№ 945
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20221100103336 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е искова молба с вх. № 19171/31.03.2022 г., предявена от Б. М. И.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. *******, против ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******
Ищецът Б. М. И. твърди, че на 07.09.2021 г., около 19.50 ч., в гр. София, на бул.
„Ломско шосе“, в посока от ул. „Недко войвода“ към ул. „К. Дрангов“, в района на
кръстовището с ул. „*******“, при маневра ляв завой, А. Г. Л., при управление на лек
автомобил „Пежо 307“, с peг. № *******, нарушил правата за движение по пътищата и
реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с лек автомобил „Фолксваген
Туран“, с peг. № СВ ******* СР, управляван от З. П. С.. Вследствие на това, лек
автомобил „Пежо“ се завъртял и ударил намиращите се на тротоара пешеходци Н.Е.М.
и ищеца Б. М. И..
По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-
416/07.09.2021 г. и било образувано досъдебно производство № 11276/2021 г., по описа
на СДВР.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП, е получил следните
увреждания:
Контузия в лумбалната област;
Контузия на главата;
1
Фрактура на пубисната кост;
След ПТП, Б. М. И. бил приет в МБАЛ „ВМА“ - гр. София, Клиника по
неврохирургия, където му били извършени различни изследвания и прегледи, и бил
поставен на строг леглови режим. На 13.09.2021 г., ищецът бил изписан. Поради
силната болка в пубисната кост и ограничени и болезнени движения на долните
крайници, на същата дата, И. бил приет в Клиника по ортопедия и травматология към
МБАЛ „ВМА“ - гр. София, където били установени фрактури на лявата половина на
сакрума по надлъжната ос, на лявата пубисна кост на симфизата до ацетабулома и на
пубисния клон на лявата седалищна кост. На 24.09.2021 г., на ищеца била извършена
оперативна интервенция. На 29.09.2021 г., Б. И. бил изписан за домашно лечение с
окончателна диагноза: фрактура осис пубис син cm. пост рсом кум клави ао. На ищеца
било препоръчана терапия в домашни условия, употреба на помощни средства при
ходене в продължение на 30 дни, редовна смяна на превръзката и рехабилитация.
Ищецът твърди, че от причинените му от описаното ПТП увреждания е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. За определен
период от време, И. следвало да спазва строг постелен режим. Затруднено било
самостоятелното му придвижване и самообслужване, което наложило да ползва чужда
помощ. Това създало неудобство, срам и притеснение. Ищецът непрестанно се връщал
към спомена за случилото се и това го е направило емоционално лабилен, тревожен и
напрегнат. Изпитвал страх от автомобили, бил обезпокоен, опасявал се, че може да
пострада отново. Травмата и стресът от инцидента се отразили и на съня му, често
сънувал кошмари за случилото се. Страдал и от липса на апетит. Нямал желание за
общуване. Възстановяването на ищеца продължавало дълго и щяло да остави траен
отпечатък върху него и занапред.
Ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи в размер на
516.11 лева, представляващи разходи за лечение - потребителска такса КП към МБАЛ
„ВМА“, гр. София, медицински консумативи и медикаменти.
Към датата на ПТП, по силата на застрахователна полица №
BG/23/121002102907, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „Пежо 307“, с peг. № *******, включително и
на водача А. Г. Л.. По повод на процесното ПТП, на 09.11.2021 г., ищецът отправил
искане да му бъде изплатено застрахователно обезщетение от ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за претърпените вреди, но обезщетение не му било заплатено.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати:
- сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, и
2
- сумата от 516.11 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди.
Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от 09.11.2021 г. до
окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е
депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на
процесното ПТП – 07.09.2021 г., по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на А. Г. Л., като водач на лек
автомобил „Пежо 307“, с per. № *******, както и че на 09.11.2021 г., ищецът го
поканил да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди.
Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни.
Сочи, че по делото не са представени доказателства за установяване на
предпоставките за ангажиране на отговорността му.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, като заявява, че не
отговаря на действително развилия се. Излага съображения, че не става ясно при какви
условия е настъпило процесното ПТП, както и какви са причините, довели до
възникването му.
Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по вина на застрахования
при ответника водач. Твърди, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на
водача на лек автомобил „Фолксваген Туран“, с peг. № СВ ******* СР, а водачът на
лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № *******, не по своя вина е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на ПТП, като не е нарушил виновно правилата
за движение и за него събитието е случайно. От друга страна, водачът на процесния
автомобил е предприел всички възможни мерки, за предотвратяване на ПТП и
събитието се дължало на обстоятелства, стоящи извън контрола и възможностите му.
Тъй като застрахованият при ответника водач не бил отговорен за възникване на
произшествието, то не можело да бъде ангажирана и отговорността на неговият
застраховател.
Ответникът излага съображения, че липсват доказателства за причинната
връзка между уврежданията на ищеца и процесното ПТП, като оспорва твърдяната
причинно-следствена връзка между вредите на пострадалия и настъпилото ПТП.
Евентуално, ответникът твърди, че е налице независимо съизвършителство от
страна на водача на лек автомобил „Фолксваген Туран“, с peг. № СВ ******* СР, който
е допуснал нарушение на ЗДвП.
Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият е създал реална възможност
3
за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване
на собствените си живот и здраве, не се е движил по предназначените за целта места, с
което е попаднал в зоната на ПТП и по този начин е допринесъл за настъпилите по
отношение на него вреди.
Отделно от това, ответникът твърди съпричиняване от страна на ищеца, поради
неизпълнение на лекарските предписания и неизпълнение на медикаментозното
лечение, предписано му от компетентните лица, с което е допринесъл в значителна
степен, както за тежестта на вредите, така и за интензитета и продължителността на
търпените от него болки и страдания.
Ответникът счита, че твърденията на ищеца са недоказани, а размерът на
претенциите е необосновано завишен, като не е съобразен със съдебната практика и
със социално-икономическите условия в страната.
Ответникът оспорва и претенцията за лихва. Моли, исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
По делото е конституирано като третото лице - помагач на страната на
ответника - ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, което заявява, че не установена виновност
на застрахования при него водач, а ударът за него е бил непредотвратим.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от
последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер –
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията
на обратно пълно доказване.
4
В настоящия случай, не се спори по делото, че към 07.09.2021 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица BG/23/121002102907,
валидна от 24.07.2021 г. до 23.07.2022 г., ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е
застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек
автомобил „Пежо 307“, с peг. № *******, включително и на водача А. Г. Л.. Този факт
е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с
определението от 28.08.2022 г., л. 43 и сл.), а и се установява от представената по
делото застрахователна полица (л. 23).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 07.09.2021 г., в гр. София, около
19.50 ч., в гр. София, на бул. „Ломско шосе“, е реализирано пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил „Пежо 307“, с peг. № *******, управляван от А. Г.
Л. и лек автомобил „Фолксваген Туран“, с peг. № СВ ******* СР, управляван от З. П.
С., в разултат на което е пострадал ищецът Б. М. И., който е бил пешеходец.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от приетия по делото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-416, съставен на 07.09.2021 г. от
пол.инспектор – дежурен ТПТП - Отдел „Пътна полиция“ – СДВР (л. 12 от делото). В
Констативния протокол е посочено, че „на 07.09.2021 г., около 19.50 ч., лек автомобил
Пежо 307 с peг. № *******, управляван от А. Г. Л., ЕГН **********, се е движил по
бул. „Ломско шосе” с посока на движение от ул. „Недко войвода" към ул. „К.
Дрангов", и в района на кръстовището с ул. „*******”, при маневра ляв завой участва
в ПТП с движещият се по бул. „Ломско шосе" с посока от ул. „К. Дрангов" към ул.
„Недко войвода" лек автомобил Фолксваген Туран с peг. № СВ*******СР с водач З. П.
С. ЕГН:**********. От удара лек автомобил Пежо се завърта и участва в ПТП с
намиращите се на тротоара пешеходци Н.Е.М., ЕГН ********** и Б. М. И., ЕГН:
**********. Свидетели по случая - Ц.С. Г. ЕГН *******.“
Настъпването на процесното ПТП се установява и от представения по делото
Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие при условията на чл. 212, ал. 2
НПК, съставен на 07.09.2021 г. от полицейски инспектор при Отдел „Пътна полиция“
– СДВР (л. 67 и сл. от делото). Към протокола е изготвена Скица на
местопроизшествието и фото – албум. Протоколът за оглед има характер на официален
свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179
ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.
По случая е било образувано досъдебно производство № 11276/2021 г. по описа
на Сектор „Разследване на транспортни престъпления“ – СДВР, пр.пр. № 34622/2021
5
г., което няма данни да е приключило.
Относно настъпването на процесното ПТП, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите А. Г. Л. и Н.Е.М..
При настъпване на процесното ПТП, свидетелят А. Г. Л. е управлявал лек
автомобил „Пежо 307“, с peг. № *******. Свидетелят заявява, че „смътно“ си спомня
ПТП на 07.09.2021 г. Шофирал по бул. Ломско шосе в София, в посока от надлез
Надежда към околовръстното, след надлеза. Времето било сухо и светло, имало добра
видимост. Бил с включени светлини. Булевард „Ломско шосе“, в посоката на движение
на свидетеля, се състоял от две ленти, плюс една за паркиране. Свидетелят не може да
каже с каква скорост се движел, но била не повече от 40 км.ч. Срещу него имало спряла
кола за ляв завой. Свидетелят също правел ляв завой. На това място, нямало
светофарна уредба, а завиването наляво било разрешено, като лентата била прекъсната.
В насрещната посока имало две ленти и една велоалея.
Свидетелят сочи, че още не се бил прибрал в пряката при левия завой когато от
другата страна го ударил лек автомобил „Фолксваген“ в задната част на колата и я
завъртял. Свидетелят го видял, то той се движел с голяма скорост. Сочи, че като
тръгнал да завива нямало кола. Този автомобил директно се забил в неговия и
свидетелят не могъл да се измъкне. Ударът станал в дясната лента на насрещното
платно, до велоалеята. Свидетелят бил минал много повече от половината на
насрещното платно. Откъснало му се колелото и било влачено 20 метра.
Свидетелят заявява, че не знае как се е завъртяла колата и не може да каже дали
се е качил върху бордюр или тротоар. Имало пострадало момче и жена, като момчето
било на бордюра.
Уточнява, че срещу него е имало автомобил, който изчаквал за ляв завой в
лявата си лента.
Свидетелят сочи, че въобще не е спрял, за да навлезе в лентата за насрещно
движение.
Не може да кажа дали другият автомобил в насрещното бил спрял или е
спирал.
Свидетелката Н.Е.М. е майка на ищеца и е била заедно с ищеца при настъпване
на процесното ПТП. Двамата отивали към аптеката и се движели по тротоара на бул.
„Ломско шосе“. Изведнъж свидетелката чула много силен сблъсък и за секунди се
„намерила“ на земята. Отворила очи и видяла, че и синът й е на земята. И двамата били
на тротоара, един до друг. Ищецът бил от страната на автомобилите. Свидетелката не
видяла как са се движели автомобилите.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа
експертиза. Вещото лице, след като се е запознало с приетите по делото доказателство
6
е приело следното:
На 07.09.2021г., около 19.50 часа, в светлата част на денонощието, при добра
видимост, лек автомобил Пежо 307, с peг. № *******, управляван от А. Г. Л., се е
движил по бул. „Ломско шосе”, с посока на движение от „Надлез Надежда“ в участъка
след ул. „Недко войвода“ към ул. „К. Дрангов“ и към „Околовръстен път“, в лявата
пътна лента. Активната част на платното за движение е с 4 пътни ленти по 3,2 м.
Платната за движение са били суха асфалтова настилка, хоризонтални, без
дефекти. Пътните знаци определят бул. „Ломско шосе“ с предимство за преминаване
през кръстовището
Когато л.а. Пежо 307 се е приближавал към кръстовището с ул. „*******”, в
същото време, в дясната пътна лента за насрещното движение срещу него се е движил
л.а. Фолксваген Туран, с peг. № ******* управляван от водача З. П. С., със скорост
около 63 км/ч. Водачът на л.а. Пежо 307 не е имал пряка оптична видимост спрямо л.а.
Фолксваген Туран, която е ограничена от спрения в лявата насрещна лента от
неизвестен автомобил, според обясненията на водача Л..
Когато водачът на л.а. Пежо е започнал да завива наляво за ляв завой, л.а.
Туран се е намирал на отстояние 41 метра преди мястото на удара, което е по-малко
от опасната му зона за спиране при скорост 63 км/ч. Поради това, водачът на Туран
не е имал възможност да спре преди мястото на удара и не е могъл да предотврати
ПТП, дори и ако не е имало ограничена видимост. При 50 км/ч е имал възможност да
спре, но той все още не вижда л.а. Пежо. И двамата водачи не са се виждали взаимно
в този момент, поради спрения за ляв завой преди процесното кръстовището
неизвестен автомобил, в лявата насрещна лента. Водачът на л.а. Пежо 307 е взел
решение и е предприел завиване на ляво без да е имал видимост към л.а.
Фолксваген Туран. Но малко след започване на левия завой, преди л.а. Пежо да
започне да навлиза в лявата лента за насрещното си движение, водачът му вече и имал
пряка оптична видимост и могъл да види насрещния л.а. Фолксваген Туран, движещ
се в дясната насрещна лента. Счита се, че водач може да възприеме насрещен
автомобил, когато се открие видимост на половината от челната му част .
Когато л.а. Пежо 307 е започнал да навлиза в лявата пътна лента за
насрещното движение, застъпвайки с предното си ляво колело средната двойна
разделителна непрекъсната линия, маркировка М2, л.а. Туран се е намирал на
отстояние 31 м преди мястото на удара, което е по-малко от опасната му зона 47,63
метра при скорост 63 км/ч. и е по-малко от опасната му зона за спиране 34 метра при
допустимата скорост 50 км/ч. От това се установява, че водачът л.а. Туран не е имал
техническа възможност да спре преди място на удара и не е могъл да предотврати
ПТП, както при действи телната си скорост 63 км/ч., така и при допустима скорост 50
км/ч.
7
Към същия момент на навлизане на л.а. Пежо 307 в лентата за насрещното си
движение, водачът му не е имал техническа възможност да спре преди да навлезе в
коридора на движение на л.а. Туран, който е на по-малко от 9,0 м, а опасната му зона
за спиране е 17 метра. Спрямо момента на откриване на видимост на л.а. Туран,
водачът на Пежо също не е имал възможност да спре преди да навлезе в коридора на
движение на Туран.
По графичен път, ВЛ е определило, че към момента, в който л.а. Пежо 307,
навлиза в опасната си зона за спиране за да спре преди да достигне коридора на
движение на л.а. Туран, водачът му не е виждал л.а. Туран. От това следва, че водачът
му не е имал възможност да спре и да предотврати удара, още преди да започне да
завива наляво. Това доказва, че водачът на л.а. Пежо е взел решение да започне
левия завой преждевременно, като е преценил неточно разстоянието на видимост
спрямо дясната лента за насрещното движение и затова е избързал с левия завой, преди
да достигне кръстовището.
Водачът на л.а. Туран е възприел л.а. Пежо като опасност и е реагирал
своевременно, към момента на откриване на пряка оптична видимост на насрещния
л.а. Пежо 307.
Тъй като и двамата водачи не са имали техническа възможност да
предотвратят произшествието чрез аварийно спиране, когато са видели насрещния, е
настъпил удар между предната дясна челна част на л.а. Фолксваген Туран в задната
част на дясната страна на л.а. Пежо 307. Инициалният контакт е осъществен между
предния десен ъгъл на л.а. Туран и задната част на задната дясна врата на л.а. Пежо.
Ударът е настъпил при скорост 48,5 км/ч на л.а. Туран и скорост 31,6 км/ч на
л.а. Пежо 307.
След удара л.а. Туран е продължил напред с леко отклонение на дясно и се е
спрял в мястото, където е намерен, а л.а. Пежо 307 също е продължил напред със
значително допълнително отклоняване диагонално наляво и придобита силна ротация
в посока на часовника, гледан отгоре. От удара задното му дясно колело е изкъртено и
е отхвърлено в посока на движение на Туран. Така той е продължил да се движи със
сложно транслационно и ротационно движение до мястото, където е намерен.
В този момент на същия ляв тротоар в зоната на втората следа са се намирали
пешеходците ищецът Б. М. И. и Н.Е.М.. При въртеливото диагонално движение на
л.а. Пежо, задната му част се е движила над левия тротоар, и е ударила вероятно
първо ищеца, със периферна тангенциална скорост не по-ниска от 27 км/ч, а след това
удря и пешеходката.
Видно от АТЕ, причината за настъпване на произшествието е в
действията на водача на л.а. Пежо 307, който е предприел преждевременно ляв
8
завой за да навлезе в напречната улица, при ограничена видимост спрямо дясната
пътна лента от насрещното движение до 35 м след мястото на удара. Видимостта,
според показанията на този водач, е била ограничена от неизвестен автомобила, спрян
в лявата пътна лента на насрещното движение и чакащ да извърши също ляв завой .
Водачът на л.а. Пежо 307 е извършил левия завой преди прекъсната част на
средната двойна непрекъсната пътна маркировка, доказано чрез мястото на удара. Той
е имал възможност да се доближе до прекъсната единична средна линия и там да
спре, да се огледа и след като се убеди, че няма насрещен автомобил да извърши
левия си завой безопасно.
Водачът на л.а. Фолксваген Туран - З. П. С. преди ПТП се е движил със
скорост 63 км/ч, по-висока от допустимата за населено място 50 км/ч, но не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара, както при 63 км/ч, така и при
50 км/ч. Водачът на л.а. Туран, при действително отстояние 31 м от мястото на удара,
към момента, в който л.а. Пежо започва да навлиза в лентите за движение към надлез
Надежда е имал възможност да предотврати удара и ПТП, ако се е движил със
скорост до 47 км/ч.
По делото са приети заключенията по съдебно – медицинска експертиза
(СМЕ), извършена от д-р К. А. С. - специалист по ортопедия и травматология, и
съдебно – медицинска експертиза (СМЕ), извършена от д-р П. С. П.-специалист
неврохирург.
Вещото лице д-р К. С., след като се е запознало с представената по делото
медицинска документация и след личен преглед на ищеца (извършен на 10.01.2023 г.) е
приело, че вследствие на ПТП от 07.09.2021 г., Б. М. И. е получил следните
травматични увреждания:
фрактура на лявата половина на сакрума (кръстец) по надлъжната му ос,
фрактура на лявата пубисна (срамна) кост от симфизата до ацетабулума и
фрактура на пубисния клон на лявата седалищна кост .
Поради функционалната свързаност на таза с долните крайници,
медикобиологичния характер на полученото увреждане е трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за срок, повече от 30 дни.
Получените увреждания от ищеца имат травматичен характер с голяма тежест
и интензитет на болката.
При ищеца е проведено оперативно лечение на фрактурите на костите на
таза, изразяващо се в закрито наместване на фрактурата на лявата половина на сакрума
/кръстец/ под рентгенов контрол и фиксиране на фрагментите с два винта.
През периода на възстановяване, ищецът е търпял болки и страдания за около
9 месеца, като първите 3 месеца, болките са били с по интензивен характер.
9
Относно последиците за ищеца ВЛ е посочило, че към момента на извършеният
преглед, ищецът съобщава за болки в лявата половина на таза и лява тазобедрена става
при физическо натоварване и смяна на времето. Тези оплаквания ще продължат и за в
бъдеще, тъй като винтовете са преминали през кръстцово- седалищната става в лявата
половина на таза и затрудняват нейното функциониране.
При извършеният на 10.01.2023 г. медицински преглед, ВЛ е констатироло
добро общо състояние, без функционален дефицит в увредените зони, вкл. и на
двете тазобедрени стави. Последиците от това увреждане за в бъдеще, ще бъдат
болки в лявата половина на таза и лява тазобедрена става при физическо натоварване и
смяна на времето.
ВЛ е констатирало, че по делото няма приложени медицински документи за
вида и продължителността на провежданото лечение от ищеца, след изписването от
болничното заведение.
В открито съдебно заседание, ВЛ д-р С. е уточнил, че периодът на лечение,
заявен от ищеца съвпада със средно статистическите срокове в специализираната
литература.
Посочил е също, че ако не се оперира лечението се удължава, тъй като
пациентът трябва да спазва по-продължителен период на покой до зарастване на
счупването, тоест трябва да е на легло. Операцията позволява по-ранно раздвижване и
по-ранно изправяне. Ищецът не е провеждал рехабилитация, но това не се е отразило
общо на периода. В случая, няма медицински показания за изваждане на металната
остеосинтеза. Ако ищецът желае, може да се извади.
Отказът от болнично лечение е повлиял върху интензитета на болките. Болките
са били с по-голям интензитет. Оперативното лечение намалява болките, защото
фиксира фрагментите.
Видно от СМЕ, извършена от вещото лице д-р П. С. П.-специалист
неврохирург, вследствие на ПТП от 07.09.2021 г., Б. М. И. е получил следните
травматични увреждания:
Травма на поясния отдел на гръбначния стълб, състояща се от:
Контузия на поясния отдел на гръбначния стълб без рентгенологични и магнитно-
резонансни данни за счупване на тела, израстъци на прешлени и разместване
/луксация/ на стави в отдела. Без клинични данни за травма на нервните корени
(конската опашка) разположени в отдела.
Ограничени и болезнени движения в поясния отдел на гръбначния стълб с
палпаторна болка върху бодлестите израстъци на трети и пети поясни прешлени-
вертебрален синдром.
Травма на главата, състояща се от:
10
Контузия на главата по анамнестични данни, без установени открити
наранявания при прегледа.
Без анамнестични,клинични и рентгенови данни за черепно-мозъчна травма.
Всяка от двете групи травматични увреждания е реализирала самостоятелно
медико-биологичния критерий: разстройство на здравето временно неопасно за
живота.
Увреждания на ищеца са травматични. При тласъчния удар от колата в
поясния му отдел са настъпили внезапна флексия, ротация и усукване цри което са
реализирани прекомерно опъване, разтягане на мускулатурата и връзковия апарат.
Мускулатурата и връзковия апарат са динамичните стабилизатори в отдела.
Възникнали са микроскопични разкъсвания и последващо възпаление в меките тъкани
с изява на болеви синдром. Оплакванията се засилват при движение и намаляват в
покой. Най-интензивни са болките в първите 7-8 дни и постепенно намаляват под
действие на медикаменти.
ВЛ е констатирало, че след произшествието Б. М. И. е постъпил в спешно
отделение на ВМА - София. След преглед от различни специалисти и образни
изследвания е приет на лечение в клиниката по неврохирургия на болницата. При
постъпване и бил в съзнание, с ясен спомен за случилото се. Оплаквал се от леко
главоболие, без гадене и повръщане. Съобщил за силни болки ниско в кръста и надолу
към двата крака. Неврологичният статус при постъпване и през периода на болнично
лечение е без данни за отпадна неврологична симптоматика. При проведените образни
изследвания на раменна става, лицева графия на гръден кош и фасова и профилна
проекция на череп не са установени травматични промени. От рентгенографията на
поясни прешлени са описани деформирани горни повърхности на телата на ЛЗ и J14
/трети и четвърти поясни прешлени/ при запазени междупрешленни разстояния. При
тази находка е осъществена магнитно-резонансна томография на поясния отдел с
данни за инкорпорирани в телата на трети и четвърти поясни прешлени на части от
пулпозните ядра на интерветебралните дискове-Шморлови тела. Липсата на костно-
мозъчен едем в телата на трети и четвърти поясни прешлени при магнитно-
резонансната томография е доказателство, че няма данни за прясна фрактура на
телата на тези прешлените. Извърщени са консултации с интернист,хирург и
травматолог. Пациента е поставен на постелен режим с активно проследяване на
неврологичния статус. Медикаментозното лечение е включвало инфузии и
обезболяващи медикаменти. Болничното лечение е с продължителност от шест дни.
Изписан е на 13.09.2021г. в съзнание,контактен и адекватен,без общомозъчна или
огнищна неврологична симптоматика. Болевия вертебрален синдром в обратно
развитие, без радикулерна симптоматика. Дадени указания за щадящ режим и
продължаване на активната рехабилитация. Насочен за продължаване на лечението
11
към травматологична клиника.
На въпроса каква е била продължителността и интензивността на претърпените
от ищеца болки и страдания, ВЛ е отговорило, че в медицинската практика няма
обективен метод за оценка на чувството за болка. Прага на болева чувствителност е
различен при всеки отделен човек. Степента с която всеки индивид реагира на болка
варира значително. Това се дължи главно на способността на мозъка да потиска
болковите сигнали към нервната система чрез активиране на контролната аналгезична
система. Централното ядро на тази система е разположено в дорзалния рог на
гръбначния мозък където болевия сигнал се блокира преди да се трансферира към
кората на главния мозък.
Б. М. И. е търпял болки и страдания от описаните травматични увреждания за
период до двадесет дни най-интензивни непосредствено след инцидента и през
периода на болнично лечение.
Относно последиците за ищеца, ВЛ е посочило, мекотъканните травматични
увреждания каквито са настъпили в поясния отдел на ищеца, отзвучават за период от 3-
6 седмици. От проведените образни изследвания не са установени счупвания на тела,
израстъци и разместване /луксация/ на стави в поясния отдел на гръбначния стълб. При
личния преглед той е в добро общо състояние, разказа за поява на болка при промяна
на времето и по-продължително ходене и правостоене. Неврологичният статус е в
граници на нормата. От страна на централна нервна система няма оплаквания.
ВЛ е посочило, че от травмата са изминали една година и четири месеца
(заключението е депозирано в СГС на 13.01.2023 г.), че Б. М. И. е в добро общо
състояние, в ясно съзнание, адекватен, с нормален неврологичен статус.
Мекотъканните наранявания са оздравели, дългосрочната прогноза е благоприятна.
По делото е прието и заключението по съдебно – психологичната експертиза
(СПЕ), извършена от вещото лице А. П. А.. Видно от СПЕ, злополуката от 07.09.2021
г. се е отразила върху когнитивното и емоционалното състояние на ищеца. Повлияла е
поведението му и ежедневното му функциониране. Всички влияния в посочените
сфери са значителни. Към настоящия момент (заключението е представено в СГС на
23.02.2023 г.), Б. И. има когнитивни нарушения (проявяващи се предимно в значителни
паметови нарушения). Емоционалното му състояние е тревожно-депресивно, с
наличието на посттравматични стресови симптоми, преживяване на страхове, които
мотивират промяна в обичайното му поведение (не излиза сам, ограничил е социалния
си живот). Повече от година след инцидента, последиците върху психиката на
пострадалия все още са значителни и се изразяват както в емоционалното, така и в
когнитивното състояние, а също и в поведението и ежедневното функциониране (в
личната и професионалната сфера).
ВЛ по СПЕ е посочило също, че когнитивните нарушения в резултат на
12
травмата на главата по принцип имат тенденцията да отшумяват, но е добре да се
проследява състоянието от лекар невролог и да се правят контролни изследвания.
Емоционалните негативни последици също имат тенденцията по принцип да
отшумяват, но при продължителното им персистиране е добре да се потърси
психологична подкрепа и грижа. Прогнози за социалното и професионалното
функциониране е по-несигурно да се направят, тъй като зависят и от други фактори
(личностна устойчивост, подкрепяща среда, преодоляване на негативните психически
последствия от произшествието, общото физическо здраве и състояние.
Заключенията по АТЕ, СМЕ и СПЕ са изготвени от вещи в съответната област
на науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се
съмнява в тяхната правилност и ги кредитира.
Относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, по делото са събрани и
гласни доказателства – чрез разпита на свидетелката Н.Е.М. - майка на ищеца.
Свидетелката сочи, че след удара синът й е бил „почти в кома, в безсъзнание“.
Тя започнало да го буди, той започнал „да реве“, всичко го боляло, главата, гърдите.
След удара, ищецът бил на тротоара, настрани легнал. Свидетелката го изправила,
можел сам да седи, помогнали му с носилка да се качи в линейката.
Настанили го във ВМА за лечение, като свидетелката не си спомня в кое
отделение. След десетина дена, тя го видяла в болницата, тъй като и тя не била добре, а
и заради епидемията и не пускали да се влиза. Не се и чували по телефона защото не
можел да говори много. Оплаквал се от болки в главата, в гърдите и най-вече от таза.
В болницата ищецът „почти“ не бил на себе си, отслабнал, било го срам от
санитарките да отиде по голяма нужда, защото му слагали подлоги, не искал да се
храни. 15 дни не ходел по голяма нужда. От болницата го изписали с количка. В
болницата и след това в дома си не можел да става. В продължение на 5 - 6 месеца,
свидетелката го гледала на легло. Ищецът лежал неподвижно, свидетелката му слагала
подлога. Вкъщи също се оплаквал от болки. Чак на шестия месец започнал да се движи
с патерици, но пак го придружавал брат му, за да отиде до тоалетната. Раздвижвали го
лека полека с патерици.
Свидетелката сочи, че ищецът е чувствал неудобство и притеснение, че е
обслужван. Почти го било страх „в момента да се движи по улиците“ (разпитът е
проведен на 31.10.2022 г.). Като ходел повече започвало да го боли кракът. Станал
„половин човек“, не можел да работи. Психически се променил, имал страх, срам, че не
може да работи.
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички
13
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
не беше опровергана. Водачът А. Г. Л. е действал противоправно, тъй като е нарушил
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), предвиждаща,
че при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства. В случая, видно от АТЕ, причината за настъпване на
произшествието е в действията на водача на л.а. Пежо 307, който е предприел
преждевременно ляв завой за да навлезе в напречната улица, при ограничена видимост.
Следователно, установяват се предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и
на основание чл. 432, ал.1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД дължи да заплати обезщетение за
доказаните неимуществени вреди на увреденото, дължи да заплати обезщетение за
доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява
ищецът Б. М. И. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ.).
Възраженията на ответника, че вина за настъпване на ПТП има и водачът на
лек автомобил „Фолксваген Туран“, с peг. № СВ ******* СР, не се установяват, но така
или иначе, те не изключват отговорността му. При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на
увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската
отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния
размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за
увреждането на застрахования при него делинквент. В този смисъл е постановеното по
реда на чл. 290 ГПК решение № 121/18.09.2014 г по т. д. № 2859/2013 г. по описа на
ВКС, І ТО. Съгласно решение № 123/19.06.2012 г. по гр.д. № 171/2011 година по описа
на ВКС, ІV ГО (и цитираните в него решение № 2261 от 07.06.1983 г. по гр.д. №
958/1983 г.; решение № 2217 от 19.05.1980 г. по гр.д. № 600/1980 г. и решение № 794 от
21.03.1973 г. по гр.д. № 34/1973 г. на І ГО на ВКС), когато вредоносното събитие е
причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите.
В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да
изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53
ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да търси
изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
14
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г.
на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика
по сходни случаи и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на
спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период, прогнозата за
възстановяването на ищеца, възрастта на ищеца към датата на ПТП, както и социално-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 48 000 лева.
Относно иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
По делото е представена фактура № **********/13.09.2021 г., издадена от
ВМА – София, като доставчик на описаните услуги: потребителска такса – КП, с
получател Б. М. И., за сумата от 34.80 лева. Видно от фискален бон от същата дата,
сумата по фактурата е била заплатена.
Представена е фактура № **********/29.09.2021 г., издадена от ВМА – София,
като доставчик на описаните стоки: медицински консумативи, с получател Б. М. И., за
сумата от 440 лева. Видно от фискален бон от същата дата, сумата по фактурата е била
заплатена.
На 11.10.2021 г., ищецът е заплатил сумата от 41.31 лева за касарелто
филм.табл. – видно от фактура от 11.10.2021 г. и фискален бон от същата дата.
Общият размер на доказаните разходи е 516.11 лева. От заключението по СМЕ
се установява, че извършените разходи са били необходим за лечебния и
възстановителен процес на ищеца. Поради това, искът за заплащане на сумата от
516.11 лева – обезщетение за имуществени вреди, следва да бъде уважен изцяло.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на
15
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика
по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т.
д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о.,
решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение №
153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. №
762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ
ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.
51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия,
което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта
вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение №
154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г.
по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г.
на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения
на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само
ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
16
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51,
ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените
по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС,
II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно
иррелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В настоящия случай, ответникът твърди, че Б. М. И. има принос за настъпилото
ПТП и неблагоприятните последици от него, изразяващ се в това, че като пешеходец е
създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил
необходимата грижа за опазване на собствените си живот и здраве, не се е движил по
предназначените за целта места, с което е попаднал в зоната на ПТП и по този начин е
допринесъл за настъпилите по отношение на него вреди. Отделно от това, ответникът
твърди съпричиняване от страна на ищеца, поради неизпълнение на лекарските
предписания и неизпълнение на медикаментозното лечение, предписано му от
компетентните лица, с което е допринесъл в значителна степен, както за тежестта на
вредите, така и за интензитета и продължителността на търпените ог него болки и
страдания.
По делото не се доказа, нито че ищецът е създал предпоставки за
осъществяване на деликта, нито, че е допринесъл за възникване на вредите. Съгласно
чл. 108, ал. 1 ЗДвП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара (или банкета на
пътното платно). В настоящия случай, всички доказателства безпротиворечиво сочат,
че при настъпване на процесното ПТП, ищецът и неговата майка са се движили по
тротоара, като при въртеливото диагонално движение на л.а. „Пежо“ (след удара с
л.а. „Фолксваген“), задната му част се е движила над левия тротоар, и е ударила
първо ищеца.
Видно от СМЕ, липсва функционален дефицит в увредените зони.
Действително, ищецът не е провеждал рехабилитация, но това не се е отразило общо
на периода на възстановяване. Металната остеосинтеза не е изадено, но липсват
медицински показания за изваждането (в случая, това може да стане по желание на
17
ищеца).
Така въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че
възражението за съпричиняване е неоснователно, респ. определените обезщетения не
следва да се намаляват.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.),
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106,
ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни
доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела
да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от
датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение
първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда
на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая, не се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при
ответника на 09.11.2021 г. (л. 20). С оглед на така установените факти и цитирани
разпоредби, обезщетението за неимуществени вреди е дължимо от 10.02.2022 г. и
следва да се отхвърли за периода от 09.11.2021 г. до 09.02.2022 г.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. Р. И.
М., сумата от 1876.39 лева, съразмерно на уважената част от исковете (2345.48 лв. х
0.80)
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
18
674.92 лева от общо направените и претендирани разноски в размер на 3374.59 лева
(3374.58 лв. х 0.20), вкл. платено адвокатско възнаграждение (2814.58 лв., с ДДС),
депозит за свидетел (50 лв.), депозит за СМЕ (200 лв.), депозит за АТЕ (300 лв.) и ДТ за
съдебни удостоверения (10 лв.).
На третото лице - помагач разноски не се присъждат (чл. 78, ал. 10 ГПК).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 3 500.64
лева, в т.ч.: 1940.64 лв. - държавна такса и 1560 лева – депозит за експертизи (1950 лв.
х 0.80), от внасянето на които, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „******* да заплати на Б. М. И., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. *******, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432,
ал.1 КЗ, сумата от 48 000 лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Б. М. И. неимуществени вреди от ПТП, реализирано
на 07.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022 г. до окончателното
плащане, и сумата от 516.11 лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Б. М. И. имуществени вреди от ПТП, реализирано на
07.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022 г. до окончателното
плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над
48 000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, и претенция за лихва, за периода от 09.11.2021 г. до 09.02.2022
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „******* да заплати на адвокат Р. И. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „******* на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 1876.39 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. М. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. *******, да
заплати на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
674.92 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, със седалище и
19
адрес на управление: гр. София, ул. „******* да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 3 500.64 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, като трето лице -
помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
20