Р Е Ш Е Н И Е
№ 322
гр.Нови пазар, 17.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на седми
октомври две хиляди и деветнадесета година, в следният състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Бойка Ангелова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 824
по описа на НПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба, съдържаща обективно
съединени искове с правно основание както следва: 1/ иск по чл.415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 408,757лв.- главница; 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на 91,65лв. възнаградителна
лихва за периода от 20.11.2017 г.до 20.10.2018г.. и 3/ иск по чл.415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 54,38лв. мораторна
лихва за периода от 20.11.2017 г.до 20.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението - 23.04.2019 г.
Ищецът сочи, че съгласно договор за потребителски заем
с № ***г. ищецът е предоставил на ответника паричен кредит в размер на
408.75лв. Съгласно договора ответникът е следвало с 12 месечни вноски, всяка от
по 41,70лв. да погаси кредита, които съставляват главница по заема, ведно с
оскъпяването й, съгл.годишния процент на разходите – 39,44% и ГЛП – 33,71%
посочени в договора.
Посочено е, че длъжникът е
преустановил плащанията по договора на 20.11.2017 г., като до тази дата са
погасени 0 мес.вноски.
Ищецът сочи, че съгласно
чл. 3 от договора вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората вноска. В резултат на това ответникът дължи остатъка по заема в
размер на 500,40лв. представляващ оставащите 12вноски към 20.12.2017 г., към
която дата е станал изискуем целия му размер.
Ищецът сочи, че ответникът
дължи главница 408,757лв., възнаградителна лихва в размер на 91,65лв. за периода от 20.11.2017 г.до 20.10.2018г. и
54,38лв. мораторна лихва за периода от 20.11.2017 г.до 20.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 23.04.2019 г.
От името на особеният
представител на ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба в
законоустановения срок. В него се сочи, че искът е допустим, но е
неоснователен. Оспорва се подписа, положен от името на ответника върху
договора, както и правоспособността на посоченото в договора лице – Севдалина
Минчева да подписва от името на ищеца договори за кредит.
Въз основа
на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
По приложеното ч. гр. д. № 594/2019 г. по
описа на РС Нови пазар, по което е издадена Заповед № 363/30.04.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която ответникът е задължен
да заплати на ищеца да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД- ищец
сумите от 408,757лв.- главница; 91,65лв. възнаградителна лихва за периода
от 20.11.2017 г.до 20.10.2018г. и сумата от 54,38лв. мораторна лихва за периода
от 20.11.2017 г.до 20.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване
на вземането си по заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе и дължимата държавна такса.
Ответникът по делото е
сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
АД договор № ***г., съгласно който ищецът е предоставил на
ответника паричен кредит в размер на 408.75лв. Съгласно договора ответникът е
следвало с 12 месечни вноски, всяка от по 41,70лв. да погаси кредита, които
съставляват главница по заема, ведно с оскъпяването й, съгл.годишния процент на
разходите – 39,44% и ГЛП – 33,71% посочени в договора.
По делото не е представено
доказателство за плащани от ищеца вноски по кредита, но с оглед на това, че
доказването на изпълнението на задължението за изплащане на получения кредит е
на ответника, то съдът приема, че същия не е извършил никакви плащания по
договора. Съгласно чл. 3 от договора вземането на
кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората вноска. От това
следва, че към 20.12.2017 г. кредитът е станал предсрочно изискуем.
В раздел „параметри и условия на договора“ е
посочена стойността на закупените и финансирани от кредитора стоки и услуги от
ответника на стойност 375лв. В раздел „финансирани стоки и услуги“ е посочено,
че е закупен смартфон *** 1 бр. на
стойност 375лв. В този раздел е включена и застраховка „сигурност на
плащанията“ със застрахователна премия от 33,75лв. Общата стойност на кредита е
формирана от сумата на финансираната покупка и застрахователната премия.
В раздел „погасителен план“ са посочени
дванадесет дати за плащане на кредита, съдържащи посочване на размера на
вноската в лева, както и размерът на оставащата част от главницата. Последната
падежна дата за плащане е 20.10.2018 г.
По делото е приложено
Приложение към договор за потребителски кредит
***, л. 39-40 от делото, което не е подписано от кредитополучателя. Съгласно приложението кредиторът отпуска на
кредитополучателя кредит в размер на 500,40лв. при годишен лихвен процент 33,71%
и годишен процент на разходите 39,44 %.
По делото е
приложено извлечение от сметката на длъжника по кредита, л. 43 от делото, от
което се установява, че той не е извършвал плащания по договора.
По делото е приложено копие от писмо и обратна
разписка до ответника относно дължимите по договора суми към 17.10.2018 г.
Въз основа на така описаните факти, съдът прие от
правна страна следното:
По искът по
чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 408,75лв.- главница, съдът намира, че от така посочените и
събрани по делото писмени доказателства, съдът намира, че единствено договорът
за кредит № ***за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта *** има обвързваща за страните доказателствена сила.
Въз основа на този договор и приложените по делото
касов бон за закупени стоки от ответника, съдът приема, че чрез предоставения с
договора кредит в размер на 500,40лв. е финансирана покупката на стоките,
описани в самия договор и съответстващи по касовия бон издаден от Технополис
България на обща стойност 375лв., доколкото в раздел „параметри и условия“ е
посочено, че сумата от 500,40лв. представлява общата стойност на плащанията (с
първоначалната вноска), а в същото време е посочено, че първоначалната вноска е
0,00лв. От това съдът приема, че разликата над сумата от 375 лв. като главница
по договора до сумата от 500,40лв.е неоснователно начислена и не се дължи.
От договора се установява, че към размера на
отпуснатия на ответницата кредит е начислена и застрахователна премия в размер
на 33,75лв., която съгласно приложения по делото сертификат за застраховка е
следвало да бъде преведена на застрахователя „Кардиф Общо застраховане“. От
това съдът приема, че сумата от 33,75 лв. е била неоснователно начислена в
сумата на общия размер на дължимата по договора сума като главница и същата следва
да бъде приспадната от общия размер на главницата.
По делото от представените от ищеца писмени
доказателства не се установява основание за начисляване към размера на
претендираната главница на разликата над стойността на закупените от ответника
стоки в размер на 375лв. до сумата от 408,75лв., за колкото е исковата
претенция.
В тежест на ответника по делото бе възложено
доказването на извършените от него плащания по договора за кредит, но доказване
на тези обстоятелства не бе направено, поради което съдът приема, че ответника
дължи само сумата от 375лв., главница по сключения от нея с ищеца договор за
кредит № ***/21.09.2017г. и искът по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във
вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД е основателен и доказан до размера
на сумата от 375лв.
По искът по
чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на 91,65лв.
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г.до 20.10.2018г., съдът прие
следното:
Съгласно чл. 3 от договора страните са договорили, че
при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски
по събиране на вземането. Предвидено е също, че при просрочване на две или
повече месечни вноски, вземането по кредита, ведно с дължимото обезщетение за
забава и разноските, става предсрочно изискуемо от датата на падежа на втората
просрочена вноска, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост. Така
сключения договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ кредит и
издаване на кредитна карта има характер на потребителски кредит по чл. 9
и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират
приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. В настоящия случай след
изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че потребителския кредит
е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор са посочени само
абсолютните стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 39,44 %). В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на
ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Това означава, че в посочената величина, следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема (който е фиксиран), както
и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо (в материалноправен смисъл). Тези съставни елементи обаче, както бе
посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
доколкото в тарифата към заема освен лихвения процент са предвидени и такси за
администриране на просрочени вноски, месечни такси за обслужване, такси за
теглене на пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат.
От така изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са
включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо не става
ясно по какъв начин е формиран посоченият в тарифата ГПР от 39,44 %. В този
порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по
който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при
формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено
в тях.
Съобразно гореизложеното, сключения между ищеца и
ответницата договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, ответника дължи само чистата стойност по кредита, но не и
за претендираните лихва, неустойка или други разходи по кредита. В случая
чистата стойност на кредита представлява главницата в размер на 375лв., но не и
претендираните акцесорни вземания, каквото е това по чл. 86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на 91,65лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017
г.до 20.10.2018г.
