Решение по дело №494/2016 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 29
Дата: 1 март 2017 г. (в сила от 23 февруари 2018 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20162220100494
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр.Нова Загора, 01. 03.2017 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

НОВОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публичното съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА

                  

при секретаря  Д.Д.  и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия  НЕНОВА  Гражданско дело № 494 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм/.    

Постъпила е искова молба от адв. Н.С. *** като пълномощник на Т.Г.И. с ЕГН **********, с адрес ***,  против ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София , 1000 , район Средец , ул."Г. Бенковски" № 3, представлявано от Г. Р.Г. Де К., К.Х.Ч. и М.К.Г., с посочено правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) и цена на иска 23000 лв., обезщетение за причинените и неимуществени вреди от смъртта на Д.С.Й., с когото е живяла на съпружески начала.

В исковата молба се твърди, че ищцата в настоящото производство е потребител на застрахователна услуга по силата на валидно сключен застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на ответното дружество за автомобил "Мерцедес 314 " с рег.№ *** с номер на рама WDB9030721P528458. Съгласно застрахователна полица 06115000066413 , със срок на действие от 01.01.2015 г. до 01.01.2016 г.

Относно механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие в исковата молба се твърди , че на 12.05.2015 г. около 14:15 часа, по главен път 1-5 в района на км.231+800 ( до гр.Стара Загора) в посока юг-север се е движил автомобил "Мерцедес 314" с рег.№ *** . Автомобила е управляван от Б.Д. .В кабината на автомобила до водача Д. е седял Д.С.Й. .Автомобилът "Мерцедес 314" с рег.№ *** се е движел по прав хоризонтален участък със скорост около 102 км./ч. В същата лента на движение и в същата посока, пред Автомобила "Мерцедес 314" се е движел товарен автомобил , седлови влекач м."Даф" с румънска регистрация № ****I с прикачено към него полуремарке м."Шмитц" с рег.№ ****J. Товарният автомобил бил управляван от св. Д.Д.С. /S. D.-G./ -шофьор в "Данимар логистика" АООД гр.Букурещ, Румъния .

По същият околовръстен път, се движел товарен автомобил м."МАН" с рег.№  ***  с полуремарке м."Вилтон" с рег.№ *** , управляван от *** - шофьор в "Планета-98" ЕООД , с.Писарево, обл.Велико Търново. В района на км.231+800 *** установил че един от коланите, които подържат товара на ремаркето се е скъсал и се влачи на асфалта. Николов отбил и спрял автомобила в източния край на източната лента, и пуснал аварийни светлини. След това слязъл, навил колана и отново се качил в товарният автомобил.

В това време по пътя към него се е придвижвал товарен автомобил м."Даф" с румънска регистрация № **** с прикачено към него полуремарке м."Шмитц" с рег.№ ****. На разстояние след него в същата лента и посока, със скорост от около 102 км/ч. се движел автомобил "Мерцедес 314", в който се намирали водачът Б. Г. Д.  и пътниците Д.С.Й. и К.Ж. Г. . Водачът Стере възприел спрелият товарен автомобил "МАН" , от около 300 - 400 м. с подадените аварийни светлини , намалил скоростта на около 74 км./ ч. , отпочвайки маневра по заобикаляне на спрелият в източния край на платното товарен автомобил "МАН" . За водача на лекият автомобил "Мерцедес" Б. Г. Д. не е имало никаква обективна пречка или зрителна преграда да възприеме своевременно попътно движещият се пред него товарен автомобил "Даф", както и маневрата която последният приел по заобикаляне на спрелият товарен автомобил "МАН" . Предвид горното се сочи, че причина за последвалия непосредствено след това  удар, при който предната част на автомобила "Мерцедес" се блъснал в задната част - задната дясна част на полуремарке м."Шмитц" с рег.№ ****, е нарушение на на правилата за движение- управление с превишена скорост и неупражняване на непрекъснат контрол върху управляваното пътно превозно средство "Мерцедес 314" с рег.№ ***  от страна на водача Б. Г. Д., изразяващи се в отклонение на вниманието от пътната обстановка. Ударът за автомобила "Мерцедес" бил челен и обособен по цялата дължина на предните му състави . За товарната композиция ударът е отзад в полуремаркето, като деформациите са по-ярко изразени в десния му край — в резултат на удара пътническата кабина на автомобила "Мерцедес" се вклинила в задната част на полуремаркето и се заклещила в него. След пристигане на аварийните служби  на място екип на ЦСМП е констатирал смъртта на водача на автомобил "Мерцедес" Б.Д. и пътуващия до него Д.С.Й., като единствен оцелял е третият пътник- К. Г.  .

За възникналото ПТП е образувана Прокурорска преписка 1875/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора, като същата е прекратена с постановление на наблюдаващ прокурор от 30.11.2015 г. на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК и чл. 111 от НПК поради смърт на извършителя и същoто е влязло в сила.

С исковата молба се твърди, че ищцата Т.Г.И. е живяла с починалия Д.С.Й. на семейни, съпружески начала(фактическо съжителство) от 2008 г. до 2013г. в Кралство Испания, а от 2013г. до неговата кончина на 12.05.2015г. в гр. Нова Загора. Починалият е бил много внимателен и добър съпруг, грижел се е за Т.Г.И. *** са ги приемали като семейство. Твърди се, че за ищцата И. с този трагичен инцидент в живота и е настъпила физическа и емоционална празнина, която вероятно никога няма да бъде запълнена. Твърди се още, че същата датата 12.05.2015 г. е свързана със двойна загубата- на обичан и желан съпруг и дете, което е носила в утробата си, но загубва вследствие на настъпилата внезапна смърт на Й. .

Настъпилото събитие, е признато с разпореждане от НОИ ТП Сливен за трудова злополука, но след заявяване на щета от ищцата в ЗК "Армеец"АД се получил отказ за изплащане на обезщетение по заявената щета, поради липса на основание. Заведена е щета за изплащане на застрахователно обезщетение към „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и също е получен отказ от изплащане на обезщетение.

Твърди се, че тъй като с действията си виновният водач Б. Г. Д. е причинил на ищцата неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане и същият е имал валидно сключена застрахователна полица "Гражданска отговорност " № 06115000066413, със срок на действие от 01.01.2015 г. до 01.01.2016 г., с ответното дружество „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящият иск пряко към застрахователя, отговорен за вредите причинени от застрахования .

Моли съда да постанови решение с което да осъдите ответника ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец , ул."Г. Бенковски" № 3, представлявано от Г. Де К. , К.Х.Ч. и М.К.Г. да заплати на ищцата Т.Г.И. ЕГН ********** *** сумата от 23 000 лв. Исканото обезщетение е за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството и на пострадала - живяла на семейни начала (фактическо съжителство) от 2008 г. с Д.С.Й. **********, б.ж. на гр.Нова Загора, до неговата кончина на 12.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.05.2015 г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски и са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба с който заявява, че не оспорва допустимостта на предявените искове, но оспорва исковете по основание и размер.

С отговора си ответникът оспорва твърдението, че ищцата Т.И. и загиналият Д. Й. са живели на съпружески начала. Оспорват се още  наличието на бременност, както и причинна връзка между прекъсването на твърдяната ранна бременност при ищцата Т.И. и смъртта на Д. Й.. Ответникът „ДЗИ Общо Застраховане”ЕАД оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства, отнасящи се до механизма на настъпване на злополуката и вината на водача, и прави твърдение, че водачът на застрахования при ответното дружество л. а. „Мерцедес 314" с per. № СТ5608АР Б. Г. Д. не е виновен за настъпване на горепосоченото ПТП.

Ответникът твърди, че причина за настъпване на произшествието са действията на водача на товарна композиция с влекач марка „МАН", с per. № ВТ***ВР и полуремарке марка „ВИЛТОН", с per. № ВТ***ВВ, Димитър Кънчев Николов, който преустановил движението си в нарушение на правилата за движение, като спрял на двупосочен път, заемайки голяма част от лентата за движение, както и поведението на Дорел Дрорджиан Стере, водач на товарна композиция с влекач марка „ДАФ", с per. B77VU и полуремарке марка „Шмитц", с per. B24VU, който в нарушение на ЗДвП е предприел заобикаляне на спрялата товарна композиция, управлявана от Димитър Кънчев Николов.

В срока за отговор, ответникът прави  искане за конституиране в производството на трето лице-помагач на страната на ответното дружество на:

l). Застрахователно дружество „Дженерали Застраховане" АД, ЕИК *********, представлявано от К.С.В. и Д. Н.М., със седалище и адрес на управление: бул. „Княз Ал. Дондуков" № 68. за л. а. марка „БМВ", модел „ 335 Д", с per. № **** - застраховател по риска Гражданска отговорност на влекач „МАН", с per. № ***;

2) „АВУС БЪЛГАРИЯ - РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ" ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Й.В.Гурко" № ю, ет. з, ап. 4 и   

3). Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, с адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 2 за т. а. марка „ДАФ", с per. № *** и полуремарке марка „Шмитц", с per. № ***.

С отговора си ответното дружество прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия Д. Й., изразяващо се в това, че е пътувал на място,  което не е било предназначено за превоз на пътници, както и че същият е бил без поставен обезопасителен колан.

С отговора се оспорва и иска по размер.

Ответника „ДЗИ Общо застраховане”ЕАД моли съда с оглед гореизложеното, да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират направените от ответното дружество съдебни и деловодни разноски.

С отговора се възразява срещу направеното искане със свидетелски показания да се установяват наличието на пътни знаци, поставени в пътния участък, където е настъпило процесното ПТП, както и срещу допускането на Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза така, както е поискана с исковата молба. На въпросите, касаещи твърдяната прекъсната бременност на ищцата следва да бъдат дадени отговори с отделна съдебно-медицинска експертиза.

         С определение № 333 от 28.09.2016г. съдът  конституира, като трето лице помагач по делото:

 l) Застрахователно дружество „Дженерали Застраховане" АД, ЕИК *********, представлявано от К.С.В. и Д. Н.М., със седалище и адрес на управление: бул. „Княз Ал. Дондуков" № 68. за л. а. марка „БМВ", модел „ 335 Д", с per. № СА8307НА - застраховател по риска Гражданска отговорност на влекач „МАН", с per. № ВТ***ВР;

2) „АВУС БЪЛГАРИЯ - РЕГУЛИРАНЕ НА ЩЕТИ" ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Й.В.Гурко" № ю, ет. з, ап. 4 и   

3). Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, с адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 2 за т. а. марка „ДАФ", с per. № *** и полуремарке марка „Шмитц", с per. № ***, на които следва да бъде изпратен препис от определението и съдебните книжа.

         С молба  с вх. № 3846/25.11.2016г.  конституираното като трето лице помагач „Дженерали Застраховане”АД оспорва определението, с което дружеството е конституирано като трета подпомагаща страна по настоящото дело по искане на ответника, счита същото за неправилно, поради което моли съда да го отмени като такова, за което излага аргументи. В случая че съда не уважи аргументите му за отмяна на определението си с което е конституирал „Дженерали Застраховане АД като трета страна помагач, последното заявява че оспорва предявените искове изцяло, както по основание, така и по размер. Счита предявеният иск за неоснователени недоказан, като заявява, че неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за лихва претендирана от датата на събитието до окончателното погасяване на търсената главница.

         Със становище с вх. № 3827/24.11.2016г., конституираното като трето лице помагач по делото, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” заявява, че счита, че не е налице основание за конституирането му в качеството на представително национално бюро, по смисъла на чл. 282 ал.3 от КЗ/отм./, като трето лице – помагач на ответника „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, за което излага аргументи. Оспорват иска по основание и размер. Излага се становище и относно конституирането на „Авус България – Регулиране на щети” ЕООД като трето лице – помагач по същото дело.

С молба с вх. № 3856/28.11.2016г. от адв. Т.Б. ***, пълномощник на „Астра асигурари С.А.” упълномощен от „Авус България – Регулиране на щети” ЕООД, в качеството си на номиниран кореспондент за уреждане на претенции в РБългария на „Астра асигурари С.А.” Румъния, 031041 Букурещ – сектору, ул.”Нерва Траян” № 3 – застраховател по застраховга „Гражданска отговорност” на лек автомобил – марка „Дачия”, модел „Логан”, с рег. № ****, считано от 02.08.2010г. до 27.08.2015г., оспорва наличието на виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил съгласно представеното Постановление за прекратяване на наказателното производство по пр.пр.№1875/2015г. по описа на ОП-Стара Загора, вина за настъпването на процесното ПТП носи водачът на автомобил „Мерцедес 314” с рег. № ***.

По делото е представено становище по проекто-доклада и отговора на исковата молба от адв. Н.К. ***, пълномощник на ищцата Т.Г.И., в която излага становището си.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция и моли съда да я уважи.

           Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените по делото доказателства на 12.05.2015 г. около 14:15 часа, по главен път 1-5 в района на км.231+800 (до гр.Стара Загора) в посока юг-север се е движил автомобил "Мерцедес 314" с рег.№ *** , управляван от Б.Д.. В кабината на автомобила с заедно с водача Д.  се возили лицата Д.С.Й., който е седял на необезопасено място без предпазен колан и на място, което не е било предназначено за превоз на пътници,  и К. Г., който бил с поставен предпазен колан и е седял върху специално предназначена седалка за превоз на пътници. Автомобилът "Мерцедес 314" с рег.№ *** се е движел по прав хоризонтален участък със скорост около 102 км./ч. В същата лента на движение и в същата посока, пред Автомобила "Мерцедес 314" се е движел товарен автомобил , седлови влекач м."Даф" с румънска регистрация № *** с прикачено към него полуремарке м."Шмитц" с рег.№ **** .Товарният автомобил бил управляван от св.Д.Д.С. /S.D.-G./ -шофьор в "Данимар логистика" АООД гр.Букурещ, Румъния .

По същият околовръстен път, се движел и товарен автомобил м."МАН" с рег.№ *** с полуремарке м."Вилтон" с рег.№ *** , управляван от *** - шофьор в "Планета-98" ЕООД , с.Писарево, обл.Велико Търново. В района на км.231+800 *** установил, че един от коланите, които подържат товара на ремаркето, се е скъсал и се влачи на асфалта. Николов отбил и спрял автомобила в източния край на източната лента, и пуснал аварийни светлини . След това слязъл, навил колана и отново се качил в товарният автомобил.

В това време по пътя към него се е придвижвал управлявания от Стере товарен автомобил. На разстояние след него в същата лента и посока, със скорост от около 102 км/ч. се движел автомобил "Мерцедес 314", който е шофиран от Б. Г. Д. . Водачът Стере възприел спрелият товарен автомобил "МАН" , от около 300 - 400 м. с подадените аварийни светлини , намалил скоростта на около 74 км./ ч., отпочвайки маневра по заобикаляне на спрелият в източния край на платното товарен автомобил "МАН" . Непосредствено след това последвал удар, при който предната част на автомобила "Мерцедес" се блъснал в задната част - задната дясна част на полуремарке м."Шмитц" с рег.№ ****. Удара за автомобила "Мерцедес" бил челен и обособен по цялата дължина на предните му състави . За товарната композиция ударът е отзад в полуремаркето, като деформациите са по-ярко изразени в десния му край — в резултат на удара пътническата кабина на автомобила "Мерцедес" се вклинила в задната част на полуремаркето и се заклещила в него. Водачът на автомобил "Мерцедес 314" Д. е имал обективната възможност да възприеме маневрата на товарният автомобил "Даф" управляван от Стере. Движил се е при отлични метеорологични условия, при пълна видимост и прав участък от пътя.

Екип на ЦСМП  констатира смъртта на водача на автомобил "Мерцедес 314" Б.Д. и пътуващият до него Д.С.Й. .

Прокурорска преписка 1875/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора е прекратена с постановление на наблюдаващ прокурор от 30.11.2015 г. на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК и чл. 111 от НПК, поради смърт на извършителя и същото е влязло в сила. В ДП като причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е посочено нарушение на правилата за движение- управление с превишена скорост и неупражняване на непрекъснат контрол върху управляванто превозно средство, изразяващо се в отклонение на вниманието от пътната обстановка, довело до скъсяване на дистанцията с движещия се пред л.а. „Мерцедес“ т.а. „ДАФ“, в резултат на което последният е попаднал в опасната зона на спиране на лекия автомобил. Установено е, че горните нарушения, довели до последния удар между двете превозни средства, при който л.а. „Мерцедес“ се ударил с предната си част в задната дясна страница на полуремаркето на т.а. „ДАФ“, са допуснати от водача на автомобила „Мерцедес“ – постр. Д., чиято смърт и смъртта на пътника постр. Й., както и телесните повреди на постр. Г., са настъпили в резултат на същото.

По делото не се спори, че водачът на автомобил „Мерцедес 314“ Б. Г. Д. е имал валидно сключена полица за гражданска отговорност към застрахователно дружество „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД , ЕИК *********, по застрахователна полица № 06115000066413, със срок на действие от 01.01.2015 г. до 01.01.2016 г.

За изясняване на делото от фактическа страна са назначени съдебни експертизи и изслушани свидетели, с които се потвърди причинно следствената връзка между противоправното повединие от страна на водача на л.а. „Мерцедес 314“ Б. Г. Д. и осъщественото ПТП, в следствие на което е настъпил вредоносният резултат.

Според от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 115/2015г. от ДП на Д.С.Й. при огледа на утопсията на Д.С.Й. на 35г. от с.Съдийско поле, с ЕГН ********** смъртта е настъпила вследстие на асфикция от притискане на снагата, като същата е настъпила бързо. Всички травматични увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети, условие за каквото има в купето на автомобила при челен удар.

От комплексната съдебно-медицинската експертиза и по-точно в часта относно съдебно-медицинската експертиза по отношение причината за смъртта на Д.С.Й. е видно, че съгласно заключението на вещото лице  смъртта е настъпила вследствие на комплексна-тежка съчетана травма и травматичен шок довели до остра дихателна недостатъчност, мозъчният оток и кръвозагуба.

От назначената по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза в частта – автотехническа експертиза е видно че, ако возещият се в кабината на л.а”Мерцедес 314”, е седял на автомобилна седалка с обезопасителен предпазен колан не би получил толкова големи и силни травми по тялото под действието на инерционните сили действащи върху тялото му при челен удар.

         Видно от назначената по ДП съдебно-техническа експертиза, от която вещото лице по назначената по делото автотехническа експертиза В. Ш. приема що се отнася до направените измервания и изводите от тях, а именно че причина за настъпване на произшествието била нарушаване на правилата за движение съгласно Закона за движение по пътищата от страна на водача на автомобил „Мерцедес Спринтер 314”, именно пострадалият Д. е управлявал автомобила с превишена скорост – 102 км/ч и поради отклонение на вниманието е нарушил разстояние от 34 метра, което е по-малко от опасната зона за спиране, възлизаха на 92,43 метра – при скоростта на движение на л.а.”Мерцедес”, следователно причина за настъпване на произшествието била нарушаване на правилата за движение съгласно Закона за движение по пътищата от страна на водача на автомобил „Мерцедес Спринтер 314”.

         От събраните по делото гласни доказателства, а именно от свидетелските показания на разпитаната  по делото свидетелка Даниела Бонева се установява, че ищцата - Т.  Г.И., е живяла съвместно с лицето Д.С.Й. на семейни начала и са били в много добри отношения. Предвид изложеното, настоящият състав на съда приема, че ищцата  е лице, съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане Д.С.Й., поради което и попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС №5/69 година.

По въпросите относно  наличието на бременност, както и причинната връзка между прекъсването на твърдяната ранна бременност при ищцата Т.И. в следствие на емоционален стрес от смъртта на Д. Й..  От показателите на представените от ищцата изследвания от направеното от нея лабораторно медицинското изследване от 18.05.2015г. се установи, че тя се намирала в състояние на много ранна, спряла развитието си, бременност. Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска гинеколгична експертиза с в.л. д-р М.Г.Б. –акушеро-гинеколог обаче не може да се направи категоричен извод дали бременността е спряла своето развитие преди инцидента или след него. В заключението на вещото лице е изтъкнато още, че психо-емоционалното въздействие върху бременността не може да се приеме като основен и водещ фактор за прекъсването и,  като се посочва, че основни причините за аборт са генетични и инфекциозни.

Съдът кредитира писменото и устно заключение на вещите лица по назначените експертизи с оглед специалните знания на вещите лица.

Като разкриващи лично възприети факти и обстоятелства, следва да се ценят и показанията на разпитания по делото свидетел очевидец К. Г., анализирани в аспекта на чл.172 от ГПК. Лицето подробно описа ситуацията в кабината на процесния л.а. „Мерцедес 314“, в който е пътувал, а именно, че водачът е карал с висока скорост и че е разсеял вниманието си и не наблюдавал движението по пътя в следствие на което е настъпило процесното ПТП.

 Изнесените от него данни кореспондират с писмените доказателствени средства и заключенията на назначените експертизи.

При така установените фактически положения, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, е поело задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица, не е спорно обстоятелство.

Съдът намира за безспорно установено и виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – Б. Г.И., който не е наблюдавал пътното платно, движел се е с превишена скорост  в обстановка и ситуация, в която не е имало никаква обективна пречка или зрителна преграда да възприеме своевременно попътно движещият се пред него товарен автомобил "Даф", както и маневрата която последният приел по заобикаляне на спрелият товарен автомобил "МАН" . Относно това обстоятелство, съдът кредитира изцяло като пълно и компетентно изготвено заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което съответства с данните от приложеното ДП, както и от казаното от свидетеля К. Г..  

По делото бе установено, че ищцата  е лице, съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане Д.С.Й., поради което попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Неминуемо следва и причинно-следствена връзка между претърпените болки и страдания на ищцата и настъпилото ПТП, довело до смъртта на лицето, с което тя се е намирала в трайно фактическо съжителство.

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по своето основание.

Що се касае за размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към установяване съдържанието на връзката между починал от  деликт и претендиращ обезщетение за неимуществени вреди от това, както и такива по установяване преживяването на тази загуба от последния, са релевантни за преценка и съотнасяне към критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания.

Надлежно установените обстоятелства, явяващи се релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в случая са, че се обезщетява внезапната и неочаквана загуба на жена, която е останала сама без опора от страна на мъжа, с когото е имала изключително близки отношения и е живяла на съпружески/фактически/ начала в едно домакинство като семейство с общ бюджет, възрастта на починалото лице, което е било в разцвета на силите си,  обосновават извод за значителни негативни емоционални преживявания, които увреденото лице е претърпяло и ще продължава да търпи в бъдеще като последица от смъртта на близък човек.

Относно направеното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, съдът намира за установено следното:

Според константната съдебна практика на ВКС при ПТП, съпричиняването може да се изразява в действие или в бездействие, като едната хипотеза е пострадалият да е допринесъл за настъпването на събитието,т.е. на самото ПТП, а другата- потърпевшият с поведението си да е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Оттук е и релевантността на преценката за наличие на рисково поведение на увредения, като обстоятелство по чл.51, ал.2 ЗЗД, рефлектиращо върху размера на обезщетението. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.

В конкретния случай от показанията на свидетеля К. Г., който е пътувал в процесния л.а”Мерцедес 314” по време на настъпване на процесното ПТП , се установи, че пострадалото лице доброволно е пътувало на място,  което не е било предназначено за превоз на пътници, както и че същият е бил без поставен обезопасителен колан. Следва да бъде взета предвид и комплексната медицинска и автотехническа експертиза в частта – автотехническа експертиза, където е видно че, ако потърпевшият е седял на автомобилна седалка с обезопасителен предпазен колан, не би получил толкова големи и силни травми по тялото под действието на инерционните сили, действащи върху тялото му при челен удар.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът намира, че поведението на пострадалото лице, съставляващо пътуване без поставен обезопасителен колан и то на място, което не е предназначено за превоз на пътни, е проява на съзнателен и свободно формиран избор. Поемането на предвидим и реално очакван риск от пострадалия съставлява негов обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно – транспортно произшествие, и обосновава приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

С оглед установяване на наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, съдът е допуснал гласни доказателства и е изслушал заключението на автотехническа експертиза. Направените от ответника възражения по редна чл. 51, ал.2 от ЗЗД за наличие на съпричиняване на вредоносния резултата от страна на пострадалия нарушения са доказани и следва да бъдат уважени до размера на 4/10 част (40%). Поведението на пострадалия Д. Й., изразяващо се в това, че е пътувал на място,  което не е било предназначено за превоз на пътници, както и че същият е бил без поставен обезопасителен колан, видно от направените по делото съдебно-медицински експертизи,  е в причинна връзка с вредоностния резултат.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм) е основателен и следва да бъде уважен до размера от 13800 лева, като от обезщетението от 23000лв. се приспадне процента на съпричиняване от страна на пострадалия Д. Й. (23000-9200лв. =13800лв.) и над този размер до пълния претендиран от 23000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя, лихвите върху обезщетенията за имуществените и неимуществените вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/- от деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1-во от КЗ(отм.). В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 220 от 23.03.2009 г. на САС по гр. д. № 2530/2008 г., ГК; Решение № 78 от 16.09. 2011 г. на БАС по гр.д. № 171/2011г., както и постановеното по реда чл. 290 Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о., ТК. Следователно върху обезщетението от 13 800.00 лева, следва да бъде присъдена лихва, считано от датата на увреждането – 12.05.2015 г.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищцата разноски в размер на 3792.00 лв., съразмерно уважената част от иска.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК в тежест на ищцата следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски в размер на 782.00лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

Водим от горното, съдът

Р     Е     Ш     И    :

                                                    

ОСЪЖДА ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София , 1000 , район Средец , ул."Г. Бенковски" № 3, представлявано от Г. Р.Г. Де К., К.Х.Ч. и М.К.Г. ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. И., с ЕГН **********, с адрес ***, действаща чрез своя пълномощник адв. Н.С.К. ***, сумата в размер на 13 800.00/тринадесет хиляди и осемстотин/лева – главница, представляваща обезщетение по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за причинените й на 12.05.2015 г., вследствие ПТП, неимуществени вреди /болки и страдания/ от смъртта на пострадалия - Д.С.Й., с когото са живяли във фактическо съжителство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано 12.05.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния претендиран размер от 23000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София , 1000 , район Средец , ул."Георги Бенковски" № 3, представлявано от Г. Р.Г. Де К., К.Х.Ч. и М.К.Г. ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. И., с ЕГН **********, с адрес ***, действаща чрез своя пълномощник адв. Н.С.К. ***, направените по делото разноски в размер на 3 792.00/три хиляди седемстотин деветдесет и два/лева, съразмерно с уважената част от иска,

ОСЪЖДА Т. Г. И. с ЕГН **********, с адрес ***, действаща чрез своя пълномощник адв. Н.С.К. ***, да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, район Средец, ул."Георги Бенковски" № 3, представлявано от Г. Р.Г. Де К., К.Х.Ч. и М.К.Г., направените по делото разноски в размер на 782.00/седемстотин осемдесет и два/лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                             

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: