РЕШЕНИЕ
№ 628
град Плевен, 16.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по
касационно административно дело № 819/2020 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, гр. Разград,
ул. „Сливница“ № 3а, срещу решение № 438/30.07.2020 г., постановено по н.а.х.д.
№ 1037/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен. Счита се, че Pайонен съд -
Плевен не е бил местнокомпетентен да разгледа подадената от
„Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД жалба срещу наказателно постановление №1
027/14.05.2020г. на директора на БДДР - Плевен. Посочва се, че самото нарушение
касае водовземане без действащо разрешително по чл. 50 ал.(7) т.2 от Закона за
водите, което нарушение не е осъществено на територията на обл. Плевен –
съдебен район на Районен съд – Плевен. Цитира се разпоредбата на чл. 59, ал. 1
от ЗАНН, в която е посочено, че: местно компетентен да разгледа жалба против
наказателно постановление е Районният съд по местоизвършване на нарушението,
без оглед къде то е констатирано. Излага се становище, че в настоящият случая
това не е Районен съд - Плевен. Твърди се, че видно от
административно-наказателната преписка, нарушението - „водовземане без
действащо разрешително“, е извършено на територията на: общ. Лозница, обл.
Разград, попадаща в съдебния район на Pайонен съд - Разград, поради което
обжалваното решение е постановено при неправилна преценка за местната подсъдност,
което обуславя неговата недопустимост и следва същото да бъде отменено и
изпратено по подсъдност на компетентния за това Районен съд Разград. Сочи се,
че потвърденото с обжалваното решение НП на директора на БДДР-Плевен, касае
водовземане от различни водоизточници, с различно териториално местоположение,
т.е. няколко отделни административни нарушения, без да е посочено за всяко от
тях какво е иззетото водно количество, на база на което да се определи и
съответната тежест на всяко едно от нарушенията, а от там и съответната местна
компетентност за осъществяване на инстанционен контрол, изхождайки от принципа
на чл. 38 предл. 2 от НПК. Излагат се доводи, че освен постановено при
неправилна преценка на местната компетентност, в решението си районният съд
неправилно е приел, че липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон при постановяване на наказателното
постановление. Посочва се, че съдът не обсъдил и преценил доводите на
„Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, изложени пред него, касаещи незаконосъобразност на
административния акт, като не посочил защо не ги приема. Счита се, че изводите
на съда не са конкретни, а бланкетни, тъй като лежат единствено и само върху
доводите на административно-наказващия орган, без преценка на възраженията и
доводите срещу наложената санкция. Твърди се, че така постановено, решение не
съдържа мотиви, изразяващи се в анализ на конкретните доказателства и отговор
на конкретните направени в жалбата оплаквания. Навеждат се доводи, че в хода на
производството по обжалване на издаденото наказателно постановление, районният
съд не е проявил необходимата процесуална активност за обективно, всестранно и
пълно изясняване на обстоятелствата по делото в съответствие с разпоредбата на
чл.14 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. Намират, че липсва какъвто и да е анализ
на направените в жалбата против наказателното постановление оплаквания. Твърди
се, че вместо това, Районен съд-Плевен се е задоволил само да преразкаже какво
е описано в АУАН, както и че описаната в акта фактическа обстановка се
установява посредством разпита на свидетелите и писмените доказателства. Счита
се, че няма произнасяне по възражението за това, че
административно-наказателното производство е образувано извън
нормативноустановения срок. Излагат се доводи, че административно-наказващият
орган не е обсъдил изобщо смекчаващите вината обстоятелства, изразени още с
възражението срещу АУАН, за това че действително през периода, за който
дружеството е санкционирано, все пак е изпълнило задължението си за стартиране
на процедура по издаване на Разрешително за водоползване като правомощията му в
тази процедура са ограничени единствено и само до възможността да подаде
заявление, но не и да влияе върху своевременното приключване на тази процедура.
Твърди се, че извършеното от „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД водовземане реално не
носи след себе си настъпване на вредоносен резултат, още повече, че за тази
дейност са заплатени всички дължими такси съобразно утвърдената за това тарифа
и би следвало то да се определи като маловажно по смисъла на чл.11 от ЗАНН, във
вр. с чл.9, ал.(2) от НК и отговорността на дружеството - оператор да се
изключи, съгласно чл.28 от ЗАНН, още повече, че всъщност вредоносен резултат ще
настъпи, ако дружеството не извършва тази дейност, а именно стотици граждани ще
бъдат лишени от жизненоважния за тях ресурс - питейната вода. Посочва се, че
административно-наказващият орган, в проведената процедура по налагане на
спорната санкция, не е бил лишен от възможността да установи, че декларация за
иззетите водни количества от горецитирания водоизточник по чл.194б от ЗВ, въз
основана която всъщност е стартирал административно-наказателната процедура, е
подавана ежегодно през последните няколко години, и е налична в информационните
масиви на БДДР-Плевен. Твърди се, че в настоящият случай, датата на която
дружеството е подало поредната декларация по чл.194б от Закона за водите -
03.02.2020г., не е датата от която за БДДР-Плевен са известни факта на
водовземане, факта за липса на разрешително за водовземане, както и
невъзможността от преустановяване на това водовземане поради причините, които я
налагат, а именно обществения интерес от задоволяване на жителите на десетки
населени места с този жизненоважен ресурс. Счита се, че всички посочени в
жалбата на дружеството срещу наказателното постановление, доводи и възражения
не са упоменати и обсъдени от районния съд, който не е изложил и конкретни
мотиви и не е дал обоснован отговор на нито едно от изложените оплаквания за
незаконосъобразност. Твърди се, че по делото липсват каквито и да било
конкретни, относими към оплакванията в жалбата правни изводи, което обуславя
незаконосъобразността на постановеният съдебен акт. Моли се съдът да отмени
като недопустимо и незаконосъобразно решението № 438/30.07.2020г. на Районен
съд - Плевен постановено по н.а.х.д. №
1037/2020г., с което наказателно постановление № 1027/14.05.2020г., издадено от
директора на БДЦР - Плевен, е потвърдено изцяло и да върнете делото на Районен
съд - Плевен за произнасяне по въпросите за подсъдността, както и за ново
разглеждане от компетентния за това съд.
В съдебно заседание касаторът – „Водоснабдяване –
Дунав“ ЕООД, гр. Разград, ул. „Сливница“ № 3а, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът - Басейнова дирекция „Дунавски район“ – Плевен,
не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че касационната жалба еоснователна.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно
постановление № 1027 от 14.05.2020 г. на директор на Басейнова дирекция
„Дунавски район“, с което на „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Разград, ул. „Сливница“ № 3а, представлявано
от инж. С.И. за това, че в периода
01.01.2019 г – 31.12.2019 г. съгласно
подадена декларация по чл. 194б от ЗВ и справка отчет за добити количества
водовзема без действащи разрешителни от КИ Градина –ВиК Разград –Градина,
находящ се в землище на с. Градина, Община Лозница и е налице нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ и
на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от ЗВ е наложена имуществена санкция
в размер на 834 (осемстотин тридесет и четири) лв..
Настоящата инстанция намира, че решението следва да
бъде обезсилено, тъй като е разгледано от некомпетентен съд. НП е издадено за нарушение
- водовземане от водоизточник на територията на област Разград , като не е налице разрешително за това за периода от
01.01.2019 г – 31.12.2019 година.
Съгласно чл.
59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районен
съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. В случая
нарушението е установено въз основа на декларация по чл. 194б от ЗВ подадена в
БДДР Плевен, но това не се отразява на обстоятелството, че водовземането се
извършва от водоизточник на територията на Област Разград, с. Градина, община
Лозница т.е. АУАН е съставен въз основа на писмени доказателства, представени в
БДДР Плевен, но нарушението – водовземане от водоизточник без разрешително е
осъществено не в БДДР Плевен, а в землището на с. Градина.
Предвид горепосоченото решението следва да бъде
обезсилено и делото да бъде изпратено на Районен съд-Разград, тъй като с.
Градина се намира в Община Лозница, а Община Лозница е в съдебен район на РС
Разград.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 3 от АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав,
РЕШИ:
Обезсилва решение № 438/30.07.2020
г. постановено по н.а.х.д. № 1037/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен.
Изпраща делото за
разглеждане на Районен съд Разград.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1./п/ 2./п/