Съдът намира, че искът по чл.415 от ГПК във вр. чл.124
от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на 91,65лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г.до 20.10.2018г. е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По искът по
чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД ищецът претендира мораторна лихва в размер на за
сумата от 54,38лв. мораторна лихва за периода от 20.11.2017 г.до 20.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението -
23.04.2019 г.. Съдът на основание чл. 162
от ГПК, изчисли с помощта на електронен калкулатор на НАП, дължимата мораторна
лихва и установи, че такава се дължи само в размер на 34,90лв.
От гореизложеното съдът намира, че искът на ищеца за
установяване на съществуването на вземането му на основание чл.415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 408,75лв.-
главница, е основателен само за сумата от 375лв. и в останалата част следва да се отхвърли; искът по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на 91,65лв.
възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г.до 20.10.2018е неоснователен и
следва да се отхвърли изцяло; искът по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във
вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 54,38лв. мораторна лихва за периода от
20.11.2017 г.до 20.10.2018 г. е също частично основателен само за сумата от 34,90лв. и следва да се отхвърли за
разликата над нея.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.
От страна на ищеца са претендирани
разноски, както следва: разноски по исковото производство за заплатени държавни
такси в размер на 125лв., 300,00лв. за особен представител и в размер на 100лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че размерът на
възнаграждението за юрисконсулт отговаря
минималния посочен от чл. 25 от
НЗПП вр. чл. 37 от ЗПП размер от 100лв.
Общия размер на претендираните в исковото производство
разноски е 525лв.
В исковото производство посочените
разноски са направени за вземания в общ размер на 554,78лв., от които се
уважават такива в размер на 409,90лв. Пропорционално дължимите на уважената
част от исковете разноски са в размер на 387,90лв., като за разликата над този размер до 525 лв. претенцията за
разноски следва да се отхвърли.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата
претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
По заповедното производство са заявени
претенции в общ размер на 554,78лв. и са направени разноски за ДТ в размер на 25лв.
и са присъдени 50лв. за юрисконсулско възнаграждение. Общо разноски в размер на
75лв.
Пропорционално на уважените по настоящето
производство искове спрямо заявените по заповедното производство претенции и
направените по него разноски, следва да се присъдят разноски в размер на 55,41лв.,
като за разликата над този размер до 75лв. претенцията за разноски следва да се
отхвърли.
Ответникът не е направил разноски и не
претендира такива по делото.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл.
240 от ЗЗД, по отношение на Е. Х. Н.
с ЕГН ********** ***, че вземането на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., за сумата от 375лв. (триста седемдесет и пет
лева) главница, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение №
363/30.04.2019г по ч.гр.д. № 594/2019 г. на НПРС – 23.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА,
като отхвърля иска за разликата над присъдения размер до сумата от 408,75лв.
ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с
чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявен предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д.Д., против Е. Х.
Н. с ЕГН ********** ***, за установяване
съществуването на вземане в размер на 91,65лв. (деветдесет и един лева
шестдесет и пет стотиник) възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г.до
20.10.2018г за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 363/30.04.2019г
по ч.гр.д. № 594/2019 г. на НПРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по
отношение на по отношение на Е. Х. Н.
с ЕГН ********** ***, че вземането на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., за сумата от 34,90лв (тридесет и четири лева и
деветдесет) мораторна лихва за периода от 20.11.2017 г.до 20.10.2018 г., за
която е издадена Заповед за изпълнение № 363/30.04.2019г по ч.гр.д. № 594/2019
г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА, като
отхвърля иска за разликата над присъдения размер до сумата от 54,38лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Е. Х.
Н. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, направени по делото разноски в размер на 387,90лв.
(триста осемдесет и седем лева и деветдесет стотинки), като отхвърля за
разликата над този размер до 525 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1
от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, Е. Х. Н. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, направени по делото
разноски в размер на 55,41лв.(петдесет и пет лева
четиридесет и една стотинки), като отхвърля за разликата над този размер до 75лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д.
№ 594/2019 г. на НПРС.
Районен
съдия: ……………………………
Галина Николова