Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 14.01.2020 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
18.12. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Стойка Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1415 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1261/09.10.2019 г.
по гр.д.№2499/2019 г. по описа на Районен съд-С.З.,в частта,в която „Е.” ЕАД е
осъдено да заплати на „В.“ ЕООД сумата от 1178,60 лв.,представляваща недължимо
платена сума за такса пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение-Помпена станция „О.“ ИТ №2939032 за периода 23.11.2014г.-22.12.2014
г. ,ведно със законната лихва,върху сумата,считано от 10.05.2019 г. до
окончателното й изплащане,както и сумата от 689,85 лв. –направени по делото
разноски.
Въззивникът „Е.” ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив излага доводи за незаконосъобразност на решението в
обжалваната част, като излага подробни съображения. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявения
иск изцяло. Претендира за присъждане на разноски пред двете инстанции.Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на въззиваемия.
Въззиваемият „В.“ ЕООД ЕИК *** чрез процесуалния си
представител изразява становище,че първоинстанционното решение в обжалваната
част следва да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Видно от Заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета на гр. Т.,
акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за
земя, сгради и съоръжения на ПС "О.", характеристика на ДМА -
Трафопост "О.", акт обр. 16 за Електропровод "В." 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ "О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ "К.", и на
намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, се доказва,
че ищецът е собственик на Електропровод "В." 20 kV, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ "О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ "К.", и на
намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на дружеството от
29.12.1995г" когато са включени в капитала на дружеството. За тези обекти
е подписан Акт обр. 16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г.
Считано от
01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се
заплащала за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп
до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
С писмо до ЕВН ЕС, с изх. № 2013/05.12.2008 г. ищецът
е изявил желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите
обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр. Т. на ИТ № 2939032 ПС "О.",
с. О. /процесния/ и на ИТ № 2939033 В. с. К., които се захранват от
електропровод 20 kV "В.", собственост на ищеца.
В отговор на писмото, с изх. № 01/09.01.2009 г. ЕВН ЕС
изисква от ищеца документи за собственост на електропровод 20 kV извод "В."
п/с Т..
Видно от приетото като писмено доказателство по делото
в първата инстанция заключение на съдебно-техническата експертиза, се
установява, че през процесния период ищцовото дружество е потребило ел. енергия
за процесния обект. През този период измерването на потребената от ищеца ел.
енергия по процесните фактури за обекта се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС "О.“
собственост на ищеца. Измерването се е извършвало посредством измервателна
група. Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ и чл. 27 от ОУ на ЕВН, действали през
процесния период, СТИ, собственост на оператора на електроразпределителната
мрежа се разполагат до или на границата на имота на потребителя. Ако се приеме,
че електропровод "В.“, изходящ от подстанция "Т.", е бил
собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са
изводите на електропровод "В." в ЗРУ на подстанция "Т." на
ниво средно напрежение. ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, СТИ и модем за дистанционен отчет, на
изводите средно напрежение 20 kV на електропровод "В." в подстанция
"Т." чрез обособяване на отделно поле "мерене" или в
съществуваща килия.
Независимо дали
измервателната група е била поставена на ниво средно напрежение 20 kV в ЗРУ на
подстанция "Т." или на ниво ниско напрежение в ПС "О.“ ищецът не
дължи заплащане за достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН, тъй като по
цялата верига на електрозахранването на процесния обект ПС "О.“ ЕВН ЕР Юг
няма никакви собствени електропроводи и електросъоръжения, с изключение на
измервателната група, по показанията на която, ищецът заплаща потребената ел.
енергия от обект ПС "О." за съответния период. Заплащането за достъп
до електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за разходите по дейностите по
осигуряването, монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните
електросъоръжения. Ако електроразпределителната мрежа е собственост на ищеца,
съответно монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните съоръжения са
за негова сметка. Тогава електроразпределителното предприятие няма разходи по
достъпа до нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод „В."
и няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп, нито на ниво средно
напрежение, нито на ниво ниско напрежение.
Дължимите суми за достъп до електроразпределителната
мрежа се формират, като определената при сключването на договора за
електроснабдяване на процесния обект предоставена мощност, се умножи по броя на
дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния
период. Затова дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа на
зависи от нивото на напрежението, на което става измерването на ел. енергията.
И при измерване на страна ниско напрежение в ПС "О." и на страна
средно напрежение в подстанция "Т.", тя би била еднаква, естествено,
ако ЕВН ЕР Юг имаше собствена електроразпределителна мрежа до процесния обект и
задължения върху подстанция „Т.“, електропровод „В.“ или ПС „О.“.
Дължимите суми за достъп до електропреносната мрежа на
ЕСО в подстанция „Т.“ се формират, като количеството потребена ел. енергия от
ищеца се умножи по цената, определена от КЕВР за процесния период. Те са
начислени по всяка фактура за процесния период, платени от ищеца и съответно
преведени на ЕСО на ответника.
Ако се приеме, че електропровод "В.“, изходящ от
подстанция "Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период, то
ищецът не дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР Юг,
нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в ПС "О.“
нито при монтирана измервателна група на страна средно напрежение в подстанция
"Т.". ЕВН ЕР ЕАД няма никаква собственост по цялата верига на
електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за такса достъп на
процесния обект до електроразпределителната мрежа.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, цената за пренос
се заплащат съгласно измереното количество на консумираната електрическа
енергия в местата на измерване. Буквалното тълкуване на цитираната норма налага
извода, че дължимостта на тази цена е пряко обвързана от спазването на
изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена
именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по
сделката за продажба на електроенергия. Цената за пренос по електроразпределителната
мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно
управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите,
свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането
им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената
за пренос, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното
поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за
дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено
в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не
може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос.
Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват
неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост. Поради това,
за основателността на такава претенция е без значение обстоятелството, дали
неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване е довело до
неправилно измерване, увреждащо потребителя.
С оглед изложените съображения поставянето на
уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за
продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с техническите
изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове е
достатъчно основание за недължимост за заплащане на цена за пренос по
електроразпределителната мрежа, без да е необходимо да се изследва доколко
такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по
договора.
При така дадения отговор на релевантния
за изхода на делото въпрос уважаването на предявения иск, чийто предмет е
недължимост на цената за пренос по електроразпределителната мрежа, като част от
цената на консумираната от ищеца дружество електроенергия, отразена в процесиите
фактури, е обусловено от преценката дали потребеното от ищеца количество
електроенергия през исковия период е измерено в местата, определени в Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия (ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа,
към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа. Тъй като в случая не е налице „понижаващ
трансформатор на потребителя”, приложима е втората от посочените две хипотези,
т. е. мястото на измерване е в мястото на присъединяване.
Поради безспорния факт, че
присъединяването на ищеца е извършено чрез собствен на дружеството кабелен
електропровод и с оглед разпоредбите на чл.120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на
мястото на измерване е обусловено от границата на собственост на електрическите
съоръжения, тъй като именно на нея се поставят и средствата за търговско
измерване.
Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от
вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се
касае за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
границата на собственост следва да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във
връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя е в мястото на присъединяване
на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се
монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
електроразпределително предприятие.
Количеството потребена от ищеца
електрическа енергия през исковия период е измервано не на границата на
собственост между собствения му кабелен електропровод и електрическата уредба
на електропреносното предприятие, а в намиращите се след тази граница
трафопостове. Следователно, извършеното от разпределителното дружество
измерване е неправомерно и поради това за ищеца не е възникнало задължение за
плащане на двата компонента от цената на консумираната електрическа енергия -
цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната мрежа.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските
:Процесуалният представител на “Е.” ЕАД е направил възражения за прекомерност
на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. В настоящия
случай въззиваемият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360лв.,
което не следва да бъде намалявано поради прекомерност предвид Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение № 1261/09.10.2019 г. по гр.д.№2499/2019 г. по
описа на Районен съд-С.З. в обжалваната
част.
ОСЪЖДА "Е." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. П.*** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С.З.*** сумата 360 лв./триста и шестдесет лева/,
представляващи съдебни разноски по
следната банкова сметка; „***
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: