Р Е Ш Е Н И Е
Номер 735 Година 12.04.2019 Град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав,
на дванадесети март две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар Стоянка Атанасова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Драгнева, административен характер дело номер 3291 по описа за
2018 година и за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния
служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Д.М.М. с ЕГН: ********** ***,
пк.22, със съдебен адрес *** – адв.А. против заповед № ДС-856/22.11.2018г. на
председателя на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество. Счита заповедта за незаконосъобразна, като
постановена в нарушение на материалния закон, административнопроизводствените
правила и несъответна с целта на закона. С жалбата се прави искане да се отмени
обжалваната заповед. В съдебно заседание поддържа жалбата и прави искане да
бъде уважена и да му се присъдят направените по делото разноски. Представя
писмени бележки.
Ответникът – Председателя на Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
редовно уведомен, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и прави искане да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Административен съд гр.Бургас, намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1, във връзка с
чл.140, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Със заповед № ДС-06/05.03.2013г. на председателя на
КОНПИ (л.21 от делото), Д.М. е назначен на длъжност „Старши инспектор“ в ТД на
КОНПИ гр.Бургас, считано от 11.03.2013г.. Със заповед № ДС-10/15.03.2013г. на
председателя на КОНПИ (л.19 от делото), е определено, да встъпи в длъжност
считано от 11.04.2013г., на която дата е подписан акт за встъпване в длъжност
(л.22 от делото).
Със заповед № ДС-83/31.03.2014г. на председателя на
КОНПИ (л.23 от делото), М. е преназначен на длъжност „Старши инспектор“ в ТБ
Бургас, ТД Бургас, считано от 31.03.2014г..
На Д.М. е издадено разрешение за достъп до
класифицирана информация № 119738/21.07.2017г. от зам.председателя на ДАНС
(л.31 от делото), с разрешен достъп до класифицирана информация до ниво
„секретно“, валидно до 20.07.2021г..
Със заповед № ДС-427/09.07.2018г.
на председателя на КПКОНПИ (л.24 от делото), Д.М. е преназначен на длъжност
„Старши инспектор“ в ТБ Бургас, ТД Бургас, считано от 03.07.2018г. На
27.07.2018г. М. е запознат срещу подпис с длъжностната характеристика за
заеманата от него длъжност (л.26-30 от делото).
Със заповед № ТД03РД06-49/01.10.2018г. на ид директор
на ТД Бургас (л.36 от делото), във връзка с писмо рег.№ С-16088/27.09.2018г., е
ограничен достъпа до класифицирана информация съставляваща държавна тайна,
считано от 01.10.2018г. на М..
До директора на
КПКОНПИ – ТД Бургас е изпратено писмо изх.№ И-3127/25.10.2018г. от председателя
на ДКСИ (л.32 от делото), с което е уведомен, че с решение №
79-ІІ-8/25.10.2018г. ДКСИ е отхвърлила жалбата срещу отнемане на разрешение за
достъп до класифицирана информация № 186/20.09.2018г. до ниво „секретно“ на Д.М..
Това писмо е препратено до председателя на КПКОНПИ с писмо изх.№
ТД03-852/29.10.2018г. (л.33 от делото).
Със заповед № ДС-856/22.11.2018г. на председателя на
КПКОНПИ (л.35 от делото), е прекратено служебното правоотношение с М. на
длъжност „старши инспектор“ в ТО Бургас, ТД Бургас при КПКОНПИ, с придобит ранг
на държавна служба ІІІ младши, считано от 23.11.2018г.. Прието е, че е налице
обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения
поради липса на валидно разрешение за достъп до класифицирана информация. Заповедта
е връчена на 03.12.2018г., видно от направеното на нея отбелязване и е
обжалвана с жалба вх.№ 13510/07.12.2018г..
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл, служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт,
който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.
Заповед № ДС-856/22.11.2018г. е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл.106, ал.1 от ЗДСл – председателя на КПКОНПИ,
който е орган по назначаването за жалбоподателя, в
предвидената от закона писмена форма и отговаря на изискванията на чл.108,
ал.1, изр.1 от ЗДСл, като
съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите
обезщетения и придобият ранг.
Служебното правоотношение на жалбоподателя
е прекратено на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, съгласно която норма
органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие
когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява
служебните си задължения извън случаите по чл.103, ал.1, т.3. Безспорно не е
налице случай по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДС и като фактическо основание за
издаване на заповедта е посочено -
обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си
задължения, поради липса на валидно разрешение за достъп до класифицирана
информация.
За да е законосъобразно прекратяването на
служебното правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл е необходимо
да са налице три предпоставки, а именно: да е създадена нова фактическа
обстановка, тази обстановка да води до невъзможност лицето да изпълнява
задълженията си по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими
и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им.
Жалбоподателят е бил назначен на длъжност
„старши инспектор“ в ТО Бургас, ТД Бургас при КПКОНПИ, като безспорно не са
налице промяна в изискванията за заемане на тази длъжност. На 24.07.2018г. му е
била връчена срещу подпис длъжностната характеристика за тази длъжност (л.26-30
от делото), като безспорно в нея е налице изискването за наличие на ниво на
достъп за работа с класифицирана информация „секретно“, съгласно ЗЗКИ, за да
бъде заемана. Аналогично изискване се съдържа и в другите две приложени по делото
длъжностни характеристики (л.64-68 и л.180-184 от делото), връчени на
жалбоподателя 23.01.2018г., съответно на 14.03.2014г..
Д.М. е притежавал разрешение за достъп до
класифицирана информация № 119738/21.07.2017г. (л.31 от делото), с разрешен
достъп до ниво „секретно“, валидно до 20.07.2021г.. Това разрешение е отнето с
отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № 186/20.09.2018г.
(л.217 от делото), за което органът по назначаването е уведомен с писмо рег.№
С-16088/27.09.2018г.. Въпреки това уведомяване, жалбоподателят е продължил да
изпълнява служебните си задължения в продължение на почти два месеца, като
единствено със заповед № ТД03РД06-49/01.10.2018г. (л.36 от делото), е ограничен
достъпа му до класифицирана информация съставляваща държавна тайна, считано от
01.10.2018г., до отпадане на основанието. След като още през месец септември на
жалбоподателя е било отнето разрешението за достъп и това е станало известно на
органа по назначаването и въпреки това той е продължил да изпълнява служебните
си задължения, то към момента на издаване на обжалваната заповед – 22.11.2018г.
не е налице нова фактическа обстановка.
По делото не се
установява и как отнемането на достъпът до класифицирана информация води до невъзможност лицето да изпълнява
служебните си задължения, като мотиви за това освен, че не са изложение в
обжалваната заповед, но и не се установяват от приложената административна
преписка. Също така, след отнемане на достъпа жалбоподателят е продължил да
изпълнява своите служебни задължения, като единствено му е ограничен достъпа до
класифицирана информация, като по делото липсват твърдения и не са ангажирани
доказателства това ограничаване да е довело до пълна или частична невъзможност
да изпълнява задълженията си.
На следващо място, безспорно за да бъде
назначен за държавен служител, жалбоподателят е отговарял и отговаря на
минималните изисквания предвидени в чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл, като не се твърди
и не се установява да са налице специфични изисквания за заемане на длъжността
предвидени в нормативен акт, на които той да не отговаря. Изискването за
притежаване на достъп за работа с класифицирана информация „секретно“, е
въведено със заповед № ТД03-РД-069/30.01.2018г. на директора на ТДЗ Бургас на
КПКОНПИ (л.209 от делото). Действително нормата на чл.37, ал.1 от ЗЗКИ, му
предоставя възможността да определи списък на длъжностите за които се изисква
достъп до класифицирана информация, между които е и заеманата от жалбоподателя
длъжност „старши инспектор“, но това не дерогира императивното правило на чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл. Ето защо, следва
да се приеме, че в случая изискването на притежаване на съответното ниво на
достъп до класифицирана информация е по инициатива на ръководителя на
организационната единица и не е нормативно определено, поради което не е налице
и третата предпоставка - причините за невъзможността на лице да изпълнява
служебните си задължения да са непреодолими и за двете страни по
правоотношението, защото са неподвластни на волята им. В този смисъл е и практиката
на ВАС обективирана в решение №
9059/11.07.2017г. по адм.д.№ 1969/2017г. и решение № 11919/11.11.2015г. по адм.д.№ 3554/2015г..
С оглед на изложеното в случая не са били налице
основанията по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл за прекратяване на служебното
правоотношение на жалбоподателя и обжалваната заповед се явява
незаконосъобразна, като издадена в несъответствие с материалноправните изисквания
на закона и следва да бъде отменена. При този изход на спора и на основание
чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателят следва да се присъдят
направените по делото разноски. Направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000,00 лева е основателно и с оглед фактическата и правна
сложност на делото в полза на жалбоподателят следва да се присъдят 600,00 лева,
който размер е близък до минималния определен съгласно чл.7, ал.1, т.1, във
връзка с чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №
ДС-856/22.11.2018г. на председателя на Комисия за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
ОСЪЖДА
Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за заплати в полза на
Д.М.М. с ЕГН: ********** ***, пк.22разноски по делото в размер на 600,00 лева(шестотин
лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: