Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 464/05.11.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 398 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на
чл.268, ал.1 във вр. чл.267, ал.2, т.5 във вр. чл.211 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано е по жалба подадена от „А*** Ф*** “
ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя М.Л.А. против Решение по жалба срещу разпореждане за изпълнение на
основание чл.
211 от ДОПК № 56/16.04.2021 г. издадено от директора на ТД на НАП -
В. Търново, с което е потвърдено Разпореждане за изпълнение на основание чл.
211 от ДОПК изх. №ИТ-00-299/15.03.2021 г. издадено от старши
публичен изпълнител в ТД на НАП - В.Търново, ИРМ Монтана по изп. дело № 12140000233/2014г.,
като жалбата е оставена без уважение. В жалбата се навеждат доводи за
неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на обжалваното решение на
Директора на ТД на НАП В. Търново, с което е потвърдено разпореждането за
изпълнение на основание чл.211 от ДОПК. Излагат се доводи, че от описаното
разпореждане не става ясно кое е задълженото лице, дали М.Л.А. като физическо
лице или представляваното от нея търговско дружество „А*** Ф*** “ ЕООД с
ЕИК * предвид разширителното тълкуване на разпоредбата на чл.211, ал.3 от ДОПК,
тъй като в случая се касае за движими вещи които следва да са се намирали във в
тяхно владение към датата на налагане на запора. Излагат се доводи, че не е
спазено изискването за налагане на обезпечителни мерки по чл.206 от ДОПК и
чл.211 от ДОПК, като в тази насока се развиват съображения по приложението на
материалния закон и налагане на обезпечителна мярка посочена като вид в
разпоредбата на чл.198, ал.1,т.2 от ДОПК, която не е приложена от органа
предвид разпоредбата на чл.204 от ДОПК, която препраща към чл.215, ал.2 от ДОПК.
Сочи се, че обезпечителната мярка на практика лишава длъжника от точно
определени и надлежно описани парични суми, които се явяват законни платежни
средства, като именно те обезпечават неговия публичен дълг и могат да служат за
погашението му по аргумент от предвиденото в чл.232, ал.5 от ДОПК действие по
принудителното изпълнение. От друга страна чрез изземването на паричните
средства длъжникът се лишава от възможността да ги изразходва за различни от
погасяването на публичния дълг цели, без обаче собствеността му върху тях да се
отнема т.е. разпореждането представлява прилагане на принудителни действия по
изпълнението, а не прилагане на обезпечителна мярка. Излагат се доводи за
смесването на процесуалните способи посочени
в разпоредбите на чл.204 и чл.232 от ДОПК което е недопустимо, тъй като
постановлението не съдържа описание на обезпечителните действия, които нормата
на чл.204 от ДОПК предвижда и не удостоверява прилагането на предвидената в
тази норма обезпечителна мярка, нито съдържа описание на някой от другите
предвидени в чл.198, ал.1 от ДОПК обезпечителни мерки, както и доказателства за
начина на прилагането на такива други обезпечителни мерки, поради което е
незаконосъобразно. Твърди, че като пазач
не е предавала на длъжника „А*** Ф*** “ ЕООД никакви парични средства за
периода от 12.02.2021г. до 14.03.2021г., тъй като регистрирания оборот в размер
на общо 68 741,08лева съгласно отчетените данни от фискалните устройства
са изплатени задължения на дружеството за получени стоки в магазина, за ток и
възнаграждение на работещите в обектите служители, която сума надхвърля
оборота. При тези доводи моли за отмяна на решението с което е потвърдено
разпореждането и претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
надлежно упълномощения процесуален представител адвокат З.М. от МАК поддържа
жалбата си. По съществото на делото се моли за отмяна на оспореното решение,
като неправилно и незаконосъобразно по доводи изложени в жалбата. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък по чл.80
от ГПК.
Ответникът
- директор на ТД на НАП - Велико Търново, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт Б*** Д*** намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно,
като в писмено становище развива подробни доводи в тази насока. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък.
Административен съд – гр. Монтана в
настоящия си състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и
взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 268 от ДОПК, прие за установено следното.
Жалбата
е подадена от надлежна страна за която обжалваният акт е неблагоприятен и в
преклузивния седемдневен срок по чл. 268, ал.
1 от ДОПК на 08.09.2021г. в ТД на НАП – В.Търново е заведена с вх.№6908#1,
като обжалваното решение е изпратено по пощата до управителя на „А*** Ф*** “
ЕООД с ЕИК * и е получено от процесуалния му представител на 01.09.2021 г.
видно от приложената разписка на л.53 от делото, което налага извода за нейната
допустимост.
От
фактическа страна съобразно приетите и приобщени по делото писмени
доказателствени средства, намира за установено следното:
Предмет на съдебен контрол в настоящото
производство е решение № 56/16.04.2021 г.
издадено от директора на ТД на НАП - В. Търново, с което е потвърдено
Разпореждане за изпълнение на основание чл.
211 от ДОПК изх. №ИТ-00-299/15.03.2021 г. издадено от старши
публичен изпълнител в ТД на НАП - В.Търново, ИРМ Монтана, с което е разпоредено
на М.Л.А. да внесе дължима сума в
размер на 68 741,08 лв., ведно със законната лихва от 12.02.2021 г. по банкова
сметка ***мания в ТБ *** АД с титуляр ТД на НАП
Велико Търново, офис Монтана, в срок до края на работния ден, следващ
получаването на разпореждането за изпълнение.
Основание за издаване на разпореждането за изпълнение на публичния
изпълнител е образувано в ТД
на НАП Велико Търново, ИРМ Монтана изпълнително дело № 12140000233/2014г. за
принудително събиране на изискуеми публични държавни вземани на „А*** Ф*** "
ЕООД с ЕИК * , установени с ревизионен акт; декларации образец 6 за осигуровки;
справки декларации по ЗДДФЛ; декларации по ЗКПО на приходната агенция и
наказателни постановления на външни взискатели, които към 15.04.2021 г., са в
общ размер на 612 557,34 лв., в това число главница 446 059,01 лв. и лихва 166
498,33 лв. В хода на воденото изпълнително производство от публичният
изпълнител е извършен анализ на имущественото и финансово състояние на
дружеството, видно от приложените към преписката справки от информационните
системи на НАП и постъпилите отговори на запитаните институции – ОД“Земеделие“
– Монтана, Дирекция „Поземлени отношения и комасация“, Агенция „Морска
администрация“, ОД на МВР – Монтана, Отдел „Местни приходи“ при Община Монтана и
банкови сметки на л.25-33 по делото от които е установено, че дружеството
длъжник „А*** Ф*** “ ЕООД не притежава движимо и недвижимо
имущество. Установено е, че единствената банкова сметка ***здадено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки. Установено е, че търговското
дружество „А*** Ф*** “ ЕООД стопанисва няколко търговски
обекти за които има регистрирани „Фискални устройства с дистанционна
връзка" на НАП по които се отчитат приходи от продажбата на стоки. С оглед
на което за обезпечаване на публичните вземания с Постановления
за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ИТ-00-191 от 12.02.2021г. на старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана на „А*** Ф*** “ ЕООД е наложен запор върху
парични средства в каса, находяща се в четири търговски обекти, както следва: павилион за хранителни стоки в град Монтана, ул. „Ц*** Б*** III" № * с регистрирано в обекта фискално устройство № DT769838; мини маркет „П*** " в град Монтана, ул. „Г*** А*** " № * с регистрирано в обекта фискално устройство № DT799146; смесен магазин в град Монтана, ул. „Н*** В*** " № * с регистрирано в обекта фискално устройство № DT773615и в магазин за
хранителни стоки в село К*** , с регистрирано в обекта фискално устройство №
DT777294 до размера на установеното и изискуемо публично вземане. В
Постановлението е отразено, че постъпващите ежедневно парични средства от
предоставените от лицето стоки и услуги в обектите следва да бъде превеждано по
банкова сметка ***мания. Постановлението е връчено лично на управителя на „А*** Ф*** “ ЕООД на
12.02.2021г., като няма данни същото да е обжалвано, поради което съдът приема,
че е влязло в законна сила.
По делото е приложено и издадено на основание чл. 204 от ДОПК. във връзка с
чл. 232, ал. 5 от ДОПК запорно съобщение с изх.№ ИТ-00-192/12.02.2021 г. на старши публичен
изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, връчено лично на
12.02.2021г. на управителя на дружеството „А*** Ф*** “ ЕООД, като с него е разпоредено на М.Л.А., която е
определена и за материално отговорно лице постъпващите ежедневно парични
средства от предоставените от лицето стоки и услуги в търговските обекти да
бъдат превеждани по банкова сметка ***мания. Изрично в запорното съобщение М.А.
