Р Е Ш Е Н И Е
№ 147 / 21.04.2022
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ТЕОДОРА
МИЛЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ
САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ
КАМЕНСКА |
При участието на прокурора МИЛЕНА
ЛЮБЕНОВА и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия С. Сандева КАД
№ 69/2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във връзка с чл. 285,
ал. 1 ЗИНЗС.
С решение № 393/09.12.2021 г. по адм. дело № 204/2021
г. по описа на Административен съд – Добрич Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” е осъдена да заплати на И.Ф.И., ЕГН **********,***, сумата от 1107
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за
периода от 28.08.2020 г. до 29.12.2020 г. и от 13.04.2021 г. до 15.04.2021 г. в
резултат от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста в град
Добрич по чл. 3 от ЗИНЗС, довели до поставянето му в неблагоприятни битови и
санитарно – хигиенни условия при задържането му под стража, като до пълния
предявен размер от 15 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Със същото
решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева, съставляваща
заплатена държавна такса
Срещу решението в осъдителната му част
е подадена касационна жалба от ГД “ИН” – София с твърдения за неговата
неправилност и необоснованост. Сочи се, че първоинстанционният съд не е съобразил
действителната фактическа обстановка, в резултат на което е стигнал до погрешни
правни изводи. Твърди се, че по делото са представени доказателства, от които е
видно, че ответникът е предприел възможните и разумни действия да осигури
оптимални условия на ищеца по време на престоя му в ареста в град Добрич. Счита
се, че съдът не е кредитирал всички онези факти, които сочат, че служителите на
ответника са изпълнили законово регламентираното си задължение за опазване
здравето и човешкото достойнство на И., като не са проявили бездействие. Сочи
се, че по делото не са установени извършени умишлени действия или бездействия
на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни
условия. Не е доказана настъпила отрицателна промяна в неговото емоционално и
здравословно състояние. Счита се, че липсват доказателства за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, които да са в пряка връзка с действия или
бездействия на ответника, поради което неправилно административният съд е
приел, че е изпълнен фактическият състав на чл. 284 от ЗИНЗС. Твърди се, че размерът
на присъденото обезщетение е определен в противоречие с чл. 52 от ЗЗД и е несправедливо
завишен предвид краткия процесен период. Иска се отмяна на решението в
обжалваната му част и постановяване на друго решение по същество, с което предявеният
срещу ответника иск да се отхвърли изцяло като неоснователен. Налице е и искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Ответникът по касационната жалба
– И.Ф.И., оспорва основателността й.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че е
осъществен фактическият състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Твърди, че
определеният размер на обезщетението е справедлив и в съответствие с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като се има предвид периода на престой в ареста,
естеството, трайността и интензитета на претърпените негативни последици и
отражението им върху психиката и здравето на ищеца. Иска решението в
обжалваната му част да бъде оставено в сила.
Добричкият административен съд, след
като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, в рамките на
наведените касационни основания, приема следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното
решение административният съд е уважил частично предявеният от И. против ГД
“ИН” иск за обезщетение в размер на 1107 лева и го е отхвърлил в останалата му
част до претендирания размер от 15 000 лева като неоснователен.
За да постанови
този резултат, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че И.Ф.И. ***
през исковия период, през който е бил настанен в различни помещения сам или с
още едно задържано лице. В килиите нямало санитарен възел и течаща вода, пряк
достъп до слънчева светлина и естествено проветрение. Спалните помещения не
отговаряли на изискванията за минимална жилищна площ. Ползването на общия
санитарен възел в коридора се осъществявало покилийно. Задържаните лица се
държали в постоянно заключени помещения, като в ареста не се провеждал престой
на открито. Според показанията на свидетелите в килиите имало дървеници, които
хапели ищеца и му действали лошо. Арестантите ползвали туби за уриниране. Условията
в килиите били мизерни. Одеалата миришели. Помещенията били тесни, в тях нямало
осветление и аспирация, не влизал кислород. И. имал проблем с храната. Чувствал
се зле, бил притеснен, не ядял. Въз основа на тези фактически обстоятелства
административният съд е приел, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни битови
и санитарно – хигиенни условия по време на престоя си в ареста, които
съставляват нарушения по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и са довели до
увреждането му. Изложил е мотиви, че
неимуществените вреди са вреди, които по своето естество засягат изцяло
емоционалната сфера на лицето, което ги търпи, и се изразяват в причинени
душевни болки и страдания. Преценил е, че недостатъчната жилищна площ, липсата
на възможност за двигателна активност, липсата на санитарен възел в килиите, използването
на туби за облекчаването на естествените нужди в присъствието на другите
задържани лица, неосигуряването на постоянен достъп до тоалетна и течаща вода,
липсата на естествена светлина, свеж въздух и възможност за проветрение
безспорно създават психически и физически дискомфорт, който се е отразил негативно
в личната сфера на ищеца. Въз основа на представената от ответника справка и
показанията на разпитаните по делото свидетели първоинстанционният съд е приел,
че условията в ареста не отговарят на критериите за хуманна среда и са
причинили душевни страдания, потиснатост и мъки на И., увреждайки психическото,
емоционалното и физическото му здраве. Счел е, че вредите са причинени от
бездействието на ответника, който е задължен по силата на закона да изпълни
административното си задължение да осигури на задържаното лице елементарни
битови и хигиенни условия при престоя му в ареста. Установил е, че
администрацията в ареста е третирала спалните помещения със специални
препарати, но е приел, че това не е достатъчно за изпълнение на задължението за
осигуряване на добри хигиенни условия с оглед на данните по делото за наличие
на дървеници в килиите и вредното им въздействие върху ищеца. Изложил е мотиви,
че наличието на изградена организация и график за покилийно ползване на общата
баня и тоалетна в коридора не може да замести изискването санитарният възел да
е разположен в самите спални помещения, като уринирането в туби в килиите, пред
очите на друг човек, неизменно е нарушило чувството за достойнство на
задържания. Въз основа на това е направил извод, че е изпълнен фактическият
състав на разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени. При определяне на размера на
обезщетението съдът е взел предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въз основа на
данните по делото е приел, че неблагоприятните условия са съществували през
целия период на задържане, поради което и с оглед на естеството, трайността и
интензитета на търпените негативни последици, отражението им върху психиката и
здравето на ищеца и установената съдебна практика е преценил, че справедливият
размер на обезщетението за процесния престой в ареста възлиза общо на 1107 лева.
По изложените съображения е приел, че исковата претенция следва да бъде уважена
до този размер, като за горницата до пълния претендиран размер от 15 000 лева
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Решението
е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за отмяната
му. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 52 от ЗЗД.
При
постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, които да са съществени. Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, възползвайки
се от правомощията си по чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната логическа
последователност и взаимосвързаност и при съобразяване разпоредбата на чл. 284,
ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен и съответстващ на установените по делото
факти е изводът на административния съд, че в случая са налице предпоставките за
частично уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятните
условия в ареста през процесния период.
Законът
забранява осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури условия
за изтърпяване на наложеното им наказание/мярка при зачитане на човешкото им достойнство, без да ги
подлага на страдание или трудности, които да надхвърлят по интензивност
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – недостатъчна жилищна площ, лоши хигиенни
условия, липса на свеж въздух и естествена светлина, липса на движение на
открито, наличие на насекоми в спалните помещения, липса на постоянен достъп до
течаща вода и санитарен възел в килиите, вследствие на което са претърпени неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни
са доводите на касатора за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е
извел обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействие на
условията в ареста в град Добрич, където ищецът е пребивавал. Тези условия са
несъвместими с каквито и да е минимални критерии и стандарти на живот, видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели и данните в справката от РСИН –
Добрич. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за
създаване на условия в местата за лишаване от свобода, които да не допускат
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото й достойнство.
Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на
ответника не водят до неоснователност на предявения иск. Отговорността на
държавата по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е обективна и за нейното реализиране не е
необходимо да е налице виновно поведение на длъжностно лице, което да е довело
до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия. Установената от
доказателствата по делото липса на нормална жизнена и битова среда несъмнено
предпоставя унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, поради което
правилно административният съд е приел, че ищецът е претърпял душевни болки и
страдания, които подлежат на обезвреда.
Не може
да се споделят възраженията на касационния жалбоподател, че служителите на
ответника са предприели възможните и разумни действия да осигурят оптимални
условия на ищеца и са изпълнили законово регламентираното си задължение за
опазване на здравето и човешкото му достойнство. При установените условия в
ареста в град Добрич може да се направи единствения извод, че администрацията
незаконосъобразно е бездействала, тъй
като помещенията, в които е бил настанен И., не отговарят на изискванията на
закона, целящи да не се допуска увреждане на физическото и психическото здраве
на осъдените и задържаните под стража, както и уронване на човешкото им
достойнство. Това бездействие е в пряка причинно – следствена връзка с
преживяното от ищеца унизително отношение, което от своя страна е способно да
провокира негативни изживявания, неприсъщи на самото изтърпяване на наказанието
и надминаващи присъщия минимален праг на ограничения и неудобства.
С оглед на това настоящият касационен състав намира за
верен и обоснован решаващия извод на съда за наличието на всички кумулативни
елементи от фактическия състав на чл. 284, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. чл.
204, ал. 4 от АПК, обуславящи присъждането на обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди.
Неоснователни са оплакванията на
касатора за неправилно определяне на размера на обезщетението. Неимуществените
вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се обезщетяват съобразно критериите,
установени в чл. 52 от ЗЗД и чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Изискването за
справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с
преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и
периода, през който те са търпени. Видно от мотивите към решението, съдът е
взел предвид кумулативното въздействие на лошите санитарно – хигиенни условия в
ареста и реалното им отражение върху психиката и физическото здраве на ищеца. Вън
от съмнение е негативното влияние на неблагоприятната битова среда върху
емоционалното състояние на задържания. Размерът на обезщетението е съобразен с
продължителността на престоя (малко повече от четири месеца) и жизнения
стандарт в страната. Съдът е преценил характера на деянието, естеството на
увреждането и степента на претърпените морални страдания, като правилно е отчел
субективното възприятие и усещане на пострадалото лице. Размерът на присъденото
обезщетение е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и при определянето му съдът
е преценил всички релевантни обстоятелства, което обосновава неговата
справедливост. Целта на обезщетението за неимуществени вреди е да се поправят
претърпените лични болки и страдания, поради което така установеният размер не
е прекомерно завишен. В съответствие с общите схващания за справедливост
правилно е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените на
ищеца вреди. Решението е постановено при съобразяване на националната правна
уредба и съдебната практика по аналогични случаи, поради което и не са налице
основания за намаление на присъденото обезщетение.
В
съответствие с изхода от спора правилно и законосъобразно ответникът е осъден
да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева съгласно чл.
286, ал. 3 от ЗИНЗС.
С оглед
на изложеното съдът намира, че решението в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно, поради което следва да го остави в сила.
При
този изход на спора касаторът няма право на разноски по делото. Ответникът по
жалбата не е претендирал разноски по делото, поради което и съдът не се
произнася по дължимостта им.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд,
в троен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 393/09.12.2021 г. по адм. дело № 204/2021 г.
по описа на Административен съд – Добрич, В ЧАСТТА, в която Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията” е осъдена да заплати на И.Ф.И., ЕГН **********,***, сумата от
1107 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди за периода от 28.08.2020 г. до 29.12.2020 г. и от 13.04.2021 г. до
15.04.2021 г. в резултат от незаконосъобразни бездействия на администрацията на
ареста в град Добрич по чл. 3 от ЗИНЗС, довели до поставянето му в
неблагоприятни битови и санитарно – хигиенни условия при задържането му под
стража, както и сумата от 10 лева за платена държавна такса.
В останалата част решението е влязло в
сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: