№ 79
гр. Разград, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. СтА.
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20253300500142 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Д. М. О., Т. Е. Н., Н. М. А., К. Ю. И. и Е. Н. М.,
представлявани от адв. Б. Г. Й. против Решение №591/04.10.2024г., на РС - Разград по гр. д.
№ 281 по описа за 2024 г. Считат решението за неправилно, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и материалния закон.
За установяването на вредите, възникнали вследствие на неправомерното използване на
лични данни на жалбоподателите съдът отказал да назначи поисканата от тях съдебно-
психологическа експертиза с въпроси: 1. Претърпял ли е всеки един от ищците психо-
емоционаони вреди, и ако - да - с какъв интензитет са били и за колко време са отшумели? 2.
Напълно ли са възстановени ищците към дена на прегледа? 3. Ако са настъпили психо-
емоционални вреди за ищците, възможно ли е да са настъпили вследствие на научаване за
неправомерното използване на личните им данни и привикванията им по досъдебно и
съдебно производство? Според тях с това доказателствено средство щели да установят вида
и размера на неимуществените вреди, които те са претърпели и продължават да търпят, след
като въззиваемата Т. А. разполага с техните лични данни и ги използва неправомерно. Освен
разпитите в досъдебно производство и призовките, които те са получили по образуваното
наказателно дело, същите се страхуват, че с личните им данни може да бъде злоупотребено и
за други цели. Страхът, безсънието, притесненията, могат да бъдат доказани според тях с
исканата съдебно-психологична експертиза, каквато беше отказана. Отказан бил и разпит на
1
свидетели, които в деня на заседанието били на работа. С това първоинстанционният съд не
дал възможност на жалбоподателите да докажат претърпените от тях вреди,като кредитирал
показанията на свидетелката на въззиваемата, която твърдяла, че за събиране на личните
данни били раздадени разрешителни на жалбоподателите.
Позовават се на новонастъпили обстоятелства и представят като нови доказателства
медицински документи /амбулатирни листи и медицинско направление/, които доказват
психоемоционалното им състояние след излязлото неправилно решение на съда.
Разпитаният свидетел, доведен от ответната страна твърдял, че личните им данни били
събирани, за да им бъдат издадени разрешително за бране на гъби. Такива разрешителни
никога не са били издавани на ищците, а им е било раздадено цветно ксерокопие на
Позволително за ползване на недървесни горски продукти, в което фигурира името на
„Еуроконт“ ООД - чрез Т. С. А., не името на някой от жалбоподателите. Тези Позволителни
са за служители на фирма „Еуроконт“ ООД, каквито жалбоподателите твърдят, че не са.
Жалбоподателите не са подписвали никакви счетоводни документи, разписки или сметки
за твърдени получени суми, но личните им данни са били събрани по нареждане на
въззиваемата А.. Личните данни на жалбоподателите са били използвани неправомерно.
Молят съда да отмени решението като неправилно и да уважи исковете им или да върне
делото на районния съд за събиране на исканите доказателсва и назначаване на експертиза.
Въззиваемите „ЕУРО & КОНТ“ ЕООД и Т. С. А. са депозирани общ отговор на въззивната
жалба, която считат за неоснователна.
Според тях първоинстанционният съд не е допуснал сочените нарушения на процесуалните
правила, а именно недопускане на относими към предмета на спора доказателства, като
назначаване на експертиза и разпит на свидетели и необсъждане на факти и обстоятелства
от значение за спорното право. Още с проекта за доклад съдът е разпределил
доказателствената тежест, като е посочил че за твърдените обстоятелства ищците не сочат
доказателства. Изрично е посочил, че тези обстоятелства се установяват с гласни
доказателствени средства, каквито процесуалният представител не е посочил нито в ИМ,
нито е поискал в първо о.с.з. С проектодоклада искането за експертиза е оставено без
уважение, с оглед на което жалбоподателите са имали възможност да направят други
доказателствени искания. Липсата на такива е довело до процесуална преклузия, като не са
нарушени правата на въззивниците; в одобрения от Съда доклад изрично са упоменати
последиците при непредставяне на доказателства.
Соченото нарушение на съдопроизводствените правила относно събиране на доказателства
за факта на използване на личните им данни неправомерно пред Национална агенция по
приходите е неоснователно, тъй като се отнася до производството в частта за неправомерно
събиране, съхраняване, обработване и злоупотреба с лични данни, а същото е прекратено
като неподсъдно на гражданския съд.
Не е налице деяние от страна на въззиваемата А. като представляващ ответното
2
Дружеството, доколкото от показанията на св. С. Е. се установява, че последните
доброволно са предоставяли три имена, ЕГН и адрес, а съответното разрешително с тези
данни било давано веднага след получаването му на въззивниците. В хода на
производството е доказано, че всеки един от петимата ищци е бил берач на трюфели в
периода 2014-2017 г., като именно в тази връзка са били събрани и техните лични данни.
Същото е видно от проведените с тях разпити на досъдебното производство, и от които се
установява, че всеки един от тях е заявил, че е брал гъби, респ. трюфели.
Освен липсата на противоправно поведение от страна на А., не е налице причинно-
следствена връзка и между претендираните от въззивниците вреди и конкретно поведение
на представляващия Дружеството. Изначално неоснователен е иск за неимуществени вреди
вследствие на разпити като свидетели по досъдебно и съдебно производство, по които като
обвиняема е привлечена управителя на „ЕУРО & КОНТ" ЕООД, доколкото дали и кога едно
лице ще бъде призовано за свидетел не зависи от привлеченото лице. Като свидетел се
разпитва всяко лице, което е възприело факти и обстоятелства от значение за предмета на
доказване по делото и което може да ги възпроизведе. НПК задължава всяко лице по
преценка на ръководно-решаващия орган да се яви пред когато бъде призовано; да изложи
всичко, което знае по делото, да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на
разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо, като неявяването на
свидетеля е скрепено със санкция - глоба или принудително довеждане. Стеснен е кръга на
лицата, които могат да откажат да свидетелстват /съпруг, възходящ, низходящ, братя, сестри
на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, а въззивниците
не попадат в кръга на лицата по см. на цитираната разпоредба.
Жалбоподателите твърдят и неправилно приложение на материалния закон, но по същество
не сочат доводи в тази насока.
Съдът намира,че първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, а
именно: Въззиваемата Т. С. А. е управител на „ЕУРО & КОНТ" ЕООД, което се занимава със
събиране и търговия на диворастящи гъби. На А. е било повдигнато обвинение но ОП –
Разград за престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, пр.1 и пр.2, т.2 пр.1 и т.6, пр.1 и пр.2 във
вр. с чл.26, ал.1 от НК, като жалбоподателите са разпитани като свидетели. Пострадал от
съответното престъпление е Министъра на финансите, който е представляван в ТД на НАП –
Варна. Обвинителният акт е съставен по ДП №1526/2019 г. по описа на ОП – Разград. Преди
това – на досъдебното производство са разпитани Д. М. О. – на 16.12.2021 г. /л.99/ в гр.***,
Т. Е. Н. на 27.01.2022 в гр.*** /л.101/, Н. М. А. на 15.10.2020 г. в гр.*** /л.102/, К. Ю. И. на
18.03.2022 г. в гр.*** /л.104/ и Е. Н. М. – на 17.08.2021 г. /л.105/ в гр.***, като всички
разпити са извършени по делегация. Събраните гласни доказателства сочат,че
жалбоподателите са предавали гъби – трюфели на „Еуро&Конт“ЕООД в периода 2014г.-
2017г.. При предаването на гъбите служителка на фирмата /свидетел по делото/ записвала
трите имена, ЕГН и адрес. Тези данни са й били предоставяни от жалбоподателите, а след
това тя ги е предавала на въззиваемата Т. А. за попълване на протоколите. За събирането на
този вид гъби се издавало разрешително, а свидетелката имала за задача да урежда тези
3
разрешителни и да ги раздава на берачите. По делото няма данни дали жалбоподателите са
разпитвани в съдебно производство и колко пъти.
Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи: Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срок. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна.
Първото основно твърдение на жалбоподателите е за нарушение на процесуалния закон, тъй
като съдът не е назначил исканата от тях съдебно-психологическа експертиза. Действително
съдът е оставил без уважение искането за назначаване на съдебно психологическа
експертиза, която е поискана с допълнителна молба, тъй като към датата на с.з. /11.09.2024г./
не са били представени доказателства, които да изискват специални знания за тяхната
оценка. Жалбоподателите не са водили своите свидетели, въпреки указанията на съда в тази
насока. Същевременно не са твърдели и наличието на основателни причини за неявяването
им. Предвид на това съдът законосъобразно е приключил събирането на доказателства и е
преминал към съдебните прения.
По приложението на материалния закон също не се намира нарушение. Както и
въззиваемите твърдят, призоваването на едно лице като свидетел в съдебен процес не е
основание за ангажиране на отговорност за неимуществени вреди на подсъдимия. Явяването
като свидетел е законовоуредено задължение на лицето,при което е нормално лицето да
изпитва притеснение. В същото време призоваването, като процесуално-следствено
действие не е пряко действие на подсъдимия, а такова на органа по разследване в
досъдебното производство, респ. съда. В случая подсъдимата и дружеството, чието
управител е не са имали отношение към призоваването на свидетелите и няма данни да са
проявили неправомерно поведение към тях по време на разпита на досъдебното
производство. Доказателства за разпит в съдебното не са ангажирани. Притесненията,
страха и другите негативни емоции у свидетелите във връзка с участието им в наказателния
процес като свидетели не може да се вмени в отговорност на подсъдимата, щом не се дължи
на нейни активни действия. В случая липса действие на въззиваемите, което да е
противоправно. Предвид на това не може да се установи и наличието на причинно-
следствена връзка между действия на подсъдимата и настъпилата вреда във вид на
притеснение, страх,негативни емоции и т.н. По делото няма нито твърдения, нито данни
подсъдимата да е оказвала някакво влияние, принуда, заплахи или пр. спрямо свидетелите,
които да нарушават закона или общоприетите норми на поведение. Липсата на
противоправно поведение у подсъдимата, както и причинно-следствена връзка правилно са
довели районния съд до извода за неоснователност на претенцията за вреди.
Неоснователността на въззивната жалба обосновава основателността на претенцията на
въззиваемите за присъждане на разноски за един адвокат в размер на 6500лв. или 7800лв. с
ДДС, по анекс към договор за правна защита и съдействие от 10.04.24г., към който е
приложено платежно нареждане за сумата от 7800лв. Всеки от жалбоподателите дължи на Т.
С. А. сума от 1560лв. адв.възнаграждение с вкл. ДДС. Жалбоподателите не са заявили
становище по разноските.
4
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 591/04.10.2024г. по гр.д.№281/2024г. по описа на РС-Разград, с
което са отхвърлени исковете на Д. М. О., Т. Е. Н., Н. М. А., К. Ю. И. и Е. Н. М. срещу
„ЕУРО & КОНТ“ ЕООД и Т. С. А. в условията на солидарност, за заплащане на всеки от
петимата ищци на суми в размер на 6000лв./шест хиляди лева/, претърпени неимуществени
вреди от причинените многократни повиквания по досъдебното производство и като
свидетели в съдебното производство,причинили им чувство на страх,напрежение,
притеснение, психически дискомфорт,тревога, ведно със законната лихва от момента на
научаване за деянието.
ОСЪЖДА Д. М. О., Т. Е. Н., Н. М. А., К. Ю. И. и Е. Н. М. да заплатят на Т. С. А. сумата от
1560лв. всеки/хиляда петстони и шестдесет лева всеки/ или общо 7800лв./седем хиляди и
осемстотин лева/, съдебни разноски във въззивното производство за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС на основанията посочени в чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5