходите установява размера на дължимия данък
и ТБО (чл. 107, ал. 1 ДОПК).
Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ
е декларация по чл. 107, ал. 1 ДОПК
за предварително установяване на ДНИ, ТБО или осигурителни вноски. Въз основа
на нея по правило не се издава данъчен акт, но такъв акт може да бъде издаден,
съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК както следва:
а) по искане на задълженото лице – изречение 2 или б) служебно - при
наличие на една от следните предпоставки: когато бъде установено несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103 ДОПК;
когато не е подадена декларация; когато задължението не е платено в срок и не е
извършена ревизия – изречение трето на чл. 107, ал. 3 от ДОПК и
последната хипотеза - въз основа
на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по
закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е
извършена ревизия – изречение четвърто. Безспорно последната хипотеза не е
относима към настоящия случай, доколкото не се касае за публични задължения, за
които не се изисква подаване на декларация.
В случая като правно основание
за издаване на оспорения акт е посочен чл. 107, ал. 3, изречение трето от ДОПК,
а като фактическо основание, че оспорващата е декларирала, че е собственик на
1/12 идеални части от имота и че задължението не е платено.
Съдът констатира, че по
делото не са приложени актовете на
административния орган, с които партидата на оспорващата П. е закрита, а
в последствие активирана. Няма данни
тези актове да са съобщени на П. с оглед упражняване правото по чл. 17, ал. 1,
т. 2 и т. 8 от ДОПК.
Съдът констатира също, че по преписката няма данни ДЗЛ да е уведомено
по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за образуването на
производството по издаване на АУЗД, като се има предвид, че данъчната ѝ
партида е била закрита, а в последствие активирана.
По този начин е лишена от възможността да упражни правата си по чл. 6, ал. 2
и чл. 17, ал. 2 от ДОПК.
Както беше посочено по-горе оспорения АУЗД е издаден с
правно основание разпоредбата на чл. 107, ал. 3, изречение трето от ДОПК,
съгласно която акт може да се издаде и
служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и
данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
В настоящият случай оспорващата А. П. е подала
декларация за притежаваната от нея 1/12 идеални части от процесния имот през
1998 год. В последствие този имот е бил предмет на делба през 2002 год. и на
публична продан през 2004 год. като неподеляем жилищен имот. Оспорващата още
през 2010 год. е депозирала в Община Разград Удостоверение № 1736/29.04.2010 г.
на Съдебно-изпълнителната служба при Разградски районен съд, с което фактически
е декларирала, че процесният имот е станал собственост на Ц. П. С. през 2004
год., т.е. че тя вече не е собственик на 1/12 идеални части от имота и не е
данъчно задължено лице за тази част. В последствие на 30.12.2019 год. с оглед и
на допълнително представените документи
партидата на П. била закрита, като е прието от длъжностното лице от
отдел „МДТ” при Община Разград, че към 29.04.2004 год. П. не е съсобственик на
процесния имот.
На 31.12.2019
год. обаче административният орган е счел, че все пак оспорващата П. не е
загубила собствеността на своята 1/12 идеални части от процесния имот и е
„активирала” партидата. Съдът счита, че след като органът по приходите е приел,
че в случая е налице несъответствие между декларираните от П. данни, касаещи
собствеността на процесния имот и данните, получени от трети лица е следвало да
приложи разпоредбата на чл. 103 от ДОПК и след като изчерпи регламентирания в
него ред, тогава да пристъпи към издаване на АУЗД.
Като не е сторил това, органът по приходите е допуснал
съществено процесуално нарушение.
Следващият спорен въпрос, който е останал неизяснен от органа по
приходите е станала ли е Ц. П. С.
собственик на процесния имот след проведената публична продан. В случая имотът е изнесен на публична продан като неподеляем на основание чл. 293, ал. 1
от ГПК /отм./ и съделителката в делбата Ц. П. С. е изкупила същия в хипотезата
на чл. 389г, ал. 2 от ГПК / отм./.
Действително по делото няма данни имотът да е възложен на Ц. П. С. с
постановление по чл. 384, ал. 1 от ГПК
/отм./ и тя да е въведена във владение
от съдия изпълнител, макар да е внесла
достигнатата наддавателна цена, сумите да са разпределени на останалите
съделители и да са приспаднати разноските по изпълнителното дело, но
административният орган не е изяснил въпроса за придобиване собствеността върху
целя имот от страна на С. по силата на давностно владение по чл. 79 от Закона
за собствеността. Следва да се има предвид и т. 2 от Тълкувателно решение № 4
от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, съгласно която
позоваването на давността/волеизявлението/ не е елемент от фактическия състав
на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално
средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към
момента на изтичане на законовия срок.
По делото /виж
представените съдебни решения/, безспорно е установено, че след смъртта на
наследодателя през 1991 год., С. е
ползвала имота като свой. Няма данни това ползване да е прекъсвано след
публичната продан, в която С. е обявена за купувач на имота. Оспорващата П.
признава и твърди, че С. е станала собственик на имота, след публичната продан,
т.е. не оспорва манифестираната от Ц. П.
С. воля да държи като собствен целия
процесен имот след м. февруари 2004 год., когато е обявена за купувач по
проведената публична продан. Към м. февруари 2014 год. е изтекъл 10 годишният
давностен период по чл. 79, ал. 1 от ЗС
Съдът намира, че след като е налице противоречие между декларираните от оспорващата
А. П. през 2010 год. данни за
собствеността на имота и данните от
трети лица и органът не е изчерпал реда по чл. 103 от ГПК, то обстоятелството кой е собственик на
процесния имот и явява ли се оспорващата ДЗЛ за посочените в оспорения акт
данъчни периоди, е следвало да бъде изяснено и установен по несъмнен и
безспорен начин с оглед разпоредбата на
чл. 11 и чл. 64 от ЗМДТ.
По правило в административното производство не може да
се разрешава материален спор за собственост, който следва да се разреши по
общия исков ред. В казуса обаче не е налице спор между страните досежно
посочените по-горе факти и обстоятелства, поради което съдът намира, че няма
пречка те да бъдат преценени в настоящето производство. Изясняването
на този въпрос е следвало да стане с участието на данъчно-задълженото лице с оглед основните принципи за гарантирано участие в административното
производство на лицата, заинтересовани от неговия изход, залегнали в чл. 8 и чл. 34 от АПК, респ. чл. 6, ал. 2 от ДОПК. Това
обаче не може да стане в производството
по издаване на АУЗД на основание чл. 107, ал. 3, изречение 3 от ДОПК, а е
следвало да стане в ревизионно производство по чл. 108, ал. 1 от ДОПК, което се
развива по различна процедура и с по-съществено участие на ДЗЛ и защита на процесуалните му права.
Като не е сторил това, а е издал АУЗД по реда на чл.
107, ал. 3, изр. 3 от ДОПК, органът по приходите е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила.
Предвид изложеното съдът намира оспореният АУЗД №
**********-1 от 19.10.2020 год. на орган по приходите при Община Разград за
незаконосъобразен като постановен при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал.
1, пр. 1 ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от
него разноски в размер на 10 лв. за заплатена държавна такса.
Мотивиран така и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация
№ **********-1 от 19.10.2020 год. на орган по приходите при Община Разград ,
потвърден с решение № 4 от 20.01.2021
год. на началника на отдел „Местни
данъци и такси” при Община Разград
ОСЪЖДА Община – Разград да заплати на А. П. П. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. *** № ** сумата от 10 (десет) лева деловодни разноски.
Решението не подлежи на касационно оспорване съгласно
чл. 160, ал. 7, изр. 2 ДОПК.
Съдия: /п/