Присъда по дело №23/2013 на Окръжен съд - Варна

П Р И С Ъ Д А

 

                                Номер     41 /15.04. 2013г гр. Варна

 

 

 

В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,                    Наказателно отделение

На  петнадесети април                     Година две хиляди и тринадесета

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. АТАНАСОВ

              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Й.А.

       М.П.

 

 

Секретар Н. Й.

Прокурор СВ. ДАНЕВА

като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 23 по описа за 2013 г.

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимият Е.Х.И., роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.

 

 ЗА ВИНОВЕН в това че:

 

 В периода  03.12.2001г. до 04.04.2002г  в гр.Варна, като длъжностно лице - управител на „Карет" ЕООД - Варна, съзнателно сключил неизгодна сделка с „ЛЗ ЛИЗИНГ" ООД гр. Варна – договор за новация,  датиран с дата „01.08.1999г.” с който страните трансформирали задължението  на „Карет" ЕООД - Варна към „ЛЗ Лизинг” по договор № ЛЗ-32/12.12.1995 г. за покупко - продажба на МПС на лизинг в паричен заем в размер на 252 231.05 лв. и от това произлязла значителна вреда за „Карет" ЕООД - Варна, което той представлявал, в размер на 173 599,43 лева, поради което и на основание чл.220,ал.1 във вр. с чл.2 НК и чл.55, ал.2, т. ”б” вр. с чл.2, ал.2 НК му налага наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева, като го признава за НЕВИНЕН в периода 08.12.1997 г. - 15.05.2002 г. в гр. Варна, като длъжностно лице - управител на „Карет" ЕООД - Варна, в нарушение на: чл. 23 ал.2 от дружествен договор на „Карет" ООД - Варна и чл. 10 т.5,7 и 8 от Устав на „Карет" ЕООД Варна, да не  е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество и за възложената му работа и от това да са последвали значителни щети на „Карет" ЕООД - Варна в размер на 497 745.69 лева, като деянието да е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление и го ОПРАВДАВА по обвинението му по чл. 219 ал.З, вр. ал.1 от НК.

 

На 11.09.2000 г. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление - на 2 пъти, в качеството си на длъжностно лице - управител на „Карет" ЕООД гр.Варна, присвоил чужди пари в големи размери, общо в размер на 36 000 лева, собственост на „Карет" ЕООД гр.Варна, поверени му да ги пази и управлява, поради което и на основание чл.202, ал.2, т.1 вр.ал.1 вр. чл.201, вр. чл. 26 ал.1, вр с  чл.2,ал.1 от НК и чл.55, ал.1,т.1 вр  с чл.2,ал.1 от НК му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

 

На основание чл.23,ал.3 от НК към наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от една година ПРИСЪЕДИНЯВА  наказанието „ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева,

 

На основание 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. 

 

На основание чл.189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият да заплати направените по делото разноски в размер на 3 309.20 / три хиляди триста и девет лева и двадесет ст./  в полза на Държавата по сметка на ВОС.

 

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен
съд гр. Варна в 15-дневен срок от днес. 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

 

 

 

МОТИВИ към присъда по НОХД №23/2013 година от Варненски окръжен съд - наказателно отделение

С внесен от Варненската окръжна прокуратура обвинителен акт по отношение на подсъдимия Е.Х.И. е предявено обвинение по чл. 219 ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл. 202 ал.2 т.1, вр. ал.1, вр. чл. 201, вр. чл. 26 ал.1 от НК.

Представителят на ВОП поддържа изцяло обвинението, като доказано по несъмнен начин и прави подробен анализ на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства. Пледира за признаване на подсъдимия И. за виновен по възведените му обвинение. Мотивира наказание за двете деяния при условията на чл.54 от НК Предлага наказание „лишаване от свобода” в размер, на 3 години., за деянието по чл.219,ал.3 НК, което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, както и да се наложи наказание „лишаване от права” по чл.37, т.6 и 7 от НК за същия срок. За деянието по чл.202 от НК се мотивира същото наказание, като се предлага и приложението на разпоредбата на чл.23 от НК.

Защитата на подсъдимия И. - в лицето на адв. В.В. от ВАК пледира за оправдаване на подсъдимия по всички наведени обвинения. Намира за несъставомерни всички деяния. В пледоарията си в хода на съдебните прения подробно излага доводи за липса на осъществен състав на престъпление от своя подзащитен, като счита че държавното обвинение невярно е интерпретирало фактите особено заключението на ССЕ изготвено от в.л.Б., като акцентира на обстоятелството, че от дейността на подсъдимия е взет само един сегмент, а именно –договора за лизинг с „ЛЗ Лизинг” ООД Варна. Алтернативно намира, че ако се касае за някакъв вид безстопанственост в дейността на подзащитния му, то тя е такава извършена по непредпазливост и моли, съда да приложи Закона за амнистия  в сила от 22.04.2009  или разпоредбата на чл.13а от НК

Защитата на подсъдимия И. - в лицето на адв. Е. Енчев от ВАК пледира за оправдаване на подсъдимия по всички наведени обвинения. Намира за несъставомерни всички деяния В пледоарията си в хода на съдебните прения подробно излага доводи за липса на осъществен състав на престъпление от своя подзащитен, като счита че държавното обвинение е подведено от в.л.Б., която е дала заключение,че на дружеството е нанесена „щета” като икономическа категория - каквато не съществува за разлика в наказателното право. По отношение на деянието по чл.202 от НК, го намира за недоказано, защото парите които подсъдимия е изтеглил от Токуда Банк са били върнати на св.Ф.- гарант по кредита изтеглен в полза на дружеството „Карет инвест” АД Варна.

В своя защита подсъдимият И. излага доводи за своята невинност, а в последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът за да се произнесе, като взе предвид събраните и проверени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Подсъдимият Е.Х.И. е роден на *** ***. Български гражданин и има завършено висше образование. Женен, неосъждан. Няма данни по местоживеене да е бил известен на органите на МВР. ЕГН **********.

Със Заповед № Ф-44/27.06.1991 г. на Министъра на транспорта /т.3, папка 7/27, л. 34/, на основание чл. 11 ал.3 т.1 б."А" от Указ № 56 за стопанската дейност и във вр. с чл. 5 ал.1 от ПМС № 2/1989 г. била реорганизирана фирма „Варна - Автотранспорт" Варна, образувана с Решение № 50 на МС от 1989 г. и се създали фирми с държавно участие.

Съгласно приложение № 1 към посочената заповед /т.3, папка 7/27, л. 35/, се образувала фирма с държавно имущество с наименование „Карет" със седалище във Варна и с предмет на дейност - таксиметрови превози и услуги.

С решение на Окръжен съд - Варна от 14.11.1991 г. по ф.дело № 8135/1991 г. /т.3, папка 7/27, л. 36/ в търговския регистър при ВОС било вписано еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Карет" ЕООД Варна, с предмет на дейност - таксиметрови превози и услуги. Едноличното ООД се представлявало от назначения управител Павел Петров Кюрчев. През 1993г. „Карет” ЕООД апортирало вноска –недвижим имот  и сгради, като било създадено дружеството „Моторцентър Химелрайх” ООД. Варна Въз основа на извършената апортна вноска и молба на управителя на дружеството нотариус при ВРС издал констативен нот. Акт № 175, т.ІV, д.5013/ 1993г. за притежавания от дружеството имот. През същата година „Карет” ЕООД било включено в схемата за приватизация, съгласно заповед №45 ПР от 12.05.1993г. Бил назначен и нов управител. С решение от 21.11.1994г. по въззивно гр.дело № 1215/94 на ВОС цитирания нот.акт бил обявен за нищожен, като в мотивите си съда е приел, че апортираното недвижимо имущество трябва да се приеме като право на ползване и то не става обща собственост на дружеството.

Със Заповед № РД-09-53/15.03.1996 г./т.3, папка 7/27, л. 41-42/, Министърът на транспорта, на основание чл. 137, ал.1, т.4; чл. 147 ал.2 и чл. 148 ал.1 т.2 от ТЗ; чл. 14 т.4, вр. чл. 10 ал.1 и чл. 11 от Правилника за реда за упражняване правото на собственост на държавата в предприятията /ПРУПСДП/, приет с ПМС № 7/25.01.1994 г., в качеството си на принципал, увеличил капитала на „Карет" ЕООД Варна от 2 132 000 лева чрез вписване на нови дялове на 15 647 000 лева, разпределени в 15 647 дяла по 1000 лв всеки един, на основание извършена оценка на имуществото по реда на ПМС № 179/91 и допълнителна оценка на терени и сгради, което било вписано по късно с Решение на ВОС от 23.05.1997 г. /т.3, папка 7/27, л. 43/, по партидата на „Карет" ЕООД, по молба на управителя св.Д.Д.. Междувременно по искане на съдружник дружеството „Моторцентър Химелрайх” ООД. Варна трябвало да премине през процедура по ликвидация. С Заповед на Министъра на транспорта за ликвидатор бил назначен св.Д.

На 12.12.1995 г. между „ЛЗ Лизинг" ЕООД Варна, представлявано от свид. Л.Б. и „Карет" ЕООД, представлявано от Д.Д., бил сключен договор за продажба на МПС при условията на финансов лизинг № 32 изготвен в два различни по своята същност екземпляра. Предмет на договора било отдаване при условия на финансов лизинг на 10 броя леки автомобили „Фиат Шаин", закупени от лизингодателя по поръчка на лизингополучателя. Срокът на договора бил 24 месеца /чл.2,ал.1/. В ал.2 на същия член се конкретизирало, че срокът на на лизинговия период започва да тече от датата на заверката на сметката на лизингодателя със стойността на първоначалната вноска ,съгласно лизинговия график. Общата стойност на сделката била 101 314.34 германски марки /лв/ без ДДС, В единият от екземплярите първоначалната вноска била в размер на 30 394.30 гм/лв/ ,а 23-те равни месечни вноски били по 5046.гм/лв/ всяка без ДДС /л. 36, папка 12/27/;. В другия екземпляр първоначалната вноска била в размер на 40525,74 гм/лв/, а 23-те равни месечни вноски били по 4325,49 гм/лв/ всяка без ДДС / л. 34, папка 12/27/. Съгласно условията на договора /чл. 3 ал.2/, в 3-дневен срок от подписването на договора, т.е. до 15.12.1995 г. „Карет" ЕООД се задължило да заплати 30 % /респективно 40%/ от стойността на договора, представляващи първоначалната вноска. Лизинговите вноски били дължими ежемесечно на същото число от всеки календарен месец, на което е извършена първоначалната вноска, съгласно приложен график. В договора била предвидена и неустойка за забава на плащането на лизинговите вноски в размер на 0,5% за всеки просрочен ден. Сред откритите на досъдебното производство счетоводни документи  е налице график на лизинговите вноски (л. 37, папка 12/27) с размер на лизинговата вноска без ДДС 5 046,40 г.м. и 5 954,75 г.м. с ДДС, т.е. графикът се отнася към договора с по малка първоначална вноска. По този договор при така посочените стойности цената на сделката била 146 461,50 д.м. без ДДС,. /30394,30+23 х 5046,40 без ДДС/, ако били спазени всички в него условия. Ако от тази сума се приспадне стойността на оборудването, то се получава сума 45 147,16 д.м., която се явява лихви по финансовия лизинг. В цитирания по горе график е записана падежна дата 12-то число на месеца в периода от 12.01.1996-12.11.1997г До колкото в първото допълнителното заключение на ССЕ назначена в хода на съдебното производство, е направена констатацията, че всички последващия действия са свързани с този екземпляр на договора, то използването на другия екземпляр ще бъде коментирано в последствие. Съгласно счетоводните документи на „ЛЗ Лизинг” ООД първоначалната вноска била внасяна на части от 13.12.1995г и покрита към 25.06.1996г. и била в размер на 30 394.30 гм/лв//приложение №3 от ССЕ т.2, папка4/27, л. 30-49, доп. ССЕ т.1, папка 2/27, л. 39-64 и табл.№1 от доп. закл.ССЕ л.93 НОХД; стр.2 от 2-ро доп. закл.ССЕ л.206 НОХД/ С оглед условията на договора посочени по горе и реалното му изпълнение за падежна дата следва да се приеме 25-то число на месеца, считано от 25.06.1996г., тъй като както бе посочено първоначалната вноска била покрита именно към тая дата.  За периода от сключване на договора до 23.12.1997 г. лизингополучателят правил и други частични плащания, за които са издавани фактури от страна на „ЛЗ Лизинг"ООД.

Със заповед на министъра на транспорта № 45-ПР-Б от 17.01.1997г. обн. ДВ бр.14/14.02.1997г. е отменена заповедта за откриване на процедурата за приватизация на „Карет” ЕООД. Въпреки този факт на 23.07.1997г св. Д.Д. сключил договор за предприватизационен анализ на „Карет” ЕООД с ЕТ „Георги Попов. Зодираж”, който бил изготвен на 16.09.1997г. и оценен в щатски долари с курсова равностойност на 510 318,36 лева . Такъв договор бил сключен и за дружеството „Моторцентър Химелрайх” ООД. Варна

Със заповед на Министъра на транспорта № ТД-П-194/25.09.1997 г. /том 5, папка 13/27, л. 83/, на основание чл. 147 ал.2, вр. чл. 137 ал.1 т.5 от ТЗ; чл. 10 ал.1; чл. 14 т.5 и чл. 26 от ПРУПСДП, приет с ПМС № 7/94 г. бил освободен управителя към него момент св.Д.К.Д. и като управител на „Карет ЕООД бил назначен подс. Е.И.. С друга заповед той бил назначен и за ликвидатор на „Моторцентър Химелрайх” ООД. Варна

С решение на ВОС от 23.10.1997 г. /том 5, папка 13/27, л. 113/ по ф.дело №8135/1991 г., по заявление на подс. И. в качеството му на управител на „Карет" ЕООД Варна, била вписана промяна по фирменото дело, като Д.Д. бил заличен като управител на дружеството, а като такъв бил вписан Е.И..

Съгласно чл. 147 ал.1 от ТЗ подс. И., назначен от Министъра на транспорта с горепосочената заповед, имал задължение да управлява и представлява дружеството. Към момента на заемане на длъжността лизинговите автомобили осъществявали таксиметрова дейност, но дружеството изпитвало затруднения. Имало забавени плащания към Държавата, а и ЕТ „Георги Попов Зодираж” на формално основание се явявал сериозен кредитор.

През м. декември подс. И. като управител на „Карет" ЕООД Варна и св.Л. Б. с управител ЛЗ Лизинг ООД водили преговори за уреждане на договорните отношения по договора за лизинг. Стигнало се до сключване на споразумение датирано с дата 08.12.1997 г, във връзка с горепосочения договор за финансов лизинг. /т.7, папка 20/27, л. 94/ Съгласно същото страните се договорили следното: 1/неустойката по чл. 9 ал.1 от договора се намалява от 0.5% на 0.15 % на ден, считано от 12.12.1995 г. 2/Общата сума на задължението на „Карет" ЕООД към „ЛЗ Лизинг" ООД се установявало на 142 155.21 д.м. /лв/, от които 89 642.77 д.м. /лв/ дължими лизингови вноски и 52 512.43 д.м. /лв/ набрана неустойка към 20.12.1997 г. 3/ Задължението по т.2/ следвало да бъде изплатено от лизингополучателя до 20.12.1997 г.  Страните се съгласявали да бъдат продадени 10 броя автомобили с цел заплащане сумата по т.2, като със сумата, получена от лизингодателя ще се намали задължението на лизингополучателя. 5/ При заплащане на сумата по т.2 лизингодателят се задължавал да прехвърли собствеността на автомобилите, които не са продадени съгласно т.4/, на лизингополучателя, а също така и да върне оригиналите на подписаните от Д.Д. записи на заповед.6/ В случай, че задължението не бъде изпълнено до 20.01.1998г., автомобилите ще бъдат отнети и ще бъде започнато изпълнително производство по предявените записи на заповед.

Описаното споразумение макар и да предвиждало намаляване на дневната неустойка за просрочие на дължимите лизингови вноски обаче не отговаряло на действителните осъществени плащания и остатъка на задълженията. Съгласно счетоводните документи на дружеството, на ЛЗ „Лизинг” ООД към датата 23.12.1997 г по договора за лизинг № 32/1995г и по  горното споразумение общата сума  преведена от „Карет ЕООД възлизала на 62445,38 дм /лв/, като последната вноска /платена на същата дата / е равна на 91,36 г.м/лв/ . Така на практика към дата 20.12.1997г. „Карет ЕООД  дължало реално: лизингови вноски / главница и лихва/ в размер на 58784,12 лева Съгласно второто доп. заключение на ССЕ от съдебното производство /л.206 НОХД/ върху тази сума неустойката към  20.12.1997 г при условията на допълнителното споразумение възлиза на 25 315,17 лева или общия им сбор е сумата от 84099,29 лева

Към м. април 1998г. дружеството управлявано от подсъдимия продължавало да изпитва затруднения в дейността си и той решил да върне взетите на лизинг автомобили, както било предвидено и в споразумението към договора за лизинг. В устни разговори подс.И. и св.Л.Б. се договорили, че средната цена за 1 брой автомобил, с която  ще бъде намалено задължението на „Карет ЕООД е 7200 лева с ДДС. На 24.04.1998 г. , по нареждане на подс. И., като управител на „Карет" ЕООД Варна, десетте лизингови автомобили били върнати, като съответно били съставени 10 броя приемателно - предавателни протоколи /т.2, папка 5/27, л. 10-19/. Комисия в състав - свид. М.П., като ръководител база, свид. С.И., като организатор експлоатация и свид. Веско Р. -механик предали десетте автомобила - предмет на договора за лизинг на на свид. Х.Б., който осъществявал транспортна дейност съвместно с дружеството „Транстриумф". Той извършил козметични ремонти с идеята автомобилите да се пуснат в експлоатация отново като таксиметрови, но чрез посоченото дружество. „ЛЗ Лизинг” ООД продали 1 бр автомобил за уговорената по горе сума на дружеството „Транстриумф". Междувременно „Карет" ЕООД продължавали да внасят суми по договора за лизинг и в периода 23.12.1997-29.04.1998 общия им размер бил 35126,23 лева, за които били издадени фактури, последната от които е на 29.04.1998г./ І-во доп.закл. на ССЕ с.з., л.97 НОХД/

По такъв начин към 29.04.1998 г. реално задължението на „Карет" било само главница, като неустойката към 29.04.1998 г. била изцяло погасена./стр.6 ІІ-во доп.закл. на ССЕ от с.з. л.206 НОХД/

Независимо от горните данни подс.. И., като управител на „Карет" ЕООД Варна подписал с ЛЗ Лизинг ООД, отново представлявано от св. Л. Б. второ допълнително споразумение по договора за лизинг датирано с дата 29.04.1998 г. /приложение към съдебно -счетоводна експертиза д.п. т.1, папка 1/27, л. 56 и следващи/. Съгласно същото: 1/ общата стойност на задълженията на „Карет" ЕООД се равнява на 149 381.73 ДМ без ДДС по курса на БНБ за деня на плащането или съдебното претендиране, като посочената величина включва главница, просрочия по договора.2/ Лизингополучателят поемал задължение да изплати посочената сума до 29.04.1999 г. 3/ Всички останали клаузи на договора и сключените анекси страните се съгласявали, че са валидни.4/ Лизингополучателят декларирал, че се е запознал с разчетите на лизингодателя и ги намира за добросъвестни.

Размера на задължението от 149 381,73гм според договарящите се и съгласно І-во доп.закл. на ССЕ /л.97 НОХД стр.8/ е  формирана чрез следните етапи на пресмятания:

1. Върху общата стойност на задължението към 20.12.1997 г. 142 155,20 г.м./ главница и неустойки/ са доначислени неустойки в размер на 0,15% дневно с обща стойност 25 889,43 г.м. към 29.04.1998 г.;

При определянето на тази допълнителна неустойка са взети предвид постъпления в размер на 42 326,23 г.м. /от вноски и продажба на 1 бр. автомобил/

2.След тези изчисления размерът на задължението към 29.04.1998 г. е определен на 126 327,04 г.м. /142155,20 + 25889,43 -42326,23 - 91,36/.

3. Върху така определената стойност на дълга са доначислени неустойки за периода 29.04.1998-29.04.1999 г., чийто размер възлиза на 69 164,06 г.м. /размерът на неустойката по споразумението е изчислен като сума от допълнително определените неустойки - 25889,43+69164,06 и от тази сума е приспаднат размера на извършените погашения 46109,37 г.м.-виж по долу В размера на главницата по споразумението са включени и определените неустойки по споразумението от 08.12.1997 г. и върху тях е начислявана допълнителната неустойка/

4. От получената обща стойност на задължението 195 491,10 г.м. /126327,04 + 69164,06/ е приспадната сума в размер на 46109,37 г.м., представляваща продажна стойност без ДДС на останалите 9 броя лизингови автомобили;

По този начин формиран размера на задължението към 29.04.1999 г. на Карет ЕООД Варна към ЛЗ „Лизинг” възлизащ на 149 381,73 г.м. /126327,04 + 69164,06 - 46109,37/, също не отговарял на действителните задължения, защото дължимия размер към 29.04.1999 г бил сумата от 99 192,17 гм/лв/ без ДДС/ ІІ-во доп.закл. на ССЕ л.206 НОХД , от които:

1. дължими лизингови вноски /главница и лихва към 29.04.1999 г/- 64225,16 лева

2. задължение по неустойка- 34967,01 лева

По късно през есента на 1998 г. подс. И. поискал от свид. М.П. - ръководител база в „Карет" ЕООД Варна, да отиде в хотел „Белвю", където се съхранявали върнатите от Карет ЕООД Варна автомобили и да ги вземе обратно, за да продължат да осъществяват таксиметрова дейност. Когато отишъл на място, свид. П. видял, че намиращите се там автомобили са в окаяно техническо състояние, вкл. и претърпели ПТП и отказал да ги вземе.

Междувременно през м. май 1998г по молба на. ЕТ „Георги Попов Зодираж” и „Моторцентър Химелрайх” Лайпциг Германия било образувано т.дело.№169/98г. по описа на ВОС за обявяване в несъстоятелност на дружеството „Моторцентър Химелрайх” ООД Варна. Подсъдимия представлявал дружеството като ликвидатор лично в делото, както и чрез св.адв. М.М., с когото дружеството имал договор за правно обслужване.

Във връзка с предстояща приватизация колектива на дружеството, представлявано от подсъдимия решило да учреди друго такова за участие в нея. На 11.12.1998г. било проведено учредително събрание на което бил приет устав на дружеството Карет инвест АД /л.66-82 п.13/27/ и било проведено първото заседание на съвета на директорите, сред които бил и подсъдимия.

Със заповед на Министъра на транспорта №  ПР- 18 от 01.03.1999г. отново била открита процедура за приватизация на „Карет” ЕООД

Със заповед на Министъра на транспорта № РД 08-271/22.03.1999 г. /том 5, папка 13/27, л. 115-116/, на основание чл. 137 ал.1 т.4, чл. 147 ал.2 и чл. 148 ал.1 т.2 от ТЗ, чл. 14 т.4, вр. чл. 10 ал.1 и чл. 11 от Правилника на реда за упражняване правото на собственост на държавата и предприятията, приет с ПМС № 7/25.01.1994 г., бил увеличен капитала на „Карет" ЕООД Варна от 15 647 000 лева на 40 570 000 лева, разпределен на 4057 дяла по 10 000 лева всеки от тях, чрез записване на нови дялове от едноличния собственик на капитала. Увеличението било резултат от апортна вноска на едноличния собственик на капитала с предмет правото на собственост върху недвижими имоти, сред които и: апартамент № 50 в гр. Варна, к/с „Младост", бл. 118, вх. 1А, ет.10 и апартамент № 79 в гр. Варна, ул. „Младежка", бл. 32, вх.Е, ет.2.

С решение на ВОС от 29.03.1999 г. /том 5, папка 13/27, л.88-89/, по ф.дело № 366/1999 г., по заявление на подс. Е.И., в качеството му на изпълнителен директор и представляващ новоучреденото АД „Карет Инвест" АД Варна, в търговския регистър на ВОС било вписано „Карет Инвест" АД Варна с предмет на дейност - участие в приватизацията на „Карет" ЕООД, а като представител и управляващ бил вписан Изпълнителния директор – подс. Е.И.. По постъпило заявление на подсъдимия, като управител на „Карет" ЕООД Варна /том 5, папка 13/27, л. 114/, с решение от 28.04.1999 г. на ВОС /т.5, папка 13/27, л. 117/ по ф. дело на „Карет" ЕООД било вписано посоченото увеличение на капитала.

На 05.05.1999г. съвета на директорите на „Карет инвест АД” упълномощили Е.И. да сключи договор за заем за първа приватизационна вноска.  Така се стигнало до подписване на такъв между дружеството и ТКЕБ /Токуда Банк/ с управител на клон гр.Варна –св.М.Г. на 12.05.1999г /л.48, п.3/27/. Като ипотекарен гарант по договора за заем се явявал св. В.Ф., който предоставил свой имот за тази цел. Отделно по договора той направил и залог на депозит за сумата от 20 000лева  /20 000 000недн.лв/

На 31.05.1999 г. в гр. София бил сключен договор за приватизационна продажба на дружествени дялове от „Карет" ЕООД Варна /т.7, папка 22/27, л. 20-25/. Съгласно същия, Министърът на транспорта на РБългария, като продавач, продал на купувача „Карет Инвест" АД Варна, представлявано от изпълнителния директор – подс.. И., собствеността върху 3246 дяла, представляващи 80 % от капитала на „Карет" ЕООД Варна.

На 07.06.1999 г. в гр. Варна било проведено заседание на съвета на директорите на „Карет инвест" АД Варна, като присъствали всички негови членове – подс. Е.И., свидетелите С. Братованова, В.С., П.Н. и Х.Н., за което бил изготвен и протокол №4 /л.126 п.13/27/ Било взето решение „Карет инвест" АД Варна да подпише дружествен договор с министъра на транспорта за „Карет" ООД. Събранието приело дружествения договор на „Карет" ООД и взело решение да се предложи на Министъра на транспорта за управител на „Карет" ООД да бъде избран Е.И., с посочено възнаграждение от 7 минимални работни заплати за страната.

На 17.06.1999г. СД взел решение да се продадат ДМА на „Карет ООД - автомобили по списък в т.ч. и лизинговите на цени не по ниски определени от лицензирани оценители.. Било взето решение подсъдимия да гласува в общото събрание на „Карет ООД” за разпореждане с недвижими имоти. Той наред с председателя на СД заедно и поотделно били упълномощени да водят преговори и да сключат договор за заем с кредитна институция или други лица с цел рефинансиране на заема към Токуда Кредит Експрес Банк и закупуване на нови автомобили.

На 02.07.1999 г. бил сключен дружествен договор на „Карет" ООД /т.З, папка 7/28, л. 65-71/между „Карет инвест" АД и Министъра на транспорта. Съгласно чл. 23 ал.2 и ал.3 от същия, управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно дружествения договор, други разпоредби на закона и решенията на Общото събрание и носи лична отговорност

С решение на ВОС от 24.08.1999 г. /том 5, папка 13/27, л. 128/, по молба от подс. И., в качеството си на управител на „Карет" ЕООД Варна, по ф.дело 8135/91 на дружеството били вписани промени, като „Карет" ЕООД било преобразувано в „Карет" ООД Варна със съдружници - АД „Карет инвест" и държавата и капитал от 40 570 /нови/ лева, разпределени както следва: за „Карет инвест" АД Варна 3246 дяла по 10 лв, а за държавата, представлявана от министъра на транспорта - 811 дяла по 10 лева; като представител на дружеството отново бил вписан подс. Е.И..

На 25.09.1999г. било проведено общо събрание на акционерите на Карет инвест АД, на което бил увеличен капитала на същото и бил избран нов съвет на директорите. /л.93,п.13/27/

На 27.09.1999г. се провело заседание на съвета на директорите на „Карет инвест” АД, за което бил изготвен протокол №9. На това заседание за председател на СД била избрана св.С. Братаванова, а за зам председатели П.Н. и св. адв.М.М.. Последният осъществявал и юридическото обслужване на дружеството още от самото му създаване. За изпълнителни директори на дружеството били избрани подс.Е.И. и св.В.Ф.. На тях било възложено да представляват дружеството, да извършат съдебна регистрация и да осъществяват по нататъшната му дейност.

На 16.12.1999г. „Карет инвест” АД сключило анекс с ТКЕБ чрез който се договаряли че крайния срок за погасяване на кредита се удължава до 16.01.2000г.,при погасителен план - еднократно на падежа, като общия размер на кредита е 63100 лева. Като допълнително обезпечение на кредита залогодателя св. В.Ф. учредявал в полза на ТКЕБ АД депозит в размер на 10 000 лева.

На 20.12.1999 г. в гр. София бил сключен договор за приватизационна продажба на дружествени дялове от „Карет" ООД Варна /т.7, папка 22/27, л. 8-16/. Съгласно същия, Министърът на транспорта на РБългария, като продавач, продава и прехвърля на купувача „Карет инвест" АД Варна, представлявано от изпълнителниян директор – подс. Е.И., собствеността върху 811 дружествени дяла, представляващи 20 % от капитала на „Карет" ООД Варна.

Във връзка с разплащанията на „Карет” АД били сключвани множество предварителни договори, а след това и окончателни за покупко продажби на недвижими имоти собственост „Карет ООД” За обслужването на банковия кредит бил  взет заем от дружеството „Ви Трейд ООД”. За целта на 25.01.2000г между подсъдимия и св.Св.И. представител на дружеството бил сключен предварителен договор за продажба на имот- масивна двуетажна сграда /находяща се в кв.601, по плана на V-ти подрайон гр.Варна/, собственост на „Карет ООД”. Съгласно условията на договора уговорената цена от 65000 лева следвало да погаси банковия кредит на „Карет инвест”АД по банковия кредит към ТКЕБ АД, като 10 000лева от тях дружеството получавало при подписване на същия. След като с уговорените средства бил върнат банковия заем, ипотеката върху имота на св.Ф. била заличена. В договора с  „Ви Трейд ООД” била предвидена и клауза, с която купувача се задължавал да заплати до сключването на окончателния договор и сумата 29259 лева към ТД Варна Данъчно подразделение „Приморско”, представляващи задължения на „Карет инвест”АД. С 3 бр. Авизо по платежно нареждане от 30.03.2000г за сумата от 2000 лева и от 12.06.2000г. за сумите 10000лева и 26000лева подсъдимия, като управител на „Карет инвест”АД превел на „Карет ЕООД, като посочил основание „възстановена сума по пр.договор” /за първото/ и „възстановена сума по договор за заем” /л.56-57 п.3/27 д.п./ Отново на 12.06.2000г. сумите 10000 лева и 26000 лева били върнати на „Ви трейд” ООД от „Карет” ООД ,като за целта подсъдимия изготвил платежни нареждания в ТКЕБ. /л.94 п.5/27 д.п./, като отново вписал същото правно основание

В началото на 2000г по т.д. 169/98г. на ВОС във връзка , с обявената несъстоятелност на дружеството „Мотоцентър Химелрайх” ООД Варна , с определение на съда по несъстоятелността на синдика било разрешено да изнесе на публична продан имота апортиран от „Карет ЕООД” Варна за да бъдат удовлетворени кредиторите На 09.02.2000г., имота - дворно място в гр.Варна с площ 20 дка /кв.601, по плана на V-ти подрайон гр.Варна/ при граници ул.,ул.”Тракия”, „Дойран”, „Битоля” и „Цар Освободител” ведно със сградите в него бил възложена на купувач / продаден за сумата 1 280 000 лева п.11/27 л.73-106/, което довело и до принудително му освобождаване от дружеството „Карет ЕООД Варна. В тази връзка подсъдимия на същата дата направил запитване до Министерство на Транспорта и съобщенията за собствеността на дружеството. В свой отговор от 17.04.2000г. Министъра на транспорта и съобщенията уведомил И., че той до като е бил едноличен собственик  на дружеството „Карет” ЕООД не е издавал заповед в съответствие с чл.72 и чл.73 от ТЗ, нито е упълномощавал управителя на дружеството по прехвърляне собствеността на ДМА - движимо и недвижимо имущество водени по баланса на дружеството. В това писмено становище изрично било описано, че според разбиранията на Министъра /Министерството/, „Карет” ЕООД не е изгубило собствеността върху апортирания имот, като се позовал и на решението на ВОС, с което бил отменен нотариалния акт. /п.3/27 л.115-118 д.п./

На 20.03.2000 г. от ЛЗ Лизинг ООД  до „Карет" ЕООД /т.2, папка 3/27, л. 82/, на вниманието на подс. И., от финансовия директор на ЛЗ Лизинг Сн. Бошова била изпратена покана за плащане относно неизпълнение по договор за финансов лизинг и допълнително споразумение между ЛЗ Лизинг ООД и Карет ЕООД. В същата било посочено, че поетото задължение от Карет ЕООД на 29.04.1998 г. да изплати сумата от 149 381.73 ДМ по курса на БНБ за деня на плащане без ДДС до 29.04.1999 г. не е извършено и дружеството се уведомява, че „ЛЗ Лизинг” ООД считат за невъзможно продължаването на договорните отношения и приканват в едноседмичен срок да им бъде преведена гореспомената сума с ДДС. На провело се заседание на съвета на директорите на „Карет" ЕООД за което бил изготвен протокол №13 от 22.03.2000г. било взето решение за упълномощаване на св.В.Ф. и св. адв. М.М. да преговарят за уточняване задължението на Карет ЕООД към дружеството лизингодател. Такива преговори обаче не били проведени.

Във връзка с взетото решение от 17.06.1999г. на съвета на директорите на „Карет Инвест" АД Варна за продажба на ДМА на „Карет ООД подс. И., като управител на „Карет" ЕООД Варна, продал множество недвижими имоти на дружеството. Два от тях били продадени на свид. Х.М., който по това време работил като брокер към дружеството „Капитал”.ООД Същото било ръководено от съпруга на св. М.Д. и имало практиката със свободни средства на дружеството да закупуват имоти, които след това препродавали. На 12.05.2000г. подс.И. като управител на дружеството продавач и Х.М., като купувач изповядали сделка за  покупко продажба на апартамент № 50, бл. 118, вх.1А, ет. 10, кв. „Младост" в гр. Варна за сумата от 14600 лева и апартамент № 79, бл. 32, ул. „Младежка" в гр. Варна. за сумата от 21000 лева, за което бил съставен нотариален акт № 4, том II, рег.№ 4880, дело № 245 от 2000 г. на нотариус Д.С. /т.4, папка 12/27, л. 150-152/, респ. НА за поправка на НА за продажба на недвижим имот № 7, том II, рег.№ 4908, дело № 249/2000 г. /т.4, папка 12/27, л. 157-158/.  За продажбата на апартаментите от „Карет" ЕООД на свид. М. не били съставяни фактури, за разлика от повечето останалите продажби, при които такива „Карет” ООД издавали. Св. М. не разполагал нито с лични, нито с фирмени пари и към него момент сумите не постъпили в касата или по наличните банкови сметки. С вносна бележка от 11.09.2000 г./т.2, папка 5/27, л.92/ в Токуда кредит експрес банк /ТКЕБ/, по сметка на „Карет" ЕООД Варна № ********** неустановено лице от името на свид. Х.М. внесъл сумата от 20 000 лева с основание „по договор за плащане на апартаменти”, а с друга вносна бележка от същата дата./т.2, папка 5/27, л.92/, отново от името на М.  внесъл по същата сметка и сумата от 16 000 лв на  същото  основание. На същата дата с нареждане разписки./т.2, папка 5/27, л.93/, съответно за сумите от 16 000 лева и 20 000 лева подс И. изтеглил посочените суми. Стопанските операции не са били осчетоводени в счетоводството на „Карет" ЕООД Варна, а изтеглените от И. суми, не внесъл в касата на „Карет" ЕООД Варна и съответно нямало отразено счетоводно записване за това. Този факт се потвърждава  и от св. Б.Н.. На 22.10.2001 г. св. Л.Д. и съпруга и закупили апартамента №79, като изплатили парите на М. в брой.

На 13.12.2000 г. /т.2, папка 3/27, л. 83/ св.Л. Б. изпратил чрез управителя на „Карет" ООД - подс. И., до Борда на директорите на „Карет Инвест" АД Варна писмо във връзка с неуредени задължения, възникнали към 29.04.1998 г. в размер на 149381.73 лева, разсрочени до 29.04.2000 г. като посочили, че задължението е станало в размер на 172 162,44 лева, а до 13.12.2000г. е натрупана лихва в размер на 16355,43 лв. С цел облекчаване на разплащането „ЛЗ Лизинг” ООД предлагало техен представител да участва на заседанието на борда на „Карет Инвест АД” и да бъдат разгледани варианти за редуциране на плащането с цената на девет автомобила, оставени на отговорно пазене на паркинга на хотел „Белвю", както и готовността им да приемат предложения за уреждане на задълженията на „Карет Инвест АД” с техни недвижими имоти.

На 17.01.2001г. от името на ЕТ „Георги Попов Зодираж” във ВОС била заведена молба  с правно основание чл.625 от ТЗ за обявяване на „Карет" ООД в несъстоятелност и било образувано т.д.№35/2001г. Поради различни причини същото не било разгледано по същество и по-късно делото било прекратено с Определение от 01.07.2002г., тъй като с влязло в сила решение по т.д. № 182/02г. по описа на ВОС била обявена несъстоятелността на  „Карет" ООД, за което ще стане реч и по долу.

На 07.04.2001 г. било проведено заседание на СД на „Карет инвест" АД /том5, папка 13/27, л. 136-141/, на което се приело решение с оглед сключения на 20.12.1999 г. договор за приватизационна продажба на дружествени дялове, „Карет" ООД да се преобразува в „Карет" ЕООД Варна. Било взето и решение с което се освобождавал досегашния управител на дружеството Е.И. и за управител бил избран св. Е.Д..

На посочената дата, бил приет устав с който се образувало еднолично дружество с ограничена отговорност /том 5, папка 13/27, л. 131-135/ по смисъла на чл. 113, вр. чл. 116, 147 и 157 от ТЗ с наименование „Карет" ЕООД. Съгласно чл. 10 т.5 от Устава управителят бил длъжен да действа с грижата на добър търговец при водене на работите на дружеството. Той отговарял имуществено за виновно причинените вреди. Съгласно чл. 10 т.7 от Устава, управителят сключва всички видове договори с трети лица, които са свързани със стопанската дейност на дружеството, а съгласно чл. 10 т.8 от устава, управителят извършва всякакви действия, отнасящи се до осигуряване на нормалното функциониране на дружеството от гледна точна на законите и приетия устав.

С решение на ВОС от 03.05.2001 г. по ф. дело № 8135/91 г. /том 5, папка 13/27, л. 144-145/, в търговския регистър при ВОС били вписани описаните промени и вписан новия устав. Били вписани промени в членския състав на дружеството - прехвърляне на дялове - РБългария, представлявана от министъра на транспорта, прехвърляла на „Карет инвест" АД Варна 811 дружествени дяла по 10 лева всеки от тях, представляващи 20 % от дружествените дялове в „Карет" ООД Варна, респ. Р България била заличена като съдружник и едноличен собственик на капитала на дружеството оставал „Карет инвест" АД Варна. Досегашният управител Е.И. бил заличен, и вписан като нов управител св. Е.Д..

През м.април 2001г. по жалба на ЕТ „Георги Попов Зодираж” в сектор „Икономическа полиция” при МВР Варна започнала предварителна проверка /№837/01 п.3/27/ срещу подсъдимия И. по правилата на действащия към него момент НПК. В тази връзка било направено искане и до ТДД гр.Варна за извършване на цялостна ревизия. Такава била назначена, но участващия в нея ревизионен екип св.Н.И. и Ж. Д. срещнали трудности за откриването на местонахождението на дружеството. Едва през м.октомври със съдействието на МВР, решението на ТДД Варна било връчено на подс.И.. Ревизията приключила с данъчно ревизионен акт № 45/21.02.2002г.

На 06.07.2001г във ВОС била заведена молба за обявяване в несъстоятелност на „Карет ЕООД” от страна на „Ефект” ООД и било образувано т.д.№ 524/01г.

На заседание на СД на „Карет инвест" АД Варна от 16.07.2001 г. /том 5, папка 13/27, л. 147/, Е.Д. бил освободен от поста си - управител на „Карет" ЕООД Варна и като такъв отново бил назначен подс. Е.И.. По негово заявление, с решение на ВОС от 24.07.2001 г. /том 5, папка 13/27, л. 148-149/, по ф. дело № 8135/1991 г., били вписани промените в управлението и представителството

На 29.08.2001г във ВОС била заведена молба за обявяване в несъстоятелност на „Карет ЕООД” и от страна на „ДОБ САТ ЕКСПРЕС” ООД и било образувано т.д.№ 642/01г.

Посочените дела били прекратени със съответните  Определения от 27.06.2002г. на същото правно основание, с което било прекратено и т.д.35/2001г на ВОС

По искане и на други кредитори на „Карет ООД” били образувани също дела с такъв предмет, всички прекратени по идентични правни съображения.

Преди началото на м.декември 2001г. свид. Братованова /понастоящем И./ , като представител на борда на директорите на „Карет инвест" АД Варна и свид. С., като вече бивш главен счетоводител /до края на 1999 г/ на „Карет ЕООД Варна и член на СД на „Карет инвест” АД направили съпоставка на плащанията на Карет ЕООД към ЛЗ Лизинг ООД и установили, че дългът е в размер на около 120 000 лева. Изчисленията били правени на базата на първото споразумение между дружествата – от м.декември 1997г. Св.С. считал, че от тази сума трябвало да се приспаднат допълнително стойността на върнатите автомобили и лихвите, начислени по тях. За тези си констатации той уведомил и подсъдимия. В последствие С. и Братованова ходили до ЛЗ „Лизинг” ООД и представили своите разчети, без да подписват каквито и да било документи. На 03.12.2001 г. в „Карет" ЕООД Варна постъпило поредно писмо от ЛЗ Лизинг ООД Варна с техен изх.№ 20, заведено в Карет ЕООД с № 80/03.12.2001 г., в което се сочело, че задължението към него във връзка със сключения договор за лизинг, е в размер на 120 000 лв. Свид. С.И. -Зав. „Личен състав" в Карет ЕООД Варна завела писмото, т.к. едно от задълженията й било да описва входящата и изходящата кореспонденция на фирмата. На 17.12.2001 г. подс И. взел писмото, ведно с цялата папка с документите по договора за лизинг, без повече да я връща. За пристигането на писмото и последващо вземане на цялата папка с документи свид. И. съставила бележка в присъствието на св. Н. /т.2, папка 3/27, л. 78/ , за което и се подписали и двете.

На неустановена дата от 03.12.2001г. до началото на м.април 2002г.. подс И., като управител на „Карет" ЕООД Варна, сключил с „ЛЗ Лизинг” ООД, отново представлявано от свид. Л. Б. договор за новация на задължение /т.2, папка 3/27, л. 79-81/, който обаче бил датиран с дата  „01.08.1999 г” Целта на договора бил да трансформира задължението на  „Карет" ЕООД Варна по договора за лизинг. Съгласно същия, страните удостоверяват, че към посочената дата задължението на „Карет" към ЛЗ Лизинг по договора за лизинг от 12.12.1995 г. възлиза на 252 231,05 лв и същото се трансформира в паричен заем. С подписването на договора за новация, всички задължения на „Карет" към „ЛЗ Лизинг" по договора за лизинг и допълнителните споразумения към него се погасявали. Страните се споразумели задължението да бъде погасено на 01.01.2000г., като до датата на падежа да не се начисляват лихви. За просрочие след тази дата се предвиждало начисляване на  лихва в размер на 15 % годишно и неустойка в размер на 0,05% дневно върху размера на неиздължената сума. До подписването на договора се стигнало след договарянето на подсъдимия със св.Б., като консултант на подс. И. бил и св.адв.М.М., който обаче вече не се занимавал с юридическото обслужване на „Карет" ЕООД Варна. Съгласно І- вото доп.заключение на ССЕ назначена в хода на съдебното следствие сумата записана в договора за новация  е изчислена, като върху установения размер на задължението, записан в споразумение от 29.04.1998 г. - 149 381,73 г.м. е доначислена неустойка 0,15% дневно за периода 29.04.1998-01.08.1999 г. - за 459 дни, чийто размер възлиза на 102 849,32 г.м. /149381,73 х 0,15% х 459 дни или 149 381,73 + 102 849,32 = 252 231,05/ По такъв начин при определяне на новия размер на задължението към 01.08.1999 г. неустойката е начислявана и върху вече начислената неустойка за периода 29.04.1998-29.04.1999 г., която е включена и в размера на задължението по споразумението от 29.04.1998 г. Тъй като коментирания договор за новация не бил изготвян на посочената в него дата, това задължение не било отразено в баланса на „Карет” ЕООД към 31.12.2000 г. В представената обобщена оборотна ведомост на „Карет" ЕООД за периода от 01.04.2002 г. до 20.04.2002 г. целият размер на задължението, ведно с начислените лихви, вече било отразено по кредита на сметка 159 „Други заеми и дългове"

Така описаните параметри на договора за новация били несъобразени с действително дължимото от страна на „Карет ЕООД”  към ЛЗ „Лизинг” ООД, което към 01.08.1999г. било: дължими лизингови вноски /главница и лихва/ в размер на 64225,16 лв; неустойка към 29.4.1999 г в размер на 34 967,01 лв. Доначислена неустойка към 01.08.1999 г в размер на 9 055,75 или обща задължение равняващо се на 108 247,92 лева /ІІ доп.закл.ССЕ от с.з.- л.206 НОХД/

На 29.03.2002г. св.Л. Б. като управител на „ЛЗ Лизинг” ООД и главния счетоводител на същото дружество изготвили счетоводна справка /т.2, папка 3/27, л. 88/, в която вписали, че към нея дата вземането им по договора за новация от 01.08.1999 г. с „Карет" ЕООД Варна е съответно: главница 252 231.05 лева; неустойки за забава 103 414.73 лева и лихва 86 178.94 лева, или общ сбор  441 824.72 лева. Едва след посочената дата  свид. И., свид. Н., свид. П., свид. В. С.  видели договора за новация и изготвената по него счетоводна справка.

На 04.04.2002 г. във ВОС, /т.2, папка 3/27, л. 92-94/, търговско отделение, била заведена молба от „ЛЗ Лизинг” ООД Варна, представлявано от управителя св.Л.Б.,***, с правно основание чл. 625 от ТЗ. В молбата се сочи неизпълнението на търговските задължения на „Карет" ЕООД Варна по повод договора за продажба на МПС при условията на лизинг № 32/12.12.1995г. В молбата били описани обстоятелствата от варианта на договора предвиждащ по-голямата първоначална вноска в размер на 40525,74 г.м., само споразумението към договора за лизинг от 29.04.1998г. и договора за новация. По такъв начин се твърдяло, че задължението на „Карет ЕООД към „ЛЗ лизинг” към нея дата възлиза на 441 824.72 лева Дружеството „ЛЗ Лизинг” ООД искал ВОС да постанови едновременно неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на „Карет ООД” Варна. Били представени и писмени доказателства, сред които копие от договора за новация и счетоводната справка за размера на задължението на „Карет ООД гр.Варна  По образуваното т.дело № 182/2002 г. по описа на ВОС. на 18.04.2002 г. /т.2, папка 3/27, л. 102-103/ било проведено заседание в което участвал лично подсъдимия. Процесуалния представител на „ЛЗ Лизинг” ООД изменил основанието на иска, като оттеглил претенцията за обявяване на дружеството в несъстоятелност и подържал само тази за неплатежоспособността на същото. Представени били и писмени доказателства, сред които счетоводен баланс на Карет ООД към 31.12.2000г.,съобщение за доброволно изпълнение от 15.01.2002г. от АДВ на публични вземания. В хода на делото подс И. като управител и представляващ „Карет" ЕООД, признал искането на ЛЗ Лизинг ООД по размер, независимо, че към датата 29.03.2002г на която действително дължимото от Карет ЕООД възлизало на  157 769,11 лв /ІІ доп.закл.ССЕ от с.з.- л.206 НОХД/ Подсъдимия заявил, че следва да бъде открито производство по несъстоятелност, като .се позовал на обстоятелството, че дружеството не разполага с имущество и възможност да изплати задълженията си към държавата и кредитора ЛЗ Лизинг ООД, без това да пречи на дейността му. С решение на ВОС по делото от 15.05.2002 г./т.2, папка 3/27, л. 107-108/ била уважена молбата на „ЛЗ Лизинг” ООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Карет" ЕООД, била обявена неплатежоспособността на „Карет" ЕООД Варна с начална дата 31.07.1998 г. В мотивите ВОС е приел, че датата на падежа по договора между страните от 01.08.1999г. е 01.01.2000г. и че същите не спорят по основанието и размера към него момент на дължимата от „Карет ЕООД” сума ,която е 441 824,72 лева Позовавайки се и на ДРА №45/ 21.02.2002г., неоспорен от „Карет” ЕООД, с който са установени публично правни  задължения в размер на сумата 152 741,69 лева е направен извода, че те са възникнали още 31.07.1998г., когато не е бил заплатен дължимия патентен данък в размер на 12600 лева. С посоченото решение на ВОС за временен синдик на „Карет" ЕООД Варна бил назначен свид. И.Б., а впоследствие и за постоянен синдик. По делото като кредитори предявили претенции и други юридически лица. Св. Б. изготвил окончателния списък на приетите предявени вземания /п.6/27 л.38-39 д.п./ В срока на чл. 698 от ТЗ бил изготвен оздравителен план от „Карет ЕООД. /п.6/27 л.42-59 д.п./ Съгласно него и в съответствия с правилата на ТЗ „ЛЗ Лизинг” ООД наред с други кредитори от същия ред се удовлетворявало на 75% или  със сума в размер на 331 368,54 лева. С Решение от 09.05.2003г. ВОС утвърдил оздравителния план на дружеството и делото било прекратено. Св. Б. съгласно задълженията си започнал удовлетворяването на кредиторите

На 10.09.2002г. лицето Васил Велчев Х. като едноличен собственик на ЗОРА ПРИМ ЕООД, което дружество било едноличен собственик на капитала на КОНОПУС СТАР ЕООД  взело решение да закупи 4057 дружествени дяла от „Карет ЕООД” за сумата от 5000 лева. С молба в този смисъл бил уведомен СД на „Карет инвест” АД .С решение от 15.09.2002г СД удовлетворил молбата на Х. и подс.И. бил упълномощен да извърши продажбата. /папка 13/27, л. 165-169/ С решение на ВОС от 06.11.2002. по ф. дело № 8135/1991 г. за поправка на очевидна фактическа грешка /т.5, папка 13/27, л. 179/ на  решение на ВОС.  От 17.10.2002 /том 5, папка 13/27, л. 177-178/, били вписани промени по партидата на „Карет" ЕООД Варна, а именно: „Карет инвест" АД прехвърля на „Канопус стар" ЕООД София всички притежавани от него 4057 дружествени дяла от капитала на „Карет" ЕООД Варна с договор за покупко -продажба на дружествени дялове от 04.10.2002 г. „Карет инвест" АД Варна било заличено като съдружник поради прехвърляне на всички притежавани от него 4057 дяла от капитала на дружеството, а като едноличен собственик на капитала на „Карет" ЕООД бил вписан „Канопус стар" ЕООД София.

На 03.04.2003г. „Канопус стар" ЕООД  предоставило с договор на „Карет" ЕООД Варна временна финансова помощ в размер на 258 000 лева с цел погасяване на задълженията му към АДВ, включена в списъка на приетите вземания от синдика на „Карет” ЕООД. Съгласно клауза в договора сумата следвало да бъде върната в 2год срок.

На 09.09.2003 г. едноличният собственик на капитала на „Канопус стар" ЕООД Севлиево, той и едноличен собственик на капитала на „Карет" ЕООД Варна, взел решение /т.5, папка 13/27, л. 189-192/ да се продаде търговското предприятие „Карет" ЕООД Варна на „Аксел А" ЕООД Варна, собственост на съдружниците Росица и Ж. Каракашеви. Св. Ж. К. бил насочен към тази сделка от съдружниците в „ЛЗ Лизинг” ООД и за него представлявали интерес недвижимите имоти притежавани все още от „Карет” ЕООД. 

На 15.09.2003 г. бил сключен договор за покупко - продажба на търговско предприятие /т.5, папка 13/27, л. 184-188/, като купувачът „Аксел -А" ЕООД Варна се съгласил да придобие от продавача „Карет" ЕООД Варна търговското предприятие на последния, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, срещу сумата от 5000 лева. На 15.09.2003 г. бил сключен договор за възлагане и управление /т.5, папка 13/27, л. 194-196/, като „Карет" ЕООД Варна, представлявано от управителя - подс. И., възложило на З.С. /ликвидатор/, да извършва действия по ликвидацията и представителство на „Карет" ЕООД Варна, за срок до приключване на процедурата по ликвидация. С решение на ВОС от 26.09.2003 г. по ф. дело 8135/1991 г. /т.5, папка 13/27, л. 198-199/ били вписани промени по партидата на „Карет" ЕООД Варна: прехвърляне на търговското предприятие на „Карет" ЕООД на „Аксел - А"ООД Варна; прекратяване на „Карет" ЕООД Варна и обявяването му в ликвидация с 6-месечен срок за извършването й. За ликвидатор била вписана З.С., която ставала управител и представител на дружеството.

Към този момент все още се изпълнявал оздравителния план на „Карет" ЕООД. По силата на този оздравителен план „Карет" ЕООД заплатило публичните си задължения към АДВ и към работниците - кредитори, одобрени от съда и частично към другите кредитори /л. НОХД ./ След като „Аксел - А" ООД придобило търговското предприятие на „Карет" ЕООД Варна, станало ясно, че от дейността на дружеството не могат да се погасяват вноските по оздравителния план. През 2004 г. се продали активите на дружеството. Притежаваната недвижима собственост на „Карет" ЕООД била обособена на отделни части и съответно продадена на фирми - наематели. По такъв начин напълно били удовлетворени всички кредитори в това число и ЛЗ”Лизинг” съгласно решението на съда.

На 17.07.2004 г. било взето решение на едноличния собственик на капитала на „Карет" ЕООД Варна - „Канопус стар" ЕООД /т.5, папка 13/27, л.217/ , да се приеме доклада на ликвидатора св.З.С., че няма открити неудовлетворени кредитори и било прието решение да се заличи „Карет" ЕООД Варна от търговския регистър, воден при ВОС. С. била освободена от отговорност за действията й, извършени в качеството й на ликвидатор на дружеството.

По такъв начин на дружеството „Карет ЕООД” било нанесена щета в размер на 173 599,43 лева, която е разликата между действително дължимото от 157 769,11 лв, и изплатеното на „ЛЗ Лизинг” ООД в размер на 331 368,54 лева

С решение от 25.04.2003 г. на ВОС по т.д. 2513/2002 г./том 5, папка 13/27, л. 108-110/ била обявена неплатежоспособността на „Карет инвест" АД Варна с начална дата 20.12.2002 г. и дружеството било обявено в несъстоятелност и производството по делото било прекратено. По искане на подс. И. в качеството му на изпълнителен директор на „Карет инвест" АД Варна в несъстоятелност, поради изтичане на едногодишния срок от прекратяване на производството по несъстоятелност, „Карет инвест" АД било заличено с решение на ВОС от 18.04.2007 г./том 7, папка 13/27, л. 105-106/ по т.д. № 2513/2002

 

По делото са назначени следните видове експертизи:

Съдебно счетоводна експертиза назначена на досъдебното производство извършена от в.л. Г. П. която дава заключение /за обстоятелствата касаещи обвинителния акт и предмета на доказване/ че:

1. Относно продажби на ДМА след 31.05.1999 г.

По делото не е представен амортизационен план, извлечение от счетоводните сметки на фирмата по група 20.ДМА от Сметкоплана, разшифровки по балансови статии относно ДМА или друг носител на обобщена счетоводна информация, от които да е видно кога ДМА, предмет на ССЕ са заведени, съответно отписани и какви са балансовите им стойности.

Фактури не са съставени за продажбата на два броя апартаменти на Х.М.М.. За всички други продажби са съставени фактури (Приложение № 1).

Поради липса на предоставена обобщена счетоводна информация не може да се направи извод как са осчетоводени продажбите на ДМА след 31.05.1999 г. Не може да се направи извод как са изразходвани сумите от продажбите описани в Приложение № 1.

1.1.   Покупко-продажба на ап. № 44, бл. 160, ет. 5, кв. Младост" от "Карет^:: на Симеон Х. Диков

За тази покупко-продажба е сключен предварителен договор на 16.09.1999 г. при цена 5 000 щ.д. На същата дата е издадена фактура за авансово плащане на стойност 5 658,60 лв, представляваща левовата равностойност на 3 000 щ.д.

На 28.12.1999 г. е сключен нотариален акт за покупко-продажба на имота. На същата дата е съставена фактура на стойност 3 860,00 лв, представляваща левовата равностойност на 2 000 щ.д., с което цената на договора е фактурирана изцяло.

Във фактурите е вписан начин на плащане "в брой", но няма представени документи, от които да се направи извод постъпили ли са същите в касите на дружеството и да е видно какви счетоводни записвания са направени по повод продажбата в счетоводството на "Карет".

1.2.   По сделка за покупко-продажба на 1800 кв.м земя ведно с бензиностанция в Западна промишлена зона от "Геотранс" ООД

За продажбата на имота на 18.07.1999 г. страните сключват предварителен договор за покупко-продажба, съгласно който купувачите се задължават да заплатят авансово сумата от 25 000 лв, а остатъка от цената (цялата в размер на 30 000 щ.д.) в деня на нотариалното прехвърляне. Авансът е заплатен на три вноски, за което са издадени 3 броя приходни касови ордери от 20.07.1999 г. и от 29.07.1999 г.

Окончателният договор за покупко-продажба на имота е сключен на 14.03.2000 г. В нотариалния акт е вписана цена на имота в размер на 30 000 щ.д, която включва в себе си и ДДС. Вписано е, че цената е изплатена изцяло по банков път от купувачите на продавача.

От приложените платежни документи е видно, че посочената сума е изплатена частично по банков път преди нотариалното изповядване на сделката, а остатъкът от цената е платен в брой. По делото са приложени три броя платежни нареждания на обща стойност 17 000 лв, с които по сметка на "Карет" в "Токуда кредит експрес банк" са изплатени както следва: на 27.01.2000 г. -10 000 лв, на 07.02.2000 г. - 2 000 лв и на 14.03.2000 г. - 5 000 лв (вж. Приложение № 2). Към датата на нотариално изповядване на сделката за покупко-продажба - 14.03.2000 г., общо (в брой и по банков път) са изплатени 47 000 лв, които;се равняват на 24 531,46 щ.д. по курса на БНБ към датите на плащане. Остатъка от цената на имота до 30 000 щ.д. е изплатена в брой в периода от 15.03.2000 г. до 19.05.2000 г., за което са съставени ПКО, от които само тези, издадени от "Карет" ЕООД на 29.07.1999 г. имат вписан номер. _:

Съставените счетоводни документи не отговарят на всички законови изисквания - с изключение на посочените два, останалите ПКО нямат номер, фактурите са издадени от "Карет" ЕООД, а е поставен щемпел на "Карет" ООД, липсват и други реквизити.

По делото не са представени документи, от които да е видно, че изплатените суми са отразени по счетоводните сметки на фирмата.

На 20.07.1999 г. "Карет" и "Геотранс" сключват договор за наем за 10 години, считано от 01.08.1999 г., с наемна цена 5 700 лв годишно, платими до 31 март на всяка календарна година. Към момента на сключване на договора, наемодателят е предплатил наемна цена в размер на 25 000 лв. Не са представени документи, от които да е видно има ли плащане и как е осъществено. Не са приложени фактури за изплатен аванс. Няма документи, които да показват счетоводно отразяване на осъществените стопански операции.

Същевременно, отново на 20.07.1999 г. страните подписват анекс към договора за наем с който се споразумяват, че ако между тях не бъде сключен окончателен договор за покупко-продажба на имота, предмет на предварителен договор от 18.07.1999 г., то изплатената авансово сума от 25 000 лв ще бъде отнесена за уравняване на дължимите наемни вноски по договора за наем. В случай, че по предварителния договор бъде сключен окончателен договор, то договорът за наем автоматично прекратява своето действие и сумата, платена като аванс по него следва да се счита за платена по предварителния договор за покупко-продажба. Страните се съгласяват, че сумата, платена като авансова по договора за наем се покрива със сумата, платена по предварителния договор за покупко-продажба.

1.3.       По сделка за покупко-продажба на ап: № 50, бл. 118, вх.1, ет. 10, кв. "Младост" от Х.М.М.

1.4.       По сделка за покупко-продажба на ап. № 79, бл, 32, ул. "Младежка" от Х.М.М.

Плащането по двете сделки е извършено с банкови бордера в "Токуда кредит експрес банк^”. Във вносните бележки като основание за плащане е посочен договор за покупка на апартаменти, но по делото такъв не е представен и не е видно какви са условията на сделката.

Не са представени фактури за покупките.

Не са представени документи, от които да е видно как са отразени стопанските операции в счетоводството на фирмата.

От приложения нотариален акт за покупко-продажба № 4 става ясно, че сделките са изповядани на 12.05.2000 г,, а съгласно вносните бележки сумите са изплатени на 11.09.2000 г. От наличните документи не е видно има ли и съответно какво е основанието за забава на плащането.

От банковите документи по делото - нареждане разписка № Р-03-2190/11.09.2000 г. на стойност 20 000 лв и нареждане разписка № Р-03-2191/11.09.2000 г. на стойност 16 000 лв - се вижда, че преведените от купувача суми са изтеглени от управителя на "Карет" на същата дата. Няма документи, от които да е видно има ли отразено счетоводно записване за това.

1.5. По сделка за покупко-продажба едноетажна масивна сграда и дворно място на ул. "Фантазия" №49 от ЕТ "Елдет - АМ - Атанас Костов"

За продажбата на автостанция "Чайка" - сграда и 60 кв.м земя е съставен нотариален акт за покупко-продажба № 83/11.09.2000 г. В приложените фактури е вписан начин на плащане в брой, но не са представени документи, удостоверяващи плащане (бордера за банков превод, касови бонове или бележки, ПКО или други).

Във фактура № 14923/08.09.2000 г. на стойност 3 000,00 лв е отбелязано частично плащане; но поради липсата на документ, показващ, че плащането е реално осъществено, не може да се направи извод дали авансът по сделката е фактуриран съобразно законовите изисквания. Няма доказателства и за постъпването на сумата в касата и за вписване по сметките на фирмата. Другите две фактури по сделката, описани в предходния раздел са с дата 20.09.2000 г., по-късна от тази на изповядване на сделката - 11.09.2000 г., т/е. не е спазено изискването на чл. 37(3) вр. чл. 25(1) ЗДДС относно момента и срока, в които възниква задължението за издаване на данъчна фактура. Във фактурите липсва задължителен реквизит съгласно разпоредбата на чл. 8 от Закона за счетоводството, а именно подписи на издателя и други.

2.По договор за лизинг с "ЛЗ Лизинг" ООД от 12.12.1995 г. и договор за новация от 01.08.1999 г.

На 12.12.1995 г. е сключен Договор за продажба на МПС при условия на лизинг № ЛЗ-32/12.12.1995 г. между "ЛЗ Лизинг" ООД и "Карет". Общата стойност на получените от "Карет" автомобили е 101 314,34 германски марки, първоначална вноска в размер на 3 394,30 г.м. и 23 равни месечни вноски по 5 046,40 г.м. всяка.

Съгласно условията на договора до 15.12.1995 г. "Карет" се задължава да заплати 30% от стойността на договора в размер на 30 394,30 г.м. Според предоставената справка за плащанията (вж. Приложение № 3) първоначалната вноска е покрита към 25.06.1996 г. Видно от справката, за периода от сключване на договора до 23.12.1997 г. лизингополучателят е правил частични плащания, за които са издавани фактури от страна на "ЛЗ Лизинг".

На 08.12.1997 г. страните подписват Допълнително споразумение, с което установяват, че към 20.12.1997 г. задължението на "Карет" възлиза на 142 155,21 г.м. от които 89 642,77 г.м. дължими вноски и 52 512,43 г.м. неустойка. Сумите следва да бъдат изплатени в срок до 20.12.1997 г. Страните приемат автомобилите, предмет на договора, да бъдат продадени и с получената сума да се намали задължението на "Карет". В случай, че сумата не бъде издължена до 20.01.1998 г. автомобилите ще бъдат отнети от лизингополучателя.

Към 01.01.1998 г. задължението на "Карет" съгласно справка на "ЛЗ Лизинг" е 142 063,84 г.м.

Съгласно подписаното Допълнително споразумение за периода от 19.02.1998 г. до 29.04.1998 г. "Карет" е осъществил плащания на обща стойност 35 126,23 г.м. без включения ДДС.

На 24.04.1998 г. са съставени 10 броя приемателно-предавателни протоколи за предоставяне на автомобилите от "Карет" на "Транстриумф" ООД. Към тази дата е отразено и погашение на задължението в размер на 7200 г.м. от продажба на 1 брой автомобил.

Към 29.04.1998 г. задължението на "Карет" е както следва:

Салдо-100 437,61 г.м.

лихви за периода 20.12.1997-29.04.1998 г,- 25 889,43 г.м.

общо - 126 327,04 г.м.

На 29.04.1998 г. е подписано Допълнително споразумение, с което общата стойност на задълженията на "Карет" към "ЛЗ Лизинг" се установява на 149 381,73 г.м. без ДДС, в т.ч. главница и просрочия по договора. Лизингополучателят се задължава да заплати сумата в срок от 1 година.

Сумата от 149 381,73 г.м. е получена, като задължението към 29.04.1998г. (126 327,04 г.м.) е увеличено с размера на лихвата (0,15% дневно) за 1 година, а именно 69 164,06 г.м. и получената стойност е намалена с 46 109,37 г.м. (без ДДС) - признат приход от 9 броя
автомобили.

На практика задължението, фиксирано в Допълнителното споразумение от 29.04.1998 г, представлява сумата, дължима от "Карет" към датата на-падежа, съгласно т. II от споразумението, а именно 29.04.1999      г.

На 01.08.1999 г. между "ЛЗ Лизинг" и "Карет" е сключен договор за новация на задължение, съгласно който страните удостоверяват, че към датата на подписването му задължението на "Карет" към "ЛЗ Лизинг" по договора за лизинг от 12.12.1995 г. възлиза на 252 231,05 лв и същото се трансформира в паричен заем. С подписването на договора за новация всички задължения на "Карет" към "ЛЗ Лизинг" по договора за лизинг и допълнителните споразумения към него се погасяват.

Страните се споразумяват задължението да бъде погасено на 01.01.2000г., като до датата на падежа не се начисляват лихви. За просрочие след тази дата се начислява лихва в размер на 15% годишно и неустойка в размер на 0,05% дневно върху размера на неиздължената сума.

По делото не са представени документи, удостоверяващи плащания на "Карет" по договора за новация. Задължението не е отразено в баланса на "Карет" ООД към 31.12.2000 г., приложен по делото. В представената обобщена оборотна ведомост на "Карет" ЕООД за периода от 01.04.2002 до 30.04.2002 г. целият- размер на задължението (ведно с начислените лихви) е отразено по кредита на сметка 159. Други заеми и дългове.

Допълнителна съдебно счетоводна експертиза назначена на досъдебното производство извършена от в.л. Г. П. която дава заключение /за обстоятелствата касаещи обвинителния акт и предмета на доказване/ че:

Относно продажби на ДМА след 31.05.1999 г.

По делото не е представен амортизационен план, извлечение от счетоводните сметки на фирмата по група 20.ДМА от Сметкоплана, разшифровки по балансови статии относно ДМА или друг носител на обобщена счетоводна информация, от които да е видно кога ДМА, предмет на ССЕ са заведени, съответно отписани и какви са балансовите им стойности.

Фактури не са съставени за продажбата на два броя апартаменти на Х.М.М.. За всички други продажби са съставени фактури (вж. Приложение № 1).

Платежни документи не са представени за продажбите на Симеон Х. Диков и ЕТ "Елдет - АМ". За плащанията по останалите сделки са представени банкови бордера, квитанции от ПКО, касови бонове или касор бележки. Не е видно как сумите са отразени по счетоводните сметки на дружеството и за какво са изразходвани.

Поради липса на предоставена обобщена счетоводна информация не
може да се направи извод как са осчетоводени продажбите на ДМА след
31.05.1999г... Не може да се направи извод как са изразходвани сумите от
продажбите описани в

По договор за лизинг с "ЛЗ Лизинг" ООД от 12.12.1995 г. и договор за новация от 01.08.1999 г.

На 12.12.1995 г. е сключен Договор за продажба на МПС при условия на лизинг № ЛЗ-32/12.12.1995 г. между "ЛЗ Лизинг" ООД и "Карет". Общата стойност на получените от "Карет" автомобили е 101 314,34 германски марки, първоначална вноска в размер на 3 394,30 г.м. и 23 равни месечни вноски по 5 046,40 г.м, всяка.

В Приложение № 3 към заключението на ССЕ. са систематизирани извършените плащания.

На 08.12.1997 г. страните подписват Допълнително споразумение, с което установяват, че към 20.12.1997 г. задължението на "Карет" възлиза на 142 155,21 г.м. от които 89 642,77 г.м, дължими вноски и 52 512,43 г.м, неустойка.

Към 01.01.1998 г. задължението на "Карет" съгласно справка на "ЛЗ Лизинг" е 142 063,84 г.м.

Съгласно подписаното Допълнително споразумение за периода от 19.02.1998 г. до 29.04.1998 г. "Карет" е осъществил плащания на обща стойност 35 126,23 г.м. без включения ДДС.

На 24.04.1998 г. са съставени 10 броя приемателно-предавателни протоколи за предоставяне на автомобилите от "Карет" на "Транстриумф" ООД. Към тази дата е отразено и погашение на задължението в размер на 7200 г.м. от продажба на 1 брой автомобил.

Към 29.04.1998 г. задължението на "Карет" е както следва:

Салдо-100 437,61 г.м.

лихви за периода 20.12.1997-29.04.1998 г. - 25 889,43 г.м.

общо - 126 327,04 г.м.

На 29.04.1998 г. е подписано Допълнително споразумение, с което общата стойност на задълженията на "Карет" към "ЛЗ Лизинг" се установява на 149 381,73 г.м. без ДДС, в т.ч. главница и просрочия по договора. Лизингополучателят се задължава да заплати сумата в срок от 1 година.

На 01.08.1999 г. между "ЛЗ Лизинг" и "Карет" е сключен договор за новация на задължение, съгласно който страните удостоверяват, че към датата на подписването му задължението на "Карет" към "ЛЗ Лизинг" по договора за лизинг от 12.12.1995 г. възлиза на 252 231,05 лв и същото се трансформира в паричен заем. С подписването на договора за новация всички задължения на "Карет" към "ЛЗ Лизинг" по договора за лизинг и допълнителните споразумения към него се погасяват.

По делото не са представени документи, удостоверяващи плащания на "Карет" по договора за новация. Задължението не е отразено в баланса на "Карет" ООД към 31.12.2000 г., приложен по делото.

 

Относно размер на задължението на „Карет" ЕООД - Варна към „ЛЗ Лизинг" ООД - Варна към 01.08.1999 г. по договор за лизинг от 12.12.1995 и допълнителните споразумения към него?

Размерът на задължението на "Карет" към „ЛЗ Лизинг" ООД, определен от ССЕ към 01.08.1999 г., е общо главница и неустойка 114 930,71 ДЕМ (посочената сума е изчислена като е елиминиран ефекта на сключения договор за новация).

 

Допълнителна съдебно счетоводна експертиза назначена на досъдебното производство извършена от в.л. Н.Б., която дава заключение /за обстоятелствата касаещи обвинителния акт и предмета на доказване/ че:

От датата на сключване на договора за лизинг /12.12.1995год./ до изпадането на "КАРЕТ"ЕООД, гр.Варна в неплатежоспособност /31.07.1998год./ на ТД е нанесена щета в размер и произход е както следва:

- неустойката определена в Допълнителното споразумение от 08.12.1997 - 52 512.43г.м./лв. /увеличение на неплатената сума от 38 960.32г.м. на 89 642.77г.м. в в доп.споразумение е равно на 50 682.45г.м./лв./

- стойността на продадения един автомобил с която ТД не е намалило задължението си- 6 000.00г.м/лв;/

- увеличението на задължението в Допълнителното споразумение от  29.04.1998год./- от 69 164.06г.м./лв./

- лихвата за забава в размер на 25 889.43г.м./лв./

ОБЩО възлиза на 204 248.37г.м./лв.      

В съдебно заседание по горните заключения се уточнява и допълва както следва:

В.л Б. поддържа своето „допълнително” заключение като твърди, че в експертизата не прави опити за правно тълкование на понятието щета, а това понятие е използвано като икономическа категория, в смисъл на икономическа изгода или не, и в смисъл на увреждане на финансовия интерес на търговското дружество, и собствениците в частност.

- Установила e, че неустойката, определена в допълнителното споразумение от 08.12.1997 г., е завишена с 52 512.43 лв т.е същата е тъй като същата действително би следвало да бъде 38 960.32 лв., а не както е предвидено от 89 642.77 лв. Анализа на документите сочи,че размерът на фактурираните суми, платени по договора, е 62 354.02 лв. Точната сума на договора е 101 314.30 лв., и същия е завишен с 38 960.22 лв. Сумата на продадения 1 автомобил е 6 000 лева без ДДС, като не може каже на коя дата е продаден автомобила, но са върнати 9 автомобила.  Увеличаването на задълженията на едно предприятие, води до неговата декапитализация и то ще бъде купено по-евтино. В настоящия случай се увеличават задълженията във всяко едно споразумение, някъде не е имало въобще плащания и въпреки всичко се увеличава сумата многократно. Смисълът на увеличението първо не е обосновано. Във второто допълнително споразумение се определят лихви за забава 25879.43 лв.,  а в споразумението няма предвидени лихви за забава. В договора за новация е договорен по-голям лихвен процент от законовия, който е 10 % . С така приетите лихви, се начисляват лихва върху лихва, т.е. се капитализира задължението. Неустойката за забавата е от 0,05 % дневно, която представлява годишен размер 18.25 процента годишна лихва. В първото споразумение няма лихви, но  във второто допълнително споразумение има лихви за забава на плащането в размер на 25 889.43лева.   Във второто споразумение е предвидена лихва, като се има предвид, че в лизинговия договор стойността на актива, който е даден на лизинг, включва неговата стойност плюс размера на лихвите. „Карет” не е намалил задължението си към лизингодателя, защото към 29.04 по допълнителното споразумение фактическото задължение   е 126 827лева, което е равно на 142 155.91, което е първото споразумение, минус платените суми от 91.36лв и 35 126.23лева, минус 6 000 получени от лизингодателя, плюс лихви за забава на плащаното в размер на 25 889.43 лв.. Увреждане е също така липсата на оценка от лицензиран оцените при предаването на автомобилите, но не може да определи тяхната стойност.

В.л. П. поддържа и двете заключения, като второто не изменя констатациите на първото, и то се наложило поради събрани допълнителни документи.

По втора задача на второто заключение подробно е описала, установеното, но пълен анализ на документите не е правен предвид факта, че част от тях липсват. В тази връзка  констатациите и съответно  заключенията, са базирани на приложените ревизионен акт, както и на някои установени от в.л. не отразени приходи в счетоводството на дружеството и на издадени първични счетоводни документи за установени стопански операции.

На л. 8 от заключението е отбелязано, че за 4 продажби не са издадени фактури и в счетоводството на „Карет” няма отразен приход за тези стопански операции. Това са продажби на недвижими имоти - апартаменти. Установила е и някои други нарушения, като неправомерно признати разходи, начисляване на амортизации на актив, за който няма данни, че е предаден в дружеството и се ползва за целите на неговата дейност.

Съгласно закона за счетоводството първичен счетоводен документ е всеки един документ, в който за първи път се отразява дадена стопанска операция, извършена от предприятието. Което означава, че щом в този документ за първи път има отразено нещо, което касае стопанска операция, то следва да послужи като основание за вземане на счетоводни записвания в дружеството. Самият договор не е нещо, на база на което обичайно да се правят записвания в дружеството. Той служи само като основание за издаване на счетоводен документ – фактура, известие и др. Ако такъв документ не е издаден, тогава може и въз основа на  договора или анекс, да се направят такива счетоводни записвания. В счетоводството няма как да бъде записано намаляването на неустойката от 0.05 % на 0.15 %.  Това, което следва да бъде отразено в счетоводството, е преизчислената стойност на неустойката от датата, когато е прието това споразумение. Не може да отговори дали това е направено, защото няма документ, от който да се види какви точно счетоводни записвания са взети във връзка с това първо споразумение.

В заключенията на икономическите експертизи, лихвите в размер на 25 000лева, са приети за такива, защото така са отразени в справката на „ЛЗ Лизинг” ООД. Те използват термина „лихва” и за това тази сума така е приета.

За задължението на „Карет” ЕООД към „ЛЗ Лизинг” ООД липсват документи в самото дружество - обобщени регистри или др. документи мемориални ордери, от които да се видят обобщени данни по договора за лизинг. За тази цел са ползвани справки от „ЛЗ Лизинг”ООД. Взето е салдото, което се води в „ЛЗ Лизинг” към 31.12.1997 г. /л. 18 от експертизата/ на база на това салдо - 137 582 марки, е установен размера на главница и  неустойка. Взети са под внимание извършените плащания, които са след датата на споразумението са 35 126.23 плащания по ф-ри и 49 200 намаления от стойността на автомобилите. От установеното салдо към 31.12.97 г. са приспаднати извършените плащания и се получава задължението към 29.04.98г. -  68 127.27лева. Върху тази стойност, която се приема, че е изцяло главница, тъй като неустойката е изцяло погасена към 29.04.1998г. се начислява неустойка 0.15 % по допълнителното споразумение, защото съгласно него неустойка от 0.5 % въобще не следва да бъде начислявана и така се получава допълнителна неустойка от 46 803лева. При сумиране на главницата с допълнителната неустойка се получава  задължението.

В приложение № 3 на първоначалното заключение са описани подробно всички плащания, за които са установени данни-счетоводни документи по делото и данни от „ЛЗ Лизинг” ООД.  От счетоводството на „Карет” ООД няма такава данни какви са плащанията от датата на сключване на договора до първото споразумение, до второто споразумение  и от второто споразумение до договора за новация. Към датата на всяко едно плащане е изчислена и неустойката.

І-ва допълнителна съдебно счетоводна експертиза назначена на съдебното следствие извършена от в.л. Г. П. която дава заключение  че:

Размерът на задължението по договор за лизинг № 32/12.12.1995 г. при първоначална вноска 30% към 08.12.1997 г., 29.04.1998 г. и 01.08.1999 г., при начислена неустойка върху цялата дължима сума/ първоначална вноска и лизингови вноски/ е както следва:

 

- размер на задължението към дата 20.12.1997 г; при неустойка 0,5% е лиз. вноски 84 016.12лв.,  неустойка - 182 527,63лв, общо 266 543,75 лв;

- размер на задължението към дата 29.04.1999 г; при неустойка 0,5% е лиз. вноски 84 016.12лв.,  неустойка - 194 391,79лв, общо 278 407,91 лв

- размер на задължението към дата 01.08.1999 г; при неустойка 0,5% е лиз. вноски 84 016.12лв., неустойка - 429 535,02лв, общо 513 551,14 лв

 

- размер на задължението към дата 20.12.1997 г; при неустойка 0,15% е лиз. вноски 84 016.12лв.,  неустойка - 54 758,291лв, общо 138 774,41 лв

- размер на задължението към дата 29.04.1999 г; при неустойка 0,15% е лиз. вноски 84 016.12лв. , неустойка - 28 689,18лв, общо 112 705,30лв

- размер на задължението към дата 01.08.1999 г; при неустойка 0,15% е лиз. вноски 84 016.12лв.,  неустойка - 128 860,51лв, общо 212 876,635лв

ІІ-ва допълнителна съдебно счетоводна експертиза назначена на съдебното следствие извършена от в.л. Г. П., която дава заключение  че:

Размерът на задължението по договор за лизинг № 32/12.12.1995 г. към 08.12.1997 г., 29.04.1998 г.  01.08.1999 г. и 29.03.2002г., при спазване условията на чл.2, ал.2 от договора /срокът на лизинговия период започва да тече от датата на заверката на сметката на лизингодателя със стойността на първоначалната вноска- 25.06.1996г/  е както следва:

- размер на задължението към дата 20.12.1997 г; при неустойка 0,5% е лиз. вноски 28784,12лв.,  неустойка - 84 383,91лв, общо 143 168,03лв;

- размер на задължението към дата 29.04.1999  г; при неустойка 0,5% е лиз. вноски 89 062,52лв.,  неустойка - 177856,40лв, общо 266918,92лв;

- размер на задължението към дата 01. 08.1999 г; при неустойка 0,5% е лиз. вноски 89 062,52лв.,  неустойка - 219715,78лв, общо 308 778,30лв

- размер на задължението към дата 29.03.2002 г; при неустойка 0,5% е лиз. вноски 89 062,52лв.,  неустойка - 432 398,53лв, общо 521 461,05лв

 

- размер на задължението към дата 20.12.1997 г; при неустойка 0,15% е лиз. вноски 58784,12лв.,  неустойка - 25315,17лв, общо 84 099,29 лв

- размер на задължението към дата 29.04.1999 г; при неустойка 0,15% е лиз. вноски 64225,16лв.,  неустойка - 34 967,01лв, общо 99 192,17лв

- размер на задължението към дата 01.08.1999 г; при неустойка 0,15% е лиз. вноски 64225,16лв.,  неустойка - 44 022,76лв, общо 108 247,92лв

- размер на задължението към дата 29.03.2002 г; при неустойка 0,15% е лиз. вноски 64225,16.,  неустойка - 93 543,95лв, общо 157 769,11лв

В съдебно заседание по горните заключения се уточнява и допълва, че размера на задължението към дата 29.03.2002 г при първоначална вноска 30% при неустойка 0,15%  начислена за просрочие на първоначална и лизингови вноски, при падежна дата 12-то число на месеца е  общо 335 246,11 лева.

Съдебно почеркова експертиза която дава заключени е/за обстоятелствата касаещи обвинителния акт и предмета на доказване/ че:

1. Подписите за вносител във вносни бележки от 11.09.2000г. за
сумите от 20000лв. и 16000лв не са изпълнени от Х.М.
М. и Е.Х.И..

2. Подписите за разпоредител в нареждане разписка от 11.09.2000г за сумата от 16000лв. и 20000лв. са положени от Е.Х.И..

Горната фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства, разпита на свидетелите, заключенията на изготвените съдебно счетоводни, почеркови и автотехническа  експертизи, частично от обясненията на подсъдимия.

Съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, обективни и взаимно допълващи се и незаинтерисовани показанията на Б.Н.,  С.  И., В.С., М.П., Х.М., Ж.К., Х.Н., С.И. /Братованова/, П.Н., Л.Д., Е.Р., М.М., М.Г., З.С., Х.Б., В.М., Е.Д., Н.И., Ж.Д., И.Б. и В.Ф. дадени в съдебно заседание и тези дадени на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 ал.5, вр. ал. 1, т.1 и т.2 от НПК,  тъй като същите са придобити по време по-близко до действителното.

Съдът кредитира показанията на Л.Б. с изключение на изявлението, че през 2000г. и 2001г. кореспонденцията на дружеството му към „Карет ООД” се е позовавало на споразумението от 29.04.1998г., защото по договора за новация е нямало плащания и същия не е бил влязъл в сила. Това му изявление ярко контрастира, както с житейската логика, така и с правната доктрина, която очевидно му е позната с оглед молбата на „ЛЗ Лизинг”  ООД подадена срещу „Карет” ЕООД „ Варна, в която дружеството му се е позовало на неиздължения и по двата цитирани договора. Показанията му в тази част противоречат и на св.М.М., който твърди че участвал в преговорите по договора за новация и това се е случило малко преди дата 04.04.2002г. поради което и съдът ги отхвърли като недостоверни.

Съдът кредитира показанията на Д.Д., освен в частта им, че първоначалната вноска по договора за лизинг е била покрита към датата на неговото сключване, защото това се опровергава от документите в дружеството „ЛЗ Лизинг” ООД Варна, съответно от всички заключения на в.л. П. изготвила ССЕ и допълненията към нея.

Съдът не кредитира показанията на  М.Д. в частта им, че св.Х.М. е закупил двата апартамента от „Карет ООД” със собствени средства, тъй като това противоречи както на неговите показания, така и на нейните, че е било практика дружеството да изкупува имоти и след това да ги препродава. Това и твърдение е опровергано и от заключението на почерковата експертиза, че М. не е вносител на сумите. 

Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията на съдебно счетоводните експертизи извършени от в.л. Г.П..

Заключението на назначената допълнителната СС експертиза от вещото лице Н.Б. е изготвена при непълни данни и в нея се съдържат правни съждения поради, което съдът го намира за некомпетентно и необективно и не го кредитира. Наред с това и същата не е назначена съобразено с изискванията на чл.153 от НПК на в.л. изготвило първоначалната експертиза.

Подсъдимият И. не се признава за виновен по всички обвинения, като навежда обстойни доводи, че е действал правомерно в интерес на дружеството с цел същото да бъде приватизирано, съживено и да продължи успешно да развива основния си предмет на дейност. Твърди,че през 1997 година след назначението му за управител на „Карет” ЕООД. имал две групи въпроси, които стояли като задължение. В едната група били - договор за лизинг, който не бил изпълняван, договор за предприватизационен  контрол с ЕТ „Зодираж”,  текущи договори на доставчици на горива, и задължения към данъчната администрация, защото не били плащани осигуровки. Втората група въпроси касаела собствеността на „Карет” ЕООД в дъщерното дружество „Химелрайх”, създадено през 1993 г. с апортна вноска –имот от 20 дка до Окръжна болница , която в последствие се оказало, че се загубила в производство по несъстоятелност. Когато му предоставили данните по договора липсвали фактури и сметката възлизала на около 320 хил. лв, ако  била предявена като задължение. След уведомяване на Министерство на транспорта, било сключено споразумение, което редуцирало задължението, и даже дало разрешение за продажба на имущество. Поради частично изпълнение се наложило да направят второ споразумение, а автомобилите върнати на „ЛЗ Лизинг”. Имало приблизителна цена, която била дискутирана между дружествата, но целта била от реалната продажба да се намалят задълженията. Десетте автомобила на лизинг, ползвани от фирма „Карет” 2 години били върнати на „ЛЗ Лизинг”, предадени с приемо-предавателни протоколи на „Транстриумф”ООД. Целта била Шикарян /управителя на „Транстриумф”/ да започне тази таксиметрова дейност и да ги плати, с което реално да се приспадне задължението. Той обаче се отказал от тези си намерения. Такива били уговорките между „ЛЗ Лизинг” и „Транстриумф” в които той обаче пряко не е участвал. Според него стойността на 10-те  автомобила следвало да бъде около 60-70 процента от стойността като нови, затова предвидили да се остойностят за около 6000-7000 лева. И второто споразумение не могли да изпълнят и се върнали към първоначалния договор, и по направените изчисления се стигнало до сключването на договора за новация. Той имал идеята да се погаси даже с много по-малка сума, понеже се очаквало постъплението, от продажбата на „Мотор център Химелрайх” .  Дружеството „ЛЗ Лизинг” било, съгласно на много по-малка сума, от визираното в договора за новация, ако му бъде изплатена в по-кратък период от време. Тя обаче не била изплатена , не изпълнили задължението си по договора. Този договор  не е бил използван, като инструмент за вкарването на дружеството в несъстоятелност, а процедурата започнала от друг кредитор. Претенцията на ЕТ „Зодираж” се оказала много съществена за съдбата на дружеството,водени били дела срещу тях и през 1999 г. била наложена възбрана на цялото имущество, в това число и движимото от данъчните органи. След това последвало изгонването от офиса им и преместването на дружеството. Проблемът с  апортната вноска в „Химелрайх” бил много съществен за съдбата на предприятието, защото  там се осъществявала основната дейност - таксиметровата, там били сервизите, бензиностанцията и офисите. Перспективите за развитие на дружеството били свързани именно с този имот. Имота  бил включен в цената на приватизацията, като собственост, което обаче не се оказало вярно. По обвинението, че е присвоил сумата от продажбата  на 2-та апартамента, твърди, че в платежните нареждания е написал, че ги взема за изплащане на договора за кредит към банка „Токуда” който бил обслужван частично, и имало просрочие. За да се обслужи, гарантите платили някакви суми, тъй като били приятели на  директора на банката и били  в много добри отношения. Направил тези платежни нареждания без да взема парите от касата,  понеже такава била уговорката да се плати задължението. Парите реално не били теглени и получавани от него, независимо от платежните нареждания, които са написани. Тези пари са послужили за погасяване на дълга към дружеството „Ви-трейд”, която е била кредитор заради даден заем от 60 000 лв., към „Токуда”, към цялата партида, и тези пари са изплатени. Поради грешно внасяне на парите от продажбата на апартаментите по сметката на „Карет инвест” АД ,тъй като те са собственост на „Карет” ЕООД се наложило с платежно нареждане да се прехвърлят на дружеството собственик. След като дружеството е станало изцяло с частен капитал, то никой от собствениците не имал претенции, че са присвоени пари.

Съдът намери посочените  обяснения за правдоподобни в частта касаеща хронологията на събитията, а останалите не ги кредитира и намира, че същите са защитна позиция на която подсъдимия има неизменнно право. На първо място обясненията на подсъдимия по отношение на договора за новация, че е бил изгоден противоречат на самите клаузи на договора, в който ясно е записано, че върху главницата се начисляват неустойки в размер на 0,5% дневно, както и лихва в размер на 15% годишно. Тези клаузи наистина са изгодни, ако се сравняват с договора за лизинг по начина, по който изчисленията са правени в ЛЗ”Лизинг” ООД и се игнорират две обстоятелства: че през 1997г. към него има допълнително споразумение, с което дневната неустойка е намалена на 0,15%, както и че договора за новация на практика в главницата е включил вече начислената неустойка за периода  29.04.1998-29.04.1999 г. която е в размер на 102 849,32 лева /г.м. В този смисъл са и заключенията на ССЕ, кредитирани от съда.  На следващо място на практика подсъдимия признава, че договора е изготвен на дата различна от посоченото в него, защото той твърди, че е очаквал плащането на имота апортиран в дружеството „Моторцентър Химелрайх” ООД Варна да покрие стойността на договора. Както бе посочено и по горе, този имот е бил продаден преди м.февруари 2000г от синдика на дружеството обявено в несъстоятелност. Разплащането обаче е доста закъсняло и е станало едва след приемане на оздравителния план на „Карет” ЕООД  за което свидетелстват синдика Б. и св.адв.Р.. Впрочем, че подписването на договора за новация е станало в периода: началото на декември 2001г. – началото на април 2002г, свидетелстват както св.адв.М.М. участвал лично в преговорите, така и членовете на борда на директорите С.И. /Братованова/ В. С. , също и  свид. Н., П., С.И.. В този смисъл е и баланса на дружеството за  2002г. Съдът не дава вяра на подсъдимия, че изтеглените от него общо 36000 лева са останали в банката и по някакъв начин са били послужили за връщане на заеми било то към дружеството „Ви-трейд” ООД, било то към св.В.Ф.. Такова съждение противоречи на житейската и формалната логика. Ако тази сума е трябвало да бъде върната, на св.Ф. /акцент на защитата, че е именно на него/, то това е могло да стане чрез нейното прехвърляне в депозита на свидетеля, с който е гарантиран кредита. Съвсем отделен въпроса е, че тя е по-голяма от гарантираните депозити общо в размер на 30000лева.  Очевидно, че такъв депозит не е съществувал, защото към него момент 11.09.2000г. банковия кредит е бил погасен, /депозита освободен/ съгласно анекса между ТКЕБ и „Карет инвест” АД, още през януари същата година, за което е послужил и заема от дружеството „Ви-трейд” ООД, а се опровергава и от свидетелските показания на св.М.В.. Същия твърди, че за да оперира със сметката си дружеството „Карет инвест” АД Варна за цели различни от тези по връщане на банковия кредит, то е следвало същия да бъде върнат. Данни за такива операции съществуват през м. март и м.юни 2000г., когато подсъдимия е наредил движение на средства от „Карет инвест” АД Варна към „Карет” ООД, а след това и от „Карет” ООД към „Ви-трейд”. В тази връзка следва да се отбележи и обстоятелството, че съдът не дава вяра на подсъдимия, относно обстоятелството, че единственото предназначение на сметката в ТКЕБ е било обслужването на кредита, тъй като съгласно удостоверение от 13.07.2000г. на ТКЕБ в същата сметка е била внесена и сумата 45000 лева за увеличаване на капитала на дружеството/л.58 п.3/27д.п./. От приложените документи за продажба на ДМА след 31.05.1999г./предмет и на част от заключението на ССЕ/ е видно, че всички разплащания по сделките с такива активи извършени по банков път са станали през сметка на „Карет” ООД  от където и са изтеглени парите.

Правна квалификация

При така възприетата фактическа обстановка, като прецени и аргументите на страните в хода на пледоариите по същество, съдът достигна до следните изводи:

По делото не се спори, че подсъдимия за периода от 25.09.1997 г. /когато е издадена заповедта на Министъра на транспорта № ТД-П-194/25.09.1997 г. за назначаването му като управител на „Карет ЕООД, / което, до 15.05.2002 г. /когато е обявена неплатежоспособността на „Карет" ЕООД Варна и е открито производство по несъстоятелност/ е бил управител на дружеството „Карет" ЕООД Варна. Същият е изпълнявал определена работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество в структурата на цитираното дружество и същия  е длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1, б.”б” от НК.

1. На подсъдимият И. е предявено обвинение по чл.219, ал.3 във вр. с ал.1, вр с чл.26,ал.1 от НК, за това че в периода 08.12.1997 г. - 15.05.2002 г. в гр.Варна, като длъжностно лице - управител на „Карет" ЕООД - Варна, в нарушение на: чл. 23 ал.2 от дружествен договор на „Карет" ООД - Варна и чл. 10 т.5,7 и 8 от Устав на „Карет" ЕООД Варна, не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество и за възложената му работа и от това да са последвали значителни щети на „Карет" ЕООД - Варна в размер на 497 745.69 лева, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление

Съдът намери, че И. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.219, ал.3, вр. ал.1 от НК по следните причини:

Престъплението по чл. 219 НК съставлява неполагане на достатъчно грижи от длъжностно лице при ръководене, управление, стопанисване и запазване на повереното имущество, или при осъществяване на възложената му работа, реализуемо чрез фактически и юридически действия, или чрез бездействие. Задължителната и константна съдебна практика приема, че установяването на изпълнителното деяние е свързано с преценката за констатирани нарушение или неизпълнение на конкретни права и задължения, произтичащи от нормативни актове, от безспорни положения в науката и житейската практика, от общопризнати и утвърдени правила за съответната стопанска област. При доказано несъобразяване на особения субект с очертаните изисквания и съществуваща причинна връзка с предпоставените от него общественоопасни последици - повреда или унищожаване на вещ (частично накърняване на нейната субстанция или засягането й до степен да бъде напълно негодна), разпиляване на имущество (то не може да се ползва по предназначение или не е на разположение на стопанската организация), и други значителни имуществени щети на предприятието или на стопанството, е консумиран визирания престъпен състав. В конкретния случай прокуратурата е приела, че подсъдимия е сключил три сделки и не оспорил последната от тях пред ВОС при разглеждането на т.д. №182/2002г. в нарушение на чл. 23, ал.2 от дружествен договор на „Карет" ООД - Варна и чл. 10 т.5,7 и 8 от Устав на „Карет" ЕООД Варна. И трите сделки имат за предмет в основата си договор № ЛЗ-32/12.12.1995 г. за покупко - продажба на МПС на лизинг между „Карет ЕООД” като лизингополучател и „ЛЗ Лизинг” ООД като лизингодател и са следните:

1. На 08.12.1997 г. подписал допълнително споразумение с „ЛЗ ЛИЗИНГ" ООД гр. Варна към договор № ЛЗ-32/12.12.1995 г. за покупко - продажба на МПС на лизинг, в което включил издължаване на лизингодателя в срок до 20.12.1997 г. на неустойка в размер на 52 512.43 лева и договорил увеличение на неплатената сума по договора за лизинг с 50 682.45 лв /договорил, че неплатената сума по договора за лизинг е в размер на 89 642.77 лева, вместо реално неплатена сума по договора към 20.12.1997 г., която е в размер на 38 960.32 лева/;

Съгласно приетото в допълнителното споразумение от 08.12.1997 г. продал един от автомобилите, но не отразил постъплението в „ЛЗ ЛИЗИНГ" ООД Варна от 6000 лева /без ДДС/ като намаление на задължението на „Карет" ЕООД Варна към лизингодателя;

2. На 24.04.1998 г. с 10 броя приемо - предавателни протоколи предал 10 броя автомобили от „Карет" ЕООД Варна на „Транстриумф" ООД, като не възложил оценка на предадените автомобили от лицензиран оценител, с която да се намали задължението към „ЛЗ ЛИЗИНГ" ООД Варна;

На 29.04.1998 г. сключил допълнително споразумение с „ЛЗ ЛИЗИНГ" ООД гр.Варна, представлявано от управителя - Л.Н.Б. по договора за финансов лизинг от 12.12.1995 г., с което увеличил размера на задължението с 69 164.06 лева /определил общата стойност на задълженията на „Карет" ЕООД в размер на 149 327.04 лева, в което включил сумата от 69 164.06 лева - която представлява 0.15 % дневно увеличение за една година на задължението/;

Платил лихви за забава на плащането към „ЛЗ ЛИЗИНГ" ООД Варна в размер на 25 889.43 лева, касаещи периода 20.12.1997 г. - 29.04.1998 г.

3. За времето от 01.08.1999 г. до 04. 04.2002г. сключил с „ЛЗ ЛИЗИНГ" ООД гр.Варна, представлявано от управителя - Л.Н.Б., договор за новация на задължение, съгласно който страните отчитат, че към датата на подписването му, неизпълненото задължение на „Карет" ЕООД Варна към „ЛЗ ЛИЗИНГ" ООД Варна, произтичащо от договор за продажба на МПС при условия на лизинг № ЛЗ - 32/12.12.1995 г., възлиза на 252 231.05 лв и с това увеличил размера на задълженията на „Карет" ЕООД Варна с 102 904.01 лева /252 231.05 лева минус определеното задължение с допълнителното споразумение от 29.04.1998 г. - 149 327.04 лева/;

Не оспорил пред Окръжен съд - Варна в производството по несъстоятелност по т.д. № 182/2002 г. по описа на ВОС дължима към „ЛЗ ЛИЗИНГ" Варна неустойка за забава в размер на 104 414.37 лева и лихва за забава в размер на 86 178.94 лева, които суми също са приети в правните изводи на ОС - Варна като дължими от „Карет" ЕООД за удовлетворяване на вземането на „ЛЗ ЛИЗИНГ" Варна

Акцентираното от прокурора неупражняване на регламентираните в  чл. 23, ал.2 от дружествен договор на „Карет" ООД - Варна и чл. 10 т.5,7 и 8 от Устав на „Карет" ЕООД Варна задължения, не обосновава игнориране на императивни правила. Съгласно чл. 23 ал.2 от дружествен договор на „Карет" ООД - Варна, управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно дружествения договор, други разпоредби на закона и решенията на Общото събрание. Съгласно чл. 10 т.5, 7 и 8 от Устав на „Карет" ЕООД Варна управителят:

- е длъжен да действа с грижата на добър търговец при водене на работите на дружеството. Той отговаря имуществено за виновно причинените вреди.

- сключва всички видове договори с трети лица, които са свързани със стопанската дейност на дружеството,

- извършва всякакви действия, отнасящи се до осигуряване на нормалното функциониране на дружеството от гледна точна на законите и настоящия акт -устав.

По своите характеристики цитираните норми са диспозитивни, създават правни възможности за определено свободно поведение и очертават параметри на описаните действия по усмотрение, поради което и неизпълнението им не предпоставя претендиране и реализиране на отговорност. Наред с това следва да се отбележи, че първия от уставите е приет на 02.07.1999 г. след сключване на дружествения договор между „Карет инвест" АД и Министъра на транспорта, а втория на 07.04.2001 г. и съгласно  фактическото обвинение могат да касаят само договора за новация. С предприетия  подход ВОП сама се е лишила от възможността да очертае рамките на предмета на доказване за периода до 02.07.1999г.

В правната теория никога не е било спорно, че състава на чл. 219, ал. 3 от НК се отнася като общ към специален за този по чл. 220 от НК. Съставът на чл. 220, ал. 1 НК е по-благоприятен за дееца от този по чл. 219, ал. 3 НК като по-леко наказуем. Те са с еднаква субективната страна, доколкото за съставомерността на двете престъпления е необходим умисъл. Разликата между тях е, че докато деянието по чл. 219, ал. 3 от НК и по основния състав по чл. 219, ал. 1 от НК поначало е форма на бездействие. При него субектът има пасивно поведение или /в много редки случаи/ извършва неправилни стопански действия, които са несъвместими с грижата на добър стопанин. При чл. 220 от НК изпълнителното деяние винаги с осъществява чрез действие - в рамките на своите правомощия да управлява и представлява съответното юридическо лице деецът сключва сделка, която е неизгодна, защото изобщо не е необходима за функционирането на предприятието, организацията, държавния орган или защото клаузите и са неизгодни и не водят до постигане на целения икономически ефект. С оглед тези различия чл. 219 от НК ще намери приложение само когато сключването на неизгодна сделка не е извършено умишлено, а по непредпазливост /в този смисъл Р. № 103/87 год. на ВК/. В конкретния казус се касае именно за умишлено сключване на сделки, поради което на анализ следва да бъде подложен тяхната необходимост или преследвания икономически ефект.

Съгласно събраните и проверени счетоводните документи към договор № ЛЗ-32/12.12.1995 г. за покупко - продажба на МПС на лизинг между „Карет" ЕООД и ЛЗ „Лизинг” първоначалната вноска била внасяна на части от 13.12.1995г и покрита към 25.06.1996г. и била в размер на 30 394.30 гм/лв С оглед условията на договора посочени по горе и реалното му изпълнение за падежна дата съдът прие 25-то число на месеца, считано от 25.06.1996г Сключването на споразумение датирано с дата 08.12.1997 г, във връзка с горепосочения договор за финансов лизинг предоговорило неустойката по чл. 9 ал.1 от договора да се намали от 0.5% на 0.15 % на ден, считано от 12.12.1995 г. и общата сума на задължението на „Карет" ЕООД към „ЛЗ Лизинг" ООД се установявало на 142 155.21 д.м. /лв/, от които 89 642.77 д.м. /лв/ дължими лизингови вноски и 52 512.43 д.м. /лв/ набрана неустойка към 20.12.1997г., което да бъде заплатено до 20.12.1997 г.  Съгласно заключението на ССЕ, кредитирано от съда при тези параметри, ако това споразумение не беше сключено, то към същата дата задължението /дължими лизингови вноски и неустойка/ би било 143 168,03д.м. /лв/, а при варианта изчисляван от „ЛЗ Лизинг” / с начисляване на неустойка и върху първоначалната вноска и падежна дата 12-то число на месеца/ то сумата е 266 543,75 лв. Останалите параметри на споразумението: съгласие да бъдат продадени 10-те броя автомобили с цел заплащане сумата или намаляване на съшата, с полученото от продажбата  и прехвърляне собствеността на автомобилите, които не са продадени са все условия благоприятни за „Карет” ЕООД. По посочените причини съдът намери, че подсъдимия с тази сделка не е осъществил и състава на чл.220 от НК. Този краен извод не противоречи с приетото в обстоятелствената част, че реалното задължение е към него момент било в размер на 84 099,29  лева, тъй като „Карет" ЕООД се нуждаело от остра нужда да намали задължението си и това като преследван икономически ефект е бил постигнат дори и при разчетите, които „ЛЗ Лизинг” ООД е предложило. Наред с това делото изобилства с доказателства, че към онзи момент счетоводството на дружеството е било водено немарливо и подсъдимия е могъл да разчита единствено на добросъвестността на „ЛЗ Лизинг” ООД.

В унисон с горното споразумение на 24.04.1998 г. „Карет ЕООД върнало взетите на лизинг автомобили, при договорена цена за 1 брой автомобил, с която  ще бъде намалено задължението от 6000 лева /7200 лева с ДДС/ „ЛЗ Лизинг” преговаряло с дружеството „Транстриумф" Варна да ги изкупи, но успели да продадат само един от тях. Междувременно „Карет" ЕООД продължавали да внасят суми по договора за лизинг и в периода 23.12.1997-29.04.1998 общия им размер достигнал 35126,23 лева.  С цел разсрочване на задължението за една година напред и намаляването на дължимото с цената на автомобилите, които така или иначе не били отчуждени подсъдимия подписал второ допълнително споразумение вече за сумата от 149 381.73 ДМ/лв/ без ДДС по курса на БНБ за деня на плащането, което лизингополучателят приел да бъде до 29.04.1999 /или съдебното претендиране/ Посочената величина включвала главница и просрочия по договора, което бе посочено в настоящите мотиви по горе как е формирана като начин на изчисления. Съгласно заключението на ССЕ този размер на задължение, макар и изчислен недобросъвестно от „ЛЗ Лизинг” /защото реално дължимото било 99 192,17 г.м. /лв/ е резултат на приспадането и  на 9-те броя автомобили на стойност 46109,37 г.м., както и на 1бр. реално продаден за сумата 6000 лв без ДДС и то при запазване на останалите параметри от първото споразумение- дневна неустойка от 0,15%. Съпоставянето на цифровите измерения на реално дължимото и поетото задължение от страна на „Карет” ООД създава илюзията за неизгодност на сделката  за дружеството лизингополучател. В случая обаче следва да се отчете, че лизингодателя нито по силата на договора,нито по силата на предходното допълнително споразумение, още по малко по силата на закон не е имал задължението да приспада стойността на непродадените лизингови автомобили /т.е ако не се приспаднат, разликата би била пренебрежимо малка/ Тук е мястото да се отбележи, че претендираното от прокуратурата задължение за подсъдимия да намали задължението на дружеството със стойността на върнотото имущество, след оценка на лицензиран оценител, нито е било във властта му еднолично /то е собственост на лизингодателя/, нито е съществувало като акт на принципала на дружеството – Министъра на транпорта към него момент. /Съвета на директорите на „Карет инвест АД” взема такова решение едва в средата на м.юни 1999г. след като са придобити 80% от дружеството/ За правилната оценка на икономическия ефект от това споразумение, следва да се вземат предвид и обстоятелствата, че към онзи момент е било открито производство по ликвидация на дружеството „Мотоцентър Химелрайх” ООД Варна и по непоколебимото убеждение на принципала на дружеството, че апортирания имот /дяловата вноска на държавата/ си оставал негова собственост, с която във всеки един момент дружеството е могло да се разплати към всичките си кредитори. Ето защо и съда възприе, че и тази сделка не е била неизгодна за  дружеството „Карет инвест „ ООД и подсъдимия не осъществил деяние по чл.220 от НК.

Изложеното по горе обаче по никакъв начин не може да бъде споделено по отношение на сключения по-късно договор за новация. По делото безспорно е доказано,че на 20.03.2000 г. „ЛЗ Лизинг” ООД със свое писмо до „Карет" ЕООД е поканало дружеството в едноседмичен срок да заплати задълженията от 149 381.73 ДМ без ДДС по курса на БНБ за деня на плащане - 29.04.1999 г си позовавайки се на договора за финансов лизинг и допълнително споразумение от 29.04.1998 г. В тази връзка и на подсъдимия му е било известно, че на проведеното заседание на съвета на директорите на „Карет" ЕООД /протокол №13 от 22.03.2000г./ е било взето решение с което св.В.Ф. /в приятелски отношения със св.Л.Б./ и св.адв. М.М. са упълномощени да преговарят за уточняване задължението на Карет ЕООД към дружеството лизингодател. И двамата свидетели, въпреки че са били членове на същия този съвет отричат да са знаели за това обстоятелство и да са водили такива преговори. На 13.12.2000 г. св.Л. Б. изпратил ново писмо до Борда на директорите на „Карет Инвест" АД Варна чрез управителя на „Карет" ООД - подс. И., в което се претендирала същата сума като главница, но и било посочено че задължението е станало в размер на 172162,44 лева към 29.04.2000 г., а до 13.12.2000г. е натрупана лихва и в размер на 16355,43 лв. В него се предлагало да бъдат разгледани варианти за редуциране на плащането с цената на девет автомобила, както и готовността им да приемат предложения за уреждане на задълженията на „Карет Инвест АД” с техни недвижими имоти. В края на ноември 2001 г. свид. Братованова / И./ и свид. С., като бивш главен счетоводител направили на база споразумението от м.декември 1997г съпоставка на плащанията на Карет ЕООД към ЛЗ Лизинг ООД и установили, че дългът е в размер на около 120 000 лева, за което бил уведомен и подсъдимия. В тази връзка С. и Братованова, като членове на СД на „Карет инвест” запознали  „ЛЗ Лизинг” ООД със своите разчети и безспорен факт е че на 03.12.2001 г. в „Карет" ЕООД Варна постъпило писмо от „ЛЗ Лизинг” ООД Варна /вх. № 80/03.12.2001 г/, в което се сочело, че задължението във връзка със сключения договор за лизинг, е в размер на 120 000 лв. Съдържанието на писмото било известно на св. С.И. и  св. Б. Н., които на 17.12.2001 г. когато подс. И. взел писмото, ведно с цялата документация по договора за лизинг, съставили бележка за неговото съдържание. Всички изброени свидетели по горе в това число и св.П. едва през 2002г. видели договора за новация и то датиран с дата 01.08.1999г. На 04.04.2002 г. във ВОС, била заведена молба от „ЛЗ Лизинг” ООД Варна, против „Карет" ЕООД Варна, с правно основание чл. 625 от ТЗ. От тези безспорни обстоятелства се налага и безпротиворечивия извод, че в периода между 03.12.2002г. до 04.04.2002г. подсъдимия умишлено сключил договор за новация на задължение с „ЛЗ Лизинг” ООД, чиято цел бил да трансформира задължението на  „Карет" ЕООД Варна по договора за лизинг от 12.12.1995 г. За времето на подписване на този договор- близко към април 2002г. свидетелства и св.адв.М.М.. До същия извод насочват и баланса на „Карет” ЕООД към 31.12.2000 г където това задължение не било отразено, а това станало в обобщена оборотна ведомост на дружеството /по сметка 159 „Други заеми и дългове/ за периода от 01.04.2002 г. до 20.04.2002 г. От страна на „Карет" ЕООД подсъдимият като негов управител без знанието на съвета на директорите  приел, че задължението на към „ЛЗ Лизинг” ООД към 01.08.1999г. възлиза на 252 231.05 лв, вместо реално дължимите 108 247,92 лева и същото се трансформира в паричен заем. Подсъдимият поел и задължение от името на дружеството посочената сума да  бъде погасена на 01.01.2000 г./ до която дата да не се начисляват лихви/ като за просрочие след нея се предвиждало начисляване на  лихва в размер на 15 % годишно и неустойка в размер на 0,05% дневно върху размера на неиздължената сума. По такъв начин само с приемането на размера на главницата, която е резултат на начисляване към 01.08.1999 г. на неустойка, върху вече начислената неустойка за периода 29.04.1998-29.04.1999 г. договора е неизгоден. Описаните параметри на договора били явно и неизгодни от гледна точка, както на предвидената лихва и увеличаването на неустойката от вече договорената 0,15 % Не на последно място договора за новация бил сключен и със задна дата, явната цел на което е увеличаване на абсолютния размер на задължението. По делото няма никакви доказателства, които да обосновават сключването на договора за новация на задължение от страна на подсъдимия, както и такива, които да обосновават какъвто и да е  позитивен икономически ефект. Към него момент срещу дружеството вече са били подадени молби за обявяване в несъстоятелност, така че коментирания договор следва да бъде като разглеждан единствено като средство за неговата декапитализация. Умисъла на подсъдимия да сключи явно неизгодния договор се извежда и от последващите му действия по време на хода на търговското дело № 182/2002г. на 18.04.2002 г, където той лично, а не процесуален представител /впрочем наетия такъв се заявил в производството като кредитор/  на дружеството признал исковата претенция по основание и размер възлизащ на 441 824.72 лева /към 29.03.2002г./ Това той сторил независимо, че „ЛЗ Лизинг” ООД се е позовало на договор за лизинг, който никога не е бил изпълняван между страните, както и въпреки неизгодните за „Карет” ЕООД в подписания договор за новация условия. По такъв начин ВОС приел, че след като пред него няма спор по размера на задължението, че то същия е реален и по делото не е била назначавана експертиза. След изготвения от св. Б. окончателен списък на приетите предявени вземания в изготвения оздравителен план от „Карет ЕООД „ЛЗ Лизинг” ООД наред с други кредитори от същия ред се удовлетворявало на 75% или  сумата в размер на 331 368,54 лева. Към датата 29.03.2002г действително дължимото от „Карет „ ЕООД възлизало на 157 769,11 лева и с удовлетворяването на кредитора „ЛЗ Лизинг” ООД на представляваното от подсъдимия била нанесена щета в размер на 173599,43 лв. - пряк резултат от сключения неизгоден договор за новация, в който като задължение била предвидена по голяма от действително дължимата сума от 157 769,11 лв, лихва в размер на 15 % годишно и по-голяма /спрямо подписаните допълнителни споразумения към договора за лизинг/ неустойка за забава в размер на 0.05% дневно. Налице е и изискуемият от чл. 220, ал. 1 от НК резултат - значителна вреда, която в конкретния случай има имуществени измерения и е в размер на удовлетворяването на кредитора ЛЗ „Лизинг” ООД в повече от реално дължимото, който възлиза на 173 599,43  лева. Съгласно практиката на ВКС, намерила израз в Р. № 312/2008 год. на III н. о. значителни имуществени вреди са налице, когато паричната им равностойност е не по-малка от 14 минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието. Към 04.04.2002 год., когато е довършена престъпната дейност минималната работна заплата е била 100 лева / ПМС №209 /2001 обн. Д.в. бр. 82/2001 /, а значителни вреди се явява всяка сума, надхвърляща 1400 лева.

 

 Деянието е извършено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал неизгодността на сделката. За субективната страна на престъплението се съди не по обясненията на извършителя, а по неговите действия. Обстоятелството, че въпреки направения анализ от страна св.Братованова и С. какви са били действителните задължения на дружеството „Карет” ЕООД към ЛЗ ”Лизинг” ООД, както и кореспонденцията от страна на последното, доказваща, че те са съгласни с така направените от посочените свидетели разчети, сключването на договор за новация  при който е поето, както по голямо задължение като главница, така и по-неизгодни условия за неустойки и лихви, убеждават, че в съзнанието на Е.И. са били оформени ясни представи, че този договор не може да постигне никакъв икономически ефект, а единствено води до отклоняване на значителен финансов ресурс и то в момент, когато дружеството е изпитвало остър недостиг на средства, прибягвало е до разпродажба на дълготрайни активи и вземането на нови заеми.

Настоящия състав на съда намери за положително разрешен въпроса, възникнал дали преминаването от умишлена безстопанственост към престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, без да има изменение на обвинението поставя подсъдимия в по - неблагоприятно положение и по този начин накърнява правото му на защита. Константна е практиката на ВКС, а това следва и от разпоредбата на чл. 287 от НПК, че когато се касае за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление без съществено да се изменя обстоятелствената част на обвинението, съдът не само може, но е и длъжен да квалифицира правилно деянието. Следва да се има предвид, че съдът може да постанови оправдателна присъда единствено, ако извършеното от подсъдимия не съставлява престъпление въобще, а не само това по обвинителния акт /в този смисъл Р. № 3/2001 год. на II н. о., Р. № 433/2001 год. на I н. о., Р. № 452/2001 год. на I н. о./. Докато за деянието по  чл. 219, ал. 3 от НК се предвиждало наказание лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, то за това по чл. 220, ал. 1 от НК санкцията е до пет години лишаване от свобода с предвидена възможност за налагане на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК. Очевидно е, че престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК е по-леко наказуемо от умишлената безстопанственост. От друга страна, двете престъпления защитават едни и същи обществени отношения и в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени всички правно значими обстоятелства по чл. 220, ал. 1 от НК, касаещи механизма на сключване на договора за новация, неговото съдържание предходните по съдържание споразумения в резултата на който той е сключен, времето и размера на исковата претенция на „ЛЗ Лизинг”, търсеният с него резултат, произхода и размера на причинените вреди. По тези обстоятелства И. се защитава, депозирайки обяснения пред съда Във връзка с тях са правени възражения от защитата и е искано събиране на доказателства, които са допуснати и проверени в хода на съдебното следствие. Ето защо не може да се приеме, че е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и прилагайки закон за по-леко наказуемо престъпление настоящата инстанция е накърнила процесуалните права на подсъдимия.

С деянието си подс.И. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.220,ал.1 във вр с чл.2 НК, поради което и съдът го призна за виновен в това ,че за времето 03.12.2001г. до 04.04.2002г  в гр.Варна, като длъжностно лице - управител на „Карет" ЕООД - Варна, съзнателно сключил неизгодна сделка с „ЛЗ ЛИЗИНГ" ООД гр. Варна - договор за новация  датиран с дата „01.08.1999г.” с който страните трансформирали задължението  на „Карет" ЕООД - Варна към „ЛЗ Лизинг” по договор № ЛЗ-32/12.12.1995 г. за покупко - продажба на МПС на лизинг в паричен заем в размер на 252 231.05 лв и от това произлязла значителна вреда за „Карет" ЕООД - Варна, което той представлявал, в размер на 173 599,43 лева, като го призна за НЕВИНЕН в периода 08.12.1997 г. - 15.05.2002 г. в гр.Варна, като длъжностно лице - управител на „Карет" ЕООД - Варна, в нарушение на: чл. 23 ал.2 от дружествен договор на „Карет" ООД - Варна и чл. 10 т.5,7 и 8 от Устав на „Карет" ЕООД Варна, да не  е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество и за възложената му работа и от това да са последвали значителни щети на „Карет" ЕООД - Варна в размер на 497 745.69 лева, като деянието да е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление и го ОПРАВДА по обвинението му по чл. 219 ал.З, вр. ал.1 от НК.

 

2. По отношение на подс. И. е предявено обвинение по чл.202, ал.2, т.1  във вр с чл. 26 от НК.

По делото се събраха безспорни доказателства, че съвета на директорите на „Карет Инвест" АД Варна е взел решение за продажба на ДМА на „Карет ООД и на 12.05.2000г. подс.И. като управител на дружеството е продал на св. Х.М.  два  апартамента за общата сума от 36000лева -апартамент № 50, бл. 118, вх.1А, ет. 10, кв. „Младост" в гр. Варна /вписана сума от 14600 лв/ и апартамент № 79, бл. 32, ул. „Младежка" в гр. Варна/вписана  сума 21000 лв/, за което бил съставен нотариален акт № 4, том II, рег.№ 4880, дело № 245 от 2000 г. на нотариус Д.С. с последваща поправка отразена в НА за поправка на НА за продажба на недвижим имот № 7, том II, рег.№ 4908, дело № 249/2000г. За продажбата на апартаментите от „Карет" ЕООД на свид. М. не са били съставени фактури от св.Н., за разлика от останалите продажби. Сумите 16 000 лева и 20 000 лева постъпили в сметката на дружеството № **********  в Токуда кредит експрес банк /ТКЕБ/ с вносни бележки от 11.09.2000 г На същата дата с нареждане разписки, за съответните суми подс И. изтеглил посочените суми. Стопанските операции нито са били осчетоводени в счетоводството на „Карет" ЕООД Варна, нито изтеглените от И. пари, са постъпвали в касата на дружеството. Липсата на правно основание и разходо -оправдателни документи за сумите получени от ТКЕБ са именно доказателство, че подс.И. се е разпоредил окончателно с тях, като със  свои  средства на дружеството.

С деянието си подс.И. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр.ал.1 вр. чл.201, вр. чл. 26 ал.1 от НК, поради което и съдът го призна за виновен в това ,че на 11.09.2000 г. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление - на 2 пъти, в качеството си на длъжностно лице - управител на „Карет" ЕООД гр.Варна, присвоил чужди пари в големи размери, общо в размер на 36 000 лева, собственост на „Карет" ЕООД гр.Варна, поверени му да ги пази и управлява

Налице изискуемият от чл. 202, ал. 2, т.1 от НК квалифициращ признак „големи размери”, който в конкретния случай е 36000 лева Съгласно практиката на ВКС, намерила израз в Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК „големи размери „ са налице, когато паричната им равностойност е не по-малка от 70 минимални  работни заплати за страната към момента на извършване на деянието. Към 11.09.2000 год., когато е довършена престъпната дейност минималната работна заплата е била 75 лева / ПМС № 12 /2000 обн. Д.в. бр. 15/2000 /, а големи размери се явява всяка сума, надхвърляща 5250 лева.  В случая този признак е налице и за двете деяния.

Налице са изискванията на чл.26,ал.1 от НК, тъй като с две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на престъплението, подсъдимият е извършил през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на първото.

ПО СТАНОВИЩАТА НА ЗАЩИТАТА

Защита навежда възражения в една плоскост-липса на доказателства за съставомерно поведение на подсъдимия по отношение и на двете престъпления-чл.219,ал.3 и чл.202,ал.2 от НК , които могат да бъдат систематизирани както следва:

- неправилно заключение на в.л. Н.Б..

- подсъдимия не е имал лична изгода от декапитализация на дружеството.

- Свид.  Н.  пред следствените органи твърди, че Е.И., че не се отчитал в продължение на години като МОЛ и се били натрупани задължения в  размер на 57 000 лв, което не е потвърдено пред съда. Същата твърди, че не си спомня какви осчетоводявания са извършени, с което остава не се потвърждава тезата на прокуратурата,че предприятието е ощетено с 36 000 лв. от продажбата на двата апартамента. От обстоятелството че не за тази продажба не е издадена фактура,не следва извода, че те не са осчетоводени,тъй като освен фактурата първичен счетоводен документ са и нотариалните актове, представени по делото. Следва да се приеме,че парите са внесени в касата,защото няма доказателства относно касовата наличност.

-прокуратурата твърди, че заведеното писмо под №80, е антидатирано, въпреки твърденията  на св.И.,че входящия дневник не е бил прошноруван и прономерован, какъвто е реда. По самата си същност това писмо не представлява нищо друго освен уточняване на взимания между две предприятия и прокуратурата не представи каквото и да било доказателство, че вследствие на това писмо, в което пише, че има задължение за 120 000 са настъпили някакви икономически последствия, че И. се е разпоредил по някакъв начин и е удовлетворил тези 120 000 лв.

- не следва да се дава вяра на показанията на С., че автомобилите взети на лизинг, се отразяват в баланса като собствени, средства.

- прокуратурата представя документ за прехвърляне на сумите от 16000 лева и 20000лева от една сметка в друга, което е доказателство, че тези 36 000 лв. са изцяло за покриване на тези задължения, които „Карет инвест” АД има към св. Ф..

- в производството по несъстоятелността задължително ВОС е да назначи експертиза, поради което не е било нужно подсъдимия да направи възражение за сумата. Възражения се правят когато има основанията за това, както подсъдимия е сторил по делото за обявяване в несъстоятелност на „Моторцентър Химерлайх” ООД.

- В отчета на синдика на Карет по ТД 182/2002 г. на ВОС, е записано, че на „ЛЗ Лизинг” ООД е преведена сумата  53 000 лева, което би могло да бъде щета, тъй като няма доказателства за други плащания.

- няма мотив да бъде извършено присвояване,тъй като свид. Ф. си е получил 30 000.лв., които оставил на депозит там. Тези пари не съществували в банката,защото след като предприятието е престанало ритмично да обслужва кредита, банката си е дръпнала сумата от тази сметка и тя е станал с нулева наличност. За да се ликвидира, вземането това трябва да стане по искане на кредитора. Ф. е трябвало да пусне молба до банката, в която да посочи, че е изцяло удовлетворен срещу вземанията си на „Карет” за да може банката да осъществи вдигането на ипотеката. Това е направено защото парите са върнати на Ф..

- съдебната практика е достатъчно ясна и еднопосочна, че може да се носи наказателна отговорност за длъжностно присвояване и за умишлена безстопанственост по чл.219 ал. 3 от НК или за престъпление по служба и умишлена безстопанственост, но настоящия случай не е такъв.

- не е изследван мотива, на умишлената безстопанственост и ако е налице такава, то същата е извършена по непредпазливост по смисъла на чл.219,ал.1 от НК и следва да се приложи закона за амнистия обн. в  ДВ № 26/07.04.2009 г в сила от 22.04.2009 към момента на инкриминирания период. Деянието следва преди това обаче да се разглежда като оправдан стопански риск при условията на чл.13а от НК, защото дори и да се приеме ,че условията на договореното са утежняващи, то този риск е бил обоснован с цената предприятието да остане да съществува в правния мир.

Съдът намери, че в настоящите мотиви са изложени подробни доводи за съставомерността на деянията извършени от подсъдимия квалифицирани по чл.220,ал.1 от НК и чл.202, ал.2, т.1  от НК и не следва да ги приповтаря. До колкото тази позиция на защитата или не намира опора във фактите по делото или се касае за тяхното неправилно интерпретирани, съдът я намери за неоснователна и само за коректност дава следния свой отговор:

- Съдът не кредитира  заключението на в.л. Н.Б. и неговите изводи са базирани на заключенията на ССЕ изготвени от вл.л П..

- Без правно значение е дали подсъдимия е имал лична изгода от декапитализация на дружеството, тъй като в състава на престъплението по чл.220 от НК, не е предвиден елемента - специална цел.

- Свидетелските показания на Н.  пред следствените органи в която се твърди, че Е.И., че не се отчитал в продължение на години като МОЛ и са били натрупани задължения в  размер на 57 000 лв, не са приобщавани от съда по надлежния процесуален ред и такова искане от страните по делото няма.  Св. Н. твърди, че не е издавала фактура за продажбата на 2-та броя апартаменти продадени на св.Х.М. и че същата не е осчетоводявана. Това и твърдение е доказано и чрез заключението на ССЕ, изследвала наличната документация. Тук е мястото да се отбележи, че защитата на няколко пъти акцентира вниманието си,  върху обстоятелството, че дружеството „Карет” ООД е било изведено принудително от своя имот, което е било причина за загуба на документация. Защитата преднамерено интерпретира този факт в своя полза, без да държи сметка, че това обстоятелство се е случило на 09.02.2000г., а коментираната продажба е станала през м.май същата година, а средствата от нея са постъпили през м.септември. По тази причина обстоятелството, че св.Н. нито е фактурирала, нито е осчетоводявала сумата от 36000 лева не може да бъде нищо друго освен факт, че на нея не е било известно какви разпоредителни действия е извършил подсъдимия както с имотите, така и със сумата. Следва да се отбележи, че защитата се позовава и на две взаимно изключващи се тези-едната,че тази сума е внесена в касата, а другата че парите са останали в банката, респективно са върнати на св.Ф., за което ще стане реч и по долу. Подсъдимият от своя страна в обясненията си, пък лансира тезата, че е възможно тези пари да са върнати на дружеството „Ви-трейд” ООД. Неоспорим факт е и обстоятелството, че по сметката дружеството в ТКЕБ в същия период са постъпвали и други суми от продажба на имоти, за които има издавани фактури и същите са били осчетоводявани. По такъв начин и дружеството е било финансирано и е доказано, че тези средства не са отивали за погасявани на данъчните задължения имайки предвид изготвения ДРА. Очевидно същите са били насочени именно за връщане на заема от „Ви-трейд” ООД /на 12.06.2000г са върнати 36000 лева/ доставчици на горива и услуги.  

- Нито в обвинителния акт, нито в хода на съдебните прения прокуратурата не е твърдяла, че заведеното писмо под №80/2001г, е антидатирано. Тезата на прокуратурата е че договора за новация от 01.08.1999г. е антидатиран и едно от доказателствата за нея е именно цитираното писмо. Твърденията  на св.И., че входящия дневник не е бил прошноруван и прономерован, какъвто е реда е без правно значение. Същността на това писмо е била, че към онзи момент „ЛЗ Лизинг” ООД е приело разчетите на св. Братованова и С., че задължението на „Карет” ООД е за 120 000 лева. Икономическите последствия от това са, че подс. И. е  игнорирал тези данни и е сключил неизгодния за представляваното от него дружество договор за новация на задължението.

- Показанията на С., че автомобилите взети на лизинг, се отразяват в баланса като собствени средства са без правно значение, за собствеността на същите. Това е юридически въпрос, изясняването за който не са необходими свидетелски показания. Впрочем в.л.П. отговори на този въпрос и той е че те се отразяват като активи на дружеството срещу задължение по лизинговия договор, балансово, като съвсем отделна партида.

- Приложените от прокуратурата документи за прехвърляне на сумите от 16000 лева и 20000лева от една сметка в друга, не могат да служат като пряко доказателство, че тези 36 000 лв. са за покриване на задълженията, които „Карет инвест” АД имало към св. Ф.. Касае се за движение на парични средства от „Карет инвест” АД към „Карет” ООД на 12.06.2000г. Към него момент паричния заем на „Карет инвест” АД получен от ТКЕБ е бил погасен /януари 2000г./ със средства получени в заем от дружеството „Ви-трейд” ООД. Този заем в цифрово изражение /65000 лева/ е бил по-голям от дължимото към банката /63100 лева/ По делото няма данни дружеството „Карет инвест” АД да е дължало на св.Ф. сумата от 36000 лева, тъй като депозита му гарантиращ заема е бил в размер на 30000лева. На следващо място в споменатия заем по-горе „Карет” ООД е следвало да получи сумата от 10 000 лева в брой. През м.март същата година в ТКЕБ са постъпили и суми от продажбата на имот на дружеството „Геотранс” ООД, а по късно и такива в касата на дружеството. На 12.06.2000г. подсъдимия е прехвърлил сумата от 36000 лева на „Ви-трейд” ООД за което в делото са приложени банкови документи./л.94,п.5/27 д.п./

- В производството по несъстоятелността по т.д. №182 от 2002г. ВОС не е назначавал експертиза, именно защото подсъдимия не е направил възражение за размера на задължението към „ЛЗ Лизинг”, както не е сторил това и по отношение на другите кредитори, по-късно с признати по размер вземания. Единствено това е сторено по отношение на претенцията на ЕТ „Георги Попов Зодираж”, който  е имал подобна претенция по основание и в делото на което се позовава и защитата - за обявяване в несъстоятелност на „Моторцентър Химерлайх” ООД.

- Вярно е че в един от отчетите на синдика на Карет по ТД 182/2002 г. на ВОС, е записано, че на „ЛЗ Лизинг” ООД е преведена сумата  от 53 000 лева. Той касае един конкретен месец, когато в сметката на синдика е постъпила сумата от продажбата извършена по т.д.№35/98г. /несъстоятелността на „Моторцентър Химерлайх” ООД/ Това обаче не игнорира свидетелските показания на Л.Б., Ж.К., Б. и З.С., че ЛЗ Лизинг ООД, като кредитор е бил удовлетворен напълно.

- Твърдението че няма мотив да бъде извършено присвояване,тъй като свид. Ф. си е получил 30 000 лв. има разбира се декларативен характер. Тезата, че парите в депозитите гарантиращи заема на „Карет инвест” АД към ТКЕБ не са съществували в банката, защото тя ги е усвоила поради необслужване на кредита е на практика свидетелското показание, каквото по делото е депозирано от св.Ф. в съдебната фаза Връщането на сумата обаче е уредено чрез вземането на друг заем и то именно с тази цел. Св.М.В. изрично заявява,че за да има движение на парични средства по сметката,то това означава,че кредита е погасен. На следващо място хипотезата развивана от защитата касае, период няколко месеца по рано от септември 2000г. с което страните са уредили взаимоотношенията си, а с последващи постъпления също през м.юни са връщани и пари по заема с който е изплатен кредита. Напълно несъстоятелна е тезата, че има някаква обвързаност между ипотеката в полза на ТКЕБ и състоянието на депозита гарантиращ заема. Известно е, че за заличаване на ипотека е достатъчно кредитора / в случая ТКЕБ/ в чиято полза е направена да бъде удовлетворен. Дали това е станало чрез усвояване на депозита на св.Ф., като гарант или чрез изцяло погасяване от страна на „Карет инвест” АД като длъжник е без значение за банката кредитор .

- Позоваването на защитата на съдебната практика е по скоро укор към прокуратурата, че след като е възприела тезата за извършено присвояване, то е следвало по отношение и това обстоятелство да предяви обвинение и за умишлена безстопанственост по чл.219 ал. 3 от НК. Съдът обаче не дължи отговор на този въпрос.

- До колкото съдът не е възприел, че се касае за умишлена безстопанственост, то явно няма как в настоящите мотиви същата да бъде разглеждана извън рамките на сравнителния анализ извършен по горе по отношение на приложимия материален закон. Деянието извършено от подсъдимия относно сключения договор за новация не може да се разглежда като оправдан стопански риск при условията на чл.13а от НК, защото с него нито се е целяло постигането на съществен общественополезен резултат, нито пък се избягвали значителни вреди. Това е така, защото съществуването на дружеството не е било в зависимост от сключването на този договор. То е било длъжник по договора за лизинг и това обстоятелство не е било изменено. Няма как и да се избягвали значителни вреди, защото чрез договора за новация не е настъпил никакъв позитивен икономически резултат. Наред с всичко това подсъдимият не е и направил нищо, за предотвратяване на настъпилите вредни последици, а напротив той ги е предвиждал и е желал те да настъпят.

ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъпленията от страна на подс.И. - стремеж за неправомерно придобиване на блага и незачитане на стопанския интерес на представляваното от него дружество

При определяне на вида и размера на наказанията на подсъдимия Е.И. съдът взе предвид:

СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, съдействие за разкриване на обективната истина и изминалото продължително време от извършване на деянието до постановяване на съдебен акт за което подсъдимия няма вина.

ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА- съдът не отчете такива.

Съдът като взе предвид невисоката степен на обществена опасност на деянието „сключване на неизгодна сделка”, ниската степен на обществена опасност на дееца, неговото имуществено състояние, наличието на многобройни смекчаващи вината и отсъствието на отегчаващи, както и разпоредбите на чл.22 от НПК и на ЕКПЧ за разглеждане на делото в разумен срок намери, че и най-лекото, предвидено в закона наказание „лишаване от свобода” без указан минимум е несъразмерно тежко, на основание чл.220,ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.2 буква ”б” НК при условията на чл.2 от НК за прилагане на наказателния закон по време на неговото действие и този който по-благоприятен за дееца му наложи наказание глоба в размер на 1000 лева.

До колкото закона не е императивен по отношение на налагането на наказание „лишаване от права” по чл.37, ал.1,т.6 от НК, съдът не намери основания за определянето на такова.

Съдът като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието „присвояване”, ниската степен на обществена опасност на дееца, неговото имуществено състояние, наличието на многобройни смекчаващи вината и отсъствието на отегчаващи, както и разпоредбите на чл.22 от НПК и на ЕКПЧ за разглеждане на делото в разумен срок намери, че и най-лекото, предвидено в закона наказание от три години „лишаване от свобода” е несъразмерно тежко, на основание чл.202, ал.2, т.1 вр.ал.1 вр. чл.201, вр. чл. 26 ал.1 НК и чл.55, ал.1,т.1 от НК, при условията на чл.2 от НК за прилагане на наказателния закон по време на неговото действие и този, който е по-благоприятен за дееца му наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

До колкото закона не е императивен по отношение на налагането на наказание „лишаване от права” по чл.37, ал.1,т.6 и 7 от НК, когато се определя наказанието при условията на чл.55 от НК, какъвто е настоящия случай, съдът позовавайки се на разпоредбата на чл.55,ал.3 от НК не намери основания за определянето на такова.

На основание чл.23,ал.3 от НК към наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от една година съдът присъедини  наказанието „ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Мотивиращи налагането на така определеното наказание са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъпленията по които, като акт на поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и поправително - възпитателна функция, наказателна санкция. Характеристиката на осъществените от подсъдимия, инкриминирани деяния, субсумиращи престъпният състав на  по чл. 202, ал.2,т.1 и 220,ал.1 от НК, не сочат на завишена степен на обществена опасност на същите. Фактическите данни за личността на подсъдимото лице, не очертаващи формирани престъпни навици въпреки игнорирането на установения правопорядък, не обосновават нуждата от изолирането на подсъдимия от обществото за да бъде превъзпитаван и поправян в условията на затвор. Не само чистото съдебно минало, но и социалния статус на лицето, липсата на изрични лоши характеристични данни, трудовата и семейна ангажираност обосновават приложимост на института на условното осъждане. Прилагайки разпоредбата на чл. 66,ал.1 НК, регламентираща обсъждания институт, съдът отдаде преимуществено значение на личната превенция, без да пренебрегва генералните възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната санкция и му определи изпитателен срок от три години.

Така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да  поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави,  да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По делото са направени разноски в размер на лв. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Е.Х.И. да заплати направените по делото разноски в размер на 3309,20 лв./три хиляди триста и девет лева и 20ст. / в полза на Държавата по сметка на ВОС, съобразно обстоятелствата за които е осъден.

 

Водим от горното, съдът постанови присъдата.      

 

Мотивите се изготвиха на 30 април 2013г.        

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: