РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 6989
гр. София , 15.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Частно
гражданско дело № 20211110136743 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от „ПКБ” ООД срещу М. ТР. М. за следните суми: главница по Договор за кредит №:
30037974240/08.07.2019г. в размер на 5880,81 лева, ведно със законна лихва от 25.06.2021г.
до изплащане на вземането, неплатено договорно възнаграждение в размер на 1063,45 лева,
начислено за периода от 10.01.2020г. до 06.01.2021 г., неплатено възнаграждение за закупена
и използвана услуга Фаст в размер на 516,65 лева, неплатено възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 466,68 лева, мораторна лихва в размер на 1498,35 лв., неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., мораторна
лихва за периода от 11.08.2019г. до 06.01.2021г. в размер на 264,55 лв., мораторна лихва за
периода от 06.01.2021г. до 23.06.2021г., държавна такса в размер на 128,37 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Съдът намира, че претендираното възнаграждение за допълнителни услуги Фаст и
Флекси е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.
Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
1
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България /основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че
лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за допълнителните услуги
Фаст и Флекси и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора за
кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което
клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените съображения съдът намира,
че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претендираните допълнителни услуги.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „ПКБ“ ЕООД срещу М. ТР. М. в частта, в
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
цената на неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на
516,65 лева и за услуга Флекси в размер на 1698,35 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
2
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за указания по чл.415
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3