№ 5704
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20221100108463 по описа за 2022 година
Предмет на делото е деликтен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
По изложените в исковата молба и уточнителни молби с вх.№
38312/21.04.2023г., вх.№43220/ 05.05.2023г., обстоятелства И. Ж. С. лично и чрез
назначения по реда на ЗПрП процесуален представител адв.О. Н. е предявила
срещу Н. Г. М. иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от
300 000лв., представляваща имуществени вреди претърпени от ищцата в размер на
неполучената пазарна цена на Апартамент №10, находящ се в град София, ЖК
„******* вх. *******, в сградата на ЖСК „Слаботоков завод“, състоящ се от стая,
кабинет, хол, столова, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 108,66
кв. м. при съседи за апартамента: от североизток - двор, от югоизток - двор, от
югозапад - двор и от северозапад - апартамент № 11 и стълбище, заедно с мазе № 9
с площ от 2,01 кв. м. при съседи: мазе №8, двор, мазе № 10 и коридор, заедно с
таван №15 с площ от 11,29 кв. м., при съседи: таван №14, двор, таван №16 и
коридор, заедно с принадлежащите му 0,813 идеални части от общите части на
сградата, в това число и 0,016 % идеални части за двата магазина, построени на
мястото на двата първоначални прохода със застроена площ за всеки един от
магазини по 138,2 кв. м., при граници на единия магазин под секция „Б“: стълбище
и мазета, двор, мазета и общи помещения и двор и правото на строеж върху
държавно място, съставляващо имоти пл. № 17, № 18, №19, №20, №21, както и
1
части от имоти пл. № 2, №28, №10, №8, №14, №15 и №16 от кв. 314 по плана на
град София, местността Красно село - плавателен канал, при съседи на мястото:
бул. Емил Марков, ул. „Дойран“, ул. „Зоя Космодамянская“ и обслужващите улици,
който апартамент е бил продаден от ответника, в качеството на пълномощник на Г.
Й. Г. с нотариален акт № 65, том XLIX, дело 9452/1997 г., без съгласието на
ищцата.
Ищцата твърди, че през 1997г. ответникът Н. М. в качеството на
пълномощник на Г. Й. Г. с нотариален акт № 65, том XLIX, дело 9452/1997г. продал
на трети лица апартамент №10, находящ се в град София, ЖК „******* вх.
*******, в сградата на ЖСК „Слаботоков завод“, без да и предаде получената
продажна цена, въпреки, че именно тя била действителният собственик на
жилището.
Твърди се, че ищцата закупила гореписаното жилище с нотариален акт за
покупко – продажба № 137, том ХХХI, д.№6091/1995г., като по съвет на ответника
в документа, като купувач фиктивно била записана Г. Й. Г.. Последната била
позната и съгражданка на ищцата и си имали доверие. Ищцата твърди, че се
съгласила с това предложение, защото към момента на закупуване на жилището се
намирала в чужбина. Сочи че, лично изпратила по банков път продажната цена
през периода от март 1995г. до август 1995г., чрез дружество „О.“ ЕООД,
представлявано от майката на ищцата – Й.В. С..
Изложено е, че на 24.06.1996г. Г. Г. упълномощила безсрочно ищцата И. С. и
майка и Й.В. С. с правмощието да извършват разпоредителни сделки със
закупения имот, независимо от вида им, да определят купувача и да получат
продажната цена.
Същевременно през 1997 година фиктивният купувач Г. Г., без съгласие на
ищцата упълномощила и ответника Н. Г. М. с пълномощно №2316 /04.04.1996г. да
извършва разпоредителни сделки със същия имот. Така ответникът, в качеството
на пълномощник на Г. Й. Г. продал на трети лица – С.К.И. и В.К.И. апартамент 10,
находящ се в град София, ЖК „******* вх. ******* с нотариален акт № 65, том
XLIX, дело 9452/1997 г. Ищцата твърди, че ответникът не и е предал паричните
средства получените от прокупо– продажбата, независимо, че именно тя е лицето
закупило жилището през 1995г. и е действителния собственик на жилилището.
Поддържа довод, че сделката извършена от ответника, като пълномощника е
нищожна, поради липса на съгласие.
Сочи се, че в последствие С.К.И. и В.К.И. извършили последваща продажаба
2
на жилището.
Ищцата поддържа, че ответникът и е причинил имуществена вреда, като не й е
предал сумата от 300 000лв., представляваща пазарната цена на продадения от него
Апартамент №10, находящ се в град София, ЖК „******* вх. *******. Излага
още, че подала жалби до различни институции, за случилото се, вкл. и до Районна
прокуратурата София.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Н. Г. М. е депозирал
писмен отговор, чрез адв.М.Я. и адв.Н.Ш., в който излага становище за
недопустимост на исковата претенция. Ответникът поддържа не е процесуално
легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като според изложените в
исковата молба и уточненията към нея, фактически данни и приложените
доказателства, той не е бил страна по сделката, с която ищцата претендира, че са
накърнени нейни лични права. Наведен е довод, че Н. М. е действал като
пълномощник на страна по сделката, а именно на продавача, в лицето на Г. Г..
Последната е била собственик на процесния имот като го е придобила чрез
Нотариален акт за покупко-продажба №137, том XXXI, д.№6091/95г. Сочи се, че
лицето Г. Г. се е явявала действителния собственик към момента сделката и
ответникът е бил валидно упълномощен от легитимирания собственик да извърши
сделка на разпореждане с процесния имот. Счита твърденията на ищцата, че
покупко-продажбата е симулативна, за ирелевантни, тъй като дори да е налице
обратно писмо разкриващо персонална симулация, то това е частен документ,
който е достояние единствено на представлявания и на косвения представител.
Твърди се в отговора, че ответникът няма как да е знаел за мандатни или други
отношения между ищцата С. и Г. Г., като дори да се приеме, че ищцата е била
действителния собственик на имота и за покупко –продажбата липсва нейната
воля, то това твърдение е непротивопоставимо на ответника, тъй като Г. се е
легитимирала пред него като собственик с годен титул за собственост. Навежда
възражение за изтекла обща погасителна давност за предявения иск, съгласно
чл.110 от ЗЗД. Изложено е още, че описаната от ищцата сделка е извършена на
25.04.1997г., а исковата молба е депозирана в СГС на 18.08.2022г., повече от 25
години след продажбата. Счита, че давностния срок за осъдителната претенция е
изтекъл на 25 април 2002г.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил дееспособността на
ищцата, позовавайки се на Експертно решение №0527 от 13.03.2019г. на ТЕЛК при
МБАЛ Силистра, според което същата страда от шизофренна психоза. Моли за
3
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.
От извършена служебна справка в НБД за правни ограничения и от постъпило
Удостоверение изх.№60135/16.04.2024г. изд. от ОС Силистра се установява, че
ищцата И. Ж. С. е поставена под ограничено запрещение с решение №
19/23.04.2012г. по гр.д.№278 /2011г. по описа на ОС Силистра./ л.163, л.174/
От прието писмо с изх.№660171/17.06.2024г. на Кмета на Община Силистра,
в качеството му орган по настойничество и попечителство се установява, че за
попечител на И. Ж. С. е назначена С. Ж. С../л.192 от делото/
След указания дадени от съда до попечителя на ищцата по реда на чл.4,
ал.2, във вр. с чл.5, ал.2 и ал.3 от ЗЛС с Разпореждане № 15013 от з.с.з. на
20.06.2024г., по делото е депозирано Заявление вх.№ 80700 /17.07.2024г. от С. Ж.
С., в качеството на попечител на ограничено запретената И. Ж. С.. Със
заявлението попечителят С. Ж. е дала съгласието си и потвърдила всички
процесуални действия извършени от ищцата по гр.д.№8463 /2022г . по описа на
СГС, ГО, I – 7 състав, като е дала съгласие и за действията, които ще бъдат
извършени в съдебното производство./л.222 от делото/
В открито с.з. ищцата лично и чрез назначения по реда на ЗПрП
процесуален представител адв. О. Н. поддържа предявения иск. В първото по
делото о.с.з. ищцата С. заявява, че претендира имуществени вреди от продажба на
описания в ИМ апартамент, представляващи сумата от продажбата му, която не е
получила. Представя писмена защита.
В открито съдебно заседание ответникът М., чрез пълномощника си адв.М.
Я. и адв.Н. Ш. оспорва иска. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Представя писмена защита.
Софийски градски съд, I – 7 състав , след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.12 ГПК и
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приетия неоспорен нотариален акт за покупко – продажба № 137, том
ХХХI, д.№6091 /1995г. на нотариус при НС на СРС, се установява, че Г. Й. Г. ЕГН
**********, като купувач придобила от В.Т.М. и Цветана К. Младенова, като
продавачи апартамент №10, находящ се в град София, ЖК „******* вх. *******, в
сградата на ЖСК „Слаботоков завод“, със застроена площ от 108.66 кв.м., заедно с
таван №15 с площ от 11,29 кв.м., мазе №9 и прилежащите 0,813 ид. части от
4
общите части на сградата и от правото на строеж за сумата 161 000 лв./л.15 от
делото/
От приетото неоспорено пълномощно с рег.№100/24.06.1996г., нотариално
заверено от съдия при РС Добрич, се установява, че Г. Г. упълномощила безсрочно
И. Ж. С. и Й.В. С. да извършват разпоредителни сделки със собствения и
недвижим имот: апартамент №10, находящ се в град София, ЖК „******* вх.
*******, в сградата на ЖСК „Слаботоков завод“, със застроена площ от 108.66
кв.м., вкл. да изберат вида сделка, да определят купувача и да получат продажната
цена от нейно име и за нейна сметка. /л.99 от делото/
Не е спорно, че с пълномощно рег.№2316 от 04.04.1997г. с нот. заверка на
СлРС, Г. Й. Г., упълномощила и ответника Н. Г. М. да извършва разпоредителни
сделки със същия имот.
Прието е неоспорено пълномощно с нотариална заверка рег.№7501
/20.11.1996г. на нотариус при РС Силистра, с което Г. Й. Г., упълномощила
ответника адвокат Н. Г. М. да я представлява във връзка с отдаване под наем на
собствения и недвижим имот апартамент №10, находящ се в град София, ЖК
„******* вх. *******, в сградата на ЖСК „Слаботоков завод“, със застроена площ
от 108.66 кв.м. за срок от 18 /осемнадесет/ месеца. /л.11 от делото/
Приет е неоспорен договор за наем на недвижим имот от 22.11.1996г.
сключен между Г. Й. Г., чрез пълномощника Н. Г. М., като наемодател и К.Р.И. като
наемател, с предмет отдаване под наем на апартамент №10, находящ се в град
София, ЖК „******* вх.*******, в сградата на ЖСК „Слаботоков завод“, със
застроена площ от 108.66лв. за период от 18 /осемнадесет/ месеца, за сумата от 144
000лв./л.27 от делото/
От приетия нотариален акт продажба на недвижим имот № 65, том XLIX,
дело 9452/1997 г. на нотариус при СРС, се установява, че на 25.04.1997г. лицето Г.
Й. Г., чрез пълномощника си адв.Н. Г. М. упълномощен с пълномощно рег.№2316
от 04.04.1997г. продала на купувачите С.К.И. и В.К.И. апартамент №10, находящ се
в град София, ЖК „******* вх. ******* за сумата 1 051788лв., която сума е
изплатена на продавача, чрез пълномощника му./л.8 от делото/
Не е спорно, като се установява и от приетия нотариален акт № 137, том III,
рег. № 11424, д. № 554/1999г., че С.К.И. и В.К.И. продали гореописаното жилище
на П.Е.С..
Представен е договор за поръчка №15455/26.04.1995г., с който дружество
„О.“ ЕООД поръчало на Codkey – системи за сигурност врата със секретен патрон,
5
която да се достави на адрес гр. София, ЖК „******* вх. ******* за сумата 446
щ.д., представляващ адрес на жилището, на което ищцата поддържа да е
закупила./л.23 от делото/
По делото е разпитан едит свидетел по почин на ищцата.
Свидетелят Г. Й. Г. /67 год., без родство/ посочи в показанията си в открито
с.з. на 24.09.2024г., че през 1995 г. ищцата И. и нейната майка я помолили да бъде
на тяхно място при закупуване на жилище, защото се притеснявали от налагане на
запор по висящо дело, по което били страна. Св. Г. се съгласила да им направи
услуга. Спомня си още, че по-късно и се обадил един мъж, представил се за
адвокат на И., която искала да си продаде апартамента. Свидетелката сочи, че
адвокат Н. М. дошъл в гр. Силистра и направили пълномощно за разпореждане с
имота. Ищцата И. потвърдила кой е адвоката, който дошъл при свидетелката и
какво да направи. Свид. Г. сочи още, че ищцата провела разговори с майка си по
телефона и със сестра си, и тя пожела да се продаде, понеже била в чужбина, но
имала нужда от средствата. Свидетелката заявява, че не знае на кого е продаден
апартамента и не знае дали ищцата е получила парите. Знаела от документите, че
жилището е в ж.к. „Красно село“. Св.Г. посочва още, че никога не е притежавала
нотариален акт за това жилище. Спомня си, че ищцата когато купила жилището
била нормална. В чужбина нещо се е случило с нея, и се върнала с диагноза
„шизофрения“.
Показанията на свидетелката Г. Г., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК,
като съобразява възможната й заинтересованост и не ги кредитира относно
обстоятелството, че свидетелката не познава процесното жиилище, доколкото са
налице данни, че същата го е отдавала под наем, след закупуването му. В частта
относно неполучените от свидетелката суми като продавач, свидетелските
показания са недопустими, по смисъла на чл.164, ал.1. т.2 от ГПК и не са годни да
опровергаят съдържанието на официален документ, какъвто е нотариалния акт.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта:
Предявения иск е процесуално допустим – заявен е от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от това – ищцата твърди, че в
резултат от противоправно действие на ответната страна е претърпял имуществени
вреди от неправомерно разпореждане със собствения и имот, чието парично
6
възмездяване претендира.
По същество:
За да възникне имуществената отговорност за причинени неимуществени
вреди от непозволено увреждане трябва в обективната действителност да са
настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние
(действие или бездействие) .; 2) противоправност (несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно
засягане на неимуществената сфера на увредения ); 4) причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди
(вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между фактите и
явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща
последица от виновното противоправно поведение на делинквента) и 5) вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага. /в този см. Решение № 2485 от 30.11.2017 г. на САС по в. гр. д. №
2024/2017 г./
Ищецът, на когото принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест), не е установил в процеса на доказване всички
правнорелевантни факти, при чието проявление възниква предявеното спорно
материално право.
Както бе изяснено, противоправността като обективен елемент от
фактическия състав, обуславяща отговорността за непозволено увреждане,
представлява по своето правно естество несъответствие между предписаното от
уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо
осъщественото от дееца. При съвкупната преценка на събраните по делото и
анализирани от съда доказателства не се установява, ответникът да е действал
противоправно, като адвокат, както и в лично качество.
Установи се, че ответникът е действал в качеството си на упълномощен
представител на Г. Г., която се е явявала собственик на апартамент №10, находящ се
в град София, ЖК „******* вх. ******* към момента на сделката, от която ищцата
поддържа да е претърпяла вреди. Установи се, че ответникът М. е бил валидно
упълномощен от легитимирания собственик да извърши сделка на разпореждане с
процесния имот.
При определяне на действителното основание на спорното материално право,
съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от
заявеното в петитума искане за защита. В случая в исковата молба ищецът
поддържа, че ответникът се е разпоредил с неин недвижим имот без нейно
съгласие. От събраните в хода съдебното дирене доказателства ценени в
7
съвкупност, се налага извода, че ответникът е бил надлежно упълномощен и е
действал от името и за сметка на упълномощителката Г., като е бил упълномощен
да извършва разпоредителни сделки със собствения и недвижим имот: апартамент
№10, находящ се в град София, ЖК „******* вх. *******, в сградата на ЖСК
„Слаботоков завод“, със застроена площ от 108.66 кв.м.
Не бе доказана и причинна връзка между твърдените имуществени вреди и
деянието. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие на деликвента. Причинната връзка не се предполага, а трябва да се
докаже - Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, т.
2.Доказването на причинно следствената-връзка между поведението на деца и
увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че той следва по
пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно
необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления
причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно
да произтича от деянието /решение по гр. д. № 3026/2008 г. на IV ГО ВКС
постановено по реда на чл. 290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика/.
Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено
изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т. е. ако при това
изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е
налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия
вредоносен резултат. Необходимо е обаче, причинният процес да се ограничи до
неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие,
когато би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата./ в
този см. Решение № 101 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5531/2014 г., IV г. о.,
ГК./
В разглеждания случай причинна връзка между поведението на ответника и
претърпените от ищцата вреди не бе доказана. Наред с това твърдяните
имуществени вреди не бяха доказани и по размер.
По правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1
ГПК ответникът по процесните искове може да приеме пасивно поведение, тъй
като ищецът е носител на процесуалното задължение за установяване
осъществяването на твърдените обстоятелства – настъпили имуществени вреди, в
причинна връзка с противоправно деяние на ответника.
В случая ищецът, който носи доказателствена тежест, не установи
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
поради което и предявеният деликтен иск за заплащане на обезщетение за
причиняване на твърдените имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
По направеното възражение за погасяване на иска по давност:
8
Предвид извода за недоказаност на предявения иск наведеното от
ответника при евентуалност възражение за изтекла погасителна давност не е
необходимо да бъде разглеждано.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че от представените по
делото писмени доказателства се установява, че сделката, която ищцата поддържа
да е увреждаща, е извършена на 25.04.1997г., а исковата молба е депозирана в СГС
на 18.08.2022г., повече от 25 години след извършената покупко-продажба, като е
изтекъл срок надвишаващ предвидения в чл. 110, ал.1 ЗЗД, общ петгодишен
давностен срок. По изложените съображения, съдът намира, че предявеният
осъдителен иск е и погасен по давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника, съгласно чл.78,
ал.3 от ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на Адв. дружество „Ш. и Я.“, като
процесуален представител на ответника, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл.38 ал. 1 т.3, предл. трето от
Закона за адвокатурата за осъщественото представителство пред СГС. В тази
посока съдът съобразява: осъществената защита по иск с материален интерес от
300 000 лева; изготвения от адв.Я. и адв. Ш. отговор на искова молба, явяването в
едно открито с.з., невисоката фактическата и правната сложност на делото ;
необвързващото съда действие на правилото на член 7, ал.2, т. 5 от НМРАВ с оглед
решението на СЕС по дело С-438/2022 г. и определя възнаграждение в размер от 2
000 лева.
На ищцата е предоставена правна помощ по реда на ЗПрП. Поради това, че
претенцията е неоснователна, разноските следва да останат в тежест на НБПрП,
арг. от чл.78, ал.7 от ГПК.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Ж. С. с ЕГН **********, лично и със
съгласието на попечителя С. Ж. С., с адрес гр.Силистра, ул.“*******, ап.1, иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, срещу адв.Н. Г. М. ЕГН **********, с адрес
гр.София, ул.“*******, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
9
300 000лв., представляваща имуществени вреди претърпени от ищцата в размер на
неполучената пазарна цена на Апартамент №10, находящ се в град София, ЖК
„******* вх. *******, в сградата на ЖСК „Слаботоков завод“, състоящ се от стая,
кабинет, хол, столова, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 108,66
кв. м. при съседи за апартамента: от североизток - двор, от югоизток - двор, от
югозапад - двор и от северозапад - апартамент № 11 и стълбище, заедно с мазе № 9
с площ от 2,01 кв. м. при съседи: мазе №8, двор, мазе № 10 и коридор, заедно с
таван №15 с площ от 11,29 кв. м., при съседи: таван №14, двор, таван №16 и
коридор, заедно с принадлежащите му 0,813 идеални части от общите части на
сградата, в това число и 0,016 % идеални части за двата магазина, построени на
мястото на двата първоначални прохода със застроена площ за всеки един от
магазини по 138,2 кв. м., при граници на единия магазин под секция „Б“: стълбище
и мазета, двор, мазета и общи помещения и двор и правото на строеж върху
държавно място, съставляващо имоти пл. № 17, № 18, №19, №20. №21, както и
части от имоти пл. № 2, №28, №10, №8, №14, №15 и №16 от кв. 314 по плана на
град София, местността Красно село плавателен канал, при съседи на мястото:
бул. Емил Марков, ул. „Дойран“, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. Ж. С. с ЕГН **********, лично и със съгласието на попечителя
С. Ж. С., с адрес гр.Силистра, ул.“*******, ап.1, да заплати на Адвокатско
дружество „Ш. и Я.“ ЕИК *******, представлявано от адв.М. Я. и адв.Н. Ш., на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. чл.38, ал.1, т.3 ЗА сумата от 2000лв./две хиляди/
адвокатско възнаграждение за безплатно представителство пред СГС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10