№ 479
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2025 година
Производство по иск с правна квалификация по чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД за
връщане на недължимо платената сума в размер на 43.20 лв. по Договор за кредит, ведно със
законната лихва.
Предявена е искова молба от адв. П Й Н от АК-В със съдебен адрес гр.В,
бул.“********“ № 44, ет.4, офис 6, в качеството му на пълномощник на Й. М. Й. с ЕГН
********** с адрес гр.Ш, ул.“С“ № 9, ет.2, ап.7, срещу „****“ АД с ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление гр.Ш, пл.“О“ № 13 Б, представлявано от С Н Т.
В исковата молба се сочи, че на **/**/****г. между страните по делото бил сключен
Договор за кредит предоставен от разстояние с № ******. С него бил предоставен кредит на
ищеца в размер на 600 лв. със задължение за погасяване в срок от 8 дни, при лихвен процент
от 36% и при годишен процент на разходите 43.13 %. Така общата сума за издължаване била
648 лв., от които 600 лв. главница, 4.80 лв. лихва, 43.20 лв. - неустойка за непредставено
обезпечение. В чл.1.11 от договора било предвидено да бъде обезпечен с поръчителство или
банкова гаранция. В чл.19, ал.1 от договора се определяло в тридневен срок да бъде
осигурено трето физическо лице за сключване на договор за поръчителство, а банковата
гаранция да се предостави в срок от един работен ден с валидност 30 дни след падежа на
последната вноска. Одобрението на обезпечението се извършвало по преценка на кредитора
и следвало да отговаря на условията посочени в Общите условия на кредитора. Съгласно
чл.29 от договора предвидената неустойка при непредставяне на обезпечение била в размер
на 0.9 % от усвоената сума за всеки ден от непредставянето. Посочва се, че разпоредбата на
чл.29 от договора нарушавала равнопоставеността на страните по него, тъй като сумите се
начислявали още преди вредите да са настъпили за кредитора. Още повече, че
необходимостта от допълнително обезпечение било задължително по едностранната
1
преценка на кредитора. Клаузата накърнявала и добрите нрави, тъй като противоречала на
добросъвестността и облагодетелствала само едната страна по договора, като в подкрепа на
това се цитира съдебна практика. Счита се, че преценката за платежоспособността на
потребителя следва да се прави преди сключване на договора, а клаузата за неустойка при
непредставяне на обезпечение е също в пряко противоречие на Директива 2008/48 на ЕП и
на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Така също клаузата
на чл.29 от договора заобикаля закона и по-специално чл.16 от ЗПК и се явява нищожна по
силата на чл.21 от ЗПК. Сочат се и още правни доводи за нищожността на клаузата, водещи
до нарастване на ГПР. С разписка от **/**/****г. по сметка на ответника е заплатена сумата
от 654.18 лв., което обуславяло и правния интерес от водене на настоящото производство. В
заключение се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 43.20 лв.,
представляваща недължимо платена сума по начислена неустойка при непредставено
обезпечение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане. Моли се за присъждане на съдебните разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор. В него
се оспорват твърденията изложени в исковата молба. Посочва се, че сключването на
договора било инициирано от ищеца с попълване на електронната заявка за отпускане на
кредит от сайта на дружеството. След подаването на заявката е изпратена необходимата
преддоговорна информация, включваща СЕФ, като с натискане на бутона „Вземи парите“
ищецът е потвърдил искането си за теглене на кредит. След което му се предоставя проект на
договор и ако е съгласен с него, потребителят го подписва и дава съгласието си със
съдържанието на договора. Относно неустойката се сочи, че независимо от начисляването и
събирането на неустойката, то клаузата е валидна и отговаря на изискванията на закона.
Клаузата за неустойка представлява самостоятелен договор, обективиран в договора за
кредит. Посочва се, че са налице и всички елементи за основателността на задължението за
неустойка, като се цитира съдебна практика в подкрепа на това. Излагат се подробни правни
аргументи в подкрепа на изложеното, като в заключение се моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява лично, като не изпраща и
представител. Депозирана е молба за разглеждане на делото в отсъствието на ищеца и
упълномощения му представител, като се моли исковете да бъдат уважени, поради тяхната
основателност. Представя се списък за разноски по чл.80 от ГПК, в който адвокатът сам е
определил размера на адвокатското си възнаграждение.
В съдебно заседание представляващият ответникът не се явява, като не изпраща и
представител, като депозира становище делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като
искът бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на
страните, както и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа
страна следното:
С Договора за потребителски кредит № ****** от **/**/****г., сключен между
2
страните ответника предоставил на ищеца кредит в размер на 600 лв. при годишен лихвен
процент 36% и ГПР 43.13% със срок на първият транш по кредитната линия 8 дена. В чл. 19
от договора е предвидено, че при договаряне на обезпечение, то потребителят следва да
осигури поръчителството на трето лице или представи банкова гаранция в тридневен срок от
подписването на договора. При неизпълнение на това задължение съгласно чл.29 от
договора се дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената сума. Видно от
договора страните са уговорили обезпечение, поради което и са приложими цитираните
клаузи от договора, предвиждащи задължения за потребителя и съответни неустойки при
неизпълнение. Към договора е представен погасителен план, неразделна част към него, в
който е посочен размер на лихва от 4.80 лв., вноска за погасяване на транш – 604.80 лв.,
неустойка от 43.20 лв. и вноска в лева 648 лв.(включваща главница, лихва и неустойка).
Сумата по кредита е усвоена чрез паричен превод към „Изипей“.
Видно от Разписка № **************** от **/**/****г. ищецът заплатил сума в
размер на 654.18 лв., представляваща първа вноска по кредита.
По делото са представени и Общи условия на „****“ АД, както и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация по потребителските кредити.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
По допустимостта на иска: Предявеният иск е допустим, налице са абсолютните
положителни предпоставки за предявяването му, като липсват отрицателни такива.
По основателността на иска: По делото се установи безспорно, че между ищецът и
„****“ АД бил сключен Договор за потребителски кредит № ******/**/**/****г. От това
следва, че между страните са възникнали отношения по договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит (ЗПК). При спор относно вземания,
произтичащи от договор за кредит, съдът е длъжен служебно да изследва дали същият
отговаря на изискванията ЗПК. С оглед обаче и на направените от ищеца възражения за
недействителност на съдържащата се в договора клауза за неустойка, то съдът намира
следното: Страните уговорили клауза за задължаване на заемодателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението
следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия, а предвидената неустойка за
неизпълнение е в размер на 43.20 лв. Следва да се отбележи, че в погасителния план във
вноската е включена и неустойката и така задължението в пълен размер от 648 лв. Така
както е уговорена неустойката, същата следва да санкционира заемателя за виновното му
неспазване на договорно задължение. Задължението за обезпечаване обаче създава
значителни затруднения за потребителя, а същевременно изпълнението му възниква след
срока на сключване на договора. Отделно от това преценката на ответника за възможностите
на заемателя да върне заема следва да бъде направена преди сключване на договора, а не да
е последваща. Макар и уговорена като санкционна, доколкото е във връзка с договора, тя
води до скрито оскъпяване на договора, с което се увеличава печалбата на заемателя. Това
води до извода, че неустойката е в противоречие с добрите нрави и поради това е налице
3
неравноправна клауза, като в тази си част договорът не е произвел действие. Въз основа на
изложеното съдът намира,че в този смисъл възражението е основателно, като
недействителността й изключва задължението за заплащане на сумата от 43.20 лв. по нея и
съответно налага връщането на получените средства без основание от насрещната страна по
договора. Доколкото по делото са представени доказателства за реалното заплащане на
сумата, то искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските: Ищецът е бил представляван безплатно от адв. П Н от АК-В, видно от
представения Договор за правна защита и съдействие (лист 94 от делото), поради което и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адвоката следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.. При определяне на този размер съдът взе предвид
изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22г. от 25.01.2024г., където се приема, че
Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по
член 101, параграф 1 на Договора за функциониране на Европейския съюз и националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Съобразявайки мотивите на Решението на СЕС следва да се определи
размер на адвокатско възнаграждение съответстващ на фактическата и правна сложност на
делото (в случая два свързани помежду си договора), както и че делото е приключило в едно
съдебно заседание без присъствието на представители на страните, изслушване на
свидетели и вещи лица. Така определеното възнаграждение отговаря на сложността на
делото, което не се отличава от други сходни по предмет дела, както и на обема на
процесуалните действия извършени от адвоката, изразяващи се в депозиране на искова
молба и подаване на молба-становище. По делото не са представени доказателства да
регистрация на адвоката по ЗДДС, поради което съдът присъжда възнаграждение без ДДС.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ АД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.Ш,
пл.“О“ № 13 Б, представлявано от С Н Т да заплати на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД на Й.
М. Й. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“С“ № 9, ет.2, ап.7, представляван от адв. П Й Н от
АК-В със съдебен адрес гр.В, бул.“********“ № 44, ет.4, офис 6 сума в размер на 43.20 лв.
(четиридесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща платена без основание
неустойка за непредставено обезпечение по Договор за потребителски кредит №
******/**/**/****г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на исковата молба в съда, а именно 14.01.2025г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „****“ АД с ЕИК ******** да заплати на адв. П Й Н от АК-В с
4
адвокатски номер ********** със адрес на кантора гр.В, бул.“********“ № 44, ет.4, офис 6,
на основание чл.38, ал.1 от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение определено от съда в
размер на 400 лв.(четиристотин лева).
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
5