№ 10065
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110167903 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ........... срещу .............., с която
са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.432 КЗ и
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 07.06.2021 г. на път I-7 „Петолъчка-Елхово-ГКПП
Лесово“ при км 245+800 ляво е настъпило ПТП при следния механизъм: водачът на
МПС „Мерцедес 412Д“ с рег. № ............ – ............. С. поради неупражнен достатъчен
контрол над автомобила излиза вдясно на посоката си на движение извън платното за
движение и се блъска в крайпътно дърво, при което причинява деформация на 17 м
мантинела и 3 бр. колчета. Твърди, че към момента на настъпване на произшествието
гражданската отговорност на водача на автомобила е застрахована при ответника.
Твърди, че стойността на вредите възлиза на сумата от 2 294, 56 лв., както и че до
ответника е отправена претенция за плащане, с оглед на което в полза на ищеца е
налице и вземане за мораторна лихва в размер на 311, 68 лв. за периода 07.07.2021 г. –
07.11.2022 г. Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
15.11.2022 г.по ч.гр.д. № 60269/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав за исковите суми, срещу
която ответникът е възразил.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 2 294, 56 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, ведно със законна лихва от
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, и сумата от 311, 68 лв.
мораторна лихва за периода 07.07.2021 г. – 07.11.2022 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
.............., с който оспорва иска по размер. Оспорва претенцията като завишена по
размер и несъответстваща на действителния размер на вредите. Твърди, че на
08.11.2022 г. е погасил чрез плащане сумата от 1 371, 60 лв., с което е погасил
задължението си към ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
1
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът релевира
възражение, че АПИ не предава скрап на свободния пазар, а единствено посредством
Софийска стокова борса по силата на сключен договор, с оглед на което и в случай че
се приспадат остатъчни материали за скрап, то това следа да стане по цената по
договора – 0, 17 лв./кг.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 07.11.2022 г. ........... е сезирала СРС с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу .............. за сумата от 2 294, 56 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, ведно със
законна лихва от заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, и сумата от
311, 68 лв. мораторна лихва за периода 07.07.2021 г. – 07.11.2022 г.
С разпореждане от 15.11.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил и разноски: 52, 12 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Безспорно е между страните настъпването на процесното ПТП със сочения в
исковата молба механизъм, както и че в причинна връзка с процесното ПТП са
нанесени твърдените щети на собствено на ищеца имущество.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
виновния водач ............. С. е застрахована при ответника.
От заключението на комплексната инженерно-техническа експертиза по делото
се установи, че стойността, необходима за възстановяване на увредената мантинела по
средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата от 2 161 лв. без ДДС,
съответно – 2 593, 67 лв. с ДДС, както и че стойността на остатъчните материали,
които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар, е 54, 40 лв.
Представен е договор от 20.04.2021 г., сключен между ........... и „Леяро ковашки
машинострителен комплекс“ ЕООД, по силата на който АПИ се задължава да предава
стока съобразно спецификация срещу заплащане, от която е водно, че се касае за
метални отпадъци, добити при ремонт и строителство на РПМ, съгласно Приложение
№ 1, и автомобили, излезли от употреба съгласно Приложение № 2.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
Нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. Увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. Последното в
случая е изпълнено с оглед депозираното от страна на ищеца искане за изплащане на
2
обезщетение изх. № 53-00-465/07.07.2021 г.
Основателността на иска с правно основание чл.432 ГПК се обуславя от
установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки:
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника, в срока на
което вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования
при него автомобил да е настъпило застрахователно събитие - ПТП, което е покрит
риск, в причинна връзка, с което са причинени вреди на собствено на ищеца
имущество – предпоставки, които в случая са налице с оглед отделените като
безспорни между страните обстоятелства, които се подкрепят от ангажираните
писмени доказателства.
Спорен между страните в случая е единствено въпросът относно размера на
вредите.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ при вреди на имущество обезщетението не може да
надвиши действителната стойност на причинената вреда. В чл. 400, ал. 1 КЗ е
регламентирано, че за действителна застрахователна стойност се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. В случая действителната стойност на вредите възлиза на 2 593, 67 лв. с ДДС
съгласно заключението на комплексната експертиза по делото, което не е оспорено от
страните. Не е налице основание стойността на вредите да се определя без ДДС,
доколкото се касае за облагаема сделка, върху която се начислява ДДС. Ето защо,
средната пазарна стойност на нанесените имуществени вреди на ищеца, в резултата на
процесното ПТП възлиза на сумата 2 593, 67 лв.
Действителният размер на щетите следва да се определи като разлика между
стойността на поставянето на нова мантинела и стойността на остатъчните материали,
които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Противното би довело до
неоснователно обогатяване на увреденото лице. Следва да се отбележи също така, че е
налице формирана съдебна практика относно определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение при настъпила т. нар. тотална щета, при която
стойността на ремонта надвишава действителната стойност на увреденото имущество.
С нея е възприето, че застрахователното обезщетение се определя като от
действителната стойност на увреденото имущество към датата на ПТП се приспадане
стойността на запазените части - решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г.,
на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. Тези разяснения следва да намерят приложение по аналогия и в
разглеждания случай.
Ето защо, от размера на средната пазарна стойност на щетите към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 2 593, 67 лв., следва да се приспадне
стойността на остатъчните материали – 54, 40 лв. Последната е определена от
заключението на комплексната експертиза по делото, като не могат да бъдат споделени
доводите на ищеца, че при определяне стойността на остатъчните материали следва да
се вземе предвид стойността по борсов договор № 398/20.04.2021 г.
Така размерът на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от
2 539, 27 лв. Този размер надвишава заявения от ищеца такъв от 2 294, 56 лв., с оглед
на което и при съобразяване принципа на диспозитивното начало се налага извод, че в
полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от 2 294, 56 лв. обезщетение за
имуществени вреди.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи
3
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД. Когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му съгласно
чл.84, ал.1 ЗЗД, а по силата на ал.2 - когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Върху обезщетенията се дължи лихва за забава, считано от уведомяване на
ответника. В този смисъл е даденото по реда на чл. 290 ГПК разрешение с решение от
04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І ТО, в което е прието, че при действието
на КЗ от 01.03.2016 г. в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя. Приложено за случая, цитираното означава, че лихвата се дължи
от 07.07.2021 г., като от страна на ответника не се оспорва, че това е датата, на която е
бил уведомен за щетата.
По изложените съображения в полза на ищеца е възникнало вземане за
мораторна лихва за периода 07.07.2021 г. – 07.11.2022 г. в размер на сумата от 311, 68
лв.
Не е спорно между страните, че на 08.11.2022 г. – в хода на процеса ответникът
е погасил чрез плащане сума в размер на 1 371, 60 лв., което се потвърждава от
представеното преводно нареждане от 08.11.2022 г.
При съобразяване нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД, както и задължителните
разяснения, дадени с ТР № 3/2017 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, с
извършеното в хода на процеса плащане в размер на 1 371, 60 лв. следва да се погаси
изцяло задължението за мораторна лихва в размер на 311, 68 лв., а с остатъка от 1059,
92 лв. – задължението за главницата, с оглед на което е налице непогасен остатък от
1 234, 64 лв.
До посочения размер искът за главницата следва да се уважи, а над тази сума до
пълния предявен размер от 2 294, 56 лв. – да се отхвърли като погасен чрез плащане в
хода на процеса. Искът за мораторната лихва следва да се отхвърли изцяло като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на спора и частичното отхвърляне на исковете поради извършено
плащане в хода на процеса, право на разноски има ищецът, на когото следва да се
присъди сумата от 152, 12 лв. разноски за заповедното и сумата от 352, 12 лв. разноски
за исковото производство.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че .............., ЕИК .......... дължи на ...........,
БУЛСТАТ ................, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.432 КЗ, сумата
1 234, 64 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди във връзка с ПТП, настъпило на 07.06.2021 г. на път I-7
„Петолъчка-Елхово-ГКПП Лесово“ при км 245+800 ляво, ведно със законната лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 07.11.2022 г. до окончателното изплащане,
4
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 15.11.2022 г. по ч.гр.д. №
60269/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1 234, 64 лв. до пълния предявен размер от
2 294, 56 лв., представляваща главница, и иска за сумата 311, 68 лв. мораторна лихва за
периода 07.07.2021 г. – 07.11.2022 г. – като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА .............., ЕИК .......... да заплати на ..........., БУЛСТАТ ................, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 152, 12 лв. разноски за заповедното и сумата от
352, 12 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5