е уведомена, че на основание чл.211, ал.1 от ДОПК, които изплати на длъжника
вземания въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него
за изплатеното до размера на задължението с лихвата след плащането.
Тъй като от публичният изпълнител е установено, че за периода от датата на
връчване на запорното съобщение -
12.02.2021г. до 14.03.2021г., съгласно подадени дневни финансови отчети
„Z" от регистрираните в обектите на „А*** Ф*** “ ЕООД фискални устройства има
реализиран и отчетен общ оборот в размер на 68 741,08 лв., като в същото време
не са внесени никакви суми в изпълнение на запора, съгласно приложен на л.16 от
делото протокол от 15.03.2021г. е издадено Разпореждане за
изпълнение на запорно съобщение на основание чл. 211, ал. 3 от ДОПК с изх.№
ИТ-00-299/15.03.2021г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново,
офис Монтана. В него е отразено, че за периода от
датата на връчване на запорното съобщение - 12.02.2021 г. до 14.03.2021г. от
регистрираните в стопанисваните от „А*** Ф*** " ЕООД обекти фискални
устройства има реализиран и отчетен общ оборот в размер на 68 741,08 лв., но
към 15.03.2021г. няма постъпили суми по сметка на ТД на НАП Велико Търново, ИРМ
Монтана за погасяване на публичните задължения на дружеството към държавата,
въпреки полученото от г-жа М.Л.А. запорно съобщение. Нарушена е разпоредбата на
чл. 206, ал. 2 от ДОПК, съгласно която от датата на получаване на запорното
съобщение задълженото към длъжника лице не може да предава дължимите суми на
длъжника, тъй като спрямо тях има задължение на пазач. Формиран е изводът, че „А***
Ф*** " ЕООД очевидно разполага със средства, но г-жа А. не желае да
погасява дълга. Определено е, че управителят следва да внесе дължимата сума в
размер на 68 741,08 лв. ведно със законната лихва от 12.02.2021 г. по банкова
сметка ***мания в ТБ ОББ АД с титуляр ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, в
срок до края на работния ден, следващ получаването на разпореждането за
изпълнение. Посочено е, че в случая е налице основание за реализирането на
солидарна отговорност за вземането на длъжника до размера на задължението му по
реда на чл. 211 от ДОПК, като на основание чл. 211, ал. 3 ДОПК е издадено
обжалваното Разпореждане за изпълнение срещу управителя.
Разпореждането на публичния изпълнител при
ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, е обжалвано пред директора на ТД на НАП
Велико Търново, на основание и в срока по чл. 266 от ДОПК,
който на основание чл. 267, ал. 2, т.
5 от ДОПК с решение № 56/16.04.2021 г. е оставил жалбата без
уважение и е потвърдил издаденото разпореждане за изпълнение на основание
чл.211 от ДОПК, което решение е и предмет на настоящия административноправен
спор, с оглед разпоредбата на чл. 268 от ДОПК.
Съдът,
намира за установено от правна страна следното.
Обжалваното Решение по жалба срещу разпореждане за
изпълнение на основание чл.
211 от ДОПК № 56/16.04.2021 г. издадено от директора на ТД на НАП -
В. Търново, с което е потвърдено Разпореждане за изпълнение на основание чл.
211 от ДОПК изх. №ИТ-00-299/15.03.2021 г. издадено от старши
публичен изпълнител в ТД на НАП - В.Търново, ИРМ Монтана, представляват валидни
административни актове, издадени от компетентен орган и в кръга на законноустановените
им правомощия. В случая, процесното Разпореждане за изпълнение с изх. №ИТ-00-299/15.03.2021
г., както и останалите действия по обезпечаване на вземането- чрез налагането
на запор, връчване на запорно съобщение и т. н., са издадени от лице имащо
качеството на публичен изпълнител в ТД на НАП- В. Търново, за което съда
приема, че няма спор, относно заемната длъжност. Съобразно нормата на чл. 211, ал. 3 от ДОПК, разпореждането за изпълнение се издава от публичния
изпълнител, който може да приложи предвидените в този кодекс обезпечителни
мерки и изпълнителни действия. Съдът приема, съобразно цитираната норма, че не
е необходимо нарочно упълномощаване на публичния изпълнител, чиято
компетентност, за издаване на разпореждане по чл. 211 от ДОПК,
е уредена и е възникнала по силата на самия закон.
Оспореното решение е издадено в рамките на
законоустановена процедура, в писмена форма и съдържа законноизискуемите
реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му, както и мотиви и разпоредителна част. Съдът приема, че
изложеното касае и издаденото, и потвърденото с процесното решение,
Разпореждане за изпълнение, на основание чл. 211 от ДОПК,
с изх. №ИТ-00-299/15.03.2021
г. При извършената проверка съдът установи, че при започването провеждането и
приключването на процедурите по издаването на оспореното решение, не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Издаденото Разпореждане е било предмет на административен контрол, съобразно
нормата на чл. 266 от ДОПК.
Противно на твърдението в жалбата настоящия
съдебен състав намира, че правилно е приложен и материалния закон.
Съобразно
нормата на чл. 206, ал. 2 от ДОПК, от датата на получаването на запорното съобщение, третото
задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника,
като спрямо тях, то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на
запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице
отговаря солидарно за вземането с длъжника, до размера на задължението му. От
своя страна, нормата на чл. 211, ал. 1 от ДОПК постановява, че който изплати на длъжника вземания или му
предаде вещи, въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с
него за изплатеното или предаденото, до размера на задължението, с лихвата след
плащането, а по силата на ал. 2, когато изплащането по ал. 1 е извършено от
юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря
солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управляващият
съдружник, които са допуснали изплащането. Съобразно на ал. 3 на чл. 211, в
тези случаи се издава разпореждане за изпълнение от публичния изпълнител, който
може да приложи предвидените в този кодекс
обезпечителни мерки и изпълнителни действия. Въз основа на цитираните правни
норми, и при тълкуване на същите, съдът намира, че в случая, М.Л.А. в
качеството и на управител на „А*** Ф*** “ ЕООД с ЕИК * - длъжник, по
образуваното изп. дело № 12140000233/2014г. има качеството на трето задължено
лице, по смисъла на чл. 206, ал. 2 от ДОПК, респ. след получаване на запорното съобщение, същата е придобила
качеството на пазач, спрямо постъпващите парични суми в каси и за нея е
възникнала пасивна солидарна отговорност.
Отговорността на третото задължено лице,
не е неограничена, а се ограничава до размера на задължението, ведно със
законната лихва след плащането на сумите. Въпросната отговорност се реализира
посредством издадено от публичният изпълнител разпореждане за изпълнение, с
което може да се приложат и предвидените в ДОПК обезпечителни мерки и
изпълнителни действия. Анализът на посочените нормативни разпоредби налага в
случая да се приеме, че солидарната отговорност на третото задължено лице, би
могла да бъде ангажирана, при проявлението на елементите от фактическия състав,
визиран в нормата на чл. 211 ДОПК, а именно: да е наложен
запор по реда на ДОПК и да е налице извършено плащане от третото задължено лице
към длъжника, въпреки наложения по съответния ред запор.
В случая от доказателствата приобщени към административната преписка и
приети по делото се установява по безспорен начин, че върху парични средства на
задълженото лице в каси, находяща се в четири търговски обекти - павилион за
хранителни стоки в град Монтана, ул. „Ц*** Б*** III" № 12 с регистрирано в
обекта фискално устройство № DT769838; мини маркет „П*** "
в град Монтана, ул. „Г*** А*** " № 17 с регистрирано в обекта фискално
устройство № DT799146; смесен магазин в град Монтана, ул. „Н*** В*** " №
149 с регистрирано в обекта фискално устройство № DT773615 и в магазин за
хранителни стоки в село К*** , с регистрирано в обекта фискално устройство №
DT777294, е наложена обезпечителна мярка до достигане размера на установеното и
изискуемо публично вземане. Установява се, че на третото задължено лице М.Л.А. лично е връчено запорно
съобщение на основание чл. 204, чл. 232, ал. 5 от ДОПК, с изх. № ИТ-00-1921/12.02.2021
г., с което запорът е надлежно наложен по съответния ред. Не са събрани данни
тези действия да са оспорени, нито да са подадени искания за разрешаване на
неизбежни плащания. При това положение, се налага изводът, че считано от 12.02.2021
г. действието на наложения запор, предвидено в нормата на чл. 206 от ДОПК, не е било ограничено,
поради което и с оглед действието на запора, всички суми, постъпили в касите на
търговския обект на длъжника, е следвало да останат запорирани за
удовлетворяване на вземанията на публичния взискател. Въпреки това обаче, от събраните
доказателства се установява по категоричен начин, че за периода от 12.02.2021
г. до 14.03.2021 г., са постъпвали суми в касите на длъжника в търговските
обекти, които са изплатени от длъжника, въпреки наложения запор, съгласно
Постановление за налагане обезпечителни мерки с изх. № ИТ- 00-191/12.02.2021 г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново, същото надлежно връчено на 12.02.2021
г. Още
повече, че с приемане на запорното съобщение лично на 12.02.2021г. на л.22 от
делото М.А. изрично е била уведомена, че на основание чл.211, ал.1 от ДОПК,
които изплати на длъжника вземания въпреки наложения по съответния ред запор,
отговаря солидарно с него за изплатеното до размера на задължението с лихвата
след плащането.
Запорът на средства в каси, се налага на
основание чл. 200 от ДОПК
във вр. с чл.
204 и чл. 195, ал. 1
до 3 от ДОПК,
поради което и твърденията в жалбата за смесване на процесуалните способи е
неоснователно, още повече, че постановлението за налагане на обезпечителни
мерки не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съгласно чл. 213, ал. 1 от ДОПК принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на
длъжника.
Ако не е съгласен с вида и размера на
наложената обезпечителна мярка, жалбоподателят може да поиска замяна на
обезпечението по реда на чл. 199 от ДОПК,
както и да направи предложение по реда на чл. 214 от ДОПК.
Ал. 2 на чл. 214
от ДОПК гласи, че предложението на длъжника не се приема, ако
предложеният начин на изпълнение не е в състояние да удовлетвори изцяло
публичния изпълнител. Поради което и възраженията на жалбоподателя относно
използване на получените суми за продължаване на дейността на дружеството са
ирелевантни. Така предвид гореизложеното, като управител на длъжника „А*** Ф*** “ ЕООД с
ЕИК * , М.Л.А.
е можело да предприеме други действия, обезпечаващи възможността за
нормалната дейност на дружеството, едновременно отговарящи и на обезпечителната
нужда на държавата, каквито жалбоподателят не е предприел, като дори липсват
твърдения за същите.
С липсата на дължимото поведение от страна
на жалбоподателя, с оглед на встъпването му в качеството на пазач, правилно и
законосъобразно публичният изпълнител е ангажирал солидарната му отговорност с
издаването на Разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК,
с изх. № ИТ-00-299/15.03.2021 г.
Изложеното налага да се приеме, че
обжалваното пред настоящата инстанция решение на директора на ТД на НАП, с
което е оставена без уважение жалбата срещу разпореждането за изпълнение на
основание чл. 211, ал. 1 от ДОПК на публичния изпълнител
при ТД на НАП В. Търново, офис Монтана, е правилно и законосъобразно, поради
което и като такова ще следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена
като неоснователна.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ТД на НАП В. Търново
се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, претендирана в
размер на 500.00 лева /петстотин/, съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /нова ДВ. бр. 68 от 2020 г. /.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.268, ал.2 от ДОПК Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А***
Ф*** “ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя М.Л.А. против Решение по жалба срещу разпореждане за изпълнение на
основание чл.
211 от ДОПК № 56/16.04.2021 г. издадено от директора на ТД на НАП -
В. Търново, с което е потвърдено Разпореждане за изпълнение на основание чл.
211 от ДОПК изх. №ИТ-00-299/15.03.2021 г. издадено от старши
публичен изпълнител в ТД на НАП - В.Търново, ИРМ Монтана по изп. дело №
12140000233/2014г. и жалбата е оставена без уважение, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „А*** Ф*** “ ЕООД с
ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Л.А.
да заплати на ТД на НАП гр.Велико Търново, сумата от 500.00 лева /петстотин/,
сторени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, както и 5.00лева
/пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, по аргумент от чл.268, ал.2 от ДОПК.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: