Решение по дело №717/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 236
Дата: 28 февруари 2022 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия: Ивета Жикова Пекова
Дело: 20217050700717
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Варна, ………….2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

         

                                                 Председател: ИВЕТА ПЕКОВА

 

и при участието на секретаря Галина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова  адм.дело N 717 по описа за 2021  год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.211 ЗМВР вр. чл.145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от С.Д.С., ЕГН **********,***, старши разследващ полицай, подадена чрез адв.С., адрес ***, офис 318 против заповед № 8121к-5425/22.03.2021г., допълнена със заповед №8121к-5529/30.03.3021г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една година.

Жалбоподателят твърди, че са налице процедурни нарушения в хода на дисциплинарното производство, не е спазено и изискването на ЕКПДСМВР за пълно, обективно и всестранно разследване на твърдяното дисциплинарно нарушение, което от своя страна води до нарушаване на правото му на защита. Твърди, че липсват съществени елементи, които са изискуеми при такова реализиране на отговорност, като е налице грубо несъответствие с т.2.5 и т.2.6 от Заповед № 8121з-1252/2016г. на министъра на вътрешните работи, като наложеното наказание е неоснователно. Твърди, че заповед №8121к-324/19.01.2021г. на министъра за назначаване на дисциплинарна проверка е незаконосъобразна, доколкото Заповед №365з-6460/08.10.2020г. на началника на отдел „Разследване“ при ОД-МВР-Варна е издадена също на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР със същия предмет на разследване, а не е налице правна възможност за издаване на втора заповед за дисциплинарна проверка по същия случай. Твърди, че заповед №365з-6460/08.10.2020г. на началника на отдел „Разследване“ при ОД- МВР-Варна е издадена при грубо превишаване на правомощията, тъй като още от предварителните данни е било ясно, че за такова нарушение органът издал тази заповед няма законови правомощия да наложи предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, поради което е опорочен целият първи етап на проверката. Твърди, че съгласно т.3 от Заповед 8121з-1252/03.11.2016г. на министъра на вътрешните работи следва, че проверките по чл.205, ал.2 от ЗМВР се извършват само по разпореждане на дисциплинарно наказващия орган, компетентен да наложи съответното наказание, за което са предварителните данни. Твърди, че дисциплинарната комисия по Заповед № 8121к-5425/22.03.2021г. е с недопустим състав, тъй като за председател на ДРО е определен гл. инсп. З.Ж.З., който е началник на сектор „ОП“ към Трето РУ – Варна, а проверяваният служител е старши разследващ полицай в сектор „Разследване - Трето РУ Варна и РУ – Аксаково“ при ОД-МВР-Варна и е пряко подчинен на началника на този сектор, който следва да осъществява текущ контрол върху него и носи отговорност за неговите действия и бездействия, както и че началникът на сектора, в който жалбоподателят е служител е брат на председателя на ДРО. Освен това никой от тримата членове на комисията не се явява материално и процесуално компетентен в областта на досъдебните производства и правилата на НПК. Твърди, че в случая конкретният състав на ДРО е силно опорочен и обективно е налице дълбоко съмнение в неговата ефективност и самостоятелност на решенията на членовете/изискване по чл.207 ЗМВР/, доколкото началникът на група С.Ж. е пряко подчинен на началника на сектора З. З. и е съвсем естествено като подчинен да не си позволява да противоречи на началника си в качеството му на председател на ДРО. Жалбоподателят твърди и че е нарушено правото му на защита, тъй като липсва покана да даде обяснения преди изготвяне на справката от проверката, както и че дори да се приеме втората проверка за дисциплинарна такава, а първата за предварителна /каквато категорично не е предвид изричното позоваване на чл.205, ал.2 от ЗМВР/, то липсва каквото и да било надлежно приобщаване на материалите от първата, съгласно изискванията на чл.17 от Инструкция № 8121з-470/2015г. и т.8 от Заповед №8121з-1252/03.11.2016г. Твърди и че липсват материали във връзка с нарушено право на защита, като е посочил искане с рег.№ 445р-9220/12.11.2020г., с което е поискал копия от материалите и му е отказано. Твърди и че наложеното наказание е неоснователно и е наложено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като забавянето на разследването по досъдебните производства се дължи на натрупани с годините фактори, които са следствие на лошо управление на личния състав. Твърди и че липсва изискуемото посочване на момента на извършване на твърдяните нарушения, не са посочени конкретно необходимите действия, които не били извършени; посочването на формата на вината е недовършено. Твърди и че заповед за налагане на дисциплинарно наказание, както и допълващата я такава, категорично не са в цялост, като не е бил изслушан от министъра. Твърди и че ДНО е допуснал нарушение на чл.197 ал.3 ЗМВР, като в издадената заповед не е определено дисциплинарно наказание за всяко от извършените нарушения. Твърди и че оспорената заповед не е мотивирана  в частта относно определянето на вида и размера на наложеното наказание, поради което е постановена в нарушение на чл.206, ал.2 ЗМВР. Моли да бъде да бъде отменен оспореният акт и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител ю.к. П., в писмено становище, оспорва жалбата. Твърди, че от събраните доказателства безспорно се установява извършването на нарушенията, спазена е процедурата по ЗМВР и правилно и законосъобразно е определено наложеното наказание. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа  и правна страна следното:

Обжалва се заповед № 8121к-5425/22.03.2021г., допълнена със заповед №8121к-5529/30.03.3021г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една година.

От заповед №8121к-324/19.01.2021г. се установява, че министърът на вътрешните работи на основание чл.33 т.9 и 205, ал.1 ЗМВР е образувал дисциплинарно производство за допуснати от С.- старши разследващ полицай в сектор „Разследване - Трето РУ Варна и РУ Аксаково“ при отдел „Разследване“ към ОДМВР - Варна, две отделни дисциплинарни нарушения, описани в обстоятелствената част на заповедта, съставомерни по чл.201, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, за всяко едно от които се предвижда наказание забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години, като в хода на производството следва да бъдат изяснени изнесените в сигналите на прокуратурата факти и събрани всички доказателства за установяване и доказване на допуснатите нарушения. Със заповедта е възложил провеждането на разследването на комисията, посочена в заповедта, като за резултатите от разследването следва да бъде изготвена и докладвана справка в срок до 15.02.2021г. При издаване на заповедта са взети предвид материалите от извършена в ОДМВР - Варна проверка по реда на чл.205 ал.2 от ЗМВР по повод постъпила информация за допуснати от С. дисциплинарни нарушения, въз основа на които е установил, че със заповед №365з-6460/08.10.2020г. е разпоредена проверка по сигнали от Районна прокуратура - Варна /№ 365000-39983/02.10.2020г./ и Окръжна прокуратура - Варна /№365000-40130/05.10.2020г./ за неоправдано забавяне на разследването по досъдебни производства- по ДП № 306/2018г. по описа на РУ - Аксаково, водено по чл.325, ал.1 НК и ДП № 298/2019г. по описа на РУ - Аксаково, водено по чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1 от НК. Данните са за това, че с неправомерното си поведение, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия по разследване по две отделни досъдебни производства, съобразно разпоредбите на НПК, без да са налице конкретни причини за това, С. не е изпълнил служебните си задължения, определени в типова длъжностна характеристика на длъжността младши разследващ полицай - старши разследващ полицай в РУ в сектор „Разсдедване-РУ....към отдел „Разследване“ при ОДМВР, т.II „Основни длъжностни задължения“- взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по водените досъдебни производства, като събира в най-кратък срок необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, съобразно НПК. Служителят, в качеството си на разследващ орган, не е изпълнил и служебните си задължения, вменени му в чл.203, ал.1 и ал.2 от НПК – „Разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването“ и „Разследващият орган е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора“. Данните са за допуснати от служителя две отделни дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебните задължения“, съставомерни по чл.201, ал.1, т.6 от ЗМВР -неоправдано забавяне на наказателното производство по сигнал на наблюдаващия прокурор, за всяко едно от които се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“. Заповедта е връчена на 12.02.21г. Със заповед № 8121к-3756/17.02.21г. по предложение на директора на дирекция „Човешки ресурси“ е удължен срокът за разследване по дисциплинарното производство до 01.03.21г.  

Комисията, назначена със заповед № 8121к-324/19.01.21г. е поискала да се запознае с материалите по забавените досъдебни производства и да копира от тях за нуждите на дисциплинарното производство. С постановление на прокурор при ВРП от 02.02.21г. й е разрешено да се запознае с материалите по ДП № 306/2018г. по описа на РУ-Аксаково и да копира материали. С постановление от 02.02.21г. на прокурор при ВОП й е разрешено да се запознае с материалите по ДП № 298/2019г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР-Варна и да копира такива за нуждите на дисциплинарното производство.

От искане рег.№ 445р-735/26.01.2021г. се установява, че жалбоподателят е отправил искане до министъра на вътрешните работи да получи копие от заповед № 8121к-324/19.01.21г. С докладна записка рег.№ 8121р-2103/04.02.21г., одобрена от министъра на вътрешните работи, директорът на дирекция „Човешки ресурси“ на основание чл.96 ал.1 т.7 ПУДМВР е предложил да бъде прието искането за правилно, като се укаже на комисията да спазва разпоредбата на чл.205, ал.4 т.2 и т.4 ЗМВР.

От докладна записка рег.№445р-1338/10.02.21г. до началник сектор „Разследване“ при Трето РУ и РУ Аксаково се установява, че връзка с разпореждане да предостави ДП №298/19г., жалбоподателят го е уведомил, че делото е във вещо лице по назначена на 05.02.21г. САТЕ, а с докладна рег.№ 445р-1372/12.02.21г. го е уведомил, че ДП № 306/2018г. е приключено с мнение за прекратяване/на основание чл.24 ал.1 т.7 НПК/ и на 10.02.21г. е изпратено и входирано в деловодството на ВРП.  

С писмо от 24.02.21г. началникът на сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР, във връзка с отправено искане, е предоставил на председателя на комисията по заповед № 8121к-324/21г. удостоверение, съгласно което жалбоподателят е запознат с типова длъжностна характеристика рег.№ 3286р-3407/22.01.18г., утвърдена със заповед №3286з-332/23.01.18г. на директора на ГДНП-МВР, за длъжността младши разследващ полицай-старши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване- РУ..“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР, за което е съставен протокол от 08.02.18г.

С протокол от 23.02.21г. назначената комисия се е запознала с материалите по ДП № 298/2019г., като са направени 8 бр. копия на листи, съдържащи предложения по чл.234 ал.3 НПК и постановление на ВРП, а съгласно протокол от 15.02.21г. – че се е запознала с материалите по ДП №306/2018г., като са направени копия на 46 бр. листи, копия на искания за удължаване на срока по ДП и постановления на наблюдаващия прокурор и предложния по чл.234 от НПК на разследващ полицай.

Изготвена е справка рег.№ 439р-4777/24.02.2021г. относно проведеното дисциплинарно производство по чл.205 ал.1 ЗМВР срещу държавен служител в ОД на МВР-Варна за допуснати две отделни дисциплинарни нарушения съставомерни по чл.201, ал.1, т.6 ЗМВР. Установено е, че в ОД на МВР-Варна е постъпил сигнал УРИ №365000-39983/02.10.2020г. от Т. Т. - прокурор при Районна прокуратура гр.Варна който в качеството си на прокурор осъществява ръководство и контрол при разследването на ДП №306/11.09.2018г. по описа на РУ-Аксаково, водено за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, който е установил драстични нарушения при разследването на досъдебното производство, извършени от разследващ полицай С., а именно разследването продължава повече от две години/ДП не е било спирано нито веднъж/, което е недопустимо за такова дело без каквато и да е фактическа и правна сложност; материалите по ДП не са били докладвани нито веднъж на наблюдаващия прокурор- нито устно, нито чрез изпращане на делото за запознаване и указания; след запознаване с делото се установява, че при ДП са провеждани действия по разследването три дни- извършени са разпити на свидетели на 11 и 12.09.2018г., и на 08.01.2019г., като след тази дата други действия по разследването не са били извършени, т.е. по делото е работено само три дни, а разследването до момента на подаване на сигнала е продължило повече от две години, без прекъсване; всички искания за продължаване на срока- повече от 10 бр., депозирани в срока на разследване, са били съответно искани без основание, тъй като по делото не са провеждани действия по разследването; по делото не са били извършени и минималните действия по събиране и оценка на доказателствата. В резултата на посочените нарушения извършени от водещия разследването С. досъдебното производство е значително забавено и следва да се извършат нови действия по разследването, като това не е могло да стане своевременно предвид факта, че наблюдаващия прокурор в нито един момент през разследването, не е бил запознат със събирането на доказателства по делото. Всички изброени в сигнала процесуални пропуски са довели до това, че разследването по ДП№306/2018г. по описа на РУ-Аксаково е продължило твърде дълго и в нарушение на духа и разпоредбите на НПК за срочност и разумно водене на дела.

В справката е посочено, че комисията, при запознаване с ДП№306/2018г., отразено с протокол рег.№439р- 3935/15.02.2021г., е установила, че досъдебното производство е водено за престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Образувано е на 11.09.2018г. с първо действие по разследването-оглед и на същата дата има проведени от разследващ полицай С. два разпита на свидетели, като на 12.09.2018г. е провел още два разпита на свидетели. Следващо действие по досъдебното производство С. е провел на 08.01.2019г. - разпит на свидетел. До 08.10.2020г. други ПСД или ОИМ по делото не са извършвани, като са искани само 12 /дванайсет/ бр. идентични продължавания на срока от наблюдаващия прокурор, поради което е и подаден сигнал от прокурор при ВРП и е започната проверка на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР за проверяване на постъпилите данни. От 11.11.2020г. до запознаването на разследващ полицай С. с започнатото срещу него дисциплинарно производство назначено със заповед №8121к-324/19.01.2021 г. са поискани още две продължавания на срока на воденото ДП, като последното е от 11.01.2021г. и срокът е удължен до 11.03.2021г. Комисията е установила, че ДП е изпратено във ВРП за прекратяване, което не е съгласувано и докладвано на наблюдаващ прокурор Я.Й. Разследващ полицай С.С. в качеството си на разследващ орган, не е изпълнил служебни задължения, вменени му в чл.203, ал.1 и ал.2 от НПК, без да са налице конкретни причини за това. Жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения, определени в типова длъжностна характеристика на длъжността младши разследващ полицай- старши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване-РУ.... към отдел „Разследване“ при ОДМВР, т.II „Основни длъжностни задължения“ от типова длъжностна характеристика №3286р-3407/22.01.2018г.

Комисията е установила, че в сигнал с рег.№УРИ365000-40130/05.10.20г. на прокурор Л. при ВОП, който в качеството си на прокурор осъществява контрол и ръководство по ДП № 298/2019г. по описа на РУ Аксаково, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ НК, сочи, че за пети пореден път, считано от 22.01.2020г. до 05.10.2020г., разследващ полицай С. отправя буквално идентично искане за удължаване на срока на воденото досъдебно производство, като се променя само датата на срока и изисква незабавно да бъде уведомен писмено за причините, поради което в продължение на десет месеца не е назначена АТЕ/автотехническа експертиза/ и не е финализирано разследването, което не представлява правна и фактическа сложност. Съгласно справката комисията след запознаване с ДП№298/23.09.2019г. по описа на РУ-Аксаково, отразено в протокол с рег.№УРИ439-4676/2021г. е установила, че досъдебното производство е образувано на 23.09.2019г. с първо действие- оглед, като на същата дата е проведен разпит на свидетел и с постановление е назначена СМЕ/съдебно медицинска експертиза/, като след тези ПСД до 05.10.2020г. други действия по разследването не са извършени, а са депозирани само пет броя искания за удължаване на срока на воденото от разследващ полицай С. досъдебно производство до наблюдаващия прокурор. Въпреки писмо с peг. №9000/02.10.2020г. на прокурор Л. при ВОП да бъде уведомен за причините, поради които не е назначена АТЕ и не е приключено разследването, разследващ полицай С. не е отговорил и не е извършил посоченото в писмото. Разследващ полицай С.С. в качеството си на разследващ орган, не е изпълнил служебни задължения, вменени му в чл.203, ал.1 и ал.2 от НПК, без да са налице конкретни причини за това му действие, не е изпълнил служебните си задължения, определени в типова длъжностна характеристика, а именно взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по водените досъдебни производства, като събира в най-кратък срок необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, съобразно НПК.

Предвид установеното комисията приела, че инспектор С.- старши разследващ полицай в сектор „Разследване-Трето РУ Варна и РУ Аксаково“ при отдел „Разследване“ към ОДМВР-Варна:

- като не е извършил необходимите действия по разследването на ДП№306/2018г. по описа на РУ Аксаково при ОД МВР Варна, изразяващи се в неоправдано забавяне, без да са налице конкретни причини за това, не е изпълнил указания от наблюдаващ прокурор по досъдебното производство в периода от 11.09.2018г. до 05.10.2020г. съобразно разпоредбите на НПК, не е изпълнил служебните си задължения определени в типова длъжностна характеристика на длъжността, посочени по-горе, както и не е и изпълнил служебни задължения, вменени му в чл.203, ал.1 и ал.2 от НПК, е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.201, ал.1, т.6, от ЗМВР- неоправдано забавяне на наказателно производство по сигнал на наблюдаващ прокурор, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишение в длъжност“ за срок от една до три години.

- като не е извършил необходимите действия по разследването на ДП№306/2018г. по описа на РУ Аксаково при ОД МВР Варна, изразяващи се в неоправдано забавяне, без да са налице конкретни причини за това, не е изпълнил указания от наблюдаващ прокурор по досъдебното производство в периода от 23.09.2019г. до 05.10.2020г. съобразно разпоредбите на НПК, не е изпълнил служебните си задължения определени в типова длъжностна характеристика на длъжността младши разследващ полицай- старши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване-РУ.... към отдел „Разследване“ при ОДМВР, т.II, в качеството си на разследващ орган, не е изпълнил служебни задължения, вменени му в чл.203, ал.1 и ал.2 от НПК, е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.201, ал.1, т.6, от ЗМВР- неоправдано забавяне на наказателно производство по сигнал на наблюдаващ прокурор, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишение в длъжност“ за срок от една до три години.

От сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР Варна е изискана кадрова справка за професионалния стаж, получавани награди и налагани дисциплинарни наказания на инсп. С., както и заверено копие на длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност и заверено копие от протокол за запознаване със същата.

От справка за водени Досъдебни производства разследвани в сектор „Разследване-Трето РУ Варна и РУ -Аксаково“ е видна натовареността разследващите полицай в сектора, включително на старши разследващ полицай С.С.. Не са установени продължителни отпуски по болест, ползвани от служителя.

С оглед установеното в дисциплинарното производство комисията е направила предложение на инспектор С. да бъде наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, като материалите от извършената проверка ведно с изготвената справка да се изпратят по компетентност на Министъра на вътрешните работи, който съгласно чл.204, ал.1 от ЗМВР е дисциплинарно наказващ орган за така предвиденото наказание.

На жалбоподателя е връчена на 24.02.21г. в 10.20ч. покана за запознаване с обобщена справка рег.№ 439р-4777/2021г., материалите по дисциплинарното производство, образувано със заповед № 8121к-324/19.02.2021г. и даване на обяснения или възражения, като С. е посочил, че желае да бъде подпомаган в защитата си от адвокат. В поканата е посочено, че има право да даде писмени обяснения в срок от 24 часа след запознаване с обобщената справка, с която се е запознал на 24.02.21г. 

На справката жалбоподателят, както и неговия адвокат са отбелязали, че желаят да получат материалите, събрани съгласно заповед № 365з-6460/08.10.20г., които материали са им предоставени с протокол от 25.02.21г., както и материалите от проведеното производство разпоредено със заповедта от 19.01.21г.  

С протокол №439р-4902/25.02.21г. е констатирано, че в дадения срок не са представени писмени обяснения от жалбоподателя.

Със становище № 439р-4910/25.02.21г. на основание чл.201 ал.1 т.6 ЗМВР диисциплинарноразследващия орган по дисциплинарното производство е предложил на министъра на вътрешните работи на инспектор С. да бъде наложено дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.

Подадено е възражение по чл.205, ал.4, т.4 ЗМВР, чрез адв.С., в което се твърди, че са налице закононарушения и откъм съдържание, и откъм изпълнение на заповедта за образуване на дисциплинарно производство от 19.01.21г. Твърди, че дисциплинарната комисия е с недопустим състав по съображения, изложени във възражението. Твърди се, че в нарушение на правото на защита липсва покана за даване на обяснения преди изготвяне на справката от проверката. Ако бъде приета втората проверка за дисциплинарна такава, а първата за предварителна не  е налице надлежно приобщаване на материалите от първата. Твърди и че липсват материали по казуса, както и че заповедта от 19.01.21г. за образуване на дисциплинарното производство е незаконосъобразна и недопустима, тъй като заповед № 365з-6460/08.10.20г. е издадена на същото основание -чл.205 ал.2 ЗМВР, а не е налице правна възможност за издаване на втора заповед със същото основание. Твърди и че заповед № 365з-6460/08.10.20г. е издадена при грубо превишаване на правомощията, тъй като за налагане на такова нарушение компетентен е министърът на вътрешните работи, което е опорочило целият първи етап на проверката. Твърди и че забавянето на разследването се дължи на лошо управление на личния състав, като е налице неравномерна натовареност.

Приложена е кадрова справка за жалбоподателя, видно от която е многократно е награждаван както с писмена похвала, така и с индивидуална парична награда, наложено му е наказание мъмрене през 2005г. Представени са длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, справка за ползваните дни отпуск, справка за въведени болнични, справки за натовареността на разследващите полицаи в сектор „Разследване- Трето РУ Варна и РУ Аксаково“ за периода 01.01.2018г.- 30.09.2020г.

Връчена е на 16.03.21г.  покана рег. №8121р-4502/16.03.21г. за даване на писмени обяснения или възражения в срок от 24ч.  пред министъра на вътрешните работи за установените фактически и правни основания, вменените дисциплинарни нарушения и определените за тях дисциплинарни наказания. С протокол от 17.03.21г. е документирана извършена проверка в автоматизираната информационна система „Документооборот“ в МВР, при която е констатирано, че не е регистрирано писмено обяснение от жалбоподателя.

От заповед № 8121к-5425/22.03.21г. се установява, че като е взел предвид справка рег.№ 439р-4777/24.02.2021г., становище 439р- 4910/25.02.2021г. и материалите от проведеното дисциплинарно производство и е анализирал и оценил предоставените материали, събрани в хода на дисциплинарното производство, дисциплинарно наказващият орган е приел за установени и доказани дисциплинарните нарушения, описани в справката и становището на ДРО, като е отчел и натовареността на служителя, съпоставена с тази на останалите четирима разследващи полицаи- средна и това, че за периода С. има най-много останали неприключени ДП от предходни периоди и отчитайки необходимостта от провеждане на различни по обем и сложности действия по разследването на всяко ДП за периода от м.01 до края на м.септември 2020г. е получил най-малко новообразувани ДП е приел, че към 30.09.20г., когато прокурор Т. се е произнесъл с постановление и е задължил инспектор С. да извърши конкретни процесуално следствени действия по ДП № 306/18г. и му е обърнал внимание, че е допуснал разследването по дело без каквато и да е фактическа и правна сложност, да продължи повече от две години, като е работил по същото само три дни, служителят е бездействал /в периода 09.01.2019г. до 30.09.2020г./ и не е извършил нито едно действие по разследването, като с това неправомерно поведение не е изпълнил служебните си задължения, вменени му в т.II „Основни длъжностни задължения от  длъжностната му характеристика, не е изпълнил служебни задължения, вменени в чл.203, ал.1 и ал.2 от НПК, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.201, ал.1, т.6, от ЗМВР- неоправдано забавяне на наказателно производство по сигнал на наблюдаващ прокурор, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишение в длъжност“ за срок от една до три години. Приел и че, към 02.10.2020г., когато прокурор Л. е изпратил сигнал във връзка с поредно искане за удължаване на срока от инспектор С. по ДП № 298/19г., служителят е бездействал продължително при провеждане на разследването по ДП, като не е извършвал процесуално следствени действия по него, с неправомерното си поведение не е изпълнил служебните си задължени, вменени му в т. II от длъжностната му характеристика, в качеството на разследващ орган не е изпълнил служебни задължения, вменени в чл.203, ал.1 и ал.2 от НПК, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.201, ал.1, т.6, от ЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишение в длъжност“ за срок от една до три години. ДНО е взел предвид, че дисциплинарното производство е проведено при спазване да административнопроизводствените правила. Служителят е запознат със заповед №8121К- 342/19.01.2021г. за образуване на дисциплинарното производство и заповедта за удължаване срока на проверката; разяснено му е, че може да участва в производството самостоятелно или подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или адвокат, като се е възползвал от предоставените му права, даден му 24 часов срок за даване на писмени обяснения/възражения по описаната от комисията фактическа обстановка в справка № 439р-4777/2021г., правната квалификация на деянието и предложеното дисциплинарно наказание, както и да представи доказателства за твърденията си, като видно от съставения на 25.02.2021г. протокол служителят не е депозирал такива. В изпълнение на задълженията на наказващия орган по чл.206, ал.1 от ЗМВР и на основание чл.57 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. с покана от 16.03.21г. му е предоставена възможност да упражни правото си на защита, като в срок от 24 часа даде писмени обяснения или възражения до ДНО. В оспорената заповед ДНО е разгледал и постъпилото възражение от защитника на С., като е приел за неоснователни възраженията, направени в него. Относно състава на назначената комисия е приел, че тя е определена при спазване на чл.37 от Инструкция №8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, като тази комисия е колективен помощен орган и становището й е формирано от преценката на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства от всичките му членове и не е установил противоречие между тях при вземане на решенията или при изготвяне на заключителните актове - обобщената справка и становището до ДНО, което би било индикация за особено отношение на заинтересованост на някой от членовете на комисията. В производството липсват доказателства С. да е направил искане за отвод на З. като участник в комисията, след като се е запознал със състава на същата, каквато възможност е предвидена с чл.207, ал. 5 от ЗМВР. Приел и че участието в нея на З. З. - брат на Н. З., началник на сектор „Разследване - Трето РУ Варна и РУ – Аксаково“ и пряк ръководител на проверявания служител, само по себе си не е достатъчно да породи съмнения в качествата на председателя на колективния орган и обективността на дисциплинарното производство. Съгласно чл.207. ал.3 от ЗМВР дисциплинарно разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, като при осъществяване на тези функции, дисциплинарно разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона. Проверяваните от комисията факти и обстоятелства относно съставомерното поведение на С. се потвърждават от представените писмени доказателства. Относно компетентността на комисията е приел, че предмет на проверка от комисията не е разследване на престъпленията по образуваните ДП, водени от жалбоподателя, а установяване дали същият е изпълнил вменените му служебните задължения като разследващ орган. Компетентни да оценят действията на С. по водените от него разследвания на престъпления са наблюдаващите прокурори, които именно в подадените сигнали са направили тази оценка. За неоснователни ДНО е приел и възражението относно нарушения свързани с връчване на покана за даване на обяснения. Служителят е запознат с предоставените му по закон възможности, като в хода на разследването е депозирано искане на проверявания служител за това да му бъде предоставено копие от заповедта за образуване на дисциплинарно производство срещу него и друго за предоставяне на копия на материалите по дисциплинарната преписка, които са уважени. Прието е в заповедта, че правата на проверявания служител са спазени и му е предоставена възможност да участва в производството. Комисията е изпълнила и задължението си да запознае инспектор С. със събраните доказателства и изготвената справка, както и да представи писмено възражение, а след като не се е възползвал от последното, и предвид разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР, с цел спазване правото му на защита, му е предоставена допълнителна възможност да даде обяснения с покана от 16.03.2021г., от която не се е възползвал. Липсата на протокол за приобщаване на материалите от предварителната проверка е приета, че не е пречка за използването им в дисциплинарно производство, тъй като са основание за образуването му и са коментирани в заповедта за образуването му. За неоснователно е прието твърдението за липса на материали по дисциплинарното производство, тъй като се отнася до правото на проверявания служител да бъде подпомаган от адвокат  и тези правата не са нарушени. Неоснователно е и възражението относно еднаквото основание на издадените заповеди за образуване на предварителна проверка и дисциплинарното производство, тъй като видно от материалите, основанието за издаване на заповедта за предварителната проверка е чл.205 ал.2 от ЗМВР, а за образуване на настоящото дисциплинарно производство чл.205, ал.1 от ЗМВР. Не са приети и  възраженията за нарушения на вътрешноведомствени актове за МВР в хода на дисциплинарното произдодство, както и относно допуснати грешки в изводите на изготвената от ДРО справка. Прието е, че служителят е извършил вменените му дисциплинарни нарушения. Неизпълнението на служебните задължения се състои именно в неизвършване на нито едно действие по разследването, което е продължително - над 1 година и 8 месеца по ДП № 4453М - 306/2018г. и над 10 месеца по ДП №4453М -298/2019г., като инспектор С. не е имал никакви обективни причини за неизпълнение на задълженията - напр. ползван отпуск поради временна неработоспособност /болнични/, продължителен платен годишен отпуск или др. обективна причина, която да е попречила за изпълнение на неговите задължения. Служителят е могъл и е бил длъжен да предприеме мерки за извършване на разследването по посочените ДП, за да не допусне неоправданото забавяне на същите, но не го е направил. От обективна и субективна страна е осъществил състава на две нарушения на служебната дисциплина, съставомерни по чл.201, ал.1, т.6 от ЗМВР, всяко от които е самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишение в длъжност за срок от една до три години“. При определяне размера на наказанието са взети предвид тежестта на нарушенията и настъпилите последици - засегнати са обществени отношения, свързани със законосъобразното провеждане на разследване на престъпления по НК, което следва да бъде своевременно, без забавяне и при спазване на указанията на наблюдаващия прокурор, за да бъде осъществено наказателно преследване и своевременно реализирана наказателна отговорност по отношение извършителите на престъпления; обстоятелствата, при които е извършено нарушението - липса на фактическа и правна сложност на разследваните от служителя досъдебни производства; форма аа вината - евентуален умисъл - бездействието в рамките на продължителен период от време по това конкретно дело е станало при ясно съзнание, че това ще доведе до забавяне на разследването и произнасянето от страна на наблюдаващия прокурор; цялостното поведение на инспектор С. – обективирано в кадровата справка, видно от която служителят е награждаван многократно с писмена похвала и с обявяване на благодарност и няма наложени дисциплинарни наказания, незаличени по реда на чл.213, ал.1 от ЗМВР. С оглед преценката на наказанието, съобразно критериите, посочени в чл.206, ал.2 от ЗМВР и като е съобразен факта, че за времето на службата му в МВР, наградите на служителя са с превес спрямо наложените му наказания, за постигане целта на закона, при спазване принципа на съразмерност, наказващият орган е счел, че въпреки установените две дисциплинарни нарушения извършени от С., наказание наложено за срок от една година, ще съответства на тежестта на извършените от служителя дисциплинарни нарушения, поради което и на основание чл.204, т.1, чл.197, ал.1, т.4 и ал.3, т.2, чл.194, ал.2, т.2 вр. чл.201, ал.1, т.6, пр.2 от ЗМВР  му е наложил дисциплинарно наказание „забрана за повишаваше в длъжност за срок от една година“. Заповедта е връчена на 25.03.21г.

Жалбоподателят е подал до ДНО възражение рег.№445р-2691/18.03.2021г., в което е посочил и че поканата за даване на обяснения не отговаря на образеца, утвърден съгласно §2 ПРЗ на Инструкция № 8121з-470/2015г. Заявил е, че поддържа възраженията от защитника му, като в допълнение прави искане да бъде лично изслушан от ДНО, каквото право му дава чл.206 ал.1 ЗМВР.

Със заповед № 8121К-5529/30.03.21г. министърът на вътрешните работи е допълнил заповед № 8121К-5425/22.03.21г., като е обсъдил възражението на С., което е приел за неоснователно. Приел е, че поканата за даване на присмени обяснения съдържа всички необходими реквизити. Относно твърдяните липсващи документи в материалите е констатирал, че са във връзка с участието на адвоката на жалбоподателя в производството, който е приет от комисията за лице, подпомагащо служителя. Твърденията относно състава на комисията, нарушена процедура и спазване на правата на С. са обсъдени в заповедта, с която е ангажирана дисциплинарната му отговорност, а относно искането за лично изслушване е посочено, че съгласно чл.206 ал.1 ЗМВР изцяло в правомощията на ДНО е да предпочете по кой от двата начина ще изпълни задължението.

От показанията на св.И. се установява, че работи като разследващ полицай в РУ-Аксаково от почти 15 години; система за случайно разпределение на делата на разследващите полицаи не съществува нито в районното управление, нито в ОД-Варна, никога не е съществувала; по районно управление ги разпределя главният разследващ полицай тогава, а сега началник отдел, който разпределя на началник секторите, които разпределят делата всеки в своя сектор, това е от около 2 години. Преди това във всяко районно ги е разпределял главен разследващ полицай за районите; имало е отговорник на разследващите полицаи; отговорник от 2008г. до 2018г. е била Х.Г., като проблемите с разпределянето на делата се е появило в края на 2016г., 2017г., 2018г. и се изразявали се в това, че като бройка тя спазвала равномерно да определя бройки на наличните разследващи полицаи, но имало много големи разлики в тежестта на разследваните престъпления, тъй като за себе си оставяла основно кражбите и кражбите срещу неизвестен извършител, по които са извършвали малко на брой процесуални действия, а на останалите  оставяла останалите - сбиванията, скарванията, наркотиците, сложните дела. Ако е имало периоди с неравномерно разпределене като бройка се е стремяла към края на годината да ги поуравновеси като бройка. Говорили с главния разследващ полицай през 2018г. два пъти за проблема. В момента се разпределят от началник сектор  и отново не са равномерно. Не се отчита времето, в което задължително се прави опис, колкото пъти се изпрати делото на доклад, когато се прономерова и прошнурова, и други такива действия, както и времето, в което се носи делото на доклад в прокуратурата, правят и справки за съдимост, носят делата на експертизи, попълват статистически карти. Свидетелката установява, че е различно когато делото е от 100 листа и когато е папка с 2 листа и половина, като по простите дела е ясно какво трябва да се направи, докато на сложните трябва да се планират действия, тяхната последователност, за да се стигне до резултата – разкриване на извършител. Имало е случаи, когато са разглеждали дело, които се разглеждат от други отдели, т. нар. тежка група - групата за разглеждане на тежки престъпления. Жалбоподателят също е разследвал такива дела. Относно техниката и консумативи - всичко е със собствени средства. По принцип всеки си взема делата, които е образувал докато е бил дежурен, а с останалите дела се уравновесява общата бройка. Не е нормална практика по едно сложно дело да се извърши нещо в рамките на 2 дена и след това да се иска 10 пъти удължаване на срока, но зависи с какво е бил зает разследващият полицай по това време. Разследващите полицаи дават и дежурства.

От показанията на св.Т. се установява, че работи от 2006г. в РУ-Аксаково на длъжност „разследващ  полицай“, в момента вече старши разследващ полицай; колеги са с жалбоподателя; не й е известно да има в РУ-Аксаково система за случайно разпределение на делата; в момента началникът на сектора разпределя делата, а преди това отговорника-разследващ полицай Х.Г.; към 2017г.- 2018г. забелязали, че има неравномерно разпределение на делата, като тя разпределя на себе си дела, които са по-леки като правна сложност, като кражби срещу неизвестен извършител, дела, които са за управление без книжка или с алкохол, които имат малък обем действия, които се извършват по тях, а по-сложните дела с повече действия, се разпределят на останалите; във връзка с което са ходили и при главния разследващ полицай; едното голямо дело за наркотици в началото работили всички по него, но го водел С.; по него разкрили оранжерия за отглеждане на наркотици, извършителите били един или двама чужди граждани, с много материали по това дело; било е 2017г. или 2018г. Свидетелката установява, че водят много дела, които са за джебчийство, кражби в автобусите, защото тъжителите живеят на територията на Аксаково, а Кайсиева градина е крайна спирка на автобуса. Много случаи има за теглене от картите от Варна, но ги водят те, защото при тях подават жалба хората. Установява, че по делата се пускат карти: карта СИП – съобщение за извършено престъпление, карта за пострадало физическо лице, карта за ощетено юридическо лице, карта за намерена и открадната вещ за всяка една от вещите; нямат специален куриер и те носят делата, когато се назначават експертизи, носят се на доклад до прокуратурата. Дават 24 часови дежурства и се падат такива дежурства по 7 или 8 на месец, по време на които се поемат всички произшествия, с изключение на кражбите срещу неизвестен извършител, които поема дежурния по управление полицай. Докато са на дежурство в повечето случаи няма възможност да се водят текущите разследвания. Свидетелката не може да каже дали са неравномерно разпределени делата, но при С. по-скоро с изравняването има проблем. Няколко месеца последователно е имала голям брой дела, докато колеги са имали по-малко. Но впоследствие се изравняват горе-долу.

От представените в с.з. справки за разпределение на дела се установяват постъпилите за периода, броя останали несвършени, постъпили, приключени досъдебни производства за разследващите полицаи в РУ Аксаково. Представен е и дневник на заявителския материал.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

При извършване на задължителната проверка по реда на чл.168 АПК, вр.чл.146 от АПК, съдът констатира следното:

С обжалваната заповед на С. е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срот от една година“.

Заповедта е издадена от компетентен орган- Министъра на вътрешните работи, чиято компетентност произтича пряко от закона- чл.204, т.1 от ЗМВР. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и формално отговаря на изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР, съответно на тези по чл.59 от АПК.

Съгласно чл.208 ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.198-202 или по чл.203 ал.1 т.1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед, каквато се издава в хитотезите по чл.207 ЗМВР, но в случая дисциплинарно наказващия орган на основание чл.205, ал.1 ЗМВР е образувал дисциплинарно производство въз основа на данните от извършената по реда на чл.205 ал.2 ЗМВР проверка по повод информация за допуснати от жалбоподателя дисциплинарни нарушения, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия по разследване по две отделни досъдебни производства /ДП №306/2018г. и ДП № 298/2019г. по описа на РУ-Аксаково/. Със заповедта е разпоредил да бъдат изяснени изнесените в сигналите на прокуратурата факти и събрани всички доказателства за установяване на допуснатите нарушения, като провеждането на разследването е възложено на комисия и е определен срок за изготвяне и докладване на справка за резултата от разследването. За резултатите от проведеното дисциплинарно производство е изготвена справка, с която служителят е запознат и му е дадена възможност да представи допълнителни обяснения или възражения, каквито не е представил. Комисията е изготвила становище до ДНО, с което на основание чл.201 ал.1 т.6 ЗМВР е предложила да бъде наложено на С. дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. На основание чл.206 ал.1 ЗМВР на жалбоподателя е връчена покана за даване на писмени обяснения. Въз основа на съставената справка дисциплинарно наказващият орган е издал оспорената заповед, с която е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. Формално процедурата за издаване на заповедта е спазена.

С издадената заповед по т.1 ДНО е приел, че служителят е бездействал по ДП № 306/2018г. /в периода 09.01.2019г. до 30.09.2020г./ и не е извършил нито едно действие по разследването, като с това неправомерно поведение не е изпълнил служебните си задължения, вменени му в т.II „Основни длъжностни задължения от  длъжностната му характеристика, не е изпълнил служебни задължения, вменени в чл.203, ал.1 и ал.2 от НПК, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.201, ал.1, т.6, от ЗМВР- неоправдано забавяне на наказателно производство по сигнал на наблюдаващ прокурор, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишение в длъжност“ за срок от една до три години, а по т.2- че служителят е бездействал по ДП № 298/19г. продължително при провеждане на разследването, като не е извършвал процесуално следствени действия по него, с неправомерното си поведение не е изпълнил служебните си задължени, вменени му в т. II от длъжностната му характеристика, в качеството на разследващ орган не е изпълнил служебни задължения по чл.203, ал.1 и ал.2 от НПК, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.201, ал.1, т.6, от ЗМВР- неоправдано забавяне на наказателно производство по сигнал на наблюдаващ прокурор, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишение в длъжност“ за срок от една до три години.

От събраните по делото доказателства се устаанови, че ДП № 4453М-306 е образувано на 11.09.2018г. по описа на РУ Аксаково, като първото процесуално действие е извършено на същата дата от С.- оглед на местопроизшествие, извършени са разпити на свидетели на 11 и 12.09.2018г., като с предложение вх.№14994/13.11.18г. е направено предложение до ВРП на основание чл.234 ал.3 НПК срокът за разследване да бъде удължен с два месеца, считано от 11.09.18г. В удълженият срок е разпитан един свидетел- на 08.01.19г. и е направено ново предложение за удължаване на срока за разследване с два месеца, считано от 11.01.2019г. В периода 09.01.2019г.- 02.10.2020г. жалбоподателят е изготвял единствено искания за удължавана на срока на разследването, като други процесуално следствени действия не са извършвани. С постановление от 30.09.2020г. наблюдаващият прокурор е дал конкретни указания за изготвяне на съдебно-оценителна експертиза, да се приложат справки за съдимост и други конкретно посочени, като е определил срок от няколко дни предвид проточилото се две години разследване, което не представлява правна и фактическа сложност, а по което жалбоподателят е работил само три дни. В периода от 30.09.2020 г.-11.11.2020г. С. е изпълнил част от указанията на прокурора, като е разпитал свидетели, изготвил е справки, но не е назначил експертиза и отново е направил предложение за удължаване срока на разследването. Срокът е удължен и с постановление от 20.11.20г., считано от 11.11.20г. до 11.01.21г. Направено е и следващо искане за удължаване срока на разследването, като е посочено в същото, че е  назначена СОЕ и срокът е удължен с постановление от 22.01.21г., считано от 11.01.21г. до 11.03.21г.

Установи се и че ДП № 4453М-298 е образувано на 23.09.2019г. по описа на РУ Аксаково, като първото процесуално действие е извършено на същата дата от С. - оглед на местопроизшествие. В срокът по чл.234, ал.1 от НПК - до 23.11.2019г., С. е разпитал един свидетел, назначил е съдебно-медицинска експертиза, изискал е справка за наследници и е изготвил постановление за разпит по делегация, а в периода 22.11.2019г.-23.09.2020г. не е извършил нито едно процесуално-следствено действие, а е изготвил искания за удължавана на срока на разследване, в които е сочил, че това е необходимо с оглед назначаването на автотехническа експертиза- назначена е едва на 05.02.2021г.

Съгласно чл.234 ал.1 НПК разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му. Съгласно ал.3 на чл.234 НПК при фактическа и правна сложност на делото прокурорът може да удължи срока по ал.1 до 4 месеца. Ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор. Срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от два месеца.

Съгласно т.II от длъжностната характеристика, с която жалбоподателят е запознат, основни длъжностни задължения са му да провежда разследване, по реда на НПК, по наказателни производства за престъпления от общ характер в предвидените процесуални срокове, като взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по водените досъдебни производства, като събира в най-кратък срок необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, съобразно НПК. Съгласно чл.203, ал.1 и ал.2 НПК разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването и е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора.

В случая жалбоподателят е извършил нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 ЗМВР- неизпълнение на служебните задължения, съставомерно по чл.201, ал.1 т.6 ЗМВР- неоправдано забавяне на наказателното производство по сигнал на наблюдаващия прокурор, а именно по ДП №306/2018г. и ДП №298/2019г.

Жалбоподателят е бил запознат с правата си да участва в производството, същият е бил подпомаган от защитник, упражнил е и правото си да се запознава с всички материали от производство и да получава копия от материалите, да прави възражения. Не се е възползвал от правото да даде обяснения или възражения във връзка със справка № 439р-4777/24.02.2021г., за което е съставен протокол №439р- 4902/25.02.2021г. Извън дадения срок за представяне на възражения в ОДМВР Варна е постъпило възражение от адв. С., с което ДНО е запознат и което е обсъдил в оспорената заповед.

Съгласно чл.206, ал.1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание ДНО е длъжен да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В изпълнение на тази императивна разпоредба от ДНО е връчена на жалбоподателя на 16.03.21г. покана за даване на писмени обяснения в срок от 24 часа, а съгласно протокол peг. № 365р-15781/17.03.2021г. не са подадени такива. Впоследствие С. е подал възражение № 305р-2691/18.03.2021г., което е обсъдено от ДНО в заповед от 30.03.21г.

Дисциплинарното производство е приключило в рамките на нормативно установения по чл.205, ал.6 от ЗМВР 4 месечен срок.

Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР - не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно ал. 2 на същата радпоредба дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО. В случая материалите от дисциплинарното производство за първи път са постъпили при ДНО с писмо peг. № 439р-4935/25.02.2021г. по описа на ОДМВР Варна, а заповедта е издадена на 22.03.2021г., т.е. в двумесечният срок. Спазен е и едногодишният преклузивен срок от извършване на нарушението - за периода от 19.03.2020г. до 30.09.2020г. - датата на постъпване на сигнал № 14994/01.10.2020г. от прокурор Т. - Районна прокуратура и от 19.03.2020г. до 02.10.2020г. - датата на постъпване на сигнал № 365000-39983/02.10.2020г. от прокурор от ВОП.

Неоснователно твърди жалбоподателят, че е недопустимо издаването на заповед № 8121К- 324/19.01.2021 г. на министъра на вътрешните работи и на заповед № 365з-6460/08.10.2021г. на директора на ОДМВР Варна. Видно е, че не са издадени на едно и също основание. Налице са различни административни производства, образувани от различни административни органи и с различно правно основание, касаещи извършена проверка и извършено дисциплинарно производство.

Неоснователни са и твърденията за недопустим състав на комисията, определена да извърши разследването по образуваното дисциплинарно производство. Роднинската връзка между председателя на комисията и началникът на сектор „Разследване –Трето РУ Варна и РУ Аксаково“ не обосновава заинтересованост от изхода на производството или съмнения в неговото безпристрастие. Жалбоподателят не е правил възражение по състава на комисията или искане за отвод по чл.207 ал.5 ЗМВР, съответно по чл.33 АПК при запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство.

Неоснователни са твърденията, че комисията е с недопустим състав, тъй като членовете й не са компетентни в областта на досъдебните производства и правилата на НПК.

Съгласно чл.37 от Инструкция № 8121з- 470/2015г. предложените участници за дисциплинарноразследващ орган по възможност трябва да бъдат съобразени с длъжността на държавния служител, срещу когото е образувано дисциплинарното производство, да бъдат компетентни в областта, предмет на дисциплинарното производство, и да не са уаствали в извършени предварителни проверки, по които е образувано дисциплинарното производство. Съгласно цитираната разпоредба въведеното изискване относно участниците в комисията е при наличие на възможност. Същото не е императивно и неспазването му не води до опорочаване на дисциплинарното производство. На членовете на комисията е възложено да установят дали жалбоподателят е извършил нарушение на служебните си задължения.

Твърденията, че забавянето на разследването се дължи на натрупани с годините фактори не се установиха по делото. Видно от приложените справки не се установяват различия в образуваните дела на жалбоподателя и на останалите разследващи полицаи. И от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че разпределящият делата при наличие на разлики се е стараел да ги изравни в по-късен момент.

В издадената заповед е описана фактическата обстановка, събраните доказателства, нарушените разпоредби, правното основание за издаване на акта. Обсъдени са възраженията на С. и адв. С.. Наказващият орган макар и да не е имал задължение е издал заповед и е обсъдил и постъпилите след дадения срок възражения на С.. Наказващият орган е изследвал формата на вината, както е и посочил последиците от деянието, взел е предвид и цялостното поведение на С. по време на службата, като е отчел и това, че е награждаван многократно.

За извършените от С. две едновременно установени нарушения -по т.1 и 2 от оспорената заповед, за които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“, ДНО като се е позовал на чл.197 ал.3 т.2 ЗМВР е наложил дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.

Съгласно чл.197, ал.3 от ЗМВР на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.

Посочената норма е диспозитивна в частта, в която дава възможност на наказващия орган да приложи хипотези по т.1 и т.2 в рамките на неговата оперативна самостоятелност. Разпоредбата обаче е императивна в частта, с която задължава наказващият орган да определи наказание за всяко едно нарушение на служебната дисциплина на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения.

Съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Съществен елемент от определяне на наказанието е не само неговия вид, но и срока, за който се налага. В случая не е определено дисциплинарно наказание за всяко от извършените нарушения, а само е посочено какъв вид наказание се предвижда за всяко и каква е долната и горната граница на размера му. Въведената с чл.197, ал.3 от ЗМВР процедура предвижда задължение на дисциплинарно наказващият орган да прецени всяко от нарушенията поотделно и да определи отделни наказания.

Посоченото в оспорената заповед не може да се приеме за надлежно индивидуализиране на наказание по смисъла и начина вложен от законодателя, поради което оспореният акт е издаден в нарушение на изискването на чл.197, ал.3 от ЗМВР.

Оспорената заповед не е мотивирана в частта й относно определянето вида и размера на наложеното наказание, поради което е постановена в нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР, която разпоредба изисква при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Задължение на дисциплинарно наказващия орган е да изложи мотиви, които да обективират волята му относно избора на съответното дисциплинарно наказание и неговия размер, но в настоящия случай такива мотиви не са посочени. Посоченото обуславя извода за неизпълнение и на задължението по чл.206, ал.2 от ЗМВР, което е императивно и води до необоснованост както по отношение въпроса за извършване на нарушението, така и за вида и размера на наложеното наказание.

Предвид горното издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер 410лв., от които 10лв.- ДТ и 400лв.- адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед № 8121к-5425/22.03.2021г., допълнена със заповед №8121к-5529/30.03.3021г. на министъра на вътрешните работи, с която на С.Д.С. е наложено дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на С.Д.С., ЕГН **********,*** сумата от 410лв., представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                  

                                                                                СЪДИЯ :